№ 10325
гр. С, 03.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 160 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ
при участието на секретаря СИМОНА Г. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ Гражданско
дело № 20241110174820 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба с вх. № 408535/16.12.2024 г., с
която от името на Н. Н. К., ЕГН ********** против **** ЕИК *** е предявен
осъдителен иск с правно основание чл. 200, ал. 1 КТ за осъждането на ответното
дружество да заплати в полза на ищеца сумата от 49 000 лева, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от ищеца в резултат на трудова
злополука, настъпила на 09.12.2023 г. около 17:00 часа на строителен обект на
ответника, находящ се в гр. Б, Н, ведно със законната лихва от датата на
злополуката – 09.12.2023 г. до окончателното погасяване.
В исковата си ищецът твърди, че в периода 21.04.2023 г. -21.08.2024 г. се е
намирал в трудово правоотношение с ответника **** ЕИК ***, съгласно вАдно
сключен трудов договор, по силата на който заемал длъжността „общ работник“
при ответника – работодател.
Поддържа се, на 09.12.2023 г. около 17:00 часа на строителен обект на
ответника, находящ се в гр. Б, Н, ищецът е извършвал обичайната си работа на общ
работник, съобразно възложените от техническия ръководител на обекта във
връзка с осъществяваните на същия строителни работи.
Твърди се, че във връзка с изпълнение на възложената работа и по
нареждане на непосредствения му ръководител е изпълнявал работа вътре в
направения на обекта изкоп, дълбок над 4 метра, като се е намирал в полуклекнало
(наведено) положение, за да изпълни нареждането да свърже краищата на две
тръби, намиращи се на дъното на изкопа, посредством поставянето на гума и
полиетиленова муфа. В този момент огромно количество земна маса се свлича и
затрупала цялото му тяло и главата му, като над тях се натрупала около 50-60 см
пръст. Твърди се, че ищецът се опитал да помръдне, но не е успял, тъй като пръста
била много тежка, може би поради това, че била много мокра. Сочи се, че ищецът
1
престоял близо 2 минути под земята, което обуславяло нАчието на разстройство за
здравето, временно опасно за живота.
Поддържа се, че в резултат от злополуката ищецът е претърпял увреждания
на лявото рамо и на гръдния кош - охлузвания и натъртвания, счупвания на ребра
(политравма) - фрактури на 3 ребра. Злополуката била регистрирана от
работодателя в ТП на НОИ - С град на 14.12.2023 г„ като е подадена декларация за
трудова злополука. Извършена била проверка и разследване на злополуката, като
резултатите от нея били обективирани в Протокол № 1/ 11.12.2023 г. При
проверката били констатирани нарушения от страна на работодателя „В“ ЕООД.
Поддържа се, че с влязло в сила /като необжалвано от ответника/
разпореждане № 33824 от 18.12.2023 г. на длъжностно лице инж. С.а от ТП на НОИ
- С град и на основание чл. 60, ал. 1 КСО, декларираната злополука вх. № 5101-21-
1136 от 14.12.2023 г. на ТП на НОИ - С град от осигурителя „В“ ЕООД, станала с Н.
Н. К., ЕГН ********** на 09.12.2023 г., се приема за трудова злополука по чл. 55,
ал. 1 КСО.
Поддържа се, че в резултат от злополуката и внезапното травматично
увреждане доверителят ми постъпва на 09.12.2023 г. в УМБАЛСМ „Н. И.
Пирогов“, Клиника по хирургия, където лежи до 12.12.2023 г. Направени му били
множество медицински изследвания, резултатите от които са описани в Епикризата
от УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“, приложена към исковата молба.
Сочи се, че манипулациите и престоят в болницата са съпътствани от силни
болки и неудобства, които били неописуеми. Болките продължили и след
изписването на ищеца от болницата, който се наложило да полза продължителен
отпуск поради временна неработоспособност.
Твърди се, че след инцидента животът на ищецът бил напълно променен.
Болката и ужасът от инцидента били огромни, а нанесеното увреждане е
необратимо. Вследствие на увреждането ищецът станал непълноценен, на легло,
не можел да се грижи сам за себе си. Първите месеци след инцидента не можел да
се обслужва сам, като за него се грижели неговите близки, които му осигурявА
чужда помощ за ходене до тоалетната, хранене, обличане и други. Ищецът се
чувствал непълноценен, депресиран след случилото се, няма желание за социални
контакти с близки и приятели. Животът му бил променен необратимо и
безвъзвратно. Същият се е затворил в себе си. Сънува постоянни кошмари, изпитва
нервно напрежение след случилото се. Налага му се да пие лекарства, в това число
силни болкоуспокояващи медикаменти, и да посещава прегледи при лекари.
Ищецът бил е изгубил желание за живот. Същият не бил радостният и щастлив
мъж, който е бил преди инцидента.
По така изложените доводи, моли, за уважаване на предявените искове.
Претендира разноски.
В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 ГПК, от името на ответника „В“
ЕООД е депозиран отговор на исковата молба, с който се оспорват предявените
искове.
Не се оспорва, че на 09.12.2023 г. около 17:00 часа на строителен обект на
ответника, находящ се в гр. Б, Н, ищецът е претърпял твърдяната в исковата молба
2
злополука, както и че с разпореждане № 33824 от 18.12.2023 г. на длъжностно лице
инж. С.а от ТП на НОИ - С град и на основание чл. 60, ал. 1 КСО, декларираната
злополука вх. № 5101-21-1136 от 14.12.2023 г. на ТП на НОИ - С град от
осигурителя „В“ ЕООД, станала с Н. Н. К., ЕГН ********** на 09.12.2023 г., се
приема за трудова злополука по чл. 55, ал. 1 КСО.
Оспорва се описаната в исковата молба фактическа обстановка
непосредствено преди настъпване на инцидента. В тази връзка се сочи, че в този
момент ищецът не е изпълнявал каквато и да било възложена му от прекия му
ръководител работа вътре в направения на обекта изкоп, а се е намирал извън него
и в самия му край, в резултат на което е паднал в него, независимо от
обстоятелството, че изкопът е бил надлежно обезопасен с укрепителни системи и
стълба. След падането си в изкопа ищецът не е бил затрупан от голямо количество
земна маса, както се твърди в исковата молба, както и не е бил изваждан от изкопа
с помощта на кофа на багер, а съдействие при излизането му по стълбата на изкопа
му е оказал техническият ръководител на обекта. Тази фактическа обстановка се
установявала от Протокол за трудова злополука №1 от 11.12.2023г. с приложените
към него писмени обяснения от тримата очевидци на инцидента и пострадалото
лице.
Оспорват се твърдените в исковата молба травматични увреждания -
счупвания на ребра (политравма) - фрактури на три ребра. Съгласно приложената
към исковата молба Епикриза от УМБАЛСМ "Н.И.Пирогов" при направената
рентгенография на гръден кош нямало данни за каквито и да било фрактури. Не
било нАце и твърдяното посттравматично стресово рпазстройство.
Прави се изрично възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от
страна на ищеца, на основание чл. 201, ал. 2 от КТ.
В тази връзка се сочи, че съгласно приложената длъжностна характеристика
ищецът е бил длъжен да спазва правилата по безопасност и здраве, за които е бил
инструктиран, видно от приложените към отговора н на исковата молба
извлечения от Книга за начален инструктаж и Книга за инструктаж на работното
място и периодичен инструктаж и Служебна бележка №51/24.04.2023г. за начален
инструктаж. Поддържа се, че от страна на работодателя му е било предоставено
работно облекло и зимни обувки, съгласно приложения Списък на раздадено зимно
работно облекло и лични предпазни средства. Твърди се, че ищецът е проявил
липса на елементарно внимание и в нарушение и пренебрегване на основни
изисквания за безопасност сам се е поставил в ситуация на повишен риск от
увреждане.
Оспорва се размера на предявения иск за неимуществени вреди, като са
изложени съображения, че същият е прекомерен и в противоречие с принципа за
справедливост, прогласен в чл. 52 от ЗЗД.
Моли се за отхвърляне на предявения иск. Претендират се разноски.
С оглед изявленията и твърденията на страните и на основание чл. 146, ал. 1,
т. 3 и т. 4 ГПК, съдът е отделил за безпосрно и ненуждаещо се от доказване в
производството, че на 09.12.2023 г. около 17:00 часа на строителен обект на
ответника, находящ се в гр. Б, Н, ищецът е претърпял твърдяната в исковата молба
3
злополука, както и че с разпореждане № 33824 от 18.12.2023 г. на длъжностно лице
инж. С.а от ТП на НОИ - С град и на основание чл. 60, ал. 1 КСО, декларираната
злополука вх. № 5101-21-1136 от 14.12.2023 г. на ТП на НОИ - С град от
осигурителя „В“ ЕООД, станала с Н. Н. К., ЕГН ********** на 09.12.2023 г., се
приема за трудова злополука по чл. 55, ал. 1 КСО..
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое
убеждение и съобразно чл. 235 ГПК във връзка с посочените от страните
доводи, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл. 200, ал. 1 КТ.
За уважаване на предявените искове с правно основание чл. 200, ал. 1 КТ, в
тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване, че е
работил по трудово правоотношение с ответника и е претърпял посочената
злополука, че тя е призната за трудова по надлежния ред, че е довела до временна
или трайна неработоспособност, че вследствие на злополуката е претърпял
неимуществени вреди – болки и страдания, и в какво се изразяват същите, както и
имуществени вреди – разходи за лечение и други, а също и размера на
претърпените вреди, причинно-следствената връзка между твърдените вреди и
настъпилата трудовата злополука.
В тежест на ответника е да опровергае твърденията на ищеца.
