Определение по дело №47893/2023 на Софийски районен съд

Номер на акта: 43314
Дата: 3 декември 2023 г. (в сила от 3 декември 2023 г.)
Съдия: Богдан Русев Русев
Дело: 20231110147893
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 29 август 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 43314
гр. София, 03.12.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 173 СЪСТАВ, в закрито заседание на
трети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:БОГДАН Р. РУСЕВ
като разгледа докладваното от БОГДАН Р. РУСЕВ Гражданско дело №
20231110147893 по описа за 2023 година
Делото е образувано въз основа на Искова молба, вх. № 240382/28.08.2023г. на СРС,
подадена М. Д. С. с срещу „Ай Ти Еф Груп“ АД.
На основание чл. 140 вр. чл. 146, ал. 1 и ал. 2 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
УКАЗВА на ответника в седмодневен срок от съобщението да представи
доказателства за заплатена по сметка на съда такса по чл. 102з, ал. 3 ГПК за разпечатване на
отговора на исковата молба за връчване на ищеца в размер на 4,10 лева. При неизпълнение
съдът ще постанови определение по чл. 77 ГПК.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание, което ще се
проведе на:
Дата: 06 февруари 2024г.
Час: 9:40
ДА СЕ ПРИЗОВАТ страните и участниците в производството за заседанието.
ОБЯВЯВА НА СТРАНИТЕ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:
Ищецът М. Д. С. чрез адв. Г. Д. – АК-София, е предявил срещу ответника „Ай Ти Еф
Груп“ АД иск с правно основание по чл. 55, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да му
заплати сумата от 119,52 лева, недължимо платена във връзка с Договор за кредит №
235265/12.07.2018г., ведно със законната лихва от подаването на исковата молба до
окончателното ù изплащане.
Ищецът твърди, че на 12.07.2018г. сключил с ответника посочения договор за кредит,
по силата на който му били отпуснати в заем 400,00 лева. На С. били изпратени общи
условия, договор, погасителен план и стандартен европейски формуляр. Още на същия ден
дружеството превело чрез Изипей на ищеца и дадените на заем 400,00 лева. Срокът на
кредита бил 10 месеца /до 08.05.2019г./ Заемателят обаче го погасил предсрочно, като на
1
25.08.2018г. внесъл 100,00 лева, а на 25.09.2018г. – 451,34 лева, т.е. общо 551,34 лева.
Според договора и погасителния план обаче, заемателят следвало да дължи най-много
478,00 лева: 400,00 лева главница и 78,00 лева лихва. Според общите условия при
предсрочно прекратяване се дължала лихва само за периода до предсрочното връщане. По
този начин се дължала възнаградителна лихва само за два месеца или 31,82 лева. Така общо
били дължими 431,82 лева, а ищецът заплатил със 119,52 лева повече без основание. Нито в
договора, нито в общите условия имало клауза, която да задължава ищеца да плати
посочената сума. Допълнително се изтъква, че договорът за кредит не бил подписан от него,
т.е. би недействителен поради липса на съгласие. Дори и да се приемело, че договорът е
валиден, то била нарушена нормата на чл. 19, ал. 4 ЗПКр, тъй като в ГПР явно не били
включени всички разходи по кредита, а ако това било сторено, то ГПР щял да бъде 173,67%.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът „Ай Ти Еф Груп“ АД чрез мл.адв. В. Б.-К.
– АК-София, е депозирал Отговор на исковата молба, вх. № 323171/13.11.2023г. на СРС, с
който оспорва предявения иск като неоснователен. Твърди, че договорът е сключен от
разстояние съобразно нормите на ЗПФУР, като съгласието на ищеца с клаузите му е
обективирано чрез потвърждение с пин код, предоставен на ищеца по посочения от него при
кандидатстването за кредит телефонен номер. В тази връзка се излагат съображения, че
договорът е надлежно сключен и породил действие между страните. Оспорват се
оплакванията, че не е спазен чл. 19, ал. 4 ЗПКр, тъй като в ГПР не се включвали разходите,
които потребителят заплаща при неизпълнение на задълженията си. Признава, че
действително във връзка с договора от страна на ищеца е направено плащане в размер на
551,34 лева, от което са покрити 400,00 лева главница, 78,90 лева лихва и 72,44 лева за
неустойка за непредоставяне на обезпечение. Излагат се съображения за надлежно
възникнало задължение за заплащане на неустойката, като същата била индивидуално
уговорена между страните.
