Разпореждане по дело №64/2014 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

Производството по делото е образувано по въззивна жалба на А. А. чрез адв.Г. против решение № 260/17.12.2009 г. постановено по гр.д.№ 1191/2008 г. на П. районен съд.

Въззивникът поддържа, че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно. Твърди, че съдът не се е съобразил с доказателствата по делото, поради което необосновано е приел, че саморъчното завещание на общия наследодател е нищожно, поради което всички делбени имоти се явяват съсобствени на страните. Моли да бъде отменено, като се постанови друго, с което да се изключат от делбената маса имотите, предмет на завещанието.

Въззиваемите чрез пълномощника си поддържат, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно. Твърдят, че не са налице сочените в жалбата пороци, поради което молят да бъде потвърдено.

Окръжният съд, като обсъди доказателствата по делото, приема следното:

Видно от представеното удостоверение за наследници страните са наследници /синове/ на Я. М. А., б.ж. на с.П., О.П., починал на 11.04.1996 година.

Наследодателят Яне А., приживе лично е заявил за възстановяване земеделски имоти, попадащи в землището на с.П., О.П., които обаче са били реституирани след смъртта му на неговите наследници.

Имотите, които са предмет на делбата са възстановени на наследниците му с решение № 33005 от 19.11.1998 г. и с решение № 33005 от 13.04.1999 г. на Поземлена комисия-П..

По делото е представено саморъчно завещание , видно от което наследодателят Я. А. "на първи септември хиляда деветстотин и 5 година" е завещал на ответника "собствената си нива от 22 дка в землището на с.П., находящо се в местността "Валого", от същата петнадесет декара II категория поливна площ и 30 декара III категория неполивна площ и в допълнено по декларация съм придобил 25 декара за пасбище - 4 категория неполивна площ".Текстът на завещанието е разчетен от вещо лице -графолог.

Свидетелят Срадков сочи, че е бил 22 години бригадир в с.П., поради което знае, че Я. А. е имал имот в местността „Валого”, представляващ един масив над 15 декара. Свидетелят сочи, че този имот е бил възстановен през 1992 г. и работен от А. Я., както и че неговият брат /С. А./ не е работил там, т.к. е живеел в гр.С., а и е бил неработоспособен /"болен човек"/. Св.Танушев посочва, че имота в местността „Валого” е известне и като "Яновата валта".

При така установеното от фактическа страна съдът приема, че предявеният иск е основателен. Същият е с правно основание чл.34 ЗС – за делба на съсобствени имоти, като съсобствеността е възникнала по наследство и възстановяване на собственост върху земеделски земи по реда на ЗСПЗЗ, които са били приживе и преди обоществяването на земята собственост на общия им наследодател- Яне А..

Спорният момент в казуса се свежда до това да ли е породило своето разпоредително действие саморъчното завещание на наследодателя в полза на ответника, копие от което се съдържа в кориците на делото.

Съгласно чл. 25, ал.1 от Закона за наследството ЗН/, саморъчното завещание трябва да бъде изцяло написано ръкописно от самия завещател, да съдържа означение на датата, когато е съставено, и да е подписано от него, а съгласно чл. 42, б. "б" ЗН завещателното разпореждане е нищожно, когато при съставяне на завещанието не са спазени разпоредбите на чл. 25, ал.1 ЗН.

В случая се установява, че завещателят е посочил, като дата следното: "първи септември хиляда деветстотин и 5 година", при все, че Я. М. А. е роден на 20.04.1913 година .

Действително, липсата на дата или на някой от реквизитите на датата може да бъде попълнена от останалия текст на завещанието, но само ако в самия текст на завещанието има данни, от които без никакво съмнение може да се установи датата или да се попълни липсващият неин елемент, което в случая не е налице. В тази връзка, непълното означение на датата в саморъчно завещание на Я. А., равнозначно на липса на дата, обуславя неговата нищожност.

Поради това страните се явяват наследници на наследодателя по закон, т.е. съсобственици на процесните имоти при равни законови квоти /по 1/2 идеални части от земеделските земи/.

С оглед изложеното съдът счита, че обжалваното ре°ение е правилно и законосъобразно, поради което следва да се потвърди.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И :

Потвърждава решение № 260/17.12.2009 г. постановено по гр.д.№ 1191/2008 г. на П. районен съд.

Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от обявяването му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: