Р Е Ш
Е Н И Е №
82
гр.Кюстендил, 02.04.2020год.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Административен
съд - Кюстендил в открито съдебно заседание на единадесети март
през две хиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА СТОЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛЕТА КАРАМФИЛОВА
АСЯ
СТОИМЕНОВА
при секретаря Ирена Симеонова и с участието на прокурора Йордан Г., като
разгледа докладваното от съдия
Стойчева кас. адм. дело № 68 по описа за 2020год., за
да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс.
Образувано е по касационна жалба на К.Д.И.,
към момента изтърпяващ наказание „лишаване от свобода“ в затвора – гр. Пазарджик,
2 отделение, 2 група, против решение № 313 от
11.12.2019 г.,
постановено по адм. дело № 293/2019 г. по описа на Административния съд – Кюстендил.
В жалбата се сочи касационното
основание по чл.209, т.3 от АПК. Претендира се нарушение на материалния закон,
съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Твърди, че вследствие на лошите битови условия в ареста в
гр.Кюстендил, изразяващи се в липса на достъп до течаща води и до санитарен възел;
на достатъчно светлина и свеж въздух от малкия
прозорец, разположен високо в помещението и на лоша хигиена в
помещението, е получил кожен обрив, влошаване на заболяването „хемороиди“ и на
психичното му заболяване, като е претърпял унижения и сериозни депресивни състояния в
периода от м. февруари 2017г. до м. декември 2018г. Прави искане за отмяна на решението и уважаване на иска.
В
съдебното заседание, ищецът заявява становище за поддържане на жалбата и за
уважаване на предявения иск, който счита за доказан.
Касационна жалба против решение № 313 от 11.12.2019 г., постановено по адм. дело № 293/2019 г. по описа на Административния съд – Кюстендил, е предявена и от адв. К.Т., назначен за процесуален представител на ищеца на осн. чл.26 от ЗПП. Релевирани са касационните основания по чл.209, т.3 от АПК за отмяна на оспореното решение. Прави се искане за произнасяне по съществото на спора, като се уважи предявения иск в размер, определен по правилото на чл.52 от ЗЗД.
В
писмен отговор и в съдебно заседание представителят на ответника Главна
дирекция „Изпълнение на наказанията“ – София, юрисконсулт Димитър Йовков, поддържа
становище за неоснователност на жалбите. Счита оспореното решение за правилно и
иска да бъде оставено в сила. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Представителят
на Окръжна прокуратура - Кюстендил дава заключение за неоснователност на жалбите,
сочейки, че съдът е постановил правилно и обосновано решение.
Кюстендилският административен съд, като взе предвид становищата на страните и провери решението при спазване разпоредбата на чл. 218 от АПК, прие за установено следното:
Касационните
жалби са допустими – подадени са от легитимиран правен субект с право на
обжалване по смисъла на чл.210, ал.1 от АПК, съотв. от процесуален представител на легитимиран правен субект, в преклузивния срок по чл.211, ал.1 от АПК.
Разгледани
по същество, жалбите са неоснователни. Съображенията за това са следните:
Предмет
на разглеждане пред първоинстанционния съд е предявен от касатора И. срещу
ответника, иск с правна квалификация по чл.284, ал.1 от ЗИНЗС за заплащане на
обезщетение за неимуществени вреди в размер на 100 000лв., причинени вследствие
незаконосъобразно бездействие на администрацията на Ареста в гр.Кюстендил към ГДИН във
връзка със задължението по чл. 43, ал.5 от ЗИНЗС за осигуряване на светлина,
свеж въздух, достъп до течаща води и санитарен възел в помещението – килия № 13
в Ареста – гр. Кюстендил, в която е пребивавал на датите, посочени в исковата
молба. Горното бездействие счита като нарушение на забраната по чл.3 от ЗИНЗС,
в резултат на което твърди, че е получил кожен обрив, влошаване на заболяването
„хемороиди“ и на психичното му заболяване, лишен е бил от полагане на труд и
реализиране на доходи, като е претърпял
унижения и сериозни депресивни състояния.
