Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 261029 29.07.2021 г. гр. Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският районен съд, XXXVIII – ми граждански
състав
на тринадесети юли
две
хиляди двадесет и първа година в открито съдебно заседание в състав:
Председател: Невена Ковачева
Секретар: Станка Добрева
Като разгледа докладваното от съдията Ковачева
гражданско дело № 616 по описа за 2021 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на „Хермес ауто груп” ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж. к. Яворов, бл.
73, вх. А, ет. 5, ап. 10, представлявано от С.С.К., срещу „Местек“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. Бургас, ж. к. Зорница, бл. 75, вх. А, ет. 9, ап. 57, представлявано от А.А.А.,
и срещу О.А., ЛНЧ **********, с
искане за солидарно осъждане на ответниците да заплатят на ищеца сумата
10496,35 лева, представляваща сбор от
дължимите и неплатени суми по договор
за оперативен лизинг № ***/21.05.2018 г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на
исковата молба – 28.08.2020 г. до
окончателно изплащане на вземането.
Посочено е, че претенцията се
състои от следните суми: 1377
лева, представляваща остатък от месечно лизингово възнаграждение за месец 02.2020 г.; 1937 лева месечно
лизингово възнаграждение за месец 03.2020 г.; 1008,89 лева платен от ищеца
пътен данък на автомобила за 2020 г.; 434,88 лева направени от ищеца разходи за
локализиране и транспортиране на автомобила; 100 лева платени от ищеца глоби,
наложени с електронни фишове; 2877,60 лева направени от ищеца разходи за
обслужване и ремонт на автомобила; 1937,54 лева дължимо лизингово възнаграждение за месец 04.2020 г.; 178,62 лева направени
от ищеца разходи за ремонт на автомобила (ремонт на преден капак и предна
броня); 197,17 лева направени от ищеца разходи за ремонт на автомобила (ремонт
на предна дясна врата и задна дясна врата); 447,10 лева начислена неустойка
поради просрочието на цитираните по-горе месечни лизингови възнаграждения за
периода от падежа на задължението до 27.07.2020 г., от която 82,46 лева върху
остатъка от месечното лизингово възнаграждение за месец 02.2020 г. за просрочие
от 164 дни, 164,92 лева върху
месечното лизингово възнаграждение месец 03.2020 г. за просрочие от 134 дни,
199,72 лева върху месечното лизингово възнаграждение за месец 04.2020 г. за
просрочие от 103 дни.
Твърди се, че на 21.05.2018 г. между
„Хермес ауто груп“ ЕООД като лизингодател и „Местек“ ЕООД като лизингополучател
е сключен договор за оперативен лизинг № ***. По силата на този договор
страните са се съгласили, че лизингодателят ще предостави за ползване на лизингополучателя срещу изрично
уговорено в договора месечно лизингово възнаграждение следния свой собствен
автомобил, а именно Cadillac CTS-V 6.2L, рама 1G6A85S69GO139682, с рег. № ***.
Договорът е бил сключен за срок от 37 месеца, считано от датата на подписването
му, с краен срок на плащане на всички месечни лизингови възнаграждения от
лизингополучателя 21.06.2021 г. Ищецът е предоставил за ползване лизинговия
автомобил на ответника, ведно с всички негови документи и принадлежности, за
което обстоятелство между страните е бил подписан приемо-предавателен протокол
от 29.05.2018 г. От месец февруари 2020 година ответното дружество не
изпълнявало поетите с договора задължения за заплащане на месечно лизингово
възнаграждение и пътен данък за автомобила. Отделно от това в тежест на
ищцовото дружество са били наложени глоби с електронен фиш за нарушения на
Закона за движение по пътищата - управление на автомобила със скорост над
допустимата по закон за съответния пътен участък, които са дължими от ответното
дружество съгласно договора и общите условия към него. Ответникът – физическо
лице се е подписал върху договора за лизинг в качеството си на солидарен
длъжник.
Моли се за уважаване на претенциите и присъждане на разноски.
Ответните страни чрез процесуален представител са посочили, че исковете са неоснователни. Изложено е, че ищецът е иззел неправомерно лизинговия автомобил от ответника през март 2020 г. преди прекратяване на договора, поради което той е бил лишен от възможност да го ползва.
Направили са възражение за нищожност на клаузата на т. 8.9 от договора, тъй като предвижда изключително тежка санкция при минимално закъснение за плащане на лизингови вноски. Ищецът не е имал право да изземва автомобила и поради обявеното извънредно положение и нормата на чл. 6 ЗМДВИП. Ето защо ищецът е неизправна страна по договора.
Сочи, че на основание чл. 87, ал. 4 ЗЗД договорът между страните не е развален, тъй като неизпълнената част от задължението е незначителна.
Изложени са доводи за недължимост на претендираните суми за
възстановяване на щети, тъй като автомобилът е застрахован със застраховка
пълно каско.
Ответникът
– физическо лице е направил възражение за нищожност на договора за лизинг
поради липса на съгласие, като причина за това е обстоятелството, че А. е ***
гражданин и не разбира български език.
Молят съда да отхвърли исковете.
Правната квалификация на предявените искове е чл. 345, ал. 1 и чл. 2 ТЗ във вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД, чл. 232, ал. 2 ЗЗД и чл. 92 ЗЗД.
Не се спори между страните, че на 21.05.2018 г. „Хермес ауто груп” ЕООД и „Местек“ ЕООД са сключили договор за оперативен лизинг с предмет лек автомобил Cadillac CTS-V 6.2L, рег. № ***. Договорът е сключен за срок от 37 месеца. Уговорена е наемна цена на месец 990,65 евро. Договорът е обезпечен с поръчителството на О.А.. В чл. 2.3 е предвидено, че лизингополучателят е длъжен да заплаща консумативни разноски, свързани с обикновеното ползване на автомобила, а необходимите ремонти се извършват за сметка на лизингодателя, освен ако повредите не са причинени умишлено. В този случай клиентът е длъжен да обезщети Хермес за всяка щета на автомобила, за която не е получено застрахователно обезщетение. Посочено е, че при предаване на автомобила се съставя приемо-предавателен протокол, в който се описва състоянието му. Посочено е, че всички разходи по застраховката на автомобила са за сметка на клиента. В чл. 5.5 страните са договорили, че при забава в плащането до 7 дни клиентът дължи неустойка за забава в размер на 10 % годишно плюс основания лихвен процент върху всяка просрочена сума, а при забава с повече от 7 до 15 дни дължи неустойка в размер на 30 % от дължимата лизингова вноска плюс основния лихвен процент. При забава с повече от 15 дни размерът на дължимата неустойка става 50 %, а при забава повече от 22 дни – 100 %. Посочено е в чл. 9.4, че клиентът е длъжен да ползва автомобила съобразно действащите закони, като в противен случай дължи заплащане на наложените му глоби.
Предвидено в чл. 10.3 от договора е, че при неплащане на три поредни месечни лизингови възнаграждения клиентът е длъжен да предаде на лизингодателя автомобила за провеждане на превантивна инспекция, като при непредаване на автомобила в 2-седмичен срок за Хермес възниква право незабавно да локализира, изземе и транспортира автомобила, като разходите за това са за сметка на лизингополучателя. Приложен е и погасителен план към договора за лизинг.
От представения приемо-предавателен протокол от 29.05.2018 г. се установява, че дружеството ищец е предало на ответника процесното ППС.
Представени са електронни фишове за налагане на глоба за нарушения на 02.04.2019 г. и 20.12.2019 г. в размер на по 50 лева, като са представени платежни нареждания, установяващи плащането на глобите, всяка в размер на 35 лева. Приложени са фактури за извършени ремонтни дейности по автомобила, издадени на 10.04.2020 г. и 29.05.2020 г., както и платежни нареждания от 15.04.2020 г. и 09.06.2020 г., от които се установява, че сумите са заплатени по банков път. Установява се от приложено платежно нареждане от 09.06.2020 г., че ищцовото дружество е заплатило данък за процесното МПС за 2020 г.
Представена е разписка, видно от която ищцовото дружество е заплатило на С.Н. сума в размер на 434,88 лева възнаграждение за локализиране и транспортиране на автомобила на 13.03.2020 г. С.Н. е разпитан и като свидетел, като е потвърдил, че изземането на автомобила е станало на 13.03.2020 г. от паркинг в кв. Манастирски ливади в София. Присъствали собственикът на „Хермес Ауто Груп” ЕООД, и *** – млад мъж, О.. Той сам предал ключовете и талона на автомобила, взел си багажа. Нямало никакви възражения от негова страна. Автомобилът бил в трагично състояние. Натоварил автомобила, защото светели всички видове лампи за обслужване, поради което било рисково прибиране на собствен ход. Свидетелят закарал автомобила до офиса на дружеството в ж. к. Яворов в София.
С нотариална покана, връчена на ответното дружество на 19.08.2020 г., дружеството ищец е развалило договора за лизинг поради неплащане на лизинговите вноски, считано от м. февруари 2020 г.
От приетото и неоспорено от страните заключение на вещото лице по
извършената съдебно-икономическа експертиза се установяват направените плащания от страна на ищеца, касаещи
процесния автомобил. Вещото лице е посочило, че фактурите от 10.04.2020 г. и
29.05.2020 г., отразяващи извършено плащане за ремонт на автомобила, са
заплатени, както и са реално заплатени глобите по фишовете и данъка за 2020 г. Изчислена
е дължимата неустойка по просрочените вноски по договора в размер на 447,10
лева.
Поради така обсъдените
доказателства следва да се приеме, че страните са били валидно обвързани от облигационна
връзка по повод сключен договор за оперативен лизинг, по силата на който ищецът
е предоставил на ответното дружество срещу възнаграждение за временно ползване
автомобил Кадилак за срок от 37 месеца, а лизингополучателят е следвало да
заплаща на падежа, уговорен в договора, ежемесечно лизингова вноска с размер 1937,54
лева, както и да заплаща дължимите за автомобила застрахователни премии по
застраховки Каско и Гражданска отговорност (чл. 4.1 от договора), да заплаща
годишния местен пътен данък за автомобила (чл. 3.4 от договора), да заплаща
необходимите суми за ремонт на автомобила, за поддръжка и разходи, касаещи
ежедневното му ползване (чл. 2.3 от договора). Ответникът е следвало да заплаща
и глоби, наложени му поради нарушение правилата за движение по пътищата (чл. 9.4
от договора). Установява се от
представения приемо-предавателен протокол от 29.05.2018 г., подписан от двете
страни, че ищецът е изпълнил задължението си да предаде процесния автомобил на
ответното дружество за ползване. Ответникът обаче не е доказал, че е изпълнил
своите задължения да заплаща своевременно дължимите месечни лизингови вноски за
м. 02.2020 г. в размер на 1377 лева (частично заплатена), както и за месеците
03.2020 г. и 04.2020 г. в размер на по 990,65 евро (съгласно приложения към
договора погасителен план), равняваща се на сумата 1937,54 лева.
Соченото от ответника основание за недължимост на сумите – автомобилът е бил
иззет, поради което не е бил ползван, съответно не се дължи наемна цена, е неоснователно.
Действително, установено по делото чрез събраните гласни доказателства е, че
автомобилът е иззет от лизингополучателя на 13.03.2020 г., след което същият не
го е ползвал. Хипотезите на изземане на автомобила от лизингодателя са уредени
в чл. 10 от договора, като в чл. 10.3.4 изрично е посочено, че за целия период
на превантивна инспекция клиентът е длъжен да заплаща месечното лизингово
възнаграждение. Освен това договорът е прекратен едва на 18.08.2020 г., когато
е връчена нотариална покана на представител на ответното дружество, поради
което и до тази дата то е дължало уговорените с договора лизингови вноски.
Съдът намира за неоснователно
възражението на О.А., че договорът е нищожен поради липса на съгласие,
доколкото същият не разбира български език. Следва да се отбележи, че договорът
е съставен на два езика – български и английски, като е подписан от А. без
възражения. Същият очевидно е бил запознат с клаузите му, тъй като в качеството
си на управител на ответното дружество редовно е погасявал задълженията по него
точно и в срок в периода 25.05.2018 г. – 04.03.2020 г., както и е ползвал лично
автомобила до 13.03.2020 г. Поради това и не може да се приеме тезата, че не е
имал воля и намерение да се обвърже с договора, след като го е изпълнявал.
Процесуалният представител на
ответниците е направил възражение, че ищецът не е имал право да иззема
автомобила на първо място предвид разпоредбата на чл. 6 ЗМДВИП. Цитираната
норма в редакцията й към 13.03.2020 г. (ДВ, бр. 28 от 2020 г.), когато е иззет
автомобилът (действието на чл. 6 ЗИДЗМДВИП във времето е само занапред), гласи,
че „до отмяната на извънредното положение не се прилагат последиците от забава
за плащане на задължения на частноправни субекти, включително лихви и неустойки
за забава, както и непаричните последици като предсрочна изискуемост, разваляне
на договор и изземване на вещи“. Разпоредбата е приложима за всички
частноправни субекти, а именно гражданите
и юридическите лица. Финалната част от цитираната разпоредба обаче има предвид
не материалноправните отношения между страните по сделката, а производството по
принудително изпълнение върху вещи, извършвано в изпълнителното производство. В
случая автомобилът е иззет на основание договорките между страните в чл. 8.9 от
договора, който гласи, че в случай на забава в плащанията Хермес има право да
изземе лизинговия автомобил и да го задържи до погасяване на всички изискуеми
задължения по договора. Изземването е предвидено в полза на лизингодателя и в
случай на предсрочно прекратяване на договора съгласно чл. 14, но това в случая
е сторено едва на 18.08.2020 г. с получаване на нотариална покана от ответника,
каквото е и твърдението в исковата молба, както и в случай на забава на три
поредни месечни вноски съгласно чл. 10.3 (каквото към 13.03.2020 г- датата на
изземане на автомобила, не е било налице). Съобразно представената по делото
справка за плащанията, както и представения погасителен план, вноската за м.
02.2020 г. в размер на 1937,54 лева е следвало да бъде заплатена на падежа
15.02.2020 г. Лизингополучателят е заплатил сума в размер на 1937,54 лева на
04.03.2020 г. (със закъснение от 13 дена), след което не е извършвал плащания.
С получената сума лизингодателят е погасил задължението за заплащане на
застрахователна премия по застраховка Каско в размер на 1377 лева (която
съгласно представената квитанция към договор за застраховка Каско е била
дължима на 28.02.2020 г.), а с другата част от сумата в размер на 560,54 лева е
погасил частично задължението за главница, което е правилно извършено съобразно
поредността на погасяване на задължения, уредена в чл. 5.8 от договора.
Следователно и автомобилът е иззет на основание чл. 8.9 от договора. Следва да
се обсъди направеното в тази насока възражение на процесуалния представител на
ответниците възражение за нищожност на клаузата на чл. 8.9 от договора, тъй
като позволява при минимално закъснение в плащането да се стигне до
изключително тежка санкция – лишаване от ползване на автомобил. Направено е
също възражение, че след като автомобилът е неправомерно иззет и не е ползван,
не се дължат лизингови вноски. Съдът намира, че предвид характеристиките на
договора за оперативен лизинг, възраженията са неоснователни. Оперативният
лизинг, за разлика от финансовия, е форма на договор, при която лизингополучателят
ползва вещта, предмет на договора, под наем, като след изтичане срока на
договора няма възможност за придобиване на вещта – тя остава собственост на
лизингодателя. Автомобилът се връща на лизингодателя, който носи риска от
последващата му реализация. Следователно и в интерес на същия е автомобилът да
е в добро състояние, да е редовно поддържан и да получава ежемесечно
възнаграждението за ползването му. При оперативния лизинг стойността на вещта
не се покрива изцяло от лизинговите вноски, плащани през установения в договора
срок, и лизингодателят има интерес от остатъчната стойност на вещта, като
разчита на възможността за продажбата му или за повторното му предоставяне за
ползване от друг лизингополучател. При оперативния лизинг интересът на
лизингодателя е получаване на отделната лизингова вноска, а не както е при
финансовия лизинг – получаване на цялото лизингово възнаграждение. Поради това
и всички уговорки в договора, предвиждащи възможност за лизингодателя да изземе
автомобила или прекрати договора в случай на съмнение за правилната
експлоатация на автомобила или при несвоевременно плащане на дължимите
лизингови вноски, отговарят на същността на договора за оперативен лизинг,
поради което не са нищожни. Със същите аргументи следва да се приеме за
неоснователно и възражението на ответниците, че договорът между страните не е
развален, тъй като в случая приложение намира разпоредбата на чл. 87, ал. 4 ЗЗД
– неизпълнената част от задължението е незначителна – както бе посочено
по-горе, интересът на лизингодателя е получаване на всяка отделна лизингова
вноска и същият не е съизмерим с размера на общата стойност на лизинговите
вноски.
Ето защо следва да се приеме, че
договорът е валидно развален от страна на ищцовото дружество на 18.08.2020 г.,
като до тази дата „Местек“ ЕООД е
следвало редовно да погасява уговорените в договора, посочени в погасителния
план към него, вноски. Няма данни по делото, нито твърдения в насока договорът
да е прекратен към по-ранна дата. Ето защо и претенцията за заплащане на
дължими за м. 02, 03 и 04.2020 г. лизингови вноски, претендирани в общ размер
от 5251,54 лева, е изцяло основателна и следва да се уважи.
По
отношение на искането за присъждане на сумите, свързани с покриване на разноски
за автомобила – 1008,89 лева платен от ищеца пътен данък на автомобила за 2020
г. и 100 лева платени от ищеца 2 глоби, наложени с електронни фишове, съдът
намира иска за частично основателен. Видно от представения електронен фиш за
налагане на глоба серия К 2653370 същата е наложена за нарушение на 02.04.2019
г., като по него ищецът е заплатил сума в размер на 35 лева, видно от платежно
нареждане от 27.04.2020 г. Видно от представения електронен фиш за налагане на
глоба серия К 3340826 същата е наложена за нарушение на 20.12.2019 г., като по
него ищецът е заплатил сума в размер на 35 лева, видно от платежно нареждане от
12.06.2020 г. След като нарушенията са извършени в период, в който ответникът е
ползвал автомобила, следователно и на основание чл. 9.4 от договора е следвало
да заплаща глобите, наложени му поради нарушение правилата за движение по
пътищата. Тъй като ищецът е заплатил дължимите от ответника суми, той дължи
връщането им. Поради обстоятелството, че ищецът е заплатил реално сумата от
общо 70 лева за двете наложени глоби, това е размерът, до който искът следва да
бъде уважен. Съгласно уговорките в чл. 3.4 от договора лизингополучателят е
следвало да заплаща годишния местен пътен данък за автомобила. Тъй като
договорът между страните е прекратен, считано от 18.08.2020 г., а ответникът
дължи данък върху автомобила само за срока на договора, то платеният от ищеца
данък в размер на 1008,89 лева за 2020 г. (видно от представените покана за
плащане и преводно нареждане от 09.06.2020 г.) следва да бъде погасен от
ответника съразмерно на месеците до разваляне на договора, т. е. дължима от
ответника е сумата 637,33 лева. За разликата над тази сума до пълния
претендиран размер от 1008,89 лева искът следва да бъде отхвърлен.
По
отношение на претендираната от ищеца сума от 434,88 лева, представляваща
направени от ищеца разходи за локализиране и транспортиране на автомобила,
съдът намира следното:
Както бе
изложено по-горе, според съда автомобилът е иззет на основание договорките
между страните в чл. 8.9 от договора поради забава в плащането на лизинговата
вноска за м. 02.2020 г. Установи се от събраните по делото гласни
доказателства, че автомобилът е иззет на 13.03.2020 г. в присъствие на
управителите на двете дружества, като са извършени разноски в размер на 434,88
лева (видно от приложената разписка), представляващи заплатено на трето лице
възнаграждение за транспортиране на автомобила със специализирано ППС. Хермес
има право да изземе лизинговия автомобил и да го задържи до погасяване на
всички изискуеми задължения по договора. В хипотезите на изземване на
автомобила на основание чл. 10 и чл. 14 от договора е предвидено, че разходите
за транспортиране на автомобила са за сметка на клиента. В разпоредбата на чл.
8.9 от договора обаче липсва подобна договорка, поради което съдът счита, че
претенцията за заплащане на тези разноски за локализиране и транспортиране на
автомобила е неоснователна. В случая изземването на автомобила е направено
поради неплащане на падежа на една вноска, като в право на Хермес е било да
прецени дали да го отнеме от държането на лизингополучателя, или не. Поради
това и разходите по прибиране на автомобила до офиса на ищцовото дружество
следва да останат за сметка на лизингодателя.
По
отношение на претенциите за заплащане на разходи за обслужване и ремонт на
автомобила след изземването му от лизингополучателя съдът намира същите за частично
основателни. В чл. 2.3.1 от договора между страните е уговорено, че всички
консумативни разноски за ползването на автомобила, за подмяна на части, които
са резултат от нормална експлоатация и амортизация са за сметка на клиента. В
чл. 2.3.3 е уговорено, че рискът от причинени щети на автомобила се носи от
Хермес, освен ако щетата е виновно причинена. Ако е така, както и ако клиентът
е създал предпоставки за отказ от страна на застрахователя за заплащане на
пълно или частично застрахователно обезщетение, клиентът носи отговорност за
отстраняване на тези щети. В случая се установи от събраните писмени
доказателства, че след изземване на автомобила се е наложило подмяна на масла и
филтри, свещи, носач и др., описани в приложената към исковата молба фактура №
990/10.04.2020 г. на обща стойност 2877,60 лева. Видно от приложеното платежно
нареждане сумата е била реално заплатена от ищеца на издателя на фактурата на
15.04.2020 г. Съгласно посочената по-горе клауза на договора между страните
клиентът е бил длъжен да заплаща всички консумативни разходи по ползване на
автомобила, което очевидно не е извършвал. Видно от показанията на свидетеля Н.
при изземване на автомобила същият е бил в окаяно състояние, всички лампи на
таблото са светели, което означава, че същият не е бил редовно обслужван от
страна на лизингополучателя. Поради това и дължи сторените от ищцовото
дружество разноски за подмяна на масло, филтри, свещи и др., за които
отговорност носи той съгласно цитираната клауза на договора. Ето защо и
претенцията за заплащане на сумата 2877,60 лева е основателна и следва да бъде
уважена. Относно сумата 375,79 лева, представляваща сбор от сумите 178,62 лева
направени от ищеца разходи за ремонт на автомобила (ремонт на преден капак и
предна броня) и 197,17 лева направени от ищеца разходи за ремонт на автомобила
(ремонт на предна дясна врата и задна дясна врата), за които са издадени
фактури от 29.05.2020 г., заплатени от ищеца на 09.06.2020 г., съдът намира
иска за неоснователен. Установи се от представената справка от „ЗАД Армеец“ АД,
с което е имало сключен договор за застраховка „Каско“ на процесния автомобил,
че в периода след предаване на автомобила са извършени плащания в полза на
„Хермес ауто груп“ ЕООД на следните суми: по щета 10019030116657 на 13.05.2020
г. определен по експертна оценка размер на застрахователното обезщетение в
размер на 24579,79 лева; по щета 10720030100141 на 22.06.2020 г. е направено
плащане към „Лазурит сервиз“ ООД за извършен ремонт на стойност 671,93 лева; по
щета 10720030100142 на 22.06.2020 г. е направено плащане към „Лазурит сервиз“
ООД за извършен ремонт на стойност 741,76 лева. Видно от представените от ищеца
доказателства на 09.06.2020 г. същият е заплатил по фактури от 29.05.2020 г. в
полза на „Лазурит сервиз“ ООД сумата от 375,79 лева. Във фактурите е посочено
като основание за плащане самоучастие за извършени авторемонтни дейности по
застрахователни щети съответно 10720030100141 и 10720030100142 от 21.05.2020 г.
за процесния автомобил. На първо място следва да се отбележи, че не се
установява по делото щетите по автомобила, отстранени по посочените щети,
заведени при застрахователя на 21.05.2020 г., са причинени от експлоатация на
автомобила от страна на ответника. От изземане на автомобила до завеждане на
щетите са минали повече от 2 месеца, поради което и не може да се направи
извод, че разходите са заплатени във връзка с поведението на ответника по
ползване на колата. На следващо място, от събраните доказателства се
установява, че дори и щетите по автомобила да са предизвикани в резултат на
експлоатацията му от страна на ответника, същите са декларирани при
застрахователя и той е заплатил определеното от него застрахователно
обезщетение. Горницата над определените от застрахователя суми до пълния
заплатен от ищеца размер е определено като „самоучастие“, което вероятно се
дължи на по-нисък размер застрахователно обезщетение от страна на
застрахователя и необходимите разноски за поправяне на автомобила от страна на
автосервиза, за която разлика застрахованият има право на иск срещу
застрахователя по реда на КЗ. За тази разлика обаче няма как да се държи
отговорен лизингополучателя, доколкото не се установява от делото да са налице
предпоставките на чл. 2.3.3 от договора между страните. Поради това искът в
тази му част следва да се отхвърли.
По отношение на иска с
правно основание чл. 92 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата
447,10 лева неустойка поради просрочието
на цитираните по-горе месечни лизингови възнаграждения, от която 82,46 лева
върху остатъка от месечното лизингово възнаграждение за месец 02.2020 г. за
просрочие от 164 дни, 164,92
лева върху месечното лизингово възнаграждение месец 03.2020 г. за просрочие от
134 дни, 199,72 лева върху месечното лизингово възнаграждение за месец 04.2020
г. за просрочие от 103 дни, съдът намира същия за частично основателен. Съдът
намира, че клаузата за неустойка в договора не е нищожна на сочените от
процесуалния представител на ответника основания – поради накърняване на
добрите нрави и злоупотреба с право по смисъла на чл. 289 ТЗ, тъй като в случая
неустойка е уговорена за осигуряване своевременното изпълнение на задълженията
на ответника и служи като обезщетение за вредите от забавеното изпълнение в
плащането на отделните вноски. Видно от съдържанието на чл. 5.5 от договора неустойката
е уговорена в съответствие с типичната й функция да е дължима при неизпълнение
в срок на поетите насрещни задължения по договорите. Поради това и съдът намира
за неоснователни възраженията за нищожност на неустоечните клаузи. Тъй като не
се установи в производството ответникът да е заплатил в срок лизинговите вноски
за м. 02.2020 г., 03.2020 г. и 04.2020 г., върху които ищецът претендира
неустойка, е налице основание за заплащането й съобразно уговореното между
страните.
По
отношение на размера й съдът взе предвид разпоредбата на чл. 6 ЗМДВИП.
Цитираната норма в редакцията й към 13.03.2020 г. (ДВ, бр. 28 от 2020 г.) гласи,
че „до отмяната на извънредното положение не се прилагат последиците от забава
за плащане на задължения на частноправни субекти, включително лихви и неустойки
за забава, както и непаричните последици като предсрочна изискуемост, разваляне
на договор и изземване на вещи“. Съгласно
редакцията на разпоредбата в сила от 09.04.2020 г. „до отмяната на извънредното
положение при забава за плащане на задължения на частноправни субекти, длъжници
по договори за кредит и други форми на финансиране (факторинг, форфетинг и
други), предоставени от банки и финансови институции по чл. 3 от Закона за
кредитните институции, включително когато вземанията са придобити от други
банки, финансови институции или трети лица, и по договори за лизинг, не се
начисляват лихви за забава и неустойки, задължението не може да бъде обявено за
предсрочно изискуемо и договорът не може да бъде развален поради неизпълнение,
както и не може да бъдат изземвани вещи“. Редакцията на разпоредбата, в сила от
14.05.2020 г., гласи, че „до два месеца след отмяната на извънредното положение
при забава за плащане на задължения на частноправни субекти, длъжници по
договори за кредит и други форми на финансиране, предоставени от финансови
институции по чл. 3 от Закона за кредитните институции, с изключение на
дъщерните дружества на банките, включително когато вземанията са придобити от
банки, финансови институции или трети лица, не се начисляват лихви за забава и
неустойки, задължението не може да бъде обявено за предсрочно изискуемо и
договорът не може да бъде развален поради неизпълнение.“
Предвид обстоятелството, че
лизингополучателят е частноправен субект, че е длъжник по договор за оперативен
лизинг, цитираната разпоредба е валидна за него до редакцията й, действаща до
14.05.2020 г., доколкото от тълкуване на последната става ясно, че длъжници по
договор за оперативен лизинг са изключени от обхвата й (отпаднал е текстът „и по договори за
лизинг“; ищецът не е финансова институция по смисъла на чл. 3 от Закона за
кредитните институции, тъй като разпоредбата включва само дейност по финансов
лизинг). Следователно и в периода 13.03.2020 г. – 13.05.2020 г.
ответникът не дължи неустойка за забава в плащане на лизинговите вноски за м.
02, 03 и 04.2020 г. Неустойка се дължи върху вноската за м. 02.2020 г. за
периода 16.02.2020 г. (датата, следваща деня на падежа) – 04.03.2020 г. (датата
на частичното й плащане) върху пълния й размер, а за периода 05.03.2020 г. –
12.03.2020 г. и от 14.05.2020 г. върху оставащия за плащане размер от 1377
лева; върху вноските за м. 03 и 04.2020 г. неустойка се дължи от 14.05.2020 г.
Като взе предвид уговорките между страните в клаузата на чл. 5.5 от договора,
размерът на неустойката върху дължимата главница за м. 02.2020 г. в размер на
1937,54 лева за периода от 16.02.2020 г. до 04.03.2020г. е 50 % годишно плюс
основния лихвен процент върху просрочената вноска, а за останалите задължения –
в размер на 100 % годишно плюс основния лихвен процент. Като направи
съответните изчисления, съдът установи, че размерът на дължимата неустойка за
забава за посочените по-горе периоди възлиза на общия размер от 1127,24 лева,
който надхвърля по размер претенцията, поради което същата следва да бъде
изцяло уважена.
Не се доказа от ответника претендираните в настоящото производство
вземания да са заплатени. Предявените искове са доказани и основателни и следва
да бъдат уважени до размерите, посочени по-горе в изложението.
За изпълнението на задълженията наред с ответното дружество солидарно
отговаря и ответникът физическо лице, който с поръчителството си е обезпечил
изпълнението на договора съгласно чл. 121 ЗЗД.
При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца се дължат разноски в размер на общо 2304,71
лева, които се дължат съразмерно на уважената част от претенциите. На ответника
също се дължат разноски съразмерно на отхвърлената част от исковете, но
доказателства за реално сторени такива не са представени.
Водим от горното, Бургаският
районен съд
Р ЕШ И:
ОСЪЖДА „Местек“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ж. к. Зорница, бл.
75, вх. А, ет. 9, ап. 57, представлявано от А.А.А., и О.А., гражданин на ***,
роден на *** г., ЛНЧ **********, да заплатят солидарно на „Хермес ауто груп”
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж. к.
Яворов, бл. 73, вх. А, ет. 5, ап. 10, представлявано от С.С.К., сумата 9283,57
лева (девет хиляди двеста осемдесет и три лева и петдесет и седем стотинки),
представляваща сбор от дължимите и неплатени суми по договор за оперативен
лизинг № ***/21.05.2018 г., както следва – сумата 5251,54 лева неплатени
лизингови вноски за периода февруари – април 2020 г., сумата 70 лева заплатени
2 броя глоби, наложени с електронни фишове, 637,33
лева платен от ищеца пътен данък на автомобила до 18.08.2020 г., 2877,60 лева
направени от ищеца разходи за обслужване и ремонт на автомобила по фактура №
990/10.04.2020 г., 447,10 лева неустойка за забава в плащане на месечните
лизингови възнаграждения за м. 02, 03 и 04.2020 г. за периода от падежа
на всяко задължение до 27.07.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на депозиране на исковата молба – 28.08.2020 г. до
окончателно изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ иска за заплащане на
сумата над присъдения размер от 9283,57 лева до пълния претендиран размер от 10496,35
лева.
ОСЪЖДА
„Местек“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ж.
к. Зорница, бл. 75, вх. А, ет. 9, ап. 57, представлявано от А.А.А., и О.А., ЛНЧ
**********, да заплатят солидарно на „Хермес ауто груп” ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, ж. к. Яворов, бл. 73, вх. А, ет.
5, ап. 10, представлявано от С.С.К.,
сумата от 2304,71 лева (две хиляди триста и четири лева и седемдесет и една стотинки),
представляваща направените съдебно-деловодни разноски.
Решението
подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала: НД