Присъда по дело №593/2022 на Районен съд - Хасково

Номер на акта: 55
Дата: 3 ноември 2022 г.
Съдия: Пламен Стоянов Георгиев
Дело: 20225640200593
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 4 юли 2022 г.

Съдържание на акта


ПРИСЪДА
№ 55
гр. гр. Хасково, 03.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, Х НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на трети ноември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Пламен Ст. Георгиев
СъдебниМаринелла В. Сариева

заседатели:Христина Хр. Пехливанова
при участието на секретаря Златка Ив. Бончева
и прокурора С. С. Б.
като разгледа докладваното от Пламен Ст. Г.ев Наказателно дело от общ
характер № 20225640200593 по описа за 2022 година
и след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия О. Н. Х., роден на **********г. в град Х.,
български гражданин, от турски произход, със средно образование, неженен,
неосъждан - реабилитиран, управител на „**********“ ******, с постоянен
адрес с. В., обл. Х., ул. „ ******“ , ЕГН: ********** за виновен в това, че на
02.12.2021 г. в с. Войводово, обл. Хасково се съвкупил с Й. Г. К. на 18 години
от град Хасково, като я принудил към това със сила - престъпление по чл. 152,
ал. 1, т. 2 от Наказателния кодекс, поради което и на основание чл.152, ал.1, т.
2, вр. чл. 58а, ал. 1, вр. чл. 54 от НК, му налага наказание „Лишаване от
свобода” за срок от 2 години, чието изпълнение, на основание чл. 66, ал. 1 от
Наказателния кодекс, ОТЛАГА с изпитателен срок от 4 години и 6 месеца.
1
ПРИЗНАВА подсъдимия О. Н. Х., роден на ******** г. в град Х.,
български гражданин, от турски произход, със средно образование, неженен,
неосъждан - реабилитиран, управител на „*******“ *****, с постоянен адрес
с. В., обл. Х., ул. „********“ *, ЕГН: ********** за виновен в това, че на
02.12.2021 г. в землището на с. В., обл. Х., извършил действия с цел да
възбуди и удовлетвори полово желание без съвкупление, /принудил я да му
прави фелацио/ по отношение на лице навършило 14 - годишна възраст - Й. Г.
К. с ЕГН ********** от гр. Х., като употребил за това сила и заплашване -
престъпление по чл. 150, ал. 1 от Наказателния кодекс, поради което и на
основание чл.150, ал.1, вр. чл. 58а, ал. 1, вр. чл. 54 от НК, му налага наказание
„Лишаване от свобода” за срок от 2 години, чието изпълнение, на основание
чл. 66, ал. 1 от Наказателния кодекс, ОТЛАГА с изпитателен срок от 4
години.
ОПРЕДЕЛЯ, на основание чл. 23, ал. 1 от НК, на подсъдимия О. Н. Х.,
ЕГН: ********** едно общо наказание измежду наложените му с настоящата
присъда, а именно наказание „Лишаване от свобода” за срок от 2 години.
ОТЛАГА, на основание чл. 25, ал. 4, вр. чл. 66, ал. 1 от Наказателния
кодекс, изпълнението на определеното общо и най – тежко наказание с
изпитателен срок от 4 години и 6 месеца.
ОСЪЖДА О. Н. Х., с постоянен адрес с. В., обл. Х., ул. „*******, ЕГН:
********** да заплати на частния обвинител и граждански ищец Й. Г. К., с
адрес: град Х., ул. „********“ № **, ЕГН: ********** сумата в размер на 16
000 лева, представляваща обезщетение за претърпени от деянието по чл. 152,
ал. 1, т. 2 от НК неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази
сума, считано от датата на деянието – 02.12.2021 г. до окончателното й
изплащане, като предявеният иск с правна квалификация чл. 45 от ЗЗД за
разликата от уважения размер до предявения от 85 000 лева – ОТХВЪРЛЯ
като неоснователен.
ОСЪЖДА О. Н. Х., с постоянен адрес с. В., обл. Х., ул. „********“
ЕГН: ********** да заплати на частния обвинител и граждански ищец Й. Г.
К., с адрес: град Х., ул. „********“ № ***, ЕГН: ********** сумата в размер
на 8000 лева, представляваща обезщетение за претърпени от деянието по чл.
150, ал. 1 от НК неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази
сума, считано от датата на деянието – 02.12.2021 г. до окончателното й
2
изплащане, като предявеният иск с правна квалификация чл. 45 от ЗЗД за
разликата от уважения размер до предявения от 40 000 лева – ОТХВЪРЛЯ
като неоснователен
ОСЪЖДА О. Н. Х., с постоянен адрес с. В., обл. Х., ул. „**********“
**, ЕГН: ********** да заплати на частния обвинител и граждански ищец Й.
Г. К., с адрес: град Х., ул. „********“ № ***, ЕГН: ********** сумата в
размер на 2500 лева, представляваща направени по делото разноски за
заплащане на адвокатско възнаграждение за упълномощен по делото
повереник.
ОСЪЖДА О. Н. Х., с постоянен адрес с. В., обл. Х., ул. „******“ , ЕГН:
********** да заплати в полза на Държавата по сметка на ОД на МВР –
Хасково сумата в размер на 3283.90 лева, представляваща направени по
делото на досъдебното производство разноски за заплащане на
възнаграждения на вещи лица, а по сметка на Районен съд – Хасково – сумата
в размер на 960.00 лева – държавна такса съобразно уважения размер на
предявените граждански искове, както и по 5.00 лева ДТ във всеки случай на
служебно издаване на изпълнителен лист.
ДА СЕ ВЪРНАТ на Й. Г. К., с адрес: град Х., ул. „*******“ № ***, ЕГН:
**********, като правоимащо лице приобщените като веществени
доказателства 1 бр. мобилен телефон марка „Самсунг“, модел „Галакси“,
IMEI: *************** и IMEI: *************** и 1 чифт дамски бикини
/прашка/, запечатан в хартиен плик; 1 бр. дамски потник, запечатан в хартиен
плик, както и 1 чифт дамски панталон /дънки сиви/ на Й. К., запечатан в
хартиен плик, а на О. Н. Х., с постоянен адрес с. Войводово, обл. Хасково, ул.
„Г. Гугуня“ 7, ЕГН: ********** - 1 бр. мобилен телефон марка „Huawei“, FIG-
LX1 с поставен протектор с IMEI: ************** и IMEI: ****************
бр. мобилен телефон марка „IPhone", модел "12pro“ сериен № ***********,
IMEI: ****************и IMEI: *************; 1 бр. записващо устройство
DVR „Dahua“.
Приобщените като веществени доказателства 1 бр. тампон за ДНК
образец от О. Н. Х., запечатан в хартиен плик; 1 бр. тампон за ДНК образец от
Й. К., запечатан в хартиен плик - 1 бр. тампон обтривка от влагалище на Й. К.,
запечатан в хартиен плик и хартиен плик, съдържащ косми /от главата на Й.
К., след СМЕ на веществени доказателства/ да се унищожат по предвидения в
3
ПАС ред, като вещи без стойност.
Приобщените като веществени доказателства: 1 бр. стартерен ключ за
автомобил с надпис DAF, предаден от Й. К., запечатан в хартиен плик да се
върне на лицето Н. Х. Ю., действащ в качеството му на ЕТ „Н. Ю.“ с.
Войводово, обл. Хасково.
Приобщените като веществени доказателства: 1 брой оптичен носител
- диск „Verbatin“, съдържащ записи от охранителни камери на
бензиностанция „Лукоил“ в гр. Хасково, бул. „Освобождение“ - в прозрачен
полиетиленов плик; 1 брой оптичен носител - диск „Maxell“ съдържащ
записи, с ръкописен надпис 1051/21 РУ-Хасково СКТЕ, изготвен при съдебно
компютърна техническа експертиза; 1 брой оптичен носител - диск „Verbatin“
c надпис „профил - kanewaa_instagram СКТЕ, изготвен при СКТЕ; 4 броя
оптични носители, дискове, в плик изследвано ВД; 1 брой оптичен носител -
диск, съдържащ установъчни данни за абонат и трафик от мобилен оператор,
както и 1 брой оптичен носител - диск, съдържащ установъчни данни за
абонат и трафик от мобилен оператор да останат приложени по делото.
Присъдата подлежи на обжалване и протест пред Окръжен съд –
Хасково в петнадесетдневен срок от обявяването й в съдебно заседание на
03.11.2022 г., като ОБЯВЯВА, че мотивите към нея ще бъдат изготвени в
срок до 18.11.2022 г.
Вярно с оригинала!
Секретар:З.Б.
Председател: /п/ не се чете
Заседатели:
1./п/ не се чете
2./п/ не се чете
4

Съдържание на мотивите


МОТИВИ към Присъда № 55 от 03.11.2022 г. на Районен съд – Хасково,
постановена по н.о.х.д. № 593 по описа за 2022 година.

Районна прокуратура – Хасково са внесли срещу подсъдимия О. Н. Х.
от с. В., обл. Х. обвинителен акт, с който на същия е предявено обвинение за
извършени престъпления съответно по чл.152, ал. 1, т. 2 от Наказателния
кодекс – за това, че на 02.12.2021 г. в с. Войводово, обл. Хасково се съвкупил
с Й. Г. К. на 18 години от град Хасково, като я принудил към това със сила,
както и по чл. 150, ал. 1 от НК - за това, че на 02.12.2021 г. в землището на с.
