Р Е
Ш Е Н И Е
№ 155
гр.
Плевен, 22 март 2021г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Административен съд - гр. Плевен, втори касационен състав, в открито съдебно заседание на шестнадесети март две хиляди и двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ДАНИЕЛА ДИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ:ЦВЕТЕЛИНА КЪНЕВА
ВЕНЕЛИН НИКОЛАЕВ
при секретаря Цветанка Дачева и с участието на прокурора Иво Радев като разгледа докладваното от председателя касационно административнонаказателно дело №141 по описа за 2021г. на Административен съд - Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.63, ал.1
от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), във вр. с чл.208 и
сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на
Областна дирекция на МВР - Плевен, представлявана от Веселин Тодоров Вътов –
ВПД Директор, против решение № 260019/18.01.2021г., постановено по н.а.х.д.
№ 1985/2020г. по описа на Районен съд – Плевен, с което е отменено наказателно постановление
(НП) № 19—0938-006714/27.12.2019г., издадено от началник сектор към ОД на МВР – Плевен, сектор пътна полиция „ПП“, с което за извършени нарушения на чл.98, ал.1, т.6
и чл.100, т.1 от Закона за движение по
пътищата (ЗДвП), на основание чл.183, ал.4, т.8
и чл. 183, ал.1, т.1, предл.2 на ответната страна – Р.В.А. са наложени административни наказания „глоба“
в размер на по 50/петдесет/ и 10/десет/ лв.
В касационната жалба се излагат
възражения, че решението е немотивирано и незаконосъобразно. Иска се от
съда да отмени решението и да се върне делото за ново разглеждане от друг
състав на същия съд
В съдебно заседание, касаторът, редовно и
своевременно призован, не изпраща представител.
Ответникът по жалбата Р.В.А. се явява лично. А. счита, че решението
на Районен съд Плевен е правилно, законосъобразно и мотивирано, а жалбата подадена от административнонаказващия
орган се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
Представителят на Окръжна прокуратура – Плевен
дава становище за основателност на касационната жалба.
Административен съд - Плевен, втори състав
след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея
оплаквания, становището на прокурора в съдебно заседание, събраните по делото
доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите
на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е процесуално допустима
като подадена в срока по чл. 211 от АПК, от надлежна страна, имаща право и
интерес от обжалването по смисъла на чл. 210, ал.1 АПК.
Разгледана по същество и в пределите на
касационната проверка по чл.218 АПК, настоящият съдебен състав намира жалбата
за НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:
Районният съд е приел от фактическа
страна, че на 18.10.2019г. бил съставен фиш, серия GТ №106795 по реда на чл. 186, ал. ІІІ от ЗДвП против В. К. А. *** за това, че на 18.10.2019г. в 17:40 часа в гр. Плевен
на кръстовище образувано от ул. „Бяло море“ и ул. „Драгоман“, като водач на лек
автомобил „Опел Астра“ с рег. №ЕН 82 94 КА, спрял за престой и паркиране на по-малко от 5
метра или на него. На 17.12.2019 година В. К. А. в качеството си на собственик
на лекия автомобил „Опел Астра“ с рег. №ЕН 82 94 КА подписал декларация, с
която декларирал, че посоченото МПС на 18.10.2019г. в 17:40 часа е било
управлявано от жалбоподателя Р.В.А..
На 07.12.2019 година актосъставителят Ц. Н.
Ц. в присъствието на свидетеля А. М. Й. съставил против Р.В.А. АУАН №6714, в
който посочил, че на 18.10.2019г. в 17:40 часа в гр. Плевен на кръстовище
образувано от ул. „Бяло море“ и ул. „Драгоман“, като водач на лек автомобил
„Опел Астра“ с рег. №ЕН 82 94 КА е паркирал в зоната на кръстовището и не представил контролен талон към СУМПС, с
което виновно нарушил разпоредбите на чл. 98, ал. І, т.6 от ЗДвП и чл. 100,
ал.1, т.1 от ЗДвП.
Въз основа на така съставения АУАН и след
съобразяване на постъпилите в срока по чл. 44, ал.1 от ЗАНН писмени възражения,
наказващия орган издал обжалваното наказателно постановление, в което изложената
в АУАН фактическа обстановка е възпроизведена изцяло и на жалбоподателя Р.А. са
наложени следните административни наказания: 1.
на основание чл. 183, ал.4, т.8 от ЗДвП - глоба в размер на 50,00 лева и
2. На основание чл. 183, ал.1, т.1 пр.2 от ЗДвП – глоба в размер на 10,00 лева
за извършени на 18.10.2019г. в 17:40 часа в гр. Плевен нарушения по чл. 98, ал.
І, т.6 от ЗДвП и чл. 100, ал.1, т.1 от ЗДвП.
Настоящия
съдебен състав намира, че приетата от първоинстанционния съд фактическа
обстановка е изцяло съобразена с установените по делото факти и обстоятелства,
събрани в съответствие с разпоредбите на НПК, като споделя напълно направените
въз основа на нея правни изводи.
За да отмени обжалваното наказателно постановление, въззивният съд е приел, че от обстоятелствената част на АУАН и съответно на НП не
става ясно, на какво разстояние е бил паркиран автомобила на жалбоподателя, за
да може да се направи преценка дали е извършил соченото нарушение на ЗДвП. Съдът е направил извод, че тази неяснота не може да бъде преодоляна от
ангажираните в хода на съдебното следствие по делото гласни доказателства чрез
разпит на актосъставителя Ц. Н. Ц. и свидетеля А. М. Й.. Посочил е, че св. Цолов е съставил
АУАН въз основа на направено възражение от собственика на моторното превозно
средство, на когото е бил съставен фиш за неправилно паркиране. Приел е, че актосъставителят Цолов и свидетелят Йонков нямат
преки и непосредствени впечатления относно обстоятелствата, описани в
АУАН.
Съдът е изложил мотиви, че съществено за обективната съставомерност
на нарушението по чл.98, ал.І, т.6 от ЗДвП е точното отстояние на автомобила от
кръстовището, тъй като следва да е безспорно и категорично установено, че
близостта му е по-малка от 5 метра. Сьдът е направил извод, че в контретния
случай както в АУАН, така и в НП липсва посочване на конкретно измереното
разстояние на паркирания автомобил от процесното кръстовище, поради което не
може да се направи извод, че жалбоподателят е осъществил състава на нарушението
по чл. 98, ал.1, т.6 от ЗДвП от обективна страна.
По съображения, че посочената непълнота води до неяснота на
описанието на нарушението и обстоятелствата, при което е било извършено, което съставлява
нарушение на 43, т.4 чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, съдът е отменил НП като
незаконосъобразно.
Съгласно чл.63 от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред
административния съд на основанията предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от
АПК.
Съгласно чл.218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като
за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с
материалния закон, съдът следи служебно.
Решението на Районен съд – Плевен е валидно, допустимо и правилно по
следните съображения:
Не се споделят касационната инстанция изложените в жалбата възражения
относно нарушението по чл.100, т.1 от ЗДвП. Както беше посочено по- горе АУАН е съставен
въз основа на възражение от В. К. А. *** срещу фиш серия GТ №106795 съставен по реда на чл. 186, ал. ІІІ от ЗДвП. Липсват каквито и да било доказателства, че
именно жалбоподателят Р.В.А. на 18.10.2019г.
е управлявал и паркирал лек автомобил „Опел Астра“ с рег.№ ЕН 89 24 КА в района на кръстовище на
ул.“Бяло Море и ул.“Драгоман“ в гр. Плевен.
Същият не е спиран за проверка от контролните
органи, а свидетели очевидци на нарушението няма. Тоест
не е доказано, че наказаното лице е имало качеството на водач на МПС за да
се ангажира отговорността му за това, че не носи в себе си свидетелство за
управление на МПС, свидетелство за регистрация на МПС и контролен талон. След
като не е установено, че жалбоподателят е водач на МПС, то няма как да е
нарушил нормата на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП, за което е наложено
административно наказание глоба в размер на 10 лв. на основание чл.183, ал.1,
т.1, от ЗДвП.
Ограничен
в пределите на касационната проверка до релевираните с жалбата пороци на
решението, настоящият съдебен състав не намира основания за неговата отмяна.
Служебната проверка по чл.218 ал.2 от АПК не
установи основания за нищожност, недопустимост на атакуваното решение или
несъответствие с материалния закон. С оглед изложеното, Плевенският административен съд намира касационната жалба
за неоснователна, а решението на Районен съд- гр.Плевен за правилно и
законосъобразно, поради което следва да бъде оставено в сила.
Мотивиран от гореизложеното и на основание
чл.221, ал.2, предл. ІІ-ро АПК, във връзка с чл.63, ал.1 ЗАНН, Плевенският административен
съд, втори касационен състав
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 260019/18.01.2021г. постановено
по а.н.д. № 1985/2020г. по описа на Районен съд – Плевен.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на
обжалване и протестиране
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /П/ ЧЛЕНОВЕ:1. /П/ 2./П/