По предявения иск за неимуществени вреди:
Съгласно чл. 200, ал. 1 КТ за вредите от трудова злополука или
професионална болест, които са причинили временна неработоспособност, трайна
неработоспособност над 50 % или смърт на работника или служителя,
работодателят отговаря имуществено, независимо от това, дА негов орган или друг
негов работник или служител има вина за настъпването им, като дължи
обезщетение за разликата между причинената вреда – неимуществена и
имуществена, включително пропуснатата полза, и обезщетението и/или пенсията
по общественото осигуряване – ал. 3.
Видно от законовата разпоредба, фактическият състав за възникване на
отговорността на работодателя при телесни увреждания на работника или
служителя, имаща по същество обективен характер, включва следните
кумулативни предпоставки: 1/ нАчие на трудово правоотношение между
работодателя и пострадАя работник/служител; 2/ професионално заболяване или
трудова злополука, претърпяна от работника или служителя в периода на
трудовото правоотношение, която да е причинила травматични увреждания; 3/
неимуществена вреда, претърпяна от пострадалото лице и 4/ причинна връзка
между трудовата злополука и неимуществените вреди.
В настоящия случай посоченият фактически състав е нАце.
Не се спори между страните и се установява от представените по делото
доказателства - трудов договор № 51/21.04.2023 г., че между същите е било нАце
трудово правоотношение в периода, по силата на което ищецът е заемал
длъжността „общ работник“ при ответника-работодател.
4
С оглед изявленията и твърденията на страните и на основание чл. 146, ал. 1,
т. 3 и т. 4 ГПК, съдът е отделил за безспорно и ненуждаещо се от доказване в
производството, че на 09.12.2023 г. около 17:00 часа на строителен обект на
ответника, находящ се в гр. Б, Н, ищецът е претърпял твърдяната в исковата молба
злополука, както и че с разпореждане № 33824 от 18.12.2023 г. на длъжностно лице
инж. С.а от ТП на НОИ - С град и на основание чл. 60, ал. 1 КСО, декларираната
злополука вх. № 5101-21-1136 от 14.12.2023 г. на ТП на НОИ - С град от
осигурителя „В“ ЕООД, станала с Н. Н. К., ЕГН ********** на 09.12.2023 г., се
приема за трудова злополука по чл. 55, ал. 1 КСО.
От представените и приобщени към доказателствения материал Протокол за
трудова злополука № 1/11.12.2023 г., Декларация за трудова злополука №
1136/14.12.2023 г. и Разпореждане на НОИ – ТП С град № 33824 от 18.12.2023 г., се
установява в производството, че на 09.12.2023 г., в гр. Б, на строителен обект,
ищецът е разговарял с колеги до изкоп и при тръгване се подхлъзнал, почвата
поддала и той паднал в изкопа, при което е претърпял контузия на лявото си рамо и
гръдния кош.
От представената по делото епикриза, ИЗ № 49951 на УМБАЛСМ
„Пирогов”, Клиника по хирургия, се установява, че ищецът е бил приет по
спешност на 09.12.2023 г., като му е била поставена окончателна диагноза:
контузия на гръдния кош и навяхване и разтягане на свързващия апарат на шийния
отдел на гръбначния стълб, навяхване и разтягане на раменна става, навяхване и
разтягане на ставите на ниво китка. Назначени са му били рентгенография на
гръден кош, ултразвуково изследване на коремни органи, рентгеноскопия и графия
на белите дробове, като му е било проведено болнично лечение. На 12.12.2023 г. е
изписан без оплаквания и без данни за дихателна недостатъчнос.
От представените и приобщени към доказателствения материал писмени
доказателства /болнични листове и др./ и заключението на вещото лице по
приетата в производството съдебно-медицинска експертиза, се установява, че
ищецът е бил в отпуск поради временна неработоспособност за период от 79 дни.
От представената етапна епикриза, издадена от ГПСПП „Адаптация“ ООД, се
установява, че на Н. Н. К. е била поставена диагноза: посттравматично стресово
разстройство и е направено следното заключение: нАчие на симптоми на
посттравматично разстройство, който обуславят нарушения в цялостното
психосоциално функциониране и са предпоставка за назначаване на
продължителна психологична терапия, медикаментозно лечение и проследяване.
Назначена е следната терапия: симптоматично лечение за управление на някои от
симптомите на емоционалното разстройство, развило се след инцидента - Rp./
Trittico XR 150 mg S. 1 т. в.
По делото е прието заключение на съдебно-медицинска експертиза, от което
се установява, че при процесната злополука, призната за трудова с Разпореждане
на НОИ – ТП С град № 33824 от 18.12.2023 г., издадено на основание чл. 60, ал. 1
КСО от длъжностно лице при ТП на НОИ – С град, ищецът е получил навяхване и
разтягане на свързващия апарат на шийния отдел на гръбначния стълб.
Патоморфологично са засегнати меките и лигаменти без да е нАце
неврологична симптоматика, от медико-биологично гледна точка е било нАце
5
временно разстройство на здравето, неопасно за живота; контузия на гръдния
кош - засегнати са меките тъкани, с патоанатомично нАчие на
микрохематоми и постконтузионен оток. Няма данни за фрактури на ребра и
увреждане на вътрегръдни органи. Няма данни за нарушение в дишането. От
медико-биологично гледна точка е било нАце временно разстройство на
здравето, неопасно за живота, довело до болки; контузия с навяхване и
разтягане на лявата раменна става. Травмата засяга меките структури на
ставата, без да има нарушена функция. От медико-биологично гледна точка е
било нАце временно разстройство на здравето, неопасно за живота;
посттравматично стресово разстройство. Персистирагц депресивен синдром.
От заключението на съдебно-медицинска експертиза се установява още, че
по своята медикобиологична характеристика горепосочените травми са
предизвикА временно разстройство на здравето неопасно за живота, довело до
болки и страдания, както и че патоморфологичната характеристика и клиничното
протичане на тези травми определят обичайно срок за възстановяне - 25-30 дни
като за гръдния кош могат да продължат до 45 ден. Ползвал отпуск за временна
неработоспособност от 79 дни общо.
Установява се също, че в острия период след травмата болките са били
силни, имало е уплаха и психогенно преживяване на инцидента. Постепенно
болките са намалявА, не е имал функционално нарушение на дишането и
ограничение на движенията. Вещото лице сочи, че обикновено болковият симптом
отзвучава за период от 25-30 дни. Може в гръдния кош да продължат и за по дълъг
период около 45 дни.
От заключението на вещото лице по приетата в производството съдебно-
медицинска експертиза и изслушването на същото пред съда в проведеното на
19.05.2025 г. открито съдебно заседание по делото се установява още, че след
постъпване на пострадАя в болничното заведение, му е бил извършен пълен
диагностично лечебен процес, като са били регистрирани и описани стабилни
жизнени показатели, както на сърдечната дейност, така и на дишането, т.е. от
травмата след инцидента в нито един момент не е регистрирано реално
животозастрашаващо състояние на пострадАя.
В изслушването си пред съда, вещото лице допълни, че е получил една
политравма, с контузии, повърхностни на споменатите области, които не са изискА
продължително и сериозно болнично лечение, пуснат е на третия ден, не е имал
усложнения, възстановен е напълно. Посочи също, че обикновено, най –
податливите клетки на хипоксия са мозъчните, те в зависимост от тренировката,
възрастта, състоянието, температурата и други фактори, могат да издържат за
период до 7 минути, до 9 минути на хипоксия, ако мине този период, настъпват
необратими процеси и човек може да загине. Периодът, в който нервните клетки
отреагират на хипоксията е в периода между 5-7-9 минути, в зависимост от редица
фактори. Тук нямаме такива неща, няма оторация на дробното трахиално гърло,
нямаме чужди тела в бронхите, нямаме нарушено дишане, диша нормално.
Гълтането може да е възпрепятствано от травмата на шията, травмата на шията е
зона, в която преминават нервите, който инервират гълтателните мускули. В един
момент отока, болката, навяхването на шията, може да причинят тези неща, но е
6
временно състояние, което е преодоляно. Няма данни по медицинските
документи, че е бил с някаква обструкция на дихателните пътища, нямаме данни
да е имал чужди тела в дихателните пътища. Постъпил е в противошокова зала в
Пирогов, защото такава е медицинската практика, в такива случаи да се премине
през оценка на реаниматор, ЕКГ, през преценка на хирург, травматолог и всички
са написА своите консултации. Паралелно е изследвана саторацията на кръвта,
кръвни показатели, проследява се сърдечния ритъм, след направена оценка е
преценено, че следва да бъде настанен в хирургичено отделение с една
повърхностна травма на гръдния кош за проследяване, тук нямаме екстремна
ситуация, в която той да е изпаднал в хипоксия, ако имаше никога нямаше да го
пуснат да не лежи в реанимация. Той има една общоболкова симптоматика, дА е
паднал напред или назад, това е общоболкова симптоматика на гръдния кош, но не
довежда до промени в дишането. Това е много важно. Не е имал период на
състояние, в което не е могъл да диша по време на травмата. По принцип , когато
има една такава травма екипа, които идва на място трябва да установи има ли
проблеми във външното дишане, има ли пулс, какъв е тоя пулс, има ли кръвно
налягане, може ли сам да диша или не, когато има такава анамнеза, че е бил
притиснат от земна маса и се очаква да има неефективно дишане, колегите веднага
поставят кислородните маски и пускат кислород, ако дишането е неефективно,
лекарят трябва да го интубира и да го закачи на апарат за белодробна вентилация,
тук такова нещо нямаме, има кислород, такава е практиката, правилно са се
насочили към противошокова зала и там вече в хода на специАзираните
изследвания, на снимките, на кръвните показатели, на консултациите, извършени
от специАстите е поставена крайната диагноза. Оставен е в клиниката за
мониторинг и наблюдение, за медикаментозна терапия, която основно е била
аналгетична и антикоабулант, за да се избегнат образуване на тромби, ако тази
земна маса е контузила венозни съдове, но нямаме такива данни.
По делото са събрани гласни доказателства, чрез разпит на свидетеля М И.а
А.
От показанията на свидетеля М И.а А се установява в производството, че
непосредствено след инцидента, ищецът имал затруднено дишане. След
изписването му от болницата, отказвал да говори за случая. Бил притеснен и не
искал да си спомня това, което бил преживял. Отказал се от доста неща, не му се
правело нищо, станал апатичен и нямал желание за нищо. През нощта се събуждал,
като се налагало да спят на светната лампа месеци наред, защото го било страх да
остава на тъмно. Преди инцидента бил самоуверен, сигурен и спокоен.
Впоследствие тъмнината му била травмираща. И до настоящия момент, когато
преглъща, преглъща с вода храната, която приема. Вечерно време не може да спи
на загасена лампа.Казвал, че не му е стигал въздух и че си е помислил, че няма да
оцелее, чувствал се е като погребан жив. Почти не говорил, не искал да говори и
да споделя. Често сънувал кошмари, будел се и дълго време нямало как да
възстанови съня си. Преди инцидента лягал и заспивал. Имал бодър сън. След
инцидента се събуждал често понякога не можел да заспи отново. Трудно му било
да се върне на работа и да влезе в изкопа, бил развил страх от изкоп.
По делото са събрани гласни доказателства, чрез разпит на свидетеля Р Е.ов
Р.
7
От показанията на свидетеля Р Е.ов Р се установява в производството, че
работи при ответника от началото на 2023 г. и към настоящия момент, на длъжност
– технически ръководител. Установява се още, че 2023 г., бил на работа, като
инцидентът станал следобед на строителен обект на улицата, в гр. Б. Ищецът си
говорил с колеги (М и С., когато подала и паднал долу в изкопа. В същия смисъл са
показанията и на свидетелите М А и С. С.. В показанията на така разпитаните
трима свидетели /които пряко са възприели обстоятелства относно механизма и
начина на реАзиране на злополуката/ липсва конкретика за точния начин на
реАзиране на злополуката и за обстоятелствата довели до нейното настъпване.
Относно размера на неимуществените вреди:
Размерът на обезщетението на доказаните неимуществени вреди се определя
от съда по справедливост. Понятието „справедливост“ по смисъла на чл. 52 ЗЗД
обаче не е абстрактно понятие. Във всеки случай, за да отговаря на критерия
справедливост, определеното от съда обезщетение следва при отчитане на всички
релевантни по делото обстоятелства, относими към пострадалото лице и
претърпените от него увреждания по най-пълен начин да обезщетява претърпените
болки и страдания и в този смисъл да се явява техен паричен еквивалент /Решение
№ 33 от 04.04.2012 г. по т.д. № 172/2011 г., на ВКС, II т. о.; Решение № 198 от
3.10.2014 г. по гр. д. № 2307/2014 г., на ВКС, III г. о.; Решение № 95 по гр. д. №
5805/2013 год. на ВКС, III г. о; Решение № 389/13 г. от 04.08.2014 г. по гр. д. №
40/2013 г. на ВКС, IV г. о. и др./.
Принципът за справедливост включва в най-пълна степен компенсиране на
вредите на увреденото лице от вредоносното действие, когато съдът е съобразил
всички доказателства, релевантни към реално претърпените от увреденото лице
морални вреди (болки и страдания), решението е постановено в съответствие с
този принцип.
От приетото по делото и неоспорено от страните заключение на вещото лице
по допусната в производството СМЕ се установи, че вследствие на претърпяната
злополука ищецът е получил следните травматични увреждания: навяхване и
разтягане на свързващия апарат на шийния отдел на гръбначния стълб.
Патоморфологично са засегнати меките и лигаменти без да е нАце
неврологична симптоматика, от медико-биологично гледна точка е било нАце
временно разстройство на здравето, неопасно за живота; контузия на гръдния
кош - засегнати са меките тъкани, с патоанатомично нАчие на микрохематоми
и постконтузионен оток. Няма данни за фрактури на ребра и увреждане на
вътрегръдни органи. Няма данни за нарушение в дишането. От медико-
биологично гледна точка е било нАце временно разстройство на здравето,
неопасно за живота, довело до болки; контузия с навяхване и разтягане на
лявата раменна става. Травмата засяга меките структури на ставата, без да има
нарушена функция. От медико-биологично гледна точка е било нАце
временно разстройство на здравето. Съдът отчита и обстоятелството, че от
получените травми, ищецът е търпял интензивни болки и страдания през първите
седмици след получаване на травмата.
Съдът съобразява и обстоятелствата, че за период от около месец и половина
8
– два, след инцидента, ищецът e имал затруднено дишане, бил e на легло, като не
можел да се движи самостоятелно и да задоволява сам ежедневните си нужди, като
за последното се нуждаел от чужда помощ, осигурявана му от жената, с която
живее на семейни начала. Съдът съобразява и обстоятелството, че в резултат от
процесната злополука и получените вследствие от нея травми, настъпили промени
в настроението на ищеца и отношението му към околните, доколкото станал
дистанциран, свит и вглъбен в себе си. Съдът отчита още, че след случилото се
ищецът бил потиснат и затворен, бил изплашен, като му се влошил и съня. В тази
връзка, съдът напълно кредитира показанията на свидетеля М И.а А, които в тази
им част са последователни и безпротиворечиви. Съдът отчита и обстоятелството,
че след претърпения инцидент и получените във връзка с него увреждания, се е
наложило ищецът да ползва отпуск поради временна неработоспособност за
период от около три месеца. Съдът съобразява и обстоятелствата, че на ищеца е
било проведено болнично лечение в периода от 09.12.2023 г. до 12.12.2023 г.
Съдът отчита още обстоятелството, че ищцецът Н. Н. К. е бил
диагностициран с посттравматично стресово разстройство, настъпило вследствие
на инцидента, което е обусловило нарушения в цялостното психосоциално
функциониране и за лечението на което му е била назначена медикаментозна
терапия.
За определяне на размера на претърпените неимуществени вреди, съдът
отчита възрастта на ищеца към момента на настъпване на трудовата злополука /40
г./, че е бил принуден да търпи болки, които са продължили значителен период от
време, че травмите безспорно са оказА влияние на самочувствието и начина на
общуване с околните, че за период от около 3 месеца ищецът е бил
неработоспособен; както и че възстановяването на ищеца е отнело повече време от
средностатистическия период за възстановяване при такива травматични
увреждания, като не се установиха по делото обстоятелства, от които да се направи
извод, че този по-продължителен период на възстановяване се дължи на
предприето от ищеца неправилно лечение и неспазване на предписаното му
лечение.
Същевременно съдът съобразява и обстоятелствата, че вследствие на
инцидента не са установени данни травма на жизненоважен орган в гръдна или
коремна кухина, т.е. от травмата след инцидента в нито един момент не е
регистрирано реално животозастрашаващо състояние на пострадАя. По повод
травмите е било проведено активно наблюдение и консервативно лечение, като
пострадАят е бил изписан от болничното заведение в добро общо състояние, с
подобрение.
Съдът взе предвид и обществено-икономическите отношения и отражението
им към размера на неимуществените вреди. НАце е връзка между стандарта на
живот в страната и претърпените вреди, респективно размера на обезщетението. Тя
е израз именно на критерия на справедливостта, който не може да съществува
извън конкретните условия, включващи и време и място на възникване на
увреждането, етап на обществено-икономическо развитие, конкретна
икономическа конюнктура, стандарт на живот, средно статистически размер на
доходите /Решение № 215 от 03.02.2017 г. по т. д. № 2908/2015 г. на ВКС, I т. о./.
9
Още повече, обезщетението трябва да покрие всички вреди, настъпването на които
е доказано, макар и те да са настъпили след констатиране на увреждането и дори
след предявяване на иска за обезщетение съгласно чл. 235, ал. 2 ГПК, според който
при постановяване на решението си, съдът взема предвид и настъпилите след
предявяване на иска факти, които са от значение за спорното право. В случая
пълното репариране на вредите на пострадАя изисква съобразяване, както на
настъпилите и описани по-горе усложнения в здравословното състояние, така и на
евентуалните промени в икономическата конюнктура през периода на висящност
на процеса, тъй като законът изисква пострадАте лица да бъдат обезщетени в
пълен и справедлив размер /Решение № 676 от 18.01.2011 г. по гр. д. № 1707/2009 г
на ВКС, III г. о., Решение № 1 от 27.03.2012 г. по гр. д. № 1106/2010 г. на ВКС, IV г.
о./.
Предвид всичко изложено, съдът намира, че определянето на обезщетение за
неимуществени вреди на ищеца следва да бъде в размер на общо 15 000 лева.
Определянето на размер, различен от посочения и съобразно всички факти и
обстоятелства по делото, не би бил съответстващ на изискванията на
справедливостта.
Като законна последица от уважаване на иска за сумата от 15 000 лева,
следва да се присъди законната лихва, считано от датата на настъпване на
трудовата злополука /16.12.2024 г./ до окончателното плащане, като за разликата до
пълния предявен размер от 49 000 лева, искът подлежи на отхвърляне като
неоснователен.
Предвид доказаната основателност на предявения иск, настоящият съдебен
състав намира, че следва да разгледа направеното при условията на евентуалност
възражение на ответника за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
ищеца Н. Николев К..
Съгласно разпоредбата на чл. 201, ал. 2, т. 1 от КТ отговорността на
работодателя може да се намА, ако пострадАят е допринесъл за трудовата
злополука, като е допуснал груба небрежност. Наложилата се понастоящем
съдебна практика (обективирана напр. в решение № 21/12.03.2018 г. по гр. дело №
1459/2017 г. на ВКС, ГК, III ГО и визираните в него решения на ВКС) приема, че за
разлика от компенсацията по чл. 51, ал. 2 от ЗЗД, която не предпоставя вина на
пострадАя за съпричиняването на вредата, в трудовоправния режим прилагането
на компенсацията предпоставя виновно допринасяне на пострадАя за
настъпването на увреждането. Приема се, че правнорелевантна е не всяка форма на
вината, а само грубата небрежност. Не всяко нарушение на правилата за
здравословни и безопасни условия на труд представлява нарушение с груба
небрежност, а само онова, при което работникът не е положил грижа, каквато и
най-небрежният работник би положил в подобна обстановка. Грубата небрежност
не се отличава по форма (според субективното отношение към увреждането), а по
степен, тъй като грубата небрежност също е неполагане на грижа, но според
различен абстрактен модел - грижата, която би положил и най-небрежният човек,
зает със съответната дейност при подобни условия. При трудовата злополука има
съпричиняване, когато работникът извършва работата без необходимото старание
и внимание и в нарушение на технологичните правила и на правилата за
10
безопасност. Това съпричиняване не може да доведе до намаляване на дължимото
обезщетение от работодателя. Намаляване на отговорността на работодателя може
да има само при съпричиняване при допусната груба небрежност - при неполагане
на дължимата грижа, която би положил и най-небрежният човек, зает със
съответната дейност при подобни условия, при проявена от работника липса на
елементарно старание и внимание и пренебрегване на основни технологични
правила и правила за безопасност.
От ответника своевременно е релевирано възражение, че увреждането е
получено от ищеца, тъй като същият е извършил нарушение на технологичните
правила и правилата за безопасност. В тази връзска се сочи, че съгласно
приложената длъжностна характеристика ищецът е бил длъжен да спазва
правилата по безопасност и здраве, за които е бил инструктиран, видно от
приложените към отговора на исковата молба извлечения от Книга за начален
инструктаж и Книга за инструктаж на работното място и периодичен инструктаж и
Служебна бележка №51/24.04.2023г. за начален инструктаж.
При съвкупната преценка на събрания доказателствен материал, съдът
намира релевираното от страна на ответника възражение за съпричиняване за
неоснователно. Това е така, доколкото съдът приема, че не се доказа, при
изпълнение на трудовите си функции, ищецът да е проявил груба небрежност, като
е показал липса на елементарно старание и внимание и пренебрегване на основни
технологични правила и правила за безопасност. По делото не се събраха никакви
доказателства за горните обстоятелства. Разпитаните по делото свидетели почти не
си спомняха нищо от значение за механизма на реАзиране на злополуката, като
никой от свидетелите не даде конкретни показания относно начина на падане на
ищеца, точното му местоположение непосредствено преди падането и самото
поведение на ищеца, преди падането му в изкопа. В показанията на разпитаните
свидетели липсваше каквато и да било конкретика в тази насока.
Отделно от посоченото, следва да се отбележи, че от представените от
ответното дружество извадки от инструктажни книги от проведени на ищеца
начален и периодичен инструктаж, ведно с два броя служебни бележки за проведен
начален инструктаж, не установяват съдържанието на проведените инструктажи,
следователно не се установява по делото ищецът да е бил запознат със същите.
Същевременно самите инструктажни книги, за извършените инструктажи не са
представени в цялост по делото, за да може да се установи при пълно и главно
доказване, какво е било съдържанието на извършените инструктажи.
Предвид всичко гореизложено, настоящият съдебен състав намира, че не се
установи в производството осъществено от ищеца поведение, което да се изразява
в груба небрежност, и което да е довело до реАзиране на процесния инцидент –
трудова злополука. По изложените съображения настоящият съдебен състав
приема, че в случая не са нАце предпоставките на чл. 201, ал. 2 от КТ за
намаляване отговорността на работодателя поради съпричиняване на вредоносния
резултат от ищеца.
По отношение разпределението на отговорността за разноски в
производството пред СРС:
При този изход на спора право на разноски в настоящото производство имат
11
и двете страни.
От името на ищеца е направено искане за присъждане на разноски в
исковото производство пред СРС, а именно за адвокатско възнаграждение за
предоставена безплатна правна помощ на ищцата от страна на адвокат Х. Б..
В конкретния случай се претендират разноски от адвокат Х. Б. за адвокатско
възнаграждение за предоставена безплатна правна помощ на ищеца Цветан
Георгиев Михайлов на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата /на
материално затруднено лице/.
Видно от представения по делото договор за правна защита и съдействие от
15.07.2024 г., сключен между Н. Н. К. и адвокат Х. Б., за изпълнение на
възложената работа адвокатът ще осъществява безплатна правна помощ на
възложителя на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закон за адвокатурата. Съгласно чл.
38, ал. 2 ЗА, когато адвокатът е оказал безплатна правна помощ на материално
затруднено лице, при постановяване на благоприятно решение по спора за
представлявания, съдът осъжда насрещната страна да заплати на адвоката
възнаграждение в размер, не по-нисък от предвидения в наредбата на Висшия
адвокатски съвет по чл. 36, ал. 2 ЗА.
Съдът намира, че с оглед фактическата и правна сложност на делото,
извършените от процесуалния представител на ищеца активни процесуални
действия и при съобразяване на разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 4 вр. чл. 7, ал. 9 от
Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, на адвокат Данаил Ненов следва да се определи възнаграждение
за предоставената на ищеца безплатна правна помощ в настоящото производство в
размер на 5000,00 лева.
Предвид гореизложеното, с оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1
ГПК, ответникът „В“ ЕООД, със седАще и адрес на управление: гр. С, ж.к. С, ул. Е
*, следва да заплати на адв. Х. Б. – САК, с личен № ********** и адрес: гр. С, ж.к.
***, сумата от 1530,61 лева, представляваща адвокатско възнаграждение за
предоставена на ищеца Н. Н. К. безплатна правна помощ в исковото производство
по гр.д. № 74820/2024 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав, съразмерно на
уважената част от исковете.
От името на ответника своевременно е направено искане за присъждане на
разноски в настоящото исково производство, а именно за заплатено адвокатско
възнаграждение в размер от 5724,00 лева.
От името на ищеца е релевирано възражение с правно основание чл. 78, ал. 5
ГПК за прекомерност на претендираното от ответника адвокатско възнаграждение,
което е частично основателно, като и в полза на ответника, следва да се определи,
че се дължи възраграждение в размер.
Предвид горното и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, ищецът Н. Н. К., ЕГН
**********, с адрес: гр. С, О, следва да бъде осъден да заплати в полза на
ответника „В“ ЕООД, със седАще и адрес на управление: гр. С, ж.к. С, ул. Е *,
сумата от 3 469,39 лева, представляваща разноски в производството по гр.д. №
74820/2024 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав, съразмерно на отхвърлената част
от предявените искове.
12
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът „В“ ЕООД, със седАще и адрес на
управление: гр. С, ж.к. С, ул. Е *, следва да бъде осъден да заплати в полза на
бюджета и по сметка на Софийски районен съд сумата от 689,31 лева,
представляваща разноски за държавна такса, депозит за вещо лице и свидетел при
режим на призоваване в производството пред СРС, съразмерно на уважената част
от иска.
РЕШИ:
ОСЪЖДА „В“ ЕООД, ЕИК, ***, със седАще и адрес на управление: гр. С,
ж.к. С, ул. Е *, да заплати на Н. Н. К., ЕГН **********, с адрес: гр. С, О, на
основание чл. 200, ал. 1 КТ сумата от 15 000,00 лева, представляваща обезщетение
за неимуществени вреди, претърпени от ищеца в резултат на трудова злополука,
настъпила на 09.12.2023 г. около 17:00 часа на строителен обект на В“ ЕООД,
находящ се в гр. Б, Н, ведно със законната лихва от датата на злополуката –
09.12.2023 г. до окончателното погасяване, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска с правно
основание чл. 200, ал. 1 КТ за разликата над уважения размер от 15 000,00 лева до
пълния предявен размер от 49 000 лева.
ОСЪЖДА „В“ ЕООД, ЕИК, ***, със седАще и адрес на управление: гр. С,
ж.к. С, ул. Е *, да заплати на адв. Х. Б. – САК, с личен № ********** и адрес: гр. С,
ж.к. ***, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 1530,61 лева, представляваща
адвокатско възнаграждение за предоставена на ищеца Н. Н. К. безплатна правна
помощ в исковото производство по гр.д. № 74820/2024 г. по описа на СРС, II ГО,
160 състав, съразмерно на уважената част от исковете.
ОСЪЖДА Н. Н. К., ЕГН **********, с адрес: гр. С, О да заплати в полза на
„В“ ЕООД, ЕИК, ***, със седАще и адрес на управление: гр. С, ж.к. С, ул. Е *, на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 3 469,39 лева, представляваща разноски в
производството по гр.д. № 74820/2024 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав,
съразмерно на отхвърлената част от предявените искове.
ОСЪЖДА „В“ ЕООД, ЕИК, ***, със седАще и адрес на управление: гр. С,
ж.к. С, ул. Е *, да заплати в полза на бюджета и по сметка на Софийски районен
съд, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, сумата от 689,31 лева, представляваща
разноски за държавна такса, депозит за вещо лице и свидетел при режим на
призоваване в производството пред СРС, съразмерно на уважената част от иска.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски градски
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните!
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
13