Р Е Ш Е Н И Е
Номер 10.04.2020
г. Град С.З.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ
На 10.03. 2020
г.
В публичното заседание в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТЪР ХРИСТОВ
ЧЛЕНОВЕ: АННА ТРИФОНОВА
РУМЯНА ТАНЕВА
Секретар: ДАНИЕЛА КАЛЧЕВА
като разгледа докладваното от съдията ТРИФОНОВА
в.т.д. № 1041 по описа за 2020 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Обжалвано е решение № 765/27.11.2019г.,
постановено по гр.д. № 1377/2019г. по описа на Районен съд - К., с което е
признато за установено на основание чл.422, вр. с чл.415 от ГПК във вр. с
чл.79, ал.1 във вр. чл.430 от ТЗ, чл.138 от ЗЗД, по отношение на П.В.Ц., че
като солидарен длъжник дължи на „Б.Д.“ ЕАД сумите: 14 383, 54 лв. главница,
917,54 лв. договорна лихва от 07.05.2018 г. до 31.10.2018 г., 15,45 лв.
наказателна лихва от 07.06.2018 г. до 31.10.2018 г., 120 лв. разноски/такси по
договор за кредит за текущо потребление от 31.05.2017 г., обезпечен с договор
за поръчителство от 31.05.2017 г., Анекс към Договор за поръчителство от
07.12.2017 г. и законната лихва върху главницата от 01.11.2018 г. до изплащане
на вземането, за изпълнението на което задължение е издадена заповед №
1662/02.11.2018 г. за изпълнение на парично задължение по чл.417 ГПК,
по частно гражданско дело № 2842/2018 г. по описа на Районен съд – К..
Въззивникът П.В.Ц. обжалва
изцяло решението като излага подробни съображения за неговата неправилност с
искане да бъде отменено решението и да бъде отхвърлен предявения установителен
иск.
В законоустановения срок е постъпил
отговор от „Б.Д.“ ЕАД, с който се взема становище по направените в жалбата
оплаквания. Направено е искане да се потвърди решението.
Окръжен съд – гр. С.З., в настоящият състав, след като
обсъди данните по първоинстанционното и въззивното производства, намира за
установено следното:
Пред първоинстанионния съд са предявени
обективно кумулативно съединени искове с правно основания чл. 422 от ГПК във
вр. чл 430, ал.1 от ТЗ във вр. с чл. 138, ал.1 от ЗЗД и чл. 430, ал.2 от ТЗ във вр. чл. 138, ал.1 от ЗЗД.
Ищецът „Б.Д.“ ЕАД моли съда да се
произнесе с Решение, с което да признае за установено спрямо ответника П.В.Ц.,
в качеството му на поръчител, че към 01.11.2018 г. - датата на подаване в
Районен съд – К. на заявлението по чл. 417 от ГПК, дължи на кредитора „Б.Д."
ЕАД сумата от общо 15 436,53 лв., от които: главница – 14 383,54 лв., договорна лихва от 07.05.2018 г. до
31.10.2018 г. включително - 917,54 лв., наказателна лихва от 07.06.2018 г. до
31.10.2018 г. включително - 15,45 лв., дължими такси и разноски - 120,00 лв.,
ведно със законна лихва от 01.11.2018 г. (датата на подаване на заявлението по
чл. 417 от ГПК) до окончателното изплащане на вземането, на основание
извлечение от счетоводната книга на „Б.Д." ЕАД при Финансов център – К.
към 01.11.2018 г. за задълженията на кредитополучателя и поръчителя,
произтичащи от неизпълнение на Договор за кредит текущо потребление от
31.05.2017 г. и Договор за поръчителство от 31.05.2017 г. Претендира присъждането
на разноските направени в заповедното производство по ч. г. д. № 2842/2018 г.
на РС - К., а именно: 308,73 лв. - държавна такса и 150,00 лв. - юрисконсултско
възнаграждение както и разноски в настоящото съдебно производство - доплатената
държавна такса в размер на 2%, както и юрисконсултско възнаграждение (като ще
бъде представен своевременно и списък по реда на чл.80 от ГПК).
При условията на евентуалност, в
случай, че съда приеме, че предявените искове не следва да бъдат уважавани и
следва да бъдат отхвърлени като неоснователни или недопустими моли да бъдат
допуснати до разглеждане следните осъдителни искове:
Моли съда да осъди ответника П.В.Ц., с
ЕГН ********** да заплати на „Б.Д." ЕАД - кредитор посочените суми, а
именно: просрочена главница -14383,54 лв., договорна лихва от 07.05.2018 г. до
31.10.2018г. включително - 917,54 лв., наказателна лихва от 07.06.2018 г. до
31.10.2018 г. включително - 15,45 лв., дължими такси и разноски - 120,00 лв.,
ведно със законна лихва върху главницата от датата на подаване на настоящата
искова молба, произтичащи от неизпълнение на Договор за кредит текущо
потребление от 31.05.2017г. и Договор за поръчителство от 31.05.2017г.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника П.В.Ц.,
чрез пълномощника му адв. Е. И., с който заявява, че счита предявените искове
за процесуално допустими, но по същество изцяло неоснователни като излага
подробни съображения.
Безспорно е установено, че между
кредитора "Б.Д." ЕАД и А.И.К., в качеството му на кредитополучател и П.В.Ц.,
в качеството му на поръчител, бил сключен
договор за кредит за текущо потребление от 31.05.2017 г. Съгласно
договора ищецът предоставил на кредитополучателя кредит за текущо потребление в
размер на 14 000 лв., който следвало да бъде издължен на 120 месечни вноски, считано от датата на
усвояване с падежна дата на издължаване 15-то число на месеца при лихва с
променлив лихвен процент, който към датата на сключване на договора е 13.45%
годишно или 0.04 % на ден, формиран от стойността на 6 – месечен SOFIBOR
0.326%, който при отрицателна стойност се приема със стойност нула и фиксирана
стандартна надбавка в размер на 13.124%. В договора е посочено, че неразделна част от същия са Общите условия за
предоставяне на кредити за текущо потребление и извлечение от Тарифата за
лихвите, таксите и комисионните, които „Б.Д.“ прилага по извършвани услуги на
клиента (Приложение № 3, които кредитополучателят е получил и приема с
подписването на договора).
Съгласно Общите условия за
предоставяне на кредити за текущо потребление чл. 18.1. при забава на плащането
на месечната вноска от деня, следващ падежната дата, определена в договора,
частта от вноската, представляваща главница се олихвява с договорения лихвен
процент, увеличен с надбавка за забава в размер на 10 процентни пункта. Ако
кредитополучателят погаси дължимата месечна вноска до седмия ден след падежната
дата, надбавката за забава не се прилага. При допусната забава в плащанията на
главницата и/или на лихва над 90 дни целият непогасен остатък от главницата
става предсрочно изискуем и се олихвява с договорения лихвен процент и с
надбавка за забава в размер на 10 процентни пункта – 18.2. Съгласно 19.1.
кредиторът има право да превърне кредита в предсрочно изискуем: при всяко
неплащане в срок на уговорените погашения по лихва и/или главница. Посочено е,
че изискуемият кредит се отнася в просрочие и се олихвява по реда на т. 18.2.
Изискуемият кредит се събира по съответния законов ред, включително чрез
реализация на обезпеченията. Таксите за принудително събиране на вземането,
платени от кредитора са за сметка на кредитополучателя и с тях се увеличава
дълга.
По делото е представено Допълнително
споразумение към Договор за кредит за текущо потребление 11/24453258 от
31.05.2017 г. Съгласно допълнителното споразумение от 07.12.2017 г. страните са
се уговорили, че остатъка по дълга към дата на сключване на допълнително
споразумение е 14 295,45 лв., от които остатъка по главницата е в размер
на 13 746,79 лв., дължима редовна лихва е в размер на 548,15 лв.; дължимата
наказателна лихва е в размер на 0,51 лв.. Със същото споразумение кредиторът се
отказва от вземането за наказателни лихви за периода от 11.10.2017 г. до
07.12.2017 г. Страните са уговорили гратисен период за издължаване на
главницата по кредита от шест месеца без да се променя крайния срок за
издължаване на кредита. В този срок кредитополучателят заплаща част от
месечната лихва по погасителния план в размер на 79,46 лв..
Представен е и Анекс към Договор за
поръчителство от 07.12.2017 г., сключен между поръчителя П.В.Ц. и „Б.Д.“ ЕАД,
който е неразделна част от допълнителното споразумение от 07.12.2017 г. към
договора за кредит за текущо потребление от 31.05.2017 г. От Анекса към Договор
за поръчителство се установява, че същият обезпечава изпълнението на
задължението на А.И.К. по Допълнително споразумение от 07.12.2017 г. към
Договор за кредит за текущо потребление от 31.05.2017 г. с остатък в размер на
14 240 лв. както и общите условия към него, сключен между „Б.Д.“ ЕАД и
кредитополучателя за срок от 139 месеца, при променлив лихвен процент. Посочено
е, че поръчителят отговоря солидарно с кредитополучателя. Анексът е подписан от
поръчителя в присъствието на длъжностно лице, представител на кредитодателя.
По делото е представено и извлечени от
счетоводните книги на „Б.Д.“ ЕАД за сметка № 24453258 от 01.11.2018 г. по
Договор за кредит от 31.05.2017 г.
Представено е и уведомление
12-20-01052/05.10.2018 г. за обявяване на кредита за предсрочно изискуем. С
уведомлението банката уведомява кредитополучателя А.И.К., че поради забава в
погасяването на задълженията банката обявява кредита за предсрочно изискуем.
Уведомлението е получено от кредитополучателя Асен Кемалов лично на 15.10.2018
г.
Видно от приложеното ч. гр. д. № 2842/2018
г. по описа на Районен съд – К., на основание чл. 417 от ГПК съдът е издал
заповед за незабавно изпълнение № 1662/02.11.2018
г. за изпълнение на парично задължение, въз основа на документ срещу А.И.К. и П.В.Ц.
солидарно да заплатят сумите 14 383.54 лв. главница; 917.54 договорна
лихва, считано от 07.05.2018 г. до 31.10.2018 г.; 15.45 лв. наказателна лихва,
считано от 07.06.2018 г. до 31.10.2018 г.; 120 лв. такси и разноски ведно със
законна лихва върху главницата, считано от 01.11.2018 г. до изплащане на вземането и 458.73 лв.разноски по делото. В срока по чл.
414 ГПК е депозирано писмено възражение от длъжника П.В.Ц.. На основание чл. 415, ал. 1 от ГПК
заявителят – ищец по настоящото дело е предявил иск по реда на чл. 422 от ГПК
за съществуване на вземането си.
По делото е назначена и изслушана
съдебно-счетоводна експертиза, от чието заключение се установява, че въз основа
на Договор за кредит за текущо потребление от 31.05.2017 г. с кредитор „Б.Д.“
ЕАД и кредитополучател А.И.К., с поръчител ответника П.В.Ц. е отпуснат кредит в
размер на 14 000 лв., усвоен в пълен размер на 31.05.2017 г. Съгласно
извлечение от разплащателната сметка на А.И.К. с № 0000000024280574 в лв., чрез
които следва да се погасява процесния договор, съгласно т. 5 от същия за
периода от 31.08.2017 г. до 01.11.2018 г. са постъпили общо 1 611,97 лв.
Посочено е още, че плащането на договорените месечни вноски за погасяване на
кредита е преустановено от 21.07.2018 г. С допълнително споразумение от
07.12.2017 г. до 10.03.2018 г. (към която дата е представен последен
погасителен план, кредита е с дата на погасяване 7-мо число на месеца, с 139
броя погасителни вноски, считано от 07.01.2018 г. до 07.07.2029 г.). Вещото
лице сочи, че съгласно погасителен план, считано от 10.03.2018 г. (към която
дата е представен последен погасителен план), кредитът е с дата на погасяване
7-мо число на месеца, с останали 137 броя погасителни вноски в размер на 206.17
лв., считано от 07.03.2018 г. до 07.07.2029 г., при ниво на лихвения процент
13.287%. Към датата на подаване на заявлението в съда непогасените месечни
вноски са 5 на брой с падежна дата 7-мо число на месеца за общо 1 032,90 лв. както следва: 206,58 лв. с падежна дата
07.0.62018 г.; 206,58 лв. с падежна дата 07.07.2018 г; 206,58 лв. с падежна
дата 07.08.2018 г.; 206,58 лв. с падежна
дата 07.09.2018 г.; 206,58 лв. с падежна дата 07.10.2018 г. Вещото лице сочи,
че дължимите суми по кредита към датата на подаденото заявление 01.11.2018 г.
са общо в размер на 15 436,53 лв., в това число 14 383,54 главница;
917,54 лв. договорна лихва от 07.0.52018 г. до 31.10.2018 г.; 15,45 лв.
санкционираща лихва от 07.06.2018 г. до 31.10.2018 г.; 120 лв. разноски/такси и
други. Посочено е, че не са установени погашения по кредитната сметка за
отчитане на процесния кредит, с изключение на сумите събрани чрез принудително
събиране от ЧСИ към момента на подаване на исковата молба 20.05.2019 г.
При така установеното от фактическа
страна, съдът прави следните правни изводи:
Съгласно т. 18 на ТР № 4/13 г. на ВКС
на ОСГТК на ВКС, по силата на чл. 60, ал.2 от ЗКИ банката може да поиска
издаване на заповед за незабавно изпълнение по реда на чл. 418 от ГПК, когато
кредитът бъде обявен за предсрочно изискуем поради неплащане на една или повече
вноски. Предсрочната изискуемост настъпва при кумулативното наличие на две
предпоставки: обективният факт на неплащането и упражненото право от банката да
обяви кредита за предсрочно изискуем, което волеизявление да е достигнало до
длъжника/кредитополучател/ и то преди подаване на заявлението за издаване на
заповед за незабавно изпълнение.
С оглед на така дадените разрешения
моментът, в който настъпва предсрочната изискуемост на кредита, е датата, на
която волеизявлението на банката, че счита кредита за предсрочно изискуем, е
достигнало до длъжника - кредитополучател, и то ако към този момент са били
налице обективните предпоставки за изгубване на преимуществото на срока. В този
момент целият или неплатеният остатък по кредита е изискуем както по отношение
на кредитополучателя, така и по отношение на поръчителя. Това е и началният
момент на течението на 6-месечния срок по чл. 147, ал. 1 ЗЗД и отговорността на
поръчителя би се погасила, ако към датата на подаване на заявлението за
издаване за заповед за изпълнение срокът е изтекъл /в този смисъл е решение №
23/24.03.15 г. по т. д. № 1717/2013 г. на ВКС, I т. о./.
По делото е безспорно установено, че
кредиполучателят А.И.К. не е изпълнявал задължението си да погасява месечните
вноски по договора. Поради това “Б.Д.” ЕАД е изпратила уведомление
12-20-01052/05.10.2018 г. до него за настъпване на предсрочна изискуемост. Уведомлението
е получено лично от кредитополучателя Асен Кемалов на 15.10.2018 г. Заявлението
за издаване на заповед за незабавно изпълнение е било подадено на 01.11.2018 г.
т.е. преди изтичането на преклузивния срок по чл. 147, ал. 1, предл.1 от ЗЗД,
поради което с оглед гореизложените съображения поръчителят П.В.Ц. в качеството
му на поръчител е останал отговорен за задължението на главния длъжник А.И.К. /в
този смисъл Решение № 40 от 17.06.2015 г. на ВКС по т. д. № 601/2014 г., I т.
о., ТК/.
По отношение на възраженията на
въззивника за неравноправни клаузи, въззивният съд намира, че оспорените клаузи
са индивидуално уговорени клаузи, поради което не са неравноправни, като в тази
връзка първоинстанционният съд е изложил подробни мотиви, към които на
основание чл. 272 от ГПК въззивният съд препраща.
С оглед изложеното въззивният съд
приема, че по делото е установено, че към
01.11.2018г. – датата на подаване на заявлението по чл.417 от ГПК
неплатените суми по Договор за кредит, сключен на 31.05.2017 г., Допълнително
споразумение от 07.12.2017 г., Договор за поръчителство от 31.05.2017 г.,
сключен между “Б.Д.” ЕАД, като кредитор и П.В.Ц., като поръчител и Анекс от
07.12.2017 г. са 5 месечни погасителни вноски, като размерът на неизплатената
главница е 14 383,54 лв., 917,54 лв. договорна лихва от 07.05.2018 г. до
31.10.2018 г.; 15,45 лв. санкционираща лихва от 07.06.2018 г. до 31.10.2018 г.,
120 лв. разноски/такси и други. В тежест на поръчителя П.В.Ц. съгласно
разпоредбата на чл. 154 от ГПК е да установи, че е изпълнил задължението си за
заплащане на дължимите суми по договора за кредит, но доказателства в тази
насока не са представени. Поради това предявените установителни искове са
основателни и доказани и следва да бъдат уважени.
Предвид гореизложеното въззивният съд намира, че
обжалваното решение е правилно и следва да бъде потвърдено.
Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 8 ГПК в редакцията й след
изменението с ДВ бр. 8/24.01.2017 г., в полза на юридически лица или еднолични
търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са
били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може
да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Нормата
на чл. 37, ал. 1 ЗПП предвижда, че заплащането
на правната помощ е съобразно с вида и количеството на извършената дейност и се
определя в наредба за заплащане на правната помощ. Съгласно нормата на чл. 25,
ал. 1 от Наредбата за заплащане на правната помощ, за защита по дела с
определен материален интерес възнаграждение е от 100 до 300 лв. Въззивният съд
определя юрисконсултско възнаграждение за въззивната
инстанция в размер на 100 лв.
С оглед изхода на делото въззивникът П.В.Ц.
следва да заплати на „Б.Д.“ ЕАД юрисконсултско възнаграждение за въззивната инстанция в размер на 100 лв.
Водим от горните мотиви, съдът
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 765/27.11.2019г.,
постановено по гр.д. № 1377/2019г. по описа на Районен съд – К..
ОСЪЖДА П.В.Ц., ЕГН **********, с адрес *** да
заплати на „Б.Д.“ ЕАД, ЕИК ** със седалище и адрес на управление град С.**
направените пред въззивната инстанция разноски за юрисконсултско възнаграждение
в размер на 100 лв.
Решението е окончателно и не подлежи
на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.