РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ
РЕШЕНИЕ
№ 515
гр. Пловдив,
18 март 2022 година
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XI с., в открито
заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и втора година, в състав:
Председател: Милена Несторова - Дичева
при
секретаря Дарена Йорданова и участието на прокурора……………….., като разгледа докладваното от съдията административно дело № 2584 по описа за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл.27 от ЗОС.
Образувано е по две жалби - жалба на Б.А.К., ЕГН **********,***
и жалба на Й.И.К., ЕГН **********,***, И.Л.К.,
ЕГН **********,*** и А.Л.Д., ЕГН **********,***, против заповед № 21 ОА-2442 от
08.09.2021 г. на кмета на община Пловдив.
И в двете жалби се твърди незаконосъобразност на
заповедта с доводи, че определеното в нея парично обезщетение не съответства на
пазарните цени и не е равностойно, както и за неправилно приложение на нормата
на чл.22, ал.12 от ЗОС.
Иска се изменение на определения със заповедта размер
на паричното обезщетение за отчуждавания имот като същия бъде съобразен с
действителната пазарна стойност на имота.
В съдебно заседание жалбите се поддържат по изложените
съображения.
Претендират се разноски.
Представят се писмени бележки от адв.Д., пълномощник
на Й.И.К., И.Л.К. и А.Л.Д..
Ответникът по делото – Кметът на Община
Пловдив, чрез надлежните си процесуални
представители, заема тезата за законосъобразност на заповедта.
Претендира се възнаграждение за юрисконсулт.
Прави се възражение за прекомерност на адвокатския
хонорар.
Представят се писмени бележки.
Съдът, след като обсъди събраните по
делото доказателства /административната преписка и приетите по делото СОцЕ/ и
наведените от страните доводи, приема за установено от фактическа и правна
страна следното:
Жалбите са допустими като подадени от
лица, чиято правна сфера е засегната неблагоприятно в резултат на разпореденото
отчуждаване и в законоустановения срок.
Разгледани по същество, същите са частично
основателни.
Предмет на процесното оспорване е
заповед № 21ОА-2442 от 08.09.2021 г. на Кмета на Община Пловдив, с която се
отчуждава част с площ от 532 кв.м. от ПИ с идентификатор 56784.511.1052 по КККР
на гр.Пловдив, одобрени със заповед № РД -18-48/03.06.2009 г. но ИД на АГКК,
стар идентификатор – няма, номер по предходен план 507.1052, целият с площ по кадастралната карта 994 кв.м., а по документ за собственост 935
кв.м., с адрес гр.Пловдив, ул.“Царевец“, трайно предназначение на територията:
урбанизирана, начин на трайно ползване: за търговски обект, комплекс, ведно със
сграда с идентификатор 56784.511.1052.1 с площ от 40 кв.м., предназначение:
сграда за търговия; ведно със сграда с идентификатор 56784.511.1052.2 с площ от
60 кв.м., предназначение: сграда за търговия; ведно със сграда с идентификатор
56784.511.1052.3 с площ от 41 кв.м., предназначение: сграда за търговия; ведно
със сграда с идентификатор 56784.511.1052.4 с площ от 20 кв.м., предназначение:
сграда за търговия; ведно със сграда с идентификатор 56784.511.1052.5 с площ от
60 кв.м., предназначение: сграда за търговия; ведно със сграда с идентификатор
56784.511.1052.6 с площ от 81 кв.м., предназначение: сграда за търговия; ведно
със сграда с идентификатор 56784.511.1052.7 с площ от 46 кв.м., при граници на поземления имот по КК 56784.511.9520, 56784.511.9530,
56784.511.1081, който съгласно
действащия регулационен план на кв.“Хр. Смирненски“, кв.16 попада в уличната
регулация на ул.“Царевец“.
Гореописаният имот се отчуждава от Б.А.К. - собственик на ½ ид.ч. от дворното
място, ведно със сграда със сграда с идентификатори 56784.511.1052.3 и
56784.511.1052.4 и по ½ ид.ч. от сгради с идентификатори
56784.511.1052.1 и 56784.511.1052.7, Й.И.К., собственик на 1/6 ид.ч. от
дворното място и по 1/6 ид.ч. от сгради с идентификатори 56784.511.1052.1,
56784.511.1052.7 и 1/3 ид.част от сграда с идентификатор 56784.511.1052.2, И.Л. К. собственик на 1/6 ид.ч. от дворното място
и по 1/6 ид.ч. от сгради с идентификатори 56784.511.1052.1, 56784.511.1052.7 и
1/3 ид.част от сграда с идентификатор 56784.511.1052.2, и А.Л.Д. собственик на
1/6 ид.ч. от дворното място и по 1/6 ид.ч. от сгради с идентификатори
56784.511.1052.1, 56784.511.1052.7 и 1/3 ид.част от сграда с идентификатор
56784.511.1052.2.
Определеното равностойно парично
обезщетение за отчуждаващата се част от поземления имот, ведно с разположените
в частта сгради, подлежащи на обезщетение
е в размер на 243 155,60 лева, разпределено между съсобствениците
съобразно притежаваните от тях идеални части.
Заповедта е оспорена относно определения размер на
обезщетението за отчуждения имот като
спорния момент по делото се концентрира върху това дали този размер
кореспондира с определяне на равностойно парично обезщетение на поземлен имот
при отчитане на действителни пазарни аналози за сходни имоти.
Самото
отчуждително
производство по чл.21, ал.1 ЗОС е започнало с възлагане изготвянето на оценка
на предвидения за отчуждаване ПИ
с идентификатор 56784.511.1052
по КККР на гр.
Пловдив на ул.“Царевец“ по реда на чл.22, ал.3 ЗОС на оценител, отговарящ на
изискванията на Закона за независимите оценители. Определеното от оценителя
равностойно парично обезщетение е в размер на 116 003 лева за частта от ПИ
и за сградите е определено паричното обезщетение по приложение № 2 от ЗМДТ. Експертът е взел предвид две реално
извършени и вписани в СВ – Пловдив разпоредителни сделки в период 12 месеца
преди датата на възлагане на оценката, с предмет продажба на поземлени имоти,
находящи се в район „Западен“, гр. Пловдив, с предназначение на територията –
урбанизирана и начин на трайно ползване на имотите – средно застрояване и друг
вид застрояване. Поради липса на пазарни аналози сградите са оценени по данъчна
оценка.
Съобразявайки тази експертна оценка, Кметът на Община Пловдив е издал оспорената заповед – предмет на настоящото съдебно производство касателно определеното обезщетение.
В хода на съдебното производство са приети заключения
по две СОцЕ.
Относно конкретния размер на обезщетението за
поземления имот, съдът намира, че не може да бъде споделена нито оценката от
административната фаза, нито в цялост заключенията по приетите съдебни
експертизи.
На първо място незаконосъобразен се явява подходът в
административната фаза оценката да бъде сведена до две сделки, при наличието на
данни и за други относими продажби. В тази насока правилото на §1, т. 2 от ДР
на ЗОС ясно поставя изискване да бъдат съобразени всички сделки с имоти. По
тази причина съдът не кредитира и заключението на ВЛ Н. дотолкова доколкото то
не почива на пълни данни за извършени сделки през процесния период, тъй като ВЛ
(видно от разпита му при приемане заключението), не е взело предвид сделките с ипотеки напр. Най - близко до изискването на §1, т. 2 от ДР
на ЗОС, да бъдат съобразени всички сделки с имоти, се явява заключението на вещото
лице З.. Същото третира 15 сделки с имоти с отреждане застроен/незастроен, в
идентична ценова зона на гр. Пловдив, поради което дава най - обоснован размер
на дължимо равностойно парични обезщетение. Необходима корекция се явява
единствено декласирането на сделките по т.7, т.9 и т.15 като съдът споделя
изцяло изложените в тази връзки доводи по писменото становище на ответната
страна. Посочените в таблица № 1 от заключението на ВЛ сделки под № 7 за имот, находящ се на бул.“Христо Ботев“ и №
9 за имот, находящ се на бул.“Найчо Цанов“, не следва да бъдат вземани предвид
при определяна на процесното РПО, тъй като същите са в Първа ценова зона за
разлика от процесния, който попада във Втора ценова зона т.е. тези имоти, както
основателно е посочено в писмената защита на процесуалните представители на
ответната страна не отговарят на критерия да са в близост до отчуждавания имот.
