РЕШЕНИЕ

№ 133

гр. Брезник 20.01.2020 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Районен съд Брезник, гражданска колегия, в публичното заседание на седемнадесети септември две хиляди и деветнадесета година в състав:

Районен съдия: РОМАН НИКОЛОВ

при секретаря М. Г., като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 323 по описа за 2018 година за да се произнесе взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 415 ГПК, вр. чл. 327, ал. 1 ТЗ.

По изложените в исковата молба подадена от „ACM“ ЕООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. М., ул. „Г. М.“, № *, представлявано от Прокуриста Б.И.Б., обстоятелства ищцовото дружество моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на Земеделски производител А.М.Б., с ЕГН: **********, с адрес: *** и адрес за кореспонденция: гр. Брезник, ул. „А. Ж.“, № *, че последната дължи на „ACM“ ЕООД сумата в размер на 12699.48 лв. (дванадесет хиляди шестстотин деветдесет и девет лева и четиридесет и осем стотинки) главница, въз основа на фактури с № ********* от 15.03.2017 г., № ********* от 18.05.2017 г. и № ********* от 19.05.2017 г., както и лихва за забава върху главницата, в размер на 1328.49 лв. (хиляда триста двадесет и девет лева и четиридесет и девет стотинки) считано от 30.09.2017 г. до 19.09.2018 г.

Поради неплащане на горните суми, ищецът е подал заявление и е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 288 по описа на РС Брезник за 2018 г. В законоустановения срок длъжникът е възразил, поради което за ищеца се е породил правният интерес да предяви настоящия иск за установяване спрямо ответника дължимостта на сумата от 12699.48 лв., представляваща непогасено задължение по горните фактури, както и лихва за забава върху главницата, в размер на 1328.49 лв. (хиляда триста двадесет и девет лева и четиридесет и девет стотинки) считано от 30.09.2017 г. до 19.09.2018 г. Претендира и присъждане на направените в хода на производство разноски.

 В срока по чл. 131 ГПК, ответният З. депозира отговор на исковата молба, в който изразява становище за неоснователност на иска. По отношение на стоките, описани във фактурите, твърди че същите нито са поръчвани, респ. не са доставяни от ищеца на ответника. Оспорва тези фактури и стокови разписки към тях да са подписвани от представляващия дружеството, респ. надлежно представляващо го лице. По изложените съображения счита исковата претенция за неоснователна и моли за нейното отхвърляне, ведно с присъждане на сторените по делото разноски.

Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно, и по вътрешно убеждение, приема за установено от фактическа страна следното:

Със Заповед № 200 от 20.09.2018 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена по ч. гр. д. № 288 по описа на РС Брезник за 2018 г., е разпоредено длъжникът А.М.Б. да заплати на „ACM“ ЕООД сумата от 12699.48 лв. (дванадесет хиляди шестстотин деветдесет и девет лева и четиридесет и осем стотинки) главница, въз основа на фактури с № ********* от 15.03.2017 г., № ********* от 18.05.2017 г. и № ********* от 19.05.2017 г., както и лихва за забава върху главницата, в размер на 1328.49 лв. (хиляда триста двадесет и девет лева и четиридесет и девет стотинки) считано от 30.09.2017 г. до 19.09.2018 г. В срока по чл. 414 ГПК длъжникът А.М.Б. е депозирала възражение срещу задължението по заповедта за изпълнение.

Приобщени към доказателствения материал по делото са и процесните фактури с № ********* от 15.03.2017 г., № ********* от 18.05.2017 г. и № ********* от 19.05.2017 г. Към фактурите  са приложени и Приемо-предавателни протоколи с номера № 060830 от 11.03.2017 г., № 0079519 от 16.05.2017 г. и № 0079530 от 19.05.2017 г.

От заключението по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза, което съдът кредитира като обективно дадено и неоспорено от страните се установява, че в счетоводството на земеделски производител А.Б. водено от счетоводна къща „И. К.“ Фактура с № ********* от 15.03.2017 г. е отразена с Протокол в Справка декларация за ДДС в м. март 2017 год., като същата е сторнирана в м. февруари 2019 г., поради неосъществена сделка по данни от счетоводството на ответника. Към 1.04.2019 г. Фактури с № ********* от 18.05.2017 и № ********* от 19.05.2017 г. не фигурират в счетоводството на счетоводна къща „И. К.” и не са осчетоводени/отразени в счетоводството на ответника - З.А.М.Б..

За фактура с № ********* от 15.03.2017 г. не е ползван данъчен кредит, поради факта, че е освободена доставка съгласно закона за ДДС. За фактури с № ********* от 18.05.2017 и № ********* от 19.05.2017 г. не е ползван данъчен кредит, поради факта че не са отразени в счетоводството на ответника.

Свидетелят В. Р. Х.излага, че работи в „ACM“ ЕООД, като той извършва транспортна дейност. Сочи, че е извършил доставка на ответника в гр. Брезник. Стоката я е получило лице различно от А.Б., на което не знае името. Категоричен е, че той не е получавал пари, а само е подписал приемо – предавателния протокол.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Предмет на установителния иск е съществуването на вземането по издадената заповед и успешното му провеждане предполага установяване дължимостта на сумите по същата на посоченото основание. В настоящия случай със Заповед № 200 от 20.09.2018 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена по ч. гр. д. № 288 по описа на РС Брезник за 2018 г., е разпоредено А.М.Б., в качеството си на земеделски производител, да заплати на „ACM“ ЕООД сумата от 12699.48 лв. (дванадесет хиляди шестстотин деветдесет и девет лева и четиридесет и осем стотинки) главница, въз основа на фактури с № ********* от 15.03.2017 г., № ********* от 18.05.2017 г. и № ********* от 19.05.2017 г., както и лихва за забава върху главницата, в размер на 1328.49 лв. (хиляда триста двадесет и девет лева и четиридесет и девет стотинки) считано от 30.09.2017 г. до 19.09.2018 г.  Или, в контекста на основанието, на което е издадена заповедта, респ. се претендира вземането, в тежест на ищцовото дружество е да установи, при условията на пълно и главно доказване, че между страните е налице сключен договор за продажба, по който ищецът е изпълнил поетите задължения и размера на дължимата продажна цена. В тежест на ответното дружество е да установи, че е изпълнил задължението си за заплащане на уговорената цена.

С оглед предприетото оспорване от А.М.Б. на облигационната обвързаност между страните по повод доставка на стоките по посочените фактури, на преценка подлежи факта доколко подписалото фактурите лица ангажира имуществената сфера на ответника.

По делото е безспорно установено, че свидетелката Х.С.Б. е собственик на счетоводна къща „И. К.“, която води счетоводството на ответницата. Последното обаче не е достатъчно, за да се приеме, че свидетелката е била служител на ответницата, респ. е имала представителна власт по отношение на последната. Напротив, както самата свидетелка заявява, че тя няма право да подписва фактури и това не й влиза в задълженията. При това положение и при липса на надлежни доказателства за упълномощаване на посоченото лице, не може да се приеме, че същото е действало от името и за сметка на земеделски производител А.Б.. Освен това, както се установи от заключението на вещото лице, фактурите не са осчетоводени в ответното дружество, а и не се събраха данни те да са станали известни на търговеца при други обстоятелства, затова и начален момент за узнаването следва да се приеме момента на получаване на заповедта за изпълнение, в която са описани същите. Земеделският производител в депозираното възражение се е противопоставил на сделките по фактурите и е оспорил наличието на правоотношение с ищцовото дружество по същите, което е поддържал и в съдебно заседание след направената конкретизация на фактите, относно подписалото счетоводните документи лице.

Мотивиран от изложеното съдът приема, че по делото остана недоказана облигационната обвързаност между страните по повод доставка на стоки, за които са издадени фактури с № ********* от 15.03.2017 г., № ********* от 18.05.2017 г. и № ********* от 19.05.2017 г., поради което и искът за установяване наличието на вземане по същите, като неоснователен следва да бъде отхвърлен.

Предвид изхода на спора на ищцовото дружество не се следват разноски. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК, в полза на земеделски производител А.Б. следва да се присъдят разноски с оглед отхвърлянето на иска, възлизащи в размер на 950 лева.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ предявеният от „ACM“ ЕООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. М., ул. „Г. М.“, № *, представлявано от Прокуриста Б.И.Б. иск, срещу А.М.Б., с ЕГН: **********, с адрес: *** и адрес за кореспонденция: гр. Брезник, ул. „А. Ж.“, №*, с който се иска да бъде признато за установено, че последната дължи на „ACM“ ЕООД сумата в размер на 12699.48 лв. (дванадесет хиляди шестстотин деветдесет и девет лева и четиридесет и осем стотинки) главница, въз основа на фактури с № ********* от 15.03.2017 г., № ********* от 18.05.2017 г. и № ********* от 19.05.2017 г., както и лихва за забава върху главницата, в размер на 1328.49 лв. (хиляда триста двадесет и девет лева и четиридесет и девет стотинки) считано от 30.09.2017 г. до 19.09.2018 г., на основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 327 ТЗ.

ОСЪЖДА „ACM“ ЕООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. М., ул. „Г. М.“, № *, представлявано от Прокуриста Б.И.Б., да заплати на А.М.Б., с ЕГН: **********, с адрес: *** и адрес за кореспонденция: гр. Брезник, ул. „А. Ж.“, №*, да заплати на, сумата от 950 лв. (деветстотин и петдесет лева), представляваща сторените в настоящото производство разноски, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд Перник в двуседмичен срок от връчването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:________________