МОТИВИ към ПРИСЪДА №9/27.04.2016г.
по НЧХД №24/2015г. по описа на РС-Г.:
Предявено е обвинение от частен характер от Г.А.С. против
А.Д.К., ЕГН **********, за това, че на 13.01.2015 година, около 8.00
часа в залата за назначение, по време на сутрешното назначение в отдел „Битово
обслужване” в Р„Т-3”, клон на „М.М.И.” ЕАД, пред всички присъстващи, е нарекъл Г.А.С.,
ЕГН **********, на длъжност „Ръководител отдел”, “идиот” – престъпление по
чл.148, ал.1, т.1 и т.3, във връзка с чл.146, ал.1 от НК.
В наказателното производство съдът допусна за
съвместно разглеждане предявеният от Г.А.С. против подсъдимия А.Д.К. граждански
иск за сумата от 5000 лв., представляваща обезщетение за причинени
неимуществени вреди в следствие престъплението по чл.148, ал.1, т.1 и
т.3 от НК.
Ч.Т.Г.И., чрез поверениците си в съдебно заседание
заявява, че поддържа повдигнатото с тъжбата обвинение срещу подсъдимия, както и
предявения граждански иск, като пледира подсъдимия да бъде признат за виновен
по така повдигнатото обвинение, както и предявения граждански иск да бъде
уважен в пълен размер. Претендира за направените по делото разноски.
Подсъдимият А.Д.К. не се признава за виновен и моли
съда да бъде оправдан, а предявеният граждански иск – отхвърлен. Защитата на
подсъдимия заявява, че оспорва обвинението.
Съдът, след като взе предвид събраните по делото
писмени доказателства и гласни доказателства, преценени поотделно и в тяхната
съвкупност, намира за установена по безспорен начин следната фактическа и
правна обстановка:
Ч.Т.Г.И. Г.А.С. работи в Р„Т-3”
с.Медникарово, клон на „М.М.И.” ЕАД на длъжността „Ръководител отдел Битово
обслужване”, видно от приетите като писмени доказателства заверено копие на
Допълнително споразумение №223/29.11.2013г. към Трудов договор №63/02.01.2013г.
и Длъжностна характеристика. Видно от приетите като писмени доказателства
заверени копия на Рапорт с вх.№18948/14.11.2014г. и Рапорт с
вх.№0659/13.01.2015г. подсъдимият
А.Д.К. работи в отдел „Битово обслужване” в Р„Т-3”, клон на „М.М.И.” ЕАД като общ работник. На 13.01.2015г.
по време на сутрешното назначение, на което се разпределят задачите за деня на
всички работници в отдел „Битово обслужване”, ръководителят на отдела –
тъжителят Г.А.С. е изброил имената на работниците, които няма да
получат допълнително награда за тримесечието, тъй като не са изпълнявали
съвестно трудовите си задължения. Сред тези работници бил подсъдимият и друг
работник – А.М.. А.М. реагирал остро на забележките и влязъл в пререкания с
частния тъжител - Г.А.С., поради което е бил изгонен от назначението. След това
подсъдимият изразявайки подкрепа на работника А.М., нарекъл частния тъжител Г.А.С.
„идиот” в присъствието на останалите работници от отдел „Битово обслужване”.
Така изложената фактическа обстановка се установява по
безспорен начин от събраните писмени и гласни доказателства.
Видно от показанията на свидетеля И.В.М. – работник в
отдел „Битово обслужване”, на сутрешното назначение на 13.01.2015г. е избухнал
конфликт между ръководителя на отдел „Битово обслужване” – частния тъжител Г.А.С.
и подсъдимия А.Д.К. и
друг работник от отдел А.М.. Имало е размяна на реплики между тримата участници
в конфликта, които свидетелят не можел да си спомни. Сутрешното назначение се
правело в помещение около 25 кв.м., на което присъствали 25-30 човека.
Репликите, които били разменени не били обидни според свидетеля, а по-скоро
участниците се упреквали че се държат ненормално и неадекватно. След
назначението в помещението останали свидетелят, частният тъжител и подсъдимият,
за да се успокоят.
От показанията на свидетеля В.К.К. се установява, че
същата работи в отдел „Битово обслужване” и частният тъжител й е началник, а подсъдимият
й е колега. На сутрешното назначение началникът разпределял задачите за деня и
прави забележки на съответните работници, ако не са изпълнили задълженията си.
На 13.01.2015г. частният тъжител е отправил забележка към работника А.. Това е
провокирало бурна реакция и отправяне на обидни думи от страна на А., заради
което началникът – частният тъжител е изгонил А. от назначението. Когато А. е
излязъл от помещението, подсъдимият е нарекъл частният тъжител „ти си идиот”.
Подсъдимият е гледал именно към частният тъжител в момента, когато е казал „ти
си идиот” и за никого от присъстващите не е имало съмнение, че думите са били
отправени именно към частния тъжител. Г.А.С. също е възприел
думите като отправени към него, но не е отвърнал с обида, а само е казал, че
въпросът ще се решава от съда.
Поради
твърдения за съществени противоречия между показанията на свидетелката с тези,
дадени пред друг състав на съда, съдът на основание чл.281, ал.1 т.1 НПК
прочете показанията на свидетелката, дадени пред друг състав на съда в съдебно
заседание на 08.07.2015г. – лист 57-58 от делото. При разпита си на
08.07.2015г. свидетелката е казала, че на назначението на 13.01.2015г.
началникът Г.А.С. е направил забележка на подсъдимия А.Д.К., че не си изпълнявал
задълженията и имало оплаквания от неговата работа. Заради тази забележка
подсъдимият е казал на частния тъжител „ти си идиот”, като последният е
възприел думите и видимо се е ядосал, но не е реагирал. При този разпит
свидетелката е казала, че не е била правена забележка на работника А.М., а само
на подсъдимия. След прочитане показанията на свидетелката, същата уточни, че
при първоначалния си разпит е била притеснена, и че вярното е това, което казва
пред настоящия състав, а именно, че е била направена забележка на работника А.М.,
той е реагирал негативно, бил е изгонен от назначението, след което подсъдимият
е казал на частния тъжител „ти си идиот”.
От показанията на свидетеля Т.Т.Г. се установява, че
същият работи като общ работник в отдел „Битово обслужване” и е бил на
назначението на 13.01.2015г. На това назначение подсъдимият е изразявал
различни претенции и недоволства към началника – частния тъжител, свързани с
работата. Подсъдимият използвал по-груби думи и накрая нарекъл началника
„идиот”, защото не искал да му удовлетвори всичките искания. В този момент в
стаята имало още около 10 човека, тъй като при разпределянето на задачите,
поетапно работниците излизали. Всички стояли на близко разстояние един от друг
и ясно се чули думите на подсъдимия.
Поради твърдения за
съществени противоречия между показанията на свидетеля с тези, дадени пред друг
състав на съда, съдът на основание чл.281, ал.1 т.1 НПК прочете показанията на
свидетеля, дадени пред друг състав на съда в съдебно заседание на 08.07.2015г.
– лист 58 от делото. При разпита си на 08.07.2015г. свидетелят е казал, че при
назначението на 13.01.2015г. началникът е дал задача на работника А.М., която
той не е искал да изпълни. Въпреки, че не е искал, все пак се е заел с
изпълнението, но тогава подсъдимият е казал на началника „ти си идиот”.
Присъствали около 30 човека.
От показанията на
свидетеля С.И.В. се установява, че същата работи в същия отдел и с подсъдимия
са колеги, а частният тъжител й е началник. На назначението на 13.01.2015г.
началникът е информирал всички за премията за тримесечието. Подсъдимият и
работникът А.М. били наказани и нямало да получат премия. Тогава А.М. се държал
грубо и това наложило началникът – частният тъжител да го изгони. След като А.
излязъл, подсъдимият се обърнал към началника и му казал „идиот”. Всички в
помещението чули обидната дума и я възприели като казана именно по адрес на
частния тъжител. Той самият също възприел думата като казана по негов адрес, но
запазил самообладание и не отвърнал нищо. По това време свидетелката седяла на
разстояние около метър и половина от подсъдимия, а той самият бил на разстояние
около метър и половина от началника – частния тъжител.
Видно от показанията на
свидетелката Д.Р.И., същата работи като чистачка в отдел „Битово обслужване”.
На 13.01.2015г. на назначението началникът Г.А.С. при разпределението на
задачите, казал на подсъдимия и на друг работник – А. да отидат да си подпишат
наказанията. А. реагирал бурно и започнал да псува, заради което частният
тъжител го помолил да напусне назначението. След като А. излязъл, подсъдимият
казал на началника „а бе идиот, кой си ти да ни наказваш”. Частният тъжител не
отвърнал на думите, но било ясно за всички, че те са отправени към него.
Поради твърдения, че не си
спомня добре, съдът на основание чл.281, ал.1 т.2 НПК прочете показанията на
свидетелката, дадени пред друг състав на съда в съдебно заседание на
08.07.2015г. – лист 59-60 от делото. При разпита си на 08.07.2015г.
свидетелката е казала, че на назначението на 13.01.2015г. са били обсъждани
премиите за тримесечието и се е оказало, че подсъдимият и друг работник – А.
имат забележки, поради което няма да получат премии. А. се е ядосал, напсувал и
излязъл. След това подсъдимият е нарекъл началника – частният тъжител „идиот”.
Нямало съмнение за никого, че думата „идиот” е отправена именно към Г.А.С.,
който запазил самообладание и не отвърнал нищо.
От показанията на
свидетеля Т.Д.И. се установява, че същият работи в отдел „Битово обслужване”
като чистач. На назначението на 13.01.2015г. са се обсъждали премиите, които
работниците получават на тримесечие. Това е довело до пререкания между
началника Г.А.С. и подсъдимия и друг работник – А.. А. е напуснал залата за
назначение и тогава подсъдимият е нарекъл частният тъжител „идиот”. Свидетелят
не си спомня точно изреченията, които са били разменени, но е категоричен, че
подсъдимият е нарекъл частният тъжител „идиот”.
От показанията на
свидетелката Т.Т.Т. се установява, че същата работи в отдел „Битово обслужване”
като организатор пътнически транспорт. Тя е присъствала на назначението на
13.01.2015г., но не е присъствала на спор между страните, тъй като напускала
назначението най-рано. По принцип различните категории работници си тръгват от
назначението след получаване на задачите, като последни оставали чистачките и
мъжете. Свидетелката получила задачата си и си тръгнала, като не е присъствала
на спорове и препирни.
Видно от показанията на
свидетеля Й.Т.У., същият работи като пазач в Р„Т-3”. На назначението на
13.01.2015г. частният тъжител обидил работника А.. Подсъдимият защитил колегата
си А., като казал, че не е приятно да се изричат обидни думи пред толкова хора.
Свидетелят твърди, че не е чул подсъдимият да обижда частния тъжител.
Поради твърдения за
съществени противоречия между показанията на свидетеля с тези, дадени пред друг
състав на съда, съдът на основание чл.281, ал.1 т.1 НПК прочете показанията на
свидетеля, дадени пред друг състав на съда в съдебно заседание на 08.07.2015г.
– лист 60-61 от делото. При разпита си на 08.07.2015г. свидетелят е казал, че на
назначението на 13.01.2015г. частният тъжител е обидил работника А., а
подсъдимият не е обиждал никого. След това свидетелят е казал „сега ще ви кажа
истината” и е обяснил, че подсъдимият е нарекъл частния тъжител „боклук” или
нещо подобно. Свидетелят твърди, че при разпита си на 08.07.2015г. е казал
истината, а именно, че подсъдимият е нарекъл частният тъжител „боклук” или нещо
подобно.
От показанията на
свидетелката Ц. М. Ж. се установява, че същата работи като чистачка в отдел
„Битово обслужване”. На назначението на 13.01.2015г. имало конфликт между
частният тъжител и работника А.М.. Частният тъжител изгонил А.М. от
назначението, като го нарекъл „идиот”. Тогава подсъдимият се възмутил и казал
на частния тъжител „Защо го обиждаш? Ако той е идиот, ти какъв си?”.
Видно от показанията на
свидетеля Т.И.Г., същият работи като директор по техническите въпроси в Р„Т-3”.
Свидетелят си спомня, че имало някакъв конфликт между страните, заради който те
ходили при директора, но не си спомня нито датата, нито конкретните думи, които
са били повод за конфликта. Не е присъствал на размяна на реплики между
страните.
