ОПРЕДЕЛЕНИЕ
гр. София, 11.08.2020 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, II-Г въззивен състав, в
закрито заседание на единадесети август две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СОНЯ НАЙДЕНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЙОАНА ГЕНЖОВА
мл.
съдия КРИСТИНА ГЮРОВА
като
разгледа докладваното от мл. съдия Гюрова в.
гр. д. № 7356 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Въззивното производство е образувано по въззивна жалба на ответника „Т.С.” ЕАД,
ЕИК *******, срещу решение № 75844 от 26.03.2019 г., постановено по гр. д. № 45788/2018 г. на Софийски
районен съд, ГО, 33 състав, в частите, с които предявените срещу въззивника
искове, при квалификацията на чл. 124,
ал. 1 ГПК, са уважени.
Въззивният съд, пристъпвайки към
постановяване на съдебно решение констатира, че в атакуваното решение е
допусната очевидна фактическа грешка, отнасяща се до произнасянето по
предявения, с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, от К.И.К., ЕГН *********
срещу „Т.С.” ЕАД, ЕИК ******* отрицателен установителен иск за признаване на
установено, че ищцата не дължи на ответника сума, в размер на 57,06 лв., за
периода 01.07.2017 г. – 13.06.2018 г, представляваща обезщетение за забава в
размер на законната лихва, за абонатен № 75971, поради липса на облигационна
връзка и доставка на топлинна енергия, за
апартамент № 8, находящ се в гр. София, ул. *******, абонатен № 75971. В мотивите
на решението, първостепенният съд е приел, че релевираната претенция за мораторна лихва се явява
установена в своето основание и размер. Като
се е позовал на приетата по делото ССчЕ, първоинстанционният съд е кредитирал заключението на
вещото лице относно размера на дължимите суми, съгласно което размерът на
обезщетението за забава върху главницата, за периода 01.07.2017 г. – 13.06.2018
г., възлиза в размер на 1.09 лв. С оглед на тази констатация СРС е мотивирал,
че предявеният отрицателен установителен
иск, с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, за признаване
на установено, че ищцата не дължи на ответника сума, в размер на 57,06 лв., за
периода 01.07.2017 г. – 13.06.2018 г, представляваща обезщетение за забава в
размер на законната лихва, се явява основателен за сума в размер на 55.97 лв., а до пълния предявен
размер от 57,06 лв. искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен. Първоинстанционният
съд погрешно обаче е обективирал тази воля в диспозитива на
съдебното решение, с който е признато за установено по иска, с правно основание чл.
124, ал. 1 от ГПК, предявен от К.И.К. ЕГН **********, срещу „Т.С.” ЕАД, ЕИК *******, че К.И.К. дължи на „Т.С.” ЕАД, сума в размер на 1.09 лв. за периода 01.07.2017 г. -
13.06.2018 г., представляваща обезщетение за забава в размер на законната
лихва, като е отхвърлен искът до пълния предявен размер от 57.06 лв., за
апартамент № 8, находящ се в гр. София, ул. *******, абонатен № 75971.
Настоящият въззивен състав констатира, че неправилно е даден ход на
делото по същество. В решението на СРС е допусната очевидна фактическа
грешка, изразяваща се в противоречие
между мотиви и диспозитив, в частта, касаеща произнасянето
по предявения, с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, от К.И.К., ЕГН *********
срещу „Т.С.” ЕАД, ЕИК ******* отрицателен установителен иск за признаване на
установено, че ищцата не дължи на ответника сума, в размер на 57,06 лв., за
периода 01.07.2017 г. – 13.06.2018 г, представляваща обезщетение за забава в
размер на законната лихва, за апартамент № 8, находящ се в гр. София, ул. *******,
абонатен № 75971. Видно
от мотивите е, че съдът е формирал извод, че искът за
признаване на установено, че ищцата не дължи на ответника сума, в размер на
57,06 лв., за периода 01.07.2017 г. – 13.06.2018 г, представляваща мораторна
лихва, се явява основателен за сума в размер на 55.97 лв., а до
пълния предявен размер от 57,06 лв. искът следва да бъде отхвърлен. В диспозитива обаче е записал, че К.И.К. дължи на „Т.С.” ЕАД сума в размер на 1.09 лв. за
периода 01.07.2017 г. - 13.06.2018 г., представляваща обезщетение за забава в
размер на законната лихва, като е отхвърлен искът до пълния му предявен
размер от 57.06 лв.
Доколкото първостепенният съд е бил сезиран с предявени отрицателни
установителни искове, с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, за признаване на установено, че ищцата не дължи на ответника
исковите суми, то произнасянето в диспозитива на решението за признаване на
установено, че К.И.К. дължи на „Т.С.” ЕАД сумата от 1.09 лв., за периода 01.07.2017 г. -
13.06.2018 г., представляваща обезщетение за забава в размер на законната
лихва, като искът за разликата над уважения до пълния му предявен размер от
57.06 лв., е отхвърлен, и предвид несъответствието между направения от СРС
краен правен извод в мотивите и постановения в диспозитива резултат, води до извод
за противоречие между мотивната част и диспозитива, което представлява очевидна
фактическа грешка, която може да бъде отстранена в производство по чл. 247 ГПК
от съда, постановил съдебния акт - СРС.
Това несъответствие между мотивите и диспозитива
на постановеното решение на първоинстанционния съд препятства възможността на
въззивния съд да се произнесе по съществото на спора, тъй като спорът се отнася
именно до частта на съдебния акт, в която се констатира фактическата грешка. Преди поправяне на очевидната фактическа грешка от
първоинстанционния съд въззивното производство се явява преждевременно
образувано. Ето
защо, постановеното на 10.07.2020 г. в открито съдебно заседание определение на
въззивния съд, с което е даден ход на делото по същество следва да се отмени, на
основание чл. 253 ГПК, въззивното производство да се прекрати, а делото да се
върне на Софийски районен съд, Гражданско отделение, 33 състав с указания за
отстраняване по реда на чл. 247 ГПК на констатираната очевидна фактическа
грешка. След съобщаване на решението по чл. 247 ГПК и
администриране на евентуално постъпили жалби делото следва да се върне обратно
на СГС за разглеждане и произнасяне по
жалбите.
Така
мотивиран, Софийският градски съд
О П Р Е Д Е
Л И :
ОТМЕНЯ протоколно определение от 10.07.2020 г., с което е
даден ход по същество.
ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 7356/2019 г. на СГС, ГО, ІІ-Г
въззивен състав.
ВРЪЩА гр. д. № 45788/2018 г. на Софийски
районен съд, 33 състав за отстраняване на допуснатата в първоинстанционното
решение очевидна фактическа грешка съобразно мотивите на настоящото
определение, след което делото да се върне на СГС за произнасяне по въззивната жалба.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.