Р Е Ш Е Н И Е №260015/31.3.2021г.
Гр.Ямбол 31.03.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Ямболският окръжен съд І-ви въззивен наказателен състав
на 10 март
2021 година
в публично заседание в състав:
Председател: Пепа Чиликова
Членове: Петранка Жекова
Петранка
Панайотова
Секретар Ив.Златева
Прокурор Д.Люцканов
като разгледа докладваното от съдия Жекова
внохд. № 34 по описа за 2021г. За да се произнесе взе предвид следното:
Въззивното
производство е образувано по протест на Районна прокуратура- Ямбол против
присъда № 260005/13.01.2021г.постановена
по нохд № 580/2020г.по описа на Районен съд- Ямбол.
С
обжалваната присъда подсъдимия Д.Т.Г. е признат за невиновен в затова на ******г. в с.******,
обл.Ямбол, в дома си находящ се на ул."*******" №*, да е държал високорисково наркотично вещество - коноп /марихуана/ с нето
тегло 322,03 гр., на стойност 1932,18лв., без надлежно разрешително за това,
поради което и на основание чл.304 от НПК е оправдан по предявеното му обвинение по чл.354а, ал.3
т.1 от НК.
На основание чл. 354а ал.6 от НК е отнет в
полза на държавата предмета на престъплението.
На основание
чл.190 от НПК разноските по делото са оставени за сметка на органите, които са
ги направили.
В протеста
се навеждат доводи за неправилност и необоснованост на присъдата. Сочи се, че
на съдебното следствие са събрани достатъчно доказателства от които следва да
се направи извод, че подсъдимия е извършил инкриминираното му престъпление. На
това основание се иска въззивният съд да отмени обжалваната присъда и да постанови
нова, с която подсъдимия да бъде признат за виновен и да му бъде наложено
съответно наказание.
Депозирано е
допълнение към протеста, в което се прави анализ на събраните доказателства и
се сочи, че същите напълно доказват, че подсъдимия е извършил от обективна и
субективна страна инкриминираното му престъпление. Сочи се, че съдът е следвало да кредитира
показанията на служителите на РУ "Тунджа" -Ямбол свидетелите Д., Я.и Т., които сочат, че са получили
оперативна информация, че подсъдимият употребява и притежава наркотични
вещества, както и в частта им, в която пресъздават разговорите с бабата и майка
на подсъдимия. Излагат се и съображения, че решаващият съд необосновано не е
кредитирал показанията на св.Леков дадени на досъдебното производство,
прочетени в съдебно заседание и неподдържани от свидетеля. Сочи се, че тези
показания са логични и последователни, правилно записани и подписани от
свидетеля, поради което следва да се кредитират и съответно да не се кредитират
показанията му дадени на съдебното следствие. По отношение показанията на св.Ю.,
поради факта че живее на съпружески начала с
подсъдимия се прави извод, че тя
е заинтерисована от изхода на делото и не следва да й се дава вяра.
Депозирано е
писмено възражение от подсъдимия, чрез защитника му в което се оспорва
въззивният протест и се прави искане да се потвърди присъдата на районния съд.
Участващият
по делото прокурор от ОП-Ямбол прави искане да се уважи протеста по изложените
в него съображения, тъй като при обективен и задълбочен анализ на събраните
гласни и писмени доказателства следва да бъде направен обоснован извод, че
подсъдимият е извършил инкриминираното му престъпление. На това основание се
иска протестираната присъда да бъде отменена и да се постанови нова, с която
подсъдимият да бъде признат за виновен в извършваване на предявеното му
обвинение и да му бъде наложено справедливо наказание.
Въззиваемият-
подсъдим Д.Г. участва в съдебно заседание лично и със защитника си адв.М.Г.,
чрез която оспорва протеста. Пледира се протеста да не се уважава и съответно
да се потвърди присъдата на районния съд.
ОС- Ямбол в
настоящия въззивен състав след като обсъди доводите в протеста, пледоариите на
прокурора и защитника на въззиваемия- подсъдим и съгласно правомощията си по
чл.313 и чл.314 от НПК, извърши цялостна служебна проверка на обжалваната присъда
приема следното:
Протеста е
процесуално допустим, тъй като е подаден в срока по чл.319 ал.1 от НПК и от страна
имаща право и интерес. Разгледан по същество същия се явява неоснователен
по следните съображения:
Съдът
напълно споделя приетата от първоинстанционния съд фактическа обстановка, тъй
като същата е обоснована и правилна.
Безспорно е
установено, че подсъдимият Д.Г. влошил отношенията си със своите родители М.Г.и
Д.Г., тъй като не харесвали жената, с която заживял на семейни начала- св.А.Ю..
Това е била причината да се изнесе от дома на родителите си находящ се в с.******,
ул."***.*******" №* през ****г.и да се пренесе в дома на
приятелката си също в с.****** на ул."******" №*.
На ******.служителите
на РУ "Тунджа" Ямбол св.Ат.Д.,
св.М. Я.и св.Ат.Т. получили "оперативна" информация, че подсъдимият
държи в дома си наркотични вещества. За
целта отишли до дома на родителите му в с.******, ул."***.*******" №* и обяснили на майката М.Г.и на бабата св. В.Ж., че
желаят да извършат оглед. В незаключена пристройка в двора на имота открили 2
стъклени буркана и цигарена кутия "Виктори" със суха тревиста
маса. В друга също незаключена пристройка
открили сухо растение с височина около 1,5метра. Изготвен е протокол за
доброволно предаване, в който е вписано, че М.Г.предава доброволно на св.Т. посочената
по- горе суха тревиста маса.
От протокол
за оглед на веществени доказателства е видно, че на ******. е извършен оглед на
вещи съвпадащи с тези от протокола за доброволно предаване.
Видно от заключението на изготвената по делото
физикохимическа експертиза е видно, че листната маса, изчистена от предаденото 1 бр.растение /: обект 1/ представлява
коноп /марихуана/ с общо нето тегло 249,11 гр. с концентрация на активния
наркотично действащ компонент тетрахидроканабинол /ТХК/ 1 %; листната маса от 1
бр.стъклен буркан / обект 2/ представлявала коноп /марихуана/ с общо нето тегло
28,89 гр. с концентрация на активния наркотично действащ компонент ТХК 7 %;
листната маса от 1 бр.стъклен буркан /обект 3/ представлявала коноп /марихуана/
с общо нето тегло 37,02 гр. с концентрация на активния наркотично действащ
компонент ТХК 6 %; листната маса от 1 бр.цигарена кутия /обект 4/
представлявала коноп /марихуана/ с общо нето тегло 7,01 гр. с концентрация на
активния наркотично действащ компонент ТХК 3 %; Общото тегло на растителната
маса било 322,03 грама. Стойността на наркотичното
вещество е 1932,18лв.съгласно Постановление № 23/29.01.1998г.на МС.
Марихуаната има наркотично действие, няма легална употреба, пазар и
производство и е поставена под вътрешен и международен контрол /забрана/ по Списък
1 на Конвенцията на ООН за упойващите /наркотични/ вещества, ратифицирана от
Р.България, като Закон за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите.
Съгласно последния, марихуаната е включена в Приложение № 1 към чл.З ал.2 -
„Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве поради
вредният ефект от злоупотреба с тях, забранени за приложение в хуманната и
ветеринарната медицина".
Горната
фактическа обстановка е приета и от районния съд, като се счита от въззивната
инстанция за обоснована и правилна, тъй като се подкрепя от събраните
доказателства подробно описани в проверявания съдебен акт.
За да
признае подсъдимият за невиновен в извършване на инкриминираното му
престъпление районният съд е приел за недоказано авторството на деянието. Сочи
се, че от събраните на съдебното следствие доказателства не може да бъде
направен извод, че откритите наркотични вещества са били във владение и са държани лично от подсъдимия, което се споделя от
проверяващата съдебна инстанция.
От показанията
на свидетелите Т.Г., В.Ж. и А.Ю., които са съответно баща, баба и приятелка на
подсъдимия се установява, че последния не живее в дома където са открити
наркотичните вещества от ****г., както и че поради влошени отношения с родители
си не посещава дома им. Правилно и
обосновано са кредитирани показанията на посочените свидетели, тъй като същите
са логични, последователни и непротиворечиви. Обстоятелството, че са близки на
подсъдимия не е основание да не им се дава вяра, още повече, че изнесения от
тях факт за влошените им отношения и изнасянето от дома на родителите му е лична информация и е логично да се знае от
близките му. В тази насока следва да се кредитират показанията на св.Л.дадени
на съдебното следствие, тъй като същите напълно кореспондират с посочените
гласни доказателства. Следва да бъде посочено, че прокуратурата не е
противопоставила доказателства, които да опровергаят по категоричен и безспорен
начин обстоятелството, че подсъдимият не живее в дома на родителите си, където
са открити наркотичните вещества.
Съдът
споделя аргументите на първата инстанция, че показанията на служителите на
полицията - св.Ат.Д., св.М. Я.и св.Ат.Т.
следва да се кредитират единствено относно изнесените от тях факти за времето,
мястото на извършената полицейска проверка и за това, че са открили в двете
пристройки суха листна маса. По отношение пресъздадения от тях разговор с
майката и бабата на подсъдимия и това което те са им споделили съдът счита, че
показанията им в тази част правилно не са кредитирани. В тази насока е и постоянната съдебната
практика за недопустимост на показанията на служители на полицията, които
пресъздават направени " признания" за престъпление.
Съдът
не споделя доводите в протеста, че като доказателство за авторството на
деянието следва да се приемат твърденията на служителите на полицията св.Ат.Д., св.М. Я.и св.Ат.Т., че са
имали оперативна информация, че подсъдимият употребява и държи наркотични
вещества в дома, в който са направили проверката. Това са твърдения, които биха
могли да се приемат единствено като повод да се извърши проверка, но не и да се
приемат като доказателство за авторство за извършено престъпление. Соченото в
протеста доказателство за авторство, че св.В.Ж. се опитала да скрие част от
листната маса също не е доказателство за това, че подсъдимият държи наркотични
вещества. Тези действия на свидетелката са индиция, че същата е знаела за
характера на листната маса и се е опитала да ги укрие, но това не би могло да
се счита като доказателство, че наркотика е собственост и се държи от
подсъдимия.
От
изложеното въззивният съд счита, че събраните на съдебното следствие
доказателства не установяват по безспорен и категоричен начин авторството на
деянието.
По
тези съображения първоинстанционният съд напълно обосновано и правилно е
приложил разпоредбата на чл.304 НПК, като е признал подсъдимия Г. за невиновен, в затова на ******г. в с.******,
обл.Ямбол, в дома си находящ се на ул."*******" №*, да е държал високорисково наркотично вещество - коноп /марихуана/ с нето
тегло 322,03 гр., на стойност 1932,18лв., без надлежно разрешително за това,
поради което го е оправдал по предявеното му обвинение по чл.354а, ал.3 т.1 от НК.
Правилно е приложена императивната разпоредба на.354а,ал.6 от НК и е отнето
в полза на държавата- наркотичното вещество- коноп /марихуана / с нето тегло
322,03гр., както и разпоредбата на чл.190 ал.1 от НПК, касаеща решението за разноските.
По изложените съображения проверяващия съд, счита въззивния протест за неоснователен, а присъда за правилна, обоснована и законосъобразна и тъй като не са налице основания за нейното изменение или отмяна следва да бъде потвърдена изцяло.
Водим от
горното и на основание чл.338 от НПК, Окръжен съд- Ямбол ,
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 260005/13.01.2021г.постановена по нохд № 580/2020г.по
описа на Районен съд- Ямбол.
Решението не подлежи на касационно обжалване и
протестиране.
Председател: Членове:1. 2.