По отношение на
показанията на свидетелите Т.Т.Т. и Т.И.Г. съдът намира, че същите не
допринасят за изясняване на обективната истина, тъй като свидетелите не са
станали очевидци на конфликта между страните и не излагат никакви относими
обстоятелства от предмета на доказване.
Съдът не кредитира с
доверие показанията на свидетеля Й.Т.У., тъй като свидетелят няколко пъти сменя
позицията си, при разпита си пред друг състав на съда на 08.07.2015г. е дал
противоречиви показания, които не кореспондират с тези, които дава пред
настоящия състав. Поради тази причина съдът намира показанията на свидетеля за
недостоверни.
Между показанията на
останалите свидетели няма съществени противоречия. Действително някои свидетели
твърдят, че са чули само думата „идиот”, отправена от подсъдимия към частния
тъжител, други са чули „ти си идиот”, а свидетелката Д.Р.И. е чула „а бе идиот,
кой си ти да ни наказваш”. Всички обаче са категорични, че подсъдимият е обидил
частният тъжител с думата „идиот”. Обстоятелството точно в какво изречение е
участвала думата „идиот” съдът намира за несъществено от гледна точка на
изминалото време от изпълнителното деяние и от гледна точка на факта, че между
страните често е имало конфликти и свидетелите не са имали за цел да запомнят
всички подробности, които са се случили на 13.01.2015г. Поради същата причина
съдът намира за несъществено и противоречието между свидетелските показания
относно обстоятелството дали частният тъжител е направил забележка на работника
А.М., на която забележка е реагирал подсъдимия или частният тъжител е направил
забележка на подсъдимия, на която последният е отвърнал с думата „идиот”. Съдът
приема, че свидетелите не могат да бъдат категорични по тези въпроси, тъй като
тези обстоятелства са се случвали неведнъж и обсъждането им по време на
назначение е било рутинна работа.
Единствено свидетелите И.В.М. и Ц.
М. Ж. не са чули подсъдимият да обижда частният тъжител. И.В.М. е чул да се разменят реплики
между участниците в конфликта, но не и обидни думи, но същият твърди, че не си
спомня добре. Свидетелката Ц. М. Ж. пък от своя страна твърди,
че изобщо не е имало обида от подсъдимия към частния тъжител. Подсъдимият е
използвал думата „идиот” в съвсем друг контекст – като сравнение. Тези
показания противоречат на показанията на останалите свидетели – пет на брой,
които са категорични за целенасочената обида, нанесена от подсъдимия на частния
тъжител с думата „идиот”. Следва да се взема предвид, че всички свидетели са
очевидци, били са в малко помещение, в което се е чувало ясно какво се говори и
всички свидетели са в еднакви служебни отношения със страните по делото. Поради
тази причина съдът приема за достоверни показанията на свидетелите В.К.К., Т.Т.Г., С.И.В., Д.Р.И. и Т.Д.И.,
които са категорични, че подсъдимият е нарекъл частният тъжител „идиот”.
Предвид така изложената фактическа обстановка, изградена
въз основа на събраните по делото доказателства, съдът намира за доказано по
несъмнен начин, че подсъдимият А.Д.К. е нанесъл обида на Г.А.С., изразяваща се в казване на дума, унизителна
за честа и достойнството на тъжителя.
ПРАВНА КВАЛИФИКАЦИЯ НА
ДЕЯНИЕТО
При така установеното съдът приема, че подсъдимият А.Д.К.
е осъществил от обективна и субективна страна елементите на състава на чл.148,
ал.1, т.1 и т.3, във връзка с чл.146, ал.1 от НК, като на 13.01.2015 година, около 8.00
часа в залата за назначение, по време на сутрешното назначение в отдел „Битово
обслужване” в Р„Т-3”, клон на „М.М.И.” ЕАД, пред всички присъстващи, е нарекъл Г.А.С.,
ЕГН **********, на длъжност „Ръководител отдел”, “идиот”, която дума е унизителна за честа и
достойнството на Г.А.С.. Обидата е нанесена публично, тъй като е била възприета от присъстващите
на назначението работници – повече от 10 човека, между които и седем от разпитаните
свидетели. Обидата е нанесена на длъжностно лице при изпълнение на службата му – частният
тъжител е Ръководител отдел „Битово обслужване” и е изпълнявал ръководната си
функция по разпределянето на задачите за деня на работниците от отдела. От субективна страна деянието е
извършено виновно, под формата на пряк умисъл.
ОТНОСНО ВИДА И РАЗМЕРА НА
НАКАЗАНИЕТО
При определяне на вида и размера на наказанията съдът
се съобрази с принципите за законоустановеност и индивидуализация на
наказанието, с преследваните цели на генералната и специалната превенция.
Съгласно принципа на законоустановеност на
наказанието, разпоредбата на чл.148, ал.1, т.1 и т.3 от НК, предвижда наказание “глоба”
от три хиляди до десет хиляди лева и обществено порицание.
Съгласно вторият принцип съдът се съобрази с
обществената опасност на деянието и дееца и обсъди всички смекчаващи и
отегчаващи вината обстоятелства. Като смекчаващи вината обстоятелства съдът
отчете: чистото съдебно минало на подсъдимия и липсата на лоши характеристични
данни. Отегчаващи вината обстоятелства не се установиха по делото.
Съдът като взе предвид това, че А.Д.К. не е осъждан за
престъпление от общ характер и няма данни да е освобождаван до сега от
наказателна отговорност на основание чл.78а НК, от деянието не са настъпили
съставомерни имуществени вреди, които да подлежат на възстановяване, и за
същото се предвижда наказание “глоба”, съдът на основание чл.78а НК освободи подсъдимия
от наказателна отговорност и му наложи административно наказание “глоба” в
размер на 1000 лева при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства.
Съдът намира, че минималния размер на наказанието предвидено в закон би
изиграло своята превъзпитаваща роля и би постигнало целите на закона.
ГРАЖДАНСКА ОТГОВОРНОСТ
Предявен е граждански иск от пострадалия Г.А.С. срещу подсъдимия А.Д.К. за сумата
от 5000 лева, ведно със законната лихва от датата на увреждането за причинените
му с престъплението по чл.148, ал.1, т.1 и т.3, във връзка с чл.146, ал.1 от НК, неимуществени вреди.
В разглеждания случай са налице всички елементи от
фактическия състав на непозволеното увреждане – противоправно поведение, вреда,
причинна връзка и вина на дееца. При определяне на размера на обезщетението,
съдът се съобрази с прокламирания в чл.52 от ЗЗД принцип за определяне размера
на обезщетението за неимуществените вреди по справедливост. Категорията
справедливост е обективна даденост, съобразена с установените обстоятелства по
делото. В случая на пострадалия е нанесена обида по смисъла на чл.148,
ал.1, т.1 и т.3, във връзка с чл.146, ал.1 от НК, изразяваща се в казване на думи унизителни за честа
и достойнството на Г.А.С. при изпълнение на служебните му задължения,
публично. По делото
бяха приети като писмени доказателства заверени копия на Амбулаторен
лист №157/16.01.2015г., Амбулаторен лист №79/16.01.2015г., Амбулаторен лист
№361/15.01.2015г. и Болничен лист №Е20140277730/15.01.2015г., от които се установява, че Ч.Т.Г.И.
е имал негативни психосоматични изживявания, вследствие на преживяната обида от
страна на подсъдимия на 13.01.2015г. Пострадалият е потърсил лекарска помощ,
при която му е изписана терапия за успокоение. Съдът, като взе предвид
събраните по делото доказателства намира, че за справедливото обезщетяване в
конкретния случай за нанесената обида, на пострадалия следва да се присъди
обезщетение в размер на 1000 лева, ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от датата на увреждането – 13.01.2015г., до окончателното изплащане на
тази сума. В останалата част до размера от 5000 лева така предявеният
граждански иск се явява недоказан и неоснователен и следва да бъде отхвърлен
като такъв.
Съдът присъди в тежест на подсъдимия направените от
тъжителя разноски съразмерно с уважената част от гражданския иск и присъди в
тежест на гражданския ищец направените от подсъдимия разноски съразмерно с
отхвърлената част от гражданския иск.
ПРИЧИНИ ЗА ИЗВЪРШВАНЕ НА
ПРЕСТЪПЛЕНИЕТО
Причините и условията за извършване на конкретното
престъпление са ниското правно съзнание и слабо морално-волеви задръжки.
По изложените съображения, съдът постанови
присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: