РЕШЕНИЕ
№ 38
гр. гр.Мадан, 21.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МАДАН в публично заседание на двадесет и трети
февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:СЛАВЧО АС. ДИМИТРОВ
при участието на секретаря Елка Ст. Алендарова
като разгледа докладваното от СЛАВЧО АС. ДИМИТРОВ Гражданско дело
№ 20215430100296 по описа за 2021 година
Съдът е сезиран с искова молба от И. С. С., ЕГН: **********, с настоящ адрес: гр. Р.,
ул./кв. Б., № .... , чрез пълномощника адв. М. В. М. против Ф. Б. ЕООД, ЕИК. ***, със
седалище и адрес на управление: гр.С., ул. А. М. № ..., представлявано от И. В. Д., Д. В. Н., с
която е предявен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК за признаване за установено,
че Договор за потребителски кредит № ***г., е нищожен на основание чл.26 ал.1 от ЗЗД и
поради това, че е сключен при неспазване на нормите на чл.11, чл.19 ал.4 от ЗПК във вр. с
чл. 22 от ЗПК, както и по чл.68е, чл. 143, ал.1 и чл.147 от ЗЗП, а при условията на
евентуалност, че клаузата на чл.5 от Договор за потребителски кредит №****г., сключен с
„Ф. Б.“ ЕООД, е нищожна на основание чл.26 ал.1 пр. 3 от ЗЗД и поради това, че е сключена
при неспазване на нормите на чл. 10а, чл.11 и чл.19 ал.4 от ЗПК във вр. с чл. 22 от ЗПК,
както и по чл.68е, чл. 143, ал.1 и чл.147 от ЗЗП.
В исковата молба се твърди, че ищцата е страна по Договор за предоставяне на
потребителски кредит № ***г., сключен с Ф. Б. ЕООД. Съгласно клаузите на договора
ищцата следвало да върне сума по кредита в размер на 3375.00 лева, при сума на получаване
2 500.00 лева, при ГПР 49,66%, лихвен процент- 35.00 %, при брой вноски 18. Съгласно чл.5
от договора ищцата сключила Договор за гарант с Ф. Б. ЕАД, с който да се обезпечи
първоначално сключеният Договор за потребителски кредит и следвало да заплати по този
договор за гарант сумата в размер на 2475.00 лева. Ищцата счита, че Договор за
потребителски кредит № .....г. сключен с „Ф. Б.“ ЕООД, е нищожен на основание чл.26 ал.1
от ЗЗД и поради това, че е сключен при неспазване на нормите на чл.11, чл.19 ал.4 от ЗПК
във вр. с чл. 22 от ЗПК, както и по чл.68е, чл. 143, ал.1 и чл.147 от ЗЗП. Посочва, че не е
спазена на разпоредбата на чл.19 ал.4 от ЗПК, тъй като сумата която се претендира за гарант
в размер на 2 475.00 лева не била включена в ГПР и ГЛП и по този начин потребителят е
бил въведен в заблуждение относно стойността на разходите, които ще прави по
обслужването на кредита. Не бил установен механизма, по който бил изчислен ГПР по
договора и по-конкретно какви други разходи освен възнаградителна лихва са включени в
него. Предвидената сума в договора за гарант била скрит добавък към възнаградителната
лихва и като такава е следвало да бъде включена в годишния лихвен процент и в годишния
процент на разходите съгласно чл.19, ал.1 от ЗПК. Налице било заобикаляне на
разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК като с уговорката да се заплаща поръчителство се
нарушава изискването ГПР да не бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва.
1
Посочва, че съгласно разпоредбата на чл.11 ал.1 т. 10 от ЗПК, договорът трябвало да
съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от
потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат
взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на
разходите по определения в приложение № 1 начин. В Договор за потребителски кредит
била посочена само абсолютна стойност на ГПР, като липсвала ясно разписана методика на
формиране годишния процент на разходите по кредита. Освен това поради невключване на
уговорката за заплащане на поръчителство в посочения потребителския договор размер на
ГПР, последният не съответствал на действително прилагания от кредитора в кредитното
правоотношение, което представлявало заблуждаваща търговска практика по смисъла на
чл.68д, ал.1 и ал.2 ,т.1 от Закона за защита на потребителите. Позовава се на член 6,
параграф 1 от Директива 2005/29/ЕО и член 4, параграф 1 от Директива 93/13/ЕО. Посочва,
че законът не допуска кредиторът да изисква заплащането на такси и комисионни за
действия, свързани с усвояване и управление на кредита съобразно чл.10а, ал.2 ЗПК.
Позовава се на чл. 26, ал.1, пр. 3 от ЗЗД, като твърди, че клаузата за гарант е нищожна като
противоречаща на добрите нрави и неравноправена по смисъла на чл.143,т.19 от ЗЗП, тъй
като сумата която се претендира чрез нея е в размер на равен от сумата на отпуснатия
кредит. По изложените съображения моли за уважаване на иска. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с
който взема становщие за неоснователност на предявения иск. Посочва, че сключването на
договор за гаранция от Кредитоиолучателя не било задължително условие за сключването
на договор за кредит и не увеличавало възможностите на кредитополучателя за отпускане
на кредит в желания от него размер и при предлаганите от кредитора условия. Потребителят
можел да избере какво обезпечение да представи – поръчител, който сам той е избрал или Ф.
Б. – дружество партньор на Ф. Б. ЕООД. Уговорката в чл. 5 от процесния договор за кредит
се генерирала автоматично, въз основа на избора, който потребителят е направил при
подаването на заявка за кредит. Посочва се, че ищецът сам бил избрал в електронния
формуляр като обезпечение поръчителство от Ф. Б. и след като се е запознал с дължимите от
него такси по Договора за гаранция, е подал заявлението за сключване на договор за
потребителски кредит. Твърди, че не е налице твърдяната от ищеца заблуждаваща търговска
практика по смисъла на чл. 68е от ЗЗП, нито било налице нарушение на чл. 143 от ЗЗП.
Оспорва твърдяното нарушение на чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Предвидените разходи били
включени в Стандартен европейски формат на преддоговорна информация (СЕФ), който
бил предоставен на електронната поща на ищеца при кандидатстването за кредита. В чл. 3
от Договора за кредит ясно било посочено, че общата сума, която следва да бъде върната от
ищеца била в размер на 3.375,00 лева, като главницата е в размер на 2500.00 лв., а лихвата е
в размер на 875.00лв. Твърди, че за ищеца била налична и индивидуално уговорена всяка
една сума, която той е следвало да върне с оглед на сключения от него Договор за кредит,
като тези стойности са били на разположение на ищеца през целия процес на
кандидатстването. След като кредитополучателят бил уведомен предварително за това
изискване на кредитора, той разполагал с достатъчно време да прецени, кое от
обезпеченията може да предостави и с оглед на предоставената му информация за
дължимите суми, да сключи договора за кредит съгласно своя избор. Посоченият ГПР от
49.66, % в Договора за кредит бил в съответствие с чл. 19, ал. 4 ЗПК, тъй като не бил по-
висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във
валута. Съобщава, че ищецът разполагал и с правото по чл. 29 ЗПК, съгласно което той има
субективно, потестативното право да се откаже от сключения договор за потребителски
кредит в срок от 14 дни от сключването му без да дава обяснения за това и без да дължи
обезщетение и неустойки, което право последният не бил упражнил. По изложените
съображения моли за отхвърляне на иска. Претендира разноски.
Съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Безспорно между страните е, а и от събраните по делото доказателства се установява,
че между страните е сключен Договор за потребителски кредит № *** г. От приетия като
писмено доказателство договор № *** г. е видно, че на ищцата И. С. С. е бил предоставен
потребителски кредит в размер от 2500 лева, при платим на 18 месечни вноски, съгласно
погасителния план към договора, с падежна дата на първата вноска 23.06.2021 г. и последна
вноска по договора на 15.11.2022 г. Общата дължима сума по договора възлизала на 3375
2
лева, от която 2500 лева главница и 875 лева лихва. Лихвения процент по кредита е
определен в размер на 35%, а ГПР 49,66 лева. ГПР е изчислен по реда на чл. 8.4 от ОУ към
договора за кредит. Съгласно чл. 8.4 от ОУ ГПР изразява общите разходи по кредита за
потребителя, настоящи или бъдещи такива (лихви, други преки или косвени разходи),
изразени като годишен процент от общия размер на предоставения креди и се изчислявал
при следните допускания: договорът ще е валиден за срока, за който е сключен, и
кредиторът и кредитополучателят ще изпълняват своите задължение в съответствие с
условията и сроковете по договора, лихвеният процент и другите разходи са неизменни
спрямо техния първоначален размер и ще се прилагат до изтичането на срока на договора,
общият размер на кредита е усвоен незабавно и изцяло. Съгласно чл. 5 от договора за
потребителски кредит, задължението на кредитополучателя се обезпечава с поръчителство
предоставено от Ferratum Bank в полза на дружеството. Със сключването на договора
кредитополучателят потвърждава, че при кандидатстването за кредит сам и недвусмислено е
посочил избрания поръчител и е запознат с правото си да посочи както физическо лице, така
и предложеното юридическо лице за поръчител, който да бъде одобрен от кредитора в
процедурата по кандидатстване за кредит. Кредитополучателят е декларирал, че е запознат,
че всеки одобрен от кредитора поръчител дава еднаква възможност на кредитополучателя да
получи кредит при едни и същи търговски условия.
По делото е представен Договор за гаранция (поръчителство) от*** г., сключен
между Ф. Б. p.l.c., със седалище в М. и И. С. С., с предмет предоставяне на гаранция от Ф. Б.
за обезпечаване на задълженията на И. С. С. по договор за потребителски кредит № *** г.,
сключен с Ф. Б. ЕООД. Съобразно клаузите на договора за гаранция гарантът се задължава
солидарно с кредитополучателя да отговоря спрямо кредитора, за изпълнението на всички
задължения, произтичащи от Договора за потребителски кредит в размер до 6000 лева. Ако
клиентът не изпълни задължението си да върне получения от кредитора потребителски
кредит, гарантът следвало да заплати дължимата сума на кредитора при първо негово
поискване. От своя страна клиентът И. С. С. се задължила да заплати на гаранта такса за
предоставяне на гаранция, която възлизала на сумата в общ размер от 2475.00 лв. Таксата за
гаранцията се заплащала на месечни вноски, в размерите, условията и на падежите,
уговорени съгласно погасителен план, неразделна част от договора.
По делото е прието заключение на съдебно-счетоводна експертиза, съгласно което, в
случай че годишния процент на разходите, посочен в Договор за потребителски кредит №
*** г, се включи възнаграждението за предоставено поръчителство в размер на 2475,00 лева,
то годишния процент на разходите би се увеличил до 205,105 % , и би нараснал с 155,445%.
Прието е и заключение на допълнителна съдебно-счетоводна експертиза, от която се
установява, че И. С. С. е направила вноска на 23.06.2021г по Договор № ***г в размер на
325,00 лева по сметка на ”Ф. Б. ” ЕООД. С преведената сума били погасени следните
задължения: главница -27,85 лв.; лихва -84,24 лв.; гаранция -212,91 лв. Сумата за гаранция в
размер на 212,91лв ”Ф. Б. ” ЕООД превело на Ф. Б.. p.l.c. М.. Съдът кредитира заключението
на първоначалната и на допълнителната съдебно-счетоводна експертиза като компетентно
изготвено, обективно, а и неоспорено от страните.
Съгласно разпоредбата на чл. 9, ал. 1 от ЗПК договорът за потребителски кредит е
договор, въз основа на който кредиторът предоставя, или се задължава да предостави на
потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма
на улеснение за плащане. Ответникът- кредитодател е небанкова финансова институция по
смисъла на чл. 3 ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които
не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства.
Ищецът пък е физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като
такова, т.е. страните имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 ЗПК и
кредитор съгласно чл. 9, ал. 4 ЗПК. Сключеният договор между ищцата и Ф. Б. ЕООД по
своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит,
поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон
ЗПК.
Според чл. 22 от ЗПК - когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1,
т. 7- 12 и т. 20, чл. 12, ал. 1, т. 7-9 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е
недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до
3
настъпването на тази недействителност. Същата има характер на изначална
недействителност, защото последиците й са изискуеми при самото сключване на договора и
когато той бъде обявен за недействителен, заемателят дължи връщане само на чистата
стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи.
Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК договорът за потребителски кредит следва да
съдържа и годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от
потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат
взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на
разходите по определения в приложение № 1 начин. Спазването на това изчисление, дава
информация на потребителя, какъв е размерът на ГПР и общо дължимата сума по договора.
Според дадената дефиниция в § 1, т. 2 от ДР на ЗПК – "Обща сума, дължима от
потребителя" е сборът от общия размер на кредита и общите разходи по кредита на
потребителя, които пък представляват всички разходи по кредита, включително лихви,
комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи,
пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които
потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с
договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато
сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в
случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски
клаузи и условия.
Като взе предвид съдържанието на описаните по-горе клаузи на Договор за
потребителски кредит № *** г. и Договора за предоставяне на гаранция(поръчителство)
съдът намира, че уговореното възнаграждение, дължимо за ангажиране на гарант за
обезпечаване на задълженията на кредитополучателя по кредита съставлява възнаграждение
по усвояване, отпускане и управление на кредита, поради което същото следва да се включи
в годишния процент на разходите – чл. 19 ал. 1 от ЗПК, доколкото сключването на договор
за гаранция представлява задължително условие при сключването на процесния договор за
потребителски кредит. Годишният процент на разходите, представлява така нареченото
"оскъпяване" на кредита и включва всички разходи на кредитната институция по отпускане
и управление на кредита, както и възнаградителната лихва и се изчислява по специална
формула. В ГПР следва да бъдат изрично описани всички разходи, които длъжникът ще
направи и които са пряко свързани с кредитното правоотношение. В контекста на дадената
дефиниция в чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите
разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени
разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците
за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на
предоставения кредит. Доколкото в договора за кредит е уговорено обезпечаването му чрез
предоставяне на гаранция, таксата за допълнителната услуга, която макар и формално да е
дължима по друг договор на друго лице - поръчител, е пряко свързана с договора за кредит
и се явява част от съдържанието му и всъщност води до скрито оскъпяване на кредита и
следва да бъде включено в размера на ГПР. От заключението на изготвената по делото
съдебно-счетоводна експертиза е видно, че при включване на главница, лихва и
възнаграждение за поръчител, то ГПР би възлизал на 205,105 %, който от една страна не
отговаря на посочения в договора, а от друга страна противоречи на императивната
разпоредба на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, предвиждаща забрана ГПР да бъде по-висок от пет пъти
размера на законната лихва в левове и валута, определена с постановление на МС.
Доколкото посоченият в договора за кредит размер на ГПР не съответства на действително
прилагания между страните е налице нарушение на чл. 11, ал.1, т.10 ЗПК, тъй като
потребителят се явява реално лишен от информация за действителния размер на
приложимия на ГПР, което право ЗПК му признава и гарантира.
По изложените по-горе съображения, съдът намира, че предявеният иск е
основателен, поради което следва да бъде признато за установено в отношенията между
страните, че Договор за потребителски кредит № ***г., е нищожен на основание чл. 22 ЗПК,
поради нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, с оглед това, че посоченият в договора за
кредит ГПР не съответства на действителния ГПР.
Ищецът е направил своевременно искане за присъждане на разноски, като такива му
4
се дължат в размер на 135 лева- държавна такса в размер на 4 на сто върху цената на иска и
сумата от 150 лева депозит за съдебно-счетоводна експертиза, които ще се присъдят изцяло
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК. По делото е представен договор за правна помощ и
съдействие за ищеца, съгласно който му е предоставена безплатна правна помощ от адв.
М.М. на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв. Съгласно чл.38 ЗАдв - адвокатът може да
предостави безплатна правна помощ в изрично посочените в разпоредбата хипотези, под
която влиза и настоящия случай. Съгласно чл.38, ал.2 ЗАдв на адвоката се определя размер
не по-малък от предвидения в Наредбата за минималните размери на адвокатските
възнаграждения. На основание чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба №1/09.07.2004, съдът определя
адвокатско възнаграждение за адв. М.М. в размер на 466,25 лева съобразно материалния
интерес на делото, която сума следва да бъде присъдена в полза на пълномощника на
ищцата. Възражението за прекомерност на адвокатското възражение на ищеца е
неоснователно, доколкото възнаграждението е определено съобразно предвидения в
Наредба №1/09.07.2004 минимум.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между И. С. С., ЕГН: **********, с
настоящ адрес: гр. Р., ул. Б., № .... и Ф. Б. ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр. С., ул. А. М. № ...., представлявано от И.В.Д., Д.В.Н., че сключеният между
И. С. С. и Ф. Б.ЕООД Договор за потребителски кредит № ***г е нищожен на основание чл.
22 ЗПК, поради неспазване на изискванията на чл.11, ал. 1, т. 10 ЗПК.
ОСЪЖДА Ф. Б. ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. А.
М. № ...., представлявано от И. В. Д., Д. В. Н. да заплати на И. С. С., ЕГН: **********, с
настоящ адрес: гр. Р., ул. Б., № .... сумата от 285 лева (двеста осемдесет и пет лева)
разноски по гр.д. № 296/2021 г. по описа на РС Мадан.
ОСЪЖДА Ф. Б. ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр.С., ул. А.
М. № ...., представлявано от И. В. Д., Д. В. Н. да заплати на адв. М. В. М., АК П., съдебен
адрес: гр. П., бул. П. № .... сумата от 466,25 лева (четиристотин шестдесет и шест лева и
двадесет и пет стотинки) – адвокатско възнаграждение, определено по реда на чл. 38, ал. 2
ЗАдв., за осъществено процесуално представителство по гр.д. № 296/2021 по описа на РС
Мадан.
Решението подлежи на обжалване пред ОС Смолян в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Мадан: _______________________
5