№ 19785
гр. София, 02.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 175 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ПЕТЪР ИВ. МИНЧЕВ
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА В. Х.
като разгледа докладваното от ПЕТЪР ИВ. МИНЧЕВ Гражданско дело №
20231110153488 по описа за 2023 година
Предявени са установителни искове по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК с правно основание
чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД от „Топлофикация София“ ЕАД срещу К. Г.
З. с искане да бъде признато за установено, че ответникът дължи на „Топлофикация София“
ЕАД следните суми: сумата от 600,87 лева, представляваща цена на доставена топлинна
енергия за периода от м. 05.2019г. до м. 04.2021г. за имот, находящ се в гр. София, ж.к. „Л“,
бл. 621, вх. Г, ет. 6, ап. 120, аб. № *****, ведно със законната лихва от 09.12.2022г. до
окончателното изплащане на вземането; сумата от 129,48 лева, представляваща мораторна
лихва за периода от 15.09.2020г. до 23.11.2022г.; сумата от 11,45 лева, представляваща цена
на извършена услуга за дялово разпределение за периода от м.11.2019г. до м.04.2021г., ведно
със законната лихва от 09.12.2022г. до окончателно изплащане на вземането и сумата от 2,48
лева, представляваща мораторна лихва върху цената на услугата за дялово разпределение за
периода от 31.12.2019г. до 23.11.2022г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК от 16.12.2022г. по ч.гр.д. *****/2022г. по описа на СРС,
175-ти състав. Ищецът твърди, че ответникът е клиент на топлинна енергия за битови
нужди. Твърди, че съгласно чл. 150, ал.1 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия за битови
нужди се осъществява при публично известни общи условия. Излага, че ответникът не е
упражнил правата си по чл.150, ал.3 от ЗЕ и спрямо него са влезли в сила ОУ. Поддържа, че
съгласно действащите общи условия купувачите са длъжни да заплащат дължимите суми в
размера, посочен в ежемесечно получавани фактури, в 45-дневен срок от датата на
публикуване на интернет страницата на продавача, като дружеството начислява обезщетение
за забава в размер на законната лихва само за задължения по изготвени изравнителни
сметки. Твърди, че ответникът е използвал доставяната от дружеството топлинна енергия
1
през процесния период, както и дялово разпределение и не е погасил задълженията си.
Искането към съда е да уважи предявените искове. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба чрез назначения от
съда особен представител. Ответникът оспорва предявените искове като недопустими и
неоснователни. Оспорва да е собственик на процесния имот, евентуално оспорва ид.ч. и
сочи, че би могъл да отговаря за 1/4 от задълженията. Оспорва процесния имот да е бил
годен за ползване, както и да е налице идентичност на имота, за който са представени
нотариални актове и имота, за който са начислени процесните суми. Оспорва наличието на
облигационни отношения. Оспорва претендирата от ищеца сума да съответства на реално
доставената ТЕ. Релевира възражение за изтекла погасителна давност. Оспорва
съдържанието на представените от ищеца документа. Оспорва клаузата за рекламации от ОУ
като неравноправна. Оспорва да е изпаднал в забава. Оспорва представения протокол от ОС,
както и договора, сключен с ЕС и топлинния счетоводител. Счита, че няма данни относно
наличието на топломери, тяхното отчитане, периодични проверки относно изправността на
топлоизмервателните уреди и пр. Моли съда да отхвърли предявените искове.
С молба от 12.09.2024г. третото лице – помагач „Термокомплект“ ООД на страната на
ищеца „Топлофикация София“ ЕАД е посочило, че дяловото разпределение е извършено
законосъобразно.
Съдът като взе предвид становищата на страните и въз основа на събраните по делото
доказателства, намери за установено следното от фактическа и правна страна.
Исковата молба е редовна, а предявените с нея искове са процесуално допустими.
Със заявление за издаване на заповед за изпълнение от 09.12.2022г. по ч.гр.д. №
*****/2022г. по описа на СРС, 175-ти състав, ищецът „Топлофикация София“ ЕАД е
предявил претенции срещу К. Г. З., Миглена Василева Петрова и Юлиан Стоилов Стоилов за
разделно заплащане – по 1/3 част за всеки от длъжниците – на следните задължения: сумата
от 1802,61 лева, представляваща цена на доставена топлинна енергия за периода от
м.05.2019г. до м.04.2021г. за имот, находящ се в гр. София, ж.к. "Л", бл. 621, вх. Г, ет. 6, ап.
120, аб. № *****, ведно със законната лихва считано от 09.12.2022г. до изплащане на
вземането, сумата от 388,45 лева, представляваща мораторна лихва за периода от
15.09.2020г. до 23.11.2022г., сумата от 34,34 лева, представляваща цена на услугата дялово
разпределение за периода от м.11.2019г. до м.04.2021г., ведно със законната лихва считано от
09.12.2022г. до изплащане на вземането, сумата от 7,44 лева, представляваща мораторна
лихва за периода от 31.12.2019г. до 23.11.2022г. върху главницата за дялово разпределение.
На 16.12.2022г. съдът е издал заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за всички
претендирани суми срещу тримата длъжници. В рамките на срока за доброволно
изпълнение, длъжниците Миглена Василева Петрова и Юлиан Стоилов Стоилов са
заплатили доброволно своите части от общия дълг, поради което в тези части заповедта за
изпълнение е обезсилена с влязло в сила определение от 27.08.2023г. Преписът от заповедта
за изпълнение е връчен на длъжника К. Г. З. по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК и е установено от
2
касиера на етажната собственост в сградата, че същият не живее на своя регистриран
постоянен и настоящ адрес, не е установен и работодател, поради което на ищеца са дадени
указания за предявяване на установителен иск срещу този длъжник на основание чл. 415, ал.
1, т. 2 ГПК. Искът е предявен в рамките на законоустановения едномесечен срок.
Следователно предмет на настоящото производство е единствено претендираната от
ответника К. Г. З. 1/3 част от задълженията, предмет на издадената заповед за изпълнение
За да бъдат уважени исковете ищецът следва да докаже кумулативното наличие на
следните материалноправни предпоставки: наличието на облигационно правоотношение по
договор за продажба на топлинна енергия между страните през исковия период за процесния
имот, количеството на реално доставената от него по договора топлинна енергия за
процесния период и нейната стойност; а също така изпадането на длъжника в забава и
размера на обезщетението за забава.
С оглед релевираното възражение за изтекла погасителна давност, в тежест на ищеца е
да докаже и наличието на факти и обстоятелства, водещи до спиране или прекъсване на
давността. В тежест на ответника е да докаже погасяване на дълга.
Относно наличието на облигационно правоотношение между страните по договор за
доставка на топлинна енергия за битови нужди, съдът намира следното. Съгласно
разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда етажна собственост, присъединени към абонатната станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия. Продажбата на топлинна
енергия за битови нужди се извършва при публично оповестени общи условия, като писмена
форма се предвижда само за допълнителни споразумения, установяващи конкретните
уговорки с абоната, различни от тези в общите условия /чл. 150, ал. 1 и ал. 3 от ЗЕ/. С оглед
на така установената законова уредба на договора за доставка на топлинна енергия за битови
нужди се налага заключението, че страните по неформалното правоотношение са законово
уредени – собственикът или титулярът на вещното право на ползване. Извън този кръг от
лица, свободата на договаряне позволява страни по облигационното правоотношение да
бъдат и трети за собствеността лица по съглашение с доставчика на топлинна енергия
съобразно указанията, дадени с Тълкувателно решение № 2/2017г. на ОСГК на ВКС.
В конкретния случай от приетия Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим
имот № 178, том III, рег. № 10799, дело № 513 от 2004г. се установява, че на 10.08.2004г.
процесният недвижим имот – апартамент № 120, находящ се в гр. София, ж.к. „Л“, бл. 621,
вх. Г, ет. 6, е придобит чрез покупко-продажба от Григор Кръстанов З. и неговата съпруга
Цветанка Борисова З.а.
От приетото удостоверение за наследници на Цветанка Борисова З.а се установява, че
същата е починала на 13.05.2005г. и е оставила за свои законни наследници своя съпруг
Григор Кръстанов З. и своя син – ответникът К. Г. З., вследствие на което след откриване на
наследството Григор Кръстанов З. е бил собственик на общо 3/4 ид.ч. от имота, а ответникът
К. Г. З. – на 1/4 ид.ч.
3
От приетия Нотариален акт за замяна на недвижим имот № 174, том VII, рег. № 25635,
дело № 1135 от 2005г. се установява, че на 30.12.2005г. Григор Кръстанов З. е прехвърлил
своите 3/4 ид.ч. от имота на Снежанка Димитрова Нешева в замяна срещу тостер. Със
същия нотариален акт Григор Кръстанов З. си е запазил правото на ползване върху имота
пожизнено и безвъзмездно. Заедно със замяната, на 30.12.2005г. между Григор Кръстанов З.
и Снежанка Димитрова Нешева е сключен договор, по силата на който Снежанка Димитрова
Нешева е приела да осигури гледане и издръжка на Григор Кръстанов З. докато е жив.
От приетото удостоверение за наследници на Григор Кръстанов З. се установява, че
същият е починал на 10.11.2020г. и е оставил за свой единствен наследник ответника К. Г. З..
От приетия Нотариален акт за дарение на идеална част от недвижим имот № 31, том II,
рег. № 4470, дело № 201/2021г. се установява, че на 12.02.2021г. Снежанка Димитрова
Нешева е дарила на Янчо Людмилов Янчев 1/4 ид.ч. от процесния имот, а от приетия
Нотариален акт за покупко-продажба на идеална част от недвижим имот № 117, том II, рег.
№ 5451, дело № 273/2021г. се установява, че на 22.02.2021г. Снежанка Димитрова Нешева е
продала на Янчо Людмилов Янчев останалите 2/4 идеални часто от имота. Заедно с него, на
22.02.2021г. е сключено споразумение, по силата на което Снежанка Димитрова Нешева е
поела да заплати всички свои задължения към „Топлофикация София“ ЕАД към датата на
продажбата.
От приетото удостоверение за наследници на Снежанка Димитрова Нешева се
установява, че същата е починала на 09.07.2021г. и е оставил за наследници своите преки
низходящи Миглена Василева Петрова и Юлиан Стоилов Стоилов.
От така събраната доказателствена съвкупност се установява, че през процесния по
делото период от м.05.2019г. до м.04.2021г. ответникът К. Г. З. е бил собственик на 1/4 ид.ч.
от имота по наследяване от своята майка Цветанка Борисова З.а, починала на 13.05.2005г.
Наред с това, за периода от м.05.2019г. до 10.11.2020г. върху останалите 3/4 идеални части от
имота е било налице ограничено вещно право на ползване, учредено по силата на замяната
от 30.12.2005г. в полза на Григор Кръстанов З., чийто единствен наследник е ответникът К.
Г. З.. Съгласно чл. 57, ал. 1 ЗС, ползвателят е длъжен да плаща разноските свързани с
ползването на вещта, каквито са сумите за доставена топлинна енергия в ползвания имот.
Нормата е диспозитивна и се прилага само ако не е уговорено друго между вещния
ползвател и титуляря на голото право на собственост. В случая, обаче, такова „друго“ е
уговорено с договора за гледане и издръжка от 30.12.2005г. и се потвърждава от
споразумението от 22.02.2021г., по силата на които титулярят на голото право на
собственост Снежанка Димитрова Нешева е поел да осигурява гледането и издръжката на
Григор Кръстанов З., което включва и заплащането на консумативните разходи във връзка с
ползвания имот. Тези съглашения по правило са непротивопоставими на третите
добросъвестни лица, които не са страна по тях, но в конкретния случай, видно от исковата
молба и заявлението по чл. 410 ГПК, ищцовото дружество „Топлофикация София“ ЕАД ги е
представило и се е позовало на тях, за да обоснове претенциите си срещу К. Г. З. и двамата
наследници на Снежанка Димитрова Нешева – Миглена Василева Петрова и Юлиан
4
Стоилов Стоилов. При това положение съдът приема, че ищцовото дружество е потвърдило
постигнатото между вещния ползвател Григор Кръстанов З. и титуляря на голото право на
собственост Снежанка Димитрова Нешева споразумение в отклонение от диспозицията на
чл. 57, ал. 1 ЗС и се е обвързало с него. Следователно за топлинната енергия, потребена в
имота съобразно останалите 3/4 ид.ч. предмет на правото на ползване, отговарят Миглена
Василева Петрова и Юлиан Стоилов Стоилов като наследници на голия собственик през
този период, а не ответникът К. Г. З. като наследник на вещния ползвател.
Предвид гореизложеното, за процесния по делото период от м.05.2019г. до м.04.2021г.
ответникът К. Г. З. е страна по неформалния договор за доставка на топлинна енергия за
собствената си 1/4 ид.ч. от правото на собственост върху имота, а не за 1/3 от него, при
каквато квота са предявени претенциите. Възражението на особения представител на
ответника за липса на писмен договор и че имотът бил необитаем, са неоснователни, тъй
като договорът за доставка на топлинна енергия за битови нужди е неформален и произтича
от вещните права върху имота, а стойността на доставената в него топлинна енергия се
дължи независимо от това, дали ответникът е обитавал лично имота през процесния период.
Вътрешните отношения между съсобствениците не са предмет на разглеждане в настоящото
дело.
Относно топлоснабдяването на сградата в режим на етажна собственост, в която се
намира процесният имот, както и на самия имот, това обстоятелство също се установява от
събраната по делото доказателствена съвкупност, в частност от приетата съдебно-
техническа експертиза и представените от ищеца писмени доказателства – протокол от ОС
на ЕС на сградата за избор на изпълнител на услугата дялово разпределение и договори за
извършването й, както и от представените от третото лице-помагач документи и
индивидуални справки за дялово разпределение. Релевираното инцидентно оспорване на
протокола от общото събрание е недопустимо, тъй като подобни възражения могат да се
навеждат единствено в рамките на преклузивните срокове, уредени в ПУРНЕС /отм./, респ.
ЗУЕС.
От експертното заключение по съдебно-техническата експертиза, което съдът кредитира
като пълно, ясно и компетентно изготвено на основание чл. 202 ГПК, се установява, че през
процесния период в имота е имало три броя отоплителни тела с поставени индивидуални
разпределители /ИРРО/ и един водомер за топла вода. За отоплителния сезон 2019/2020г.
топлинната енергия за отопление е била начислявана на база експлоатация по максималния
специфичен разход на сградата съгласно т.6.4 от Приложението към Наредба № Е-РД-04-1 за
топлоснабдяването, а топлинната енергия за битово горещо водоснабдяване е начислявана на
база, поради неосигурен достъп за отчет на индивидуалните разпределители и водомера, за
което е съставен протокол за неосигурен достъп, подписан от представител на етажните
собственици и фирмата за дялово разпределение /представен от третото лице – помагач/. За
периода 2020/2021г. топлинната енергия за отопление и БГВ е начислена по реален отчет, за
което е представен протокол за отчет. Топлинната енергия за сградна инсталация е изчислена
на съгласно т. 6.1.1 от Приложението към Наредба № Е-РД-04-1 въз основа на инсталираната
5
мощност и денградусите за периода. Установено е, че заложената в подробните
изравнителни сметки топлинна енергия напълно съответства на отчетената по общия
топломер. Вещото лице е установило, че са приспаднати технологичните разходи за
топлинна енергия в абонатната станция за сметка на ищцовото дружество, а
разпределението на топлинната енергия през процесния период е извършвано в съответствие
с действащата правна уредба на ЗЕ, НТ и Общите условия на ищцовото дружество.
Установено е, че общият топломер в абонатната станция е преминал периодични
метрологични проверки на 10.05.2018г., 25.03.2021г. и 06.03.2023г. и съответства на
одобрения тип. Възражението за пропусната двугодишна кратност на метрологичните
проверки в периода между 10.05.2018г. и 25.03.2021г. в случая е без правно значение за
изхода от спора, тъй като и при двете метрологични проверки е установено, че топломерът
отговаря на одобрения тип. След като измерителят на топлинната енергия е мерил в класа си
на точност през целия процесен период, формалното пропускане на двугодишния срок може
да доведе единствено до административнонаказателна отговорност за ищцовото дружество,
но не и до недължимост на отчетената и разпределена топлинна енергия. Възражението за
нищожност на клаузата за рекламации от ОУ на ищцовото дружество също е неотносимо,
тъй като не се твърди и не се установява ответникът да е упражнявал правото си на
рекламация срещу изравнителните сметки. Оспорването на счетоводните записи и
представените по делото счетоводни документи е също без правно значение, тъй като
количеството на доставената в имота топлинна енергия и нейната стойност се установяват
по категоричен начин от експертните заключения по СТЕ и ССчЕ.
Следователно доставката на топлинна енергия за процесния период и имот се
установява от събраните по делото доказателства.
Относно стойността на топлинната енергия, съдът кредитира изцяло експертното
заключение по съдебно-техническата експертиза, доколкото същото се основава на
представените от фирмата за дялово разпределение отчетни документи и индивидуални
справки за дялово разпределение, както и на извършените от вещото лице изчисления при
разпределението на енергията за сградна инсталация, а не единствено на счетоводните
записи на ищеца. В случая, обаче, посочената от вещото лице стойност на топлинната
енергия от 2140,02 лева надхвърля осчетоводената такава от 2097,31 лева, поради което и
доколкото претенцията е формирана въз основа на счетоводните записи на ищцовото
дружество, следва да бъде възприета осчетоводената по-ниска стойност. Видно от
експертното заключение по ССчЕ, от сумата от 2097,31 лева са приспаднати платените
преди подаването на заявлението суми в размер на 191,90 лева, както и е отчетено
намалението на цената на топлинната енергия в размер на 102,80 лева, поради което е
останала дължима сумата от 1802,61 лева, за която обща сума е издадена заповедта за
изпълнение. Също така от заключението по ССчЕ е видно, че ответникът не е извършвал
плащания в хода на процеса, а с изравнителните сметки за възстановяване не са погасявани
стари задължения извън процесния период.
На следващо място от представените от ищеца протокол от ОС на ЕС за избор на фирма
6
за дялово разпределение и договор между ищеца и избраната фирма за дялово
разпределение се установява, че дяловото разпределение за имота е възложено на
„Термокомплект“ ООД, като видно от представените от третото лице-помагач документи,
услугата е предоставена през процесния период. В чл. 36, ал. 1 от приложимите общи
условия на ищеца е уредено задължение на потребителите да заплащат стойността на тази
услуга на топлопреносното предприятие. Видно от представените общи условия, същите са
публикувани във в. Монитор, а съгласно чл. 150, ал. 3, изр. 2 ЗЕ, общите условия влизат в
сила в 30-дневен срок след първото им публикуване. Следователно за процесния период от
м.11.2019г. до м.04.2021г. общата стойност на услугата дялово разпределение е в размер на
34,34 лева съгласно заключението по ССчЕ.
Относно претенцията за мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия съдът
намира следното. По отношение на процесните вземания са приложими общите условия на
ищеца, одобрени на 27.06.2016г. В чл. 32, ал. 1 ОУ е предвидено, че месечната дължима сума
по прогнозно потребление се издава ежемесечна фактура. Според чл. 32, ал. 3 ОУ, след
отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от
търговеца, продавачът издава за отчетния период кредитни известия за стойността на
фактурите и фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период,
определено на база изравнителните сметки /т. нар. обща фактура/. Съгласно чл. 33, ал. 1 и
ал. 2 ОУ, клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурите /месечни и общи/ в 45-
дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Обезщетението за забава,
съгласно чл. 33, ал. 4 ОУ, се начислява при неплащане на задължението по общите фактури в
определения срок. Следователно при действието на общите условия от 2016г., мораторната
лихва се начислява единствено върху стойностите по общите фактури, издадени след
отчитане на изравнителния резултат, а не върху прогнозно начислените месечни сметки.
Следователно задължението за плащане на сумата за топлинна енергия е с определен
падеж /45-дневен срок/ и вземането за мораторна лихва възниква на основание чл. 84, ал. 1
ЗЗД с изтичане на крайния срок за плащане, без да е необходима покана. Ето защо
ответникът е изпаднала в забава за плащане на главниците по общите фактури, поради което
дължи мораторна лихва за процесния период от 15.09.2020г. до 23.11.2022г., чийто общ
размер е изчислен от вещото лице и възлиза на 388,45 лева.
По различен начин стои въпросът относно претендираната лихва върху главницата за
дялово разпределение, тъй като посочените по-горе клаузи от общите условия касаят
единствено вземанията за топлинна енергия. Относно вземането за цена на услугата дялово
разпределение в чл. 36, ал. 2 ОУ е предвидено, че редът и начинът на заплащане на услугата
“дялово разпределение” се определят от продавача, съгласувано с търговците, извършващи
услугата „дялово разпределение“ и се обявява по подходящ начин на клиентите. В случая
ищецът не е ангажирал доказателства за наличието на такъв предвиден ред и неговото
съдържание, липсват и доказателства за отправена до ответника покана за плащане на
главницата за дялово разпределение. Ето защо предявеният иск за сумата от 2,48 лева,
представляваща мораторна лихва върху цената на услугата за дялово разпределение за
7
периода от 31.12.2019г. до 23.11.2022г. следва да бъде отхвърлен изцяло.
На последно място, по релевираното от особения представител на ответника възражение
за изтекла погасителна давност съдът намира следното. При действието на общите условия
от 27.06.2016г. давността за всяко месечно задължение започва да тече с изтичане на 45-
дневния срок за плащане считано от края на месеца, за който се отнася. Както е установено с
Тълкувателно решение № 3/2011г. на ОСГТК на ВКС, вземанията за цена на доставена
топлинна енергия имат периодичен характер и се погасяват с изтичането на тригодишен
давностен срок съгласно чл. 111, б. „в“ от ЗЗД.
Също така, съгласно чл. 3, т. 2 от ЗМДВИП, за срока от 13 март 2020 г. до отмяната на
извънредното положение спират да текат давностните срокове, с изтичането на които се
погасяват или придобиват права от частноправните субекти /каквито са страните по делото/.
Възобновяването на течението на спрените срокове е извършено с пар. 13 от ПЗР на Закона
за изменение и допълнение на Закона за здравето /ДВ, бр. 44 от 2020 г., в сила от 14.05.2020
г./, според който сроковете, спрели да текат по време на извънредното положение по
ЗМДВИП, продължават да текат след изтичането на 7 дни от обнародването на този закон в
"Държавен вестник". Законът е обнародван на 13.05.2020г., поради което течението на
давностния срок е възобновено на 21.05.2020г. Следователно процесният давностен срок е
бил спрян за период от 69 дни считано от 13.03.2020г. до 20.05.2020г.
При прилагане на тези правила се установява, че към датата подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение /09.12.2022г./ са погасени по давност вземанията за цена
на топлинна енергия по месечни сметки за периода от м.05.2019г. до м.07.2019г.
включително. Вземането за м.07.2019г. е възникнало на 01.08.2019г. и е станало изискуемо
на 14.09.2019г. с изтичане на 45-дневния срок за плащане. Давностният срок е следвало да
изтече на 14.09.2022г., а след удължаването му с периода от 69 дни, през които не е текъл
поради извънредното положение, същият изтича на 21.11.2022г. – преди подаване на
заявлението. Ето защо вземанията за периода от м.05.2019г. до м.07.2019г. са погасени по
давност. Вземането за м.08.2019г. е станало изискуемо на 15.10.2019г. и давностният срок за
него /с удължаването/ изтича на 22.12.2022г. – след подаване на заявлението. Затова
вземанията за периода от м.08.2019г. до м.04.2021г. не са погасени по давност.
От експертното заключение по ССчЕ /таблица 4/ се установява, че за погасения по
давност период се дължи сумата от 84,92 лева, поради което за периода от м.08.2019г. до
м.04.2021г. се дължи сумата от 1717,69 лева /1802,61 – 84,92 лева/. Както беше уточнено по-
горе, ответникът К. Г. З. отговаря за 1/4 от тази сума или 429,42 лева. Следователно искът за
цена на топлинна енергия следва да бъде уважен до размера от 429,42 лева и за периода от
м.08.2019г. до м.04.2021г., а за разликата до пълния претендиран размер от 600,87 лева и за
периода от м.05.2019г. до м.07.2019г. искът следва да бъде отхвърлен.
На следващо място съдът констатира, че към датата на заявлението /09.12.2022г./ няма
погасени по давност вземания за мораторна лихва за периода от 15.09.2020г. до 23.11.2022г.
Съгласно чл. 119 ЗЗД, обаче, погасяването по давност на главницата води до погасяване и на
произтичащото от него вземане за мораторна лихва, независимо дали давността за лихвата е
8
изтекла. Видно от експертното заключение по ССчЕ /таблица 4/, погасените по давност
месеци са включени в първата процесна обща фактура № ********** от 31.07.2020г., чиято
стойност е 1462,67 лева, а мораторната лихва върху нея е 338,92 лева. След приспадане на
погасената по давност сума от 84,92 лева от главницата по тази обща фактура остават
1377,75 лева, а лихвата върху нея остава в размер на 319,24 лева. Лихвата по другите общи
фактури е 49,53 лева, или общият размер на лихвата върху непогасената по давност главница
е 368,77 лева. Ответникът дължи 1/4 от тази сума, т.е. 92,19 лева, до който размер искът
следва да бъде уважен, а за разликата до пълния претендиран размер от 129,48 лева, искът
следва да бъде отхвърлен.
На последно място съдът установи, че към датата на заявлението няма погасени по
давност вземания за цена на услугата дялово разпределение. Най-старото процесно вземане
за м.11.2019г. е възникнало на 01.12.2019г., от която дата тече давността /както беше
посочено, тук 45-дневният срок не се прилага/ и след удължаването му с периода на
извънредното положение той изтича на 08.02.2023г. Общата цена на тази услуга е 34,34
лева, а ответникът дължи 1/4 част от нея или 8,58 лева. До този размер искът следва да бъде
уважен, а за разликата до пълния претендиран размер от 11,45 лева, искът следва да бъде
отхвърлен.
По разноските.
При този изход от спора, право на разноски имат и двете страни. Ответникът, обаче, не е
сторил разноски, а е бил защитаван от особен представител, поради което разноски не му се
дължат. В заповедното производство ищецът е сторил разноски в общ размер на 94,66 лева,
като на ответника се припада 1/4 част от тях или 23,66 лева. С оглед уважената част от
исковете, на ищеца следва да бъдат присъдени разноски в заповедното производство в
размер на 16,85 лева. В исковото производство ищецът е сторил разноски за държавна такса
в размер на 85,11 лева, за депозит за възнаграждение на особен представител в размер на
400 лева, за депозити за възнаграждения на вещи лица в общ размер на 600 лева, претендира
и юрисконсултско възнаграждение, чийто размер съдът определи на 100 лева съгласно чл.
25, ал. 1 НЗПП или общо 1185,11 лева. С оглед уважената част от исковете, на ищеца следва
да бъде присъдена сумата от 844,22 лева.
Предвид изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове с
правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, че К. Г. З., с ЕГН:
**********, с адрес: гр. София, ж.к. „Л“, бл. 213, вх. В, ет. 1, ап. 44, дължи на
„Топлофикация София“ ЕАД, с ЕИК: ********, с адрес на управление: гр. София, ул.
„Ястребец“ № 23Б, сумата от 429,42 лева, представляваща цена на доставена топлинна
енергия за периода от м.08.2019г. до м.04.2021г. за имот, находящ се в гр. София, ж.к. „Л“,
бл. 621, вх. Г, ет. 6, ап. 120, аб. № *****, ведно със законната лихва от 09.12.2022г. до
9
окончателното изплащане на вземането; сумата от 92,19 лева, представляваща мораторна
лихва за периода от 15.09.2020г. до 23.11.2022г. и сумата от 8,58 лева, представляваща цена
на извършена услуга дялово разпределение за периода от м.11.2019г. до м.04.2021г., ведно
със законната лихва от 09.12.2022г. до окончателно изплащане на вземането, за които суми е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 16.12.2022г. по
ч.гр.д. *****/2022г. по описа на СРС, 175-ти състав, като ОТХВЪРЛЯ предявения
установителен иск за цена на топлинна енергия за разликата над 429,42 лева до пълния
претендиран размер от 600,87 лева и за периода от м.05.2019г. до м.07.2019г.; предявения
установителен иск за мораторна лихва върху тази главница за разликата над 92,19 лева до
пълния претендиран размер от 129,48 лева; предявения установителен иск за цена на
услугата дялово разпределение за разликата над 8,58 лева до пълния претендиран размер от
11,45 лева и предявения установителен иск за сумата от 2,48 лева, представляваща
мораторна лихва върху цената на услугата за дялово разпределение за периода от
31.12.2019г. до 23.11.2022г.
ОСЪЖДА К. Г. З., с ЕГН: **********, с адрес: гр. София, ж.к. „Л“, бл. 213, вх. В, ет. 1,
ап. 44, да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД, с ЕИК: ********, с адрес на управление:
гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 16,85 лева,
представляваща разноски в заповедното производство и сумата от 844,22 лева,
представляваща разноски в исковото производство.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на третото лице – помагач
„Термокомплект“ ООД, на страната на ищеца „Топлофикация София“ ЕАД.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10