РЕШЕНИЕ
№ 76
гр. Карлово, 04.09.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАРЛОВО, І-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и втори август през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Анна Г. Георгиева
при участието на секретаря Маргарита Ст. Тянчева
като разгледа докладваното от Анна Г. Георгиева Административно
наказателно дело № 20235320200257 по описа за 2023 година
За да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
С наказателно постановление № 22-0281-001364 от 12.01.2023 г. на
Началника на РУ- Карлово към ОД на МВР- Пловдив, на А. И. К., ЕГН
**********, от гр. К., П. обл., ул. „Б.“ ** са наложени административни
наказания на основание чл.183 ал.1 т.1 пр.1 и 2 от Закона за движението по
пътищата /ЗДвП/- глоба в размер на 10 лв., за нарушение на чл.100 ал.1 т.1 от
ЗДвП; на основание чл.185 от ЗДвП- глоба в размер на 20 лв., за нарушение
на чл.139 ал.2 т.1 от ЗДвП; на основание чл.185 от ЗДвП- глоба в размер на 20
лв., за нарушение на чл.139 ал.2 т.2 от ЗДвП и на основание чл.185 от ЗДвП-
глоба в размер на 20 лв., за нарушение на чл.139 ал.2 т.4 от ЗДвП.
Недоволен от наказателното постановление е останал жалбоподателят и
чрез упълномощен процесуален представител го обжалва само в частта му, с
която му е наложено на основание чл.183 ал.1 т.1 от ЗДвП административно
наказание глоба в размер на 10 лв., за нарушение на чл.100 ал.1 т.1 пр.1 и 2 от
ЗДвП. С жалбата прави искане за отмяната му като незаконосъобразно и
неправилно. Излага доводи. Претендират се разноски.
В с.з. жалбоподателят, редовно призован, не се явява. Представлява се
от адв. П., който поддържа жалбата. По същество пледира за отмяна на
атакуваното наказателно постановление като неправилно и
незаконосъобразно. Излага доводи, твърдейки допуснато нарушение на
1
процедурата по издаване на наказателното постановление в оспорваната част,
а именно чл.18 от ЗАНН.
Органът, издал наказателното постановление, редовно призован, не
изпраща представител. Взема становище за неоснователност на жалбата.
Излага доводи за правилност и законосъобразност на атакуваното наказателно
постановление като иска от съда същото да бъде оставено в сила. Излага
становище за прекомерност на адвокатския хонорар при евентуално
уважаване на жалбата.
Съдът, като прецени процесуалните предпоставки за допустимост,
обсъди събраните по делото доказателства и взе предвид доводите на
страните, намери за установено от фактическа страна следното:
Жалбата е подадена в срок, срещу подлежащ на съдебен контрол акт,
поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Разгледана от съда е основателна.
След като обсъди събраните по делото гласни доказателства чрез
показанията на разпитаните в качеството на свидетел полицейски служители
Г. А. като актосъставител и Ц. У. като свидетел по акта и очевидец при
установяване на нарушението, както и приобщените писмени доказателства-
наказателно постановление № 22-0281-001364 от 12.01.2023 г., разписка за
връчването му, АУАН серия GA № 735465/29.12.2022 г., справка за
собственост на МПС, справка за нарушител/водач, заповед № 8121з-
1632/02.12.2021 г., заповед № 317з-11675/31.12.2021 г., заповед № 8121К-
10478/15.11.2018 г., съдът намира за установено следното:
С АУАН серия GA № 735465/29.12.2022 г. оправомощено длъжностно
лице, съгласно заповед № 317з-11675/31.12.2021 г. приело, че жалбоподателят
К. е осъществил нарушения на разпоредбите на чл.100 ал.1 т.1 от ЗДвП,
чл.139 ал.2 т.1 от ЗДвП, чл.139 ал.2 т.2 от ЗДвП и чл.139 ал.2 т.4 от ЗДвП, тъй
като на 29.12.2022 г., в 02,45 часа, в гр. К., на ул. „Т.К.“ до ***, с посока на
движение от север на юг, управлявал собствения си лек автомобил „Мерцедес
*****“ с рег. № *****, като при проверка водачът не носил свидетелство за
управление на МПС и контролен талон към него, както и не бил оборудвал
управлявания от него автомобил с обезопасителен триъгълник, аптечка и
светлоотразителна жилетка.
Така съставения АУАН жалбоподателят подписал без възражения и
получил препис от същия.
Въз основа на така съставения АУАН, на 12.01.2023 г. оправомощено
длъжностно лице, съгласно заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. и заповед №
8121К-10478/15.11.2018 г. издало атакуваното наказателно постановление, с
което при идентични с акта обстоятелства по нарушенията, дата и място на
извършване, на жалбоподателя били наложени административни наказания
на основание чл.183 ал.1 т.1 от ЗДвП- глоба в размер на 10 лв., за нарушение
на чл.100 ал.1 т.1 пр.1 и 2 от ЗДвП; на основание чл.185 от ЗДвП- глоба в
размер на 20 лв., за нарушение на чл.139 ал.2 т.1 от ЗДвП; на основание
2
чл.185 от ЗДвП- глоба в размер на 20 лв., за нарушение на чл.139 ал.2 т.2 от
ЗДвП и на основание чл.185 от ЗДвП- глоба в размер на 20 лв., за нарушение
на чл.139 ал.2 т.4 от ЗДвП.
Наказателното постановление било връчено на жалбоподателя на
26.05.2023 г., а жалбата срещу него- депозирана на 03.06.2023 г.
Процесната жалба касае наказателното постановление само в частта му,
с която е наложено, на основание чл.183 ал.1 т.1 от ЗДвП, административно
наказание глоба в размер на 10 лв., за нарушение на чл.100 ал.1 т.1 пр.1 и 2 от
ЗДвП. Съдът, извършвайки служебно проверка за законосъобразност в
обжалваната част, намира, че атакуваното наказателно постановление страда
от съществено процесуално нарушение, налагащо неговата отмяна. Както в
АУАН, така и в наказателното постановление са описани две деяния, както
неносене на СУМПС, така и на контролния талон към него, които
представляват отделни и самостоятелни нарушения. В същото време е
наложено само едно единствено административно наказание на основание
чл.183 ал.1 т.1 предл. 1 и 2 ЗДвП. По този начин административно-
наказващият орган е допуснал нарушение на разпоредбата на чл.18 ЗАНН,
която е категорична, че когато с едно деяние са извършени няколко
административни нарушения или едно и също лице е извършило няколко
отделни нарушения, наложените наказания се изтърпяват поотделно за всяко
едно от тях. Като е наложил само едно наказание за две отделни нарушения,
наказващият орган е допуснал съществено процесуално нарушение, което не
може да бъде преодоляно в хода на съдебното производство, още повече, че е
абсолютно неясно за кое от двете твърдени нарушения е наложено
наказанието. Горното има значение при извършване преценка от страна на
съда досежно приложението на чл.2 и чл.3 от ЗАНН, предвид настъпилата по-
благоприятна за жалбоподателя промяна в законодателството на чл.100 ал.1
т.1 от ЗДвП, обн. в ДВ, бр. 67 от 04.08.2023 г., предвиждаща отпадане на
задължението за водача на МПС да носи контролен талон към СУМПС. Ето
защо, с налагането на едно наказание за установените в случая две
нарушения- неносене на СУМПС и неносене на контролен талон към
СУМПС, освен че се явява неясна волята на наказващия орган, за кое от двете
нарушения е наложил наказанието, но и се препятства възможността за
приложение на по- благоприятния закон спрямо дееца, което нарушава
правата му.
По изложените мотиви, съдът намира атакуваното наказателно
постановление в обжалваната му част- досежно наложеното, на основание
чл.183 ал.1 т.1 от ЗДвП, административно наказание глоба в размер на 10 лв.,
за нарушение на чл.100 ал.1 т.1 пр.1 и 2 от ЗДвП, за незаконосъобразно,
поради което следва същото да бъде отменено. В останалата част- досежно
наложените административни наказания на основание чл.185 от ЗДвП- глоба
в размер на 20 лв., за нарушение на чл.139 ал.2 т.1 от ЗДвП; на основание
чл.185 от ЗДвП- глоба в размер на 20 лв., за нарушение на чл.139 ал.2 т.2 от
ЗДвП и на основание чл.185 от ЗДвП- глоба в размер на 20 лв., за нарушение
3
на чл.139 ал.2 т.4 от ЗДвП, наказателното постановление е влязло в сила.
Тъй като в случая жалбата се явява изцяло уважена и е налице
своевременно направено искане от страна на жалбоподателя за присъждане
на разноски, същото следва да бъде уважено.
Представен е по делото договор за правна защита и съдействие, от
който се установява, че жалбоподателят е заплатил на процесуалния си
представител сумата от 400 лв. Съгласно чл.18 ал.2 вр. чл.7 ал.2 т.1 от
Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения /изм. и доп. ДВ, бр. 88 от 4.11.2022 г./ минималното
адвокатското възнаграждение за процесния вид дело е 400 лв. Претендира се
сумата от 400 лв., която се явява съответна на посочения минимален размер
на адвокатското възнаграждение за този вид дела. При този изход на делото и
на основание чл.63 ал.3 от ЗАНН във вр. с чл.144 във вр. с чл.143 ал.1 от АПК
следва направените разноски от жалбоподателя за процесуален представител
в размер от 400 /четиристотин/ лева да се възложат в тежест на ОДМВР-
Пловдив, към чиято структурна единица принадлежи органът, издал
атакуваното наказателно постановление.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН,
съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 22-0281-001364 от 12.01.2023
г. на Началника на РУ- Карлово към ОД на МВР- Пловдив, в частта му, с
която на А. И. К., ЕГН **********, от гр. К., П. обл., ул. „Б.“ ** е наложено
административно наказание на основание чл.183 ал.1 т.1 пр.1 и 2 от ЗДвП-
глоба в размер на 10 лв., за нарушение на чл.100 ал.1 т.1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА ОД на МВР- Пловдив да заплати на А. И. К., ЕГН
**********, от гр. К., П. обл., ул. „Б.“ ** сумата от 400 /четиристотин/ лева,
представляващи направените по делото разноски за адвокатски хонорар на
процесуален представител.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване от страните в
четиринадесетдневен срок от съобщаването му пред Административен съд гр.
Пловдив.
МТ
Съдия при Районен съд – Карлово: _______________________
4