Решение по дело №2371/2019 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 1399
Дата: 11 юли 2019 г. (в сила от 14 октомври 2019 г.)
Съдия: Христо Милков Минев
Дело: 20193110202371
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 28 май 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

                                                              

 

Гр. Варна. ...........  2019г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненският районен съд - първи наказателен състав, в публично заседание, проведено на 04.07.2019г. в състав:

 

                                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: Хр. Минев

 

при секретаря Петя Георгиева, като разгледа докладваното от съдията НАХД №2371 по описа за 2019г.

 

Р  Е  Ш  И:

                     ПОТВЪРЖДАВА Наказателното постановление №23-0000182 от 20.03.2019г., на Началника на ОО“АА“ в ГД“АИ“ гр.Варна, с което на „Д.Т.1.“ ЕООД с БУЛСТАТ *********, представлявано от В. В. В. с ЕГН ********** е наложена ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 1000.00/хиляда/лв. на осн. чл.104 ал.1 от ЗАП.

      Решението подлежи на касационно обжалване с касационна жалба в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че мотивите към решението са изготвени пред АС Варна по реда на АПК.

 

                                                                 РАЙОНЕН СЪДИЯ:.......................


М О Т И В И

 

         Производството е образувано на осн. чл.59 и сл. от ЗАНН въз основа на жалба, предявена от „Д.Т.1.“ ЕООД, против Наказателно постановление №23-0000182 от 20.03.2019г., на Началника на ОО“АА“ в ГД“АИ“ гр.Варна, с което на „Д.Т.1.“ ЕООД с БУЛСТАТ *********, представлявано от В. В. В. с ЕГН ********** е наложена ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 1000.00/хиляда/лв. на осн. чл.104 ал.1 от ЗАП.

           В жалбата си въззивникът обжалва наказателното постановление  като оспорва фактическата обстановка, твърди, че наказанието, което е наложено следва да бъде отменено, тъй като превозвача е извършил необходимото за да инструктира и укаже на водача Д.Н., че следва да спазва Регламент 561/06 и да спазва изискванията на същия регламент за задължителните почивки. Приложени са копия на Книгата за инструктаж на водачите към „Д.Т.“ ЕООД и Заповед на управителя на дружеството и декларация на инструктираното лице – Н.. 

            В съдебно заседание въззивното дружество редовно призовано, не изпраща представител.

           Въззиваемата страна, редовно призована изпраща представител, който оспорва жалбата и по същество пледира за потвърждаването на атакуваното НП.

           Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на обжалваното наказателно постановление по отношение на неговата законосъобразност, обоснованост и справедливост на наложеното наказание, прави следните изводи:

           Жалбата е процесуално допустима - подадена е в срока за обжалване, от надлежна страна и приета за разглеждане от съда.

           Наказателното постановление е издадено от компетентен орган -    Началник на ОО „АА“ в ТД“АИ“ гр.Варна.

           След преценка на доводите на въззивника и становището на въззиваемата страна, с оглед събраните доказателства по делото, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

         На 08.08.2018г., около 07.00часа, в обл.Варна гр.Аксаково, ул.“Орлово гнездо“ №38, превозвачън „Дани Тронс“ ЕООД, притежаващ лиценз на Общността за извършване на международен автомобилен превоз на товари с №16531, валиден до 28.11.2026г., не е организирал труда на водача Д. Х. Н. с ЕГН **********, при извършване на обществен превоз на товари на територията на РБългария, с влекач м.“Ман“ кат.№3, с рег.№ В1032 НВ, с монтиран аналогов тахограф м.“Стонридж Електроникс“, тип 2416 МСА №24625362, попадащ в обхвата на Регламент ЕО №561/06г., отнасящ се за междуседмична почивка, по такъв начин, че същия да е в състояние да спазва изискванията по глава ІІот Регламента и в частност на чл.8 пар.6 второ тире от същия Регламент.От представените тахографски листи на водача от 01.08.2018г. до 08.08.2018г., след шест двадесет и четири часови периода от края на предходната нормална седмична почивка, започващ в 07.00часа на 02.08.2018г. и приключващ в 07.00часа на 08.08.2018г., превозвачът не е осигурил на водача възможност за ползване на намалена седмична почивка от най-малко 24 последователни часа, като най-дългото прекъсване в този период е от 13часа и 10 минути /от 18.20часа на 07.08.2018г. до 07.45часа на 08.08.2018г./ Установено е че недостигат 10часа и 50 минути до пълният размер на почивката. Такава почивка е била осигурена на водача след 11.08.2018г. 

          За констатирано нарушение, бил съставен АУАН № 259779/22.02.2019г. Акта бил надлежно връчен на упълномощено за това лице, което отбелязало, че няма възражения.

        Нарушението е било квалифицирано по чл.10, §2 изр.1 предл.2 от Регламент 561/2006г. във вр. с чл.78 ал.1 т.1 от ЗАП.

           В обстоятелствената част на АУАН е отразена така описаната фактическа обстановка.

            Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото гласни и писмени доказателства, които са безпротиворечиви и кредитирани от съда изцяло.

            Въз основа на Акта е издадено обжалваното Наказателно  постановление, като административно наказващия орган е възприел изцяло обстоятелствата, сочени в акта за нарушение. Административно наказващия орган е квалифицирал нарушението по чл.10, §2 изр.1 предл.2 от Регламент 561/2006г. във вр. с чл.78 ал.1 т.1 от ЗАП.

           Съдът счита, че административнонаказателното производство, образувано по отношение на водача е проведено законосъобразно.

           Спазени са нормите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН, като съставеният АУАН и издаденото наказателно постановление съдържат всички реквизити, посочени в тези норми.

           Наказателното постановление е обосновано. Правилно и законосъобразно административнонаказващия орган е приел, че е реализирано описаното по-горе нарушение и правилно е определил правната квалификация на нарушението.

         Съдът намира, че АНО е взел предвид обществената опасност на дееца и тази на извършеното от него деяние, правилно е определил размера на санкцията, въпреки, че не е изложил каквито и да било мотиви в тази насока. Безспорно е допуснато административно нарушение от страна на „Дан Транс 14“ ЕООД, което е било  констатирано по надлежният ред. В тази връзка съдът счита, че налагане на Имуществена санкция – 1000.00 лева,  предвидена в чл.104 ал.1 от ЗАП за допуснатото нарушение е справедлива и ще изпълни целите предвидени в закона.

         Съдът намира, че посоченото в жалбата на въззивника процесуално нарушение относно липсата на допуснато нарушение е неоснователно. По делото макар да са представени доказателства за проведен инструктаж и на водачите, макар да е представено и копие от Заповед №24/2017г. на управителя на въззивното дзружество, безспорно превозвача е следвало да следи за спазвянето на задължителните почивки на водачите, в случая за намалената междуседмична почивка на Д.Н. и да не и възлага извършването на обществен превоз на товари в страната. Именно за да се осигури оперативната самостоятелност на дружествата превозвачи е оставена възможност те да организират работата на водачите на МПС така, че да се гарантира правото им на почивка.

        Установено е извършено нарушение и АНО е изложил мотиви относно приложението на чл.28 от ЗАНН. Съдът намира, че волята на АНО в тази насока е безспорно установена и пределно ясна. Съдът също намира, че нарушението не може да бъде прието за маловажно, тъй като съществено е нарушен европейски регламент, който има за цел спазване правата на почивка водачите на товарни автомобили и осигуряване безопасност на останалите участници в движението. Следва да се има предвид и че от допуснатото нарушение няма данни да са настъпили други вредни последици. Съдът намира, че не следва да обсъжда по-подробно становището на въззивника относно твърдението за липса на допуснато нарушение.

                

 

          Водим от горното, съдът постанови решението си.

 

 

 

                                                                РАЙОНЕН СЪДИЯ:...........................