Р Е Ш Е Н И Е
гр.С., 21.04.2017 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, І ГО, 13-ти с-в, в публичното заседание на седемнадесети
ноември през две хиляди и шестнадесета година в състав:
Председател: Росен Димитров
при секретаря Стефка Александрова като разгледа
докладваното от съдия Димитров гражданско дело № 12115 по описа за 2015 год.,
за да се произнесе, взе пред вид:
Предявен е иск с правно основание чл.226,ал.1 от КЗ(отм.)
от Б.В.Й. чрез адв. Л.Г. ***
за сумата от 180 000 лв., претендирана като обезщетение
за причинени неимуществени вреди-смъртта на сина на ищцата М.Д.Й.настъпила
вследствие на увреждания при ПТП , ведно със законната лихва от датата на
увреждането-01.04.2014
год. до окончателното изплащане на сумата.
Ищцата твърди, че на 01.04.2014 г. нейният син се е возил като пътник на предна дясна седалка в лек
автомобил „Пежо 406" с д.к. № ******, управляван от С.А.Н., който се е
движел с превишена скорост,вследствие на което изгубил контрол върху управляваното
МПС, което напуснало пътното платно и настъпило ПТП. При тази катастрофа
починал на място сина й М.Д.Й.и предвид това, че за лекия автомобил е бил налице
валиден застрахователен договор за риска „гражданска отговорност“ при ответното
дружество, намира, че са налице предпоставките за ангажиране на неговата
отговорност на основание чл. 226 от КЗ (отм.)
Ищцата поддържа чрез своя пълномощник предявения
иск и претендира присъждане на разноски.
Ответникът „Л.И.“
АД
гр.С. чрез своя процесуален представител, не оспорва наличието
на валиден застрахователен договор за риска „гражданска отговорност“ за
процесния лек автомобил към момента на настъпване на ПТП, но оспорва иска по
основание и размер.
Оспорва правния интерес на ищцата от този иск с оглед на
това,че на последната е било предложено да бъде обезщетена извънсъдебно.
Евентуално заявява възражение за съпричиняване от страна на пострадалия с твърдението,
че към момента на настъпване на ПТП е
бил без поставен предпазен колан,а също,че се е возел в автомобил управляван от
лице употребило алкохол
, с което сам себе си с поставил в риск,
съответно с бездействие е способствал за възникване на вредоносния резултат.
Доказателствата
по делото са гласни и писмени.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
От представените по делото Протокол за оглед на
местопроизшествие от 01.04.2014 г. и Постановление
за прекратяване на производството по ДП № 43/2014 год. на Окръжна прокуратура
гр.Враца от 24.08.2015 год. се установява, че на 01.04.2014 г., около 02.30 ч. на второкласен път
II- 15 на километър 18+000, на 1 км преди с. Баница е настъпило ПТП , при което управлявания от С.А.Н.
лек автомобил марка „Пежо", модел „406" с peг. № ****** /посока от
гр.С. към гр.Враца/ при излизане от ляв завой се е поднесъл и се е насочил
диагонално наляво със завъртане, преминал е през левия банкет, след което е излетял от пътя и се е преобърнал няколко пъти в крайпътна
нива. При преобръщането от колата е изпаднал М.Д.Й.,който е получил тежки наранявания и е починал на място.
Не се спори между страните по делото, че към момента
на настъпване на процесното ПТП за лек автомобил „Пежо 406" с д.к. № ****** е имало налице валиден застрахователен договор за
риска „гражданска отговорност“ при ответника „Л.И.“ АД.
Не се спори между страните,а и се установява от
представените доказателства,че ищцата е майка на починалия М.Д.Й..
По делото е допусната КСМАТЕ, която е приета от съда и не
е оспорена от страните, се потвърждава описания механизъм на ПТП-то. Причина за смъртта на М. са тежката черепно
мозъчна травма, травмата на гръдния кош и на коремни органи ,които са получени от удари с или върху
твърди тъпи деформирани части от купето и върху терена при изпадането му от
автомобила.Според експертите пострадалият М. не е бил с поставен предпазен
колан,тъй като в противен случай не би изпаднал от автомобила,но медика е на
мнение,че и с поставен такъв би получил същите тежки наранявания.Според автоексперта причина за настъпването на ПТП е поведението на водача
на автомобила, който при опит да избегне препятствие на пътя и вследствие
високата скорост в този момент/103 км.ч./ е загубил контрола върху управлението
на МПС-то.
Свидетелят Д.Д., съсед на ищцата,установява,че тя и синът
й М. били много близки,живеели са в гр.Бяла Слатина- в две различни къщи,но в
един двор.Съпругът на ищцата бил починал и се наложило тя сама да отгледа двете
си момчета,поради това и връзката им била много силна.Майката много скърби за
загубата на детето й,постоянно ходи на гробищата и плаче.
С оглед доказателствата и становищата на страните съдът
намира следното:
Съгласно чл. 45 ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е
причинил другиму. Текстът на чл. 226,ал.1 КЗ /отм./ дава право на увредения,
спрямо който застрахованият е отговорен, да иска обезщетение пряко от застрахователя.
Ищецът следва да докаже наличието на фактическия състав
на чл.45 от ЗЗД, а именно наличието на виновно и противоправно поведение от
страна на водача на лекия автомобил, което в причинно-следствена връзка е
довело до настъпването на твърдените вреди.
Освен това следва да установи и наличието на валидно
застрахователно отношение спрямо увреждащия лек автомобил при ответното
застрахователно дружество.
Няма
спор, че ищцата Б.В.Й. като майка на починалия
й син М. Й. има право на обезщетение
на неимуществените вреди .
В
настоящия случай се установи, че са налице предвидените и изброени в закона
предпоставки: противоправно деяние- движение
със скорост над допустимата по чл.21 ЗДвП -до 90
км.ч. , което според вещото лице също е причина за настъпването на катастрофата, както и нарушение на
чл.20,ал.1 ЗДвП
– загуба на контрол върху управлението,както и управление
след употреба на алкохол над допустимото,което според съда е във връзка с
горните две нарушения, вредоносен резултат- смърт на пътника
М.Д.Й.вследствие на получените увреждания, вина/презумпцията, която не е оборена от
ответника/.
Доказан
е и фактът, че причиненият вредоносен резултат е в пряка причинно-следствена
връзка с противоправното деяние.
Установено
е и няма спор, че за автомобила управляван от
делинквента е имало валидна застраховка за ГО при ответното дружество.
Поради
изложените съображения, съдът намира, че предявения иск за претърпени
неимуществени вреди е основателен.
По
отношение на неговия размер:
Този
размер следва да бъдат определени съгласно правилото на чл. 52 ЗЗД, което
предвижда, че при непозволено увреждане обезщетение за неимуществени вреди се
определя от съда по справедливост.
Загубата на дете безспорно най-тежката психическа травма,
която един родител може да преживее и според съда е причинила на ищцата силни и продължителни мъки и страдания.Ищцата е
живеела на практика заедно със своя син М.,били са в много близки и добри
отношения и внезапната му загуба ще й тежи за цял живот.
С оглед на горното според настоящия състав
справедливото обезщетение за претърпените от Б.В.Й. мъки и страдания е в размер на 100
000 лв. Съдът
намира този размер за справедлив и обоснован с оглед установените мъки и страдания на ищцата и
отговаря на принципа на справедливостта и социално-икономическите условия на
живот в страната към датата на увреждането.
Преди определяне на крайния размер на
обезщетението следва да се вземе предвид и основателните възражения на ответника за съпричиняване на
вредоносния резултат от пострадалия К.И.Захариев.
На първо място пострадалият е бил без поставен предпазен
колан-нарушение на чл.137а ЗДвП,факт,който съда приема за установен,с оглед
заключението на експертизата. При правилно поставен колан според съда е имало
вероятност за по-леки увреждания,евентуално да се предотврати леталния изход/част от тежките увреждания са от
съприкосновението на тялото на починалия с терена,т.е при и след изпадането му
от автомобила/.
Установен е и факта,че пострадалият се е съгласил да
пътува в автомобила управляван от шофьор,който е бил употребил алкохол. При
концентрация от 1.62 промила /този факт не е оспорен от ищеца/е практичаски
невъзможно М. Й. да не е усетил или разбрал ,че водачът на автомобила е бил
употребил алкохол,още повече,че достатъчно дълго време е бил в купето на
автомобила с пияния шофьор.
Съдът намира,че с оглед на горните две обстоятелства,
пострадалия е
допринесъл за вредоносния разултат, като съдът определя общо 40
% съпричиняване.
При
това положение искът е основателен за сумата от 60000
лв., а за разликата до 180 000
лв. следва да бъде отхвърлен като
неоснователен.
Съобразно
този изход на делото ищцата
следва да заплати на ответника юрисконсултско
възнаграждение в размер на 4130 лв. и разноски от 280
лв., а ответникът следва да заплати на
адвокат Л.Г. от АК - П. възнаграждение по чл.38 ЗА в размер на 1430
лв.
Ответникът
следва да заплати по сметка на СГС държавна такса в размер на 2400
лв.
Водим
от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА З.Л.И. АД *** , ЕИК № -********да заплати на Б.В.Й. с ЕГН: ********** адв. Л.Г. от АК
- П., съдебен адрес *** на основание чл.226,ал.1 КЗ/отм./ във
вр. с чл.45 ЗЗД сумата от 60000 лв. -
обезщетения за неимуществени вреди вследствие смъртта на сина й М.Д.Й.,настъпила
в следствие увреждания при ПТП на 01.04.2014 год. , ведно със законната лихва върху тези
суми считано от 01.04.2014 год. до окончателното й изплащане като ОТХВЪРЛЯ иска
над уважения размер до претендирания такъв
от 180 000 лв. като неоснователен.
ОСЪЖДА З.К.У.АД
гр. С. , ЕИК:********да заплати на адвокат Л.Г. от АК
- П.
възнаграждение по чл.38 ЗА в размер на 1430 лв. ,а
по сметка на Софийски градски съд държавна такса в размер на 2400
лв.
ОСЪЖДА Б.В.Й. с ЕГН: ********** заплати на З.Л.И. АД *** разноски
по делото в общ размер на 4410 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщението за
изготвянето му пред САС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: