Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 23.10.2019г. гр.Димитровград
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Димитровградският
районен съд
на двадесет
и първи октомври през две хиляди и деветнадесета година в публичното заседание
в следния състав:
Председател: АНТОАНЕТА МИТРУШЕВА
Членове:
Съдебни
заседатели:
Секретар Валентина Господинова
Прокурор
като разгледа докладваното от съдия
Антоанета Митрушева
гражданско
дело № 1097 по описа за 2019г.
за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявен е
иск с правно основание чл.422 ал.1 от ГПК вр. чл.415 от ГПК.
ИЩЕЦЪТ –
„ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА” АД гр.София, твърди в депозираната искова молба, че
на 27.04.2015г. в гр.Димитровград между „Първа Инвестиционна Банка” АД и кредитополучателите
Д.Х.В. и С.Т.В., бил сключен Договор № 026LD-R-002320/ 27.04.2015г. за банков
кредит, по силата на който банката предоставила на кредитополучателите банков
кредит в размер на 950 евро за погасяване на съществуващи задължения, с краен
срок за погасяване 15.04.2019г. За ползвания кредит, на основание Раздел II,
т.4.1 от договора за кредит кредито-получателите се задължили да заплащат на
банката годишна лихва, както следва: за периода от отпускането на кредита до
15.04.2018г. - годишна лихва в размер на 18 %, а след изтичане на този срок, за
остатъчните срок и размер на кредита, банката прилага годишна лихва в размер на
лихвения процент, базиран на спестяванията на банката за евро, увеличен с
надбавка от 15.4 пункта. Към датата на сключване на договора, този лихвен
процент бил 2.52 % годишно. На основание Раздел II, т.10 от договора, плащания,
дължими, но неизвършени в срок поради недостиг на авоар по разплащателната
сметка на кредитополучателя в банката, се отнасяли в просрочие и се олихвявали
с договорения в Раздел II, т.4 от договора лихвен процент плюс наказателна
надбавка в размер на законната лихва, считано от деня, следващ датата на падежа
на съответната вноска, независимо от това дали падежът е в неработен ден.
Кредитът следвало да бъде погасен на 48 равни вноски, дължими ежемесечно,
съгласно приложения към договора погасителен план - Приложение № 1, но не
по-късно от 15.04.2019г.
Предоставеният
кредит бил изцяло усвоен на 27.04.2015г. по сметка с IBAN: ***, открита на
името на кредитополучателя С.Т.В. в банката.
Кредитът
бил в просрочие, считано от 16.04.2016г. - общо 1 100 дни към 21.04.2019г.,
включително.
По кредита
били просрочени 37 вноски по главница, дължими на падежи и в размери, посочени
в исковата молба, като общият размер на просрочената сума по главница възлизал
на 775.93 евро.
По кредита
били просрочени и 29 вноски по лихва, дължими на падежи и в размери, посочени в
исковата молба, като общият размер на просрочената сума по лихва възлизал на
154.19 евро.
Наказателната
лихва за забава за периода от 16.04.2016г. до 21.04.2019г. включително, дължима
на основание Раздел II, т.10 от договора, била в размер на 268.21 евро.
Падежът на
кредита настъпил на 15.04.2019г., като, считано от тази дата, настъпил падежът
и на последната погасителна вноска, поради което вземанията на „Първа
инвестиционна банка“ АД от кредитополучателите Д.Х.В. и С.Т.В. били изцяло
изискуеми от същата дата, поради изтичане на крайния срок за погасяване на
кредита.
При
настъпване на изискуемостта на банковия кредит на 15.04.2019г.
кредитополучателите не били погасили всички свои задължения по договора и към
22.04.2019г. общият размер на просрочената и непогасена сума по договора за
банков кредит възлизала на 1 202.52 евро, от които: 775.93 евро - просрочена
главница; 154.19 евро - непогасена договорна лихва за периода 15.12.2016г. -
15.04.2019г. включително, дължима на основание Раздел ІІ, т.4.1 от договора; 268.21
евро - обезщетение за забава за периода от 16.04.2016г. до 21.04.2019г.
включително, дължимо на основание Раздел II, т.10 от договора.
На
22.04.2019г. „Първа инвестиционна банка“ АД подала заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК срещу кредитополучателите въз основа на
извлечение от счетоводните си книги. По заявлението на банката било образувано
ч.гр.д.№ 760/2019г. по описа на РС – Димитровград и на 23.04.2019г. била
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по
чл.417 от ГПК № 445/23.04.2019г., с която било разпоредено длъжниците Д.Х.В. и С.Т.В.
да заплатят солидарно на „Първа инвестиционна банка“ АД сума в общ размер на 1
202.52 евро, от които: от които: 775.93 евро - просрочена главница; 154.19 евро
- непогасена договорна лихва за периода 15.12.2016г. - 15.04.2019г.
включително, дължима на основание Раздел ІІ, т.4.1 от договора; 268.21 евро -
обезщетение за забава за периода от 16.04.2016г. до 21.04.2019г. включително,
дължимо на основание Раздел II, т.10 от договора, законна лихва върху
главницата, считано от 22.04.2019г. - датата на подаване на заявлението, до
окончателното й изплащане, както и сумата от 47.13 лв. - държавна такса и 50
лв. - юрисконсултско възнаграждение. Срещу
издадената заповед за изпълнение били подадени възражения от длъжниците, с
оглед на което за „Първа инвестиционна банка“ АД възниквал правен интерес да
предяви срещу кредитополучателите Д.Х.В. и С.Т.В. иск по чл.422 ал.1 от ГПК за
установяване на вземанията си.
С оглед на
така изложеното ищецът моли съдът да постанови решение, с което да установи
вземанията му срещу ответниците, като кредитополучатели по Договор №
026LD-R-002320/27.04.2015г. за банков кредит относно следните суми при
условията на пасивна солидарност: 775.93 евро - просрочена главница; 154.19
евро - непогасена договорна лихва за периода 15.12.2016г. - 15.04.2019г.
включително, дължима на основание Раздел II, т.4.1 от Договора за кредит;
268.21 евро - обезщетение за забава за периода от 16.04.2016г. до 21.04.2019г.,
включително, дължимо на основание Раздел II, т.10 от Договора за кредит;
законна лихва върху главницата, считано от 22.04.2019г. - датата на подаване на
заявлението, до окончателното й изплащане, за които вземания е издадена Заповед
за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК №
445/23.04.2019г. по ч.гр.д.№ 760/2019г. по описа на Районен съд - Димитровград.
Ищецът моли
в полза на банката да бъдат присъдени разноските в заповедното производство по
ч.гр.д. № 760/2019г. и разноските в настоящото исково производство.
ОТВЕТНИЦИТЕ – Д.Х.В. И С.Т.В., в законоустановения
едномесечен срок депозират писмен отговор, в който
посочват, че действително са
кредитополучатели по договор за кредит от 27.04.2015г. с „Първа
инвестиционна банка“ АД за сумата от 950 евро със срок за издължаване на същия
- 15.04.2019г.
Заявяват,
че оспорват претенцията частично. Изцяло оспорват претенцията за наказателна
лихва, като неправилна, незаконосъобразна и противоречаща на общите правила на
ЗПК.
Заявяват,
че клаузите по договора са недействителни в частта на формиране на вноските,
лихвите и разноските, а именно: при условията за издължаване на кредита в
погасителния план липсвала информация за разпределението на лихвения процент
при просрочени плащания, изчислен към момента на сключване на договора за
кредит, начините на неговото променяне, както и стойността на всички разходи,
които се дължат при неизпълнение на договора, тоест същите не били предупредени
за последствията при просрочие на кредита, поради което договорът се явявал
недействителен.
Освен това
били налице неравноправни клаузи, които не съответствали на изискванията за
добросъвестност и равнопоставеност на съконтрагентите и водели до значително
неравновесие между правата и задълженията на страните. Нарушена била и
разпоредбата на чл.9 от ЗЗД, предвиждаща свободна воля на страните при
определяне съдържанието на договора. В случая се визират клаузите по договора,
даващи право на едностранно прекратяване на договора поради неплащането на три
вноски и предсрочната му изискуемост. В договора не било посочено кога ищецът
трябва да се възползва от това си право и не било упоменато, че се трупа висока
лихва, която оскъпява кредита. В конкретния случай предсрочната изискуемост на
кредита настъпила на 16.04.2016г., а ищецът упражнил правото си три години
по-късно, което обстоятелство водело до формиране на допълнително задължение.
Липсвала информация по какъв начин се формира тази лихва и още с подписване на
договора ответниците били лишени от правото да откажат да подпишат при тези
условия. Правят възражение против клаузите на договора, касаещи формирането на
задължения за лихви - наказателни и договорни, свързани с предсрочната
изискуемост на кредита, като неравнопоставени по смисъла на чл.143 от Закона за
защита на потребителя и нищожни на основание чл.26 от ЗЗД.
Съдът, като
прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено от фактическа страна
следното:
На 27.04.2015г. в гр.Димитровград между „Първа
Инвестиционна Банка” АД гр.София, от една страна, и Д.Х.В.
и С.Т.В., от друга, е сключен Договор за банков кредит № 026LD-R-002320,
по силата на който банката предоставила на ответниците, в качеството им на
кредитополучатели, банков кредит в размер 950 евро за погасяване на
съществуващи задължения по Договор за кредит № 026LD-R-000372/11.06.2010г. Постигната била уговорка
кредитополучателите да заплащат за периода от отпускането на кредита до
15.04.2018г. годишна лихва в размер на 18 %, а след този срок – за остатъчните
срок и размер на кредита годишна лихва в размер на лихвения процент, базиран на
спестяванията на банката за евро, увеличен с надбавка от 15.4 пункта, като към
датата на сключване на договора този лихвен процент е 2.52 % годишно. Крайният срок за погасяване на кредита
бил фиксиран на 15.04.2019г., като същият следвало
да бъде погасен на 48 равни месечни вноски, дължими съгласно уговореното в Погасителен
план - Приложение № 1 към договора.
В Раздел
II, т.10 от договора страните отразили постигнатото съгласие, плащания,
дължими, но неизвършени в срок поради недостиг на авоар по разплащателната
сметка на кредитополучателя в банката, да се отнасят в просрочие и да се
олихвяват с договорения в Раздел II, т.4 от договора лихвен процент плюс
наказателна надбавка в размер на законната лихва, считано от деня, следващ
датата на падежа на съответната вноска.
Въз основа на
подадено на
22.04.2019г. заявление от „Първа Инвестиционна банка” АД гр.София в РС –
Димитровград е образувано ч.гр.дело № 760/2019г. по описа на
съда. По същото на 23.04.2019г. е издадена Заповед № 445 за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК. С тази заповед е разпоредено длъжниците Д.Х.В. и С.Т.В. да заплатят
солидарно на кредитора-заявител претендираните в заявлението
суми, а именно: 775.93 евро – дължима главница по Договор за банков кредит №
026LD-R-002320/27.04.2015г., сума в размер на 154.19 евро – договорна лихва за
периода от 15.12.2016г. до 15.04.2019г. вкл., 274.69 евро - наказателна лихва за периода от 16.04.2016г. до 21.04.2019г. вкл.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 22.04.2019г. до
изплащане на вземането.
В срока по чл.414 ал.2 от ГПК срещу тази заповед са подадени писмени възражения от солидарните длъжници. Във връзка с дадените от съда указания и в едномесечния срок по чл.415
ал.1 от ГПК е предявен и искът, предмет на разглеждане в настоящото
производство.
С оглед цялостното изясняване на делото от фактическа страна
по същото бе назначена съдебно-счетоводна експертиза. В депозираното в тази
връзка заключение, което съдът кредитира като компетентно и безпристрастно
дадено, се посочва, че кредитът по процесния договор бил изцяло усвоен на
27.04.2015г. Титуляр на банковата сметка, по която кредитът бил усвоен, бил С.Т.В..
От 15.04.2016г. кредитополучателите били в забава на плащанията за главница, а
от 15.12.2016г. – в забава на плащанията за договорна лихва. Към датата на
депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 22.04.2019г.,
дължимите суми по процесния договор възлизали на: 775.93 евро – главница (37 вноски), 154.19 евро –
договорна лихва за периода от 15.12.2016г. до 15.04.2019г. (29
вноски), 274.69 евро - наказателна лихва за периода от 16.04.2016г. до 21.04.2019г.
Така
изложената фактическа обстановка налага следните правни изводи:
Съдът намира
иска, предмет на разглеждане в настоящото производство, за допустим и разгледан
по същество за основателен, доколкото от събраните по делото доказателства бе установено
съществуването на вземането, присъдено с издадената заповед за изпълнение по
ч.гр.дело № 760/2019г. по описа на РС -
Димитровград.
Процесният Договор № 026LD-R-002320 от 27.04.2015г. по съществото
си представлява договор за банков кредит по смисъла на чл.430 от ТЗ, с който
банката се е задължила да отпусне средства в определен размер на съответния
кредитополучател, при лихва и условия, определени в договора, а ответниците са
се задължили да върнат всички суми(главница, възнаградителна лихва и други
разноски) в определения в договора срок при месечни вноски, съгласно приложения
към договора погасителен план.
По делото безспорно се доказа, че към датата на подаване на
заявлението по чл.417 от ГПК сумата, предмет на договора, е усвоена от
ответниците чрез погасяване на старо задължение към същата банка, като останаха
недоказани възраженията за унищожаемост на договора по чл.33 от ЗЗД, а именно
същият да е сключен поради крайна нужда и при явно неизгодни условия. За да
бъде унищожаем един договор на това основание, трябва да са налице три
предпоставки – състоянието на едната страна да я е принуждавало да сключи
сделката, да е налице причинна връзка между условията за сключване на сделката
и самата сделка и сделката да бъде сключена при явно неизгодни условия. Тоест,
за да е налице хипотезата на чл.33 от ЗЗД, необходимо е не само крайната нужда
да е довела до поемане на задължение, но и то да е поето при явно неизгодни
условия, каквито факти в настоящия случай не бяха установени.
По отношение на възражението за нищожност на клаузите от
договора, свързани с формирането на задълженията за лихви, следва да бъде
отбелязано следното:
Съгласно чл.143 т.5 от ЗЗП неравноправна е клауза в
договора, която задължава потребителя при неизпълнение на неговите задължения
да заплати необосновано високо обезщетение или неустойка. В т.3 от Тълкувателно
решение № 1/2009г. по търговско дело 1/2009 г. на ОСТК на ВКС е прието, че
нищожна поради накърняване на добрите нрави е клауза за неустойка, уговорена
извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, като
преценката за нищожност се прави за всеки конкретен случай към момента на
сключване на договора. Съгласно задължителните указания, дадени в цитираното
тълкувателно решение, преценката за противоречие на клаузата за неустойка с
добрите нрави е с оглед следните критерии: размерът на задължението, което
обезпечава неустойката, наличието на други обезпечения, съотношението на
размера на уговорената неустойка с очакваните вреди от неизпълнението и други,
с оглед фактите и обстоятелствата на конкретния случай. В случая такава се
претендира в размер на 274.69 евро за периода от 16.04.2016г. до 21.04.2019г.
Дължимостта й е предвидена в т.10 от договора и тя се дължи при просрочие в
изплащането на главницата, формирана като сбор от лихвата по т.4, и наказателна
надбавка в размер на законната лихва, считано от деня, следващ датата на падежа
на съответната вноска. В случая се установи, че е налице забава в плащанията,
доколкото кредитополучателите са преустановили редовното(цялостно
и в срок) погасяване на дължимите вноски по погасителния план. По
естеството си тази наказателна лихва представлява всъщност мораторна неустойка
по чл.92 от ЗЗД, като вид добавъчно вземане за осъществяване на договорна
отговорност на длъжника, без да е нужно кредиторът да доказва действителните си
вреди. С оглед на изложеното съдът намира, че не се касае за неравноправна,
съответно нищожна клауза на посочените по-горе основания.
Не може да се приеме за нищожна и клаузата, с която е
уговорен размерът на възнаградителната лихва. Размерът на тази лихва е
определен точно и ясно, като не е налице неравнопоставеност, тъй като не е
изпълнена нито една от предпоставките, обуславящи нищожността: 1. клаузата да
не е индивидуално уговорена; 2. клаузата да е сключена в нарушение на принципа
на добросъвестността; 3. клаузата да създава значителна неравнопоставеност
между страните относно правата и задълженията - съществено и необосновано
несъответствие между правата и задълженията на страните; 4. клаузата да е
сключена във вреда на потребителя. От договора е видно, че тази клауза не е
уговорена с общи условия, не се твърди да е изготвена предварително и
потребителят да не е могъл да изрази становище по нея; договорът за банков
кредит е търговска сделка и уговарянето на възнаградителна лихва съставлява
съществено условие по договора, поради което и следва такава да бъде уговорена
за неговата действителност; уговорената възнаградителна лихва е уговорена по
начин, който я прави достатъчно точно определяема по разбираем за потребителя
начин. Ето защо, съдът приема, че и тази разпоредба на договора за банков
кредит не е нищожна.
В обобщение следва да
бъде отбелязано, че
договорът е сключен в изискуемата от закона писмена форма и е подписан от страните, поради което е породил правно действие. Съгласно
предмета и договорените клаузи, процесният договор не противоречи на закона,
нито го заобикаля. Няма доказателства същият да
накърнява добрите нрави или да е симулативен. Фактът, че страните са
целяли именно породените от процесния договор за банков кредит правни последици
се установява от писмените доказателства и заключението на счетоводната
експертиза, съгласно които кредитът е отпуснат и изцяло усвоен, като
кредитополучателите са извършвали и последващи плащания съгласно погасителния план.
С
оглед
заключението на вещото лице, по делото бе установено пълно съответствие на
исковата претенция с отразеното в заповедта за изпълнение вземане - главница
и лихви, предвид което предявеният иск с правно основание
чл.422 ал.1 вр.чл.415 ал.1 от ГПК следва да бъде уважен изцяло като основателен, като бъде признато за установено по отношение на ответниците, като солидарни длъжници, че дължат на ищеца сумата
от 775.93 евро – главница, 154.19 евро – договорна лихва за
периода от 15.12.2016г. до 15.04.2019г. и сумата от 274.69 евро - наказателна
лихва за периода от 16.04.2016г. до 21.04.2019г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 22.04.2019г. до изплащане
на вземането, за които
суми е издадена Заповед
№ 445/23.04.2019г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ
по чл.417 от ГПК по ч.гр.д.№ 760/2019г. по описа на РС – Димитровград.
Съгласно т.12 от Тълкувателно решение
№ 4/18.06.2014г. на ВКС, ОСГТК, съдът, който разглежда иска, предявен по реда
на чл.422, респ. чл.415, ал.1 от ГПК, следва да се произнесе за
дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като
съобразно изхода на спора следва да разпредели отговорността за разноските,
както в исковото, така и в заповедното производство. Ето
защо и на основание
чл.78 ал.1 от ГПК ответниците следва да заплатят на ищеца направените в
исковото производство разноски в размер на 413.57
лева, от които 113.57 лева – държавна такса, 200 лева – депозит за вещо лице и
100 лева – юрисконсултско възнаграждение, определено по размер от съда. Същите
следва да заплатят на ищеца и направените в заповедното производство разноски
за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в общ размер от 97.13 лева.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА за установено по
отношение на Д.Х.В. с ЕГН : ********** *** и С.Т.В.
с ЕГН : ********** ***, като солидарни
длъжници, че
дължат на „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА
БАНКА” АД със
седалище и адрес на управление гр.София район
„Изгрев”, бул.”Драган
Цанков” № 37, ЕИК : *********, присъдените
със Заповед № 445/23.04.2019г. за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК по ч.гр.д.№ 760/2019г.
по описа на РС – Димитровград сума в размер
на 775.93 евро(седемстотин седемдесет и пет евро и 93
евроцента) – дължима главница по Договор за банков кредит № 026LD-R-002320/27.04.2015г., сума в
размер на 154.19 евро(сто петдесет и четири евро и 19 евроцента) – договорна лихва за периода от 15.12.2016г. до 15.04.2019г. вкл., 274.69 евро(двеста седемдесет и четири евро и 69 евроцента) - наказателна лихва
за периода от 16.04.2016г. до 21.04.2019г. вкл., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 22.04.2019г. до изплащане
на вземането.
ОСЪЖДА Д.Х.В. с ЕГН : ********** *** и С.Т.В.
с ЕГН : ********** ***, да заплатят на „ПЪРВА
ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА”
АД със седалище и адрес на управление гр.София район
„Изгрев”, бул.”Драган
Цанков” № 37, ЕИК : *********, сумата в размер
на 413.57 лв.(четиристотин и тринадесет лева и 57 ст.) - разноски по настоящото дело и разноски
по ч.гр.д.№ 760/2019г. по описа на РС – Димитровград в размер на 97.13 лв.(деветдесет
и седем лева и 13 ст.).
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред ОС –
Хасково в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: