Р Е Ш Е Н И Е
№ 784
гр.
Хасково, 25.11.2020г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ХАСКОВО,
в публично
заседание на четвърти ноември, през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХАЙГУХИ
БОДИКЯН
ЧЛЕНОВЕ: ПЕНКА
КОСТОВА
РОСИЦА ЧИРКАЛЕВА -
ИВАНОВА
при секретаря Дорета Атанасова и в присъствието на
прокурор Цвета Пазаитова от ОП- Хасково, като разгледа докладваното от съдия
Костова АНД (К) № 807
по
описа на съда за 2020 година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е
касационно по реда на чл.63, ал.1, пр. 2 от ЗАНН, вр. с чл.208 и сл.от АПК.
Образувано по подадена касационна жалба от
Агенция „Пътна инфраструктура“ гр. С., депозирана
чрез юрисконсулт Т. Д., срещу Решение №76/17.07.2020г. на Районен съд Харманли,
постановено по АНД №76/2020г. по описа на съда, с което е отменено Наказателно
постановление № 004339/05.02.2020г. на началник отдел „Контрол и
правоприлагане“ в Национално тол управление към Агенция „Пътна инфраструктура“,
с което на Н.Д.Ш., ЕГН ********** ***, е наложено административно наказание
„глоба“ в размер на 300 лева на основание чл.179, ал.3, вр. чл.139, ал.6 от ЗДвП, за нарушение по чл. 179, ал.3 от ЗДвП и на основание чл.189е, ал.7 от ЗДвП и чл.4, ал.4 от Наредбата за условията, реда и правилата за изграждане и
функциониране на смесената система за таксуване на различните категории пътни
превозни средства е наложена такса в размер на 10 лева по чл.10а, ал.2 от ЗП.
Касаторът релевира твърдения за незаконосъобразност
на атакуваното решение поради постановяването му в противоречие с материалния
закон, касационно основание по смисъла на чл.348, ал.1, т.1 от НПК. Приема за
неправилни изводите на съда, че в разглеждания случай не е доказана
субективната страна на нарушението – вината. Счита, че пред въззивната
инстанция по безспорен начин е установено, че нарушителят е осъществил както от
обективна, така и от субективна страна признаците на нарушението, реализирани
комулативно и правилно е ангажирана административно наказателната отговорност
на водача на процесното ППС. Сочи, че незнанието, че винетната такса не е
заплатена не изключва отговорността, тъй като нарушителят е могъл и е бил
длъжен да знае дали управляваното от него превозно средство има активна
електронна винетка или не. Според касатора отговорността не може да бъде
изключена и когато се касае до неправилно декларирани данни, тъй като в този
случай се приема, че за пътното превозно средство не е заплатена дължимата винетна
такса, а след като не е заплатена същата, съгласно чл.139, ал.6 от ЗДвП е
предвидено задължение за водача да стори това. Поради това се прави искане за отмяна на съдебния акт и за потвърждаване на
отмененото от районния съд наказателно постановление. В съдебно заседание
касационният жалбоподател, редовно и своевременно призован, се представлява от
процесуален представител, който поддържа жалбата по изложените в нея
съображения. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение, прави
се възражение за прекомерност на заплатеното адвокатското възнаграждение.
Ответната страна, Н.Д.Ш., редовно и своевременно
призован, не се представлява в открито съдебно заседание. По делото от
процесуалния представител на същия е депозиран писмено отговор, в който аргументира
тезата за неоснователност на касационната жалба, поради което моли решението на
първоинстанционния съд да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на
разноски по делото.
Представителят на Окръжна прокуратура Хасково,
намира касационната жалба за неоснователна, а решението на Районен съд Харманли
за правилно и законосъобразно, поради което пледира за оставането му в сила.
Настоящата съдебна инстанция, след като прецени
допустимостта на предявената касационна жалба и обсъди направените в нея
оплаквания, становищата на страните, събраните по делото доказателства и
извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл. 218 и чл.
220 от АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е допустима като подадена в
законоустановения срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от легитимирано лице, имащо
право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно разпоредбата на чл. 210, ал.
1 от АПК и при спазване на изискванията на чл. 212 от АПК.
Разгледана по същество същата се явява неоснователна по следните
съображения:
Процесното решение е постановено при следната
фактическа обстановка:
На 08.09.2019г., в 17.20 часа при извършена
проверка от инспектори в сектор „Контрол и правоприлагане“ Хасково в НТУ към
Агенция „Пътна инфраструктура“ е установено, че лицето Н.Д.Ш., в качеството си
на водач е
управлявал ППС – лек автомобил марка Джип, модел „Гранд Чероки” с рег.№***, с
обща техническа допустима максимална маса 3.5 тона по републикански път АМ
„Марица”, км 82, включен в обхвата на платената пътна мрежа, посока Харманли,
без обаче за МПС-то да е имало заплатена съответната винетна такса – К3, съгласно
чл.10, ал.1, т.1 от Закона за пътищата. Горепосоченото било установено чрез справка от контролните органи в електронната система за събиране на пътни такси от контолно устройство
с идентификатор № МЕU 006.
За констатираното нарушение на Н.Ш. бил съставен АУАН № 004339/ 08.09.2019г., като актосъставителят
посочил, че с горното деяние е нарушена разпоредбата на чл. 173, ал.3 от ЗДвП. АУАН бил
съставен и връчен при условията на чл.43 ал.2 от ЗАНН - при
отказ от страна на Ш., удостоверен с подписа на свидетел – И.Г. Д. ***, като в същия от страна на нарушителя е вписано
възражение за несъгласие с отразените в него констатации. Въз основа на този акт наказващият орган издал
процесното наказателно постановление.
Въззивният съд на база установената фактическа
обстановка приел, че от страна на жалбоподателя е извършено описаното в АУАН и
НП нарушение, тъй като същият не е изпълнил надлежно задължението си по чл.139
ал.6 от ЗДвП, изискващо
водача на пътно превозно средство преди движение по път, включен в обхвата на
платената пътна мрежа, да заплати таксата по чл.
10, ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата в случаите, когато такава е
дължима според категорията на пътното превозно средство и по този начин е
осъществил от обективна страна състава на нарушението по чл.179 ал.3 от ЗДвП. Но ненамерил за доказана субективната страна на
нарушението, съобразявайки,
че съставът на всяко нарушение се състои както от обективни, така и от
субективни признаци, които следва да са реализирани кумулативно, за да е
възможно ангажиране на административнонаказателната отговорност на физическото
лице-нарушител. Това следвало както от чл.6 от ЗАНН, така и чл.53, ал.1
от ЗАНН изискващи деянието да е извършено виновно, като то се считало за извършено
виновно, когато е умишлено или непредпазливо. Посочил е, че като форма на
вината разпоредбата на чл.179, ал.3 от ЗДвП предвиждала деянието в две форми на
вината – умисъл и непредпазливост, като съгласно чл.7, ал.2 от ЗАНН
непредпазливите деяния не се наказвали само в изрично предвидените от закона
случаи, какъвто настоящият не бил, доколкото липсвала законова разпоредба в
този смисъл. Приел е, че в
случая липсвали
каквито и да е доказателства по делото въз основа, на които да се обоснове извода, че Ш. е знаел, че всъщност
закупената винетна такса е с въведен грешен един символ от рег. номер на МПС-то, което е
управлявал, поради което същият е нямало как да предвиди настъпването на обществено
опасните последици на извършеното от него, нито да се приеме, че е целял
настъпването им, т.е. не било доказано наличието нито на пряк, нито на евентуален
умисъл у дееца. Тези изводи на съда се потвърждавали и от гласните
доказателства събрани в хода на делото, от които се установявало, че още при проверката Ш. заявил, че има закупена
винетка и че вероятно се касае за допусната техническа грешка, като настоял
проверяващите да
въведат номера на автомобила чрез различно изписване на буквите (главни и
малки). Именно по тези съображения съдът не намерил за доказано умишленото
извършване на процесното нарушение от Ш.. На следващо място съдът приел, че в
хода на съдебното производство не са събрани доказателства и за извършване на
нарушението по чл.179, ал.3 от ЗДвП по непредпазливост – небрежност или самонадеяност. Воден от тези съображения, районният съд отменил
оспореното пред него наказателно постановление.
Решението е
правилно.
Въз основа на
правилно установената фактическа обстановка, са направени законосъобразни
изводи относно приложението както на материалния, така и на процесуалния закон.
Фактическите
констатации и правните изводи, формирани от районния съд, се споделят напълно
от настоящата инстанция. Мотивите на решението са изключително подробни и на
основание чл.221, ал.2, предл. последно от АПК не е необходимо да бъдат
повтаряни.
Районният съд
правилно е приел, че
описаното нарушение не е реализиран от субективна страна. Нормата на чл. 179,
ал. 3 от ЗДвП, въз основа на която е наложено административното наказание
предвижда административно наказание глоба за водач, който управлява пътно
превозно средство по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, за което
е дължима, но не е заплатена такса по чл. 10, ал. 1, т. 1 от Закона за
пътищата. Посочената пък като нарушена материално правна разпоредба – чл. 139,
ал. 6 от ЗДвП
въвежда задължение за водача на пътно превозно средство преди движение по път,
включен в обхвата на платената пътна мрежа, да заплати таксата по чл. 10, ал.
1, т. 1 от Закона за пътищата в случаите, когато такава е дължима според
категорията на пътното превозно средство. За да представлява едно деяние
административно нарушение съгласно общата дефиниция на чл. 6. от ЗАНН от субективна
страна същото следва да е извършено виновно. Анализът на горния административен
състав показва, че конкретното нарушение може да се извърши само под форма на
вината умисъл –пряк или евентуален. Очевидно, че на административно наказване
по този текст подлежат само лица, които съзнателно не са заплатили дължимата
винетна такса и въпреки това, съзнавайки това обстоятелство управляват
автомобил, за който такава такса се дължи по път в обхват на платената пътна
мрежа. Т. е. дефинирано юридически при субсидиарното приложение на чл. 11, ал.
2 от НК, деецът следва да съзнава общественоопасния характер на деянието, че
нарушава директно законова забрана, която е обвързана с общественоопасни
последици, чието настъпване той иска или допуска. В конкретния случай безспорно
се установява от доказателствата, че ответника по касация Ш. е закупил и заплатил в полза на
бюджета електронна годишна винетка и то със съзнанието, че я закупува именно за
управлявания от него
автомобил – Джип, модел „Гранд Чероки” с рег.№***. Със същото съзнание той е внеслъл и цялата дължима цена в
полза на бюджета за тази услуга. Поради особености и първоначална сложност на
сравнително нововъведената система за закупуване на винетки, както и на новите
тол - автомати, същия
е допуснала техническа грешка при закупуването като вместо първа буква на рег.
№ "L"
е въвел "I". След това без да съзнава грешката и със съзнанието, че
добросъвестно е заплатил таксата същия
е управлявал
автомобила без да съзнава изобщо, че извършва деяние с общественоопасен
характер, а още по-малко пък да може да предвиди или да допусне неговите
общественоопасни последици. Техническата грешка при закупуването обаче не може
да се вмени във вина от гледна точна на умисъл в извършване на горното
нарушение, а напротив същата напълно го изключва. Настоящия състав
на съда намира, че неправилно в касационната жалба от касатора се интерпретира нормата на чл. 5, ал.
3 от Наредбата за условията, реда и правилата за изграждане и функциониране на
смесена система за таксуване на различните категории пътни превозни средства на
база време и на база изминато разстояние. Действително същата предвижда, че
отговорността при неправилно декларирани данни относно регистрационния номер на
пътното превозно средство, категорията му или периода на валидност на винетната
такса е съответно на собственика или на ползвателя, като в случай на неправилно
декларирани данни се счита, че за пътното превозно средство не е заплатена
дължимата винетна такса. Това действително е така, тъй като независимо, че в
крайна сметка е платил таксата за превозното средство, ще се приема от
контролните органи, че няма платена винетка и в случай на констатиране на това
обстоятелство, водачът ще трябва да плати таксата по чл. 10а ал. 2 от Закона за
пътищата и за целия останал период на валидност на винетката ще се счита, че не
е платена такса и водачът ако иска да управлява автомобила ще трябва отново да
я плати. Това именно е смисъла на визираната отговорност, а именно, че лицето
ще трябва да поеме негативите от неправилното деклариране на изискуемите данни.
Не може обаче същият да носи и административнонаказателна отговорност за това,
която е в по-голям размер от стойността на самата винетна такса, която той
веднъж вече неправилно е платил. Ако се приеме тази постановка означава, че
същият на практика носи административнонаказателна отговорност за грешката, а
не за самото административно нарушение по 139, ал. 6 от ЗДвП, тъй като то
предвижда задължение за водача за заплащане на винетна такса, което той
добросъвестно е изпълнил. Това противоречи както на действителния смисъл на
административнонаказателната разпоредба, така и на целта на закона, а също и на
принципите на справедливостта.
Като
допълнителен аргумент за отмяна на наказателното постановление би могъл да бъде
посочен и този за приложимостта на чл.28 от ЗАНН в разглеждания случай.
Преценката за „маловажност“ следва да се прави на база фактическите данни по
всеки конкретен случай – вида на нарушението, начина на извършването му,
подбудите, вида и стойността на предмета му, вредните последици, степента на
обществена опасност, морална укоримост на извършеното и т.н., като се отчита същността
и целите на административнонаказателната отговорност. В случая тежестта на
нарушението не е висока, предвид незначителната обществена опасност и характера
на засягане на обществените отношения. По делото безспорно е доказано, че Ш. е
заплатил винетна такса за ППС, но при изписване на първата буква от
регистрационния номер на автомобила, вместо латинската буква „L" е въвел латинската буква
"I". това е и
единствената разлика между регистрационния номер и това, което е било попълнено
при закупуване на електронната винетка.
Изложеното до
тук налага да се приеме, че касационната жалба е неоснователна, а обжалваното
пред касационната инстанция решение на районния съд е правилно и
законосъобразно. При постановяването му не са допуснати нарушения нито на
материалния, нито на процесуалния закон, поради което и същото като валидно,
допустимо и правилно, следва да бъде оставено в сила от настоящата инстанция.
При този изход
на делото и предвид заявеното в представения по делото писмен отговор и молба от
процесуалния представител на ответника в настоящото производство искане за
присъждане на разноски, съдът намира същото за основателно. С оглед
разпоредбата на чл.63 ал.5 от ЗАНН, на ответника – Н.Д.Ш., се следва адвокатско
възнаграждение за касационната инстанция в размер на 200 лв., като в тази
връзка съдът намира за неоснователно направеното от процесуалния представител
на касатора възражение за прекомерност на възнаграждението предвид разпоредбата
на чл.18, ал.4 от Наредба №1 от 9.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, предвиждаща, че за процесуално
представителство, защита и съдействие по дела от административно наказателен характер
възнаграждението е 300 лв.
Водим от горното
и на основание чл.221 ал.2 предл.1 от АПК , съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №76/17.07.2020г., постановено по АНД №76 по описа
на Районен съд – Харманли за 2020 година.
ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“, със седалище и адрес на
управление гр. С., бул.***, да заплати на Н.Д.Ш., ЕГН ********** сумата в
размер на 200 лева – адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция.
Решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.