№ 87
гр. Варна, 17.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на
първи март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Г. Йовчев
Членове:Николина П. Дамянова
Даниела Ил. Писарова
при участието на секретаря Ели К. Тодорова
като разгледа докладваното от Г. Йовчев Въззивно търговско дело №
20233001000015 по описа за 2023 година
Производството е образувано по въззивна жалба на ЗАСТРАХОВАТЕЛНО
АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО „ОЗК - ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, със седалище гр.София
срещу решение №521/16.11.2022 г. по т.д.333/2022 г. по описа на ОС - Варна, в частта с
която искът за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в полза на Г. В. М., с
ЕГН ********** от с.К., изразяващи се в претърпени болки и страдания в резултат на ПТП,
настъпило на 08.04.2021г. в гр.Варна, на ул.“Прилеп“ с пътен възел с бул.“Васил Левски“,
по вина на водача на лек автомобил “БМВ 120 Д“, с рег.№В 8542 НТ, е уважен за горницата
над 3 000 лева до 22 000 лева, на основание чл.432 от КЗ, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 24.09.2021 г. - датата на отказа за уважаване на извънсъдебна
претенция, до окончателното изплащане на задължението.
Във въззивната жалба се сочат допуснати нарушения при постановяване на
решението, изразяващи се в противоречие с материалния закон – чл.52 от ЗЗД. Поддържа, че
присъденото обезщетение е завишено и не отговаря на установената съдебна практика, по
отношение определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди.
Насрещната страна Г. В. М., с ЕГН ********** от с.К. е подал писмен отговор, в
който оспорва жалбата.
Съдът, след преценка на представените по делото доказателства, доводите и
възраженията на страните в производството, в съответствие с правомощията си по чл. 269
ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна
страна:
Страните не оспорват предпоставките за възникване отговорността на застрахователя
– наличието на деликт при съответното авторство, противоправност и вина; наличието на
валидно застрахователно правоотношение между причинителя и застрахователното
дружество по застраховка „гражданска отговорност”; настъпването на застрахователно
събитие като юридически факт, пораждащ отговорността на застрахователя. Следователно
– процесните претенции са доказани по основание.
1
Въззивните възражения са сведени единствено до неправилността на съдебния акт,
поради нарушение на материалния закон – чл.52 ЗЗД, като застрахователят поддържа, че е
налице неправилно определяне на дължимото обезщетение, посредством прекомерното му
увеличаване в нарушение на принципа за справедливост. В този предметен обхват следва да
се произнесе и въззивния съд съобразно правилото на чл. 269, изр.2 ГПК.
От съвкупната преценка на събраните по делото гласни и писмени доказателства,
вкл. и експертни заключения се установява, че въззиваемият М., в резултат на
произшествието е получил травматични увреждания, изразяващи се в счупване на големя
пищял на дясна подбедрица. Поставена е гипсова имобилизация за срок от два месеца, през
които трайно са засегнати движенията в десния долен крайник. Възстановяването е
продължило не по-малко от 4-5 месеца, като не се установява забавяне на процеса на
раздвижване. Във връзка с функционалните и анатомични нарушения, възникнали в
резултат на пътното произшествие е настъпило пълно възстановяване.
От заключението по изготвената в първоинстанционното производство СПЕ се
установява, че произшествието е преживяно от въззиваемия като стресово събитие, което е
засегнало предимно физиологията и на второ място психо-емоционалното му състояние -
появили са се страх, вероятно тревожност и потиснатост. Предвид особеностите на
личността на пострадалия, случилото се не се е отразило особено върху неговия социален
живот и не се набелязва дискомфорт в социалната сфера. По време на лечението в домашни
условия, въззиваемият е станал още по-раздразнителен спрямо близкото си обкръжение
/жена му/, отдръпнал се е от социума, като е повишил мнителността и подозрителността си
към другите. Страхове, които пострадалият асоциира, когато го заболи крака при
извършване на по-тежка физическа дейност и които свързва с невъзможност да извършва
такава в бъдеще, в някаква степен са засегнали и неговото достойнство като пълноценен
мъж.
От показанията на свидетелите М. И. Щ. и П. Ж. М.., които съдът цени като
непосредствени и при отчитане на възможната им заинтересованост на основание чл.172 от
ГПК се установява, че след инцидента Г. М. е бил много уплашен, изпитвал е силни болки,
трудно се е придвижвал и обслужвал, като болките в крака и коляното продължавали и до
момента, поради което се налагало да приема болкоуспокояващи.
По отношение на размера, съдът съобрази, че справедливостта, като критерий за
определяне размера на обезщетението при деликт, не е абстрактно понятие, а предпоставя
винаги преценка на обективно съществуващи, конкретни обстоятелства - обема, характера и
тежестта на уврежданията, интензитета и продължителността на търпимите болки и
страдания, физическите, но и психологическите последици за увредения, както и
икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането, преценени адекватно
и в тяхната съвкупност. В тази връзка следва да се изтъкне, че именно посочената динамика
в икономическа конюнктура стои в основата на непрекъснатото нарастване нивата на
застрахователно покритие за неимуществени вреди и законодателното задължение за
тяхното периодично осъвременяване. Задължението на застрахователя е функция от
задължението на застрахования да обезщети увреденото от него лице, а същевременно двете
задължения са едни и същи по съдържание и размер в рамките на застрахователния
договор.
Принципът на справедливост включва в най-пълна степен обезщетяване на вредите
на увреденото лице от вредоносното действие, и когато съдът е съобразил всички тези
доказателства от значение за реално претърпените от увреденото лице неимуществени вреди
/болки и страдания/, тогава решението е постановено в съответствие с принципа на
справедливост. В този смисъл е и константната съдебна практика - Решение № 356 от
09.12.2014 г. по гр. д. № 2946/2014 г. на Върховен касационен съд; Решение № 356 от
09.12.2014 г. по гр. д. № 2946/2014 г. на Върховен касационен съд и редица други.
За определяне на размера на обезщетението за репариране на преживените болки и
2
страдания в конкретния случай следва да се вземе изживяното по време и след
произшествието, съответно негативното му отражение във физически, психологически и
емоционален план, периода на лечение на въззиваемия, периода на неизвестност за
действителните увреждания, времето през което е бил затруднен да се обслужва
самостоятелно, да се движи нормално, което безспорно е довело до дискомфорт и
затруднение в ежедневието.
Наред с това, следва да се съобрази, че болките и страданията, във физически,
психологичен и емоционален план, не се ограничават само до изживените в момента на
самото престъпление болки и страдания, а продължават и след това. Анализът на събраните
доказателства сочи, че претърпения инцидент се е отразил върху неимуществената сфера на
въззиваемия, поради което критерият на справедливостта изисква да бъде определено
обезщетение, което в най-пълна степен да репарира неблагоприятните последици върху
личността на пострадалия.
Предвид това и съобразявайки се с факта, че повече от три месеца, въззиваемият е
бил ограничен във възможността да води пълноценен живот, като и към настоящия момент
преживяното дава отражение в емоционален план, както и с правилото на закона за
определяне на дължимото обезщетение за търпените болки и страдания "по справедливост",
съдът счита, че справедливото обезщетение е в размер на 22 000 лева.
С оглед на изложеното, съдът приема разглежданата претенция за основателна до
размера, уважен от ВОС, поради което съдебният акт следва да бъде потвърден изцяло, като
препраща и към мотивите на първоинстанционния съд.
С оглед изхода от обжалването, отправеното своевременно искане, представените
доказателства за извършение разноски и на основание чл.78, ал.1 ГПК, в полза на
въззиваемия следва да бъдат присъдени сторените по делото разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 2380 лева.
Мотивиран от гореизложеното и на осн. чл.272 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №521/16.11.2022 г. по т.д.333/2022 г. по описа на ОС -
Варна, в частта с която “Застрахователно акционерно дружество “ОЗК Застраховане““ АД, с
ЕИК *********, със седалище гр.София е осъдено да заплати на Г. В. М., с ЕГН **********
от с.К., обезщетение за причинени неимуществени вреди - болки и страдания, в резултат на
ПТП, настъпило на 08.04.2021г. в гр.Варна, на ул.“Прилеп“ с пътен възел с бул.“Васил
Левски“, по вина на водача на лек автомобил “БМВ 120 Д“, с рег.№В 8542 НТ, за горницата
над 3 000 лева до 22 000 лева, на основание чл.432 от КЗ, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 24.09.2021 г. - датата на отказа за уважаване на извънсъдебна
претенция, до окончателното изплащане на задължението.
ОСЪЖДА “Застрахователно акционерно дружество “ОЗК Застраховане““ АД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.София, ул.“Света София“ №7, ет.5,
представлявано от А.П.Л. и Р.К.Д. ДА ЗАПЛАТИ на Г. В. М., с ЕГН **********, с адрес:
с.К., ул.“К.“ №16, сумата от 2380 (две хиляди триста и осемдесет) лева, представляваща
направените във въззивното производство разноски за адвокатско възнаграждение, на
основание чл.78, ал.1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в едномесечен срок от съобщението до
страните пред ВКС на РБългария при условията на чл.280, ал.1 ГПК.
Председател: _______________________
3
Членове:
1._______________________
2._______________________
4