№ 688
гр. Русе, 24.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, V НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на четвърти октомври през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Велизар Т. Бойчев
при участието на секретаря Веселина Л. Георгиева
като разгледа докладваното от Велизар Т. Бойчев Административно
наказателно дело № 20234520201008 по описа за 2023 година
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
С. П. А. от гр.Русе е подал жалба против наказателно постановление
№К1062/ 28.04.2023г., издадено от зам. кмет на Община- Русе, с което на
основание чл.178е във вр. чл.94, ал.3 от ЗДвП му е наложено
административно наказание глоба в размер на 50лв.
Жалбоподателят излага съображения, че не е извършил нарушението,
както и че в хода на административнонаказателното производство са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и иска отмяната
на наказателното постановление.
Ответникът по жалбата твърди, че наказателното постановление следва
да бъде потвърдено.
РРП не взема становище по жалбата.
Районният съд, като прецени допустимостта на жалбата и след анализ
на събраните по делото доказателства и становищата на страните, приема за
установено следното:
Жалбата е процесуално допустима. Последната е подадена в срока по
чл.59 ал.2 от ЗАНН.
1
На 12.03.2023г., около 14.46 часа, жалбоподателят паркирал лек
автомобил с рег.№Р 6611 КМ, собственост на Е.А. М.а, на тротоар пред
бл.”Дом” на бул.”Цар Освободител” в гр.Русе, без мястото да е определено за
паркиране от собственика на пътя или администрацията на гр.Русе.
Тази фактическа обстановка се доказва по напълно непротиворечив
начин от всички събрани по делото доказателства и води на следните правни
изводи:
С изложеното във фактическата обстановка деяние жалбоподателят е
осъществил от обективна и субективна страна състава на нарушението по
чл.178е във вр. чл.94, ал.3 от ЗДвП, тъй като на 12.03.2023г. в гр.Русе
паркирал МПС на тротоар, без мястото да е определено за паркиране от
собственика на пътя или администрацията. Жалбоподатерлят е годен субект
на нарушението, тъй като видно от всички доказателства по делото именно
той лично е паркирал автомобила на процесното място. Нарушението е
формално, нарушената правна норма не предвижда в състава си резултат
застрашаване на живота и здравето на гражданите, липсата на който елемент
от обективна страна да обоснове извинително поведение. Ирелевантна в
случая се явява ширината на тротоара, тъй като за правилно паркиране в
случая са налице кумулативно две условия- освен тротоара да има достатъчна
ширина за преминаване на граждани след паркиране на МПС, но и такова да е
разрешено чрез определянето му за тази цел. Видно от показанията на
свид.Н., по улицата не е имало ремонтни дейности или други обстоятелства,
които обосноват крайна необходимост от неправомерното паркиране. Не е
налице маловажен случай, тъй като на първо място обществената опасност на
деянието не се отличава по нищо от тази на общия случай на извършване на
същото нарушение, но и разпоредбата на чл. 189з от ЗДвП забранява
квалифицирането му като такъв. От субективна страна жалбоподателят е
извършил нарушението при пряк умисъл- той съзнавал, че не следва да
паркира на места върху тротоар, неопределени за това, но въпреки това
паркирал на такова място, като предвиждал обществено опасните последици
от поведението си и искал настъпването им. Наказанието за нарушението е
правилно индивидуализирано и ориентирано към абсолютния му минимум.
В хода на досъдебното производство не е допуснато съществено нарушение
на процесуалните правила. И двата акта от тази фаза на процеса са издадени при
2
спазване на абсолютно всички правила за това. Формираните на тази фаза от
процеса обвинения позволяват пълна защита, като елементите им са пределно
разбираеми. Времето, мястото и индивидуализацията на МПС-то, с което е
извършено нарушението, са напълно ясно и недвусмислено представени.
Съгласно чл. 189, ал. 1 от ЗДвП, актовете, с които се установяват нарушенията по
този закон, се съставят от длъжностните лица на службите за контрол, предвидени
този закон, а съгласно ал. 12, наказателните постановления се издават от
министъра на вътрешните работи, от министъра на отбраната, от министъра на
транспорта, информационните технологии и съобщенията и от кметовете на
общините или от определени от тях длъжностни лица съобразно тяхната
компетентност. Следователно, възраженията относно материалната компетентност
на административнонаказващия орган и актосъставителя са напълно
неоснователни.
Поради всичко изложено наказателното постановление следва да се
потвърди.
С оглед изхода на делото и направеното от пълномощника на въззиваемата
страна съответно искане, на основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН вр. чл. 143, ал. 4 от
АПК вр. чл. 144 от АПК вр. чл. 78, ал. 8 от ГПК на Община Русе следва да се
присъди юрисконсултско възнаграждение, в размер определен в чл. 37 от Закона
за правната помощ, съгласно препращащата разпоредба на чл. 63, ал. 5 от ЗАНН, а
именно в размер на 80 лева.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №К1062/ 28.04.2023г.,
издадено от зам. кмет на Община- Русе, с което на С. П. А. от гр.Русе на
основание чл.178е във вр. чл.94, ал.3 от ЗДвП е наложено административно
наказание глоба в размер на 50лв.
ОСЪЖДА С. П. А. от гр.Русе да заплати на Община Русе сумата от 80
/осемдесет/ лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение
Решението подлежи на обжалване пред РАС в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
3
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
4