Войводово, обл. Хасково, извършил действия с цел да възбуди и удовлетвори
полово желание без съвкупление, /принудил я да му прави фелацио/ по
отношение на лице навършило 14 - годишна възраст - Й. Г. К. с ЕГН:
********** от гр. Х., като употребил за това сила и заплашване.
Направено е искане от пострадалата за конституиране по делото като
частен обвинител, съответно предявен е от Й. Г. К. и приет в разпоредително
заседание против подс. О. Н. Х. граждански иск с правна квалификация чл. 45
от ЗЗД за сумата в размер на 85 000 лева, представляваща обезщетение за
претърпени от деянието по чл. 152, ал. 1, т. 2 от НК неимуществени вреди,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на деянието –
02.12.2021 г. до окончателното й изплащане, както и граждански иска за
сумата в размер на 40 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени
от деянието по чл. 150, ал. 1 от НК неимуществени вреди, ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от датата на деянието – 02.12.2021 г. до
окончателното й изплащане, респ. Й. Г. К. е конституирана в качеството на
частен обвинител и граждански ищец по делото.
В съдебното заседание пред Районен съд – Хасково представителят на
Районна прокуратура – Хасково, в хода на съдебните прения, поддържа всяко
от обвиненията във вида, в който е предявено и счита, че от събраните в хода
на съдебното следствие доказателства то било доказано по несъмнен начин по
отношение и не двете деяния. Изявлението на подсъдимия, че признава
фактите и обстоятелствата посочени в обвинителния акт и отделно вината си,
улеснявало обвинителната теза, поради което съсредоточава пледоарията по
отношение на наказанието, което следвало да бъде съответно наложено за
извършените от него две престъпления. При определяне вида и размера на
наказанието, от една страна следвало да се отчете степента на обществена
опасност на деянието, която намира за завишена, а от друга - степента на
обществена опасност на дееца и неговите подбуди за извършване на
престъплението. Счита, че деянието по чл. 152, ал.1 , т. 2 НК разкривало
висока степен на обществена опасност, предвид факта, че с него се засягали и
физическата неприкосновеност, и психическото здраве на пострадалата и
акцентира на събраните по делото доказателства относно смекчаващите и
отегчаващите отговорността обстоятелства, като развива доводи и относно
1
мотива за извършване на личното посегателство – ревност и отмъщение.
Предлага наказанието и за двете престъпления да се определи при превес на
отегчаващи отговорността обстоятелства по реда на чл. 54 от НК и за
престъплението по чл. 152, ал. 2, т. 2 от НК да му се наложи наказание
„Лишаване от свобода“ за срок от 4 (четири) години и 6 (шест) месеца. По
отношение на престъплението по чл. 150, ал. 1 НК - „Лишаване от свобода “
за 4 (четири) години. Налице, според прокурора, били и предпоставките за
определяне на едно общо най-тежко наказание, което в случая следва да бъде
за срок от 4 (четири) години и 6 (шест) месеца, което след редукцията с 1/3 по
чл. 58а от НК, следвало да бъде в размер на 3 (три) години „Лишаване от
свобода“. Това, че наказанието се определяло по реда на чл. 54 от НК, не
означавало автоматично, че не било възможно приложението на чл. 66, ал. 1
от НК, стига да се достигнело до извода, че за постигане целите на
наказанието и преди всичко правенето на подсъдимия не било наложително
да се изтърпи наказанието. Наличието на тази предпоставка се преценявала
във всеки конкретен случай, като се отчитали всички смекчаващи и
отегчаващи отговорността обстоятелства, тежестта и обществената опасност
на престъплението, но най-вече тази на подсъдимия. Независимо, че в случая
законът давал преимуществено значение на личната превенция, във всички
случаи следвало да се направи извод, че и условното осъждане можело да
въздейства възпитателно и възпиращо и върху останалите членове на
обществото. Смята обаче, че за подсъдимия О. Н. Х., положителните промени
в съзнанието му можело да се постигнат само и единствено с откъсването му
от средата, в която живеел, поради което изпълнението на наложеното
наказание за двете престъпления не би следвало да се отлага с определяне на
изпитателен срок и определеното общо най -тежко наказание в размер на 3
години „Лишаване от свобода“, следвало да бъде изтърпяно ефективно при
първоначален „общ режим“. По отношение на гражданския иск, намира, че
следвало да бъде уважен в пълен размер, съобразно предявения, а разноските
в размер на 3283.90 лева – възложени на основание чл. 189, ал. 3 от НПК, в
тежест на подсъдимия. Изразява и становище относно веществените
доказателства, обособени по групи в зависимост от техния характер и
принадлежност.
Повереникът на частния обвинител и граждански ищец Й. Г. К. – адв.
Г. З. пледира с встъпителни думи за познанство със същата по служебен
повод от детските й години и с цитат на големия класик Йордан Йовков,
който, когато описвал Албена, казвал: „Тя беше една чудна бърканица, между
дете, жена и дявол“, както смята, че сигурно пострадалата била възприета и
от подсъдимия в залата. Лошото било, че тази красота, която Й. съдържала в
себе си била възприета по такъв начин от подсъдимия, че той решил, че
трябвало да я притежава, не просто да бъдел с нея, което било начин на
мислене. След цитат на Ларошфуко относно ревността сочи, че фактът, че
преди процесния случай подсъдимият и неговия доверител имали интимни
отношения - физическо и сексуално не променял нищо, даже утежнявал
2
ситуацията. Подробно аргументира съображенията си за последиците от
двете деяния върху психиката на пострадалата и отражението, което биха
давали в бъдеще. При определяне на наказанието, счита, че колкото и да
имало елемент на субективизъм, той трябвало да почива на някакви
обективни критерии, а след анализ на отегчаващите и смекчаващите
обстоятелства по делото, пледира наказанието да се определи в рамките на
пет-шест години лишаване от свобода и за двете престъпления, съответно да
се приложи кумулирането едно общо наказание, а оттам нататък подсъдимият
се ползвал с привилегията да се приложи чл. 58 от НК, респ. да се направи
намаляване с 1/3, но наказанието трябвало да бъде изтърпяно ефективно,
защото първо това бил смисълът на индивидуалната превенция, а така също и
на генералната претенция. По отношение на гражданските искове, обосновава
предявения размер и искането си те да бъде уважени в пълен размер.
Претендира и присъждане на направените по делото разноски. Към тези
доводи и искания частният обвинител и граждански ищец се придържа
изцяло.
Защитникът на подсъдимия О. Н. Х. – адв. Е. Б. пледира с встъпителна
мисъл на Алън Грийнспан, който казвал: „Всеки има право на собствено
мнение, но никой няма право на собствени факти“. Счита, че в настоящото
производство, безспорно съществувал един много силен отрицателен заряд,
защото ставало въпрос за посегателство, което било осъществено спрямо едно
младо момиче. Освен в тежестта на повдигнатото обвинение и в значението
му, което имало спрямо пострадалата и спрямо обществото, следвало
съдебният състав в същото време да се постави на мястото на подсъдимото
лице, като се направи един подробен анализ не само на самото престъпление,
но и на цялата ситуация, която го предшествала, съпътствала, но и го
следвала. Престъпленията по чл. 152 и чл. 150 от НК наистина предизвиквали
много негативно отношение, но когато трябвало да се отмери справедливо
наказанието спрямо едно лице, трябвало внимателно да се прецени и
обществената опасност на самото деяние, и обществената опасност на самия
деец. Нямало как да се каже, че едно такова престъпление не било с висока
степен на обществена опасност. Когато обаче се оценявала действителната,
конкретната, обществена опасност на проявено от подсъдимия поведение,
задължително следвало то да се съпостави и с други престъпни прояви от
този тип същия, като се отчетат и мотивите за извършване на престъплението,
които без да са задължителен елемент от състава на престъплението, според
практиката на Върховния касационен съд, винаги трябвало да бъдат
обсъждани по отношение на размера и вида на отговорността. В настоящото
производство било установено, че между двама млади хора наистина на млада
възраст била възникнала интимна връзка, която е продължила известно време,
но за съжаление се стигнало до въпросната вечер, когато нещо се случило,
като набляга на конкретни фактически положения, обосноваващи по – ниска
степен на обществена опасност на процесния случай, спрямо други по –
„кръвожадни“ деяния от такъв характер. По отношение на обществената
3
опасност на дееца акцентира на процесуалното поведение на подсъдимия и на
установените данни за личността му, включително въз основа на
допълнително събрани доказателства, които съпоставя с целите на
наказанието от гледна точка на личната и генерална превенция и започналия,
макар и незавършен, поправителен, превъзпитателен процес по отношение на
неговия подзащитен, който следвало да бъде отчетен като факт при
отмерването на наказанието. Прилагането на поисканата от прокурора тежка
наказателноправна репресия спрямо подсъдимия щяла да надхвърли
значително целите по чл. 36 от НК и не само на личната, но и на генералната
превенция, поради което и при наличие на основанията по чл. 58, ал.4 във вр.
с чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК пледира спрямо подсъдимото лице да бъде
определено наказание „Лишаване от свобода“ за срок, който е под
минималния предвиден в наказателноправната норма, изпълнението на което
да бъде отложено по реда на чл. 66 от НК с изпитателен срок, чийто размер да
бъде по преценка на съда, а гражданските искове бъдат уважени в размер
съобразно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД.
Защитникът на подсъдимия Осман О. Н. – адв. Р. Т. започва с
пледоарията си от поведението на подсъдимия, което, както и начинът по
който се водел процесът, показвало, че той поднасял съжаление, за това което
се е случило, че това, което се е случило, с каквото и да бъдело наказано, то
щяло по някакъв начина да продължи да се отразява не само върху
пострадалата, но и върху подсъдимия, което обаче не означавало, че с оглед
постигане на целите на наказанието, този човек требвало да бъде лишен от
свобода и наложеното наказание да бъде изтърпяно ефективно, като развива
конкретни подробни съображения за средата и начина на живот на
подсъдимия и неговото семейство, в която трудът бил основно средство за
развитие и възпитание. След подробен анализ на установените смекчаващи и
отегчаващи отговорността обстоятелства, акцентира на техниката за
определянето на наказанието, като счита, че в конкретната хипотеза имало
„изключителен“ превес на смекчаващи вината обстоятелства, при които да
бъде определено наказанието „Лишаване от свобода“, с приложение на
разпоредбата на чл. 66 от НК, която норма не била самоцел, а текст с дълбоко
съдържание, което следвало да немри приложение в случая. Счита, че
размерът на предявените граждански искове бил изключително завишен като
съображенията били заложени в обстоятелства, които подложил на анализ.
Изразява становище по въпроса за разпореждането с веществените
доказателства.
Подсъдимият О. Н. Х. заявява, че разбира повдигнатото му обвинение и
се признава за виновен по всяко от тях, след като преди това признава изцяло
фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, станало
основание за протичане на производството по делото по диференцираната
процедура по Глава 27 НПК. В хода на съдебното следствие дава обяснения
за факти, извън описаните от прокурора в обстоятелствената част на
обвинителния акт, а в хода на съдебните прения се придържа към казаното от
4
упълномощените защитници. Моли да не бъде отделян от своето семейство.
При упражняване на правото на последна дума от подсъдимия изразява
съжаление, поднася извинения на пострадалата и на нейното семейство и
моли за условна присъда.
ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, след като прецени събраните по
делото доказателства и взе предвид становищата и възраженията на страните,
намира за установено следното от фактическа страна:
Подсъдимият О. Н. Х. е роден на 20.03.1997 г. в град Хасково, същият
български гражданин, от турски произход, със средно образование, неженен,
управител на „*******“ *****, с постоянен адрес с. **************.
Видно от приложената по делото Справка за съдимост, рег. № 2049,
издадена от Районен съд – Хасково на 03.12.2021 г. същият, към датата на
извършване на деянието, описано в обвинителния акт не е осъждан, след като
е реабилитиран по право за осъждането си по НОХД № 1075 по описа на РС –
Несебър за 2018 г. за престъпление по чл. 343б, ал. 3 НК. От представените
на досъдебното производство характеристични данни се установява, че
подсъдимият Осман О. Н. е известен на органите на полицията, доколкото
освен за деянието, предмет на осъждането по – горе, по отношение на него
има заведени заявителски материали, както и данни, че се движи в
обкръжение на криминално проявени лица и има склонност към употреба на
наркотични и упойващи вещества. Сочи се, че има регистрирани три моторно
превозни средства на негово име – два леки автомобила и мотоциклет, работи
във фирмата на родителите си с основна дейност отглеждане на зърнени
култури. В населеното място, в което живее – с. В., обл. Х. е вписано, че не се
ползва с добро име. Според посоченото в приобщената Декларация за
семейно и материално положение и имотно състояние, към 03.12.2021 г.,
подсъдимият реализира доходи от трудови възнаграждения в размер на 15
000 лева, годишно, като притежава недвижимо имущество – земеделска земя,
както и регистрирано на негово име моторно превозно средство – лек
автомобил марка „*********“, модел „*******“. Към момента на
разглеждане на делото пред първата инстанция, подсъдимият О. Н. Х. се
занимава активно със земеделие, като подпомагал дейността на своя баща,
който имал здравословни проблеми при обработването на наетите около 2300
декара, от които едва около 200 декара не се обработвали, понеже били гори и
пасища - 500 дка били притежаваните земеделски земи от семейството на
подсъдимия, а останалите били под наем, с уговорена цена от 80 лева на
декар, годишно. Изплащали на лизинг земеделска техника - трактор, както и
кредит за сумата от около 200 хиляди лева, Баща му имал и фуражен цех. С
притежаваната земеделска техника подпомагал живущи в селото, като
спомогнал да бъде предотвратено през 2022 г. разпространението на пожар и
обхващането от огъня на населени територии в с. Войводово, обл. Хасково.
Подпомагал и финансово нуждаещи се, предимно възрастни хора.
Според представените Педагогическа характеристика по отношение на
5
О. Н. Х. от Директор на ОУ „*****“ и характеристични данни по отношение
на О. Н. Х. от В. Н. А. от дата 21.10.2022 г.; от Р. Х. М. от дата 30.01.2022 г.;
от Р. Ж. Т.; от С. М. А.; от В. Ж. Р.; от Н. И. П.; от А. А. Б.; от Р. Х. М.и от А.
А. А. се установява, че подсъдимият не е имал проблеми в обучителния
процес, справял се е с поставените задачи и имал развито мислене,
концентрация и памет, проявявал инициативност, а в отношенията със
съучениците си и с преподавателите се отнасял с нужната етика. От ранна
детска възраст у него били възпитавани трудови навици, проявявал
отговорност и обществена ангажираност. Проявявал внимание и уважение
към възрастните хора и проявявал добросъседски отношения. Не били
възприети случаи от хора в обкръжението му да употребява алкохол и/или
наркотични вещества, както и случаи на агресивно поведение.
Установено в хода на досъдебното производство и в хода на съдебното
следствие е, че подсъдимият О. Н. Х., заедно родителите си, използвали в
дейността си като земеделски производители, база, намираща се в стопански
двор на бивше ТКЗС в с. Войводово, обл. Хасково. В нея била разположена
едноетажна постройка - офис, собственост на ЕТ „Н. Ю.“ с. В., с разположени
в него бюро, стол, маса и диван, преходна стая, разполагаща с легло, тип
спалня и друго преходно помещение- санитарен възел. В съседство на офиса
се намирало друго помещение с отделен вход - тип механа с кафе машина.
Базата била снабдена с видеонаблюдение, в обхвата на което попадали входа
за базата, входа и прозорците на офиса и входа и прозорците на съседното
помещение-механа.
На 26.11.2021 г. подс. О. Х., тогава на 24 години, се запознал с 18 -
годишната Й. К. от град Х., в заведение, в което последната работела като
сервитьорка, намиращо се в гр. Хасково, на ул.„Дунав“. В периода до
01.12.2021г. двамата провеждали множество разговори, основно използвайки
интернет платформа Instagram /Инстаграм/, срещали се и на два пъти имали
интимни контакти в дома на подсъдимия в с. В., обл. Х..
На 01.12.2021 г., подс. О. Х. и пострадалата Й. К. имали уговорка да се
видят вечерта. Пострадалата Й. К. прекарала времето от около 20.00 часа на
посочената дата, до срещата с подсъдимия, в компанията на приятелката си -
Е. Я., а по-късно към тях се присъединили и В. Т. и В. П., всички разпитани в
качеството на свидетели. Била облечена в сиви дънки, червено бельо, тип
„прашки“, светъл потник и сако. Около 23.00 часа, след разговор с подс. О.
Х., пострадалата Й. К. и момичетата се отправили към паркинг на комплекс
„21 век“ в гр. Хасково, където подсъдимия следвало да я вземе за срещата.
Обвиняемият пристигнал с лек автомобил, марка „***“, модел **, с
регистрационен номер ******, собственост на баща му. Пострадалата, слязла
от автомобила на приятелката си, качила в автомобила на подсъдимия и
двамата потеглили за с. Войводово, обл. Хасково.
По пътя подсъдимият О. Х. взел телефона на пострадалата, без нейно
съгласие и започнал да разглежда съдържанието на кореспонденцията й с
6
други хора - съобщения и снимки. Тя се опитвала да си вземе телефона,
поради което се спречкали, той станал агресивен и започнал да я блъска и да
й нанася удари с ръка по главата и по тялото. Това продължило до
пристигането в с. Войводово, обл. Хасково, като през цялото време телефонът
на пострадалата се намирал у подсъдимия и той отказвал да й го върне. В
село Войводово, малко след 00.00 часа на 02.12.2021г., подсъдимият О. Х.
спрял автомобила на баща си, пред входната порта на базата, в стопанския
двор на бивше ТКЗС, която семейството ползвало за работа и като офис,
собственост на ЕТ „Н. Ю.“. В автомобила, спорът за телефона продължил
около петнадесет минути, и подсъдимият периодично нанасял удари с ръце
по главата и горната част на тялото на пострадалата и я блъскал във вратата и
таблото на автомобила. Тя се опитвала да си вземе телефона. Мястото било
осветено, а и лампата в автомобила светела и действията им били заснети от
охранителните камери на базата. В един момент, подсъдимият преценил, че
ще смени автомобила на баща си, за да не се повреди от развиващите се в
него действия със своя собствен и потеглил към дома си в селото. По пътя
свалил от автомобила пострадалата Й. К., оставяйки я сама в селото, без
телефон. За кратко време успял да смени автомобилите, като се качил на своя
собствен - марка „*****“ с регистрационен номер ****** и се върнал на
мястото, където оставил пострадалата Й. К., за да я вземе. Последната била
шокирана от случващото се, нямала телефон и не намерила кой да й помогне,
за това чакала подсъдимият да се върне и се качила в автомобила. В 00:40
часа на 02.12.2021г. подс. О. Х. спрял лекия автомобил, марка „******“ пред
портата на базата. Пред входа на базата нанесъл няколко удара на
пострадалата, след което слязъл от автомобила, отворил портата на базата и
насилствено я свалил от предна дясна седалка. Тя не желаела да влиза, за това
се наложило да я носи и влачи, защото тя се съпротивлявала и ритала. Успял,
влачейки я, да я вкара в офиса, преходно на който било спалното помещение,
след което излязъл, за да затвори портата. Пострадалата Й. К. излязла след
него и след като повторно я издърпал в офиса, подсъдимият заключил
вратата, за да й попречи да излиза и дръпнал частично щорите пред
прозореца. Пострадалата Й. К. била в шок от случващото се и продължавала
да се моли на подсъдимия О. Х. да й върне телефона. Вместо това, той
продължил да я удря и блъска. Съборил я на земята и я ритал. Когато не я
удрял, разглеждал съдържанието на телефона й.
В един момент подсъдимият О. Х. решил, че иска да има сексуален
контакт с пострадалата и й го заявил. Пострадалата Й. К. категорично му
отказала и казала, че иска да се прибира. Това не възпряло подс. О. Х. да
осъществи намерението си за съвкупление в спалното помещение. За да
преодолее съпротивата й, решил да употреби сила - блъснал я на леглото,
свалил насила панталона с който била облечена и разкъсал бельото й -
червени бикини, тип „прашки“. След това свалил частично собствените си
панталони и проникнал с половия си член във влагалището на пострадалата,
лягайки върху нея с лице към лицето й. Сексуалният акт продължил много
7
кратко време, без подсъдимият да постигне еякулация. Тъй като усетил
неприятна миризма, той станал от пострадалата и се отправил към банята.
Пострадалата взела дрехите си в ръце и тръгнала след него. Подсъдимият й
нанесъл удари, от които тя се свлякла до стената, след което влязъл в банята.
Пострадалата се облякла, набутала скъсаните бикини в панталона си,
подсъдимият също се облякъл и седнал на дивана, продължавайки да
разглежда съдържанието на телефона на пострадалата. Във времето, в което
не разглеждал съдържанието на телефона, й нанасял удари с ръце, ритал и
скубел пострадалата. От действията му снопове от косата на пострадалата Й.
К. останали в помещението. През цялото време пострадалата му се молела да
й върне телефона и да се прибере. Вместо това, подсъдимият решил да се
преместят в съседното помещение-механа, където се намирала кафе
машината, за да пият кафе. Отключил вратата на офиса, двамата с
пострадалата излезли и се преместили в механата, чиято врата подсъдимият
отново заключил. Действията му пред портата, пред офиса и голяма част от
действията му, вътре в офиса били заснети от охранителна камера на базата,
тъй като в помещението било светло, а щората не била плътна и не била
дръпната пред цялата площ на прозореца. В обсега на камерата попадали част
от офиса и входа на банята.
В механата, подс. О. Х. продължавал да държи телефона на
пострадалата Й. К. в себе си и да го разглежда. При опитите й да го вземе от
ръцете или дрехите му, той отговарял като я блъскал. Нанесъл й няколко
удара, от които паднала на земята. След като си изпил кафето, подс. О. Х.
решил да прибере пострадалата в град Хасково, отключил вратата на
помещението, двамата излезли и се качили в лекия автомобил, марка „*****“,
с регистрационен номер*******. Телефонът на пострадалата все още се
намирал у подс. О. Х., който във времето в което го държал, успял да си
препрати лични снимки на пострадалата с интимно съдържание. Механата
била в обсега на втора охранителна камера на базата, поради което престоя на
двамата там бил заснет.
След като се качили в автомобила, подсъдимият О. Х. паркирал на
безлюдно място в землището на село Войводово, защото не бил удовлетворен
от половия акт и решил, с цел да възбуди и удовлетвори половото си
желание, без съвкупление, да блудства с пострадалата, като я накара да му
направи фелацио. Заявил на пострадалата Й. К., желанието си. Пострадалата
му казала, че не желае и отказала. За да я склони и да сломи съпротивата й,
подсъдимият нанесъл удари с ръце по главата й, след което отново настоял тя
да му прави фелацио и заплашил, че няма да я прибере ако не го направи.
Действията, заплахата и тонът му, въздействали склоняващо на пострадалата
Й. К. и тя започнала да му прави фелацио, а той заснемал действията й с
мобилния си телефон. През цялото време плачела. В един момент
пострадалата спряла и казала, че не може повече. Подсъдимият О. Х. обаче,
наредил „Лапай го!“, но тя пак повторила, че не може. Той отново я заплашил
с репликата „Тогава няма да те закарам“. Пострадалата разбрала, че няма
8
избор, след което продължила с фелациото, като заявила, че не иска да бъде
снимана, на което подсъдимият не обърнал внимание. Повтарял й да
продължава, държал я за тила, искал да го целува и с подигравателен тон
питал „За какво ревеш ся, от щастие ли?“. По време на фелациото,
пострадалата Й. К., през плач, отново казала, че не може повече, но
подсъдимият извикал силно „Лапай гоо!“ и тя продължила с фелациото,
слагайки ръка пред лицето си, за да попречи на камерата да снима. Плачът не
подействал на подс. О. Х. възпиращо и той продължавал да настоява
пострадалата К. да продължава с фелациото, въпреки оплакванията й, че се
дави и не може повече. Настоял да еякулира в устата й, крещейки „Взимай го
ве!“. Когато еякулирал в устата на пострадалата, част от семенната течност
попаднала върху потника й. Тогава, подс. О. Х., вече полово удовлетворен,
казал да спре и се усмихнал на телефона, с репликите „Браво ма бейби, какво
си куче само!“, „Курва, нещастна курва!“, „Покажи са да видят как ти текат
спермите!“, след което спрял да снима и потеглил с автомобила си, в посока
град Хасково. Върнал на пострадалата мобилния й телефон. Блудствените
действия с пострадалата, подсъдимият заснел посредством мобилния си
телефон, марка „Айфон“, модел „12 Pro“ с ИМЕИ **************** и втори
ИМЕИ *****************.
По пътя към града, подсъдимият О. Н. Х. се обадил на свидетеля К. Е.
М., бивш работодател на пострадалата, с който тя била в близки приятелски
отношения. Казал му, че ще остави пострадалата Й. К. в града, да я вземе и да
я прибере. Свидетелят Е. се занимавал с управление на заведения и по това
време на денонощието все още не се бил прибрал, поради което макар и да се
учудил на обаждането, се съгласил да се видят на бензиностанция „Лукойл“
на бул. „Освобождение“ в град Хасково. Малко след 02.10 часа на 02.12.2021
г., свидетелят К. Е. М. паркирал лекия си автомобил, марка „*****“ с
регистрационен номер ********** до бензиностанцията. След малко
пристигнал и подсъдимият О. Х. с лекият автомобил, марка „******“ с
регистрационен номер *******.Още със спирането на автомобила на
подсъдимия О. Х., пострадалата Й. К. слязла и бързо се отдалечила, в посока
навес на бензиностанцията. Подсъдимият, който също слязъл от автомобила,
се опитал да покаже на свидетеля К. Е. снимките, които си бил изпратил от
нейния телефон, но свидетелят К. М. не пожелал да гледа, забелязал, че
свидетелката Й. К. плаче и отишъл при нея. Видял, че се тресе и е в шок, а
когато подсъдимият спрял до тях с автомобила си, тя започнала да плаче още
повече и да моли свидетелят К. М. да го отпрати. Тогава подс. О. Х. се
отдалечил с автомобила си и ги оставил. Срещата била заснета от
охранителните камери на бензиностанцията.
Свидетелят К. Е. убедил пострадалата Й. К. да влезе в автомобила му,
където тя му разказала, че била бита от подсъдимия, че я изнасилил в офиса
на фирмата в с. Войводово и я е карал да му прави фелацио в колата, което
бил заснел с мобилния си телефон. Била разстроена, имала видими
драскотини и цицина, както и счупен нокът. Докато разказвала треперела и
9
постоянно повтаряла как е бита и изнасилена. Казала на свидетеля К. М., че
не иска да се прибира в този вид в дома си, защото се срамувала да каже на
майка си за случилото се, поради което го помолила да я откара при нейна
приятелка, на която се обадила - свидетелката Г. В.. Последната живеела под
наем в жилище на ул. „*********“ в град Х.. Там се намирала и свидетелката
В. К.. Когато свидетелката Г. В., слязла да отключи вратата на блока, видяла,
че Й. К. изглежда зле и плаче, но й разказвала какво се е случило, като
междувременно подсъдимият О. Х. позвънил на телефона й, искайки да знае
къде е и какво се случва. Свидетелят Г. В. го излъгала, че се е прибрала, но
той не повярвал. Поискал тя да включи камера, за да я види, което
пострадалата не направила. След като двете момичета се качили в
апартамента на свидетелката Г. В., пострадалата Й. К. разказала по-подробно
пред нея и свидетелката В. К. какво се е случило същата вечер. Плачела,
разказвала накъсано, объркано, като повтаряла как е била бита, влачена,
ритана и как подсъдимият скубал косата й. Дрехите й били мръсни, лицето й
било подпухнало от плач. Казала, че се срамува, че по дрехите й има сперма.
Изглеждала много уплашена и стресирана. През това време подсъдимият О.
Х. звънял няколко пъти и пострадалата провела с него видео разговор, в който
му казала, че е у свидетелката Г. В., а темата на разговора било случилото се
същата вечер в село Войводово. Комуникация между двамата имало и
посредством текстови съобщения. След приключване на разговорите, двете
свидетелки успели да убедят пострадалата Й. К. да легне да спи. При
събличането й същите видели, че е със скъсано бельо, че има счупен нокът, по
тялото й имало драскотини и синини, такива имала по ушите, по шията и по
главата.
По време на разговора с пострадалата Й. К. на видеокамера,
подсъдимият се намирал в лекия си автомобил, след което се върнал да спи в
базата в с. Войводово, обл. Хасково. На сутринта на 02.12.2021 г. почистил
офиса, като кичурите коса от главата на Й. К. изхвърлил в кош пред сградата
и заминал извън града по работа. Когато се прибрал в селото, бил чакан от
служители на РУ на МВР - Хасково.
На 02.12.2021г. през деня, пострадалата Й. К. се явила в РУ на МВР -
Хасково и заявила, че е била изнасилена от подсъдимия О. Х.. Последният
бил установен, от органите на МВР. По случая на място - в офиса на ЕТ „Н.
Ю.“ в с. В., обл. Х., ползван от подсъдимия, бил извършен оглед на
местопроизшествие и било констатирано ДиВиАр устройство /записващото
устройство/, марка „Dahua“, модел DH NVR4116 с S/N 1E00DFEP ALM79J6,
намиращо се в офиса. Същото съхранявало данните от охранителните камери,
в чиито обсег влизали входа на базата и входа и част от помещението офис,
входа и част от помещението механа.В кош в близост до входа на офиса
отвън били намерени косми от коса. Подсъдимият О. Х. предал с протоколи
за доброволно предаване описаното записващо устройство и намерената коса,
както и два броя мобилни телефони: 1 бр. мобилен телефон марка „Huawei“,
FIG-LX1 с поставен протектор с IMEI: ********** и IMEI: ***************
10
1 бр. мобилен телефон марка „IPhone 12pro“ сериен № **********,
IMEI:*************** и IMEI: **************.
В хода на досъдебното производство предаденото с протокол за
доброволно предаване ДиВиАр устройство /записващо устройство/, марка
„Dahua“, модел DH NVR4116 с S/N 1E00DFEPALM79J6, било обект на
съдебна компютърно - техническа експертиза, при която били декодирани и
свалени всички съдържащи се на него файлове от охранителните камери в
базата на ЕТ „Н. Ю.“ в с. В., обл. Х.. Декодираните файлове били обект на
оглед на ВД и видео - техническа експертиза на експерт НТЛ при ОД на МВР
- Хасково. Видно от заключението на вещото лице, записите проследявали
хронологично пристигането в базата на пострадалата и подсъдимия,
нанасяните удари в автомобилите, насилственият начин, по който същата
била свалена от автомобил и вкарана в базата и офиса, ударите нанасяни от
страна на обвиняемия над пострадалата извън и в офиса на ЕТ „Н. Ю.“ и
съседното помещение, действията му след съвкуплението с пострадалата и
напускането на базата на 02.12.2021 г.
Според заключенията на вещото лице по назначените в хода на
досъдебното производство съдебно - медицинска експертиза и допълнителна
съдебно - медицинска експертиза, при нанесения побой, на пострадалата Й.
К., били причинени: по цялата окосмена част на главата разлети
кръвонасядания с червено морав цвят; драскотина в средната част на челото;
кръвонасядания в горната част на двете ушни миди, кръвонасядане по дясна
странична повърхност на шията с диаметър 7 мм; кръвонасядане по левия
шиен мускул; кръвонасядане под ъгъла на дясната лопатка в размер на 5 см;
четири на брой кръвонасядания около изпъкналата част на десния лакът;
разпръснати драскотини по гърба на дясна китка, по четвърти и пети пръст,
три кръвонасядания по воларната повърхност на дясната предмишница;
драскотина по повърхност на дясна китка, кръвонасядане и драскотина по
гърба на лява предмишница, бледосинкаво, мораво петнисто кръвонасядане с
разлети очертания с диаметър 4 см и драскотина под него по воларната
повърхност на лява предмишница; три броя безформени синкави
кръвонасядания с размер 2- 3 см на външна страна на лява предмишница,
кръвонасядане, с размер 4 см по горната повърхност на ляво рамо;
кръвонасядане с размер 5 см на външната страна на ляво бедро,
кръвонасядане на дясно коляно и драскотина. За посочените наранявания,
вещото лице посочило, че могат да се получат при обстоятелствата,
съобщени от пострадалата, при побой с ръце, ритане с крака и блъскане в
околни предмети. По половия орган на пострадалата не били установени
изменения. Вещото лице посочило, че появата на изменения била възможна,
но не задължителна. В много случаи не се установявали такива при заявено
несъгласие за полов акт. В този смисъл липсата им не изключвала насилствен
полов акт.
В хода на разследването била назначена съдебно - биологична
експертиза на човешки косми от областта на главата, констатирани при оглед
11
на местопроизшествие в кош пред офиса на ЕТ „Н. Ю.“ в гр. Хасково, като
според заключението на вещото лице, същите произхождат от главата на
пострадалата Й. К..
В хода на досъдебното производство, мобилен телефон, марка „IPhone
12pro“ сериен № *********, IMEI: *************** и IMEI:
****************, собственост и предаден от подс. О. Н. Х., бил обект на
обследване на изследване по назначената съдебно - компютърно техническа
експертиза и оглед на веществени доказателства. Било установено от вещото
лице, че в паметта на мобилния телефон се съдържали три видеофайла,
заснети на 02.12.2021г. в с. Войводово. Същите били обект на оглед на ВД и
възпроизвеждали блудствените действия на подсъдимия О. Х., осъществявани
с пострадалата Й. К., описани по-горе. Записите били възпроизведени и в
отделен оглед на веществено доказателство - посоченият мобилен телефон.
Отделно, в мобилния телефон марка " марка „IPhone 12pro“ сериен №
*********, IMEI: ***********и IMEI: ************* се съдържала и
информация за предхождащата и последващата комуникация посредством
„Инстаграм“ и по телефона между подсъдимия и частния обвинител и
граждански ищец.
В хода на досъдебното производство обект на компютърно - техническа
експертиза бил профилът в социална мрежа „Instagram“ /Инстаграм/ на
пострадалата Й. К.. Намерената в него комуникация, отговаряла по
съдържание с намерената в мобилния телефон на подсъдимия.
В хода на досъдебното производство бил извършен оглед на ВД на диск,
предаден с Протокол за доброволно предаване, съдържащ записи 02.12.2021 г.
от охранителните камери на бензиностанция „Лукойл“ на бул.
„Освобождение“ в град Хасково. На записите била заснета на срещата между
подс. О. Х. и пострадалата Й. К., след влизането им в гр. Хасково, със
свидетеля К. Е., на същата бензиностанция, състояла се на 02.12.2021 г.
В хода на досъдебното производство били приобщени като ВД дрехи и
бельо - скъсани червени бикини, тип „прашки“, предадени с протокол за
доброволно предаване от пострадалата Й. К..
В хода на досъдебното производство от мобилните оператори били
изискани справки за трафик на данни от мобилните телефони на пострадалата
и обвиняемия, била назначена съдебна компютърно-техническа експертиза за
анализ на данните.
Гореизложената фактическа обстановка се доказва по безспорен начин
от събраните на досъдебната и съдебната фаза на производството писмени
доказателства, посочени на съответното място по – горе, както и от
приобщените към доказателствата по делото по реда на чл. 281 и чл. 283 от
НПК, писмени материали, съдържащи се в досъдебното производство:
протоколи, справки и бюлетини за съдимост, от заключенията на вещите лица
по назначените на досъдебното производство съдебно – медицинска
експертиза, допълнителна съдебно – медицинска експертиза, съдебно -
12
биологична експертиза на човешки косми от областта на главата, и съдебно -
компютърно техническа експертиза на веществени доказателства и съдебно –
психиатрични експертизи, които съдът възприема като компетентни и
безпристрастно изготвени, всички преценени във връзка с изявленията на
подсъдимия по реда на 371, т. 2 НПК и подкрепящи направеното от него в
съдебната фаза признание на фактите и обстоятелствата, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт.
Настоящият съдебен състав намира, че въз основа на така възприетата
фактическа обстановка и след обсъждане на направените доводи относно
съставомерността и правната квалификация на извършеното деяние, се налага
недвусмислен и категоричен извод, че подсъдимият О. Н. Х. от с. В., обл. Х.
от обективна страна е осъществил признаците и на състава на престъпление
по чл.152, ал. 1, т. 2 от Наказателния кодекс, за което с повдигнатото му
обвинение е привлечен към наказателна отговорност, тъй като на 02.12.2021
г. в с. Войводово, обл. Хасково се съвкупил с Й. Г. К. на 18 години от град Х.,
като я принудил към това със сила.
От събраните доказателства е безспорно установена обективната страна
на деянието, механизма на осъществяването му, както авторството на
престъплението, а именно, че подсъдимият е извършил същото. Детайлният
анализ на фактите, установени в хода на съдебното следствие,
потвърждаващи в основна степен описаната в обстоятелствената част на
обвинителния акт фактическа обстановка, води до недвусмисления извод, че
подсъдимият О. Н. Х., като лице от мъжки пол, а оттам и субект на
престъплението, от обективна страна е осъществил признаците на състава на
посоченото престъпление след като на посочените в акта на държавното
обвинение дата и място се съвкупил с лице, което няма спор, че от женски
пол, а именно: с пълнолетната Й. Г. К.. По този начин се потвърждава, че е
осъществен първият елемент от типичното двуактно престъпление,
криминализирано с разпоредбата на чл. 152 НК. Деянието е довършено.
Действително, полов акт между подсъдимия и пострадалата е бил осъществен
и за този факт няма спор, както между страните по делото и в частност
възражения от защитата и подсъдимия, така също липсва съмнение и у съда.
Основният момент, предмет на изследване по делото е дали така
установеният половият акт с подсъдимия на инкриминираната дата е бил
осъществен, след като преди това обективираното и външно ясно изразено
несъгласие от пострадалата е било сломено от принудата, изразяваща се в
осъществените действия от подс. О. Н. Х. на физическо насилие - най –
напред чрез завличането й в помещението, в което са се разиграли събитията,
а след това чрез разсъбличане на дрехите на пострадалата и с извършване
впоследствие на останалите насилнически действия, насочени към сломяване
на съпротивата на Й. Г. К. и улесняване осъществяването на нежелан от нея
полов акт, същевременно желан от подсъдимия. Отговорът на този въпрос,
бележещ, всъщност основен, момент от предмета на изследване по делото е
категорично положителен и анализът в потвърждение на този извод би могъл
13
да започне от предшестващите инкриминираното деяние събития. В тази
връзка, и без да се навлиза неоправдано в подробности извън предмета на
доказване по делото и пределите на изследване, формирани и по този начин
ограничени от акта на държавното обвинение по чл. 246 от НПК, е
необходимо да бъде изложено, че цялостното поведение на подсъдимия по
повод познанството му с пострадалата очевидно е било насочено към
установяване не непременно на трайни и задълбочени интимни отношения с
нея, както самият той потвърждава в своите обяснения и както е декларирал
пред пострадалата, каквото е било и нейното желание. Подход, съвсем
обясним житейски, предвид етапа, на който се намирал личният живот на
подсъдимия и този на пострадалата – и двамата са били в млада възраст и
необвързани. От друга страна, очевидно и двамата са изпитвали физическо
увлечение един към друг, което също проличава от данни за интимни срещи и
сексуални контакти, осъществени преди датата на инкриминираното деяние.
В случая обаче развоя на събитията в процесната нощ сочи, че липсва
основание да се дири онази преднамереност у подсъдимия за интимен
контакт с подсъдимата при анализиране на неговото поведение, защото
данните по делото сочат за възникнало внезапно желание за това, след като
преди това подсъдимият и частният обвинител и граждански ищец са имали
пререкание относно съдържание на телефона на пострадалата и водена
кореспонденция и разговори. Разбира се, такова желание би било донякъде
обяснимо като поведение на мъж, който харесва и изпитва физическо
увлечение към представител на другия пол и не е достатъчно само по себе си
да формира умисъл за извършване на престъпление против половата
неприкосновеност на пострадалата, но на предшестващ етап спрямо
инкриминираното деяние. Впоследствие обаче, след като е възникнало
пререкание между двамата, насрещно желание у пострадалата за такъв
контакт с подсъдимия, и да е имало в предходен момент, вече е нямало към
инкриминирания, а пък желанието у последния не е било толкова за наслада
от интимно изживяване с пострадалата, колкото за удовлетворяване на полово
желание с демонстриране на назидателно отношение и отношение на
превъзходство и притежание, дори като израз на „наказване“ на пострадалата
от проявено отношение към други представители на мъжкия пол, довело до
ревност дееца. Очевидно това е бил моментът, в който и нагласата му към
ситуацията се е променила и без значение дали е считал, че полов контакт с
пострадалата му „се полага и следва“ дори само заради демонстрация на
онези съпътстващи го емоционални изживявания, описани по - горе или по
друга причина, същият е неглижирал, при това съвсем съзнателно,
обективираното несъгласие и нежелание у Й. Г. К. за осъществяване на такъв
контакт с него. Подсъдимият, вече в последващ момент, когато е започнал
насилствено да съблича пострадалата, дори се е наложило да разкъса бельото
й, който акт бележи особено ярко насилническия елемент в действията му, от
една страна, а от друга – показателен е за несъгласието на пострадалата, но
въпреки това не само не преустановил действията си, а напротив. Продължил
14
ги е, като след полагане на пострадалата на леглото по гръб, същият,
използвайки тежестта на собственото си тяло и елиминирайки възможността
пострадалата да го отблъсне, е проникнал с половия си член във влагалището,
с което половият акт, или съвкуплението е осъществено, а деянието -
довършено. Този акт, по начина по който е осъществен – с употреба на сила в
посочената форма покрива признаците на съставомерност за престъплението
изнасилване, поради което квалификацията по чл. 152, ал. 1, т. 2 НК, с оглед
особеностите във формата на изпълнителното деяние на двуактното
престъпление, субекта на престъпление и пострадалата, се явява обосновано и
в съответствие с материалния закон дадена.
От събраните доказателства е безспорно установена обективната страна
на деянието, механизма на осъществяването му, както авторството на
престъплението - а именно, че подсъдимият е извършил същото, като е
участвал в извършването на всяко едно от действията, характерни за
типичното двуактно престъпление – осъществяване на принудата, чрез
употреба на сила и акта на съвкупление, което е достатъчно за ангажиране на
отговорността му по обвинението по чл.152, ал. 1, т.2 от Наказателния кодекс.
От субективна страна, съдът намира, че деянието е извършено
умишлено от подсъдимия, при пряк умисъл, т.е съзнавал е, че пострадалата е
лице от женски пол, че не е съгласна с осъществяването на съвкупление с
него, което е изрично и недвусмислено изразено от нея, включително
обективирано с конкретни изрази – желание да си ходи и действия. С
упражнената физическа сила подсъдимият е целял сломяване съпротивата на
пострадалата с цел осъществяване на полов акт. Показателно в тази насока е
установено поведение след инкриминираното деяние, изразяващо се
всъщност и в причината за преустановяването му – не друга, а усетена
неприятна миризма от страна на подсъдимия, която отразява ясно
субективното отношение на дееца към извършеното от него противоправно
поведение и обосновават в категорична степен умисъла на същия и нито
начинът на мислене на подсъдимия, свързан с поведението на пострадалата и
наличието на предходни сексуални контакти с нея, нито други факти могат да
преодолеят аргументите за формирания умисъл. Тъкмо напротив. Дали
умисълът за изнасилване е намерил своето продължение във формиране,
поради стеклите се обстоятелства, на умисъл за принуждаване чрез употреба
на сила пострадалата към извършване и на последващи блудствени действия
не е необходимо да се анализира на това място, предвид наличието на
съответно обвинение, с което ясно тези моменти са разграничени и по –
нататък съдът ще даде израз на мотивите за споделянето им.
При определяне на вида и размера на наказанието за подсъдимия, съдът
взе предвид: от една страна степента на обществена опасност на деянието, а
от друга – степента на обществена опасност на дееца и подбудите за
извършване на престъплението. При индивидуализация на наказанието,
съдът прецени обстоятелствата, които имат значение за определяне
конкретната степен на обществената опасност на деянието и дееца. Като
15
смекчаващи отговорността обстоятелства съдът отчете младата възраст на
подсъдимия, съдействието, което деецът е оказал на разследващите органи,
като по този начин е спомогнал за по - бързото разкриване на случая, както и
положителното му процесуално поведение в това число и направените пълни
самопризнания, с които допринесе за изясняване на обективната истина по
делото, изразеното съжаление и разкаяние за извършеното. Разбира се, не
само не могат да бъдат пренебрегнати, но следва изрично да се изтъкнат, при
обсъждане въпроса за индивидуализацията на наказанието, и данните за
чистото му съдебно минало, а данните за осъждането, за което е настъпила
реабилитация следва да се възприемат като негативен атестат за личността.
Наред с това, същият се занимава със собствен бизнес и е активно трудово
ангажиран, което следва да се толерира от гледна точка възможността за
възпитание у него на редица житейски ценности. Като отегчаващи вината
обстоятелства следва да бъдат взети арогантността на деянието и мотива за
осъществяването му – демонстриране на ярко неглижиране на личната сфера
и достойнство на пострадалата и проявеното от подсъдимия усещане за
превъзходство в личните им отношения и собственическо отношение.
Преценявайки поотделно и в съвкупност гореизложеното, съобразявайки
принципите за законоустановеност и индивидуализация на наказанието,
залегнали в чл. 54 от НК, изхождайки от предвидено за гореописаното
престъпление наказание „Лишаване от свобода”, съдът счете, че наказанието
за подсъдимия О. Н. Х. следва да бъде определено при условията на чл. 58а,
ал. 1 от НК, с оглед процесуалния ред, по който се разглежда делото и на
основание чл. 373, ал. 2 НПК, тъй като според съда не са налице
предпоставките по чл. 55 НК, приложим съобразно предвидената възможност
в 58а, ал.4 от НК за прилагане на по - благоприятния за дееца закон. В случая,
макар да се мотивира, не се установи наличието на изключително или
многобройни смекчаващи вината обстоятелства. За престъплението по чл.
152, ал.1, т. 2 от НК съдът прецени обаче, че следва да се наложи наказание
по вид лишаване от свобода при превес на смекчаващите вината
обстоятелства над установения минимум и близо до него, съответно под
средния размер, за срок от 3 /три/ години, което да бъде намалено с 1/3 на
основание чл. 58а, ал.1 от НК и по този начин същото бе индивидуализирано
на 2 години лишаване от свобода. Така определеният размер на наказанието е
справедлив и обосновани и от естество да изпълни предвидените от
законодателя в чл. 36 от НК цели, да окаже своето въздействие и ефект
спрямо дееца, както и да повлияе предупредително върху останалите членове
на обществото. За постигане целите на наказанието, при това при наличие на
формалните предпоставки за приложението на института на условното
осъждане по чл. 66, ал. 1 НК, настоящият съдебен състав намери, че отлагане
на изтърпяване на наложеното наказание следва да бъде постановено с
изпитателен срок от 4 години и 6 месеца, поради липсата на правно – и
житейски обоснована необходимост от ефективно изтърпяване, за да се
постигне необходимото по – сериозно въздействие по отношение на
16
подсъдимия, насочено към неговото превъзпитание и поправяне, който освен
това е показал желанието си да създаде семейство.
На следващо място, детайлният анализ на фактите, установени в хода на
съдебното производство, потвърждаващи описаната в обстоятелствената част
на обвинителния акт фактическа обстановка, води до недвусмисления извод,
че подсъдимият О. Н. Х. е осъществил от обективна и субективна страна и
престъплението, субсумирано по състава по чл. 150, ал. 1 от Наказателния
кодекс, за което с повдигнатото му обвинение е привлечен към наказателна
отговорност, тъй като на 02.12.2021 г. извършил действия с цел да възбуди и
удовлетвори полово желание. Тези действия са осъществени без съвкупление
по отношение на лице, навършило 14 - годишна възраст - Й. Г. К. от гр.
Хасково и са се изразили в поемане с уста от пострадалата на половия орган
на подсъдимия, който употребил за това сила и заплашване.
От събраните доказателства е безспорно установена обективната страна
на деянието, механизма на осъществяването му, както авторството на
престъплението, а именно, че подсъдимият е извършил същото.
Обстоятелство, което не се оспорва от него, с оглед направените пред съда
самопризнания, нито от защитата му. Не буди съмнение и факта, установен в
хода на съдебното следствие, свързан с изясняване на конкретните действия
на подсъдимия, осъществени по отношение на пострадалата. Същият, след
като преди това осъществил полов акт, като отново я е принудил със сила и
заплашване, но е останал полово неудовлетворен, я е накарал впоследствие да
осъществи и блудствени действия, като я е накарал да му прави орална любов
– фелацио. Посочените действия без съмнение са блудствени и с
извършването им очевидно се цели удовлетворяване на полово желание.
Особеността в конкретната хипотеза по отношение на подс. О. Н. Х. е тази, че
той самият е взел участие при извършване на всяко едно от действията,
характерни за двуактното престъпление, а именно осъществяване на
принудата – чрез физическо насилие /нанасяне на удари/ и заплахи, също
отнасящи се за осъществяване на физическо насилие по отношение на
частния обвинител и граждански ищец Й. Г. К., а така също и в самата
деятелност, насочена към полово удовлетворение, изразяваща се в поемане на
половия му член от пострадалата с уста и извършване на тази дейност до
постигане на специалната цел – полово удовлетворение, реализирана с факта
на еякулация. Така осъществената престъпна дейност е подведена под
нормата на чл. 150, ал. 1 от Наказателния кодекс обосновно и в съответствие с
материалния закон. Деянието, предвид възрастта на пострадалото лице, е
съставомерно по чл. 150 НК, по който текст съгласието, за разлика от
деянието по чл. 149 НК, не е лишено от значение, а употребата на сила или
заплашване е обективен признак от състава на престъпление. В случая от
доказателствата по делото този признак е несъмнено установен и в двете
проявни форми, след като бе изяснено, че подсъдимият е употребил по
отношение на пострадалата и насилие, за да бъде формирана по този начин
волята й за извършване на гореописаните блудствените действия, и заплахи,
17
за да продължи да въздейства върху волята й. От обективна страна е
консумиран състава на престъпление по чл. 150, ал. 1, от НК, защото тези
действия по отношение на пострадалата, осъществени от подсъдимия не само
са били с цел, но са и довели до извършване на орален акт от нейна страна,
поемайки с уста половия член на подсъдимия и в резултата – удовлетворяване
на полово желание. Следва да се отбележи, че инкриминираните блудствени
действия са осъществени по време след преустановяване на действията,
свързани с желанието и действията по съвкупление с пострадалата, при което
умисълът за изнасилване е намерил своето продължение във формиране,
поради стеклите се обстоятелства, отделно на умисъл за принуждаване, чрез
употреба на сила, на Й. К. към извършване на блудствени действия. По тази
причина не би могло да се приеме, че тези действия се поглъщат от състава
на престъпление по чл. 152, ал. 1 от НК, както уместно е приел и
представителят на държавното обвинение в акта по чл. 246 НПК, в каквато
насока е последователната практика на ВКС на РБ, поддържаща становището,
че когато деецът осъществи изнасилването и след това с други действия
извърши и блудство ще носи отговорност за две деяния, тъй като се касае за
реална съвкупност и по - тежкото престъпление не поглъща по - лекото.
Поглъщане ще има, ако с едни и същи действия са осъществени съставите на
блудството и изнасилването, т. е. идеална съвкупност между двете е
невъзможна.
От субективна страна, съдът намира, че деянието е извършено от подс.
О. Х. умишлено, при пряк умисъл, т.е съзнавал е, че пострадалата не е
съгласна с осъществяването на блудствените действия, а с упражнената сила
се е стремял преодоляване на несъгласието и сломяване на евентуалната
съпротивата на пострадалата с цел осъществяване на блудствените действия,
с каквато цел е отправял и заплахите по отношение на същата. Допълнителен
анализ по отношение обективното проявление на субективния елемент и на
отношението на дееца към извършването както от гледна точка
интелектуалния, така и от гледна точка волевия момент не се налага.
При определяне вида и размера на наказанието за подсъдимия за това
деяние, съдът отново взе предвид: от една страна степента на обществената
му опасност, както и тази на дееца и подбудите за извършване на
престъплението. При индивидуализация на наказанието, съдът прецени
смекчаващите отговорността обстоятелства - младата възраст на
подсъдимия, съдействието, което е оказал на разследващите органи, както и
положителното му процесуално поведение в това число и направените пълни
самопризнания, с които допринесе за изясняване на обективната истина по
делото, изразеното съжаление и разкаяние за извършеното. Отново, при
обсъждане въпроса за индивидуализцията на наказанието, следва да бъдат
обсъдени данните за чистото му съдебно минало, като тези за предходно
осъждане, за което е настъпила реабилитация, не променят горния извод, но
следва да се възприемат като негативен атестат за личността. Наред с това,
подсъдимият е трудово ангажиран, което следва да се толерира от гледна
18
точка възможността за възпитание у него на редица житейски ценности. Като
отегчаващи вината обстоятелства следва да бъдат взети арогантността на
деянието и заснемане с мобилно устройство на действията с пострадалата,
което допълнително е въздействало по крайно негативен начин на психиката
й. Преценявайки поотделно и в съвкупност гореизложеното, съобразявайки
принципите за законоустановеност и индивидуализация на наказанието,
залегнали в чл. 54 от НК, изхождайки от предвидено за гореописаното
престъпление наказание „Лишаване от свобода”, съдът счете, че наказанието
за подсъдимия О. Н. Х. следва да бъде определено при условията на чл. 58а,
ал. 1 от НК, с оглед процесуалния ред, по който се разглежда делото и на
основание чл. 373, ал. 2 НПК, тъй като според съда не са налице
предпоставките по чл. 55 НК и то разкриващо по – благоприятен за него
режим. В случая не се установи наличието на изключително или многобройни
смекчаващи вината обстоятелства. За престъплението по чл. 150, ал.1 от НК
съдът прецени, че следва да се наложи наказание по вид лишаване от свобода
при превес на смекчаващите вината обстоятелства над установения минимум
и близо до него, съответно под средния размер, за срок от 3 /три/ години,
което да бъде намалено с 1/3 на основание чл. 58а, ал.1 от НК и по този начин
същото бе индивидуализирано на 2 години лишаване от свобода като
изпълнението на същото на основание чл. 66, ал. 1 НК - отложено с
изпитателен срок от 4 години, доколкото се установи едновременното
наличие на формалните предпоставки за това и липсата на необходимост от
ефективно изтърпяване. Така определеният размер на наказанието е
справедлив и обосновани и от естество да изпълни предвидените от
законодателя в чл. 36 от НК цели, да окаже своето въздействие и ефект
спрямо дееца, както и да повлияе предупредително върху останалите членове
на обществото.
Предвид обстоятелството, че деянията са извършени при условията на
реална съвкупност, е налице и основанието по чл. 23, ал. 1 НК, поради което
съдът прие, че следва на подсъдимия да се определи едно общо измежду
наложените му с настоящата присъда за всяко от престъпленията наказания, а
именно най – тежкото от тях по вид и размер – лишаване от свобода за срок
от 2 години лишаване от свобода.
В пълна степен настоящият съдебен състав споделя, въз основа на
идеята да бъдат изпълнени целите на личната и генерална превенция на
закона, и тезата, че липсва необходимост от прилагане на нормата на чл. 24 от
НК, имаща санкционен характер за осъдения, въпреки усложнената му
престъпна дейност, установена от събраните доказателства. В този смисъл,
макар да е налице формалната предпоставка, визирана в чл. 24 НК, а именно
наложените наказания да са от един и същи вид, каквито са тези, наложени с
присъдата по настоящото дело, формиращи съвкупността, то съдът приема,
че общото наказание на осъдения не следва да бъде увеличавано.
Същевременно, изпълнението на така определеното общо наказание, на
основание чл. 25, ал. 4, вр. чл. 66, ал. 1 НК, бе отложено с изпитателен срок от
19
4 години и 6 месеца, доколкото се установи едновременното наличие на
формалните предпоставки за това и липсата на необходимост от ефективно
изтърпяване. Така определеното общо наказание се явява, според настоящия
състав в съответствие с целите на наказанието, прокарани в разпоредбата на
чл. 36 от НК, както и най – вече от гледа точка личната и индивидуална
превенция по отношение на подсъдимия, така и от гледна точка генералната
превенция, с уговорката, че несъвместима с тази цел е обществената нагласа
наказанията, налагани на извършителите на деяния, включително такива с
тежък емоционален, а понякога и физически заряд, за отмъщение по
отношение на дееца за осъщественото от него посегателство срещу половата
неприкосновеност.
По отношение на предявените граждански искове:
Предявеният от Й. Г. К. против подс. О. Н. Х. от с. В., обл. Х.
граждански иск, приет за съвместно разглеждане от съда в рамките на
наказателното производство, за сумата в размер на 85000 лева,
представляваща обезщетение за причинените от деянието по чл. 152, ал. 1, т.
2 НК имуществени вреди намира своето правно основание в разпоредбата на
чл. 45 от Закона за задълженията и договорите, по която е квалифициран от
съда. Същият, с оглед достигнатия извод за наличие на деяние, осъществено
от подсъдимия виновно, съдът намира, че е доказан по основание. Несъмнено,
вследствие на престъпния акт на съвкупление с пострадалата от страна на
подсъдимия О. Н. Х., осъществяващ признака „деяние” по смисъла на чл. 45
ЗЗД, като не съществува спор относно неговата обществена опасност и
противоправност, доколкото съставлява престъпление, пострадалата е
претърпяла неимуществени вреди, доказани в хода на съдебното следствие,
които следва да бъдат обезщетени. Предвид установените факти по делото и
като взе предвид обстоятелството, че подсъдимият е признат за виновен в
извършване на деянието по чл. 152, ал. 1, т. 2 НК, за което е привлечен към
наказателна отговорност, както и че са налице всички останали от елементите
от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД – деяние, противоправност, вреда,
пряка причинна връзка между тях, доказана вина на подсъдимия, настоящият
състав на съда намира, че следва да бъде дадена защита увреденото лице,
респ. за да бъде ангажирана деликтната отговорност на причинителя,
възникнала, поради виновно неизпълнение на общото задължение да не се
вреди другиму. В този смисъл, предявеният от гражданския ищец против
подсъдимия иск е установен по основание, както вече бе посочено. Същият по
отношение на неимуществените вреди, съдът намира за доказан, въз основа на
разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, до размера на 16 000 лева. Преценката на съда,
основана на обективната категория справедливост, обхваща обсъждане на
първо място вида на увреждането, причинено на пострадалото лице, а на
следващо място е необходимо да се отчита и срока за възстановяване на
пострадалата, както и възможните, но най – вече установени последици след
това – за нейното психическо и физическо състояние. Размерът на
обезщетението бе определен единствено въз основа на доказателствата за
20
настъпили вредни последици, с неимуществен характер, явяващи се пряка и
непосредствена последица от престъпното деяние. При анализа на
основателността и доказаността на гражданския иск, приет за съвместно
разглеждане в наказателния процес, не без значение, за разлика от анализа на
правната квалификация на деянието и на осъществения престъпен състав, се
явява вече и поведението на пострадалата. В конкретната хипотеза обаче, не е
установено и дори не се сочи от другата страна, че с действията си,
предшестващи или по време на инкриминирания инцидент, би могло да се
приеме, че е допринесла по някакъв начин за осъществяване на
съставомерния резултат. Последното съставлява аргумент да се възприеме от
съда, че не е налице съпричиняване на вредоносния резултат, което да намери
своето отражение при преценка деликтната отговорност на подсъдимия в
допълнително намаляване на обезщетението за причинени на пострадалата
неимуществени вреди. Изложеното мотивира и преценката за размера в който
гражданският иск да бъде уважен, а именно 16 000 лева, ведно със законната
лихва върху тази сума от датата на деянието – 02.12.2021 г., въз основа на
изложеното по – горе относно приетия за справедлив размер на възмездяване
на причинените неимуществени вреди, като за разликата до пълния предявен
размер от 85 000 лева, претенцията се явява недоказана и поради това бе
отхвърлена в тази част.
По целия комплекс от фактори, от значение за преценката по
отношение на гражданскоправната претенция за обезщетение за претърпени
от деянието по чл. 150, ал. 1 от НК неимуществени вреди, които бяха
изложени по отношение на деянието по чл. 152 НК, настоящият съдебен
състав прие, че и предявеният от гражданския ищец против подсъдимия иск е
установен по основание. Същият по отношение на неимуществените вреди,
съдът намира за доказан, въз основа на разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, до
размера на 8 000 лева. Преценката на съда, основана на обективната категория
справедливост, обхваща обсъждане отново и на първо място вида на
увреждането, причинено на пострадалото лице, а на следващо място е
необходимо да се отчита и срока за възстановяване на пострадалата, както и
възможните, но най – вече установени последици след това – за нейното
психическо и физическо състояние, поставени на плоскостта на анализ на
цялостната ситуация в отношенията с подсъдимия – от една страна
съществуващите близки и интимни в предходен момент отношения с
пострадалата и факта от друга, че същият е проявил грубост и арогантност
при упражняване на принудата, неприсъщи за морала и показващи крайно
негативен оттенък на демонстрацията на наранено мъжко его и властническо
отношение към лице от женски пол, определящи за присъждане на
обезщетение в посочения размер, ведно със законната лихва, считано от
датата на деянието – 02.12.2021 г. до окончателното й изплащане. За
разликата от уважения размер до предявения от 40 000 лева съдът прие, че
предявеният иск с правна квалификация чл. 45 от ЗЗД следва да бъде
отхвърлен като недоказан по размер, респ. неоснователен.
21
По отношение на разноските:
С оглед обстоятелството че подсъдимият О. Н. Х. от с. В., обл. Х. бе
признат за виновен в извършване на престъплението, за което е привлечен
към наказателна отговорност, в негова тежест, на основание чл. 189, ал. 3
НПК, следва да се възложат разноските по делото, като същият бе осъден да
заплати в полза на Държавата по сметка на ОД на МВР – Хасково сумата в
размер на 3283.90 лева, представляваща направени по делото на досъдебното
производство разноски за заплащане на възнаграждения на вещи лица, а по
сметка на Районен съд – Хасково – сумата в размер на 960.00 лева – държавна
такса съобразно уважения размер на предявения граждански иск, както и по
5.00 лева ДТ във всеки случай на служебно издаване на изпълнителен лист. В
негова тежест, предвид изхода на делото и произнасянето по гражданските
искове, бе възложено да заплати на частния обвинител и граждански ищец Й.
Г. К. направените по делото разноски в размер на 2500.00 лева,
представляваща адвокатско възнаграждение за упълномощен по делото
повереник, които са действително сторени, след като доказателствата сочат,
че договорената сума за заплащане на възнаграждение на упълномощения
повереник е заплатена в брой при сключване на договора за правна защита и
съдействие, имащ характер на разписка в тази част, удостоверяваща
плащането.
По отношение на въпроса относно разпореждането с приобщените по
делото като веществени доказателства, диференцирайки ги, съобразно техния
характер, съдът прие на Й. Г. К., като правоимащо лице да се върнат 1 бр.
Мобилен телефон „Самсунг“, модел „Галакси“, IMEI: ************ и IMEI:
**************** и 1 чифт дамски бикини /прашка/, запечатан в хартиен
плик; 1 бр. дамски потник, запечатан в хартиен плик, както и 1 чифт дамски
панталон /дънки сиви/, запечатан в хартиен плик, а на О. Н. Х., с постоянен
адрес *********************, ЕГН: ********** - 1 бр. мобилен телефон
марка „Huawei“, FIG-LX1 с поставен протектор с IMEI: ************и IMEI:
****************1 бр. мобилен телефон „IPhone 12pro“ сериен №
****************, IMEI: ****************** и IMEI: ***************; 1
бр. записващо устройство DVR „Dahua, доколкото тези вещи, принадлежат на
подсъдимия и нямат характер на средство за извършване на умишленото
деяние. Приобщените като веществени доказателства 1 бр. тампон за ДНК
образец от О. Н. Х., запечатан в хартиен плик; 1 бр. тампон за ДНК образец от
Й. К., запечатан в хартиен плик - 1 бр. тампон обтривка от влагалище на Й. К.,
запечатан в хартиен плик и хартиен плик, съдържащ косми /от главата на Й.
К., след СМЕ на веществени доказателства/ съдът постанови да се унищожат
по предвидения в ПАС ред, като вещи без стойност, а приобщеният като
веществено доказателство 1 бр. стартерен ключ за автомобил с надпис DAF,
предаден от Й. К., запечатан в хартиен плик - да се върне на лицето Н. Х. Ю.,
действащ в качеството му на ЕТ „Н. Ю.“ с. В., обл. Х., като правоимащо.
Приобщените като веществени доказателства: 1 брой оптичен носител
- диск „Verbatin“, съдържащ записи от охранителни камери на
22
бензиностанция „Лукойл“ в гр. Хасково, бул. „Освобождение“ - в прозрачен
полиетиленов плик; 1 брой оптичен носител - диск „Maxell“ съдържащ
записи, с ръкописен надпис 1051/21 РУ-Хасково СКТЕ, изготвен при съдебно
компютърна техническа експертиза; 1 брой оптичен носител - диск „Verbatin“
c надпис „профил- *********СКТЕ, изготвен при СКТЕ; 4 броя оптични
носители, дискове, в плик изследвано ВД; 1 брой оптичен носител - диск,
съдържащ установъчни данни за абонат и трафик от мобилен оператор, както
и 1 брой оптичен носител - диск, съдържащ установъчни данни за абонат и
трафик от мобилен оператор съдебният състав постанови с присъдата да
останат приложени по делото.
Така мотивиран, съдът постанови присъдата си.


Председател:


23
Съобщи за изтекли лични данни