Съобразно нормата на чл. 154, ал. 1 ГПК доказателствената тежест по иска с правно
основание по чл. 55, ал. 1 ЗЗД е и за двете страни. Ищецът следва при условията на пълно и
главно доказване да установи наличието на описаното в исковата молба плащане, както и че
не съществува основание за плащане или същото е недействително. В тежест на ответника е
да докаже, че при сключването на договора за кредит са изпълнени задълженията за
предоставяне на информация на потребителя, че са спазени сроковете по чл. 12, ал. 1 и ал. 2
ЗПФУР, че е получено съгласието на потребителя за сключване на договора и, ако е
необходимо, за неговото изпълнение през периода, през който потребителят има право да се
откаже от сключения договор. Ответникът следва да установи, че за него е налице основание
да задържи внесената сума. Извън това в тежест на всяка от страните е да установи фактите
и обстоятелствата, от които черпи благоприятни за себе си правни последици.
Не са налице обстоятелства, които да не се нуждаят от доказване.
По доказателствата:
ДОПУСКА представените от страните писмени доказателства, с изключение на
2
представения към исковата молба документ на чужд език. В случай, че ищецът иска да се
ползва от него като доказателство по делото, то следва да го представи в заверен от страната
превод до първото по делото заседание. В противен случай делото ще бъде решено без него.
УКАЗВА на всяка от страните, че:
Страна по делото, която живее или замине за повече от един месец в чужбина, е
длъжна да посочи лице в седалището на съда, на което да се връчват съобщенията -
съдебен адресат, ако няма пълномощник по делото в Република България. Същото
задължение имат законният представител, попечителят и пълномощникът на страната.
Ако същата не стори това, всички съобщения ще се приложат по делото и ще се считат
за връчени.
Страната, която отсъства повече от един месец от адреса, който е съобщила по делото
или на който веднъж ú е връчено съобщение, е длъжна да уведоми съда за новия си
адрес. Това задължение важи и за хипотезата, при която страната е посочила
електронен адрес за връчване. Същото задължение имат и законният представител,
попечителят и пълномощникът на страната. При неизпълнение на това задължение,
включително и ако електронният адрес е сменен, без съдът да бъде уведомен, или той
е неверен или несъществуващ, всички съобщения ще се приложат към делото и ще се
считат за връчени.
Мястото на връчване на търговец и на юридическо лице, което е вписано в съответния
регистър, е последният посочен в регистъра адрес, а ако лицето е напуснало адреса си
и в регистъра не е вписан новият му адрес, всички съобщения се прилагат по делото и
се смятат за редовно връчени.
Ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в
първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово
отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу
ответника, което не подлежи на обжалване.
Ответникът може да поиска прекратяване на делото и присъждане на разноски или
постановяване на неприсъствено решение срещу ищеца, ако той не се яви в първото
заседание по делото, не е взел становище по отговора на исковата молба и не е
поискал разглеждане на делото в негово отсъствие. Ако ищецът предяви отново същия
иск, прилага се чл. 232, изр. 2 ГПК.
РАЗЯСНЯВА на страните възможността за сключване на съдебна спогодба, като
им указва значителните предимства на този начин за уреждане на спора, най-вече бързото
му разрешаване и по-ниските разходи (дължимата държавна такса ще бъде намалена
наполовина).
РАЗЯСНЯВА на страните възможността за решаване на спора помежду им чрез
медиация: Към Софийския районен съд е създаден и работи Център за спогодби и
медиация. Медиацията представлява способ за постигане на взаимно изгодно споразумение
в рамките на съдебното производство или извън него. Участието в процедурата по медиация
е напълно доброволно. Всяка от страните може да я напусне винаги, когато прецени. В този
случай делото в съда продължава и разглеждането му няма да бъде повлияно от
процедурата по медиация, която обаче е възможно да доведе до по-бързо, максимално
съобразено с желанието и интересите на страните и с по-ниски разноски разрешаване на
спора. Повече информация за възможностите за медиация и предимствата ù може да бъде
намерена на сайта на центъра - http://srs.justice.bg/srs/270-За_Центъра, за контакт: Център за
спогодби и медиация (ЦСМ), адрес: град София, бул. „Цар Борис ІІІ“ №54, ет. 2, ст. 204. За
връзка с координаторите на Програма „Спогодби“ - Мариана Николова - тел. 02/8955 423,
0889 515 423; Skype: Център за спогодби и медиация към СРС и СГС; Eлектронна поща:
********@***.*******. На страните да се връчат заявления за започване на процедура
по медиация.
3
РАЗЯСНЯВА на страните , че им се осигурява възможност до приключване на
първото по делото съдебно заседание да изразят становище относно наличието на
неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител.
Препис от настоящото определение, ведно с инкорпорирания в него проект на
доклад, да се връчи на страните. Заедно с него на ищцовата страна да се връчи и
предназначеният за нея препис от отговора на исковата молба (ако такъв е подаван).
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4