Р Е Ш
Е Н И
Е
гр.София, 21.03.2019
г.
В И МЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІІ-“б” въззивен състав, в открито заседание на деветнадесети март през две хиляди и деветнадесетата година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: Теменужка Симеонова
ЧЛЕНОВЕ
: Хрипсиме Мъгърдичян
мл.с. Пламен Генев
при секретаря Н.Светославова, като разгледа докладваното от съдия Симеонова
в.гр.дело № 15153 по описа за 2018 г. и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение от 13.06.2018 г. по гр.дело № 14513/17 г., СРС, ГО, 159 състав е отхвърлил предявеният от Х.А.К., ЕГН **********, с адрес: ***, срещу М.С.К., ЕГН **********,
с адрес: ***, иск с правно основание чл. 45 ЗЗД за заплащане на сумата от 10 000 лева, предявен като частичен от иск в общ размер 20 000
лв. - обезщетените за неимуществени вреди, претърпени следствие публикуването
на статия със заглавие „ДА УБИЕМ МИНЬОРИТЕ" в рубриката „КЛЕТНИЦИТЕ",
бр.42 / 675/ от 22-28 октомври 2016 г. /година XIV/ на в-к „У.", издание
на „Н.М.Г." АД, стр.34-35.
Решението
е обжалвано с въззивна жалба от ищеца Х.А.К., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез
пълномощника по делото адвокат И.П.М. от САК, със съдебен адрес:*** с мотиви
изложени в жалбата. Заявява се, че незаконосъобразно съдът е приел за
недоказано твърдението на ищеца, че ответникът е автор на публикацията, с която
е причинил на ищеца твърдените неимуществени вреди. В жалбата се заявява, че “ние,
които четем вестника, няма как да знаем дали професор М.С.К. е действителният
автор на процесната статия и дали е интелектуалният създател на текста. За нас,
достатъчно доказателство, за да понесе отговорност, е фактът, че процесната
статия е от нейно име и е с нейна снимка. Въпреки оспореното авторство, този
факт би трябвало да е достатъчно доказателство за съда.“ Счита, че във всеки
брой на вестник „У.“ продължават да излизат всяка седмица публикации от нейно
име и с нейната снимка. Развива хипотеза при редовно призоваване на
ответника и неговото лично явяване в
съда и отговаряне на въпроси. Счита, че „няма как да се установи кой е
действителният автор на публикацията и дали това е ответникът.“ Позовава се на
чл.6, ал.1 от Закона за авторското право и сродните му права, според който (1) (Предишен текст на чл. 6, изм. и
доп. - ДВ, бр. 99 от 2005 г., в сила от 10.01.2006 г.) До доказване на
противното за автор на произведението се смята лицето, чието име или друг
идентифициращ знак са посочени по обичайния за това начин върху оригинала на
произведението, копия или екземпляри от него и/или техните опаковки. (2) (Нова - ДВ, бр.
99 от 2005 г., в сила от 10.01.2006 г.) Алинея 1 се прилага съответно и за
носителите на авторското право в случаите по чл. 10, изречение първо, чл. 11, ал. 1, изречение първо и чл. 14. Според чл.10, изречение първо „Авторското право върху
периодични издания и енциклопедии принадлежи на физическото или юридическото лице,
което осигурява създаването и издаването на произведението.“ Законът е създал оборима презумпция
за това кой се счита за автор на произведение, отпечатано в периодично издание.
Предвид гореизложеното счита, че отговорността на публикацията е именно на лицето,
посочено като автор, индивидуализирано с двете му имена с академична длъжност
„професор“ и със снимката му. Сочи още, че в края на месец юни 2018 г. в
обществените медии се е появила информация, че М.К. е била осъдена окончателно
по дело за клевета, образувано по тъжба на Х. С.М., председател на УС на Съюза
на артистите в България за престъпление по чл.148, ал.2 от НК и на основание
чл.78 а НК е била освободена от наказателна отговорност. Било й наложено
административно наказание глоба, чийто размер бил намален на 2 000 лв. с
влязло в сила решение на СГС, НО. Депозира присъдата с мотивите и моли да бъдат
приети, които счита действително за косвени доказателства за предмета на
процесния спор, но според въззивника могат да послужат на съда да „си изгради
представа“ за склонността на ответницата да участва активно в обществения живот
и да прави изказвания, които могат да засегнат честта и достойнството на
коментираните от нея личности. Ето защо моли съда да постанови решение, с което
да отмени процесното и да бъде осъдена ответницата да заплати на ищеца сумата
от 10 000 лв., като частичен иск от 20 000 лв., представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на публикацията й в
брой 42/675/ от 22-28 октомври 2016 г. на вестник „У.“, издание на „Н.М.Г.“ АД,
на стр. 34-35, озаглавена „Да убием миньорите“, ведно със законната лихва от
28.10.2016 г. до окончателното плащане на сумата, като и направените разноски
по делото. Прави доказателствени искания да бъдат приети като доказателства
следните електронни документи, възпроизведени на хартиен носител, а именно: 1.
Публикация на интернет страницата на ХАЙ КЛУБ от 29.06.2018 г., със заглавие „Х.
М.осъди М.К. за клевета“, 2. Присъда № 241965 от 18.10.2017 г. и мотивите към
нея от 13.02.2018 г., НЧХД № 13367/2014 г., сРС, гО, 115 състав. Моли да бъде
издадено съдебно удостоверение, което да послужи пред СРС за сдобиване с преписи
от присъда № 241965 от 18.10.2017 г./ с мотивите от 13.02.2018г./ по НЧХД №
13367/2014 г., СРС, НО, 115 състав и решението на СГС. Моли да бъдат приети
представените към въззивната жалба печатни материали от 12 броя от вестник „У.“,
съдържащи публикации на М.К..
Въззиваемата
страна М.С.К., ЕГН **********, с
адрес: ***, чрез назначения по делото особен представител адвокат В.Т. от
САК оспорва въззивната жалба.
Съдът, след като обсъди по реда на чл.236, ал.2 ГПК събраните по делото доказателства и становища на страните, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259,
ал.1 от ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима, а разгледана по същество
частично основателна, поради следното:
Предявен е иск с правно основание чл.45, ал.1 ЗЗД,
във връзка с чл.86, ал.1 от ЗЗД за заплащане на обезщетение за неимуществени
вреди от непозволено увреждане в размер на 10 000 лв., предявен
като частичен от общ иск в размер на 20 000 лв.
Ищецът Х.А.К. твърди, че в бр.42
/675/ от 22-28 октомври 2016 г. /година XIV/ на в-к „У.“, издание на „Н.М.Г."
АД, на стр.34-35, в рубриката „КЛЕТНИЦИТЕ" имало статия с автор проф. М.К.,
озаглавена „ДА УБИЕМ МИНЬОРИТЕ". Публикацията съдържала неверни и позорящи
твърдения: „Да спрем въздуха на миньорите, да ги оставим между живота и
смъртта! Свидетели сме на някаква невиждана жестокост и неразбираема
кръвожадност. Та и в Латинска Америка богаташите имат яхти, силиконови жени и
параден лукс, както те го разбират, но не прибягват до методите на нашия
бизнесмен К. и подобните нему. И обществото не е така бездушно към случващото
се-не допуска подобен канибализъм.“ С публикацията авторът й твърдял, че К.
проявявал „невиждана жестокост и кръвожадност“ към миньорите, които работели в
неговите „владения“, използвал нечовешки методи, за да се справи с проблемите с
тях. Авторът приписвал на ищеца опит за извършване на убийство на мнозина по
особено мъчителен начин, което било клевета. В статията на К. се приписвали
извършване на престъпления против избирателната и политическата система -
купуване на гласове и търговия с влияние, престъпление против данъчната
система-чрез източване на печалба от национален ресурс, срещу трудовото
законодателство-чрез източване на трудовия ресурс на миньорите. Освен това
ищецът бил наречен с думата „феодал", на която било придадено обидно
значение - човек, който е над законите и властва над неговите крепостни, в
случай обезправените миньори, на които спира въздуха в мината. Тези твърдения,
засегнали честта, достойнството и доброто име на ищеца в обществото. Създала се
негативна представа за личността му, включително и в средата, в която работел.
Дълго време изпитвал неудобство да се явява на публични места. Имало негативни
коментари по негов адрес и широк негативен отзвук сред приятели и познати.
Публикацията му причинила емоционален и физически дискомфорт, изразяващ се в
притеснение, главоболие, повишено кръвно налягане. Ето защо моли съда да
постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати сумата от
10 000 лв., представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, като частичен иск от общ размер 20 000 лв.,
ведно със законната лихва, считано от 28.10.2016 г. до окончателното й плащане.
Ответникът М.С.К., чрез
назначения по делото особен представител, в срока за отговор по чл.131 ГПК оспорва
предявения иск. Оспорва твърдението, че интелектуалният създател на статията е М.С.К.,
въпреки че във вестника било посочено нейното име и снимка. Заявява, че твърденията
в исковата молба били микс от различни части на статията, подбрани произволно,
за да създадат целеното от него внушение, като изтъква, че никъде в статията не
се споменава по този начин формулираното име „Х.К.". Твърденията на ищеца
манипулативно преиначавали буквалния текст и представлявали фриволни
литературни интерпретации. Освен това, в публичното пространство отдавна
циркулирала информация във връзка с твърдението за укрити данъци от ищеца, за
което му било повдигнато и официално обвинение от Прокуратурата на РБ. Тази
тема била предмет на разследване в предаването „Господари на ефира",
твърдения в подобен смисъл имало и на канала на Б.Б.в You Tube и редица други публикации в медиите. Всички факти,
описани в процесната статия, били теми на множество други публикации,
изказвания на публични личности, актове на държавни органи и др., поради което
счита, че не е налице пряка причинна връзка между деянието и вредоносния
резултат.
Съдът констатира следното:
По делото е безспорно, а и от приложения брой на вестника се установява, че процесната статия със заглавие „Да убием миньорите" е публикувана в бр.42 /675/ от 22-28 октомври 2016 г. /година XIV/ на в-к „У.". От статията се установява, че в първата дясна колона е поставена снимка, до която са посочени научна степен и име - проф. М.К., ответник в настоящото производство.
В статията се твърди, че в мина
„Бабино" вентилацията под земята се спира от управляващите мината, за да
се притиснат 120 стачкуващи миньори да излязат при колегите и семействата си,
което всъщност представлявало опит за предумишлено убийство. В публикацията
авторът пише: „Отношението към миньорите не само в „Бобов дол", но и в
други владения на К., е нечувано и поставя България на челно място по дивашки
нрави.". „Сега след позорния случай в „Бабино", се свикват комисии,
разкриват се около 700 нарушения, извършени от концесионера/...) Освен това
министърката Т.П.е дала на прокурора последния случай с „Бабино", но смея
да кажа, че много големи прегрешения на К. бяха опростени през годините. И
въпреки това задлъжнялата НЕК се оказва, че изплаща дължимите суми най-редовно
на същия този бизнесмен....Без думи съм! Държавата наистина трябва да действа и
да спре кранчето му. Докато той е непокътнат, значи и беззаконието е непокътнато...Трябва да му се признае
на всеизвестния К., че е улучил мястото и нишата, където да развие своя
феодален бизнес. В обобщения опис на неговите брутални публични беззакония
влизат и данъчни задължения, както политически покупки: при избори - на
корпоративни гласове, в НС - на цели парламентарни групи. Явно успява да лавира
и да е недосегаем. Външният му лустросан вид на „изискан" бизнесмен се
пропуква още при вида на изгората му, бивша фолк певица, и то от Перник, сега
покорна съпруга, надарена с ваканция на Малдивите и други прелести, разбира
се...Вторият му публичен опит за политическо окопаване - роднината му д-р К.,
съпредседател на парламентарната група „Демократичен център". Не говоря за
самите членове на тази невероятна политическа група, все продажници от класа, а
за роднината на К. -същински брокер на интересите на поставилия се в политиката
бизнесмен. Какво ли би казала именно д-р К. за случая с миньорите, как тя би
коментирала този опит за убийство, чрез „наказателно спиране на въздуха"?
Вече не е възможно да се опитва да се прикрие случващото се. Границите бяха
минати, като прибавим и досадата от повтарящия се политически театър с
нещастните миньори - всеки път преди избори. Въпреки, че цялата тази шайка доби
кураж, че може да действа безнаказано и кампанийно, тя зацикли в повторенията
си, в продажността и диващината си. И то с издишащо чувство за мярка. Циклят в
безобразията си на едно място. Но нанасят големи щети! Ако погледнем последния
случай в „Бабино", става пределно ясна схемата за източване на К. -
източване не само на печалба от национален ресурс като въглищата, но и
източване на трудовия ресурс на една социална група като миньорите. През 2007 г. според официалната
информация прочутият К. взима на концесия „Бобов дол", не инвестира в
производството на въглища, дори не осигурява елементарна защита на миньорите -
подпорни стени, работно облекло, каски. Те не работят, те дълбаят земята по
най- първобитен начин, замърсеният въздух унищожава напълно дробовете им. Сякаш
се връщам към стихотворението на Х. Смирненски „ Каменарче" от преди век -
помните ли го?! (....) А тези в „Бабино" не са получавали ваучери за храна
от март. К. е създал магазини, от които миньорите да пазаруват с тези ваучери,
изцяло ги е заробил в неговата схема. И сега като е закрил магазините, за какво
са им на миньорите ваучери, нали? Могат да минат на фотосинтеза! Така, по тази
описана схема, търпян от всички, този феодал стигна до спирането и на въздуха
на миньорите. Това е предупредителен пример как се затяга възелът за всички ни:
и за тези политици, които допуснаха беззаконията, но и за обществото ни,
заплашено от пълна безчовечност. И въздуха ли вече ще ни отнемете - този път
буквално?!".
По делото са разпитани свидетели, като
свидетелката М.Д., изпълняваща
функцията на личен асистент и сътрудник на ищеца, в чиито служебни задължения
влизало да го запознава със съдържанието на всички публикации, новини, статии
във всички електронни и печатни медии, които представляват интерес или се
споменава името на ищеца К. заявява, че знае за процесната статия и е била
свидетел на първоначалната реакцията на ищеца, когато се запознал с нея, а
именно, нервност, агресия, невъзможност за концентрация в служебен аспект.
Влошило се здравословното му състояние, страдал от безсъние и стомашни
неразположения в продължение на няколко седмици. Не бил концентриран, както
обикновено, бил избухлив за дребни неща, като след публикацията често се
оплаквал, че не може да спи. Свидетелят К.Ч.,
като управител на дружеството „Въгледобив Бобов дол" от 11.10.2013 г. до
18.11.2016 г., по повод инцидента, засегнат в процесната статия, твърди, че на
10 или на 11 октомври 2016 г. паднало напрежението на подстанция „Бабино".
Токовият удар продължил около 4 минути, като не можело да става дума за
субективен фактор. Заявява, че кризисна е ситуацията в един подземен рудник и
би застрашила живота и здравето на хората, когато няма ток повече от 30 минути.
Случвало се било много пъти по различни причини, включително и от падане на
напрежението. Конкретният случай съвпаднал със стачка на миньорите за просрочени
заплати и неиздадени ваучери за храна. Познавал ищеца от медиите, не е бил
негов работодател.
По развитите във
въззивната жалба доводи, настоящата инстанция приема следното:
Преди всичко следа да се отбележи, че с определение в
закрито заседание от 19.11.2018 г., въззивната инстанция е оставила без
уважение направените във въззивната жалба доказателствени искания на
ищеца за приемане на представените към въззивната жалба електронни документи, възпроизведени на хартиен носител, а именно: 1. Публикация
на интернет страницата на ХАЙ КЛУБ от 29.06.2018 г., със заглавие „Х. М.осъди М.К.
за клевета“, 2. Присъда № 241965 от 18.10.2017 г. и мотивите към нея от
13.02.2018 г., НЧХД № 13367/2014 г., СРС, ГО, 115 състав, за приемане на 12
броя печатни материали от вестник „У.“, съдържащи публикации на М.К. и за
издаване на издадено съдебно удостоверение, което да послужи пред СРС за
снабдяване с преписи от присъда № 241965 от 18.10.2017 г./ с мотивите от 13.02.2018г./
по НЧХД № 13367/2014 г., СРС, НО, 115 състав и решението на СГС, тъй депозираните писмени доказателства са неотносими
към спора, като се иска снабдяване с писмени доказателства, а именно а именно преписи от присъда,
постановена от СРС и от СГС като въззивна инстанция, в полза на друго лице,
които също са неотносими към предмета на спора.
За да се уважи иск за деликтна отговорност, трябва да са налице всички
елементи от фактическия състав на текста, а именно ответникът с деянието си,
действие или бездействие, виновно да е причинил вреда на ищеца. Трябва да е
налице и причинна връзка между вредата и виновното деяние на ответника. Елемент
от състава е виновността на поведението на ответника. Съгласно чл.45, ал.2 от ЗЗД, тя се предполага по
отношение причинителя до доказване на противното. Вината представлява
психическото отношение, изразено в умисъл или непредпазливост което
извършителят на неправомерното действие или бездействие има към своето
противоправно поведение и произтичащия от него резултат. 3адължение на дееца е
да обори това твърдение като докаже липсата на вина. Само доказана липса на
вина го освобождава от отговорност.
В конкретния казус, за да бъде уважен искът по чл. 45 ЗЗД, ищецът следва да докаже при условията на пълно и главно доказване следните предпоставки: 1. Че ответницата е автор на процесната публикация във в-к „У."; 2. че именно ищецът Х.А.К. е визиран в статията; 3. че е претърпял твърдените неимуществени вреди през исковия период; 4. позорящия характер на написаното и 4. причинната връзка между противоправното и виновно поведение на дееца и настъпилите вреди.
По
първата предпоставка, с оглед твърденията на ищеца и събрания по делото доказателствен материал се
установява, че от ответника М.С.К. се търси отговорност в качеството й на
извършител на неправомерно деяние, а именно публикуване на процесната статия,
за което се твърди, че е виновно и противоправно, поради съдържащи се в нея
клеветнически и обидни твърдения, и е довело до настъпване на неимуществени
вреди, подлежащи на обезщетяване. Първоинстанционният съд е приел, че по делото
е спорно авторството на статията, че предвид назначения в производството особен
представител на ответницата, единствената индиция, че такова лице действително
съществува, е изготвената служебна справка по реда на Наредба № 14/18.11.2009
г. с посочени три имена и ЕГН. Приел е, че от ищеца не са ангажирани
категорични доказателства, че именно това лице е автор на процесната
публикация, нито, че на същото е възложено да списва статии за вестник „У.“.
Според съда, поставянето на снимка в първата дясна колона на статията, до която
са посочени научна степен и име-проф. М.К., не установява настоящата ответница
като извършител на деянието, от което се твърди, че са произлезли вредите,
чието обезщетение се претендира от ищеца.
Настоящата
инстанция намира този извод за незаконосъобразен. Според чл.6, ал.1
от Закона за авторското право и сродните му права/ЗАПСП/, (Предишен текст на чл. 6, изм. и доп. - ДВ, бр. 99 от
2005 г., в сила от 10.01.2006 г.) До доказване на противното за автор на
произведението се смята лицето, чието име или друг идентифициращ знак са
посочени по обичайния за това начин върху оригинала на произведението, копия
или екземпляри от него и/или техните опаковки. (2) (Нова - ДВ, бр. 99 от 2005 г., в сила от 10.01.2006 г.) Алинея 1 се
прилага съответно и за носителите на авторското право в случаите по чл. 10, изречение първо, чл. 11, ал. 1, изречение първо и чл. 14. Според чл.10, изречение първо „Авторското право върху
периодични издания и енциклопедии принадлежи на физическото или юридическото
лице, което осигурява създаването и издаването на произведението.“ Съгласно чл.5 от ЗАПСП носител на авторското право е
авторът - физическото лице, в резултат на чиято творческа дейност е възникнало
произведението. Съгласно чл.6 от ЗАПСП до доказване на противното за автор се
смята лицето, чието име или друг идентифициращ знак са посочени върху
произведението по обичайния за това начин. Нормата на чл.6, ал.1 от ЗАПСП установява разместваща
доказателствената тежест оборима презумпция за авторство на произведението на
лицето, чието име или друг идентифициращ знак са посочени по обичайния за това
начин върху оригинала на произведението, върху копия или екземпляри от него. В конкретния казус, лицето, посочено за автор, е
индивидуализирано с двете му имена, с академична длъжност професор и със
снимка, находяща се в
първата дясна колона на статията. Не е оборена презумпцията на визираната
правна норма от ЗАПСП, което следва да бъде
извършено от ответницата, поради което следва да се приеме, че именно тя е
автор на процесната публикация във вестник „У.“.
За да се установи наличието на
противоправно деяние е необходимо да се установи нарушение на нормативно
установено задължение. Предмет на разглеждане в настоящото
производство е дали конкретно посочените в исковата молба действия на ответника
се характеризират с противоправност. 3а да се формира категоричен извод в тази
насока следва да се изследват относимите към случая наказателни състави и да се
установи дали те са се осъществили в разглеждания казус, като в случай, че се
установи поведение, покриващо състав на престъпление, то неминуемо ще се докаже
наличие на противоправно деяние. Съставите на обидата и клеветата се
осъществяват чрез различни изпълнителни деяния, като именно деянието, се приема
в практиката като един от разграничителните критерии между тях.
Посегателството при обидата се
изразява в казване или извършване на нещо унизително за честта и достойнството
на другиго в негово присъствие, т. е. само чрез действие. В закона не се
посочва конкретно по какъв начин следва да е отправена обидата. Това може да
стане чрез думи - епитети, псувни, ругатни, сравнения, квалификации, или
действия - жестове, мимики и др., които са унизителни за пострадалия.
Клеветата, за разлика от
обидата, се извършва като се разгласи неистинско позорно обстоятелство за
другиго или му се припише неизвършено престъпление. Под „разгласяване“ в практиката се разбира довеждане до знанието на трето лице на
неистинските позорни факти или обстоятелства, отнасящи се до личността на
пострадалия, като деянието би било съставомерно и когато тези факти, се изнасят
като слух или съмнение. Позорното обстоятелство е твърдение за наличието на
определен факт за пострадалия, който да е от естество да накърни доброто му име
в обществото. В този смисъл твърдението трябва да е ясно и да съдържа
информация, която да бъде поднесена от разгласяващия като сигурно, несъмнено
знание за съдържащите се в нея факти, т.е. необходимо е разгласяващото лице да
съобщи свои твърдения, такива, които изхождат лично от него и зад които застава
с думите си, претендирайки, че знае, че тези обстоятелства са безспорен факт. В
този смисъл предмет на клеветата могат да бъдат само факти, но не и
субективната интерпретация на тези факти. За разлика от обидата, за
съставомерността на клеветата, е без значение дали засегнатият е узнал или не
клеветническите твърдения спрямо него. В случая деянието е довършено, когато
тези твърдения са възприети, узнати от трето лице или от повече лица. За да е
съставомерно деянието е необходимо, разгласените факти обстоятелства, освен
позорящи, да бъдат и неистински, в противен случай, деецът няма да носи
наказателна отговорност ако се установи тяхната неистинност. И обидата и клеветата са умишлени деяния, като при
обидата е необходимо деецът да съзнава, че казаните от него думи или
извършените действия са обидни, унизителни за лицето, да съзнава, че те могат
да бъдат възприети от това лице, като цели това или му е безразлично. Клеветата
е възможна както при пряк, така и при евентуален умисъл, като се приема, че при
прекия умисъл деецът не е необходимо да е съзнавал неистинността на позорните
обстоятелства.
С разпоредбите на чл.39-41 от Конституцията на Република България се уреждат права и свободи на
гражданите, всяко от които е конституционно гарантирано и се ползва с еднаква
тежест спрямо останалите. Възможната колизия на прокламирани права - в случая
между свободата на словото от една страна и засягане, чрез упражняването
ѝ на правата и доброто име на гражданите, от друга страна, е уредена с чл.39, ал.2 и чл.41, ал.2 от Конституцията на Република
България. С
посочените разпоредби изрично е предвидено, че свободата на словото не е
абсолютна, а се разпростира до пределите, след които вече се засягат други
конституционно защитени ценности-каквито са правата и доброто име на
гражданите. Прокламираната с чл.40, ал.1 от Конституцията на Република България свобода на печата и другите средства за масова информация е
свързана с правото на личността и на социалната общност да бъдат информирани по
представляващи интерес въпроси. Въпреки това нейното съдържание не включва
предоставена възможност за разпространяване на неверни данни, нито на данни с
негативен подтекст, засягащи лични граждански и човешки права. Въпросът за
баланса на посочените конституционно защитени ценности се решава конкретно въз
основа на обстоятелствата на всеки отделен случай. За преценка основателността
на исковата претенция, съдът следва да съобрази доводите относно разграничение
на изнесената информация като факт или мнение. При спор за причинени вреди от изнесена
в публичното пространство информация, съдът е длъжен да съобрази, че на
проверка за истинност подлежат фактическите твърдения, те могат да ангажират
деликтната отговорност на разпространилото ги лице само ако са неверни и
позорят адресата. Оценките (мненията) не подлежат на проверка за вярност, тъй
като не представляват конкретни факти от обективната действителност. Те могат
да ангажират отговорност само ако представляват обида.
В конкретния казус наличието на клеветнически твърдения се обосновава от
разпространените конкретни обстоятелства, които се явяват позорни, неприемливи
от гледна точка на общоприетите морални норми и предизвикващи еднозначна
негативна оценка на обществото по отношение на ищеца. Както ищецът, така и
ответникът възприемат като позорящо обстоятелство твърдението, че К. използва схема за източване не само на печалба от национален ресурс като
въглищата, но и източване на трудовия ресурс на една социална група като
миньорите, че е прибягнал до опит за убийство, чрез наказателно спиране на
въздуха и до отнемане на въздуха-този път буквално.
При публично разгласяване на
клеветнически твърдения авторът на изявленията е длъжен да
провери истинността им, да проведе добросъвестно проучване преди тяхното
разпространение. При разпита на свидетеля К.Ч., управител на дружеството
„Въгледобив Бобов дол" от 11.10.2013 г. до 18.11.2016 г., по повод
инцидента, засегнат в процесната статия, твърди, че на 10 или на 11 октомври
2016 г. паднало напрежението на подстанция „Бабино", като не можело да става дума за субективен фактор,
че това се случвало много пъти по
различни причини, включително и от падане на напрежението, а конкретният случай
съвпаднал със стачка на миньорите за просрочени заплати и неиздадени ваучери за
храна, че свидетелят познавал ищеца от медиите, но не е бил негов работодател. Неосъществяване на дължимото
поведение от лицето, което извършва деянието е от естество да ангажира
отговорността на последното при наличие на останалите предпоставки на деликтния
състав. Съобразно изложеното, съдът намира да е налице осъществено
противоправно деяние, вследствие на което да се ангажира деликатната
отговорност на ответника. Установено е и
обстоятелството, че изнесените данни касаят именно бизнесмена Х.А.К..
Ищецът е установил и претърпени от него неимуществени вреди доказани с
изслушаните по делото показания на свидетелката М.Д., изпълняваща функцията на личен асистент и сътрудник
на ищеца, в чиито служебни задължения влизало да го запознава със съдържанието
на всички публикации, новини, статии във всички електронни и печатни медии,
които представляват интерес или се споменава името на ищеца К.. Същата
установява първоначалната реакцията на
ищеца, когато се запознал със статията, а именно, нервност, агресия, невъзможност
за концентрация в служебен аспект. В последствие се влошило здравословното му
състояние, страдал от безсъние и стомашни неразположения в продължение на
няколко седмици, не бил концентриран, както обикновено, бил избухлив за дребни
неща, като след публикацията често се оплаквал, че не може да спи.
Налице е и
причинно-следствената връзка между деянието на ответницата и претърпените
неимуществени вреди. По делото не е била оборена от страна на въззиваемия и презумпцията предвидена в чл.45, ал.2 от ЗЗД, поради което деянието се явява извършено виновно.
Предвид гореизложеното съгласно чл.51, вр. чл.52 от ЗЗД на увреденото лице се дължи
обезщетение за причинените от деянието неимуществени вреди. Съгласно
Постановление № 4 от 23.XII.1968 г., Пленума на ВС размерът на обезщетенията за
неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Понятието
"справедливост" по смисъла на чл.52 ЗЗД обаче не е
абстрактно понятие, то е свързано с преценката на редица конкретни обективно
съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при
определяне на размера на обезщетението. При определяне на същите, съдът
съобрази характера на причинените увреждания, възрастта на пострадалото лице,
негативното отражение на извършеното в психо-емоционален план резултат от
извършения деликт, големия кръг от хора достояние на които е станала публикацията във вестника.
Същевременно при преценка на
стойността на обезщетението, съдът съобрази обстоятелствата, които сочат на
определяне на по-нисък размер на обезщетение. На първо място следва да се има
предвид, че ищецът е публична личност, бизнесмен, поради което е изложен на по-засилено обществено внимание
и медиен интерес и границите на критиката по отношение на него следва да е
по-широка отколкото по отношение на частните лица. Също така следва да бъде
отчетен и фактът, че разпространените твърдения от страна на ответницата не се
установи да са повлияли трайно негативно на представата
за личността му, на достойнството и доброто му име в обществото, включително и
в работната му среда. Следва да бъдат съобразени и социално-икономическите
условия в страната както при причиняване негативните психически
изживявания, така и при постановяване на настоящето решение.
Ето защо настоящият състав приема, че обезщетение за неимуществени
вреди в размер на сумата 2 000 лева е в състояние да
обезщети причинените на ищеца неимуществени вреди изразяващи се в преживени
болки и страдания следствие на увреждане на доброто му име, доколкото тези
вреди изобщо подлежат на точна и адекватна парична оценка. Освен това, самото осъждане по своята същност има също ефекта на
репарация за причиненото неимуществено увреждане още повече, че основната цел
преследвана от ищеца е била именно да предприеме действия, с които да изчисти
името си. Едно осъдителното решение безспорно има реабилитиращо действие по отношение на името, с което
се ползва ищеца в обществото още повече, че решението се обявява в регистъра на
съдебните решения, който е публичен и всеки има право на свободен достъп до
него. По този начин ищецът получава реабилитация на доброто си име
пред обществото, което с присъждане на определена парична сума не би могло да
бъде постигнато и би могло дори да се стигне до неоснователно обогатяване,
каквато не е и целта на закона.
При тези данни решението, с
което е отхвърлен изцяло предявеният иск следва да бъде отменено за сумата над
2000 лв. до 10 000 лв. и вместо него да бъде постановено друго, с което
ответницата да бъде осъдена да заплати на ищеца сумата от 2 000 лв., представляваща
обезщетение за неимуществени вреди претърпени следствие публикуването на статия със
заглавие „ДА УБИЕМ МИНЬОРИТЕ" в рубриката „КЛЕТНИЦИТЕ", бр.42 / 675/
от 22-28 октомври 2016 г. /година XIV/ на в-к „У.", издание на „Н.М.Г."
АД, стр.34-35, ведно със законната лихва, считано от 28.10.2016 г. /от деня на
увреждането/ по чл.84, ал.3 ЗЗД до окончателното плащане на сумата.
В останалата част решението
следва да бъде потвърдено.
За първата инстанция ищецът е направил
разноски в размер общо на 1390 лв., в който размер се включват сумите за
държавна такса от 80 лв., за адвокат от 480 лв., за назначения на ответницата
особен представител от 370 лв. и за същото обстоятелство от още 460 лв./съдът е
имал предвид разликата до 460 лв., а не пълната сума/, които и съобразно
уважената част от иска /0, 2/ възлизат на 278 лв., дължими от ответницата на
ищеца.
За въззивната инстанция въззивникът е
направил разноски от общо 2110 лв. от които 200 лв. за държавна такса, 830 лв.
за назначения по делото особен представител на ответницата и 1080 лв. за
адвокатско възнаграждение, които и съобразно уважената част от иска възлизат на
422 лв, дължими от въззиваемата страна на въззивника.
Водим от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение от
13.06.2018 г. по гр.д. № 14513/2017 г. на СРС, ГО, 159 състав в частта, в която
съдът е отхвърлил предявеният от Х.А.К., ЕГН **********, с адрес: *** срещу М.С.К.,
ЕГН **********, с адрес: ***, иск с правно основание чл. 45 ЗЗД за заплащане на
сумата над 2000 лв. до претендираните 10 000 лева, предявен като
частичен от иск в общ размер 20 000 лв.-обезщетените за неимуществени вреди,
претърпени вследствие публикуването на статия със заглавие „ДА УБИЕМ
МИНЬОРИТЕ" в рубриката „КЛЕТНИЦИТЕ", бр.42 / 675/ от 22-28 октомври
2016 г. /година XIV/ на в-к „У.", издание на „Н.М.Г." АД, стр.34-35,
вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА М.С.К., ЕГН **********,
с адрес: *** да заплати на Х.А.К.,
ЕГН **********, с адрес: *** по иск с правно основание чл. 45 ЗЗД сумата от 2 000
лв., предявен като частичен от иск в общ размер 20 000
лв., обезщетените за неимуществени вреди, претърпени следствие публикуването на
статия със заглавие „ДА УБИЕМ МИНЬОРИТЕ" в рубриката „КЛЕТНИЦИТЕ",
бр.42 / 675/ от 22-28 октомври 2016 г. /година XIV/ на в-к „У.", издание
на „Н.М.Г." АД, стр.34-35, ведно със законната лихва, считано от
28.10.2016 г. до окончателното плащане на сумата.
ПОТВЪРЖДАВА решението в
останалата част.
ОСЪЖДА М.С.К., ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на Х.А.К., ЕГН **********, с
адрес: *** направените разноски за първата инстанция в общ размер от 278 лв., а за въззивната
инстанция в общ размер от 422 лв.
Решението може да се
обжалва пред ВКС в едномесечен срок от връчването преписа на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.
.