Решение по дело №7419/2020 на Софийски градски съд

                                             

 

 Р Е Ш Е Н И Е

                                                                               

                                        Гр. София, …2022 год.

 

                                        В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІ-г въззивен състав, в публично заседание на единадесети юни през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

 

                                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ДИМИТРОВА

                                                                           ЧЛЕНОВЕ : СОНЯ НАЙДЕНОВА

МЛ. СЪДИЯ МАРИЯ ИЛИЕВА

 

при секретар Алина Тодорова, като разгледа докладвано от съдия Димитрова гр. д. № 7419/2020 год. по описа на СГС, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.

Със съдебно решение от 22.04.2020 г., постановено по гр.д. № 69454/2018 г. по описа на СРС, съдът признава за установено по исковете, предявени от „Т.С.” ЕАД, ЕИК ******срещу С.Р. М., ЕГН **********, с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ, че С.Р.М. дължи на „Т.С.” ЕАД сумата от 754,72 лв., представляваща стойността на доставена топлинна енергия за периода м. 05.2014 г. - м. 04.2017 г. за имот, находящ се в гр. София, ул. „*******, с абонатен номер 353836, както и сумата от 54,92 лв., представляваща такса за дялово разпределение за периода от м. 05.2014 г. до м.04.2017 г., ведно със законната лихва върху сумите от датата на подаване на заявлението - 09.03.2018 г., до окончателното им изплащане, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение от 16.03.2018 г. по гр.д. № 16409/2018 г. по описа на СРС, 162 състав, като отхвърля исковете с правно основание чл. 422 ГПК, вр. е чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. е чл. 149 ЗЕ за разликата над уважения размер от 754,72 лв. до пълния предявен размер от 766,72 лв., главница за потребена топлинна енергия, както и исковете с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 86 ЗЗД за сумата от 129,83 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 16.09.2015 г. до 01.03.2018 г., както и за сумата от 10,63 лв., лихва за забава върху таксата за дялово разпределение за периода 16.09.2015 г. - 01.03.2018 г. Съобразно с изхода на правния спор съдът е разпределил разноските между страните по правилата на чл. 78 ГПК.

Недоволен от постановеното съдебно решение, в неговата осъдителна част е останал ответникът С.Р.М., който в срок е подал настоящата въззивна жалба, с твърдения, че съдът неправилно е приел, че до процесния имот е била доставена топлинна енергия.

В законоустановения срок не е подаден отговор на въззивната жалба от страна на ищеца в първоинстанционното производство. По делото не е постъпило становище и от третото лице помагач на ищеца.

Страните не представят нови доказателства и не сочат нови обстоятелства по смисъла на чл. 266 от ГПК.

За да се произнесе, Софийски градски съд съобрази следното:

Жалбата е процесуално допустима, подадена в срок, от легитимирано лице в процеса и против акт, подлежащ на разглеждане по реда на въззивното производство.

Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността   на  решението,  по  допустимостта  му  –  в  обжалваната  част,  като  по  останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата, освен когато се касае за приложението на императивна материалноправна норма.

Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо в обжалваната част. По отношение на неговата правилност, съдът намира,че подадената въззивна жалба е неоснователна. Съображенията за това са следните:

От представените материали по делото е видно, че пред първоинстанционния съд е повдигнат правен спор за установяване на дължимост на вземания за топлинна енергия, дялово разпределение и законна лихва върху главниците срещу настоящия въззивник.

Пред въззивния съд не се спори за това, че процесният имот е собственост на въззивника и е присъединен към топлопреносната мрежа. Доставянето на ТЕ до имота е установено въз основа на приета по делото съдебно-техническа експертиза, чието заключение съдът намира за обективно и компетентно, предвид което изцяло кредитира.

Предвид факта, че други възражения не са повдигнати пред въззивната инстанция и не са налице предпоставките за служебна проверка на правилността на съдебното решение, съдът като се присъединява и към мотивите на първоинстанционния съд на основание чл. 272 ГПК, намира че следва да остави подадената въззивна жалба без уважение.

По разноските:

Предвид разпоредбата на чл. 78, ал.3 ГПК въззиваемият има право на направените от него разноски при отхвърляне на подадената въззивна жалба, които са в доказан размер на 100 лв. възнаграждение за особен представител. В настоящия случай въззиваемият е представляван от юрисконсулт, но процесуалният му представител не е реализирал каквото и да било процесуално поведение, като единствено е представена бланкетна молба за о.з., поради което съдът намира, че не следва да присъжда юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78, ал.8 ГПК.

 

Водим от горното,  СОФИЙСКИ  ГРАДСКИ  СЪД

 

                                      Р       Е       Ш       И   :

 

 

ПОТВЪРЖДАВА  съдебно решение от 22.04.2020 г., постановено по гр.д. № 69454/2018 г. по описа на СРС.

ОСЪЖДА С.Р. М., ЕГН ********** да заплати на „Т.С.” ЕАД, ЕИК ******сумата от 100 лв. разноски във въззивното производство.

Решението е постановено при участието на трето лице помагач на Т.С.” ЕАД - „Т. С.” ЕООД.

Решението не подлежи на касационно обжалване.

                                                     

                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                

 

                                                                 ЧЛЕНОВЕ: 1.                

 

                                                                                    2.