№ 257
гр. П. 10.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – П. I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на дванадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Минка П. Трънджиева
Членове:Венцислав Ст. Маратилов
Димитър П. Бозаджиев
при участието на секретаря П. Кр. Борисова
като разгледа докладваното от Димитър П. Бозаджиев Въззивно гражданско
дело № 20245200500271 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С Решение №240/26.02.2024г., постановено по гр.д.№1699/2022г. по
описа на РС- Пазарджик е намалено с 13478,39лв. дарението на следния
недвижим имот: Самостоятелен обект в сграда с идентификатор
55155.505.85.5.2 по КККР на гр. П. с административен адрес: гр.П. бул.„Х.Б.“
№38, ет.2, находящ се в жилищна сграда със смесено предназначение, с
идентификатор 55155.505.85.5, разположена в поземлен имот, с
идентификатор 55155.505.85, с предназначение на самостоятелния обект-
жилище, апартамент, със застроена площ от 97,46кв.м., ведно с припадащата
се на обекта идеална част от общите части на сградата и от правото на строеж
върху мястото, при съседи на самостоятелния обект в сградата: на същия
етаж- няма, под обекта: 55155.505.85.5.1, 55155.505.85.5.3, над обекта - няма,
направено от наследодателя Н.К.Ш., с ЕГН **********, починал на
19.04.2022г., в полза на ответника Б. Н. М., с ЕГН ********** от гр.П. ул.
„Т.К.“ №6, ет.4, ап.7, съгласно Нотариален акт №73, том II, рег.№3146, дело
№220/2018г. на Т.Д.- Нотариус с рег.№422 в НК и е възстановена
запазената част на ищцата Б. Н. К., с ЕГН ********** от с.С., общ.С., обл. П.
1
ул.„11-а“ №19Б от наследството на Н.К.Ш., с ЕГН **********, починал на
19.04.2022г. с 13478,39лв., като е постановено, на основание чл.36, ал.2 ЗН,
ответника Б. Н. М. с ЕГН ********** от гр. П. ул.„Т.К.“ №6, ет.4, ап.7 да
задържи имота, предмет на намаленото дарение.
Осъден е ответника Б. Н. М., с ЕГН ********** от гр.П. ул.„Т.К.“ №6,
ет.4, ап.7 да заплати, на основание чл.36, ал.2 вр. ал.1, изр.2 ЗН, на ищцата Б.
Н. К., с ЕГН ********** от с.С., общ.С., обл.П. ул.„11-а“ №19Б, сумата от
13478,39лв., необходима за допълване на накърнената запазена част от
наследството, оставено от наследодателя Н.К.Ш., с ЕГН **********, починал
на 19.04.2022г.
Осъден е ответникът Б. Н. М., да заплати на ищцата Б. Н. К. съдебни
разноски в размер на 596,37лв.
Осъдена е ищцата Б. Н. К., да заплати на ответника Б. Н. М. съдебни
разноски в размер на 1379,54лв.
Против това решение е постъпила въззивна жалба от Б. Н. М., чрез
процесуалния й представител адв.П. Х., в частта, с която е намалено с
13478,39лв. дарението на недвижим имот, представляващ самостоятелен
обект в сграда с идентификатор 55155.505.85.5.2 по КККР на гр.П. с
административен адрес: гр.П. бул.“Х.Б.“ №38, ет.2, находящ се в жилищна
сграда със смесено предназначение с идентификатор 55155.505.95.5,
разположена в поземлен имот с идентификатор 55155.505.95, с
предназначение на самостоятелния обект- жилище, апартамент, със застроена
площ 97,46кв.м., ведно с припадащата се на обекта идеална част от общите
части на сградата и от правото на строеж върху мястото, при съседи на
самостоятелния обект: на същия етаж- няма; под обекта 55155.505.85.5.1,
55155.505.85.3, над обекта- няма, направено от наследодателя Н.К.Ш.,
починал на 19.04.2022г. в полза на ответницата Б. Н. М., съгласно Нотариален
акт №73, том ІІ, рег.№3146, дело №220/2018г. по описа на нотариус с рег.№422
в НК;
-В частта, с която е възстановено със същата сума, запазената част на
ищцата Б. Н. К., с ЕГН **********, от с.С., общ.С., обл.П. ул.“Единадесета“
№19Б, от наследството на Н.К.Ш.;
-в частта, с която ответницата Б. Н. М. е осъдена да заплати на ищцата Б.
Н. К., с ЕГН **********, сумата от 13478,39лв., необходима за допълване на
2
накърнената запазена част от наследството оставено от наследодателя Н.К.Ш.,
починал на 19.04.2022г.; както и
-в частта, с която ответницата Б. Н. М. е осъдена да заплати на ищцата Б.
Н. К., с ЕГН **********, съдебни разноски в размер на 596,37лв.
Твърди се, че решението в неговите обжалвани части противоречи на
материалния и процесуалния закон и е необосновано.
Визира се, че след като е извършил пресмятането на алгоритъма,
предвиден в чл.31 от Закона за наследството съдът е приел, че оспореното от
ищцата дарение превишава разполагаемата част от наследството със сумата от
13478,39лв., поради което съобразявайки, че ищцата не е предявила иск за
намаляване на по- рано извършените дарения в полза на ответницата,
оспореното дарение следва да бъде намалено в полза на ищцата с цялата сума,
с която то превишава разполагаемата част от наследството.
Счита се, че този извод на районния съд е неправилен и
незаконосъобразен. В този аспект се твърди, че съдът е бил длъжен да
съобрази, че наследниците с право на запазена част от наследството са трима-
две от страните по делото и техния брат К.Н.Ш., който не е предявил
претенция по чл.30, ал.1 от Закона за наследството, но все още има
възможност да стори това в рамките на давностния срок.
Сочи се, че отчитайки присъствието на трети наследник със запазена
част, който не е бил страна по делото, съдът е следвало да раздели на три
сумата, с която дарението превишава разполагаемата част от наследството- по
една част за всеки от наследниците със запазена част, т.е. по 1/3ид.ч. от
13478,39лв. или по 4492,7966лв.
Приема се, че вместо да стори това, решаващият съд е пренебрегнал
правата на двама от законните наследници със запазена част и е присъдил
цялото превишение на разполагаемата част в полза на ищцата.
Счита се, че тази си част, решението противоречи на съдебната
практика- Решение №455 от 21.12.2010г. на ВКС, по гр.д.№474/2010г., ІІг.о.,
чиито мотиви следва да се тълкуват съответно- за дарение, вместо за
завещание, обсъждано в казуса, с който е бил сезиран Върховния касационен
съд.
Искането е да бъде отменено Решение №240/26.02.2024г., постановено
по гр.д.№1699/2022г. по описа на РС- П. за горепосочената разлика между
3
4492,7966лв. и присъдената от първоинстанционния съд в полза на ищцата
сума от 13478,39лв.
Моли са за присъждане на направените пред двете съдебни инстанции
разноски.
В срок по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от другата
страна в процеса- Б. Н. К., чрез пълномощника й адв.М..
Твърди се в същия, че обжалваното решение е правилно и обосновано.
Визира се, че доводите на въззивният жалбоподател, че превишението на
разполагаемата част от наследството в размер на 13478,39лв. следва да се
раздели и на останалите двама наследници са неправилни и противоречат на
установената съдебна практика.
Сочи се, че нееднократно ВКС се е произнасял по подобни спорове в
поредица решения, според които намаляването на завещания и дарения, за да
се възстанови запазена част се допуска само в полза на поискалия това, а
запазената част на наследници, които не са направили искане, не се допълва. В
този смисъл се цитира съдебна практика: Решение №8 от 17.02.1977г. по гр.д.
№82 от 1976г. на ОСГК на ВС, Решение №189 от 27.12.2018г. по гр.д.
№4966/2017г. на ВКС, Іг.о. и в т.3 от ППВС №7 от 28.11.1973г.
Твърди се, че в Решение №2582 от 20.10.1973г. по гр.д.№1656/1973г.,
Іг.о. се сочи, „че спорът за такова възстановяване преди всичко е само между
наследника, който претендира за намаляване на завещателното разпореждане
или дарени и лицето, което е облагодетелствувано с тях, а не между всички
наследници. Уважаването на такъв иск ползува само наследника, който е
искал възстановяването на запазената част“.
Приема се, че изводът който е направен от въззивният жалбоподател въз
основа на мотивите в посоченото от него съдебно решение на ВКС е
неправилен и некоректно изведен от същото, тъй като същото касае различна
хипотеза.
Визира се, че обратно на това, което се твърди в жалбата, съдът е взел
под внимание, че наследниците с право на запазена част са трима и е изчислил
коректно частта на всеки един от тях. Диспозитивът, с който е поставил съдът,
ответницата Б. М., да заплати на Б. К. цялата сума от 13478,39лв.-
превишението над разполагаемата част на наследството е по силата на
4
възникналото между страните облигационно отношение от приложението на
чл.36, ал.2 от ЗН, Б. М. да задържи имота по нейно изрично искане.
Твърди се, че облигационния характер на иска по чл.30 от ЗН е
потвърден индиректно и в задължителната съдебна практика- ППВС
№7/1973г., където претенцията за намаляване на завещания и на дарения за
възстановяване на запазена част е приета за вземане по смисъла на чл.110 от
ЗЗД. Следователно се приема, че задължението по чл.36, ал.1, изр.2 от ЗН,
което възниква на основание съдебното решение, представлява дълг за
стойност на запазена част. Паричното притезание, предвидено в чл.36, ал.1 от
ЗН е на плоскостта на забраната за неоснователното обогатяване- основен
принцип в обективното гражданско право- Решение №166 от 11.07.2014г. по
гр.д.№7030 на ВКС, ІІІг.о.
Моли се да се остави без уважение подадената въззивна жалба и се
потвърди обжалваното решение, като правилно и законосъобразно.
Претендират се разноски по делото.
В съдебно заседание, жалбоподателката Б. Н. М., редовно призована не
се явява. Не се явява и процесуалния й представител адв.Х.. От страна на
последния е представено становище, в което се поддържа подадената въззивна
жалба. Приложен е и списък на разноските. Поискано е да бъде даден срок за
представяне на писмени бележки, като такъв е даден, но в същия не са
представени такива.
Ответникът по жалбата- Б. Н. К., редовно призована не се явява. Същата
се представлява от процесуалния й представител адв.М.. От страна на
последната се оспорва подадената въззивна жалба, като се поддържат
съображенията изложени в представения писмен отговор. Претендират се
разноски.
Пазарджишкият окръжен съд, след като обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, ведно с доводите
и становищата на страните, и в съответствие с правомощията си,
регламентирани в чл.269 от ГПК, намира за установено следното:
Производство пред РС- Пазарджик е образуване по повод на подадена
искова молба от страна на Б. Н. К. против Б. Н. М. с която е предявен
конститутивен иск по чл.30, ал.1 от ЗН за възстановяване на запазена част от
наследство.
5
Твърди се от страна на ищцата Б. Н. К., с ЕГН ********** от с.С.,
общ.С., обл.П. ул.„11-а“ №19Б, че е еднокръвна сестра на ответника Б. Н. М., с
ЕГН ********** от гр.П. ул.„Т.К.“ №6, ет.4, ап.7, както и че двете са дъщери
на Н.К.Ш., починал на 19.04.2022г., който е оставил трима свои низходящи за
наследници по чл.5, ал.1 от ЗН.
Твърди, че на 14.06.2018г. наследодателят е дарил на ответника свой
недвижим имот, представляващ самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 55155.505.85.5.2 по КККР на гр.П. с административен адрес:
гр.П. бул.„Х.Б.“ №38, ет.2, находящ се в жилищна сграда със смесено
предназначение, с идентификатор 55155.505.85.5, разположена в поземлен
имот с идентификатор 55155.505.85, с предназначение на самостоятелния
обект- жилище, апартамент, със застроена площ от 97.46кв.м., ведно с
припадащата се на обекта идеална част от общите части на сградата и от
правото на строеж върху мястото, при съседи на самостоятелния обект в
сградата: на същия етаж- няма, под обекта: 55155.505.85.5.1, 55155.505.85.5.3,
над обекта- няма.
Сочи се, че това дарение нарушава нейната запазена част от
наследството и иска неговото намаляване с 2/9ид.част, с цел нейното
възстановяване.
Постъпил е писмен отговор в срока по чл.131 от ГПК от страна на
ответникът Б. Н. М.. В него същата оспорва иска. В тази връзка твърди, че
дарението не нарушава запазената част от наследството на ищцата, тъй
наследодателят е притежавал и друго имущество, а именно: покъщнината от
процесното жилище, един лек автомобил, марка „Опел Астра“, с рег.
№РА2652АК, както и дял от земеделски имоти, правото на собственост върху
които е възстановено по реда на ЗСПЗЗ на наследниците на баща му К.К.Ш. и
наследниците на дядо му К.А.Ш..
Твърди се, че приживе на наследодателя е спомогнала за увеличаване на
наследството, като е покривала неговите разходи за прехрана, лечение,
отопление, водоснабдяване и телефонни услуги, както и че е погасявала
негови заеми към заложни къщи.
Искането е предявения иск да бъде отхвърлен. Претендира се
присъждане на разноски.
При условията на евентуалност е направил искане да задържи дарения
6
имот, при условията на чл.36 ЗН.
Въззивният съд приема за установена следната фактическа
обстановка:
Не е спорно по делото, като на основание чл.146, ал.1, т.4 ГПК
първоинстанционния съд е обявил за безспорни и неподлежащи на доказване
обстоятелствата, че страните са дъщери и наследници от първи ред на
дарителя Н.К.Ш. както и факта на извършеното дарение в полза на ответника.
Същият се установява от приложения като доказателство, Нотариален акт за
дарение на недвижим имот №73, том II, рег. №3146, дело №220/2018г. на Т.Д. -
нотариус с рег. №422 в НК.
Не се спори, като това е видно и от представеното Удостоверение за
наследници на Н.К.Ш., че същият има и трети законен наследник- син К.Н.Ш..
От представените по делото писмени доказателства е видно, че към
момента на смъртта си наследодателят Н.К.Ш. е притежавал идеална част от
следните земеделски имоти, чиято стойност към момента на откриване на
наследството е определена от приетата по делото съдебна- оценъчна
експертиза, както следва:
-1/2ид.част от оризище с площ 2,966 дка, м.„Честите могили“,
представляващо имот №001046 по плана за земеразделяне в землището на
гр.Пазарджик- 1470лв.;
-1/2ид.част от нива с площ 2,975 дка, м.„Кара гьол“, представляваща
имот №002004 по плана за земеразделяне в землището на гр.Пазарджик-
1470лв.;
-1/2 ид.част от нива с площ 6,777 дка в м. „Сас пара“, представляваща
имот №004086 по плана за земеразделяне в землището на гр.Пазарджик-
3360лв.;
-1/2 ид. част от нива с площ 1,424 дка в м.„Сунгурлука“, представляваща
имот №012267 по плана за земеразделяне в землището на гр.С.,
обл.Пазарджик- 480лв.;
-1/2 от 310/3058 = 155/3058 ид.части от пасище/мера с площ 3,058дка в
м.„Сунгурлука“, представляващо имот №112070 по плана за обезщетяване в
землището на с.Виноградец, общ.С., обл.Пазарджик- 140лв.;
-1/2ид.част от парцел №11 с площ 1000кв.м. в м.„Кантона“,
7
представляващ територия по §4 ПЗР на ЗСПЗЗ в землището на с.Бяга,
общ.Брацигово, обл.П. ведно с построените в имота едноетажна паянтова
сграда с алпийски покрив с площ от 15кв.м. и едноетажна масивна сграда с
площ от 22,80кв.м.- 15870лв.;
-1/6ид.част от оризище с площ 1,880дка в м.„Бъзливеца“,
представляващо имот №112047 по плана за земеразделяне в землището на
с.Бошуля, общ. С., обл. Пазарджик- 280лв.;
-1/6ид.част от лозе с площ 1дка в м.„Алачица“, представляващо имот
№141003 по плана за земеразделяне в землището на с.Карабунар, общ.С.,
обл.Пазарджик- 100лв.;
-1/6ид.част от нива с площ 3дка в м.„Безчийницата“, представляваща
имот №150099 по плана за земеразделяне в землището на с.Карабунар, общ.С.,
обл.Пазарджик- 300лв.;
-1/6ид.част от нива с площ 1,799дка в м.„Безчийницата“,
представляваща имот №150003 по плана за земеразделяне в землището на
с.Карабунар, общ.С., обл.Пазарджик- 270лв.;
-1/6 от 67/1000 = 67/6000 ид. части от лозе с площ 1дка в м.„Долен
Герен“, представляващо имот №070014 по плана за обезщетяване в землището
на с. Бошуля, общ. С., обл. Пазарджик- 150лв.;
-1/6ид.част от орна земя с площ 4,266дка в м.„Мараша“, представляваща
имот №025084 по плана за земеразделяне в землището на с. Карабунар,
общ.С., обл.Пазарджик- 700лв.;
Освен това, наследодателят е притежавал покъщнина и обзавеждане в
жилищния имота в гр. П. бул.„Х.Б.“ №38, чиято стойност към момента на
откриване на наследството е била 670лв., видно от приетата съдебна-
оценъчна експертиза.
Задълженията на наследодателя към момента на неговата смърт, за които
са представени писмени доказателства по делото, включват:
-1850лв.- обезщетение за неимуществени вреди, глоба и съдебни
разноски, присъдени по НОХД №1439/2019г. на РС- Пазарджик;
-2230лв.- задължение към Националното бюро за правна помощ за
адвокатски възнаграждения, изплатени за защитата на наследодателя по
горепосоченото наказателно дело и производните му;
8
-704,93лв.- данъци и такси върху недвижими имоти към 02.06.2022г.
-160,98лв.- данък върху МПС и лихва за забава до края на 2022г.;
-1149,26лв.- задължения към „А1 България“ ЕАД;
Видно от представена Справка за задължения към НАП се установяват
такива в размер на 1150,62лв. /на л.210/, за които е посочено, че са погасени по
давност и следователно не трябва да се вземат предвид.
Така чистият актив на наследството е на стойност 19164,83лв. (25260лв.-
6095,17лв.).
Към чистата стойност на наследството следва да се прибавят даренията.
Тяхната стойност се определя според състоянието на имотите към момента на
подаряването и по цени към момента на откриване на наследството- чл.31,
изр.2 от ЗН. Страните не твърдят и не сочат доказателства за извършени
подобрения в подарените недвижими имоти след подаряването, нито твърдят
да е настъпило съществено увреждане на същите през този период.
Следователно тяхното положение е останало непроменено към момента на
огледа от вещото лице.
От заключението на СОЕ е видно, че стойността на жилището, което е
предмет на оспореното дарение, към момента на откриване на наследството-
19.04.2022г. е 64330лв.
Видно от Нотариален акт за дарение на недвижим имот №33, том IV, рег.
№7012, дело №535/2017г. на Т.Д.- нотариус, с рег. №422 в НК е видно, че
освен това жилище наследодателят Н.К.Ш. е дарил на ответника Б. Н. М. и
следните имоти: Самостоятелен обект в сграда с идентификатор
55155.505.85.5.3 по КККР на гр.П. с административен адрес: гр.П. бул.„Х.Б.“
№38, ет.1, представляващ търговски обект с площ 39.05кв.м., на стойност
28510лв.; Самостоятелен обект в сграда с идентификатор 55155.505.85.5.1 по
КККР на гр.П. с административен адрес: гр.П. бул. „Х.Б.“ №38, ет.2,
представляващ склад с площ 12.08кв.м., на стойност 7980лв.; 1/2 ид. част от
поземлен имот с идентификатор 55155.505.85 по КККР на гр.П. с
административен адрес: гр.П. бул.„Х.Б.“ №38, с площ 501кв.м., на стойност
32570лв.
Като взе предвид изложената фактическа обстановка по делото,
съдът стига до следните правни изводи:
9
Въззивната жалба е допустима- подадена е в законоустановения срок, от
страна в процеса, имаща право и интерес от обжалване и срещу подлежащ на
обжалване съдебен акт.
След извършена служебна проверка на първоинстанционното решение,
настоящата въззивна инстанция намира, че то е изцяло валидно, допустимо и
правилно в неговите обжалвани части обективирани по- горе, а подадената
въззивна жалба е неоснователна.
В частта, с която е постановено, на основание чл.36, ал.2 от ЗН,
ответника Б. Н. М. да задържи имота, предмет на намаленото дарение, същото
не е обжалвано от страните по делото, с оглед на което е и влязло в законна
сила.
Настоящият съдебен състав счита, че формираната и изложена в
мотивите на решението от първоинстанционния съд фактическа обстановка е
пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал. Споделя й
правните изводи на решаващия състав на районния съд, които са обосновани и
намират опора в материалноправните норми, приложими към настоящия
спор. Съответно приема за мотивирани изводите на последния, за да приеме
основателността на предявения иск. В този аспект не намира, че същите
следва да бъдат преповтаряни в тяхната цялост.
По същество, възраженията на въззивника са в насока, че превишението
на разполагаемата част от наследството в размер на 13478,39лв. е следвало да
се раздели и на останалите двама наследници. В случая същите не могат да
бъдат приети за основателни. В тази насока няма основание да се приемат
доводите изведени в отговора на исковата молба мотивирани от цитираната в
него съдебна практика.
Не може да се игнорира постановеното в т.3, б.“в“ от ППВС №7 от
28.11.1973г. в което е визирано, че намаление на завещания или дарения, за да
се възстанови запазената част, се допуска само в полза на поискалия това.
Запазена част на наследници, които не са направили искане, не се допълва. В
относимост на тези постановки е и практика на ВКС, обективирана Решение
№8 от 17.02.1977г. по гр.д.№82 от 1976г. на ОСГК на ВС и Решение №189 от
27.12.2018г. по гр.д.№4966/2017г. на ВКС, Іг.о.
Не по- различно е и Решение №2582 от 20.X.1973г. по гр.д. №1656/73г.,
на ВС, I г.о., съгласно което възстановяването на запазената част на
10
наследника може да стане и в отделно производство преди делбата. Спорът за
такова възстановяване преди всичко е само между наследника, който
претендира за намаляване на завещателното разпореждане или дарение, и
лицето, което е облагодетелствувано с тях, а не между всички наследници.
Уважаването на такъв иск ползва само наследника, който е искал
възстановяването на запазената част.
Няма основание при решаване на настоящия спор по същество да
намери приложение цитираното във въззивната жалба Решение №455 от
21.12.2010г., на ВКС по гр.д.№474/2010г., ІІг.о. в което е прието, че ако
наследник със запазена част не поиска намаляване на завещанието, то това
означава, че той признава завещанието, извършено от наследодателя и спрямо
него то запазва действието си, т.е. не подлежи на намаляване. Ето защо
признатата от закона запазена част на наследник, непоискал възстановяване,
се получава от наследника по завещание именно по силата на завещанието.
Разглежданият казус с това решение касае завещание и не може да се
приеме, че относимо в настоящия спор по същество, където се обсъжда
дарение.
Не може да се игнорира обстоятелството, че първоинстанционния съд е
взел под внимание, че наследниците с право на запазена част са трима и е
изчислил коректно частта на всеки от тях. На практика, няма основание да не
се приеме и довода, че диспозитивът на районния съд, с който е постановено
от ответницата Б. М., да заплати на Б. К. цялата сума от 13478,39лв.-
превишението над разполагаемата част на наследството е по силата на
възникнало между страните облигационно отношение базирано на
приложението на чл.36, ал.2 от ЗН, Б. М. да задържи имота по нейно изрично
искане.
Няма основание да се отречат за необосновани наведените доводи в
писмения отговор, че облигационния характер на иска по чл.30 от ЗН е
потвърден индиректно и в задължителната съдебна практика- ППВС
№7/1973г., където претенцията за намаляване на завещания и на дарения за
възстановяване на запазена част е приета за вземане по смисъла на чл.110 от
ЗЗД. Следователно следва да се приема, че задължението по чл.36, ал.1, изр.2
от ЗН, което възниква на основание съдебното решение, представлява дълг за
стойност на запазена част. Съответно паричното притезание, предвидено в
11
чл.36, ал.1 от ЗН е на плоскостта на забраната за неоснователното
обогатяване- основен принцип в обективното гражданско право. В този аспект
е и Решение №166 от 11.07.2014г. по гр.д.№7030 на ВКС, ІІІг.о.
С оглед на гореизложеното и споделяне изцяло на изведените правни
изводи от страна на първоинстанционният съд, обжалваното решение следва
да бъде потвърдено в неговите обжалвани части, като правилно и
законосъобразно, а подадената срещу него въззивна жалба се остави без
уважение, като неоснователна.
В останалата му необжалвана част, решението не е обжалвано от
страните по делото, с оглед на което е и влязло в законна сила.
С оглед изхода на делото, в тежест на въззивникът следва да се присъдят
направените от въззиваемата страна разноски пред въззивната инстанция в
размер на 1500лв.- адвокатско възнаграждение.
Предвид гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №240 от 26.02.2024г., постановено по гр.д.
№1699/2022г. по описа на РС- П. в неговите обжалвани части.
ОСЪЖДА Б. Н. М., с ЕГН ********** от гр.П. ул.„Т.К.“ №6, ет.4, ап.7,
да ЗАПЛАТИ на Б. Н. К., с ЕГН ********** от с.С., общ.С., обл.П. ул.„11-а“
№19Б, сумата от 1500лв., представляваща разноски пред въззивната
инстанция- адвокатско възнаграждение.
Решението, подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок,
считано от връчването му на страните пред ВКС на РБългария.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12