Решение по дело №1033/2020 на Районен съд - Силистра

Номер на акта: 361
Дата: 26 юли 2021 г. (в сила от 17 август 2021 г.)
Съдия: Жанет Иванова Борова
Дело: 20203420101033
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 2 септември 2020 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 361
гр. Силистра , 26.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на осми юли, през две
хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Жанет Ив. Борова
при участието на секретаря М. П. Л.
като разгледа докладваното от Жанет Ив. Борова Гражданско дело №
20203420101033 по описа за 2020 година
Ищецът "Агенция за събиране на вземания" ЕАД с ЕИК
..................... гр. С., ж.к. Л. ......, бул. Д-р П. Д. № ....., офис - сграда Л., ет.....
офис ...., представляван от изпълнителния директор М. Д. Д..., чрез
пълномощника Ц.П. моли съда да признае за установено, че ответникът му
дължи следните суми:
1 000.00 / хиляда /лева, представляваща задължение по договор за
паричен заем № 3133712 / 23. 01. 2018 г., сключен между "Изи Асет
Мениджмънт" АД и Р. Д. ИВ., договорна лихва в размер на 199,52 / сто
деветдесет и девет лева и 52 ст./ лева, начислена за периода 23.02.2018 г. до
19.01.2019 г., обезщетение за забава за периода 23.02.2018 г. – 03. 06. 2020 г.
в размер на 179.34 /сто седемдесет и девет лева и 34 ст. / лева, ведно със
законна лихва върху главницата от 03. 06. 2020 г. до изплащане на вземането.
Претендира и разноските си, извършени както в заповедното, така и в
исковото производство.
Ищецът се легитимира като кредитор на ответника въз основа на
сключен договор за цесия.
Ответникът Р. Д. ИВ., ЕГН **********, гр. Сс, ул. Г. К. № ...., ет.....,
ап...... чрез назначения му от съда особен представител адв. В. М. е подал
писмен отговор, с който счита исковите претенции за неоснователни и
недоказани и моли да бъдат отхвърлени. Счита, че не са налице материално –
правните предпоставки за признаване по отношение на ответника, че
1
съществува изискуемо вземане в полза на ищеца.
Като съобрази изложеното по-горе и представените с исковата молба
писмени доказателства, съдът прие за установено следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 79 от
ЗЗД.
По делото е представено копие от договор за паричен заем № 3133712
/ 23. 01. 2018 г., от което се установява, че между цедента "Изи Асет
Мениджмънт" АД и ответника е съществувало облигационно
правоотношение за предоставяне на паричен заем за сумата от 1000.00 лева и
срок от 12 месеца, като ответникът е следвало да заплаща разсрочено, ведно с
допълнителни разходи по кредита, като изрично е уговорена и общата
дължима сума, ведно с възнаграждение за кредитора в размер на 1199.52 лева.
По делото е представен заверен препис от Рамков договор за
прехвърляне на парични задължения /цесия/ от 16. 11. 2010 г., от който е
видно, че на същата дата "Изи Асет Мениджмънт" АД е сключило с
"Агенция за събиране на вземания" ООД договор, по силата на който, "Изи
Асет Мениджмънт" АД, в качеството му на цедент е прехвърлило възмездно
на "Агенция за събиране на вземания" ............., в качеството му на цесионер
вземанията, произтичащи от договори за кредити, които е отпуснало на свои
клиенти при изпълнение на основаната си дейност, описани в Приложение
№1, представляващо неразделна част от договора за цесия.
Представено е и уведомително писмо изх. № УПЦ-П-ИАМ / 3133712 /
03. 12. 2018 г., с което се уведомява длъжника за извършената цесия, което не
е връчено на длъжника, тъй като последният не е намерен на адреса.
Разпоредбите на чл. 99 от ЗЗД предвиждат, че кредиторът може да
прехвърли своето вземане, освен ако законът, договорът или естеството на
вземането не допускат това, като прехвърленото вземане преминава върху
новия кредитор заедно с привилегиите, обезпеченията и другите му
принадлежности, включително с изтеклите лихви, ако не е уговорено
противното. Освен това предишният кредитор е длъжен да съобщи на
длъжника прехвърлянето и да предаде на новия кредитор намиращите се у
него документи, които установяват вземането, както и да му потвърди
писмено станалото прехвърляне, както и че прехвърлянето има действие
спрямо третите лица и спрямо длъжника от деня, когато то бъде съобщено на
последния от предишния кредитор. Съгласно чл. 99, ал.4 от ЗЗД
прехвърлянето на вземането е действително тогава, когато предишният
кредитор е съобщил за него на длъжника. Въпреки това, съдебната практика
приема, че е валидно и допустимо длъжникът да бъде уведомен от цесионера,
когато последният е упълномощен за това от цедента. В случая такова
упълномощаване е налице – уговорено е в чл. 4.9 от рамковия договор, като е
представено и пълномощно.
2
Доколкото законът не поставя специални изисквания за начина, по
който следва да бъде извършено уведомлението, съдът намира, че с факта на
редовното връчване на препис от исковата молба и доказателствата към нея,
включващи и договора за цесия и пълномощно от 09. 09. 2015 г, на основание
чл. 47, ал. 5 от ГПК, с изтичането на срока за получаването на книжата,
длъжникът е получил изходящото от цедента, чрез пълномощник, до него
уведомление. Получаването на уведомлението е факт, настъпил в хода на
процеса, който е от значение за спорното право и поради това следва да бъде
съобразен при решаването на делото на основание чл. 235, ал. 3 от ГПК.
Проверката за редовност на връчването по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК се
прави с оглед залепването на уведомление на настоящ и постоянен адрес на
ответника - физическо лице при неоткриването му на адреса и изтичането на
срока по ал. 2 и тя предхожда назначаването на особен представител на
ответника, съобразно ал. 6 на чл. 47, поради което и получаването на книжата
от особения представител е ирелевантно към редовността на връчването на
исковата молба и доказателствата към нея, респективно към уведомлението.
По тези съображения съдът счита, че договорът за цесия поражда
действие по отношение на длъжника, поради което следва да бъдат
разгледани възраженията на ответника по отношение на договора за заем.
Възражението на ответника, касаещо недължимост на сумата от
199.52 лева, съдът счита същото за неоснователно, тъй като сумата
представлява договорено между страните възнаграждение, при това точно
определено по размер още с подписване на договора.
С оглед всичко гореизложено съдът намира за основателна
претенцията за заплащане на главница по кредита в размер на 1000.00 лева и
претенцията за договорна лихва в размер на 199.52 лева и акцесорната
претенция за заплащане на обезщетение за забава за периода от 23.02.2018 г.
– 03. 06. 2020 г. в размер на 179.34 лв. и ги уважава в този размер.
Предвид изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК в полза
на ищеца следва да се присъдят направените разноски, които за
производството пред настоящата инстанция са в размер на 598.94 лева.
Мотивиран от гореизложеното, СРС
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , че Р. Д. ИВ., ЕГН **********, гр.
Силистра, ул. Генерал Колев № 6, ет. 6, ап. 18 дължи на "Агенция за
събиране на вземания" ЕАД с ЕИК ..................., гр. С., ж.к. Л. ..., бул. Д-р П. Д.
№ .... офис - сграда Л., ет.... офис ...., представляван от изпълнителния
директор Д. Б. Д. сумата от 1 000.00 / хиляда /лева, представляваща
задължение по договор за паричен заем № 3133712 / 23. 01. 2018 г., сключен
3
между "Изи Асет Мениджмънт" АД и Р. Д. ИВ., сумата от 199,52 / сто
деветдесет и девет лева и 52 ст./ лева - договорна лихва за периода 23.02.2018
г. до 19.01.2019 г., обезщетение за забава за периода 23.02.2018 г. – 03. 06.
2020 г. в размер на 179.34 /сто седемдесет и девет лева и 34 ст. / лева, ведно
със законна лихва върху главницата от 03. 06. 2020 г. - датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по ч.гр. д. № 503 / 2020 г.
по описа на СРС до изплащане на вземането, за които суми е издадена
заповед за изпълнение № 1033 / 05. 06. 2020 г. по ч.гр. д. № 503 / 2020 г. по
описа на СРС.

ОСЪЖДА Р. Д. ИВ., ЕГН **********, гр. Сс, ул. Г. К. № ..., ет.....,
ап...... да заплати на "Агенция за събиране на вземания" ЕАД с ЕИК
........................, гр. С., ж.к. Л. ...., бул. Д-р П. Д. № ....., офис - сграда Л., ет.....
офис....., представляван от изпълнителния директор Д. Б.Д. сумата от 598.94
/ петстотин деветдесет и осем лв. и 94 ст. /лева, представляваща направени по
делото разноски, както и сумата от 77.58 / седемдесет и седем лв. и 58 ст. /
лева - разноски за заповедното производство по ч. гр. д. № 503 / 2020 г. по
описа на СРС.

Решението подлежи на обжалване пред С. окръжен съд в двуседмичен
срок от съобщаването му.
Съдия при Районен съд – Силистра: _______________________
4