Р Е Ш Е Н
И Е
№….
гр. София, 28,03,2019 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, І 14 състав, в открито заседание на единадесети
февруари през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: МАРГАРИТА АПОСТОЛОВА
При участието на секретаря
Красимира Г., като разгледа докладваното от съдия М. Апостолова, гр. дело №5353 по описа за 2016 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.235 и сл. от ГПК.
Образувано е по предявени от „Б.П.Б.“ АД срещу И.Г.А. искове, с правно
основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД вр. чл. 430, ал. 1 от ТЗ за осъждане на ответника
да заплати следните суми, дължими по договор за отпускане на ипотечен кредит за
строителни работи на недвижим имот № 2445/R/2006 от 12,10,2006г.: 34137,65лв.
–главница и 527,13 лв., от които застрахователни плащания в размер на 205,24
лв., платени в период от 21,09,2011 г. до 16,10,2015 г. и 321,89 лв. – годишна
такса в размер на 0,5 % на осн. чл. 4,7 от договор за кредит.
Релевират се доводи, че по силата на договор за отпускане на ипотечен
кредит за строителни работи на недвижим имот № 2445/R/2006 от 12,10,2006 г.,
ищецът „Б.П.Б.“ АД е предоставил на наследодателя на ответницата – Г.И.А.кредит
в размер на 70000,00 лв. За обезпечаване на кредита била учредена договорна
ипотека върху собствен на кредитополучателя недвижим имот. На 15,05,2008г.,
кредитополучателят Г.А.e
починал. Считано от 12.06.2008 г. са били преустановени плащанията по договора.
С покани за доброволно изпълнение от 29.04.2011 г., изпратени до законните
наследници на кредитополучателя била обявена предсрочната изискуемост на
кредита. Във връзка с обявената предсрочна изискуемост, ищецът се снабдил със
заповеди за изпълнение и изпълнителни листове срещу законните наследници на
кредитополучателя – А.Г.А. и ответницата И.А. за по ½ от дължимите суми
по договора. По жалба на ответницата, издадените срещу нея заповед за
изпълнение и изпълнителен лист били обезсилени, а заявлението по чл. 417 от ГПК
отхвърлено. Навеждат се доводи, че съгласно чл. 60, ал. 1 от ЗН наследниците
отговарят за задълженията на наследодателя си съобразно дяловете им. Твърди се,
че в изпълнение на правилото на чл. 84, ал. 1 от ЗЗД на ответницата е изпратена
нотариална покана. Посочва се, че предсрочната изискуемост на кредита настъпва
с достигането на волеизявлението за обявяването ѝ до длъжника.
Съобразно изложеното, излага становище за основателност на иска.
Претендира разноски.
Ответникът- И.Г.А. в указания законоустановен
срок по чл. 372 от ГПК излага становище за неоснователност на предявените
искове. Релевира възражение за изтекла погасителна давност. Твърди, че
предсрочната изискуемост на задълженията по договора е настъпила на
11,06,2008г., като вземането на банката се е погасило по давност считано от
13,06,2013г. Посочва, че тъй като в проведеното заповедно производството са обезсилени
заповедта за изпълнение и изпълнителния лист, давността не е спирала да тече.
Твърди се банката многократно да е била уведомявана за смъртта на
кредитополучателя, но въпреки това се възползвала от правото си да обяви
кредита за предсрочно изискуем едва три години по-късно. В този смисъл,
давностният срок за погасяване на вземането следвало да тече след изтичането на
подходящ и разумен срок след уведомяването за смъртта на кредитополучателя за
обявяване на предсрочната изискуемост на кредита.
Съобразно
изложеното моли исковата претенция да бъда отхвърлена като неоснователна.
Претендира разноски.
При така
изложеното след като обсъди доказателствата по делото и на
осн.чл.235 от ГПК, съдът приема за установено от фактическа страна
следното:
С протоколно определение от 11,02,2019г. /л.142/ е
прието за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че между ищеца „Б.П.Б.“ АД и
наследодателя на ответницата - Г.И.А.е сключен Договор за предоставяне на
ипотечен кредит за строителни работи на недвижим имот № 2445/R/2006 от 12,10,2006 г. /л. 8/,
по силата на който банката, в качеството на
кредитодател е отпуснала на Г.А.сума в размер на 70000,00 лв.
Уговорена е лихва в размер на 0 % за първите 6
месеца, след което лихва в размер на сбора на тримесечния SOFIBOR, но не по-малко от 4,3 %
плюс надбавка от 3,2 %. В чл. 4.7 от договора е предвидено, че
кредитополучателят заплаща на банката еднократно следните такси и комисионни:
1,25 %, комисионна върху размера на кредита – 875 лв. за отпускането и
управлението му и 0,5 % върху остатъчния дълг за всяка година от срока на
действие на кредита. Съгласно чл. 5.5 от договора, кредитополучателят сключва
договор за застраховка за срока на договора за кредит, съгласно който
предоставеното обезпечение е застраховано за всички съответни на предоставеното
обезпечение застрахователни рискове в полза на банката, като при настъпване на
застрахователното събитие, банката има право на предпочтително удовлетворяване
от застрахователното обезщетение. В чл. 8.1, ал. 1 е уредено право на банката
едностранно да прекрати договора, да преустанови усвояването на суми по него и
да изиска незабавно плащане на дължимите главница, лихви и всякакви други
свързани задължения, в случай, че кредитополучателят не е погасил в срок
начислените и изискуеми лихви за един месец и/или която и да е погасителна
вноска за главницата. В чл. 8.1., ал. 3 е предвидено право на банката
едностранно да прекрати договора при възникването на събития, които изключват
или сериозно възпрепятстват изпълнението на задълженията на кредитополучателя
за плащане.
Видно от представеното по делото препис-извлечение
от акт за смърт № 647 от 16,05,2008г. /л.13/, длъжникът по кредита Г.И.А.е
починал на 15,05,2008г.
От представеното Удостоверение за наследници № 000584/20,05,2008г.,
издадено от Столична община, Г.И.А.е оставил наследници по закон- И.Г.А. и А.Г.А..
С молба вх. №МД 28085/01,09,2010г. /л. 85/,
ответницата И.Г.А. е отправила волеизявление до ищцовото дружество „Б.П.Б.“ АД,
че е наследник Г.А.и като такава отговаря за задълженията му като е поискана
информация относно обстоятелства по договора за кредит.
С покана за изпълнение от 29,04,2011 г. на „Б.П.Б.“
АД /стр.45 от делото/, банката е
уведомила ответницата, в качеството ѝ на наследник на кредитополучателя за наличие на задължения по договора за кредит,
покана за заплащане на сумите в седем дневен срок, в който ако задължението не
бъде изпълнено задължението се счита предсрочно изискуемо. Поканата е получена
на 07,05,2011г., като за получател е поставен подпис, който се сочи да е
положен от ответницата.
С нотариална покана на В.И.– нотариус, връчена на
ответницата на 12,05,2016 г. банката отново е отправила покана за изпълнение на
задълженията по договора в определен срок, с предупреждение за обявяване на предсрочна
изискуемост.
Съдът е изискал служебно гр.д.№39398/2011г. по
описа на СРС, 30 с-в., образувано по подадено от банката заявление за издаване
на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК по отношение на процесните вземания,
с оглед изясняване на релевантните по делото обстоятелства.
От заключението на назначената по делото
съдебносчетоводна експертиза, се установява, че общото вземане за главница за
периода от 28.04.2011г. до 28.04.2016г. е в размер на 63 281.30 лв., включващо 12 072,37 лв., падежирали вноски за посочения
период и 51208,93лв. главница с ненастъпил падеж. Посочва се, че сметката на длъжника Г.А.е заверена
със сумата от 70000,00 лв. на 12,05,2006 г., с основание „усвояване на кредит
на гражданин съгласно договор за банков кредит”. Общият размер на непогасената
главница е 68 275.31 лв.. определена като разлика между усвоената главница в
размер на 70 000.00лв. и погасената сума 1724.69лв. в хипотезата на
осчетоводено от страна на банката
плащане по кредита. За периода от 28,04,2011год. до 28,04,2016год. главницата от вноски с настъпил падеж е
12072,37лв., възнаградителна лихва с
падеж през посочения период е
25043,83лв., възнаградителна лихва за периода от 12,04,2016год. до 28,04,2016год. е 199,21лв. и наказателна
лихва в размер на 3628,57лв. Главницата
с ненастъпил падеж към 28,04,2016год.
е 51208,93лв. или общото вземане за главница за периода от
28,04,2011год. до 28,04,2016год. е 63281,30лв. Неплатени вноски за посочения
период са от 55 с падеж 12,05,2011год. до 114-60броя. Общия размер на платената главница е 1724,69лв. /колона 8 от
приложение 2 към заключението/.
Размерът на ½ част от задълженията по договора е 31 640,65лв.,
в това число от вноски с настъпил падеж от 28,04,2011год. до 28.04.2016г. /
½ - ра от 12072,37лв./ и ½
от предсрочно изискуема главница ½ - ра от 51 208.93лв. или — 25 604.46лв.
Изчислените годишни такси по погасителен план
до 28.04.2016г. са в общ размер на 1764,11лв. по години както следва: с падеж
12,10,2010год.-321,89лв., с падеж 12,10,2011год.-311,62лв; с падеж
12,10,2012год.-301,10лв.; с падеж 12,10,2013год.-289,62лв.; с падеж
12,10,2014год. -277,09лв.; с падеж 12,10,2015год. -263,42лв.
Общият размер на застрахователните плащания
извършени в периода от 21,09,2011год. до 16,10,2015год. е 205,24лв.
Във връзка с поставени служебно от съда задачи
се установява че лихвените проценти по
договора са актуализирани от страна на банката два пъти. Съгласно протокол 10 от заседание на ИК на
банката проведено на 21,09,2007год, считано
от 15.10.2007 г. - надбавката се увеличава с 0,50 % или годишната лихва се
променя от 7.5% /при сключване на договора на 8.0%/. В резултат на увеличението
на годишната лихва месечната погасителна вноска е увеличена от 570.19лв. на
589.12лв.
Съгласно протокол №12-А от заседание на ИК на
Б.Пиреос проведено на 10,10,2008год. е одобрена промяна на в лихвените
проценти по кредити за физически
лица и считано от 17.10.2008 -
надбавката се увеличава с 0,75 %, годишната лихва се променя на 8.75%, а месечната
вноска се променя от 589.12лв. на 622.90лв.Общо платените вноски по кредита са в размер на 10411,90лв. Непогасената
главница, в случай че издължаването на кредита се извършва без промяна на
годишната лихва по първоначален погасителен план с месечна вноска от 570,19лв. биха се погасили изцяло 18 месечни вноски и частично лихва от вноска 19. Главницата която се съдържа
в 18 погасителни вноски е в размер на 2519,64лв. или непогасената главница по
кредита би била в размер на 67480.36лв., от която 17859,68лв., вноски с настъпил падеж и
49620,67лв.-предсрочно изискуема главница. Годишната такса в размер на 0,5% от
67480,36лв. е 337,40лв., а върху 49620,67лв.- е 248,10лв.
При
така изложената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:
Предявени са искове с правно основание чл. 79, ал.
1 от ЗЗД, вр. чл. 430, ал. 1 от ТЗ.
По делото не се спори, че между ищеца „Б.П.Б."
АД и Г.А.е възникнало правоотношение за предоставяне на кредит, по който
Банката е изпълнила задължението си да предаде на кредитополучателя
договорената сума в размер на 70000,00 лв. Установява се, че кредитът е усвоен
на 12,05,2006г.
Установява се също така, че на 15,05,2008 г.,
кредитополучателят по договора – Г.А.е починал и е оставил за наследници И.Г.А.
и А.Г.А.. По делото не се спори, че ответницата е приела наследството, същото
обстоятелство се установява от представената по делото молба до банката с вх. №
МД 28085/01,11,2010 г., като изявленията в нея следва да се приемат за приемане
по смисъла на чл. 49, ал. 2 от ЗН. На основание чл. 60, ал 1. вр. чл. 5, ал. 1
от ЗН, наследниците на кредитополучателя отговарят за задълженията му по
договора съобразно дяловете си.
С оглед Решение № 23/07, 07,2016 г., постановено по реда на чл. 290 от ГПК, по
т.д. № 3686/2014 г. на ВКС, ТК, І ТО съдът служебно следи за наличието на
фактически и/или правни обстоятелства обуславящи неравноправност на клауза в
потребителски договор.
На преценка подлежи клаузата на чл. 4.8 от договора, съгласно, която банката има право
едностранно да променя Тарифата за лихвите, таксите и комисионните на „Б.П.Б.“
АД, на осн. чл. 146, ал. 1 вр. чл. 143, т. 10 и т. 12 от ЗЗП.
На първо място настоящият състав намира, че
процесният договор за кредит е с характер на потребителски договор на основание
§ 13, т. 1 ЗЗП. Съгласно сочения текст, потребител е всяко физическо лице,
което придобива стоки или ползва услуги, които не се предназначени за
извършване на търговска или професионална дейност, и всяко физическо лице,
което като страна по договор по този закон действа извън рамките на своята
търговска или професионална дейност. Не са налице данни опровергаващи
потребителския характер на договора за финансиране и задоволяване на нуждата от
потребителски блага, поради което освен приложимите правила на чл. 58 от Закона
за кредитните институции (ЗКрИ), които се прилагат към всички договори за
кредит и уреждат императивни правила към клаузите за определяне на лихвата по
тях, нормите относно тълкуване на договорите извлечени от чл. 20 ЗЗД,
изискването за добросъвестност в оборота, което може да бъде извлечено от
нормата на чл. 12 ЗЗД намират приложение и правилата на ЗЗП.
Съгласно разпоредбата на чл. 143 от Закона за защита
на потребителите (ЗЗП), неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, е
всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност
и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или
доставчика и потребителя, като примерно са посочени някои неравноправни клаузи.
Същите съобразно разпоредбата на чл. 146, ал. 1 от ЗЗП са нищожни, с изключение
на тези, които са индивидуално уговорени, а предвид, ал. 2 на визирания текст
не са индивидуално уговорени клаузите, които са били изготвени предварително и
поради това потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им,
особено в случаите на договор при общи условия.
В процесната хипотеза спорната клауза от договора,
съдът намира да не е индивидуално уговорена и по смисъла на чл. 146, ал. 2 от
ЗЗП, тъй като е част от стандартни, изготвени предварително и типови договори на
банката и кредитополучателят не е имал възможност да влияе върху съдържанието
им. Налице са предварително изготвени условия, които са одобрени от страна на
търговеца. От страна на банката и с оглед правилото на чл. 146, ал. 4 от ЗЗП
досежно доказателствената тежест не е проведено доказване, спорните клаузи да
са в резултат на индивидуално договаряне с потребителя.
Предвид горното и доколкото настоящият състав
приема, че спорната клауза не е индивидуално уговорена, то следва да извърши
преценка дали тя е неравноправна по смисъла на чл. 143 от ЗЗП, респективно
нищожна на осн. чл. 146, ал. 1 от ЗЗП.
Договора за банков кредит е финансова услуга по
смисъла на чл. 144 от ЗЗП вр. с § 13, т. 12, буква "б. " от ДР на
ЗЗП, съгласно който "финансова услуга" е всяка услуга, свързана с
дейността на кредитни институции, застрахователни компании и инвестиционни
фирми, като отпускане на кредит, в т.ч. потребителски кредит или кредит,
обезпечен с ипотека. Съществен елемент от договора за кредит е размерът на лихвата
по този кредит. Същата представлява цената на услугата, предоставена от
банката.
Преценката на спорната клауза би могла да се
разглежда в контекста на т. 10 и т. 12 от чл. 143 от ЗЗП.
Хипотезата предвидена в чл. 143, ал. 1, т. 10 от
ЗЗП сочи на неравноправна клауза, когато позволява на търговеца или доставчика
да променя едностранно условията на договора въз основа на непредвидено в него
основание. В процесния случай в договора не са посочени предпоставките или
условията, при които подлежи на промяна приложимата по договора лихва, най-вече
в частта на определената от банката надбавка. Липсва яснота относно методиката
и математически способ за формиране на едностранно променената лихва. Съобразно
изложеното предвиденото изменение отговаря на условието на чл. 143, т. 10 от
ЗЗП-клаузата в посочената част е неравноправна, съответно нищожна на основание
чл. 146 от ЗЗП.
По отношение неравноправност на спорната клауза
съобразно разпоредбата на чл. 143, т. 12 от ЗЗП, съгласно която неравноправна
клауза е тази, която дава право на търговеца или доставчика да увеличава
цената, без потребителят да има право в тези случаи да се откаже от договора,
ако окончателно определената цена е значително завишена в сравнение с цената,
уговорена при сключването на договора: По делото се установява, че с промяната
на надбавката, цената на услугата, тоест лихвата която ще се плаща, за срока на
договора се завишава значително. При така установеното съдът приема, че е
налице значително завишаване на цената в сравнение с цената, уговорена при
сключването на договора. Установява се и че за потребителя не е предвидена
нарочна възможност при такава хипотеза да се откаже от договора за кредит. Т.е.
така изложеното е в съответствие с условието на чл. 143, т. 12, предл. 2 от
ЗЗП.
Нормата на чл. 144, ал. 3, т. 1 от ЗЗП сочи, че не
са неравноправни тези договорни клаузи, които макар и да осъществяват състава
на чл. 143, т. 7, 10 и 12 от ЗЗП касаят сделките с ценни книжа, финансови
инструменти и други стоки или услуги, чиято цена е свързана с колебанията/измененията
на борсовия курс или индекс или с размера на лихвения процент на финансовия
пазар, които са извън контрола на търговеца или доставчика на финансови услуги.
Приложимата по договора лихва е съставена от два компонента – променлива част,
определена като част от тримесечния индекс SOFIBOR
и фиксирана част надбавка. В договора въобще
не са посочени основания за промяна на фиксирания елемент от лихвата –
предвидената надбавка или начина за определянето ѝ. С оглед на това,
настоящият състав намира да не е налице изключението на чл. 144, ал. 3, т. 1 от
ЗЗП.
Недействителните клаузи са нищожни и като такива не
пораждат права и задължения за страните. Ето защо извършеното изменение на
лихвения процент от страна на банката едностранно не е обвързващо за
кредитополучателя, а събраните въз основа на нищожна клауза суми са платени без
основание.
По
изискуемостта:
Съобразно даденото задължително тълкуване по т. 18
от ТР 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС предсрочната изискуемост на вземането има
действие от получаване от длъжника на изявлението на банката, че прави кредита
предсрочно изискуем, ако към този момент са настъпили уговорените в договора за
банков кредит предпоставки, обуславящи настъпването й. Исковата молба може да
има характер на волеизявление на кредитора, че счита кредита за предсрочно
изискуем, и с връчването на препис от нея на ответника по иска предсрочната
изискуемост се обявява на длъжника. Уведомяването на длъжника, че кредиторът
счита кредита за предсрочно изискуем, направено с връчване на препис от
исковата молба има за последица настъпване на предсрочна изискуемост на
кредита, ако са налице уговорените в договора за кредит условия за нейното
настъпване. В този смисъл Решение № 161 от 08.02.2016 г., постановено по реда
на чл. 290 от ГПК по т. д. № 1153/2014 г. на ВКС, ТК, ІІ ТО; Реш. № 129/09, 11,
2015 г. т. д. № 1977/2014 г. ВКС, ТК, ІІ ТО, Реш. № 123/09, 11, 2015 г., по
т.дело № 2561/2014 г. ВКС, ТК, ІІ ТО.
В исковата молба се сочи настъпване на предсрочна
изискуемост на основание условията по договор за ипотечен кредит съгласно чл.8,1
от договора. С оглед установените неравноправни клаузи, настоящият състав
намира, че определянето на задълженията на кредитополучателя, респективно
забава в плащанията следва да се извърши съобразно първоначалния погасителен
план, предвид последващото изменение на лихвата основано на нищожна клауза.
В процесната хипотеза се установява, че с покана за
изпълнение от 29,04,2011г., получена от ответницата на 07,05,2011г., банката е
обявила предсрочната изискуемост на задълженията по кредита. Ответната страна не е оспорила поставения на
известието за доставяне подпис и съдът следва да се съобрази с формалната
доказателствена сила на документа. Неоснователни са възраженията на ответника, че с определение
постановено по ч.гр.д.№16040/2012год.
съдът е обосновал нередовно връчване, тъй като същото касае връчване на ПДИ, а не уведомлението на банката до
длъжника.
С протоколно определение от 11,02,2019 г., по
делото е отделено като безспорно обстоятелството, че считано от 12,06,2008 г.
са преустановени плащанията по договора. Т.е. към датата на уведомлението до
длъжника е налице обективното условие за настъпване на предсрочна изискуемост
съгласно чл. 8,1 от договора - забава в плащането на задължение по договора. С
оглед горните мотиви предсрочната изискуемост следва да се счита обявена на
длъжника от момента връчване на изходящото от банката уведомление или в
конкретния случай на 07,05,2011г.
Съдът намира за неоснователни доводите на ответника
предсрочната изискуемост на задълженията да се счита настъпила автоматично, с
осъществяването на посочените в чл. 8,1 предпоставки, а именно - кредитополучателят
да не е погасил в срок начислените и изискуеми лихви за един месец и/или която
и да е погасителна вноска за главницата. Както бе посочено, съгласно
задължителните разяснения дадени в т. 18 от ТР 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС,
предсрочната изискуемост настъпва с получаването от длъжника на волеизявлението
на банката за обявяване ѝ, а не единствено с настъпването на предпоставките
за това, като е без значение уговореното между страните.
Що се касае до доводите за неупражняване от страна
на банката на правото ѝ да прекрати договора по чл. 8,1, ал. 3 от
договора, съдът намира следното. Съгласно текста на тази клауза, банката има
право да прекрати едностранно договора за кредит, при наличието на
обстоятелства, които изключват или сериозно възпрепятстват изпълнението на
задълженията на кредитополучателя за плащане. Както сама посочва ответницата, в
тази клауза е уредено право на банката да прекрати договора, но не и задължение
да направи това. Не може да се приеме, че са налице правила, които да повеляват
в какъв срок банката следва да прекрати договора в посочената хипотеза.
Законодателството е уредило други средства, с които да стимулира носителите на
материални права към упражняването им – института на погасителната давност. Не
може да се обоснове извод за недобросъвестност от страна на банката при
упражняването на правото ѝ или злоупотреба с права.
Размерът на главница
по кредита към датата на исковата молба
е 67480,36 лева, определен от заключението на назначената по делото
съдебно-счетоводна експертиза при първоначален лихвен процент, съобразявайки
извършените плащания.
По делото се
установи, че кредитополучателят по договора Г.А.е оставил за наследници И.Г.А. и А.Г.А., които на основание чл. 5, ал. 1 от ЗН наследяват с равни квоти и по този начин и предвид правилото на чл. 60, ал.
1 от ЗН, ответницата следва да отговаря за половината от дълга на наследодателя
си или за сума в размер на 33740,18лв., като иска се явява неоснователен до пълния
претендиран размер до 34137,65лв.
По отношение на претенцията за
заемни такси в размер на 321,89 лв. и застрахователни плащания в размер на 205.24 лв.:
Ищецът е претендирал заплащане на
такса за управление на кредита за една година изискуема към 07,09,2011год. С
оглед размера на дължимата главница и заключение на ССчЕ задача 5, следва да се приеме, че ищеца
претендира заплащане на такса, падежирала на 12,10,2010г., която е начислена в размер на 321,89лв. Таксата е
дължима на осн.чл.4,7 от договора в размер на 0,05% върху остатъчния дълг за
всяка година от срока на действие на
договора. Изчислена върху дължимата главница е 337,40лв. Ответницата, съобразно
наследствения ѝ дял, следва да отговаря за половината от тази сума или за
160.94лв., поради което исковата претенция
е основателна за сумата от 160,94лв. и
следва да бъде отхвърлена за разликата до 321,89лв.
Претенцията на
дължими застрахователни плащания е основана на чл.5,5 от договора. Не се
спори между страните застрахователните полици да са за сметка на
кредитополучателя. Съгласно заключението на ССчЕ извършените застрахователни
плащания от ищеца по договора за застраховка възлизат на общо 205,24лв. Ищцата следва да
отговаря за половината от тази сума – 102,62 лв., в който размер исковата
претенция е основателна и следва да бъде отхвърлена за разликата до пълния
предявен размер от 205,24 лв.
По релевираното възражение от
ответната страна по реда на чл. 120 от ЗЗД за изтекла
погасителна давност.
Относно задължението
за главница приложима е общата пет годишна давност съобразно чл. 110 от ЗЗД.
Исковата молба е подадена на 28,04,2016 г., т.е. погасени по давност са всички просрочени
задължения за главница с настъпил падеж преди 28,04,2011г. Ето защо от общо
дължимата главница от 67480,36лв. следва
да се извадят погасените по давност просрочени задължения възникнали в периода
от 12,11,2008год. до 12,04,2011год. или вноски от 25 до 54 от погасителния план
–приложение №3 към съдебно-счетоводната експертиза относно непогасените
задължения или сумата от 4881,25лв. Ето защо
задължението за главница за
периода от 28,04,2011год. до датата на
исковата молба 28,04,2016год. е 62599,11лв. или ½ дължима част от
ответника е в размер на 31299,55лв.
Погасено е и вземането на банката
за заплащане на заемни такси в размер на 160,95лв., което е с настъпил падеж на
12,10,2010г. – повече от пет години преди подаването на исковата молба.
Задължението за заплащане
на застрахователни премии не е погасено по давност, тъй като изискуемостта на
всяка от дължимите премии е след
28,04,2011год.
Съдът намира за неоснователно възражението
на ищеца погасителната давност да е
спряна. Подобен ефект би имало с оглед първоначално депозиране на заявление от
ищеца по реда на чл.417 от ГПК на 16,09,2011год. и установяване на вземането с
иск по чл.422 ГПК предвид нормата на чл.422 искът да се счита предявен от
момента на подаване на заявлението и с оглед нормата на чл.116, б.“б“ от ЗЗД,
съгласно която давността се прекъсва с предявяване на иск. Действително иск по чл.422 ГПК е предявен
на 02,11,2012год., но производството по
същия е прекратено с влязло в сила на 15,01,2014год. определение за
прекратяване на делото поради липса на
правен интерес /за горното е извършена служебна справка от състава/. Ето защо и
на осн.чл.116, б.“б“, изр.2 от ЗЗД предвид прекратяване на производството по чл.422 ГПК давността не се счита
прекъсната; Не може да се приема и да е налице невъзможност на кредитора да
реализира своевременно правото си
относно претенцията по договора, тъй като след влизане в сила на определението
на СГС по гр.д.№16040/2012год. , І-7 състав
на 11,04,2013год., с което е отхвърлено заявление спрямо ответника- И.А.,
респективно след влизане в сила на
определението за прекратяване на
производството по иска с пр.осн.чл.422 ГПК по гр.д.№14799/2012год., по
описа на СГС, І-12 състав на 15,01,2014год. ищецът е
разполагал с възможността да инициира своевременно осъдително исково
производство.
Предвид изложените
мотиви исковата претенция е основателна за сумата от 31299,55лв.-главница и
102,62лв.-застрахователни премии.
По разноските:
Предвид изхода от спора, на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, на ищеца се дължат разноски, които съдът намира
за доказани в размер на 1652,93лв. от общо 1836,59 лв., от които 1386.59 - д.т.,
350, 00лв.-в.л., 100,00лв.-юрк.възнаграждение, съобразно чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 37 от ЗПП.
Съобразно отхвърлената част от
исковата претенция, на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК на ответника се дължат
разноски, в размер на 162,00лв. – адв. възнаграждение от общо 1800,00лв.
Мотивиран от гореизложеното
Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА
И.Г.А., ЕГН **********, съдебен адрес: *** –
адв. Т. да заплати на „Б.П.Б.“ АД, ЕИК *****, седалище и адрес на управление:***,
на основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 430, ал. 1 от
ТЗ, сума в размер на 31299,55лв.
-
главница по Договор за предоставяне
на ипотечен кредит за строителни работи на недвижим имот № 2445/R/2006 от 12,10,2006 г. и 102,62лв. -
застрахователни плащания по договора на осн.чл.5,5, възникнали в периода от
21,09,2011год. до 16,10,2015год. като ОТХВЪРЛЯ
иска за главница над 31299,55лв.
до размер от 33740,18лв. като погасен по
давност, а за разликата от 33740,18лв. до предявения
размер от 34137,65лв. като неоснователен, иска за
заемни такси за сума в размер на 160,95лв.
като погасен по давност, a за разликата от 160,95лв. до 321,89лв.
като неоснователен, за сумата над 102,62лв. до предявения размер от 205,24лв., представляваща застрахователни
плащания като неоснователен.
ОСЪЖДА
И.Г.А., ЕГН **********, съдебен адрес: *** –
адв. Т. да заплати на „Б.П.Б.“ АД, ЕИК *****, седалище и адрес на управление:***,
на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, сума в размер на 1652,93лв. - разноски по делото.
ОСЪЖДА
„Банка П.Б.“ АД, ЕИК *****, седалище и адрес
на управление:*** да заплати на И.Г.А., ЕГН **********, съдебен адрес: *** –
адв. Т., на основание
чл. 78, ал. 3 от ГПК, сума в размер на 162,00лв. - разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред Софийски апелативен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: