мотиви
към присъда № 188 от 25.10.2017г. по н.о.х.д. № 4893/ 2017г.
по описа на Районен съд –гр.Бургас
Производството по делото е образувано по
повод обвинителния акт на Районна прокуратура–гр.Бургас, съдържащ обвинение за
престъпление по чл.343в, ал.2 от НК срещу
А.В.М. с ЕГН **********.
При предварителното изслушване подсъдимият не оспорва
фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и не желае да се
събират доказателства за тези факти. На основание чл.372, ал.4 от НПК съдът е
обявил, че се ползва от самопризнанията на подсъдимия при постановяване на
присъдата, без да събира доказателства за фактите изложени в обвинителния акт.
В
съдебно заседание представителят на Районна прокуратура-Бургас поддържа обвинението.
Счита за безспорно установено, че от обективна и субективна страна подсъдимият
е осъществил състава на престъплението по чл.343в, ал.2 от НК. Моли съда да
наложи на подсъдимия наказание при условията на чл.55, ал.1, т.1 от НК лишаване
от свобода за срок от 4 месеца и глоба, както и лишаване от право да управлява
моторно превозно средство за срок от 2 години.
Защитникът на подсъдимия счита, че фактите
са безспорно установени от доказателствата
и самопризнанието на подсъдимия,
но кореспондират с правна квалификация по чл.343б, ал.1 от НК, тъй като по
отношение на осъждането по НОХД № 1074/2009г. на Районен съд-Бургас е настъпила
реабилитация по чл.86 от НК. Моли съда да оправдае подсъдимия по повдигнатото
обвинение и да му наложи наказание при условията на чл.55 от НК, като вземе
предвид здравословното му състояние, като смекчаващо вината обстоятелство. Моли
изпълнението на наказанието лишаване от свобода да бъде отложено за срок от 3
години.
Подсъдимият се признава за виновен. Моли
съда за снизхождение при определяне на наказанието, като заявява, че занапред
ще спазва правомерно поведение.
След преценка на събраните по делото
доказателства, съдът приема за установено от фактическа и правна страна
следното :
На 13.07.2016г. за времето от 08.00 часа до 20.00 часа свидетелите Д.Г. и
И.П. и двамата полицейски служители били на работа. Г. бил служител на РУ на
МВР – Созопол, а П. на ОД на МВР-Плевен, но командирован в РУ на МВР-Созопол. На
същата дата те се намирали на територията на гр.Черноморец, където около 13,15
часа по общински път БГ - 1211, до бензиностанция „Лукойл“ спрели за проверка
движещия се в посока от къмпинг „Градина“ към гр.Черноморец лек автомобил „** *“ peг.№ ***********. Автомобилът бил
управляван от подсъдимия А.В.М., чиято самоличност била установена при
проверката. При проведения разговор с подсъдимия, свидетелите усетили мирис на
алкохол от него, поради което потърсили съдействие от ОДЧ при РУ на МВР-
Созопол. Подсъдимият М. бил отведен в сградата на РУ на МВР - Созопол за
проверка за употреба на алкохол с техническо средство. Свидетелят П.Х. -
автоконтрольор при РУ на МВР - Созопол извършил проверка с техническо средство
„Дрегер 7410 +“ с фабричен № 0454, при която били отчетени 1,39 промила в
издишания от подсъдимия въздух. След това свидетелят Х. издал на подсъдимия М.
талон за медицинско изследване № 0011192, като за целта същият бил придружен до
ЦСМП гр.Созопол. Подсъдимият М. обаче отказал да предостави кръвна проба за
химически анализ, като отказът му бил вписан в изготвения от свидетелката Ц.Б.
протокол за медицинско изследване, приложен към материалите от досъдебното
производство.
На подсъдимия А.М. бил съставен акт за установяване на административно
нарушение от свидетеля Х. серия Г бл.№ 433590 от 13.07.2016г..
След гореописаното деяние в периода от 18.07.2016г. до 06.08.2016г.
подсъдимият М. се подложил на лечение в „Център за психично
здраве Проф.Д-р Иван Темков” ЕООД- гр.Бургас с диагноза „пролонгирана депресивна реакция, алкохола
съубословеност, хиподепресивен синдром“. Във връзка с дадените от подсъдимия
обяснения за диагностицирана алкохолна зависимост и епикризните данни от
приложеното в „Център за психично здраве Проф.Д-р Иван Темков”
ЕООД- гр.Бургас лечение в хода на досъдебното производство са били
назначени съдебно-психиатрични експертизи.
Съгласно заключението по първоначално изготвената на 30.07.2016г.
съдебно-психиатрична експертиза от д-р Н.З. - психиатър от „Център
за психично здраве Проф.Д-р Иван Темков” ЕООД- гр.Бургас е прието, че подсъдимият А.В.
страда от вредна употреба на алкохол, депресивоподобен синдром, но към датата
на деянието 13.07.2016г. не се е намирал в болестно състояние, което би му
попречило да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи
постъпките си. Не е била нарушена психичната годност на М. да възприема правилно
фактите, които са от значение за делото и да дава достоверни обяснения по тях.
С оглед на състоянието на подсъдимия вещото лице е заключило, че подсъдимият М.
може да носи наказателна отговорност и да изтърпява наказание.
Назначена е и допълнителна съдебно-психиатрична експертиза, извършена от
д-р Ж.С.. Според заключението на същата подсъдимият М. страда от травмена
болест на мозъка, травмена енцефалопатия, алкохолна болест и към датата на
деянието 13.07.2016г. се намирал в състояние на патологично алкохолно опиване,
представляващо краткотрайно разстройство на съзнанието, поради което същият не
бил в състояние да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи
постъпките си. Вещото лице е приело, че към дата 13.07.2016г. вследствие на
прекарана в миналото тежка черепно-мозъчна травма, довела впоследствие за
симптомна епилепсия и травмена енцефалопатия и алкохолна интоксикация, подсъдимият
е изпаднал в краткотрайно разстройство на съзнанието. По време на
освидетелстването вещото лице е счело, че при подсъдимият е налице състояние
след черепно-мозъчна травма, травмена енцефалопатия, с алкохолна съобусловеност
и ако бъде намерен за виновен може да носи наказателна отговорност и да
изтърпява наказание, ако му бъде наложено.
Назначена е и тройна съдебно-психиатрична експертиза, съгласно която
вещите лица - д-р А.Г., д-р М.М. и д-р Р.М. са обосновали извод в заключението
на изготвената от тях експертиза, че подсъдимият М. страда от синдром на
алкохолна зависимост /към изследването в ремисия/, който към 13.07.2016г. не е
имал болестно състояние, което би му попречило да разбира свойството и
значението на извършеното и да ръководи постъпките си. Подсъдимият М. е бил в състояние на обикновено
алкохолно опиване - лека степен. У същият не е налице такова психично
разстройство, което би му попречило да възприема фактите, които са от значение
за делото и да дава достоверни обяснения за тях, може да носи наказателна
отговорност и да търпи наказание.
От справка за нарушител/водач е
видно, че подсъдимият А.М. е правоспособен водач и има издадено на 21.03.2011г.
и валидно до 21.03.2021г. свидетелство за управление на моторно превозно
средство № *********.
Приложената по делото справка съдимост на подсъдимия А.М. съдържа
следните данни:
С влязло в сила на 29.04.2009г. определение за одобряване на
споразумение за решаване на делото по НОХД № 1074/2009г. по описа на Районен
съд-Бургас, на А.М. е наложено наказание лишаване от свобода за срок от 5
месеца лишаване от свобода, чието
изпълнение е било отложено на основание
на чл.66, ал.1 от НК за срок от 3 години и наказание лишаване о т право
да управлява моторно превозно средство за срок от 6 месеца за престъпление по
чл.343б, ал.1 от НК.
С влязло в сила на 11.01.2012г.
определение за одобряване на споразумение за решаване на делото по НОХД № 4390/2011г.
по описа на Районен съд-Бургас на А.М. е наложено наказание пробация и лишаване
от право да управлява моторно превозно средство за срок от 3 години за престъпление
по чл.343б, ал.2 от НК, като на основание чл.55, ал.3 от НК не е наложено
кумулативно предвиденото наказание глоба.
С решение по НАХД №2360/2006г. А.М.
на основание чл.78а от НК е освободен от наказателна отговорност и му е
наложено административно наказание глоба в размер на 600 лева и лишаване право
да управлява моторно превозно средство за срок от 6 месеца за престъпление по
чл.343б, ал.1 от НК.
Гореизложената фактическа обстановка се подкрепя по безспорен и
категоричен начин от събраните в хода на досъдебното производство доказателства,
обективирани в протоколи за разпити на свидетелите Д. Г., П. Х., А. С.,
Т. Н., Т. И., К. М., И. П., Ц.Б., Б. Д., съдебнопсихиатрична експертиза на
вещото лице д-р Н. З., съдебно-психиатрична експертиза на вещото лице Ж.С.,
тройна съдебно-психиатрична експертиза, справка за нарушител /водач, справка
дрегер, акт за установяване на административно нарушение бл. № 433590 от
13.07.2016г., талон за медицинско изследване, справка за съдимост, протокол
за медицинско изследване и самопризнанието на подсъдимия.
Доказателствата са събрани съобразно предвидените в НПК способи и според съда цялата доказателствена съвкупност води до категоричен извод, че подсъдимият А.М. е
осъществил от обективна страна състава на престъплението по чл.343б, ал.1 от НК, на 13.07.2016г., около 13,15 часа, по общински път BGS 1211,
до бензиностанция "Лукойл" в гр.Черноморец, управлявал моторно
превозно средство – лек автомобил, марка „*******“, с peг. № ***********, с
концентрация на алкохол в кръвта си над 1.2 на хиляда, а именно 1,39 на хиляда,
установено по надлежния ред с техническо средство „Алкотест Дрегер 7410+”, с
фабричен № 0454, като съдът го оправда по първоначално повдигнатото обвинение
по чл.343б, ал.2 от НК.
За да е налице
от обективна страна престъплението по чл.343б, ал.2 от НК е необходимо да е
установено, че деецът е управлявал моторно превозно средство с
концентрация на алкохол в кръвта си над 0,5 на хиляда и то след като е бил
осъден за деяние по чл.343б, ал.1 от НК. За да е съставомерно деянието по
този текст е необходимо подсъдимият да е осъден с влязла
в сила присъда за престъпление по чл.343б, ал.1 от НК и да не е реабилитиран,
амнистиран и т.н.. Видно от
представената по делото справка от Районна прокуратура–Бургас наложеното
наказание лишаване от право да управлява моторно превозно средство по НОХД №
1074/2009г. по описа на Районен съд-Бургас е било изтърпяно от подсъдимия на
05.06.2009г., а в изпитателния срок на наказанието лишаване от свобода по
същото дело, подсъдимият не е извършил друго престъпление, поради което следва
да изтърпи отложеното наказание. Независимо, че деянието за което А.М. е осъден
по НОХД № 4390/2011г. по описа на Районен съд-Бургас е от общ характер и е извършено
в изпитателния срок на наказанието лишаване от свобода, наложено по НОХД №
1074/2009г. по описа на Районен съд-Бургас, за него М. е бил санкциониран от
съда с пробация и лишаване от право да управлява моторно превозно средство за
срок от 3 години. Следователно по отношение осъждането по НОХД № 1074/2009г. по
описа на Районен съд-Бургас на 29.04.2012г. е настъпила реабилитация по право
по смисъла на чл.86, ал.1 т.1 и т.3 от НК. Инкриминираното деяние предмет на
разглеждане в настоящото производство е извършено 13.07.2016г., т.е.
повече от четири години след окончателното изпълнение на наказанието по НОХД №
1074/2009г. по описа на Районен съд-Бургас, чрез изтичане на изпитателния срок
на наказанието лишаване от свобода и заплащане на глобата. Реабилитацията е
институт, който заличава осъждането и отменя занапред последиците, които закона
свързва със самото осъждане. Тя настъпва по силата на закона и установяването и
не е поставено в зависимост от преценката на съда, но при констатирането и
следва да се вземе предвид, тъй като води до промяна на правната квалификация на
деянието и правилното приложение на материалния закон.
В нормата на чл.343б, ал.2 от НК е
предвиден по-нисък праг на алкохолна концентрация - 0,5 на хиляда, докато в ал.1 тази
концентрация е 1,2 на хиляда. Констатираната алкохолна концентрация в
конкретния случай над 1.2 на хиляда, а именно 1,39 на хиляда, установено по
надлежния ред с техническо средство „Алкотест Дрегер 7410+”, с фабричен № 0454
и следователно деянието се явява съставомерно по чл.343б, ал.1 от НК
От субективна страна подсъдимият А.М. е
извършил деянието при форма на вината пряк умисъл по смисъла на чл.11, ал.2 от НК, тъй като
е разбирал свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи
постъпките си, следователно е съзнавал общественоопасния характер на
поведението си и е предвиждал, че от него ще настъпят общественоопасни
последици и е искал тяхното настъпване. М. е имал съзнанието, че управлява
моторно превозно средство От
субективна страна подсъдимият е извършил деянието при пряк умисъл. М.
е бил наясно със задължението си като водач на моторно превозно средство, а
именно да не привежда същият в движение, след употреба на алкохол, но не е
съобразил поведението си това.
При
индивидуализацията на наказанието за престъплението по чл.343б, ал.1 от НК
съдът отчете обществената опасност на подсъдимия като личност, на деянието като
престъпление, както и на другите обстоятелства, имащи отношение за това.
Подсъдимият А.М. ЕГН ********** е роден на ***г*** и е българин, български гражданин, женен, осъждан,
средно специално образование, не работи. Като отегчаващи вината обстоятелства съдът
отчете обременената съдимост на подсъдимия, който е осъждан и за друго престъпление против транспорта, както и извършените
от него нарушения по ЗДвП, за които е бил наказан по административен ред. Преценката
и хронологията на тези данни води до извод, че подсъдимият не зачита закона и
пренебрегва правилата за движение по пътищата. Съдебната му биография е
показателна за това, че наложените наказания не имали възпиращ ефект.
Като смекчаващи обстоятелства
в случая съдът кредитира признанието на вината от страна на подсъдимия и
здравословното му състояние.
Престъплението по
чл.343б, ал.1 от НК е с висока степен на обществена опасност, отчетена от
законодателя с изменението на НК с ДВ бр.74 от 2015г.. Подсъдимият е осъществил
управление на моторно превозно средство след употреба на алкохол, но в
конкретния случай обществената опасност е по-ниска, предвид превишението над
допустимата концентрация алкохол от 1,2 на хиляда, а именно - 1,39 на хиляда.
За извършеното престъпление и за постигане
целите на наказанията съдът определи наказания на подсъдимия М. при условията
на чл.54 от НК, като след приложение на редукцията по чл.58а , ал.1 от НК му
наложи наказание лишаване от свобода за срок
от 8 месеца и глоба в размер на 200 лева, като за размера на глобата съобрази
обстоятелството, че същия не работи. Съдът намери, че за поправянето на
подсъдимия, не е наложително наказанието лишаване от свобода да бъде търпяно
ефективно, поради което на основание чл.66, ал.1 от НК отложи изпълнението му
за срок от 3 години.
Налагането на наказание лишаване от право по
чл.37, ал.1, т.7 от НК е поставено в зависимост от наличието на съответна
правоспособност и след като подсъдимият е правоспособен водач на моторно
превозно средство, следва да му бъде наложено наказание по чл.37, ал.1, т.7 от НК. На основание чл.343г, вр. с чл.343б, ал.1, вр. с чл.37, ал.1, т.7 от НК
съдът лиши подсъдимия от право да управлява моторно превозно средство за срок
от 1 година и 6 месеца, като на основание чл.59, ал.4 от НК приспадна времето,
през което подсъдимият е бил лишен от това право по административен ред.
С така наложените наказания съдът намери, че
в конкретния случай целите предвидени в чл.36 от НК биха били постигнати в
оптимална степен.
На основание чл.189,
ал.3 от НПК, след като призна подсъдимия за виновен за престъпление по чл.343б,
ал.1 от НК, съдът го осъди да заплати направените разноски в досъдебното
производство, както и държавната такса за служебно издаване на изпълнителни
листи.
Мотивиран от изложените съображения
съдът постанови присъдата.
Председател
: /П/
Вярно с оригинала:З.К.