От
фактическата страна на спора съдът е установил, че през процесния период само в
част от сочените в исковата молба дати, ищецът е настаняван в Ареста в гр. Кюстендил, което е видно от приложените справки за
престоя на И., изготвени от началника на РСИН- Кюстендил; че при постъпването
му в ареста е бил преглеждан от медицински фелдшер при РСИН-Сектор „Арести“ и
съобразно приложената медицинска справка на л.8 от делото, не се е оплаквал от
кожно заболяване, хемороидална болест и не е потърсил медицинска помощ; че
ищецът е настаняван самостоятелно или с още едно лице в килии №№ 12 и 13; че
всяка от килиите има прозорец с размери 1,50м на 0,70м, който осигурява достъп
до дневна светлина и чист въздух; че към килиите има отвори за вентилация; че в
килиите няма санитарни възли, а арестът разполага с две общи тоалетни и една
баня с монтиран бойлер за топла вода; че на лицата се осигурява непрекъснат
достъп, вкл. през нощта, до тоалетна и
течаща вода от страна на постовите
служители; че в ареста има отделно мокро помещение, което се ползва за личен
тоалет от настанените там лица; че за хигиената следва да се грижат задържаните
лица под ръководството на дежурните служители, а мероприятия по дезинфекция се
организират от администрацията и се осъществяват периодично, вкл. чрез външни
фирми; че помещенията в Ареста са ремонтирани – измазвани и боядисвани през
лятото на 2016г. и есента на 2017г. /вж. становището на л. 4-6 и на л. 96 от
делото/.
Във
връзка със здравния статус на ищеца съдът е събрал медицински документи-
амбулаторни листове, епикризи и
медицински справки, от които е видно, че К.И. страда от психично заболяване,
което датира от 2008г. и във връзка с което е провеждано периодично болнично и
амбулаторно лечение. Налице са данни за кожно заболяване „акне вулгарис“, за проведеното
лечение на което са приложени амбулаторен лист от 28.03.2016г. и от 04.05.2017г. и експертиза на
специалист-дерматолог от 12.05.2017г. , както и за хемороидална болест във
връзка с която е издаден амбулаторен лист от 25.04.2018г.
Съдът
е приел и гласни доказателствени средства. От показанията на свид. Ж.И. се
установява, че е пребивавал веднъж през 2017г. заедно с ищеца в килия в ареста
в гр. Кюстендил, в която е имало само един малък прозорец; била е без тоалетна
и течаща вода, поради което са уринирали в шишета; било е мръсно, като вследствие
на всичко това, твърди, че И. е получил кожен обрив и депресия. От показанията
на свид.К.П.– началник на РСИН –Кюстендил през процесния период, се установява,
че всяка от килиите има прозорец, който се отваря и допълнително има достъп до вентилация; че в килиите няма
санитарни възли, а арестът разполага с две общи тоалетни и една баня с монтиран
бойлер за топла вода; че на лицата се осигурява непрекъснат достъп, вкл. през
нощта, до тоалетна и течаща вода от страна на постовите служители, които
отварят помещенията по искане на задържаните лица, с оглед на което не се
налага уриниране в шишета; че в ареста
има отделно мокро помещение, което се ползва за личен тоалет от настанените там
лица.
При
тези фактически установявания, съдът е формирал правен извод за допустимост, но
неоснователност на иска и с оспореното решение го е отхвърли изцяло. Решаващите
мотиви са за недоказаност на кумулативните предпоставки по чл.284, ал.1 от ЗИНЗС. Съдът е приел, че ищецът не е установил пребиваването си в Ареста в гр.
Кюстендил на датите, посочени в исковата
молба, предвид несъответствието с данни
от изготвената справка. От друга страна е установил въз основа на събраните
писмени и гласни доказателства, изпълнение от страна на ответника, на
задълженията по чл. 43, ал.5 от ЗИНЗС за
осигуряване на светлина, свеж въздух, достъп до течаща вода и санитарен възел в
Ареста – гр. Кюстендил, с което е мотивирал отсъствието на бездействие,
съставляващо нарушение на чл.3 от ЗИНЗС. Налице са доводи и за недоказаност на
сочените от ищеца страдания, както и за липса на причинна връзка с поведението
на ответната администрация. С решението си съдът е отхвърлил предявения
иск, но е присъдил
разноски за юрисконсултско възнаграждение на ГД „ИН“- София в размер на 100
лв., платими от ищеца К.И..
В
пределите на касационната проверка по чл.218, ал.2 от АПК и във връзка с
релевираното в жалбата касационно основание съдът намира, че оспореното решение
е валидно и допустимо като постановено от компетентен съд в предвидената от
закона форма по допустим иск. Преценено за съответствие с материалния закон, решението
се приема за правилно и следва да се
остави в сила. Съображенията за това са следните:
При
правилно разпределение на доказателствената тежест в процеса съдът е установил
релевантните за спора факти и въз основа на тях е извел правните изводи за
приложимото право. Не се установяват сочените
от касатора съществени нарушения на съдопроизводствените правила във връзка с
допускането и събирането на доказателствата.
Налице е произнасяне по предявените
от ищеца доказателствени искания, като са уважени допустимите, необходимите и
относими доказателствени искания, съотв.
са отхвърлени тези, които са без значение за предявения правен спор или с оглед
на вида и средствата за извършването им са недопустими или неотносими /например назначаване на вещи лица за
фотографиране на помещенията в ареста или за ревизия на извършените ремонти в
ареста или за проверка на закритите
арести на територията на страната и причините за това/.
Касационната инстанция счита, че
административния съд е приложил правилно материалния закон. На преценката на събраните доказателства,
респ. на фактически установеното и
приложимото право, съответстват формираните изводи за неоснователност на предявения иск. Съдът е изяснил релевантните за исковата
претенция факти. Обсъдил е писмени доказателства, свидетелските показания,
становищата на страните и приложимата
правна уредба. По отношение на свидетелските
показания, съдът се е мотивирал защо кредитира показанията на свид. П..
Действително доводите за неграмотност на свид. И. не са основание да се приеме,
че същите са необективни, доколкото
данните, които този свидетел сочи са следствие на възприятия, които не изискват
прочитане или писане на текст. Независимо от горното, обстоятелствата, за които свидетелства И. не
се подкрепят от събраните писмени
доказателствени средства и конкретно
данните за кожния обрив и влошаването на депресията на ищеца, настъпили след
престоя му в ареста през м. декември 2017г.
Именно през сочения месец датира съвместното пребиваване в ареста на
свидетеля и ищеца, видно от приложената справка. Амбулаторните листове за заболяването „акне
вулгарис“ и за причинени от същото кожни
обриви обаче са от м. март 2016г.
и от м. май 2017г., както и експертизата на
специалист-дерматолог, която е от 12.05.2017г., т.е. касаят предходен период.
Що се отнася до психичното заболяване, е издаден амбулаторен лист от
14.12.2017г., т.е. непосредствено след пребиваването в ареста, но видно от
отразеното в същия, заболяването е рецидивиращо, което се установява и от
многобройните други медицински документи за амбулаторно и болнично лечение на
ищеца. Следователно показанията на свид. И. са опровергани от писмените
доказателства и отказът на съда да ги кредитира като обективни, макар и
мотивиран с други причини, е правилен.
Както се посочи, предявеният иск е с правно основание чл. 284, ал. 1 ЗИНЗС, а основателността на иска предполага кумулативното наличие на следните предпоставки: акт, действие и/или бездействие на специализираните органи по изпълнение на наказанията, с което се нарушава чл.3 от ЗИНЗС; настъпила неимуществена вреда в правната сфера на ищеца, която се предполага до доказване на противното /чл.284, ал.5 от ЗИНЗС/ и пряка и непосредствена причинна връзка между нарушението и настъпилата вреда. Съдът, с оглед преценката на събрания доказателствен материал по делото, счита предявения иск за недоказан и неоснователен, а решението за отхвърлянето му – за обосновано и правилно.
Разпоредбата на чл.3 от ЗИНЗС, забранява жестокото, нечовешко и унизително отношение към лишените от свобода и задържаните под стража, а в ал.2 на същата се съдържа примерно изброяване на възможни проявления на нарушения на забраната, а именно поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност.
В случая ищецът сочи като нарушение на
забраната по чл.3 от ЗИНЗС бездействията
на администрацията на Ареста
в гр.Кюстендил към ГДИН във връзка със
задължението по чл. 43, ал.5 от ЗИНЗС за осигуряване на светлина, свеж въздух,
достъп до течаща води и санитарен възел в помещението – килия № 13 в Ареста –
гр. Кюстендил, в която е пребивавал на датите, посочени в исковата молба. В резултат на горното, твърди, че е получил кожен
обрив, влошаване на заболяването „хемороиди“ и на психичното му заболяване,
лишен е бил от полагане на труд и реализиране на доходи, като е претърпял унижения и сериозни депресивни състояния. Доказателствата по делото не установяват
релевантните за исковата претенция предпоставки, какъвто е крайният извод на
съда в оспореното решение. Ищецът не е доказал, че е бил в ареста в гр.
Кюстендил на посочените дати. В рамките
на периода, от изпратената справка от началника на РСИН се установява, че К.И. е настаняван в Ареста в гр. Кюстендил, по
разпореждане на съда за явяване по съдебни дела по реда на чл.241, ал.2, т.1 от ЗИНЗС, само на 22-23-10-2017г.;
10-11-12.2017г.; 15-16.04.2018г. и 28-29.11.2018г., т.е. за другата част от периода, сочените бездействия
на администрацията не касаят правната сфера на ищеца.
Извън
горното, във времето, когато И. е пребивавал в ареста, същият не е бил лишен от
светлина, свеж въздух, достъп до течаща вода и санитарен възел в помещението. Доказателства
в подкрепа на горното са събрани от първоинстанционния съд и анализът им сочи
на доводи за изпълнение на изискванията по чл.43, ал.5 от ЗИНЗС вр.
с чл. 272 от ППЗИНЗ. Безспорно се установява от писмените справки,
от показанията на свид. П.и отчасти на свид. И., че в помещението в ареста е
монтиран прозорец, който макар и разположен високо, осигурява навлизане на дневна светлина и
възможности за проветряване; че санитарен възел и течаща вода в помещението
липсват, но достъп до течаща вода и санитарен възел е осигурен непрекъснато,
вкл. и през нощта. В показанията си свид. И. не твърди, че е отказвано ползването
на тоалетна на задържаните от страна на
дежурните служители, а само сочи, че са уринирали в шишета, което не е достатъчно
да се приеме за категорично доказано, че е възпрепятстван достъпа до тоалетна. Още повече, че в обратен
смисъл са показанията на свид. П.и писмените доказателствени средства. Съгласно
чл.284, т.4 от ППЗИНЗС, поддържането на хигиената в помещенията в ареста, е задължение
на пребиваващите там лица, а не на
администрацията, като последната в
случая е организирала необходимите за това мероприятия /вж. приложената справка
и показанията на свид. П./. Или, лошата хигиена, за която твърди ищецът не е
нарушение, извършено от ответната администрация. Следват изводи за недоказаност на незаконосъобразно бездействие на ответника, респ на нарушение на
забраната по чл.3 от ЗИНЗС.
За пълнота на изложението, касационната инстанция счита за необходимо да посочи, че ищецът не е установил настъпването на сочените неимуществени вреди да е в пряка причинна връзка със описаните условия в ареста. Медицинските документи по делото доказват психично заболяване на ищеца, вкл. депресивни състояния, които обаче са рецидивиращи, т.е. влошаването на депресията не настъпва след пребиваването му в ареста, което е видно от съпоставката на датите на провежданото амбулаторно и болнично лечение с датите на престоя в ареста. Идентични са констатациите във връзка с хемороидалната болест и кожните обриви. Видно от амбулаторните листове, ищецът е лекуван от горните заболявания в периоди далеч преди или след престоя му в ареста. Същият не е заявил оплаквания и при извършените прегледи от медицинския фелдшер. Изложеното в съвкупност сочи на недоказаност на причинната връзка между страданията на касатора и битовите условия в ареста в гр. Кюстендил, респ. на неоснователност на предявения иск.
По изложените съображения касационният състав на
Административен съд – Кюстендил, счита
оспореното решение за правилно и законосъобразно, постановено
при отсъствие на касационните основания
по чл.209, т.3 от АПК и ще го остави в
сила.
Решението в частта, с която
ищецът е осъден да заплати на ГД „ИН“ – София разноски за юрисконсултско
възнаграждение, е неправилно. Такива не се следват предвид разпоредбата на
чл.288, ал.2 от ЗИНЗС, тъй като уредените в нормата правила имат специален характер и
общите правила по чл.78, ал.8 от ГПК във връзка с чл.144 от АПК, са неприложими. Липсата на изрична уредба в ЗИНЗС, която да
предвижда отговорност на ищеца за заплащане на юрисконсултско възнаграждение на ответника при пълно отхвърляне на иска означава,
че такова не се дължи. В тази част
първоинстанционното решение ще бъде отменено като неправилно.
Воден от горното и на основание
чл.221, ал.2 от АПК, съдът
Р
Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 313 от
11.12.2019 г.
на Административен съд – Кюстендил, постановено по адм. дело № 293/2019г. в частта, с която е отхвърлен предявеният
от К.Д.И. срещу ГД „Изпълнение на наказанията“ – София,
иск с правно основание чл.284, ал.1 от ЗИНЗС за заплащане на обезщетение за
претърпени неимуществени вреди в размер на 100 000 лв.
ОТМЕНЯ решение № 313 от
11.12.2019 г.
на Административен съд – Кюстендил, постановено по адм. дело № 293/2019г. в частта, с която К.Д.И. е осъден да заплати на ГД
„Изпълнение на наказанията“ – София разноски за юрисконсултско възнаграждение в
размер на 100 лв.
Решението е окончателно.
Решението
да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи от същото.
Председател:
Членове: 1.
2.