Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 2971 10.10.2016 година град Пловдив
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, XVI граждански състав, в публично заседание на тринадесети септември две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛЕКСАНДЪР ТОЧЕВСКИ
при участието на секретаря Ангелина Димитрова,
като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 9711 по описа на съда за 2015 г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са четири иска с правна квалификация, както следва: първият- по чл. 34, вр. чл. 29 от ЗЗД; вторият- по чл. 86 от ЗЗД; третият- по чл. 45 от ЗЗД и четвъртият- по чл. 82, вр. чл. 79 от ЗЗД.
Ищецът „Етра Ел” ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: град Велико Търново, ул. „Магистрална” № 3, представлявано от у. С.Й.В., чрез пълномощника си адв. И.Л., е предявил против „Евро Инженеринг- Христомир Николаев” ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: град Пловдив, ул. „Капитан Коста Паница” № 6, ет. 2, ап. 11, представлявано от у. И. М.Д., четири обективно и субективно съединени иска- за осъждане на ответника да му заплати продажната цена по унищожаеми договори за доставка на седем броя мълнеприемници с изпреварващо действие по фактури, както следва: сумата от 3 060 лева- главница по фактура № **********/ 23.07.2014 г., ведно със сумата от 297, 22 лева- мораторна лихва върху тази главница за периода 23.07.2014 г.- 06.07.2015 г.; сумата от 6 120 лева- главница по фактура № **********/ 21.08.2014 г., ведно със сумата от 545 лева- мораторна лихва върху тази главница за периода 21.08.2014 г.- 06.07.2015 г.; сумата от 3 060 лева- главница по фактура № **********/ 30.09.2014 г., ведно със сумата от 238, 40 лева- мораторна лихва върху тази главница за периода 30.09.2014 г.- 06.07.2015 г.; сумата от 3 060 лева- главница по фактура № **********/ 06.10.2014 г., ведно със сумата от 160, 82 лева- мораторна лихва върху тази главница за периода 30.12.2014 г.- 06.07.2015 г.; сумата от 3 060 лева- главница по фактура № **********/ 06.01.2015 г., ведно със сумата от 154, 85 лева- мораторна лихва върху тази главница за периода 06.01.2015 г.- 06.07.2015 г.; сумата от 3 060 лева- главница по фактура № **********/ 19.01.2015 г., ведно със сумата от 143, 79 лева- мораторна лихва върху тази главница за периода 19.01.2015 г.- 06.07.2015 г.; сумата от 3 060 лева- главница по фактура № **********/ 23.03.2015 г., ведно със сумата от 90, 19 лева- мораторна лихва върху тази главница за периода 23.03.2015 г.- 06.07.2015 г., както и да му заплати още сумата от 2 771, 12 лева- главница, представляваща обезщетение в размер на необходимите разходи по демонтаж на негодните мълнеприемници и монтаж на други годни такива в обектите на монтаж, а отделно от това- да заплати и сумата от 1 750 лева, като частична от общо 17 500 лева- обезщетение за имуществени вреди под формата на претърпени загуби, поради уронване на доброто име и търговската репутация на ищеца пред негови клиенти от доставката на негодните устройства за безопасност, ведно със законната лихва върху всяка от главниците, считано от датата на постъпване на исковата молба в съда- 08.07.2015 г. до окончателното им плащане.
