Решение по дело №1005/2020 на Административен съд - Хасково

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 21 юни 2021 г. (в сила от 21 юни 2021 г.)
Съдия: Василка Желева
Дело: 20207260701005
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 2 ноември 2020 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№ 134

21.06.2021 г.  гр.Хасково

 

В  ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно заседание на втори юни две хиляди двадесет и първа година в състав:

 

                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ:     ВАСИЛКА ЖЕЛЕВА

                                                                 ЧЛЕНОВЕ: 1. ЦВЕТОМИРА ДИМИТРОВА

                                                                                      2. ПАВЛИНА ГОСПОДИНОВА

Секретар: Гергана Тенева

Прокурор: Невена Владимирова

като разгледа докладваното от съдия В.Желева КАН дело №1005 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Касационното производство е по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл.63, ал.1, изр.второ от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на Д.Г.Т., подадена чрез пълномощника му адв.А.Д., с посочен по делото съдебен адрес:***, ***, против Решение №260040/08.09.2020 г., постановено по АНД №540 по описа на Хасковския районен съд за 2020 година, в частта му, с която се потвърждава Наказателно постановление №19-1253-001251 от 17.12.2019 г. на Началник Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Хасково.

Касаторът счита, че в обжалваната му част решението било недопустимо и неправилно, и следвало да бъде отменено поради противоречието му с материалния и процесуалния закон. Развива съображения, че изрично като основание за исканата отмяна в жалбата срещу наказателното постановление бил посочен пропуска на органа, съставил АУАН-а, да посочи свидетели, както и да ги индивидуализира посредством задължително посочените в разпоредбата на чл.42, т.7 от ЗАНН индивидуализиращи белези – имената и точните адреси на свидетелите, единен граждански номер. Твърди, че цитираната разпоредба била императивна, съответно било недопустимо АНО да не се съобрази с нея. В процесния случай АУАН бил съставен първо без да се посочат, и в последствие да бъде подписан, от определения в закона брой свидетели, и второ – дори единственият посочен свидетел не бил индивидуализиран чрез посочване на трите му имена, точен адрес и единен граждански номер. Всички тези съществени процесуални нарушения сами по себе си налагали отмяната на Наказателното постановление. Районен съд – Хасково дори не бил обсъдил посочените възражения в мотивите на решението си. Цитират се разпоредбата на чл.172а, ал.2 от АПК и съдебна практика на ВАС, в насока необходимостта от излагане на възприетите от съда факти и обстоятелства в съдебното решение. Твърди се също, че Районен съд – Хасково не бил обсъдил и изрично наведеното в жалбата твърдение за наличието на маловажен случай. Касаторът считал, че предвид изяснената фактическа обстановка и обстоятелствата, при които било извършено въпросното нарушение, същото съставлявало маловажен случай.

Претендира се в обжалваната му част решението да бъде отменено, като се отмени и потвърдената с него част от Наказателното постановление, с която на касатора е наложена глоба в размер на 200 лв. за нарушение на чл.25, ал.1 от ЗДвП.

Ответникът по касационната жалба не ангажира становище по делото.

Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково излага становище за неоснователност на касационната жалба и предлага атакуваният съдебен акт да бъде оставен в сила като правилен и законосъобразен. 

Административен съд – Хасково, след проверка на оспорената част от решението, във връзка с изложените в жалбата оплаквания, както и по реда на чл.218, ал.2 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна.

С проверяваната част от Решение №260040/08.09.2020 г. по АНД №540/2020 г.,  Хасковският районен съд е потвърдил обжалваното пред него Наказателно постановление (НП) №19-1253-001251 от 17.12.2019 г. на Началник сектор към ОДМВР Хасково, Сектор Пътна полиция Хасково, в частта му по точка 1, с която на Д.Г.Т. ***, за виновно нарушение на чл.25, ал.1 от Закон за движението по пътищата (ЗДвП) и на основание чл.179, ал.2, вр. чл.179, ал.1, т.5 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 200 лв.

Наказанието е наложено за това, че на 03.11.2019 г. в 14:55 часа в гр.Х., на бул***, като водач на лек автомобил БМВ 316 И Компакт с рег.№***, собственост на Г. Т.Г., Д.Г.Т. управлява автомобила, като на входа на бензиностанция ОМВ водачът предприема маневра завой на ляво и навлиза в лентата за насрещно движение на еднопосочен път и удря движещият се в пътна лента за вход на бензиностанцията ОМВ лек автомобил Мерцедес Е430 с рег.№***, вследствие на което реализира ПТП с материална щета.

За да потвърди Наказателното постановление в частта му по т.1, районният съд е приел за безспорно установена фактическата обстановка – като място, време и начин на извършване на деянието, като е преценил същата за съответна на описаната в АУАН и в НП. Въз основа на нея е установил, че вмененото на касатора административно нарушение на чл.25, ал.1 от ЗДвП е безспорно извършено от обективна и субективна страна. По същество този извод на въззивния съд не се оспорва с касационната жалба.

Наведените от касатора твърдения, че в мотивите на съдебния акт не били обсъдени изложените в жалбата му срещу НП възражения за допуснати нарушения при съставянето на АУАН, а именно невписването на двама свидетели и непосочването на всички индивидуализиращи белези на вписания свидетел, не водят на извода за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила по смисъла на чл.348, ал.3, т.2, предл.първо, вр. ал.1, т.2 от НПК, вр. чл.63, ал.1, изр.второ от ЗАНН, и не представляват основания за касиране на решението. Развитите в касационната жалба съображения за нарушаване на чл.172а, ал.2 от АПК и цитираната в тази връзка съдебна практика на ВАС пък са неотносими, тъй като не касаят административно-наказателното производство, което се развива по реда на ЗАНН и НПК.

Проверяваното решение е подробно мотивирано, като по отношение на деянието по т.1 от НП районният съд изрично е посочил в решението, че не констатира при съставяне на АУАН да са допуснати процесуални нарушения от категорията на съществените, които да налагат отмяната на НП на това основание. Приел е, че съставеният АУАН в тази част отговаря на изискванията на чл.42 от ЗАНН досежно необходимите реквизити. Посочил е също така, че не са допуснати пропуски в дейността по чл.40 от ЗАНН във връзка със съставянето в присъствие, предявяването и връчването на акта за установяване на административното нарушение лично на посоченото в него за нарушител лице. Установил е по несъмнен начин, че пристигналите на място полицейски служители – свидетелите А. О. К.и Т.З.М., двамата на длъжност „младши автоконтрольори“ в Сектор ПП при ОДМВР Хасково се установили самоличността на водача на лекия автомобил с рег.№***, извършили са оглед на местопроизшествието и на намиращото се там превозно средство, констатирали са механизма на извършване на ПТП-то и причинените материални щети, както и са установили касатора Д.Г.Т. като водача на лекия автомобил с рег.№РВ 6904 ВР, реализирал същото ПТП.

При така установените обстоятелства настоящата инстанция напълно възприема  изводите на въззивния съд за липса на допуснато съществено нарушение при съставянето на АУАН серия GA №129054 от 07.11.2019 г. Видно е от съдържанието на този акт, че същият е съставен от А. О. К.в присъствието на свидетеля Т.З.М. и на нарушителя. Вписаният в акта свидетел е не само такъв по съставянето на акта, а и свидетел от категорията на визираните в чл.40, ал.1 от ЗАНН, присъствал при установяване на нарушението. В доктрината и съдебната практика трайно се приема, че използваното в разпоредбата на чл.40, ал.1 от ЗАНН множествено число относно свидетелите не вменява императивно изискване те да са повече от един, каквото изискване (за двама свидетели) изрично е предвидено в хипотезата на чл.40, ал.3 от ЗАНН за случаите, когато липсват свидетели, присъствували при извършването или установяването на нарушението, или при невъзможност да се състави акт в тяхно присъствие. В процесния случай съставянето на АУАН в присъствието на един свидетел при установяване на нарушението не е процесуален порок на акта.      

В АУАН са посочени трите имена и адреса на свидетеля, като същият е установен, призован и разпитан в проведеното съдебно заседание по делото пред районния съд. Ето защо невписването в АУАН на единния граждански номер на свидетеля е непълнота, която не може да се приеме за нарушение на изискването на чл.42, т.7, предл.последно от ЗАНН относно съдържанието на акта, от кръга на съществените нарушения. Допускането му по никакъв начин не се е отразило върху правото на защита на административно наказаното лице.

Касационният състав на Административен съд – Хасково намира, че постановеното от районния съд съдебно решение е законосъобразно и не страда от пороци, представляващи касационни основания за отмяната му.

В касационната жалба не се и излагат други конкретни касационни основания, като се твърди бланкетно, че решението е недопустимо и в противоречие с материалния закон.

Проверяваното решение е допустимо постановено, по допустима и подадена в срок жалба, като въззивният съд коректно е установил и правилно анализирал фактическата обстановка, при което е достигнал до верните правни изводи относно доказаност както от обективна, така и субективна страна на вмененото на касатора административно нарушение на чл.25, ал.1 от ЗДвП, и правилното му санкциониране на основание чл.179, ал.2, вр. ал.1, т.5 от ЗДвП с предвиденото в твърд размер административно наказание глоба. Мотивите на съда в тази насока са подробни и няма да бъдат преповтаряни, като съдът препраща към тях на основание чл.221, ал.2, изр. второ от АПК, вр. чл.63, ал.1, изр.второ, предл.последно от ЗАНН.

Напълно се споделят и изводите на въззивния съд, че случаят не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност на деянието или дееца в сравнение с обикновените случаи на административно нарушение от същия вид, както и липсват други смекчаващи обстоятелства той да се прецени като маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН, във вр. с чл.93, т.9 от НК.

Като е потвърдил Наказателното постановление в частта му по точка 1, съдът е постановил валидно, допустимо и законосъобразно решение, което следва да бъде оставено в сила.

Водим от  изложеното и на основание чл.221, ал.2, предл.първо от АПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №260040/08.09.2020 г., постановено по АНД №540 по описа на Хасковския районен съд за 2020 година, в обжалваната му част, с която е потвърдено Наказателно постановление №19-1253-001251 от 17.12.2019 г. на Началник Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Хасково, в частта му по точка 1.

Решението е окончателно.   

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: 

  

                                                                                                                                  

 

                                                                                               ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                          

                                                                                                                    2.