О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е №1482
гр.Бургас , 15.06.2023г.
Административен
съд гр. Бургас , четвърти състав, в
закрито съдебно заседание на петнадесети юни две хиляди двадесет и трета година
в състав:
СЪДИЯ: ГАЛИНА РАДИКОВА
като разгледа, докладваното от съдия Радикова
административно дело № 498 по описа за 2023г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.197 и
сл. АПК.
Образувано е по жалба, подадена от Г.А.Ф.И.
(норвежки гражданин),
чрез процесуални представители адв. И.К. и адв. Ж.М. ***, обективиран в писмо
изх.№94-01-4107/2/28.02.2023г., подписано от секретар на Община Бургас, да се
произнесе по същество по подадено от Г.А.Ф.И.
заявление с вх.№94-01-4107/06.02.2023г., с което последният е поискал от Община
Бургас да признае влязло в сила решение на властите на Норвегия / на Областен
управител в Бюскерюд от 17.12.2003г./за разтрогване на брака му с българската
/също и норвежка гражданка/ Т.М.П.- И..
Предметът на
делото е определен с определение №5561/29.05.2023г., постановено по адм.дело №
4038/2023г. по опис на Върховен административен съд.
Жалбата
е процесуално допустима. Подадена е от лице с доказан правен интерес от
оспорване, в предвидения от закона срок.
I.
ФАКТИТЕ:
На 6.02.2023г. норвежкият гражданин Г.А.Ф.И.
***-01-4107.
Със заявлението поискал
административният орган да признае влязло в сила решение на властите на
Норвегия / на Областен управител в Бюскерюд от 17.12.2003г./за разтрогване на
брака му с българската /също и норвежка гражданка/ Т.М.П.- И. и въз основа на
него да направи съответните вписвания в
регистрите по гражданско състояние и регистъра на населението. Представил
декларация по чл.117, т.3 и т.4 от КМЧП, в която посочил, че на същото основание
и за същото искане няма влязло в сила решение на български съд и че на същото
основание и за същото искане няма висящ процес пред български съд, образуван
преди чуждото дело, по което е постановено решението, чието признаване и
изпълнение се иска.
На 27.02.2023г. И. представил
решението, чието признаване иска и придружаващи го документи в превод и
заверени с апостил.
При извършена проверка адресатът на
заявлението установил, че в Районен съд гр.Несебър е налице висящо гражданско
дело № 1287/2022г. по опис на съда, с передмет развод по чл.49 от СК между Г.А.Ф.И. и Т.М.П.- И..
С оглед този факт секретарят на Община
Бургас издал оспорения акт, с който изрично отказал да се произнесе по
подаденото от Г.А.Ф.И., заявление.
Посочил, че след като пред български
съд има образуван висящ спор между между
Г.А.Ф.И. и Т.М.П.- И. с искане за прекратяване брака между тях, то до
решаване на спора между тези страни с влязло в сила решение, Община Бургас не може да извърши признаване на чуждестранно
решение и да извърши съответните вписвания в регистрите на актовете за
гражданско състояние и регистъра на населението на осн. чл.44, т.3 от СК и
чл.117- 118 от КМЧП.
Отказът бил връчен на заявителя на
1.03.2023г. чрез пълномощника му адв. Ж.М..
II.ПРАВОТО:
Оспореният
акт е издаден от компетентен орган. Според чл. 35, ал. 3 от Закона за
гражданската регистрация (ЗГР) кметът на общината е длъжностно лице по
гражданското състояние на територията на общината. Той може да възлага тези
функции с писмена заповед на кметовете на кметства и кметските наместници в
населените места, в които се поддържат регистри на актове за гражданско
състояние и на други длъжностни лица от общинската администрация. В процесния
случай кметът на Община Бургас със заповед № ЗЗ59/04.11.2019 г. е възложил на
секретаря на Общината функциите по чл. 35, ал. 3 от ЗГР. Според чл. 74, ал. 2
от ЗГР длъжностното лице по гражданското състояние извършва отбелязването на
всяка промяна в данните по гражданско състояние, вписани във вече съставения акт,
въз основа на съдебно решение или на административен акт за промяна. По тези
съображения следва да се направи извод, че оспореният отказ е издаден от
материално и териториално компетентен орган в кръга на делегираните му
правомощия.
Материалният
закон е приложен неправилно.
Според
разпоредбата на чл.118, ал.1 от КМЧП, признаването на чуждестранното решение се
извършва от органа, пред който то се предявява.
Нормата
на чл. 117 от Кодекса регламентира изрично предпоставките, при осъществяване на
които се признават и се допуска изпълнението на решения и актове на
чуждестранните съдилища и други органи.
В случая
заявлението е подадено пред кмета на Община Бургас, който е компетентен да се
произнесе по него, орган. Подателят на заявлението е лице, по отношение на
което чуждестранното решение има действие.
Поради това административният орган не
може да откаже да се произнесе по заявлението с оглед разпоредбата на чл.118,
ал.1 от КМЧП. Още повече, че с него са представени всички необходими документи.
Административният орган е извършил и служебна проверка относно релевантни за
произнасянето факти.
При това положение той дължи извършване на преценка за наличие или
липсата на предпоставките по чл.117 от КМЧП и с оглед нея произнасяне по
същество, дали признава или не чуждестранното решение.
По
изложените съображения оспореният акт следва да бъде отменен, а преписката-
изпратена на административния орган за произнасяне по заявление с
вх.№94-01-4107/06.02.2023г., подадено от Г.А.Ф.И. в срока, регламентиран с
нормата на чл.57, ал.1 от АПК .
Поради
изложеното и на осн. чл. 200 АПК, съдът,
О П
Р Е Д
Е Л И :
ОТМЕНЯ отказ на Община
Бургас, обективиран в писмо изх.№94-01-4107/2/28.02.2023г., подписано от
секретар на Община Бургас, да се произнесе по същество по подадено от Г.А.Ф.И. заявление с
вх.№94-01-4107/06.02.2023г.
ИЗПРАЩА
преписката на секретаря на Община Бургас за произнасяне по заявление с
вх.№94-01-4107/06.02.2023г., подадено от Г.А.Ф.И., при изпълнение на
указанията, дадени с настоящото определение.
Определението
подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховен административен съд гр.
София, в
седмодневен срок от съобщаването му.
СЪДИЯ: