№ 356
гр. Враца, 16.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на единадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Вероника Ант. Бозова
при участието на секретаря Румяна Огн. Маркова
като разгледа докладваното от Вероника Ант. Бозова Административно
наказателно дело № 20221420200630 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.58д-63 ЗАНН
Образувано е по жалба на „****, гр. Враца, против Наказателно
постановление /НП/ №594182-F617284/18.08.2021 г. на началник отдел
„Оперативни дейности“ – Велико Търново в ЦУ на НАП, с което на
основание чл.185, ал.2 ЗДДС, на жалбоподателя е наложено административно
наказание “имуществена санкция” в размер на 3000,00 лв.
В жалбата се твърди, че наказващият орган е достигнал до неправилни
фактически констатации и до неправен извод, че е извършено нарушение.
При това се моли за отмяна на санкционния акт.
В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адв. Хр. Петков
– АК Враца, който поддържа жалбата и в писмена защита доразвива
изложените в нея съображения и моли за отмяна на НП.
Въззиваемата страна се представлява от юрк. Манушева, която поддържа
тезата за неоснователност на жалбата и моли наказателното постановление,
като правилно и законосъобразно, да бъде потвърдено.
Врачански районен съд, като прецени събраните по делото доказателства
и наведените доводи, приема за установено от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА
следното:
На 20.04.2021 г., в 15:40 часа, св. Т. П. - инспектор по приходите в ЦУ
на НАП, извършила проверка в стопанисван от дружеството обект, находящ
се в гр. Враца, ул. „****, магазин №4. В хода на проверката св. Т. П. се
представила за клиент и поискала да изпрати пратка /рамка за снимка/ с тегло
1
200 гр. до адрес в гр. Монтана на стойност 3.00 лв., която св. П. заплатила в
брой. За извършената контролна покупка не й била издадена касова бележка,
тъй като в обекта липсвало фискално устройство. Св. Т. П. установила, че
такова не е монтирано, въведено в експлоатация и регистрирано в НАП от
датата на започване на дейността на обекта и приела, че дружеството е
извършило нарушение на чл.7, ал.1 от Наредба №Н-18/2006 г. на МФ. Затова
на 22.06.2021 г. съставила на дружеството АУАН №F617284, в който
посочила, че е извършено нарушение по чл.7, ал.1 от Наредба №Н-18/2006 г.
на МФ.
На 18.08.2021 г., въз основа на съставения АУАН и при идентично
словесно описание на нарушението и субсумирането му под нормата на чл.7,
ал.1 от Наредба №Н-18/2006 г. на МФ, на основание чл.185, ал.2 ЗДДС, на
дружеството е наложено административно наказание имуществена санкция в
размер на 3000 лв.
Така изложената фактическа обстановка се установява въз основа
показанията на св. Т. П., както и от писмените материали по делото, които
съдът кредитира като логични, последователни и незаинтересовани.
Свидетелката лично е извършила проверка в стопанисвания от дружеството
обект и е установила, че в обекта липсва фискално устройство и такова не е
монтирано, въведено в експлоатация и регистрирано в НАП от датата на
започване на дейността на обекта. В подкрепа на твърденията на свидетелката
са и събраните по делото писмени доказателства, като предвид тяхната
еднопосочност и липсата на фактически спор между страните, съдът намира
за безпредметно и обременяващо съдебния акт поотделното анализиране на
доказателствената съвкупност.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от ПРАВНА
СТРАНА следното:
Жалбата е подадена в установения преклузивен срок, от надлежна страна
и срещу подлежащо на обжалване наказателно постановление, поради което
се явява процесуално допустима и следва да се разгледа по същество.
Разглеждайки я по същество, съдът намира следното:
АУАН и НП са издадени от компетентни органи и са съставени в
сроковете по чл.34, ал.1 и ал.3 ЗАНН. Съдът обаче счита, че в хода на
административно-наказателното производство са допуснати съществени
процесуални нарушения, водещи до отмяна на НП, а именно:
Установява се, че при извършена на 20.04.2021 г. проверка в
стопанисвания от дружеството обект, находящ се в гр. Враца, ул. „****,
магазин №4, св. Т. П., представяйки се за клиент, е поискала да изпрати
пратка на стойност 3.00 лв. която заплатила в брои, но за извършената
контролна покупка не й била издадена касова бележка, тъй като в обекта
липсвало фискално устройство. Установява се също, че фискално устройство
не е монтирано, въведено в експлоатация и регистрира в НАП. При тези
данни наказващият орган е приел, че дружеството е нарушило чл.7, ал.1 от
2
Наредба №Н-18/2006 г. на МФ, тъй като не е монтирало, въвело в
експлоатация и регистрирало в НАП ФУ от датата на започване на дейността
на обекта. Нито в АУАН, нито в НП обаче е отразено кога се приема, че е
извършено нарушението. Единствената посочена в АУАН и НП дата е тази на
извършената проверка. Но във фактическото обвинение не се твърди
нарушението да се изразява в бездействие, извършено на датата на
проверката, а се сочи, че е извършено в друг момент - „от датата на започване
на дейността на обекта“, която дата не може да има спор, или поне няма
твърдения, да е на датата на проверката. Не може да се приеме също, че
датата на проверката може да е и датата на нарушението, тъй като
обвинението не е за това, че при извършената контролна покупка не е издаден
фискален бон, а е за това, че не е регистрирано ФУ, която регистрация
съобразно посочената като нарушена норма на чл.7, ал.1 от Наредба №Н-
18/2006 г. на МФ е от започване на дейността на обекта. Така констатирана
липса на датата на извършване на нарушението е съществено процесуално
нарушение, тъй като препятства както правото на защита на нарушителя, така
и възможността на съда при извършването на проверката да прецени дали
АУАН и НП са издадени в предвидените в чл.34 ЗАНН давностни срокове.
Ето защо съдебната практика трайно е приела, че липсата на този реквизит в
АУАН и НП е и съществено несанируемо нарушение, всякога водещо до
отмяна на санционния акт.
Предвид изложените по-горе съображения, съдът намира за
безпредметно да подлага на обсъждане дали извършеното от жалбоподателя
от обективна и субективна страна представлява нарушение и правилно или не
е приложението на санкционната норма на чл.185, ал.2 ЗДДС. Въпреки това,
за пълнота на съдебния акт следва да се посочи, че не се споделят изложените
съображения за неяснота на това дали обвинението е за нарушение по чл.118
ЗДДС или за нарушение по чл.7, ал.1 от Наредба №Н-18/2006 г. на МФ. И при
наличието на всички изискуеми в АУАН и НП реквизити би се достигнало до
извод за обективно и субективно съставомерно нарушение, санкицониращо се
по реда на чл.185, ал.2 ЗДДС. Но поради изложените по-горе съображения
НП подлежи на отмяна.
При този изход на делото, искането на жалбоподателя за присъждане на
направените в хода на административно-наказателното производство
разноски за адвокатско възнаграждение е основателно. Видно е, че се
претендира такова в размер на 500 лв., което адвокатско възнаграждение е
съобразено с фактическата и правна сложност на делото и с разписаните в
чл.8, вр. чл.7 от Наредба №1/2004 г. за минималните адвокатски
възнаграждения. Ето защо въззиваемата страна следва да бъде осъдена да
заплати на дружеството-жалбоподател сумата от 500 лв., представляваща
направени разноски за адвокатско възнаграждение.
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №594182-F617284/18.08.2021 г.
3
на началник отдел „Оперативни дейности“ – Велико Търново в ЦУ на НАП, с
което на основание чл.185, ал.2 ЗДДС, на „****, гр. Враца, е наложено
административно наказание “имуществена санкция” в размер на 3000,00 лв.
ОСЪЖДА отдел „Оперативни дейности“ – Велико Търново в ЦУ на
НАП ДА ЗАПЛАТИ на „****, гр. Враца, ЕИК:********* сума в размер на
500 /петстотин/ лв., представляваща направени разноски за адвокатско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – гр. Враца
в 14-дневен срок от датата на получаване на съобщението, че решението е
изготвено.
Съдия при Районен съд – Враца: _______________________
4