Ищецът твърди, че през 2014 г. и 2015 г. между страните се развили търговски отношения по продажба на стоки, по които неформални договори ищецът се явявал купувач, а ответникът- продавач. Предмет на сделките били мълнеприемници с изпреварващо действие, предназначени за защита на сгради и хора от мълнии и токови удари, предизвикани от тях, произведени от австрийско дружество- Schirtec AG в различни разновидности. При извършване на сделките ответникът действал като представител на производителя и негов дистрибутор. Закупените стоки били монтирани на обекти по договори на ищеца с трети лица, като разногласия във връзка с получаването и приемането на стоките нямало. Ответникът предоставил за продадените мълнеприемници общо четири броя гаранционни свидетелства, издадени от австрийския производител. Стоките били заплатени със седем броя фактури, подробно описани в исковата молба по номера, дати и суми, като общият размер на платеното по всички фактури възлизал на 24 480 лева. Поради възникнали съмнения у ищеца относно качеството на стоките, той изпратил запитване до австрийския производител, като към писмото приложил и снимки на продуктите. Получил се отговор от страна на производителя, в който се посочвало, че посочените върху стоките етикети и серийни номера не били оригинални, нито пък били негов продукт, като производителят поискал да му бъде изпратен един от мълнеприемниците за извършване на лабораторен анализ. Това било направено и след извършване на съответните проверки производителят писмено отговорил, че продуктът не бил негово производство и представлявал фалшификат, а качеството на използваните материали било много ниско. По отношение на ответника се посочвало, че действително те имали дългогодишни договорни отношения с него като дистрибутор на техни продукти, но в последните години изпаднал във финансови затруднения и имал забавени плащания. Последвала и нова кореспонденция между ищеца и производителя относно закупени от ответника продукти за минал период от време, като отново се констатирали същите обстоятелства за тях- стоките не били произведени от Schirtec AG и материалите за изработка били нискокачествени. Ищецът дори запазил като доказателство последния закупен продукт, който оставил на съхранение при нотариус- за евентуално изследване при необходимост. Мълнеприемниците били монтирани общо на седем обекта: в град Велико Търново- Фабрика „Мегапорт“, Онкологията в града, Фабрика „Болярка“, Хотел „Съни Турс“ и „Тера“ ООД, в град Павликени- Фабрика „Наслада“ и в село Сушица, област Велико Търново- Силозно стопанство. Предвид изложеното, се твърди, че ответникът бил измамил ищеца в договорните им отношения, като възбудил и поддържал в тях заблуждение относно произхода и качествата на продаваната стока, както и възможността тя да бъде използвана по предназначение. Именно фактът, че стоките били произведени от Schirtec AG довел до сключване на договорите от ищеца, който в последствие ги монтирал на свои клиенти. Стоките не били с недостатъци, а представлявали изцяло негодни продукти за използване по предназначение, поради което се иска унищожаване на сключените между страните договори и връщане на получените по тях суми, като поради недобросъвестността на ответника за ищеца се пораждало правото да търси обезщетение. В тази връзка се иска осъждане на ответника да заплати сумата от общо 24 480 лева, представляваща цената на закупените стоки по фактурите, ведно с лихви за забава върху тях в общ размер на 1 630, 32 лева. Наред с това се търси заплащане на сумата от общо 2 771, 12 лева- обезщетение в размер на необходимите разходи по демонтаж на негодните мълнеприемници и монтаж на други годни такива в седемте обекта, като в исковата молба подробно са описани по вид и стойност направените разходи за всеки един от обектите. На последно място се претендира обезщетение за неимуществени вреди в размер на 1 750 лева, като частична сума от общо 17 500 лева (по 250 лева за всеки от седемте обекта, в който са монтирани мълнеприемниците), изразяващи се в уронване на доброто име и търговската репутация пред негови клиенти. С допълнителна молба се уточнява всяка една от четирите претенции, като досежно първата за унищожаване на сделките се посочва, че ответникът възбудил и поддържал заблуждение, че продава продукти като дистрибутор на австрийски производител като представял гаранционни свидетелства за стоките, които обаче се оказали пълен фалшификат. За претенцията за лихви се уточнява, че началната дата била денят на издаване на фактурата, като за плащането се представят съответни банкови извлечения. По отношение на разходите за монтаж се посочва, че те се наложили поради недобросъвестното поведение на ответника, който продал негодни за използване по предназначение стоки, които следвало да бъдат заменени с нови и годни такива, но тези разходи не можело да останат за сметка на ищеца или пък на неговите клиенти, а да се възложат в тежест на ответника. За имуществените вреди се излагат доводи, че с действията си ответникът бил злепоставил ищеца пред неговите клиенти, като създал впечатление за некоректен търговски партньор, който монтира негодни устройства за безопасност. Претендират се и разноските в процеса. В съдебно заседание страната чрез пълномощника си поддържа иска. Представя се и писмена защита.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът не подава писмен отговор. В с.з. чрез пълномощника си оспорва предявените искове, като твърди, че същите били неоснователно заведени против ответника, а претенциите на ищеца се явявали изцяло недоказани, поради което моли те да се отхвърлят. Претендира и разноски.
След преценка на събраните по делото
доказателства и във връзка със становищата на страните, съдът установява от
фактическа страна следното:
Представена е писмена кореспонденция по
електронна поща между ищеца и австрийски производител на мълниеприемници- Schirtec AG, от чието съдържание се установява, че
описаните в писмата продукти не били оригинални и не били произведени от това
чуждестранно юридическо лице.
Приети са като писмени доказателства
процесните 7 броя фактури, удостоверяващи продажбата на мълниеприемници с
изпреварващо действие- Schirtec E.S.E S-A (60 mks), от ответника като доставчик- на ищеца, като получател.
Съставен е констативен протокол от
26.03.2015 г. на Нотариус Т.Б., рег. ***, относно приемане на съхранение в
кантората й на доставен чрез куриер от ответника и предназначен за ищеца
мълниеприемник.
Представени са справки от електронен
калкулатор за изчисляване размерите на претендираните лихви за забава за
главниците по фактурите.
Видно
от издадени 7 броя удостоверения, ищецът е монтирал мълниеприемници с
изпреварващо действие Schirtec E.S.E S-A (60 mks) на различни обекти в градовете Велико Търново и Павликени и
село Сушица.
Изготвена е справка от ищеца за подменени
мълниеприемници в горните обекти, отразяваща стойността на извършените разходи
за СМР в общ размер на 2 771, 12 лева с ДДС.
Представени са и шест извлечения по
сметки за салдо, оборот и извършени банкови операции от сметка с титуляр ищецът,
както и оборотна ведомост за клиент ответникът.
Приети са още 8 броя фактури,
удостоверяващи доставени на ищеца от трето за процеса лице- ЕТ „Е. и.- Х. Н.“,
ЕИК: *********, за периода м. март 2012 г.- м. март 2013 г., мълниеприемници с
изпреварващо действие Schirtec E.S.E S-A 60 mks.
Приет е рамков договор от 03.02.2014 г. между
ответника и третото за процеса лице- ЕТ „Е. и.- Х. Н.“, с който ответникът му е
възложил доставка и монтаж на мълниезащитни уредби. Към договора е представен
сертификат за оторизация, според който австрийското дружество Schirtec AG оторизира в България като свой
дистрибутор единствено ЕТ. В изпълнение на договора са представени фактури,
проформа фактури и стокови разписки за извършени доставки за периода м. май
2014 г.- м. декември 2015 г.
Представен е в легализиран превод и
договор от 14.10.2005 г. между австрийския производител Schirtec и третото за делото лице ЕТ „Е. и.- Х. Н.“, за даването
на ЕТ на изключителни права на продуктите на производителя в България.
Представен е в легализиран превод и последващ
договор от 20.07.2015 г. със срок от една година, между австрийския
производител Schirtec и ищеца,
за предоставянето на изключителни права на ищеца на продуктите на производителя
на територията на България.
По делото е приета една основна и две
допълнителни съдебно- счетоводни експертизи. Първата ССчЕ установява, че по
процесните седем броя фактури сумите са платени от ищеца на ответника по банков
път и са отразени в дневниците за покупки и продажби на страните, като
счетоводствата им са редовно водени. Освен това се констатират направени
разходи от ищеца по СМР за монтаж и демонтаж на мълниеприемници, изпълнени от
страната в 7 обекта на трети лица, възлизащи на обща стойност от 2 661, 09
лева. Изчислен е и размерът на лихвата за забава върху главниците по процесните
фактури за търсения период, възлизаща общо на сумата от 1 630, 31 лева. Втората
ССчЕ установява липса на търговски правоотношения между ответника и австрийското
дружество Schirtec, с фактури или
други документи. Третата ССчЕ проследява правоотношенията между Schirtec и ЕТ „Е. и.- Х. Н.“, както и сделките,
извършени с всяка от страните по делото. В с.з. вещото лице допълва с устен
доклад заключенията си, като изрично уточнява, че поради липсата на посочени
серийни номера в проверената документация, чрез които да се конкретизират
стоките, предмет на продажба по процесните фактури, не може да се установи
съпоставимост между закупените от австрийското дружество мълниеприемници и
тези, продадени от ответника на ищеца.
От ТД на НАП- София, офис „Изток“ са
постъпили заверени копия на дневниците за покупки и продажби на ЕТ „Е. и.- Х.
Н.“.
Представените от ищеца документи на чужд
език относно гаранционните свидетелства за годност на уредите, които са без
превод на български език, нямат характер на писмени доказателства според
нормата на чл. 185 от ГПК.
При така установената по делото
фактическа обстановка, съдът от правна страна намира следното:
Първият иск е свързан с твърдения на
ищеца за това, че ответникът го е въвел в заблуждение относно качеството и произхода
на доставени стоки, които са били изначално негодни за използване по
предназначение. Поради тази измама се счита, че сделките се явявали унищожаеми,
което пък като последица обуславяло и връщане на полученото по тях, т.е. на
покупната цена на артикулите- мълниеприемници с изпреварващо действие, предмет
на продажбата по процесните седем броя фактури.
По смисъла на чл. 29 от ЗЗД, за да е
налице хипотезата на сделка, сключена при условията на измама, е необходимо да
се установят следните три обстоятелства: формиране на невярна представа за
действителността у лицето, което е автор на опороченото волеизявление, то да е
умишлено да е въведено в заблуждение от автора на измамата и сделката да е
извършена именно в резултат на това умишлено въвеждане в заблуждение. Първият
елемент от фактическият състав на измамата изисква внушаване на неверни
представи за обстоятелства, свързани със сделката, премълчаване на известни
факти или съзнателно поддържане на неверни представи у единия участник в
сделката. Пренесено към настоящия случай това означава, че ищецът трябва да
установи, че ответникът го е заблудил по време на търговските им отношения за
това, че продава оригинални мълниеприемници, доставени му от австрийското
дружество производител- Schirtec AG и точно в следствие
на това опорочено волеизявление между тях са били сключени въпросните няколко
продажби на гръмоотводи.
На първо място, следва да се посочи, че
ищецът в уточняваща си молба излага твърдения за това, че през периода 2012-
2013 г. имал отношения по доставка на такива мълниеприемници от австрийския
производител с трето за процеса лице- ЕТ „Е. и.- Х. Н.“, която връзка са
представени фактури за продажби, а това е установено и от втората допълнителна
ССчЕ. В последствие обаче по настояване на ответника доставките били насочени и
започнали да се осъществяват с „Евро Инженеринг- Христомир Николаев” ЕООД, като
едноличният търговец Х.Н.И. бил собственик на капитала и управител на ответното
дружество. От една страна, въобще не се ангажират доказателства за това, че
първоначалното правоотношение между ищеца и ЕТ е продължило по- късно с ЕООД,
носещо същото наименование, както и, че това е станало единствено по искане на
ответника, за да е възможно да се прецени дали има някакво неправомерно
поведение на продавача, който заблуждава с името си своя съконтрагент. От друга
страна, ищецът е търговец и тъй като по занятие той извършва сделки, а по
дефиниция е и професионалист, изискванията към неговите познания са по- високи,
поради което в търговската област той е задължен да полага грижа с по- голям
интензитет. Това означава, че „заблуждаване“ относно името на неговия
съконтрагент или пък досежно това на производителя на дадена стока, с която той
търгува, не може да представлява форма на измама или вид накърняване на
установения обществен ред, тъй като специалните знания, на които е носител
търговецът, го задължават да предприема такова поведение в процеса на
договаряне и сключване на сделки, което в най- силна степен ще защити
интересите му като лице, извършващо дейност по занятие в съответната област. От
трета страна, няма никакъв спор по въпроса, че ЕТ и ЕООД представляват два
напълно различни и самостоятелни правни субекта, съответно- физическо лице
търговец и търговско дружество, независимо дали към момента на процесните
сделки те са били свързани лица. Подобна правна конструкция не е забранена от
закона и няма как да се приеме, че у.т на едно ЕООД, който действа отделно и
като ЕТ, ще създава погрешна представа в ищеца за това кой е производителят на
доставените стоки и тяхната годност за експлоатация. Както вече се посочи, за
да е налице умишлено въвеждане в заблуждение по смисъла на закона трябва да
съществува такова насрещно поведение на другата страна по сделката, което чрез
поддържаната невярна представа за действителността да мотивира лицето да сключи
даден договор. Представените двукратно по делото гаранции за качество на
продуктите на Schirtec първо не са
годни писмени доказателства, защото са на чужд език, без превод на български.
Второ- дори и да се приеме, че те се отнасят за мълниеприемниците на
австрийския производител и удостоверяват годността им, ищецът не доказва, че те
са му били представени от ЕТ по време на техните правоотношения, нито пък, че
те касаят именно продадените от Schirtec на ЕТ стоки, в
последствие продадени на ищеца. Трето- още по- малко пък това би означавало, че
по- късно, когато вече отношенията по продажба са се установили само между
страните по делото, ищецът е продължавал да бъде в заблуждение, че ответникът,
имащ сходно наименование с това на ЕТ- негов бивш контрагент, доставя годни за
експлоатация оригинални вносни стоки. При това положение няма как да се
установи, че е налице измамливо поведение на ЕООД, защото е абсолютно обективно
и явно обстоятелството, че търговските партньори на ищеца са два различни
правни субекти, както и, че, ако въобще е имало гаранционни свидетелства за
продаваните стоки, то те са се отнасяли само за доставките за периода 2012 г.-
2013 г., а процесният такъв е друг, настъпил повече от година по- късно.
Измамата като порок на волята не може да се предполага, тя трябва несъмнено да
бъде доказана и липсата на който и да е от елементите й не може да доведе като
последица до унищожаване на сделка, а оттук- и до връщане на даденото по нея.
На следващо място, от събраните по делото
доказателства не се установява, че именно продадените от Schirtec на ЕТ гръмоотводи в последствие са били предмет
на сделка първо между ЕТ и ищеца, а по- късно между ЕООД и ищеца, както и, че процесните
стоки по седемте фактури са били негодни за употреба. Това е така, защото в
представените документи и изследваните такива от вещото лице по ССчЕ липсват
каквито и да е идентификационни белези като серийни номера и други конкретни
характеристики, извън марката и модела на стоката- мълниеприемник с
изпреварващо действие Schirtec E.S.E S-A 60 ms., за да е възможно да се прецени
търсената проследимост на продукта, а именно- че същият е произведен от
австрийското дружеството, закупен е от неговия единствен оторизиран
представителя в България, а след това и продаден на ищеца, който пък от своя
страна го е монтирал на обекти на свои клиенти. Нито една от фактурите не
съдържа по- подробно описание на артикулите, такова не е отразено и при
счетоводното им заприходяване, а и двете допълнителни ССчЕ не доказаха
въпросната проследимост и връзка. Напротив- установи се, че между ответника и
австрийският производител Schirtec няма и не е
имало отношения по доставка на мълниеприемници или други стоки,
за да твърди, че той е злоупотребявал като представител на чуждото дружество в
България с името или продуктите му. Отделно от това, третата ССчЕ констатира
при проверката на дневниците на ЕТ, че действително е имало сделки между Schirtec и ЕТ, между ЕТ и ищеца, между ЕТ и ответника и
ищеца с ответника, но по отразените в НАП фактури не става ясно дали продажбите
касаят едни и същи стоки от производителя до крайния потребител, преминали през
съответните доставчици. Начинът на счетоводното отразяване в случая е без
значение, защото експертът установява редовно водено счетоводство, но дори и да
се приеме, че е имало некоректно от счетоводна гледна точка записване на дадени
фактури, това не означава, че ответникът е действал със заблуждение по
отношение на ищеца. От друга страна, той е имал сключен рамков договор с ЕТ във
време, предхождащо като период процесните фактури, по силата на който е бил
овластен да извършва продажби на подобни стоки, доколкото с рамковия договор ЕТ
се е задължил да му доставя такива мълниезащитни уредби. Този договор обвързва
само страните по него и в този смисъл възраженията на ищеца, развити в
писмената защита, че съглашението накърнявало добрите нрави и заобикаляло
закона, не са относими, защото не засягат ищеца като страна. Право на
договораящите е автономно и независимо от останалите участници в търговския
оборот да уредят отношенията си, както е станало в случая с рамковия договор,
чийто клаузи се отнасят единствено от страните по него, без да нарушават
правата на трети лица. Затова и последващите процесни с ищеца сделки се явяват
напълно обясними и логични, защото ЕООД е препродавало стоките на ЕТ, действал
като оторизиран представител в България на австрийския им производител, видно
от представения сертификат. Така въобще не се установява да е налице каквато и
да е измамлива дейност на ответника спрямо ищеца, който нито го е заблуждавал с
фирменото си наименование, още по- малко пък в качеството или произхода на
продуктите, нито пък има доказателства за подобно некоректно отношение на
търговеца, което да обуслови търсената унищожаемост.
На последно място във връзка с първата
претенция, следва да се отбележи и това, че единствените доказателства по
делото за твърдяната негодност на доставените стоки се извеждат само от
писмената кореспонденция между ищеца и Schirtec,
направена по електронната поща. От една страна обаче, информацията за продадена
некачествена продукция, лош материал на изработката и липса на гаранция за
уредите, въобще не може да бъде преценена относно нейната достоверност, защото тя
не почива на пряко възприета от съдебния състав извършена по делото проверка,
за да се приеме, че действително продуктите са били негодни за употреба. От
втора страна, както вече се посочи, при липсата на конкретна индивидуализация откъм
серийни номера на всяка една от продадените стоки и при невъзможността да се
установи дали точно тези стоки, за които се твърди, че не били оригинални на
производителя, а някакъв „фалшификат“, са били монтирани на обекти, а в
последствие се е наложило да бъдат демонтирани и заменени с други, няма как да
се приеме, че именно гръмоотводите, описани в процесните седем броя фактури, са
били некачествени и са страдали от недостатъци, правещи ги изначално негодни за
употреба. Тези твърдения не са доказани и без тях не може да се ангажира
отговорността на ответника в процеса, нито пък отсъствието им прави същия
неизправна страна във въпросното правоотношение. Неподкрепените твърдения откъм
доказателства в процеса водят до тяхната неоснователност, независимо дали в
обективната действителност те са се осъществили по описания от страната начин.
След като по делото същите не се установяват, в процеса не може ползващият се
от тях да получи съдебна защита на своето право, което остава недоказано. В
този смисъл първата претенция трябва да се отхвърли, поради липса на законовите
предпоставки за съществуването на недействителни сделки и развалянето им като
унищожаеми поради измама, както и свързаните с това последици за връщане и възстановяване
на действително заплатената по всяка от тях продажна цена за съответните стоки.
Втората предявена претенция се отнася за
лихви за забава върху главниците по процесните седем броя фактури за съответни
периоди, но доколкото лихвата принципно представлява акцесорно задължение,
пряко поставено в зависимост от главното, предвид отхвърлянето на иска за
претенциите за сумите за главниците по всяка една от фактурите, тя също следва
да се отхвърли. Няма как без наличие на главен дълг да съществува задължение за
забавено плащане по този дълг, поради което, предвид изхода от спора до
момента, тази втора претенция отново се явява неоснователна, независимо от
това, че ищецът ангажира доказателства в подкрепа на размера й- справки от
електронен калкулатор и ССчЕ.
Третата претенция срещу ответника касае
извършени от ищеца разходи за подмяна на монтирани устройства на обекти с други
уреди, годни според своето предназначение да изпълняват функциите си. В допълнителната
искова молба се уточнява, че тези разноски вече били възстановени на ищеца от
неговите контагенти, но доколкото разходите за тях се наложили по вина на
ответника, именно той следвало да ги понесе. Макар в случая да са ангажирани
доказателства (справки за извършени СМР, удостоверения за монтаж от трети лица
на техни обекти и ССчЕ относно направени разходи) за това, че действително ищецът
е извършил монтаж и демонтаж на мълниеприемници в седем обекта на свои
партньори, в която връзка са направени и съответните разплащания за
необходимите услуги и СМР, искът също следва да бъде отхвърлен. Както вече се
изясни по- горе, не се доказва неизпълнение на задълженията на ответника да
достави на ищеца качествени стоки, годни за експлоатация по предназначението
си. Без наличието на такава причинна връзка и при липсата на установено
противоправно поведение, дори да са налице имуществени вреди, за същите
отговорност не може да носи ответникът, чиято вина не е доказана, а тя е
съществен елемент от фактическия състав на твърдяното увреждане. Не е
необходимо да се излагат допълнителни или повече съображения в тази насока,
поради което изводите на съда дотук се явяват достатъчни, за да мотивират
отхвърлянето и на този иск.
Последната четвърта претенция, уточнена
изрично и в първото съдебно заседание, че касае имуществени, а не неимуществени
вреди, изисква от ищеца да установи, че същият е претърпял загуби от уронване
на доброто си име и търговска репутация за това, че ответникът му е доставил
негодни за употреба стоки (мълниеприемници), които той е монтирал на обекти на
свои клиенти, с което го е злепоставил пред тях. Извън изложените вече по- горе
съображения, касаещи липсата на доказана връзка между неправомерното поведение
на ответника и доставените с фактурите стоки, което представлява самостоятелно
основание за отхвърляне и на тази претенция, в случая следва да се отбележи
допълнително и това, че ищецът не ангажира никакви доказателства за своята
накърнена търговска репутация или пък за загубено доверие и авторитет сред партньорите
си. Тези обстоятелства нито могат да се презюмират, нито пък непременно или
като следствие биха произтичали от факта, че един първоначално доставен уред в
последствие е бил заменен и демонтиран, а на негово място е доставен друг, вече
годен за експлоатация. Нещо повече, ако в случая тези имуществени вреди, които
се твърди да е претърпял ищецът, се свързват само с намаляване на неговото
имуществено състояние от доставка на некачествен продукт, който е трябвало да
се замени с нов, то тогава тази претенция по съществото си напълно би се
припокрила с предходната такава. И при двете кредиторът обеднява, правейки
разходи за възстановяване на последиците от доставка на некачествени стоки,
т.е. претъпява загуби, но доколкото предходната претенция вече се отхвърли като
неоснователна, то и тази, която по описания начин става идентична откъм
съдържание, също не може да бъде уважена, поради изложените вече по- горе
съображения. Ако пък се приеме, че имуществените вреди на ищеца се изразяват и във
форма на пропуснати ползи, т.е. че той, загубвайки доверието на своите клиенти,
е изгубил и възможността да реализира с тях или пък с други партньори нови
бъдещи доставки на такива стоки, поради това, че е бил възприет като некоректен
търговец, то тогава следва да се установи, че възможността за реализиране на
съответните ползи е действително пропусната, както и, че е била налице сигурна
възможност за увеличаване на имуществото му, която обаче не е осъществена
именно поради накърнената търговска репутация. Подобни твърдения обаче не се
правят, а по- важното е, че не се ангажират и доказателства, чрез които да се
съпостави имущественото състояние на ищеца, от една страна към момента на
неизпълнението на ответника (каквото обаче не се установи да има) и от друга-
към това какво то евентуално би било, ако длъжникът беше изпълнил точно
задължението си. С други думи, по никакъв начин не се установява търсената
вреда чрез така предявената претенция, а още по- малко пък може да се докаже
размерът й, макар и тя да е предявена частично, поради което са налице всички
предпоставки за нейното отхвърляне.
С оглед изхода на делото и на основание
чл. 78 ал. 3 от ГПК, ищецът дължи на ответника направените от него разноски в
процеса, които се претендират и макар за тях да не е представен списък по чл.
80 от ГПК, са налице доказателства, че те са действително заплатени- депозит за
вещо лице по ССчЕ в размер на 150 лева (лист 250), като няма данни за направени
разходи за адвокатско възнаграждение. Направените пък от ищеца разноски- за
държавни такси, депозити за вещо лице и възнаграждение на пълномощника му, си
остават за негова сметка, без да се възлагат в тежест на другата страна.
По изложените съображения, съдът
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Етра Ел” ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: град Велико Търново, ул. „Магистрална” № 3, представлявано от у. С.Й.В., искове против „Евро Инженеринг- Христомир Николаев” ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: град Пловдив, ул. „Капитан Коста Паница” № 6, ет. 2, ап. 11, представлявано от у. И. М.Д., за осъждане на ответника да заплати продажната цена по унищожаеми договори за доставка на седем броя мълнеприемници с изпреварващо действие по фактури, както следва: сумата от 3 060 лева- главница по фактура № **********/ 23.07.2014 г., ведно със сумата от 297, 22 лева- мораторна лихва върху тази главница за периода 23.07.2014 г.- 06.07.2015 г.; сумата от 6 120 лева- главница по фактура № **********/ 21.08.2014 г., ведно със сумата от 545 лева- мораторна лихва върху тази главница за периода 21.08.2014 г.- 06.07.2015 г.; сумата от 3 060 лева- главница по фактура № **********/ 30.09.2014 г., ведно със сумата от 238, 40 лева- мораторна лихва върху тази главница за периода 30.09.2014 г.- 06.07.2015 г.; сумата от 3 060 лева- главница по фактура № **********/ 06.10.2014 г., ведно със сумата от 160, 82 лева- мораторна лихва върху тази главница за периода 30.12.2014 г.- 06.07.2015 г.; сумата от 3 060 лева- главница по фактура № **********/ 06.01.2015 г., ведно със сумата от 154, 85 лева- мораторна лихва върху тази главница за периода 06.01.2015 г.- 06.07.2015 г.; сумата от 3 060 лева- главница по фактура № **********/ 19.01.2015 г., ведно със сумата от 143, 79 лева- мораторна лихва върху тази главница за периода 19.01.2015 г.- 06.07.2015 г.; сумата от 3 060 лева- главница по фактура № **********/ 23.03.2015 г., ведно със сумата от 90, 19 лева- мораторна лихва върху тази главница за периода 23.03.2015 г.- 06.07.2015 г., както и да му заплати още сумата от 2 771, 12 лева с ДДС- главница, представляваща обезщетение в размер на необходимите разходи за СМР по демонтаж на твърдяните за негодни мълнеприемници и монтаж на други годни такива в обектите на монтаж, а отделно от това- да му заплати и сумата от 1 750 лева, като частична от общо 17 500 лева- обезщетение за имуществени вреди, поради уронване на доброто име и търговската репутация на ищеца пред негови клиенти от доставката на негодните устройства за безопасност, ведно със законната лихва върху всяка от главниците, считано от датата на постъпване на исковата молба в съда- 08.07.2015 г. до окончателното им плащане.
ОСЪЖДА „Етра Ел” ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: град Велико Търново, ул. „Магистрална” № 3, представлявано от у. С.Й.В., чрез пълномощника си адв. Д.Д., да заплати на „Евро Инженеринг- Христомир Николаев” ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: град Пловдив, ул. „Капитан Коста Паница” № 6, ет. 2, ап. 11, представлявано от у. И. М.Д., чрез пълномощника му адв. Х.К., направените по делото разноски в размер на 150 (сто и петдесет) лева- внесен депозит за вещо лице.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ :/п/
Вярно с оригинала.
АД