№ 1602
гр. Варна, 26.04.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ, в закрито заседание на
деветнадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Деспина Г. Георгиева
Членове:Златина Ив. Кавърджикова
Иванка Д. Дрингова
като разгледа докладваното от Деспина Г. Георгиева Въззивно гражданско
дело № 20223100500546 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид:
Въззивното производство е образувано по жалбата на АНГ. СТ. СТ. вх.№
304412/29.12.2021 срещу решението на ВРС-26с-в № 262838/19.11.2021 по гр.д.№
14251/2020, с което Е ОТХВЪРЛЕН като неоснователен предявеният от АНГ. СТ. СТ. ЕГН
********** с адрес: гр.София бул.„Е. и Х. Г.“ № 97, ап.10, срещу АНГ. С. АНГ. ЕГН
********** с адрес: с.Г......... общ.Д.ч. обл.Варна ул.„Ч. по № 9 иск с правно осн.чл.422
вр.чл.415 ГПК вр.чл.92 ЗЗД за признаване за установено между страните, че АНГ. С. АНГ.
ЕГН ********** дължи на АНГ. СТ. СТ. ЕГН ********** сумата от 5500лв,
представляваща неустойка по чл.4.2. от договор за правна помощ от 16.01.2020г,
начислена поради неоснователно оттегляне на пълномощията и неоснователно прекратяване
на договора, за която сума е издадена Заповед № 2857/23.06.2020г за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК, поправена с разпореждане № 260347/13.08.2020г, издадени по
по ч.гр.д. № 2710/2020г по описа на ВРС; ОСЪДЕН Е АНГ. СТ. СТ. ЕГН ********** да
заплати на АНГ. С. АНГ. ЕГН ********** сумата от 626лв, представляващи направени по
делото разноски за платено адвокатско възнаграждение.
Излага следните оплаквания:
За да отхвърли предявения иск, РС е приел, че клаузата относно договорения размер
на неустойка при прекратяване на договор без наличие на виновно неизпълнение на
задължения от другата страна била нищожна.
Счита, че не са налице аргументи, които да подкрепят подобно разбиране. Според
чл.36 ЗАдв адвокатите имат право на възнаграждение за своя труд, а размерът на
възнаграждението се определя в договор между адвоката и клиента. Този размер трябва да
1
бъде справедлив и обоснован и не може да бъде по-нисък от предвидения с Наредбата на
Висшия адвокатски съвет за съответния вид работа. Възнаграждението може да се уговори в
абсолютна сума и/или като процент върху определен материален интерес с оглед изхода на
делото.
Според чл.26 ЗАдв клиентът може по всяко време да оттегли пълномощията си от
адвоката, но при неоснователно оттегляне на пълномощията адвокатът има право на
възнаграждение в пълен размер, а при основателно оттегляне се дължи възнаграждение само
за положения труд.
В процесния случай е доказано както наличието на валидно сключен договор между
адвокат и клиент, така и неоснователното оттегляне на пълномощията и прекратяването на
договора от страна на ответника.
Доказано е и предоставянето на правна помощ от адв.С. - лично и чрез съдействието
на друг адвокат, ангажиран от него, което фактически е довело до изплащането на
застрахователно обезщетение от застрахователното дружество.
Именно в резултат на доброволната претенция на адв. С. и предоставените към нея
доказателства е определено и изплатено обезщетение на А.С. от ЗАД““Д...Б...: Живот и
Здраве"АД.
Дори към момента на постановяването на решението на ВРС не е предявен иск от
името на А.С. или нова претенция, т.е. категорично плащането на обезщетение е в резултат
на първоначалните действия на адв.С..
Счита за неправилен извода на РС, че прекратяването на договора за правна помощ
било основателно и се дължало на липсата на доверие между страните. На страните в
процеса, а счита, че и на съда е ясно, че причината за прекратяването на договора с адв.С. е
подписването на договор от А.С. с друг адвокат и това е била единствената причина за
развалянето на договора, а не нарушено доверие между адвокат и клиент. С решението си
РС е насърчил общоизвестни нелоялни практики при набиране на клиенти.
Уговорената между страните неустойка гарантира именно изпълнението на
задълженията на страните в съответствие на чл.26 и 36 от ЗАдв. Същата не надвишава
вредите, последвали неизпълнението на договорните задължения, съответно тя изпълнява
присъщата й санкционна функция.
Видно от събраните по делото доказателства е, че претендираните суми от ищеца са в
пъти по-малко от реално договорените между страните. Затова счита, че търсената от
съда защита в никакъв случай не противоречи на добрите нрави. Тъкмо обратното,
решението на РС толерира несанкционирано нарушаване на двустранно постигнати
договорености.
Дори да се приеме тезата, че договорната клауза е нищожна, както приема РС, но не и
ответникът, поставя се въпросът дали следва тази клауза да се замести с друга, посочена от
Закона. Изхождайки от чл.26 и чл.36 от ЗАдв. при наличието на валидно сключен договор
между адвокат и клиент и при неоснователното оттегляне на пълномощията от страна на
2
ответника, адвокатът има право да получи сума, равна на възнаграждението в пълен размер.
Съгласно чл.36 ЗАдв размерът на възнаграждението се определя в договор между
адвоката и клиента, който трябва да бъде справедлив и обоснован и не може да бъде по-
нисък от предвидения в Наредбата на ВАдвС размер за съответния вид работа. След като е
приел, че договорната клауза е нищожна, то РС е следвало да я замести с предвидената от
закона норма и да приеме за установено вземането съобразно действащата Наредба на
ВАдвС за минималните размери на адв.възнаграждения.
Поради изложеното моли за отмяната решението на ВРС-26с-в и вместо него да бъде
постановено друго за уважаването на предявения иск.
Претендира присъждане на сторените в производството разноски.
Въззиваемата страна АНГ. С. АНГ. в срока по чл.263 ГПК е подала писмен отговор
със становище за неоснователност на жалбата. Счита постановеното от ВРС решение за
правилно, обосновано и справедливо
1/ Оспорва твърденията на ищеца, че уговорената в §4 т.4.2. от сключения договор за
правна помощ от 16.01.2020г неустойка била действителна.
ВРС правилно е приел, че така уговорената неустойка е нищожна на осн.чл.26 ал.1
предл.I ЗЗД поради противоречие със закона, както и на осн.чл.26 ал.1 предл.III ЗЗД поради
противоречието й с добрите нрави.
Недействителността (нищожността) на гражданско-правните сделки, какъвто е и
процесният договор за правна помощ от 16.01.2020г, е уредена с императивни правни норми
в защита на публичния интерес. Затова правилно и законосъобразно е приел, че следва да
следи служебно за нея, независимо, дали страните по делото са направили възражения в тази
насока /т.1 на TP № 1/2010г на ОСГТК на ВКС; Решение № 384/2.11.2011г по гр.д.№
1450/2010г по описа на ВКС, I ГО, и др./.
2/ Счита за изцяло неоснователни възраженията, изложени във въззивната жалба на
насрещната страна, че в първоинстанционното производство било установено, че
ответникът неоснователно бил развалил процесния договор и неоснователно бил оттеглил
пълномощията си към адв. А.С. и адв.Н.... Вълчев.
В тежест на ищеца /съгласно приетия за окончателен доклад по делото по чл.146
ГПК, по който нямал възражения/ било установяването при условията на пълно и главно
доказване, че ответникът А.А. неоснователно е развалил процесния договор за правна
помощ от 16.01.2020г и неоснователно е оттеглил пълномощията си към адв.А.С. и адв.Н....
Вълчев.
Счита, че не само ищецът не успял да докаже горните обстоятелства, а напротив –
било установено, че ответникът основателно е развалил договора и оттеглил дадените
пълномощия поради загубата на доверие в неговите довереници поради дезинтересирането
на двамата ангажирани адвокати и недобросъвестно не изпълнили своите задължения за
3
оказване на правна помощ и съдействие.
В тази връзка счита че показанията на единствения разпитан по делото свидетел -
адв. Н.... Вълчев правилно не са кредитирани и взети предвид в по-голямата си част от РС,
тъй като свидетелят е пряко заинтересован от изхода на делото доколкото същият е страна
по процесния договор за правна помощ от 16.01.2022г, респ. той също би получил част от
претендираната в настоящото производство сума, представляваща неустойка по договора.
Оспорва изцяло твърденията на ищеца, че бил извършил действия по оказване на
правна помощ и съдействие на доверителя ми-снабдяване с копия на документи и окомплект
оване на претенция срещу Застр.дружество по застраховка „Гражд.отговорност" на
виновния за настъпване на процесното ПТП водач, както и че депозирането на цитираните
доброволни претенции изключително било довело до изплащане на застрахователното
обезщетение на ответника от страна на ЗАД.
На първо място, в първоинст.производство ищецът не доказа твърденията си, че той
и неговият колега адв. Н.... Вълчев са извършвали всички действия по оказване на правна
помощ и съдействие на А.А.. Установено било, че единственото действие по воденото във
връзка с ПТП от 8.01.2020г наказателно производство е било явяването от страна на
адв.Н.Вълчев на един разпит на ответника пред разследващия полицай, което по своята
същност представлявало устна консултация по см.чл.122 ал.2 НПК.
По време на висящността на досъдебното производство адв.А.С. не е информирал по
никакъв начин ответника за хода на делото, като последният сам го търсел и се е
информирал от разследващия полицай за хода на производството.
Установено е по делото, че адв.А.С. и адв.Н.... Вълчев депозирали единствено
бланкетно написано „искане за изплащане на застрах.обезщетение", към което били
приложени единствено документите, предоставени лично от ответника
Счита, че показанията на свид.Н.Вълчев в обратната посока не следва да бъдат
кредитирани по изложените съображения поради пряката заинтересованост на последния.
Твърденията на ищеца, че депозирането от него на доброволни бланкетни претенции
било допринесло за изплащане на застрах. Обезщетение, не отговаряло на обективната
действителност и не било подкрепено с абсолютно никакви доказателства.
За проведената впоследствие от новия процесуален представител адв.В.Н. процедура
за доброволно уреждане на отношенията, били предоставяни множество допълнителни
документи по воденото наказат.производство - изготвените САТЕ, СМЕ и други експертизи,
допълнителни медиц.документи, както и постановената и влязла в сила присъда, които
довели до изплащането на обезщетението.
Освен това, изрично заявява, че ответникът не е съгласен с така определените му
обезщетения и предстои завеждането на съдебно производство.
Счита за неоснователен доводът на ищеца, че при установяване недействителността
на клаузата за неустойка, да бъде заменена с друга, посочена в закона.
4
По своя характер претендирането на адв.възнаграждение за извършени действия по
правна защита и съдействие представлява отделен и самостоятелен иск, различен от
претенцията за изплащане на неустойка, предмет на настоящото производство, какъвто иск
не е предявен с настоящата искова молба. Ето защо счита, че претендирането на подобна
сума пред въззивната инстанция за недопустимо, респ.РС не е бил длъжен да замести
клаузата за неустойка с друга, посочена в закона.
Освен всичко гореизложено, в първоинстанционното производство е било направено
и възражение за прекомерност на претендираната от ищцовата страна сума в размер на
5500лв. Счита същата за недължима и че е прекомерно завишена поради това, че адв.А.С. и
адв.Н.Вълчев не били извършили никакви процесуални действия по досъдебното
производство, вкл. не били информирали ответника, не го снабдявали с книжа.
Едниственото действие от страна на адв.Н.Вълчев било явяването на проведения разпит на
ответника, докато адв.А.С. изобщо не бил се явявал по него.
Освен това, с ИМ не били представени доказателства за дължимост на сумата и на
база на кои конкретно извършени правни услуги от адв.А.С. и адв.Н.... Вълчев бил
формиран нейният размер.
В случай, че единствените действия, извършени от двамата адвокати, изразяващи се в
присъствието на процесуалния представител при един разпит на ответника в досъдебната
фаза и изготвяне и подаване на една бланкетна молба, се приемат за някакъв вид
процесуални такива, то същите представляват по своята същност -устна консултация по
см.чл.122 ал.2 НПК. А съгл.чл.6 т.1 от Наредба № 1/9.07.2004г за минималните размери на
адв.възнаграждения „за устен съвет, консултиране относно процедура по медиация без
участието на адвоката в нея и справка в съдебни и адм.места, дължимото възнаграждение е
в размер на 30лв", а за изготвянето на писмена молба, съгл.чл.6 т.5 от Наредбата се дължи
възнаграждение в размер на 50лв.
Предвид изложеното моли за оставяне без уважение като неоснователна предявената
от А.Ст.С. въззивна жалба.
Претендира присъждане на съдебно-деловодни разноски, вкл. адв.възнаграждение за
двете инстанции.
В жалбата и отговора няма обективирани доказателствени искания.
Предвид горното, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА за разглеждане въззивна жалба вх.№ 304412/29.12.2021 на АНГ. СТ. СТ.
5
срещу решението на ВРС-26с-в № 262838/19.11.2021 по гр.д.№ 14251/2020.
НАСРОЧВА производството по делото в о.с.з. на 17.05.2022 от 13.30ч, за която дата
и час да се уведомят страните
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6