Р Е
Ш Е Н
И Е
№…………………… 2022
г. гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Варна, ІІ-ри тричленен състав,
в публичното заседание на двадесети октомври две хиляди двадесет и втора
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:КРЕМЕНА ДАНАИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ:ДАНИЕЛА
СТАНЕВА
ДИМИТЪР МИХОВ
при секретаря Наталия Зирковска
в присъствието на прокурор Силвиян Иванов
като разгледа докладваното от съдия Д.
Станева кас. адм. нак. дело № 2053/2022г. по описа на Административен съд – Варна, за да се произнесе,
взе предвид:
Производството е по реда на чл. 208 и следващите от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 63в от Закона за
административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по касационна жалба на „Е.Б.“ ЕООД,
гр.Варна, ***против Решение № 972/13.07.2022г., постановено по АНД №
1830/2022г. по описа на Районен съд – Варна /ВРС/, с което е потвърдено
Наказателно постановление № BG2022/2000-8/НП/13.04.2022г., издадено от
Директора на Териториална дирекция /ТД/ Митница Варна в Агенция „Митници“, с
което, на основание чл. 112б, ал. 1 от Закона за акцизите и данъчните складове
/ЗАДС/, на „Е.Б.“ ЕООД е наложена имуществена санкция в размер на 104 919.47лв.
В касационната жалба се релевира незаконосъобразност на решението на ВРС поради
нарушение на материалния закон – касационно основание по смисъла на чл. 348,
ал. 1, т. 1 от Наказателно-процесуалния кодекс /НПК/, във връзка с чл. 63в от ЗАНН. По подробно изложени съображения се оспорва извършването на
административното нарушение по чл. 112б ал. 1 от ЗАДС. В тази насока за
аргументира, че дружеството е узнало за липсите на акцизни стоки едва в хода на
проверката от митническите органи, като своевременно е подало акцизна данъчна
декларация, с която е начислен дължимият акциз и е отразено намаляването на
складовите наличности с количеството липсваща стока. Твърди се, че е нарушен
принципът за справедливост и пропорционалност на наказанието, тъй като веднъж
акцизът е заплатен, а от друга страна е наложена имуществена санкция в размер
на целия акциз, при положение, че към момента на съставяне на акта за
установяване на административно нарушение
/АУАН/, липсата вече е била отстранена. Отправя се искане за отмяна на
въззивното решение и на издаденото наказателно постановление. В съдебно
заседание и по съществото на спора, чрез пълномощника си поддържа жалбата и с
твърдение за нарушаване на прокламирания в чл. 49, § 3 от Хартата на основните
права на Европейксия съюз принцип на пропорционалност, отправя искане за
преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз със следните въпроси:
1.
Отговаря ли на принципа за
съразмерност и пропорционалност, предвиден в чл. 49, § 3 от Хартата за
основните права на Европейския съюз, наказанието, предвидено в чл. 112б, ал. 1
от Закона за акцизите и данъчните складове, при положение, че акцизът е
заплатен изцяло?
2.
Може ли да съществува
разпоредба в националното законодателство като тази по чл. 112б, ал. 1 от ЗАДС,
която да предвижда наказание заплащане на 100 % от акциза, при положение, че
същият е заплатен в случай, че същата не отговаря на принципа за съразмерност и
пропорционалност по чл. 49, § 3 от Хартата за основните права на Европейския
съюз?
Ответната страна – Директорът на
Териториална дирекция Митница Варна в Агенция „Митници“, чрез процесуален
представител оспорва касационната жалба и моли решението на Районен съд – Варна
да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение
в полза на ТД Митница Варна.
Представителят на Окръжна
прокуратура – Варна изразява становище за неоснователност на касационната
жалба.
След като обсъди законосъобразността на решението по наведените касационни
оплаквания в жалбата, доказателствата по делото, становищата на страните и в
рамките на касационната проверка, извършена съгласно чл. 218 от АПК,
Административен съд – Варна намира следното:
Касационната жалба, по която е образувано настоящото съдебно производство,
е постъпила от легитимирано лице, в законния срок, поради което е допустима, а
разгледана по същество, е неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл. 63в от ЗАНН, решението на районния съд подлежи
на касационно обжалване пред административния съд на основанията, предвидени в
Наказателно-процесуалния кодекс, като в чл. 348, ал. 1 от НПК са изброени 3
касационни основания: нарушен е законът, допуснато е съществено нарушение на
процесуалните правила или наложеното наказание е явно несправедливо. Съгласно
чл. 218 от АПК касационният съд обсъжда само посочените в жалбата пороци на
решението, като за неговата валидност, допустимост и съответствие с материалния
закон следи и служебно. Оттук, по аргумент на противното, следва, че за
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила от първостепенния съд и
за явна несправедливост на наложеното наказание съдът ще следи, само ако са
били изложени в жалбата като касационни основания.
С оспореното пред районния съд наказателно постановление „Е.Б.“ ЕООД е
санкционирано за нарушаване на чл. 112б, ал.1 от ЗМ – за това, че в качеството
му на данъчно задължено лице по ЗАДС – лицензиран складодържател, притежаващ
лиценз за управление на данъчен склад, находящ се в гр. Варна, бул. ***, е
осъществило състава на нарушение по чл. 112б, ал.1 от ЗАДС, тъй като при
извършен от служители на отдели „Последващ контрол“, „Акцизна дейност“ и
„Митническо разузнаване и разследване“ при ТД Митница Варна физически и
документален контрол, включващ съпоставка на резултатите от проведена на
19.11.2021г. инвентаризация в данъчен склад с данните от материалната отчетност
на данъчно задълженото лице /извлечение наличност към 19.11.2021г./, са
установени липси на акцизни стоки – 34386 броя бутилирани високоалкохолни
напитки, с общ размер на акциза 104 919,47 лева, което обстоятелство не е
отразено в материалната отчетност на данъчно задълженото лице.
За да потвърди наказателното постановление, ВРС е приел, че същото е
издадено от компетентен орган, в предвидения шестмесечен срок по ЗАНН и при
липса на допуснати съществени процесуални нарушения. Първостепенният съд е
изложил аргументи за установеност на административното нарушение, както и за
правилно определяне от административнонаказващия орган /АНО/ на квалификацията
на деянието и на приложимата санкционна норма. Счел е, че правилно е определен
размерът на наложената имуществена санкция в размер на дължимия акциз.
Констатирал е, че не са налице основания за приложението на чл. 28 от ЗАНН.
Така постановеното решение е правилно.
Предвид безспорното между страните обстоятелство, че при извършена на
19.11.2021г. проверка в стопанисвания от „Е.Б.“ ЕООД данъчен склад е установена
липса на акцизни стоки 34386 броя бутилирани високоалкохолни напитки, което не
е било отразено в материалната отчетност на задълженото лице, и в частност във водения
от всеки лицензирани складодържател „Дневник за складовата наличност“ /вж. чл.
88, ал. 1 от ЗАДС/. Правилно е ангажирана административнонаказателната
отговорност на дружеството на основание чл. 112б, ал. 1 от ЗАДС, предвиждащ
административнонаказателно санкциониране на лице, при което митническите органи
установят липси на акцизни стоки, което обстоятелство не е отразено в
материалната отчетност на лицето.
Неоснователен е основният релевиран касационен довод, че не е налице
нарушение, тъй като дружеството е подало акцизна данъчна декларация, с която е
начислен дължимият акциз и е отразено намаляването на складовите наличности с
количеството липсваща стока. Това възражение е предявено и във въззивното
производство, като районният съд го е обсъдил, излагайки обстойни доводи за
неговата неоснователност, които настоящият тричленен съдебен състав напълно
споделя и на основание чл. 221, ал. 2, изречение второ от АПК, във връзка с чл.
63в от ЗАНН, препраща към тях. Правилно ВРС е приел, че по делото няма данни за
подадена от „Е.Б.“ ЕООД акцизна данъчна декларация, като дори да се приеме, че
такава е била подадена, същата е неотносима към осъществяване на фактическия
състав на нарушението по чл. 112б, ал. 1 от ЗАДС, включващ установяване на
липси на акцизни стоки, които не са отразени в материалната отчетност на
лицето. На основание чл. 74, ал. 4 от Правилника за прилагане на Закона за
акцизите и данъчните складове вписванията на данните за стоките и операциите в
материалната отчетност се извършват веднага след поставянето на стоките в
данъчния склад, извършването на операциите и извеждането на стоките от данъчния
склад, включително получени при условията на директна доставка. По аргумент от
чл. 20, ал. 2, т. 8 от ЗАДС установяването на липси на стоки, за които се дължи
акциз, се счита за освобождаване на стоките за потребление, в който момент
възниква задължението за заплащане на акциза /вж. чл. 20, ал. 1 от ЗАДС/. В
разглеждания случай към момента на проверката е установена липса на акцизни
стоки, която не е отразена в материалната отчетност на дружеството, т.е. за
липсващите стоки не е заплатен акциз. Неподкрепено от доказателствата по делото
и лишено от всякаква логика е твърдението в касационната жалба, че „Е.Б.“ ЕООД
е узнало за липсата на акцизни стоки едва при извършване на проверката в
стопанисвания от него данъчен склад. Поради това дори да е била подадена
акцизна данъчна декларация, това действие не е предприето по волята на
касатора, а е провокирано от проверката на митническите органи, като освен това
задължението за подаване на декларацията /чл. 87, ал. 2 от ЗАДС/ е различно от
задължението, за което е ангажирана административнонаказателната отговорност на
„Е.Б.“ ЕООД – неотразяване на липси на акцизни стоки в материалната отчетност
на задълженото лице /чл. 112б, ал. 1 от ЗАДС/.
Настоящата инстанция напълно споделя мотивите на въззивния съд относно
правилното определяне на санкционната норма и размера на наложената имуществена
санкция, както и относно липсата на основания за квалифициране на процесния
случай като маловажен по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, поради което не намира за
необходимо да ги преповтаря.
По искането за отправяне на преюдициално запитване до Съда на Европейския
съюз:
Съгласно чл.628 от ГПК когато тълкуването на разпоредба от правото на
Европейския съюз или тълкуването и валидността на акт на органите на
Европейския съюз е от значение за правилното решаване на делото, българският
съд прави запитване до Съда на Европейските общности. Съдът, чието решение не
подлежи на обжалване, винаги отправя запитване за тълкуване, освен когато
отговорът на въпроса произтича ясно и недвусмислено от предишно решение на Съда
на Европейските общности или значението и смисълът на разпоредбата или акта са
толкова ясни, че не будят никакво съмнение – чл. 629, ал. 3 от ГПК. Макар
решението на настоящата съдебна инстанция да не подлежи на обжалване, в случая
не са налице основания за отправяне на преюдициално запитване до Съда на
Европейския съюз по поставените от касационния жалбоподател въпроси поради
следното:
С поставените два въпроса, цитирани по-горе в настоящото изложение, се иска
тълкуване на нормата на чл. 49, § 3 от Хартата за основните права на
Европейския съюз /Хартата/, регламентираща принципа за съразмерност и
пропорционалност на наказанието спрямо наказанието, предвидено в чл. 112б, ал.
1 от Закона за акцизите и данъчните складове. Съгласно чл. 51, § 1, изречение
първо от Хартата нейните разпоредби се отнасят за институциите, органите,
службите и агенциите на Съюза при зачитане на принципа на субсидиарност, както
и за държавите-членки, единствено когато те прилагат правото на Съюза. Според
установената практика на Съда на Европейския съюз основните права, гарантирани
в правния ред на Съюза, трябва да се прилагат във всички случаи, уреждани от
правото на Съюза, но не и извън тези случаи. Когато дадено правно положение не
попада в приложното поле на правото на Съюза, Съдът на Европейския съюз няма
компетентност да го разгледа и евентуално посочените от националния съд
разпоредби на Хартата сами по себе си не биха могли да учредят такава
компетентност. В този смисъл са решение ***, С-617/10, т. 19; ***, С-265/13, т. 29; ***, С-650/13, т. 26. Според
Съда на Европейския съюз, за да се приеме, че държава членка прилага правото на
Съюза, е необходимо преди всичко позоваването на разпоредби от Хартата да е
винаги в съчетание с друга разпоредба – конкретна привръзка с правото на
Европейския съюз. В разглеждания казус в поставените от касатора въпроси не е
направена такава привръзка с правото на Европейския съюз, поради което и
предвид ограничението на приложното поле на Хартата, въведено с чл. 51, § 1,
изречение първо, съдът намира искането за отправяне на преюдициално запитване
до Съда на Европейския съюз за неоснователно.
Независимо от гореизложеното съдът счита, че посочената в питането норма на
националното право е ясна и не буди съмнение при прилагането ѝ, както и
че същата не противоречи на принципите на съразмерност и пропорционалност на
наказанието. Неправилно касаторът се позовава на Валутния закон /без да сочи
конкретни разпоредби/ и на постановено решение от Съда на Европейския съюз, тъй
като в последния случай е преценявано нарушаване на принципа на съразмерност на
наказанието с оглед предвиденото налагане на глоба и едновременно с това
отнемане на валутата, предмет на нарушението. В настоящия случай подобно двойно
наказване не е предвидено в нормата на чл. 112б, ал. 1 от ЗАДС, регламентираща
единствено налагане на имуществена санкция в размер на акциза дължим за
липсващата акцизна стока.
С оглед на изложеното обжалваното съдебното решение, с което е потвърдено
оспореното наказателно постановление, е правилно постановено и следва да се
остави в сила.
Предвид крайния изход на спора, своевременно заявеното искане и на
основание чл. 63д, ал. 1 и ал. 4 от ЗАНН, във връзка с чл. 37 от Закона за
правната помощ, на ответната страна следва да се присъдят разноски за
юрисконсултско възнаграждение в размер на 80лв., определен съобразно чл. 27е от
Наредбата за заплащането на правната помощ и фактическата и правната сложност
на делото.
Водим от
горното, Административен съд – Варна, IІ-ри тричленен състав, на основание чл.
221, ал. 2, изречение първо, предложение първо от АПК,
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
искането на „Е.Б.“
ЕООД, гр. Варна, ***, за отправяне на преюдициално запитване до Съда
на Европейския Съюз.
ОСТАВЯ
в сила Решение № 972/13.07.2022г., постановено по АНД № 1830/2022г. по описа на
Районен съд – Варна.
ОСЪЖДА
„Е.Б.“ ЕООД, гр. Варна, ***, да заплати в полза на Териториална дирекция Митница Варна в Агенция „Митници“ юрисконсултско
възнаграждение в размер на 80лв. /осемдесет/.
Решението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.