Р Е Ш Е Н И Е
№ 2532
гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ,XLVІІІ-ми
състав,
в открито съдебно заседание, проведено на десети юни през две хиляди и двадесета
година, в състав:
СЪДИЯ: ДОБРИНА ПЕТРОВА
при
участието на секретаря Валентина Милчева,
като
разгледа докладваното от съдията
гражданско
дело № 20 160 по описа на съда за 2019 г.,
за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявен е
отрицателен установителен иск от ЕТ „*,чрез
адв. *.*
от ВАК против „Е.П.“
АД, с правно основание чл.124 от ГПК. Ищецът моли съда да постановите решение,
с което да признаете със сила на присъдено нещо, че не дължи на „Е.П.“ АД, ЕИК: *, сумата в размер на 3159,60 лв., по фактура № ********** от
31.10.2019г. за периода 18.10.2018г. - 15.01.2019г., за партида с аб.
№ **********
и клиентски № **********, с адрес на потребление: с. *,
Първа, магазин.
Ищцецът твърди, че е клиент на "* и заплаща редовно консумираната
електрическа енергия по аб. № ********** и
клиентски № **********. При
проверка на ежемесечните си задължения установил, че има начислена сума в
размер на 3159,60 лв.
Оспорва
изцяло документите, въз основа на които се твърди, че е начислена процесната сумата в размер на 3159,60 лв., а именно
констативен протокол на "ЕРП Север" АД, както и оспорва правилността на приложената
методика.
Оспорва начисленото количество ел.енергия да е доставено и потребено. Оспорва законосъобразността на проведената корекционна процедура. Счита, че задължение да поддържа
уреда в изправност е единствено и само задължение на електроразпределителното
дружество. Сочи, че липсва доказана вина на абоната.
Счита, че
след като с Решение № 798/20.01.2017г.
по адм. дело №3068/2016 на ВАС окончателно е
отменено Решение №ОУ-06/21.07.2014г. на ЛКЕВР, с което са били одобрени Общи
условия за продажба на електрическа енергия на Е.П. АД (влезли в сила на
07.09.2014 г.), и че с Решение №
595/17.01.2017г. по адм. дело № 2719/2016 на ВАС окончателно
е отменено Решение №ОУ-05/ 21.07.2014 г. на ДКЕВР, с което били одобрени Общи
условия за достъп и пренос на електрическа енергия през
електроразпределителната мрежа на ЕРП Север (влезли в сила на 07.09.2014 г.) за
ответното дружество не е регламентиран ред по който да извършва проверки и корекнионна процедури по сметки за стар период на абонатите
си.
Ищецът
твърди, че процесния електромер е с изтекла
метрологична годност. Счита, че не може
да се приеме, че процесния електромер с
№1125081110178348 е манипулиран или върху него е оказано нерегламентирано
вмешателство от потребителя или друго лице с негово знание и поради това не
отчита цялото количество ел.енергия преминаващо през него.
Излага, че в
Общите условия на ответника и ЕРИ Север методики за корекция, допускат
възможността сметката на абоната да бъде завишена едностранно въз основа на
количество електроенергия, което не е реално доставеното и потребено,
а предполагаемо доставимото количество, като общите
условия нито препращат към Закон за енергетиката, нито към ПИКЕЕ. Счита, че
подобна практика от своя страна би довела до евентуално неоснователно
обогатяване на ответното дружество. Сочи, разпоредбата на чл. 38, ал. 3 от
действащите за процесния период Общи условия па
електроразпределителното дружество съществено накърнява основни принципи на
правото, както и на добрите нрави. В този смисъл счита клаузата на цитираната
разпоредба, налагаща на потребителя да заплати цената, дори когато
електроенергията не му е доставена в съответстващия й обем, се явява
неравноправна по смисъла на чл. 143, т. 14 от ЗЗП и на основание чл. 146, ал. 1
от ЗЗП вр. чл. 26, ал. 4 от ЗЗД следва да се счита
неписана.
Следва да се
вземе предвид и обстоятелството, че вземането на ответника произтича от сключен
между страните договор. Не се касае до деликтна
отговорност, за да се изследва дали е налице противоправно
поведение на клиента, изразяващо се в нарушаване на императивна правна норма
или друго правило за поведение. А щом се касае до договорна отговорност,
приложими към нея са общите правила на ЗЗД, регламентиращи пределите на
имуществената отговорност при неизпълнение на договорно задължение, която
винаги е виновна. Отговорността на ищеца е договорна, а не деликтна,
което обстоятелство се възприема и в Решение № 38 от 15.05.2014г на ВКС по т.д.
5/2013г., където изрично е прието, че корекция на сметката за потребена електрическа енергия би могла да се извърши само
при доказано виновно поведение на потребителя, чрез осъществено въздействие
върху СТИ, което представлява неизпълнение на договорните му задължения да не
въздейства върху средствата за търговско измерване. Претендира
съдебно-деловодни разноски.
В едномесечния срок за отговор ответникът депозира писмен отговор, като
изразява становище за неоснователност на исковете.
Не оспорва, че между ищеца и ответното
дружество съществува валидно договорно правоотношение, по силата, на което
ищеца е потребител на доставяна от ответното дружество електрическа енергия. Поради което, на 15.01.2019г. е извършена
проверка на обекта на потребление, за което е бил съставен констативен протокол
№ 1301536. Установило се, че в корпуса на електромера е добавено устройство за дестанционно въздействие, чуждо за схемата.
Излага, че на 31.10.2019г. „Е.П.“ АД
издава фактура № фактура №
**********. Ответникът счита, че корекционната процедура по своята
правна същност не е относима и практически съизмерима
с продажбата на движима вещ за да носи ответното дружество доказателствена
тежест за установяването на точното количество реално доставена, консумирана и
неотчетена от потребителя електрическа енергия. Електрическата енергия е родово
определена движима вещ като собствеността върху нея се прехвърля след
индивидуализацията й - чрез измерване от средството за търговско измерване и
преминаването й през точката на присъединяване на абоната към електропреносната мрежа. В този смисъл, ако част от
доставената и преминала към консумативните уреди на обекта електрическа енергия
не може да бъде измерена, то потребителят е усвоил чужда вещ без правно
основание, уврежда имотния интерес на ответното дружество и дължи заплащането
на цената на вещта. Засегнато е правото на ответното дружество, установено в
чл. 200, ал. 1 от ЗЗД, да получи стойността на цялото пренесено до обекта на
ищеца количество електроенергия. За да бъде възстановено равновесието между
доставено и заплатено количество електроенергия е предвидена корекционната процедура. Процесното
вземане се дължи от ищеца на основание чл. 200, ал. 1 от ЗЗД във връзка с чл.
38, ал. 2 от действащите ОУ на ДПЕЕЕМ на „Електроразпределение Север" АД,
одобрени с Решение ОУ-060 на КЕВР на 07.11.2007г., изменени и допълнени с
Решение ОУ-004/06.04.2009г. на КЕВР.
Искането е за отхвърляне на исковата претенция и
присъждане на сторените по делото съдебно- деловодни разноски.
Съдът,
след преценка на представените по делото доказателства, доводите и възраженията
на страните, намира следното от фактическа и правна страна.
Съгласно Констативен протокол № 1301536 на 15.01.2019
г. служители на "ЕРП Север" АД са извършили проверка в обект, находящ се в с. * и демонтирано СТИ за експертиза в БИМ. Протокола е подписан от двама свидетели.
Видно от справка №56004/31.10.2019 г. за периода от 18.10.2018г.
до 15.01.2019г. или за 90 дни е начислено допълнително количество ел.
енергия в размер на общо 15792,3 кВтч по клиентския и
абонатния номер водени на ЕТ „*
До абоната са изпратени писма с изх. № 56004 КП1301536 1/31.10.2019 г. и с
изх. № 56004 КП1301536 1/01.11.2019 г., за извършената корекционна
процедура.
От заключението на СТЕ прието от съда и
неоспорено от страните се установява, че с оглед констатираното от БИМ –Варна
вмешателство в схемата на електромера, същият не е могъл да измерва цялата потребена ел.енергия, в т.ч. и за периода на корекция.
Налице е неправомерно вмешателство в схемата на електромера, изразяващо се в
монтирано устройство (електронна платка), като целта е с включване на
устройството по дистанционен път СТИ да не отчита/или отчита само малка част от
потребяваната електроенергия в обекта. Налице е
неотчитане на измервателната система на СТИ на част от преминалата от
захранващия кабел към електроконсуматорите на абоната
електроенергия в следствие на извършената неправомерно манипулация. Извършените математически
изчисления по корекционната процедура, са коректни.
Служебно начисленото количество ел.енергия в Справката за корекция може реално
да бъде потребено от абоната и доставено до същия, с
оглед пропускателната способност на комутационните
проводници в таблото и тази на процесния електромер с
ток 80 А. Към датата на проверката 15.01.19г. процесният
СТИ е бил с изтекъл срок на метрологична годност.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните
правни изводи:
Предявеният иск е с правно основание чл.124 от ГПК.
За
да отблъсне успешно предявения срещу него отрицателен установителен
иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК в тежест на ответника е да докаже, при
условията на главно и пълно доказване, че претендираната
от него по фактура № ********** от 31.10.2019г. за периода 18.10.2018г. -
15.01.2019г, сума е дължима.
В
контекста на повдигнатия спор, е нужно да установи, че в качеството си на
доставчик на електроенергия е доставил посоченото в справката за корекция
количество електроенергия, която не е отчетена поради отклоняване от измерване
от СТИ на ел.енергия и е използвана правилната съобразно одобрените и приети
Правилата за измерване на количеството електрическа енергия методика за
корекция на сметката, съответстваща на доставената и потребена
електроенергия, както и нейния размер.
Не е спорно между страните обстоятелството, че ищецът
е потребител на електрическа енергия за процесния
обект, както и че за процесния период от ответника са
му начислени суми, както и че имотът, където е монтиран процесният
електромер, е бил присъединен към ел. мрежа. Поради което, търговецът има
задължението да заплаща използваната ел. енергия.
Процесните правоотношения се
регламентират от нормите на Закона
за енергетиката (ЗЕ) и Правилата
за измерване на количеството електрическа енергия (ПИКЕЕ), обнародвани в
ДВ, бр. 98 от 12.11.2013 г., издадени от председателя на Държавната комисия за
енергийно и водно регулиране (ДКЕВР) и приети с решение на ДКЕВР по т. 3 от
Протокол № 147/14.10.2013 г., на основание чл.
83, ал. 1, т. 6, вр. ал.
2 от Закона за енергетиката, в сила от 16.11.2013 г.
Според чл.
83, ал. 1, т. 6 ЗЕ Правилата
за измерване на количеството електрическа енергия (ПИКЕЕ), регламентират
принципите на измерване, начините и местата за измерване, условията и реда за
тяхното обслужване, включително за установяване случаите на неизмерена,
неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия, както и създаването,
поддържането и достъпа до база данни с регистрацията от средствата за търговско
измерване. Съгласно ал. 2 от същата разпоредба ПИКЕЕ се издават от председателя
на ДКЕВР, като имат характер на подзаконов нормативен акт.
Разпоредбите на чл. 1
- 47
и чл.
52 – 56
ПИКЕЕ (обн., ДВ, бр. 98 от 12.11.2013 г.) са
отменени с решение № 1500 от 6.02.2017 г. на ВАС по адм.
д. № 2385/2016 г., 5 - членен състав (обн. ДВ, бр.
15/14.02.2017 г.) На основание чл.
195, ал. 1 във вр. чл. 194 АПК, подзаконовият нормативен акт се смята за отменен от деня на
обнародването на съдебното решение. Следователно посочените разпоредби от ПИКЕЕ
са неприложими към съдебно предявения спор, доколкото техническата проверка в
обекта на потребление, констатирала неизмерване на електромера, е извършена на
15.01.2019 г., тоест след тяхната отмяна.
След отмяната на чл. 41
- 44
от ПИКЕЕ липсват и ред и предпоставки за извършване на проверки за
метрологична, функционална и техническа изправност на СТИ. При това положение,
съдът намира, че с оглед действието занапред на решението на ВАС и поради
съществуващата законова делегация в чл.
83, ал. 2 от ЗЕ, до приемането на нови ПИКЕЕ, които да съответстват на тази
делегация, въззивното дружество не може да се ползва
от корекционната процедура, за която към датата на
проверката -15.01.2019 г. е липсвал нормативен ред за установяване на
предпоставките за извършване на корекционна процедура
и начина на извършване на проверка на средството за търговско измерване.
Нещо повече, разпоредбата на чл. 48, ал.2 ПИКЕЕ сочи, че когато при
проверка на измервателната система се установи промяна на схемата за свързване,
корекцията по ал. 1 се извършва само въз основа на констативен протокол за
установяване намесата в измервателната система, който отговаря на изискванията
по чл. 47 и е съставен в присъствието на органите на полицията и е подписан от
тях. В случая е изпълнено изискването протоколът да е подписан от един свидетел
и представляващ потребителя, но липсва подпис от орган на полицията, както сочи
изричната разпоредба на чл. 48, ал.2 ПИКЕЕ. Тази неизправност не
може да бъде преодоляна.
Ответното дружество се позовава на Общите
условия на ДПЕЕ на дружеството "Е. *",
с променено понастоящем наименование "Е.П." АД ***, одобрени с
Решение ДУ-061 на ДКЕВР от 07.11.2007 г., както и на ОУ на ДПЕЕЕМ на
"Електроразпределение Север" АД, одобрени с Решение ДУ-060на КЕВР на
07.11.2007 г., изменени и допълнени с Решение ДУ-004/06.04.2009 г. на КЕВР,
които следва да намерят приложение в отношенията между страните тъй като
съобразно чл.
98а ЗЕ крайният снабдител продава електрическа енергия при публично
известни общи условия.
По въпроса относно наличие на основание за
извършване на корекцията по реда на ОУ е налице константната съдебна практика
на ВКС, последователно следвана, вкл. след приетите изменения с ДВ бр.
54/17.07.2012 г. в ЗЕ, приемаща клаузата от ОУ, регламентираща тази възможност
за нищожна /в този смисъл са напр. напр. Решение № 79/11.05.2011 г. на ВКС,
постановено по т. д. № 582/2010 г., Решение № 189/11.04.2011 г. на ВКС по т. д.
№ 39/2010 г., Решение № 165/2009 г. по г. д. № 103/2009 г. на ВКС, Решение №
104/2010 г. по т. д. № 885/2009 г., Решение № 29/15.07.11 г. по т. д. № 225/10
г. на ВКС, ІІ т. о. и др. В същия смисъл е и Решение № 12/11.02.2013 г. по т.
д. № 1080/2011 г. на ВКС на РБ, Второ т. о. и много други/. Тези решения на
касационната инстанция са постановени след допускане до касационно обжалване
именно по въпроса дали едностранната корекция на сметки е допустима и дали
клаузите от ОУ, регламентиращи тази възможност са нищожни.
С оглед нищожността на клаузите на чл. 38 от
ОУ на ДПЕЕЕМ, въз основа на която е извършена корекцията на сметката за потребена ел. енергия за минал период на ищеца, съответно и
нищожността на клаузите на чл. 24 и чл. 25 от ОУ на ДПЕЕ, настоящия съдебен
състав счита, че сумата от 3159,60 лв.,
по фактура № ********** от 31.10.2019г. е недължима от ищеца на
ответното дружество.
Не на последно място следва да се съобрази и
констатацията на вещото лице, че СТИ към
момента на проверката е било извън срока на метрологична годност. В случая,
доколкото не е установено, че техническото средство е било изправно, то и
недоказана е верността на снетите от същото показания.
По изложените съображения съдът приема, че предявеният
иск с правно основание чл. 124 от ГПК се явява основателен и следва да бъде уважен.
По
разноските:
Съдът приема противопоставеното, от ответника,
възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение от страна
на ответника за неоснователно. Съгласно чл.1 от Наредбата №1/9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, възнаграждението
за оказаната от адвокат правна
помощ се определя по свободно
договаряне въз основа на писмен
договор с клиента , но не може да бъде по-малко от
определения в същата минимален размер за съответния вид
правна помощ. Съгласно разпоредбата на чл.78, ал.5 от ГПК, ако заплатеното от страна възнаграждение
е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото,
съдът може по искане на
насрещната страна да присъди по-нисък
размер на разноските за адвокатско
възнаграждение, но не по-малко от
минимално определения размер съобразно чл.36 от Закона за
адвокатурата. Съобразно Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк.
д. № 6/2012 г., ОСГТК, при намаляване
на подлежащо на присъждане адвокатско
възнаграждение, поради прекомерност по реда на чл. 78, ал.
5 ГПК, съдът не е обвързан от
предвиденото в § 2 от
Наредба №1/ 09.07.2004 г. ограничение и е свободен да намали възнаграждението
до предвидения в същата наредба минимален размер. В случая се касае до адвокатско
възнаграждение, което определено съобразно нормативната уредба не води до извод
за прекомерност. Поради което, изплатеното адвокатско възнаграждение в размер
на 500 лв. не е следва да бъде намалявано поради прекомерност.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК и направеното искане ответникът следва да бъде осъден
да заплати на ищеца направените
в исковото производство разноски - внесена държавна такса 134,40 лева и 500 лева адвокатско
възнаграждение.
Водим от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И
:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че ЕТ „* не дължи на „Е.п.” АД, ЕИК * със седалище
и адрес на управление ***, сумата от 3159,60 лв. (три хиляди сто петдесет и девет лева и шестдесет стотинки), представляваща стойността на начислена по фактура
№ ********** от 31.10.2019г. за периода 18.10.2018г. до 15.01.2019г., за партида с аб.
№ **********
и клиентски № **********, с адрес на потребление: с. *, на основание чл.124,
ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА “Е.П.” АД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление
***, ДА ЗАПЛАТИ на ЕТ
„* сумата от 634,40 лв. (шестстотин тридесет и четири лева и четиридесет стотинки) разноски по делото за заплатена държавна такса и
адвокатско възнаграждение, на основание чл. 78, ал.1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване
с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му
пред Варненски окръжен съд.
СЪДИЯ В РАЙОНЕН СЪД: