№ 8066
гр. София, 17.02.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 48 СЪСТАВ, в закрито заседание на
седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ИВ.А М. СИМЕОНОВА
като разгледа докладваното от ИВ.А М. СИМЕОНОВА Гражданско дело №
20241110168950 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 140 ГПК.
Производството по настоящото дело е образувано, след като с решение №
5819/28.10.2024 г. по в. гр. д. № 10484/2021 г. по описа на СГС, IV-Г въззивен състав е
обезсилено решение № 8451/22.07.2022 г. по гр. д. № 41689/2021 г. по описа на СРС, 57
състав, в частта, с която е отхвърлен искът на М. М. В. срещу „Ю.Б.“ АД, квалифициран
като такъв с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за сумата от 100 лв., заплатен
адвокатски хонорар по изп. дело № 20208460400049 по описа на ЧСИ О.М., като
недопустимо и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав, по предявения иск с
правилно правно основание по чл. 49 ЗЗД.
Решение № 8451/22.07.2022 г. по гр. д. № 41689/2021 г. по описа на СРС, 57 състав в
частта, с която „Ю.Б.“ АД е осъдено да заплати на М. М. В. на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1
ЗЗД сума в общ размер на 208,14 лв., в това число сумата от 16,19 лв. за разноски,
присъдени и преведени на взискателя; 120 лв. - юрисконсултско възнаграждение, преведено
на взискателя; 24 лв. - обикновени такси за ЧСИ по т. 1 от ТТРЗЧСИ; 12 лв. - обикновени
такси за ЧСИ по т. 4 от ТТРЗЧСИ; 18 лв. - обикновени такси за ЧСИ по т. 9 от ТТРЗЧСИ;
0,80 лв. - допълнителни такси за ЧСИ по т. 31, б. „б“ от ТТРЗЧСИ; 16,43 лв. -
пропорционални такси по т. 26 от ТТРЗЧСИ, удържани от ищеца без основание по изп. дело
№ 20208460400049 на ЧСИ О.М., със законната лихва върху главницата от датата на
подаване на исковата молба - 13.03.2021 г. до окончателното плащане, е влязло в сила като
необжалвано.
М. М. В., ЕГН ********** е предявил срещу „Ю.Б.“ АД, ЕИК ******** осъдителен
иск с правно основание чл. 49 вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД с искане ответникът да бъде осъден да му
заплати сумата от 100 лв. – обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в заплатен
адвокатски хонорар по изп. дело № 20208460400049 по описа на ЧСИ О.М., с рег. № 846 на
КЧСИ, настъпили в резултат на непозволено увреждане – предприети действия по
образуване на изп. дело № 20208460400049 по описа на ЧСИ О.М., с рег. № 846 на КЧСИ,
без правно основание – за вземане, които е било изплатено от ищеца преди издаването на
изпълнителния лист в полза на ответника и образуването на изпълнителното дело, ведно със
законната лихва за забава от датата на подаване на исковата молба – 13.03.2020 г., до
окончателното плащане.
Ищецът твърди, че със съдебно решение по гр. д. № 1169/2017 г. по описа на СРС, 127
състав, „Б.П.Б.“ АД е осъдена да му заплати суми, подробно описани в диспозитива на
1
решението, а той е бил осъден да заплати на банката сумата от 16,91 лв. - разноски в
производството. Твърди, че след влизане в сила на решението е заплатил с платежно
нареждане от 30.12.2019 г. по сметка на правоприемника на „Б.П.Б.“ АД - „Ю.Б.“ АД
задължението си и се е снабдил с изпълнителен лист за своето вземане, който е издаден на
14.01.2020 г., като на 15.01.2020 г. е образувал изп. дело № 113/2020 г. при ЧСИ Р.А., с рег. №
848 на КЧСИ. Вместо да си получи сумите по изпълнителния лист, на 14.02.2020 г. получил
запорно съобщение от ЧСИ О.М. по изп. дело № 20208460400049, с което е уведомен, че от
събраната сума 208,14 лв. са преведени на ЧСИ О.М. за задължение на ищеца към ответника
по цитираното изпълнително дело. Ищецът е упълномощил адвокат и му е заплатил сумата
от 100 лв. - адвокатско възнаграждение, за да извърши справка по изп. дело №
20208460400049 по описа на ЧСИ О.М., от която е установено, че изпълнителното дело е
образувано по изпълнителен лист от 21.01.2020 г. за заплащане на сумата от 16,91 лв. -
разноски по гр. д. № 1169/2017 г. по описа на СРС, 127 състав, която ищецът вече бил
заплатил на 30.12.2019 г. Заявява, че от него са събрани принудително суми в общ размер на
208,14 лв. и че е направил разноски за адвокат в размер на 100 лв., които не би направил в
случай, че изпълнителното дело не беше образувано без правно основание. Твърди, че
ответникът следва да му възстанови разноските за адвокат, които иначе не би сторил.
В уточнителна молба от 11.11.2021 г. пред въззивната инстанция ищецът пояснява, че
претенцията за сумата от 100 лв. е за вреди - разноски за адвокат от противоправно действие
на ответника - неоснователно образувано изпълнително дело, тъй като задължението на
ищеца е платено изцяло преди образуването на същото. Ищецът твърди, че тези разходи не
биха били направени, т. е. ищецът не би претърпял вредите, ако изпълнителното дело не
беше образувано без основание, т. е. твърди се причинно-следствена връзка между
поведението на ответника - противоправно образуване на изпълнително производство и
направения разход за адвокатска защита и съдействие. Счита, че кредиторът е могъл и е бил
длъжен да положи дължимата грижа и да провери дали вземането му е било изплатено преди
да образува изпълнителното дело. По тези съображения моли за уважаване на иска по чл. 49
ЗЗД и за присъждане на разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор на исковата молба от ответника
„Ю.Б.“ АД, с който оспорва предявения иск. Счита, че по изпълнителното дело не е
извършено реално процесуално представителство, в случая не се е целяло прекратяване на
изпълнителното дело, а иницииране на нов съдебен процес, чрез който да се претендират
допълнително разноски, което представлява злоупотреба с процесуални права съгласно чл. 3
ГПК. На самостоятелно основание счита иска за недопустим и поради това, че за ищеца е
имало друг ред за правна защита. Моли за отхвърляне на иска и за присъждане на разноски.
Разпределение на доказателствената тежест:
Неоснователни са възраженията на ответника в отговора на исковата молба относно
допустимостта на производството. Доколкото разпоредбата на чл. 79 ГПК регламентира
единствено въпроса за дължимите от длъжника разноски и липсва норма, която да урежда
как се репарират разходите направени от последния в рамките на изпълнителния процес в
зависимост от това дали съществува или не правото на принудително изпълнение, то и
единственият път за защита е да се претендират тези разходи по общия ред под формата на
вреди от непозволено увреждане. Не съществува пречка длъжникът да търси обезщетение за
причинените му от взискателя вреди по общия исков ред, поради което доводите в отговора
на исковата молба не се споделят.
За да бъде ангажирана отговорността на възложителя по чл. 49 ЗЗД е необходимо
наличието на следните предпоставки: 1) правоотношение по възлагане на работа, 2)
осъществен фактически състав по чл. 45 ЗЗД от физическото лице - пряк изпълнител на
работата с необходимите елементи (деяние, вреда - имуществена и/или неимуществена,
причинна връзка между деянието и вредата, противоправност и вина), 3) вредите да са
причинени от изпълнителя при или по повод извършването на възложената му работа - чрез
действия, които пряко съставляват извършването на възложената работа, чрез бездействия за
изпълнение на задължения, които произтичат от закона, техническите и други правила или
2
характера на работата, или чрез действия, които не съставляват изпълнение на самата работа,
но са пряко свързани с него (така - ППВС № 9/1966 г.). Във всички случаи на непозволено
увреждане вината се предполага до доказване на противното (чл. 45, ал. 2 ЗЗД), като в
тежест на ответника е при оспорване да обори презумпцията, доказвайки по несъмнен начин
липсата на вина на прекия извършител. Противоправността не подлежи на доказване,
доколкото изводът за наличието й не е фактически, а представлява правна преценка на
деянието, вредата и причинната връзка между тях от гледна точка на действащите
разпоредби. Останалите елементи от фактическия състав трябва да се докажат от
претендиращия обезщетението, съобразно правилата за разпределение на доказателствената
тежест.
В конкретния случай в тежест на ищеца е докаже следните обстоятелства:
извършване от лице, на което е възложена работа от ответника, на процесното деяние, което
обективно не съответства на правно дължимото, при или по повод възложената работа –
предприемане на действия от служители на банката по образуване на изп. дело №
20208460400049 по описа на ЧСИ О.М., с рег. № 846 на КЧСИ след като сумата, за която е
бил издаден изпълнителният лист е била заплатена от ищеца; настъпването в резултат от
това на имуществени вреди за ищеца, техния вид и размер – заплатено адвокатско
възнаграждение от ищеца в твърдения размер за процесуалното му представителство по
изпълнителното дело; причинно-следствена връзка между твърдените имуществени вреди и
твърдените противоправни действия, за които ответникът отговаря.
В доказателствена тежест на ответника при установяване на горните факти е да обори
презумпцията за вина на прекия изпълнител, да докаже плащане на задължението, или
възражението си за злоупотреба с право, за което не сочи доказателства.
ОБЯВЯВА за безспорни и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства: в
полза на банката срещу ищеца е издаден изпълнителен лист на 21.01.2020 г. въз основа на
влязло в сила решение № 288463/28.11.2019 г. по гр. д. № 1169/2017 г. по описа на СРС, 127
състав за сумата от 16,91 лв. - разноски, въз основа на който е било образувано изп. дело №
20208460400049 по описа на ЧСИ О.М., с рег. № 846 на КЧСИ по молба на „Ю.Б.“ АД от
27.01.2020 г.; на 30.12.2019 г. сумата от 16,91 лв. е била заплатена в полза на „Ю.Б.“ АД за
задължението на М. М. В. по гр. д. № 1169/2017 г. по описа на СРС, 127 състав; на
14.02.2020 г. ищецът е сключил Договор за правна защита и съдействие с адв. Иван Тодоров
Стоянов за осъществяване на процесуалното му представителство по изпълнителното дело,
за което е заплатил в брой адвокатско възнаграждение в размер на 100 лв.; с разпореждане
от 11.03.2020 г. изп. дело № 20208460400049 по описа на ЧСИ О.М., с рег. № 846 на КЧСИ, е
приключено на основание чл. 433, ал. 2 ГПК.
По доказателствата:
Следва да се приемат представените от ищеца писмени доказателства,
Следва да се приеме представеният препис от изп. дело № 20208460400049 по описа
на ЧСИ О.М., с рег. № 846 на КЧСИ.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, вр. с чл. 146, ал. 1 и ал. 2 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание за 19.03.2025 г. от
11:45 часа, за която дата и час да се призоват страните.
ОБЯВЯВА на страните проекто-доклада по делото съобразно мотивната част на
настоящото определение.
ПРИЕМА представените с исковата молба писмени доказателства.
ПРИЕМА заверен препис от изп. дело № 20208460400049 по описа на ЧСИ О.М., с
рег. № 846 на КЧСИ.
3
УКАЗВА на страните, че следва най - късно в първото по делото заседание да
изложат становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да
предприемат съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на
предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността
да направят това по - късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са
съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да
уведомят съда за новия си адрес, като такова задължение имат страните и когато те са
посочили електронен адрес за връчване. При неизпълнение на това задължение, както и
когато страната е посочила електронен адрес за връчване, но го е променила, без да уведоми
съда, или е посочила неверен или несъществуващ адрес, всички съобщения ще бъдат
приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.
ПРИКАНВА страните към спогодба, в който случай половината от внесената
държавна такса се връща на ищеца.
УКАЗВА на страните, че за приключване на делото със спогодба е необходимо лично
участие на страните или на изрично упълномощен за целта процесуален представител, за
който следва да се представи надлежно пълномощно.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на
бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация. Ако страните желаят да
използват медиация, те могат да се обърнат към център по медиация или медиатор от
Единния регистър на медиаторите към Министерство на правосъдието
(http://www.justice.governmentbg/MPPublicWeb/defaultaspx?id=2).
ДА СЕ ИЗПРАТИ на страните препис от настоящото определение.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4