РЕШЕНИЕ
№ 11256
гр. София, 29.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 55 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА
при участието на секретаря РОСИЦА М. ЛАШОВА
като разгледа докладваното от КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА Гражданско дело №
20221110162443 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Образувано е по предявен от „Дженерали застраховане“ АД срещу ЗД “Евроинс“ АД иск
с правно основание чл.411 от Кодекса на застраховането КЗ) и чл.86, ал.1 от Закона за
задълженията и договорите (ЗЗД).
Ищецът твърди, че на 27.10.2017г., в гр. София, в района на бул. „Ц. Б.” №...., локално
платно, е настъпило ПТП по вина на водача на л.а. „БМВ“ с рег. № ...., застрахован при
ответника по договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, валиден към
датата на произшествието. Поддържа, че в резултат на ПТП другият участник в него – л.а.
„Пежо 301“ с рег. № СА 2592 ТР е претърпял имуществени вреди, заплатени от ищеца в
изпълнение на задълженията му по договор за застраховка „Каско на МПС“ по полица №:...,
валидна към датата на ПТП. Твърди, че водачът на л.а. „БМВ“ с рег. № ... е виновен за
настъпване на ПТП-то, тъй като при паркиране не се е съобразил с отстоянието и габаритите
на собственото си МПС, при което удря паркирания пред него л.а. „Пежо 301“ и го уврежда.
Поддържа, че е поканил ответника да репарира вредите, възлизащи в общ размер на 3757.04
лв., от които 3742.04 лв. платено застрахователно обезщетение и 15.00 лв. ликвидационни
разноски, но плащане не е постъпило. С оглед на изложените факти, предявява иск по
чл.411 КЗ за сумата от 4901.99лв., представляваща главница в размер на 3757.04 лева,
включваща заплатено застрахователно обезщетение по щета № ......... ведно с
ликвидационните разноски /15.00 лева/, ведно със законна лихва върху главницата от датата
на завеждане на исковата молба -17.11.2022г., до окончателното й изплащане, и мораторна
лихва за периода 17.11.2019г. – 17.11.2022г. в размер на 1144.95 лева. Представя
1
доказателства и прави доказателствени искания за издаване на съдебно удостоверение за
снабдяване с документ за гаранция на л.а. „Пежо 301“ , за допускане на автотехническа
експертиза и за разпит на свидетел. Претендира разноски.
Ответникът признава, че между него и собственика на л.а. „БМВ“ с рег. № ..... е налице
валидна към датата на твърдяното ПТП полица по договор за задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“. Не оспорва извършеното от ищеца плащане на застрахователно
обезщетени за л.а. „Пежо 301“, както и че ответникът е бил поканен да репарира вредите от
ищеца. Оспорва наличието на причинна връзка между вредите по л.а. „Пежо 301“ и
деянието с довод, че същите не е възможно да се получат от описания механизъм на ПТП.
Възразява срещу претендирания размер на заплатеното обезщетение за увреденото МПС с
довод, че не съответства на действителната стойност на вредите. Прави искане за допускане
на свидетел при режим на призоваване и допълване на автотехническата експертиза .
Претендира разноски.
При проверка на материалите по делото, съдът намира от фактическа и правна страна
следното:
Съгласно разпоредбата на чл.411 КЗ с плащането на застрахователното обезщетение
застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата до
размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото
определяне. Нормата указва също, че застрахователят по имуществена застраховка с
предмет увредената вещ може да предяви вземанията си направо към застрахователя по
„Гражданска отговорност“ на деликвента. За уважаване на предявения иск ищецът е
следвало да докаже в условията на пълно и главно доказване наличие на договор за
застраховка между него и собственика на увредената вещ; настъпило застрахователно
събитие; плащане на застрахователно обезщетение; вина за причиняването на вредите
(вината се предполага, ако се докаже противоправното поведение и пряката причинна връзка
между него и настъпилите вреди); договор за застраховка между ответника и собственика на
застрахованото имущество, с което е осъществен деликта, по силата на който ответникът
покрива отговорността на причинителя на вредата. Тежестта за доказване на релевантните
по делото факти е указана на страните с определението на съда по чл.140 ГПК.
По делото е представена застрахователна полица № ........, от която се установява че
ищецът е сключил договор за имуществено застраховане „Каско“ – „Пълно Каско“ с период
на валидност 22.03.2017г. – 21.03.2018г. за л.а. „Пежо 301“ с рег. № .......... Съгласно ОУ,
приложими към договора, всички вреди по застрахованата вещ, произтекли от пътно-
транспортон произшествие, се покриват от застрахователя – раздел II от ОУ.
Приет е констативен протокол за ПТП от 27.10.2017г., подписан от двамата водачи,
които са постигнали съгласие за механизма на инцидента и констатираните на място вреди.
Очертано е в схемата на протокола движението на автомобилите и мястото на удара им. От
протокола се установява, че участници в ПТП-то са л.а. „БМВ 775К“ рег. № ...... и л.а. „Пежо
301“ с рег. № .......... Отбелязано е, че л.а. „Пежо 301“ с рег. № ......... е бил в паркирано
състояние, а л.а. „БМВ 775К“ рег. № ...... е правил маневра за паркиране. Протоколът
2
съдържа описание на увредите – за л.а. „Пежо 301“ с рег. № .......... щетите са пукната задна
броня, пукната предна броня, изкривен преден капак, задния багажник не се затваря, а за л.а.
„БМВ 775К“ рег. № ...... – пукната предна броня.
Видно от приложено искане до ищеца за обезщетяване на вредите по „Пежо 301“ с рег.
№ ...... /л.20/ ПТП-то се е случило при удар на този лек автомобил, докато е бил паркиран.
Установява се, че за л.а. „БМВ 775К“ рег. № ..... е била валидна застраховка
„Гражданска отговорност“, по силата на която ответното дружество се е задължило да
покрие вреди, нанесени от противоправното и виновно поведение на деликвента при
управлението на автомобила. За удостоверяване на този факт е приложена и справка от
информационната система на Гаранционен фонд /л. 35/.
Представена е преписка по щета № *********/2017г. на ищеца, от която се установява,
че л.а. „Пежо 301“ с рег. № .... е бил на оглед при застрахователя-ищец за опис на вредите и
оценка. Стойността на щетите била определена на 3742.04 лева, заплатени от „Дженерали
застраховане“ АД на 08.12.2017г. - платежно нареждане, л.34 от делото.
Приложена е покана от ищеца до ответника /л.36-38/, от която се установява, че сумата,
ведно с направените ликвидационни разноски в размер на 15.00 лева, т.е. общо 3757.04 лева,
е била предмет на регресна претенция, получена от адресата на 12.01.2018г. В отговор на
поканата няма доказателства по делото ответникът да е платил търсената сума или част от
нея.
Прието е като доказателство удостоверение от „София Франс Ауто“ АД, от което се
установява, че л.а. „Пежо 301“ с рег. № ... е произведен на 03.01.2012г., а гаранцията на
автомобила е за периода 22.03.2013г.-21.03.2018г. и пробег 1000000км.
Разпитан като свидетел е водача на л.а. „БМВ 775К“ рег. № ..... – Ц. Л. П.. В показанията
си свидетелят разказва за инцидента, Спомня си, че се е случил в локалното на бул. „Цар
Борис“ при паркиране на нейния автомобил и движение напред рязко е ударен друг
паркиран лек автомобил. След инцидента се свързали със собствениците и съставили
двустранен констативен протокол, който носи подписа на свидетеля в графа А. Свидетелят
не си спомня дали при удара увреденият автомобил се е придвижил напред и ударил в други
автомобили. В тази част показанията на свидетеля се приемат за обективни. В останалата
част, показанията на свидетеля не се ценят като обективно дадени, тъй като не се подкрепят
от доказателствата по делото. Не е установен технически проблем на л.а. „БМВ 775К“,
който да провокира движение напред при положение, че автомобилът е поставен на
„паркинг“.
Изслушана е автотехническа експертиза, вещото лице по която е описало механизма и е
дало заключение, че поради упражнен недостатъчен контрол над управлението от водача на
л.а. „БМВ 775К“ рег. № ........, реализира ПТП със спрелия л.а. „Пежо 301“ с рег. № ......
Посочено е, че в причинна връзка с инцидента за л.а. „Пежо 301“ с рег. № ........ са настъпили
вреди, чиято стойност по средни пазарни цени възлиза на 3387.52 лева с ДДС, а по цени за
възстановяване във фирмен сервиз с направена отстъпка от стойността на труда 30% и
3
стойността на новите части – 15% възлизат на 3742.04 лева с ДДС лева, а стойността за
възстановяване, определена по средни пазарни цени с приложени 10% отстъпка за труд и
материали и 15% отстъпка на авточасти – 2966.21 лева. В обстоятелствената част на
заключението е описан механизма, като е прието, че следствие на удря л.а. „Пежо 301“ рег.
№ .... се премества и с предната част удря паркираното ППС. Описано е, че към датата на
събитието този лек автомобил е бил на 4 години, 7 месеца и 5 дни след пускане в
експлоатация. Посочено е, че стойността на ликвидационните разходи е 15.00 лева. В о.с.з.
вещото лице поддържа заключението си и заявява, че няма какво да промени след разпита на
свидетеля.
При така събраните доказателства съдът намира исковата претенция за основателна и
доказана. Проведено е от ищеца пълно и главно доказване на обстоятелствата, от които
извежда правото си – наличие на непозволено увреждане от водач на застраховано при
ответника по договор за застраховка „Гражданска отговорност“ МПС, както и плащане на
щетата от застрахователя-ищец, с което последният се е суброгирал в правата на
собственика на застрахованата при него по договор за имуществено застраховане вещ.
По делото е поставен спор за механизма на ПТП-то, но съдът приема, че същият е
установен по делото със събраните гласни, писмени доказателства и заключението на
вещото лице. Движението на автомобилите е описано в протокола за ПТП и отразеното в
него не се променя от свидетелските показания. В протокола за ПТП е отразено също, че
пред увредения автомобил е било паркирано друго ППС, което дава основание на съда да
приеме, че увредите по автомобила са тези, описани в там. Освен това, в заключението на
вещото лице е установена причинната връзка между инцидента и вредите и е отговорено, че
същите могат да се получат следствие на такъв удар. При тези доказателства се извежда, че
вина за произшествието носи водача на л.а. „БМВ 775К“ рег. № ......., който с поведението си
– маневра за паркиране и движение напред, е нарушил правилото на чл. 20, ал. 1 ЗДвП,
изразяващо се в неупражнен достатъчен контрол върху управлявания от него лек автомобил,
в резултат на което е предизвикал удар с намиращия се пред него в паркирано състояние л.а.
„Пежо 301“. Възражение за съпричиняване не е въведено, нито се оспорва вината на водача
на л.а. „БМВ 775К“ рег. № ............. При все това и в допълнение, всеки водач на спряно за
престой или паркирано пътно превозно средство е длъжен да вземе мерки то да не може да
се приведе в движение или да потегли само /виж чл. 96 ЗДвП/.
Относно размера:
Спорният по делото въпрос е какъв е размера на вредите, причинени на застрахования
при ищеца лек автомобил, възникнали вследствие на процесното пътнотранспортно
произшествие, респ. в какъв размер в полза на ищеца е възникнало регресно вземане срещу
ответника. Съгласно формирана непротиворечива съдебна практика при действието на
отменения Кодекс на застраховането, която запазва своята актуалност и при действащата
нормативна уредба, съдът следва да определи застрахователното обезщетение по
действителната стойност на вредата съгласно чл. 208, ал. 3 КЗ (отм.), като ползва
заключение на вещо лице, без да е обвързан при кредитирането му да проверява дали не се
4
надвишават минималните размери по Методиката за уреждане на претенции за обезщетение
на вреди, причинени на моторни превозни средства /в този смисъл са Решение № 165 от
24.10.2013 г. по т. д. № 469/2012 г. на ВКС, II ТО, Решение № 52 от 08.07.2010 г. по т. д. №
652/2009 г. на ВКС, I ТО, Решение № 109 от 14.11.2011 г. по т. д. № 870/2010 г. на ВКС, I
ТО, Решение № 52 от 08.07.2010 г. по т. д. № 652/2009 г. на ВКС, І Т0/. Застрахователното
обезщетение, което се дължи от застрахователя е равно на размера на вредата към деня на
настъпване на застрахователното събитие. Обезщетението не може да надвишава
възстановителната стойност на имуществото при частична увреда. Възстановителната
стойност е стойността, необходима за възстановяване на имуществото в същия вид, в това
число всички присъщи разходи за доставка, изработка, монтаж и други, без прилагане на
обезценка.
Съгласно формираната практика на въззивната инстанция намерила израз в Решение №
267127/22.12.2021 г. по в. гр. д. № 11692/2020 г. по описа на СГС, Решение №
265202/03.08.2021 г. по в. гр. д. № 5182/2020 г. по описа на СГС и др. обемът на регресния
дълг зависи от размера на действително причинените вреди, но не повече от размера на
задължението на застрахователя по застраховка "Каско" /плащането на недължимо
обезщетение не може да се противопостави на ответника/ и не повече от размера на
действително платената сума. Ето защо, следва да бъдат съпоставени тези три стойности, за
да се определи в какъв размер е възникнал регресният дълг. В случая, следва да се даде
отговор на въпроса дали застрахователят, отговарящ по регресна претенция на
застрахователя, заплатил обезщетение по силата на доброволната имуществена застраховка,
е отговорен да заплати обезщетение по цени на официалния за съответната марка сервиз и в
кои случаи.
При имуществените застраховки стойността на дължимото застрахователно
обезщетение се определя, както следва: ако автомобилът е бил пуснат в експлоатация преди
не повече от три години и е бил отремонтиран в официален сервиз на марката (официален
фирмен сервиз) – следващото се застрахователно обезщетение е това, за стойността на което
е бил отремонтиран автомобилът в официалния фирмен сервиз и която е отразена в
издадените от фирмения сервиз във връзка с ремонта фактури; при липса на поне едно от
посочените по-горе две условия, тоест - ако автомобилът е бил пуснат в експлоатация преди
повече от три години или отремонтирането е станало не в официален сервиз на марката,
дължимата застрахователна сума се определя на база средната пазарна цена, тоест - изхожда
се от възстановителната стойност на имуществото. С Решение № 1402/10.06.2022 г. по в. гр.
д. № 20211100511793 по описа на СГС, III – Б въззивен състав е прието, че ако увреденият
автомобил е бил в гаранционен срок, обезщетението следва да се определи по цени за
ремонт, каквито е необходимо да се заплатят в оторизиран сервиз, щом това е условие за
запазване на правата по гаранцията.
Изложените принципни разбирания на съдебната практика, отнеси към настоящия
случай, дават основание да се заключи, че предявеният иск е основателен в пълния си
размер. Увреденият автомобил е с гаранция от 5 години или до достигане на 100000 км. И
5
към 27.10.2017г. е бил в гаранция според данните на производителя. От заключението е
видно, че автомобилът е възстановен в официален сервиз на марката. По изложените
съображения, обезщетението следва да бъде определено по стойност за възстановяване във
фирмен сервиз за марката, която възлиза на 3742.04 лева, а с направените ликвидационни
разноски в размер на 15.00 лева, вземането възлиза общо 3757.04 лева.
По отношение на претенцията за присъждане на закъснителни лихви:
Разпоредбата на чл.412, ал.3 от КЗ задължава застрахователят по застраховка
„Гражданска отговорност“ на увреждащото МПС да определи и изплати размера на своето
задължение по предявената регресна претенция или мотивирано да откаже плащането в срок
от 30 дни от получаване на всички документи по щетата, респ. 30 дни от получаване на
регресната покана, когато не са налице данни, както и в настоящия случай, адресатът на
поканата да е изискал допълнителни документи. Разпоредбата недвусмислено изисква
погасяване на регресното вземане в посочения срок, т.е. не е достатъчно за изпълнение на
задълженията само признаването му. В този смисъл, съдът прецени, че с поведението си
ответникът е дал повод за завеждане на делото, тъй като в срока по чл.412, ал.3 от КЗ,
започнал да тече от връчване на регресната покана – 12.01.2018г., не е възстановил
заплатеното от ищеца застрахователно обезщетение. По същите съображения, ответникът е
задължен спрямо ищеца за закъснителните лихви, дължими върху главницата и изтекли в
периода, за който са поискани – 17.11.2019г.– 16.11.2022г. /датата, предхождаща
депозирането на исковата молба/. След изчисление с лихвен калкулатор, съдът прие, че
същите възлизат на 1144.83 лева, поради което искът следва да бъде уважен за тази сума. За
разликата над тази сума, предявеният иск подлежи на отхвърляне.
По разноските:
Съгласно разпоредбата на чл.412, ал.3 КЗ ответникът е следвало в 30-дневен срок от
поканата да определи и изплати обезщетение по процесната щета или мотивирано да откаже
плащане. С изтичане на срока и при установена основателност на претенцията, ответникът
се счита, че е изпаднал в забава по отношение на задължението си да репарира вредите. Ето
защо и на това основание се явява задължен да покрие сторените от ищеца разходи по
водене на делото, тъй като е станал причина за завеждане на иска.
Разходите на ищеца в производството са в общ размер на 496.10 лева, от които 196.10
лева държавна такса, 200.00 лева депозит за вещо лице и 100.00 лева юрисконсултско
възнаграждение, определено по НЗПП. Тези разходи се присъждат в тежест на ответника.
Мотивиран от гореизложеното, Софийският районен съд, Второ гражданско отделение,
-ти
55 състав,
РЕШИ:
ОСЪЖДА, „ЗД Евроинс“ ЕД, ЕИК ........, да заплати на „Дженерали застраховане“ АД,
6
ЕИК ..........., следните суми:
на основание чл. 411 КЗ сумата 3757.04 лева –суброгационно вземане на ищеца,
възникнало с плащането на застрахователно обезщетение и включващо 15.00 лева
ликвидационни разноски по договор за имуществено застраховане „Каск“ на „Пежо
301“ рег. № ......... за вреди, настъпили в резултат на ПТП на 27.10.2017г. в гр. София,
бул. ‚Цар Борис III“ по вина на водача на л.а. „БМВ 775К“ рег. № ..........., застрахован
по договор за задължителната застраховка „Гражданска отговорност” при ответника,
ведно със законната лихва от 17.11.2022г. до окончателното плащане на вземането;
на основание чл. 86 ЗЗД сумата 1144.83 лева – мораторна лихва върху главницата за
периода 17.11.2019г.– 16.11.2022г. /датата, предхождаща депозирането на исковата
молба/, като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата над присъдения до пълния искан размер
от 1144.95 лева като неоснователен.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, „ЗД Евроинс“ ЕД, ЕИК .........., да заплати на
„Дженерали застраховане“ АД, ЕИК ........., сумата 496.10 лева – разноски по делото.
УКАЗВА на ответника, че присъденото вземане може да бъде заплатено по следната
банкова сметка на ищеца: ..........
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд с въззивна жалба в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7