Основателно
е и възражението, че не следва да бъде вземана предвид и сделката под № 15 в
таблица № 1 от заключението на ВЛ дотолкова доколкото предмет на разпореждане с
нея са два поземлени имота, единият от които, ПИ 56784.510.1090 е с НТП за друг
вид застрояване, а другият, ПИ 56784.510.1091 е с НТП за второстепенна улица
като за двата имота е определена обща продажна цена. Предвид факта, че няма как
да бъде извлечена единична цена само за единия от имотите, а житейски нелогично
е да се приеме, че имот с предназначение за улица би имал идентична цена с
такъв с предвидено застрояване то сделката не следва да се взема предвид при
определяне на РПО.
След отпадане на тези сделки се установява средната
цена за кв. м да е в размер на 299 лева, която за отчуждената площ от 532 кв.м
формира равностойно парично обезщетение от 159 068 лева. без ДДС. Същото
подлежи на разпределяне между съсобствениците на имота както следва:
1. Б.А.К.,
собственик на 1/2 ид.ч, равностойно парично обезщетение в размер на 79 534 лв.;
2. Й.И.К.,
собственик на 1/6 ид.ч, равностойно парично обезщетение в размер на 26511,33
лв.;
3. И.Л.К.,
собственик на 1/6 ид.ч, равностойно парично обезщетение в размер на 26511,33 лв.;
4.А.Л.Д.,
собственик на 1/6 ид.ч, равностойно парично обезщетение в размер на 26511,33 лв.
По отношение на сградите, съдът намира за
неоснователни доводите на жалбоподателите, че следва да им бъде определено
обезщетение и за сграда с идентификатор 56784.511.1052.6 по КККР на гр.Пловдив
дотолкова доколкото същата представлява преместваем обект.
По отношение на останалите сгради обосновани се явяват
доводите по писмената защита на ответната страна, че следва да бъде взет
предвид критерия пазарните аналози да касаят имоти в близост до отчуждавания. В
конкретния случай действително имотът под номер 5 в таблицата на ВЛ, касаеща
определянето на размера на РПО за сградите, не попада във Втора ценова зона
като процесните, а е от Първа ценова зона. По тази причина същият следва да
бъде изключен при определяне размера на РПО. Освен това, видно от разпита на
ВЛ, проведен в съдебно заседание при приемането на заключението му, продажната
цена на сградата посочена в таблицата под номер 2 е грешна като съгласно
приложения по делото НА №17/25.01.21г.
цената на сделката за сградата е 5 000 лева. Съобразявайки тези две
обстоятелства, а именно като се изключи сделката под номер 5 от таблицата и
като се коригира цената по сделката, посочена под номер 2 в таблицата, средната
цена на кв.м. за определяне размера на РПО на отчуждаваните сгради се изчислява
на 506,44 лева на квадратен метър.
Изчислен на тази база, РПО за процесните сгради е по-нисък от този,
определен от АО. Предвид забраната за влошаване положението на жалбоподателите,
в тази му част, по отношение на определеното РПО касателно отчуждаваните
сгради, същото не следва да бъде коригирано.
По изложените съображения жалбите се явяват частично
основателни като определеният размер на РПО следва да бъди изменен единствено касателно
отчуждаваната част с площ от 532 кв.м.
от ПИ с идентификатор 56784.511.1052 по КККР на гр.Пловдив като се
увеличи размера
на определеното равностойно парично обезщетение
от 116 003 лева без
ДДС на 159 068 без ДДС, а определеният
размер на РПО за отчуждаваните сгради не следва да търпи корекции.
По разноските:
Предвид изхода на делото претенцията на
жалбоподателите за присъждане на съдебни разноски се явява основателна.
Разноските на Б.А.К. се доказват в размер на 3210
лева, от които 3000 лева за адвокатска защита, 200 лева за възнаграждение на
вещи лица и 10 лева държавна такса.
Разноските на Й.И.К., И.Л.К. и А.Л.Д. се доказват в
размер на 1980 лева, от които 750 лева за адвокатска защита, 1200 лева за
възнаграждение на вещи лица и 30 лева държавна такса.
Констатира
се, че Б.А.К. не е изпълнила разпореждане на съда и не е внесла първоначално
определения депозит за възнаграждение на вещото лице по приетата първоначално
СОцЕ в размер на 400 лева, поради което следва да бъде осъдена да го заплати на ВЛ Б.Н..
Ето защо, Съдът
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯ заповед № 21ОА-2442/08.09.2021 г. на кмета на община Пловдив в частта ѝ
по т.2 за определеното равностойно парично обезщетение за отчуждената част от
532 кв.м от поземлен имот с идентификатор 56784.511.1052 по кадастралната
карата и кадастралните регистри на гр. Пловдив, одобрени със заповед №
РД-18-48/ 03.06.2009 г. на ИД на АГКК, номер по предходен план: 507.1052, целият с площ по кадастралната карта 994 кв.м., а по документ за собственост 935
кв.м., с адрес гр.Пловдив, ул.“Царевец“, трайно предназначение на територията:
урбанизирана, начин на трайно ползване: за търговски обект, комплекс, ведно със
сграда с идентификатор 56784.511.1052.1 с площ от 40 кв.м., предназначение:
сграда за търговия; ведно със сграда с идентификатор 56784.511.1052.2 с площ от
60 кв.м., предназначение: сграда за търговия; ведно със сграда с идентификатор
56784.511.1052.3 с площ от 41 кв.м., предназначение: сграда за търговия; ведно
със сграда с идентификатор 56784.511.1052.4 с площ от 20 кв.м., предназначение:
сграда за търговия; ведно със сграда с идентификатор 56784.511.1052.5 с площ от
60 кв.м., предназначение: сграда за търговия; ведно със сграда с идентификатор
56784.511.1052.6 с площ от 81 кв.м., предназначение: сграда за търговия; ведно
със сграда с идентификатор 56784.511.1052.7 с площ от 46 кв.м., при граници на поземления имот по КК 56784.511.9520, 56784.511.9530,
56784.511.1081, който съгласно
действащия регулационен план на кв.“Хр. Смирненски“, кв.16 попада в уличната
регулация на ул.“Царевец“, като
УВЕЛИЧАВА размера на определеното равностойно парично обезщетение за
отчуждаваната част с площ от 532 кв.м. от ПИ с идентификатор 56784.511.1052 по
кадастралната карата и кадастралните регистри на гр. Пловдив от 116 003 лева без ДДС на 159 068 без ДДС,
разпределена
между съсобствениците в съответствие с притежаваните от тях идеални части от
имота, както следва:
1. Б.А.К.,
собственик на 1/2 ид.ч., равностойно парично обезщетение в размер на 79 534
лв.;
2. Й.И.К.,
собственик на 1/6 ид.ч., равностойно парично обезщетение в размер на 26511,33
лв.;
3. И.Л.К.,
собственик на 1/6 ид.ч., равностойно парично обезщетение в размер на 26511,33
лв.;
4.А.Л.Д.,
собственик на 1/6 ид.ч., равностойно парично обезщетение в размер на 26511,33
лв.
ОСЪЖДА Община Пловдив
да заплати на Б.А.К., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от 3210 лева,
представляваща съдебни разноски.
ОСЪЖДА Община Пловдив
да заплати на Й.И.К., ЕГН **********, с адрес: ***, И.Л.К., ЕГН **********, с
адрес: *** и А.Л.Д., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от 1980, представляваща
съдебни разноски.
ОСЪЖДА Б.А.К., ЕГН **********,
с адрес: ***, да заплати на Б.К.Н., ЕГН **********,***, сумата от 400 лева, представляващи
невнесен депозит за възнаграждение по приетата по делото СОцЕ.
Решението е
окончателно.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: