РЕШЕНИЕ
№ 357
гр. Ямбол, 07.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, XI СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Весела К. Спасова
при участието на секретаря С.С.М.
като разгледа докладваното от Весела К. Спасова Гражданско дело №
20222330100140 по описа за 2022 година
Подадена е искова молба от „Вакуум ел систем” ООД – гр.Ямбол, представлявано от ***
И.А. срещу Т.А.Ц. от гр. Я., в която ищецът твърди, че между страните e съществувало
трудово правоотношение за длъжността „***” от *** г., прекратено на осн. чл. 326, ал.1 от
КТ, считано от *** г. Волеизявлението на работника за прекратяване на договора е било
съпроводено с уведомяване, че няма да отработи срока на предизвестието от 30 дни и е
дадено съгласие за удръжки от трудовото възнаграждение и др. плащания, дължими от
работодателя. Дължимото от работника обезщетение за неспазено предизвестие е вписано в
заповедта за прекратяване на ТПО. Същото е в размер на 1300 лв. След прихващане на
насрещно вземане на ответника в размер на 371,79 лв., непогасеният остатък е в размер на
928,21 лв. Въпреки получаването на покана за доброволно плащане на 22.07.2021 г., сумата
не е била заплатена От съда се иска да постанови решение, с което да осъди ответника да
заплати обезщетениe за прекратяване на трудовото правоотношение без предизвестие в
размер на 928,21 лв., ведно със законната лихва върху сумата, считано от предявяване на
иска до окончателното изплащане. Претендират се и направените по делото разноски.
В хода на делото искът се поддържа.
Ответникът чрез особения представител признава иска по основание, но го оспорва по
размер. Не оспорва съществуването на трудовото правоотношение и прекратяването му на
посоченото от ищеца основание. Възраженията касаят размера на претендираното
обезщетение, чието формиране е счетено за неясно. Ответникът намира за неясен и размера
на дължимото от ищеца трудово възнаграждение и обезщетение за неползван годишен
1
отпуск.
Въз основа на събраните по делото доказателства съдът приема за установено от
фактическа страна следното:
По делото не се спори, че между страните е съществувало трудово правоотношение, по
което ответникът е изпълнявал длъжността “***”, видно и от Трудов договор от *** г.
Договорено е основно трудово възнаграждение от 650 лв. и допълнителни: за трудов стаж и
професионален опит 0,6 % за всяка година трудов стаж на същата или сходна работа,
длъжност или професия и бонус-индивидуален принос (на месечна база) за качествено и в
срок изпълнени задачи -650 лв. Уговорен е срок на предизвестието при прекратяване на
трудовия договор от 30 дни.
Безспорно е, че ответникът е подписал Заявление от *** г. до управителя на ООД, с
което е заявил, че прекратява трудовия договор на осн. чл. 326, ал.1 от КТ считано от *** г.,
като няма да отработи срока на предизвестието от 30 дни. В заявлението Т.Ц. е посочил, че
съгласно чл. 220, ал. 1 от КТ дължи обезщетение на работодателя. Издадена е Заповед № ***
г., която констатира прекратяването на договора на осн. чл. 326, ал.1 от КТ, поради което се
дължи обезщетение за неспазеното предизвестие. Наредено е изплащане на лицето на
обезщетение по чл. 224 ал.1 от КТ за неползван платен годишен отпуск от 3 дни.
От заключението на вещото лице по счетоводната експертиза се установява, че
ответникът е отработил пълен месец само през март 2022 г.-22 работни дни. Начислени са
му: основна заплата - 650 лв. и бонус - индивидуален принос - 650 лв., общо 1300 лв. За
периода от 19.04.2021 г. до 18.05.2021 г. на времетраене на предизвестието работните дни
са: от 19.04.2021г. до 30.04.2021 г. - 9, от 01.05.2021 г. до 19.05.2021 г. – 10 или общо 19.
Размерът на обезщетението по чл. 220, което Т.Ц. дължи на „Вакуум Ел Систем" ООД за
неспазването на срока на предизвестие, е 1122,71 лв. Съгласно Наредбата за елементите на
възнагражденията и за доходите, върху които се правят осигурителни вноски за
обезщетението по чл. 220 не се дължат осигурителни вноски /чл. 1, ал. 8, т. 7/. В с.з. вещото
лице добавя, че в счетоводството на дружеството за м.04. ответникът има отразени като
отработени 12 дни. Сумата за трудово възнаграждение за получаване е 371,79 лв., които не
са платени и в счетоводството са отразени като депонирана ФРЗ.
Въз основа на горното съдът прави следните правни изводи:
Предявен е иск с правно основание чл. чл. 220, ал.1 от КТ.
Съгласно разпоредбата, страната, която има право да прекрати трудовото
правоотношение с предизвестие, може да го прекрати и преди да изтече срокът на
предизвестието, при което дължи на другата страна обезщетение в размер на брутното
трудово възнаграждение на работника или служителя за неспазения срок на предизвестието.
Чл. 326, ал.1 от КТ урежда правото на работника или служителя да прекрати трудовия
договор, като отправи писмено предизвестие до работодателя.
По делото се установи, че е налице фактическият състав на разпоредбата на чл. 220 ал.1.
Ответникът не е отработил срока на предизвестието и дължи на другата страна обезщетение
2
в размер на брутното трудово възнаграждение за неспазения срок.
Спорен е размерът на дължимото обезщетение.
За база при изчисляване на обезщетението следва да се вземе брутното трудово
възнаграждение по смисъла на чл. 228 ал.1 от КТ, получено от работника за месеца,
предхождащ месеца, в който е възникнало основанието за съответното обезщетение, или
последното получено от работника или служителя месечно брутно трудово възнаграждение.
Според в.л. това е възнаграждението за м. март 2022 г., който е пълно отработен.
Съгласно чл. 17 ал.1 от Наредбата за структурата и организацията на работната
заплата, в брутното трудово възнаграждение за определяне на възнаграждението за платен
годишен отпуск по чл. 177 или на обезщетенията по чл. 228 от Кодекса на труда се
включват: 1. основната работна заплата за отработеното време; 2. възнаграждението над
основната работна заплата, определено според прилаганите системи за заплащане на труда;
3. допълнителните трудови възнаграждения, определени с наредбата, с друг нормативен акт,
с колективен или с индивидуален трудов договор или с вътрешен акт на работодателя, които
имат постоянен характер; 4. допълнителното трудово възнаграждение при вътрешно
заместване по чл. 259 от Кодекса на труда; 5. възнаграждението по реда на чл. 266, ал. 1 от
Кодекса на труда; 6. възнаграждението, заплатено при престой или поради производствена
необходимост, по чл. 267, ал. 1 и 3 от Кодекса на труда; 7. възнаграждението по реда на чл.
268, ал. 2 и 3 от Кодекса на труда. Съгласно приетото от ВКС в Решение № 159 от
13.08.2018 г. по гр. д. № 3836/2017 г., г. к., ІV г.о., Решение № 181 от 22.07.2015 г. по гр. д.
№ 4554/2014 г., г. к., ІV г. о., премиалното възнаграждение (бонус) за постигнати резултати -
индивиуални или общи, е включено в заплатата над основното трудово възнаграждение.
Когато заплащането на премията е регламентирано от правилата за работна заплата в
предприятието и критерий за получаването й е извършената работа (постигнати резултати),
а не само времето, през което работникът е предоставил работната си сила, то се касае за
възнаграждение над основната работна заплата по системата за заплащане на труда според
изработеното - по чл. 17, ал. 1, т. 2 НСОРЗ, и също се включва в брутното трудово
възнаграждение, което е база за изчисление на обезщетението по чл. 225, ал. 1 КТ. В
настоящия случай вещото лице определя уговорения с трудовия договор бонус-
индивидуален принос (на месечна база) за качествено и в срок изпълнени задачи -650 лв.
като възнаграждение над основната заплата, дължимо според прилаганата от работодателя
система за заплащане на труда. Т.е. същото следва да послужи за база при изчисляване на
процесното обезщетение. Заключението не е оспорено относно изчисления размер на
последното- 1122,71 лв. Спорно е дължимото от работодателя възнаграждение за април 2022
г., което същият е приспаднал от насрещното задължение на работника. По делото няма
данни да е начислен бонус за този месец, нито да са се осъществили предпоставките за това -
качествено и в срок изпълнени задачи. Поради това не може да се направи еднозначен извод
за дължимия размер на възнаграждението за м. април извън начисления от работодателя.
Този въпрос не е и релевантен към настоящия спор, при който се претендира остатъкът от
дължимото обезщетение от работника, след приспадане на начислената от работодателя РЗ.
3
Ако ответникът счете, че има право на бонусното възнаграждение, следва да го претендира в
отделно производство.Същото се отнася и до обезщетението по чл.224 от КТ.
Следва искът да бъде уважен съобразно заключението на вещото лице –като от
изчислената от него сума 1122,71 лв. се приспадне депонираната ФРЗ (371,79 лв., съгласно
изявлението на вещото лице в с.з.). Т.е. дължимата от ответника сума е 750,92 лв., за която
искът следва да бъде уважен, а за разликата до претендирания размер от 928,21 лв.–да бъде
отхвърлен.
При този изход от делото, на основание чл. 78 ал.1 от ГПК, ответната страна следва да
бъде осъдена да заплати на ищеца направените по делото разноски, съразмерно на
уважената част от иска.
Ето защо ЯРС
РЕШИ:
ОСЪЖДА Т.А.Ц. от гр. Я., ж.к. „***“ ***, ЕГН **********, да заплати на Вакуум ел
систем” ООД – гр.Ямбол, ул.“***“ №***, ЕИК ***, представлявано от управителя И.А., на
осн. чл. 220 ал.1 от КТ обезщетение в размер на 750,92 лв., ведно със законната лихва
считано от 20.01.2022 г. до окончателното изплащане и направените по делото разноски в
размер на 698,17 лв., а искът за разликата над 750,92 лв. до 928,21 лв. като неоснователни
ОТХВЪРЛЯ.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му пред ЯОС.
Съдия при Районен съд – Ямбол: _______________________
4