Р Е
Ш Е Н
И Е
№
гр. София, 14.04.2024 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, I-12 състав,
в публично заседание на четиринадесети март две хиляди двадесет и четвърта
година, в състав:
Съдия: Кирил Петров
при участието на секретаря Ирина
Василева, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 9767 по описа на съда за 2019 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по подадена искова молба от Етажна собственост, Административно-жилищен
комплекс – ул. *****, гр. София, вписана под № 443 в публичния регистър на
сградите в режим на етажна собственост, чрез председателя на Управителния съвет
И.Х.Н., ЕГН **********, с която е предявен частичен иск с правна квалификация
чл. 38 във вр. с чл. 6, ал. 1, т. 9 ЗУЕС за осъждане
на ответника Г.С. Б., ЕГН **********, да заплати на ищеца сумата от 10 000
лв. /от общо 98 120.33 лв./ въз основа на влезли в законна сила решения от
Общо събрание на етажната собственост с Протокол 1 от 09.03.2013 г., Протокол 2
от 20.04.2013 г., Протокол 3 от 25.07.2013 г. и Протокол от 20.03.2016 г.,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от предявяване на исковата
молба в съда.
Ищецът
твърди, че ответницата Г.С. Б. е собственик на магазини, офиси, складове,
апартаменти и паркоместа с обща площ от 1 449.64
кв.м. и 6.87% ид. части от общите части на
новопостроена сграда, а именно „Административно-жилищен комплекс магазини,
офиси, подземни гаражи и трафопост“ – ул. *****, строящ се в съответствие с
издадено Разрешение за строеж № 745/19.10.2007 г. на главния архитект на гр.
София в УПИ VII-3248 /урегулиран поземлен имот седми, отреден за имот три
хиляди двеста четиридесет и осми/ от кв. 150 /сто и петдесет/ по регулационния
план на гр. София, местност „Студентски град“ и „Жилищна сграда на 11+6+Т с
магазини и П.Г.“, строяща се в съответствие с издадено Разрешение за строеж №
744/19.10.2007 г. на главния архитект на гр. София в УПИ V-3786 /урегулиран
поземлен имот пети, отреден за имот три хиляди седемстотин осемдесет и шести/
от кв. 150 /сто и петдесет/ по регулационния план на гр. София, местност
„Студентски град“. Правото на собственост ответницата е придобила по силата на Нотариален
акт за запазване, учредяване и приемане на право на строеж върху недвижими
имоти № 116, том VII, рег. № 6879, дело 1239 от 15.11.2007 г. на нотариус М.Н.,***
действие СРС. Ищецът посочва, че поради неизпълнение на задължението на
строителната фирма да завърши и въведе в експлоатация жилищната сграда Общото
събраните на етажната собственост с Протокол № 1 от 09.03.2013 г. е взело
решение собствениците на обектите в сградата да съберат чрез вноски
необходимата сума за завършване на сградата и снабдяване с разрешение за
ползване на същата. С решение на ОС, обективирано в
протокол от 20.04.2013 г., е взето решение вноските на собствениците да бъдат в
размер на 60 лв. върху кв.м. площ и ид. части,
притежавани в сградата. С последващи решения са
определени броят вноски, сроковете за изплащането им, гласувани са допълнителни
суми и сроковете са продължавани за неиздължилите се собственици. Сградата била
въведена в експлоатация с Разрешение за ползване № ДК-07-С207 от 30.0.2015 г.
вследствие на добросъвестното изпълнение на поетите задължения за вноска от
по-голямата част от съсобствениците с изключение на 10 от тях. На ОС, проведено
на 20.03.2016 г., била дадена последна възможност на собствениците да заплатят
дължимите суми в 14-дневен срок от оповестяване на решението по законовия ред.
Твърди се ответницата да е присъствала на това последно ОС заедно със свой
адвокат, като същата била признала съществуването, размера и дължимостта на задължението си. Ангажирала се е да го
изпълни в срок до 08.04.2016 г., което не било сторено.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК ответницата Г.С. Б. е
ангажирала отговор на исковата молба, с който оспорва редовността ѝ поради
невярно изписване на фамилното ѝ име, както и поради това, че не е
представен актуален списък на етажните собственици, индивидуализирани в
съответствие с изискванията на чл. 7, ал. 2, т. 1, т. 2 и т. 3 ЗУЕС. Релевира неоснователност на иска. Оспорва като
несъответстващи на нотариалния акт, с който същата се легитимира като
собственик, размера на общата застроена площ на притежаваните от нея
самостоятелни обекти в процесната сграда, размера на
припадащите им се идеални части от общите части на сградата, както и размера на
разгърнатата застроена площ на цялата сграда, използвани за изчисляване на процесните ѝ задължения. Намира, че решенията на ОС, обективирани в Протоколи 1, 2, 4 и този от 20.03.2016 г.,
не представляват годно правно основание за предявяване на парична претенция
срещу ответницата, тъй като не било одобрявано изрично разпределение на
гласуваните суми между всички етажни собственици в съответствие с притежаваните
от тях ид. части от общите части на сградата,
съгласно нотариалните им актове. Оспорва да е признавала съществуването,
размера и дължимостта на процесната
сума. Ответницата поддържа, че поради финансови затруднения не е сред
собствениците, подписали индивидуален договор със „С.И.“ ООД – дружество,
създадено от етажните собственици за осъществяването на цялата дейност по
завършване на сградата. Твърди, че е сключила с „М.Е.Г.“ ЕООД договор за
извършване на СМР по част електрическа, съгласно приета от страните
„Количествена сметка СМР“ и Оферта 01-018/16.01.2015 г., на обща стойност от
10 159.70 лв., която е заплатила с лични средства. Прави възражение за
прихващане с правно основание чл. 61, ал. 2 ЗЗД за посочената сума при
условията на евентуалност, в случай че бъде уважена претенцията на ищеца.
Излага съображения, че с внасянето от останалите собственици в касата на етажната
собственост и изплащането на необходимите суми за довършване на сградата и
издаване на разрешение за ползване, е отпаднало задължението на ответницата да
внася тези суми, като същото се е трансформирало в задължение към всеки отделен
етажен собственик, който установи, че с плащаните от него вноски за завършване
на собствените си обекти е извършил подобрения и в интерес на Г.С. Б.. Моли
съда да отхвърли предявения иск. Претендира разноски.
С молба от 04.12.2017 г. ищецът оспорва
възражението за прихващане на ответницата, като твърди, че представените от
последната писмени доказателства за направени разходи във връзка с договора с „М.Е.Г.“
ЕООД, са подписани не от Г.С. Б., а от трето за спора лице /Е.К./. В молба от
18.12.2017 г. ищецът поддържа, че довършителните работи, предмет на
възражението за прихващане, не са свързани с въвеждането на сградата в
експлоатация, а се явяват подобрения в собствените на ответницата имоти.
С влязло
в сила протоколно определение от 22.05.2019 г. по гр. д. № 75841/2016 г. по
описа на СРС, ГО, 28. състав, е допуснато изменение на размера на претенцията
на ищеца по реда на чл. 214, ал. 1 ГПК, като първоначално предявеният иск в
размер от 10 000 лв. е увеличен до
сума в общ размер от 98 120.33 лв.
Със
становище от 08.10.2020 г. ответницата оспорва като погасен по давност иска в
частта на увеличения му размер от 10 000 лв. до пълния предявен размер от 98 120.33
лв. на основание чл. 214 ГПК, считано от 22.05.2019 г. Поддържа, че вземането
срещу нея е станало изискуемо на 04.04.2016 г. с
влизане в сила на решението на ОС на етажната собственост, обективирано
в протокол от 20.03.2016 г. Намира, че задълженията за плащане по процесните протоколи на ОС на етажната собственост, на
които се основава исковата претенция, представляват „периодични плащания“ по
смисъла на чл. 111, б. „в“ ЗЗД, поради което към датата на депозирането на
искане за изменение на размера на иска /22.05.2019 г./ кратката тригодишна
давност е изтекла. Моли искът в частта на увеличения му размер от 10 000
лв. до пълния предявен размер от 98 120.33 лв. да бъде отхвърлен като
неоснователен.
Съдът, като прецени събраните по
делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 235 ГПК във връзка с
посочените от страните доводи, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
От
фактическа страна съдът намира за установено следното:
Видно
от Служебна бележка от 18.05.2013 г., издадена от Столична община – район
„Студентски“ /л. 146/ Етажна собственост с административен адрес бул. *****е
вписана под № 443 в публичния регистър на сградите в режим на етажна
собственост. От писмо с вх. № 293719 от 20.12.2023 г. от Столична община –
район „Студентски“ /л. 168/ се установява, че към 20.03.2016 г, включително към
настоящия момент, като управител на етажната собственост е вписано лицето И.Х.Н..
По
делото е представен Протокол № 1 от проведено общо събрание на собствениците в
етажна собственост на адрес област София-град, Столична община, гр. София,
район „Студентски“, Административно-жилищен комплекс, кв. 150, м. Студентски
град, град София, УПИ VII-3248, УПИ V-3786, входове
А, Б, В, Г и Д, от 09.03.2013 г., от който се установява, че на посоченото
събрание са взети следните относими към настоящия
спор решения: собствениците на обекти в сградата са се съгласили да съберат
чрез вноски необходимата сума за извършване на ремонт и други дейности в
сградата до получаване на „Разрешение за ползване“, прието е разпределението на
разходите за довършване на сградата да се извърши на кв.м. собственост, заедно
с идеалните части. Посочените решения са приети от всички присъстващи, при
липса на гласове "против" и "въздържал се".
Видно
от Протокол № 2 от ОС на процесната етажна
собственост от 20.04.2013 г., етажните собственици са приели решения за одобряване
на таблица за площообразуване и определяне на парична
вноска от 60 лв. на квадратен метър собственост, за да получи сградата
разрешение за собственост. Етажните собственици са взели решение също така да
се създаде търговско дружество /ООД/, което да открие банкова сметка, ***секи съсобственик, като първоначалната вноска е определена
да бъде 40 % от сумата, получена чрез умножаване на площите от таблицата за площообразуване и определената вноска от 60 лв. на кв.м.
Взето е решение да се изготви и предложи за подписване на следващото събрание
типов договор за извършване на довършителните работи между новосъздаденото
търговско дружество и всеки собственик на обект в сградата.
От
представения по делото Протокол № 4 на ОС на етажната собственост от 25.07.2013
г. се установява, че при 100 % от присъстващите гласували „за“ е взето решение
договорите с дружеството „С.И.“ ООД да бъдат сключени в периода от 01.08.2013
г. до 15.08.2013 г., като в същия срок да бъде внесена и първата от трите
вноски в размер на посочените в договора суми. Определени са и срокове за
внасяне на следващите две вноски, както следва – втора вноска – от 01.10.2013
г. до 15.10.2013 г., трета вноска – от 04.11.2013 г. до 16.11.2023 г.
Съгласно
приложения по делото протокол от ОС на процесната
етажна собственост от 20.03.2016 г. ответницата е сред съсобствениците, дължащи
средства за завършване на сградата, като същата е определен срок да изплати
сумата от 98 120.33 лв. в 14-дневен срок от оповестяване на протокола по законоустановения ред. Взето е решение при неизпълнение в
срок да бъде стартирана съдебна процедура срещу неиздължилите се съсобственици.
Посочено е, че Г.С. Б. е заявила, че е съгласна да заплати дължимата сума за
довършване на сградата, приспадната с разходите, които е направила по имотите
си, в срок до 08.04.2016 г. Същото се потвърждава и от показанията на свидетеля
М.К., дадени в открито съдебно заседание на 17.03.2022 г. С гласовете на 100 % от
присъстващите етажни съсобственици е взето решение, че в случай че ответницата
не изплати дължимите суми в срок, спрямо нея ще бъде инициирано съдебно
производство. Видно от протокол от 21.03.2016 г., на 21.03.2016 г. в 10:40 ч. на
информационното табло на процесната сграда е
поставено съобщение за разгласа по реда на чл. 16, ал. 7 ЗУЕС за изготвения
протокол за решенията на ОС на етажните собственици от 20.03.2016 г.
Не се
установява да са подадени жалби или възражения от ответницата в законоустановения в ЗУЕС срок срещу процесните
протоколи от ОС на етажната собственост.
Установява
се, че процесната сграда относно секция „Д“ е
въведена в експлоатация с Разрешение за ползване № ДК-07-С207 от 30.10.2015 г.
/л. 19-20/, а относно секция „А“, „Б“, „В“ и „Г“ – с Разрешение за ползване №
ДК-07-С-203 от 28.10.2015 г. /л. 17-18/. От заключението на вещото лице по
кредитираната по делото съдебно-счетоводна експертиза /л. 109-130/ става ясно,
че заплатените от етажните собственици довършителни работи и материали за
общите части с оглед въвеждането на сградата в експлоатация са на обща стойност
1 823 651.85 лв. Изяснява се, че общо събраните средства от всички собственици,
превели суми за вноски по сметката на „С.И.” ООД, сключили договори с
дружеството, както и от собственици,
които не са сключили такива договори, възлизат на 1 399 566.66 лв.
По
делото е представен Нотариален акт от 15.11.2007 г. за запазване, учредяване и
приемане на право на строеж върху недвижими имоти № 116, том VII, рег. № 6879,
дело № 1239 от 2007 г. на нотариус М.Н.,*** действие – СРС, вписана в регистъра
на Нотариалната камара под рег. № 362, по силата на който ответницата си
запазва и безвъзмездно ѝ се учредява право на строеж на обекти, от който
се установявам че след изграждането на сградата ответницата е придобила право
на собственост върху самостоятелни обекти, находящи
се в процесната сграда – „Административно-жилищен
комплекс магазини, офиси, подземни гаражи и трафопост” на ул. *****в гр. София,
както следва в секция „Д“ – апартамент № 601 Д и прилежащото му мазе № 10, паркомясто 2Д и паркомясто 22Д; в
секция „А“ – магазин № 101А, магазин 105А, офис № 10А, офис № 12А, склад № 1А;
в секция „Б“ – апартамент № 703Б и мазе № 10 /находящо
се в общия сутерен на секция „Б“ и „В“/, апартамент № 704Б и мазе № 12 /находящо се в общия сутерен на секция „Б“ и „В“/,
апартамент № 804Б и
мазе № 68 /находящо се в общия сутерен на секция „Б“
и „В“/; в секция „Г“ – апартамент № 202Г и
прилежащото му мазе № 50 и апартамент № 702Г и прилежащата му мазе № 82; както
и следните паркоместа в секции „А“, „Б“, „В“ и „Г“ – паркомясто № 95 в секция „А“, паркомясто
№ 96 в секция „А“, паркомясто
№ 97 в секция „А“, паркомясто № 53 в общия сутерен на
секция „Б“ и „В“, паркомясто № 54 в общия сутерен на
секция „Б“ и „В“, паркомясто № 120 в общия
сутерен на секция „Б“ и „В“, паркомясто №
121 в общия сутерен на секция „Б“ и „В“, паркомясто №
62 в секция „Г“, паркомясто № 66 в секция „Г“ и паркомясто № 67 в секция „Г“.
Приложен е и Нотариален акт от
14.12.2007 г. за покупко-продажба на право на строеж № 103, том VIII, рег. №
7967, дело № 1419 от 2007 г., съгласно който ответницата е придобила право на
строеж за следния обект: апартамент № 203 Г, находящ
се в процесната сграда, със застроена площ от 43.87
кв.м., с припадащите му се 2.31 % идеални части от общите части на тази част от
сградата, състояща се от секция „Г”, които, изчислени в квадратни метри,
представляват 10.36 кв.м., заедно с прилежащото мазе № 26 с площ 2.28 кв. м.
Видно
от Нотариален акт за дарение на недвижим имот от 10.02.2009 г. № 30, том I,
рег. № 346, дело № 29/2009 г., ответницата се е разпоредила в полза на сина си П.Г.К.с
правото на строеж за следните недвижими имоти: магазин № 101 А със застроена
площ от 76.05 кв.м., заедно с припадащите му се 2.75 % идеални части от общите
части от тази част от сградата, състояща се от секция „А”, и магазин № 105 А
със застроена площ от 71.74 кв.м., заедно с припадащите му се 2.60% идеални
части от общите части от тази част от сградата, състояща се от секция „А”, като
е запазила пожизнено и безвъзмездно вещно право на ползване върху обектите.
Видно
от заключението на вещо лице Е.П.Ц. по допуснатата и приета по делото
техническа експертиза /л. 70-76/, по която са взети предвид единствено данните
по Нотариален акт 116/2007 г., застроената площ на обектите на ответницата се
равнява на 1 060.76 кв.м., а идеалните части от общите части, които тя
притежава, се равняват на 305.10 кв.м. Разгърнатата застроена площ на всички
собствени на Г.С. Б. обекти в процесната сграда е 1
398.90 кв.м. /същото се потвърждава и от заключението на вещо лице С.Г.С. по
кредитираната от съда съдебно-техническа експертиза – л. 64-69/, а разгърнатата
застроена площ на сградата /секции А, Б, В, Г и Д/ е 21 290.57 кв.м. Установява
се несъответствие със сочените от ищеца данни, а именно, че ответницата е
собственик на имоти с разгърната застроена площ от 1 449.64 кв.м.
Относно
правната квалификация:
За да определи действителното
основание на спорното материално право, съдът следва да изходи от изложените в
обстоятелствената част на исковата молба фактически твърдения, които формират
основанието на исковата претенция, и от заявеното в петитума
искане за защита. В съответствие с принципа на диспозитивното
начало в гражданския процес съдът трябва да разреши правния спор съобразно
действителната правна квалификация на предявения иск, след като обсъди
релевантните за спора факти.
Твърденията на ищеца в исковата
молба, в уточнителните молби, както и в съдебно
заседание от 23.11.2023 г. и уточнителна молба с вх.
№ от 04.12.2023 г. са, че претенцията се основава на решение на ОС на ЕС, които
са влезли в сила и не са изпълнени от ответницата, която е етажен собственик. Правораздавателният
орган е обвързан от изложените в исковата молба основания на претенцията, но не
и от сочените от ищеца правни норми. С оглед посочените по-горе твърдения в
исковата молба и уточнителните молби към нея, съдът
намира, че правната квалификация на претенцията е чл. 38, ал. 1 във вр. с чл. 6, ал. 1, т. 9 вр. чл. 11, ал. 10, б. „а“ ЗУЕС. Ирелевантни
са както за квалификацията, така и при преценка основателността на претенцията
обстоятелствата, дали дължимата от ответницата в производството, съобразно
посочените решения на общо събрание на етажната собственост, е заплатена на
изпълнителя от останалите собственици на самостоятелни обекти в сградата, за да
може да се довърши и въведе в експлоатация сградата. Наличието на възможност на
етажните собственици плащали суми, дължими от ответницата, да претендират тези
суми по реда на чл. 62 ЗЗД, не препятства възможността на ОС на ЕС да се ползват
от влезлите в сила и подлежащи на изпълнение решения на ОС на ЕС. Сумите
дължими и преведени на изпълнителя „С.И.“ ООД във връзка с довършването на
сграда може и да са събрани от етажните собственици, но това обстоятелство
касае договорните отношения с изпълнителя, докато обстоятелството дали ответницата
дължи суми по взети решения на ОС на ЕС и дали ги е погасила е обстоятелство,
което касае основателността на настоящата искова претенция. Още повече, че и
последователните твърдения на ищеца са, че сумата дължима въз основа на взетите
решения на ОС на ЕС не е погасена, като от ССчЕ се
установява, че дължимите суми на изпълнителя „С.И.“ ООД са превеждани в
основната си част /над 98 %/ в периода до края на 2015 г. /през 2016 г. са
преведени единствено 7000 лв. от общо преведени
1 399 566.66 лв. – таблица № 3 от ССчЕ/.
Следователно и от отразеното в протокола на общото събрание на ЕС от 20.03.2016
г., с което е дадена последна възможност за погасяване на сумите, следва, че твърдението
на ищеца е, че дължимата сума от ответника по взетите решения на ОС на ЕС за
довършване на сградата не е погасена
/доколкото същата се претендира от ЕС и след заплащането на дължимите
суми на изпълнителя/, а отношенията между ЕС и отделните етажни собствениците,
респ. сключените индивидуални договори с изпълнителя „С.И.“ ООД /етажните собственици, сключили индивидуални
договори, са посочени в ССчЕ – л. 110 от делото/ и
плащанията към него са без значение за настоящия правен спор, който следва да
се разгледа по същество.
Установява се в производството от
посочените по-горе документи, че ответницата притежава следните самостоятелни
обекти в ЕС – в секция „Д“ – апартамент № 601 Д и прилежащото му мазе № 10, паркомясто 2Д и паркомясто 22Д; в
секция „А“ – офис № 10А, офис № 12А, склад № 1А; в секция „Б“ – апартамент №
703Б и мазе № 10 /находящо се в общия сутерен на
секция „Б“ и „В“/, апартамент № 704Б и мазе № 12 /находящо
се в общия сутерен на секция „Б“ и „В“/, апартамент № 804Б и мазе № 68 /находящо се в общия сутерен на секция „Б“ и „В“/; в секция „Г“ – апартамент № 202Г и прилежащото му мазе №
50, апартамент № 203 Г и прилежащато му мазе № 26 и
апартамент № 702Г и прилежащата му мазе № 82; както и следните паркоместа в секции „А“, „Б“, „В“ и „Г“ – паркомясто № 95 в секция „А“, паркомясто
№ 96 в секция „А“, паркомясто
№ 97 в секция „А“, паркомясто № 53 в общия сутерен на
секция „Б“ и „В“, паркомясто № 54 в общия сутерен на
секция „Б“ и „В“, паркомясто № 120 в общия сутерен на
секция „Б“ и „В“, паркомясто № 121 в общия сутерен на
секция „Б“ и „В“, паркомясто № 62 в секция „Г“, паркомясто № 66 в секция „Г“ и паркомясто
№ 67 в секция „Г“. Относно магазин № 101А и магазин 105А се установява, че
същите са дарени на сина на ответницата през 2009 г. преди вземане на процесните решения на ОС на ЕС.
Приема
се, че нововъзникнала етажна собственост по смисъла на чл. 12 от ЗУЕС е
тази, при която сградата, в която отделни обекти принадлежат на различни
собственици, е изградена на груб строеж – определение
№ 245 от 16.05.2013 г. по гр. д. № 2370/2013 г., І г. о. на ВКС и определение №
1194/23.12.2011 г. по гр. д. № 1101/2011 г., ІІ г. о. на ВКС. Съгласно §
5 от ПЗР на ЗУЕС, вр. чл. 37 от
ЗС етажна собственост възниква, когато етажи или части от етажи,
принадлежат на отделни собственици. По аргумент от разпоредбата на чл. 181, ал. 2 ЗУТ моментът,
в който правото на строеж се трансформира в право на собственост върху сградата
или самостоятелни части от нея е, когато се изгради сградата на степен „груб
строеж“. Съгласно дадената легална дефиниция в разпоредбата на § 5, т. 46
от ДР на ЗУТ сградата е изградена в „груб строеж“, когато са изпълнени
ограждащите стени и покривът, без или с различна степен на изпълнени довършителни
работи. По делото не е спорно обстоятелството, че към датата на
провеждане на процесните общи събрания, секциите
на процесната сграда са завършени на етап „груб
строеж“. С довършването на сградата в груб строеж титулярите на правото на
строеж са придобили в самостоятелна собственост отделно обособени обекти от нея.
Въвеждането на сградата в експлоатация е свързано с експлоатацията на обектите
в сградата по тяхното предназначение и не е предпоставка за
възникването на етажната собственост по аргумент от нормата на чл. 37
ЗС.
Общото събрание на
етажната собственост определя размера на паричните вноски за разходите за
управлението и поддържането на общите части на сградата и приема решения за
извършване на разходи, които са необходими или неотложни за поддържането или за
възстановяването на общите части, за извършването на полезни разходи /каквито са разходите за довършване и
въвеждане в експлоатация на изградена в груб строеж сграда - етажна собственост/
и за определяне размера на разходите за изпълнението на указанията в
техническия паспорт. Съгласно чл. 41 от ЗС, който се прилага на основание § 5
от ПЗР на ЗУЕС, всеки собственик на обект в сграда – етажна собственост е
длъжен съразмерно на дела си в общите части да участва в разноските, необходим
за поддържането или възстановяването на общите части на сградата, както и в
полезните разноски /каквито са разноските за довършване и въвеждане в
експлоатация на изградена в груб строеж сграда- етажна собственост/, за
извършването на които е взето решение на общото събрание – виж и определение № 845 от 7.12.2018 г. по гр. д.
№ 1535/2018 г., III г. о. на ВКС.
Съответно от
компетентността на Общото събрание на етажните собственици е вземането на
решения относно извършването на разходи, които са необходими или неотложни за
поддържането или за възстановяването на общите части, за извършването на
полезни разходи, както и за определяне на размера на разходите за изпълнението
на указанията в техническия паспорт - чл. 11, ал. 1, т. 10, б. „а“ вр. с чл. 17 вр. с чл. 48, ал. 3
и чл. 49, ал. 2 от ЗУЕС.
В случая от
представените по делото документи от СО, район Студентски, че е налице
регистрирана ЕС на сграда с адрес гр. София, ул. *****, вх. А, Б, В, Г и Д,
като за този адрес няма регистрирани други ЕС. По аргумент от чл. 8, ал. 2 ЗУЕС
следва, че няма пречки дори сградата да е с отделни входове, управлението да се
осъществява от една обща ЕС за всички входове. В случая е без значение
обстоятелството, че за секция „Г“ е издадено отделно разрешение за ползване, а
и липсват твърдения, че към датата на взимане на решенията на ОС на ЕС от 2013
г. е било предвидено по строителни книжа, изграждането на две отделни сгради.
Съдът намира, че към
фактическия състав на претенцията, относимо е
единствено проведеното ОС на ЕС от 20.04.2013 г. Така, решението взето на ОС на
ЕС от 09.03.2013 г. по т. 4 от дневния ред, че собствениците на обекти в
сградата са съгласни да съберат, чрез вноски необходимата сума за извършване на
ремонти и други дейности в сградата до получаване на „Разрешение за ползване“,
като необходимата сума ще се определи на следващо ОС – има несамостоятелен
характер и от него не произтичат задължения за ЕС. Решението на ОС на ЕС от
25.07.2013 г. по т. 1 от дневния ред за определяне срок за подписване на договорите
със С.И. ООД и срок за определяне внасянето на вноските по тези договори, касае
сключването на индивидуални договори с изпълнителя, но от него не произтичат
задължения към ЕС, като липсва взето решение, с което да се определят дължими
суми към ЕС на това ОС. С решението на ОС на ЕС от 20.03.2016 г. се дава
последен срок за внасяне на дължими суми, но същото не поражда задължения. Решение
на ЕС, с което се дава последна възможност за заплащане на задълженията на ЕС
по предходни решения на ОС, не поражда фактическия състав на вземането. Съдът приема,
че вземането на ищеца произтича единствено на посоченото в ИМ решение по т. 4
от дневния ред на ОС на ЕС от 20.04.2013 г., с което е одобрена таблицата за площообразуване и определяне на парична вноска от 60 лв. на
квадратен метър собственост, за да получи сградата „Разрешение за ползване“.
Размерът на вземанията по това решение е определяем и от него произтичат
задължения за етажните собственици в сградата, поради което процесното
вземане се основава именно на това решение.
Не се оспорва по
делото, а и в хода на настоящото производство не се установи взетото решение за
определяне на парична вноска от 60 лв. на квадратен метър собственост да е
обжалвано, респ. да е било отменено с влязло в сила съдебно решение,
постановено в производство по чл. 40 ЗУЕС, поради което и същото е
стабилизирано и като такова е задължително за изпълнение от всички етажни
собственици, независимо от обстоятелството дали същите са участвали при
приемането му и дали са гласували „за“ или „против“ - в този смисъл решение
№ 39/19.02.2013 г. по гр. д. № 657/2012 г. на I г. о. на ВКС, определение № 108
от 27.02.2018 г. по гр. д. № 2842/2017 г., II г. о. на ВКС, решение № 122 от
6.11.2019 г. на ВКС по т. д. № 1830/2018 г., I т. о. Ограничението на срока за съдебен контрол
кореспондира на това, че и изпълнението на решенията е свързано със срок – чл.
38 ЗУЕС, уредена е специална процедура за изготвяне и оспорване съдържанието на
протокола и за уведомяване на собствениците и обитателите за взетите решения.
Определянето на срок за иска по чл. 40 ЗУЕС е съобразен и с това, че тези
решения засягат широк кръг лица и отношения, включително и с трети лица, което
изисква сигурност, налага се бързина, включително и при изпълнение на решенията.
Поради тази причина в рамките на настоящото производство не подлежат на
разглеждане възражения срещу законосъобразността на взетото решение. Включително
не подлежат на разглеждане и възражения относно начина на разпределяне на
дължимите суми – на квадратен метър собственост, а не съобразно притежаваните ид. части. Възможността за атакуване законосъобразността на
тези решения, в т. ч. и досежно противоречието им с
императивни правни норми на ЗУЕС, е ограничена във времето – до изтичане на
срока по чл. 40 ЗУЕС. След изтичане на този срок, решенията се стабилизират и
подлежат на изпълнение. Дори да се приеме, че разпоредбата на чл. 6, ал. 1, т.
9 ЗУЕС в частта относно заплащането на разходите „съразмерно с притежаваните
идеални части“ е императивна, то предвид липсата на оспорване на решението на
ОС на ЕС, което се признава от ответника с отговора на исковата молба
/ответникът признава, че решенията на ОС на ЕС са влезли в сила и не са обжалване
– виж л. 90 от делото пред СРС/, решението се е стабилизирало и законосъобразността
не подлежи на пререшаване. На следващо място, така определения начин за
събиране на паричните вноски не засяга неправомерно правата на етажните
собственици. От ССчЕ се установява, че заплатените
суми към доставчици от изпълнителя са
1 823 651.85 лв., а от таблиците за площообразуване,
че РЗП на сградите е общо 21 104.78 кв. м. Дори да следваше дължимата сума
да се определя съобразно идеалните части на ответницата /6.87 %/, то размерът
на евентуално дължима сума пак би бил в значителен размер /21290.57 км. в. РЗП
по 60 лв. – 1 277 434.20 лв., от която сума 6.87 % е 87 759.73
лв./. Изложеното само и единствено за пълнота, доколкото решението на ОС на ЕС
е влязло в сила, поради което и за определянето на дължимата сума от
ответницата следва да се определи притежаваната от нея собственост в квадратни
метри.
Относно оспорването на таблиците за площообразуване, съдът намира следното:
По делото са
представени две таблици за площообразуване – една от
20.10.2011 г. – л. 116-л. 133 от делото пред СРС и актуална таблица за площообразуване от 2017 г. – л. 141 – 149 от делото пред
СРС. Относно възраженията на ответника, действително по делото се установява,
че са налице промени в площообразуването, поради
наличието на промени в инвестиционния проект, съобразно приложените заповед №
РД-09-50-281 от 23.02.2011 г. и заповед № РД-04-50-200 от 23.02.2011 г. на
Главния Архитект на СО. Въпреки това между двете представени от ищеца таблици
за площообразуване, тази заверена от Камарата на
независимите оценители от 2011 г. и актуалната от 2018 г. липсват разлики относно общата застроена площ на обектите на ответника.
Единствено относно таблицата от 2011 г. следва да се посочи, че само относно
мазетата, доколкото застроената площ в таблицата не е отразена в графата за
застроена площ, а в графа „F 2”, то за определяне на крайния резултат на застроената
площ при съобразяване процента идеални части в графа „F 1 + F 3” следва
само за мазетата да се съберат
стойностите по графа „F 2“ и графа „F 3”, доколкото относно тези обекти
„мазета“ застроената площ не е посочена в правилната графа в тази таблица /виж
таблица за площообразуване от 2011 г., където
резултатът относно обектите мазета в графа F 1 + F 3 е равен на графа 3 без
да се съобразява площта на самото помещение мазе, която грешно е посочено в грaфа F 2
вместо графа F 1/. При
така констатираната фактическа грешка и при съобразяването ѝ, съдът
намира за установено абсолютното съответствие между двете таблици за площообразуване относно обектите на ответника, като по тези
таблици общата застроена площ за всеки обект е, както следва:
- апартамент № 601
Д - 109.94
кв. м. /включващ апартамент 601Д1 и 601Д2/ и прилежащото му мазе № 10 – 4.98 кв.;
- паркомясто
2Д – 27.69 кв. м.;
- паркомясто
22Д – 27.69 кв. м.;
– офис № 10А – 133.23 кв. м.;
- офис № 12А – 101.44 кв. м.;
- склад № 1А – 13.30 кв. м.;
– апартамент № 703Б –
169.49 кв. м. и мазе № 10 – 2.81 кв. м. /находящо
се в общия сутерен на секция „Б“ и „В“/;
- апартамент № 704Б –
104.40 кв. м. и мазе № 12 – 5.75 кв. м. /находящо
се в общия сутерен на секция „Б“ и „В“/;
- апартамент № 804Б –
104.40 кв. м. и мазе № 68 – 6. 95 кв. м. /находящо
се в общия сутерен на секция „Б“ и „В“/;
– апартамент № 202Г –
59.40 кв. м. и прилежащото му мазе №
50 – 2.92 кв. м.;
- апартамент № 203 Г
– 54.08 кв. м. и прилежащато му
мазе № 26 - 2.43 кв. м.;
- апартамент № 702Г -
73.70 кв. м и прилежащата му мазе №
82 – 11.30 кв. м.;
– паркомясто № 95 в
секция „А“ – 26.98 кв. м.;
- паркомясто
№ 96 в секция „А“ – 26.98 кв. м.;
- паркомясто № 97 в
секция „А“ – 26.98 кв. м.;
- паркомясто № 53 в
общия сутерен на секция „Б“ и „В“ –
26.98 кв. м.;
- паркомясто
№ 54 в общия сутерен на секция „Б“ и „В“
– 26.98 кв. м.;
- паркомясто
№ 120 в общия сутерен на секция „Б“ и „В“
– 26.98 кв. м.;
- паркомясто
№ 121 в общия сутерен на секция „Б“ и „В“
– 26.98 кв. м.;
- паркомясто
№ 62 в секция „Г“ – 26.98 кв. м.;
- паркомясто
№ 66 в секция „Г“ – 26.98 кв. м.;
- паркомясто
№ 67 в секция „Г“ – 26.98 кв. м.;
Или по двете таблици
общата застроена площ на обектите на ответника е – 1 285.70 кв. м. Съгласно чл. 6, ал. 2 ЗУЕС ползвателите на самостоятелни
обекти в сграда в режим на етажна собственост имат задълженията по ал. 1, с
изключение на тези по чл. 6, ал. 1, т. 9 ЗУЕС, освен ако не е уговорено друго
между собственика и ползвателя. Решението е взето в тежест на собствениците на
обекти в сградата режим на ЕС. Към датата на вземането на процесното
решение от 20.04.2013 г. собственик на магазин 101А и магазин 105 А е П.Г.К.,
като именно той е отговорен за разходите за довършване на тези обекти, а не
вещният ползвател, поради което и общата застроена площ на тези обекти съдът
намира, че не следва да се взима предвид при определяне на дължимата сума от
ответника. По делото не се твърди и не се установя уговорка
вещният ползвател да отговаря за сумите дължими на ЕС по реда на чл. 6, ал. 1,
т. 9 ЗУЕС. По двете представени таблици за площообразуване
сборът между застроената площ на обектите на ответницата 1 285.70 кв. м. и
двата обекта дарени на сина ѝ /магазин 101А и магазин 105 А/ със
застроена площ общо 163.94 кв. м. е равен именно на претендирания
по исковата молба – 1449.64 кв. м., но както се посочи претенцията за разликата
над 1 285.70 кв. м. е неоснователна, доколкото ответникът не е легитимиран
да отговаря за разликата.
В чл. 17, ал. 6 ЗУЕС е
предвидена възможност определените по чл. 17, ал. 4 и ал. 5 ЗУЕС
идеални части от общите части да се одобрят с решение на Общото събрание на
етажните собственици. С решението на ОС на ЕС от 20.04.2013 г. е одобрена
таблицата за площообразуване. Решението е взето с
пълно мнозинство. Липсват твърдения и данни решението на ОС на ЕС от да е
обжалвано, поради което и същото е стабилизирано. Следователно
законосъобразността /нищожността/ на процесните
решения на Общото събрание не може да бъде изследвана в рамките на настоящото
производство. Доколкото в предходен на решението на ОС момент – 2011 г., а и в последващ – 2017 г., няма разлика относно общата застроена
площ на обектите на ответника по таблиците за площообразуване,
то съдът приеме, че и в одобрената таблица за площообразуване
на 20.04.2013 г. общата застроена площ на ответника за процесните
обекти, който са нейна собственост, е била същата – 1 285.70 кв. м.
Относно приетата по
делото СТЕ, съдът не кредитира същата. В изчисленията на вещото лице от
обстоятелствената част на същата е видно, че не са взети предвид апартамент 203
Г и мазе № 26, придобити от ответницата с Нотариален акт от 14.12.2007 г. за
покупко-продажба на право на строеж № 103, том VIII, рег. № 7967, дело № 1419
от 2007 г. Нотариален акт от 14.12.2007 г. за покупко-продажба на право на
строеж № 103, том VIII, рег. № 7967, дело № 1419 от 2007 г. и Нотариален акт за
дарение на недвижим имот от 10.02.2009 г. № 30, том I, рег. № 346, дело №
29/2009 г. са представени по делото в с. з. на 22.05.2019 г., но доколкото към
тази дата не определена правилната правна квалификация, съобразно твърденията
на ищеца, не е разпределена доказателствена тежест
/което е направено с протоколно определение от 23.11.2023 г./, а и не са
изпълнени правомощията по чл. 146, ал. 2 ГПК да се посочи, че не се сочат
доказателства ответникът да е собственик на апартамент 203 Г и мазе № 26, то не е
настъпила процесуална преклузия за приемането на
документите.
Вещото лице е
работило единствено относно общата застроена площ на обектите по Нотариален акт
от 15.11.2007 г. за запазване, учредяване и приемане на право на строеж върху
недвижими имоти № 116, том VII, рег. № 6879, дело № 1239 от 2007 г., поради
което и само на това основание съдът не кредитира заключението. На следващо
място, ако към посочената обща застроена площ в СТЕ от 1398.90 кв. м. добавим
общата застроена площ на двата пропуснати обекта от вещото лице – апартамент
203 Г и мазе № 26, то се получава обща застроена площ от 1455.41 кв. м., т. е.
повече от претендираната от ищеца с исковата молба 1449.64
кв. м. При сравнение между посочените стойности на застроената площ на обектите
на ответника в СТЕ и двете представени таблици за площообразуване
по делото се констатира, че вещото лице е посочило по-голяма стойност на
застроена площ на почти всички обекти на ответника с изключение на няколко
мазета.
Съдът кредитира
представените по делото таблици за площообразуване,
одобрени с решение на ОС на ЕС, което не е обжалване, поради което намира, че
по производството се установи, че ответницата към 20.04.2013 г. е притежавала
като собственик обекти в ЕС с обща застроена площ от 1285.70 кв. м., поради
което и на основание т. 4 от решението на ОС на ЕС от 20.04.2013 г. дължи парична
вноска, за да получи сградата Разрешение за ползване /за довършване на
сградата/ в размер на общо 77 142
лв. /1285.70х60/.
Твърденията за
събрана четвърта вноска и допълнително дължима сума до пълния размер на
претенцията се въвеждат след подаването на исковата молба и същите са
недоказани. Не става ясно каква е тази четвърта вноска, кой я е плащал и защо
ответницата следва да дължи подобна сума, като от решенията на ОС на ЕС,
приложени към исковата молба, не следва дължимост на
подобна сума. Действително с решение от 20.03.2016 г. по т. 1 от дневния ред се
дава последна възможност на ответницата да заплати сума в размер на
98 120.33 лв., но това решение, с което се предоставя допълнителен срок,
не обуславя наличието на задължение за заплащане на подобна сума. Както се
посочи основанието на претенцията е чл. 6, ал. 1, т. 9 вр.
чл. 11, ал. 10, б. „а“ ЗУЕС, а единственото решение, от което произтичат
задължения за етажните собственици е това, с което се определя вноска в размер
на 60 лв. на квадратен метър собственост. Ето защо, претенцията за разликата
над 77 142 лв. е неоснователна.
По възражението за давност:
Относно задължението
на етажните собственици за плащане на разходи за довършване строителство на
сградата –етажна собственост следва да се прилага общата 5-годишна погасителна
давност по чл.110 ЗЗД. В случая не се касае за периодично плащане – напр. за
разходи за управление и поддръжка, които се плащат ежемесечно, и за които
давността би била тригодишна. Налице е едно решение на ОС на ЕС, с което се определя едно-единствено
плащане във времето, същото няма характер на плащане по смисъла на чл. 111, б.
„в“ ЗЗД. Дори да може да се приеме, че плащането впоследствие е разсрочено на
няколко вноски /което съдът намира за недоказано, доколкото последващото
решение касае плащания към изпълнителя по индивидуалните договори/, то това
разсрочване отново няма характер на периодично плащане. Приложими са
разрешенията относно погасителната давност на вземанията за главница по
договорите за кредит – уговорката
плащането да се извършва на вноски с различни падежи, не се касае за периодични
плащания по смисъла на чл. 111, б. „в” ЗЗД. Приема се, че в този случай
задължението се погасява на части, в интерес на длъжника и въз основа на
изрично дадено съгласие от страна на кредитора, по аргумент от разпоредбата на
чл. 66 ЗЗД – напр. решение № 50173 от 13.10.2022 г. по гр. д. № 4674/2021 г. на III г.
о. на ВКС.
Решението на ОС на ЕС
е от 20.04.2023 г., а молбата за увеличение на предявения частичен иск от
10 000 лв. до пълния предявен размер е представена в съдебно заседание на
22.05.2019 г. В протокола на ОС на ЕС от 20.03.2016 г. в т. 2 е отразено, че Г.С.К.
заявява, че е съгласна да заплати дължимата от нея сума за довършване на
сградата, приспадната с разходите, които е направила. В т. 1 от протокола на ОС
на ЕС от 20.03.2016 г. е посочено, че Г.С.К. дължи за направени разходи за
довършване на сградата 98 120.33 лв. С отговора на исковата молба не е
оспорено, че Г.С.К. е присъствала на ОС на ЕС, както и, че е дала съгласието си
да заплати дължимата сума. Посочено е единствено, че това съгласие е
„принципно“ и не означава, че се признава съществуването и дължимостта
именно на процесната сума – виж отговор на ИМ л. 90
от делото пред СРС.
Прекъсването на
давността настъпва по силата на самата правна норма, като за това е достатъчно
длъжникът да направи /обективира/ такова
недвусмислено волеизявление, че задължението му към кредитора съществува към
момента, в който е направено волеизявлението. Без значение е дали с признанието
си длъжникът цели да прекъсне давността или не, без значение е и кога и по
какъв начин кредиторът е узнал за направеното признание от длъжника. Поради
това, без значение е и по какъв повод е направено признанието на дълга и пред
кого, както и до кого е адресирано. Достатъчно е волеизявлението на длъжника за
това да е еднозначно, като то може да е направено изрично – писмено или устно;
може да е обективирано пред свидетели или пред
държавен орган, който може да го е удостоверил и в официален документ, може да
е обективирано и чрез недвусмислени конклудентни действия – решение
№ 131/23.06.2016 г. по гр. д. № 5140/2015 г. на IV г. о. на ВКС.
Изричното изявление на длъжника в двустранен протокол за прихващане, с което
той заявява, че цели намаляване на задълженията си по конкретно споразумение
между страните, с установителен характер относно
тяхното основание и размер, може да се цени като признание – решение № 275 от 08.08.2019
г. по т. д. № 1603/2017 г. на II т. о. на ВКС.
В случая изявлението
е направено при проведено ОС на ЕС и удостоверено в протокола, а ответникът не
оспорва да е направил изявлението, както и липсват данни да се е провеждала
процедура по чл. 16, ал. 9 ЗУЕС – съдържанието на протокола не е оспорено в предвидения
за това срок. В точка 1 от дневния ред ясно е посочено, че се дава последна
възможност на ответника да заплати сумата от 98 120.33 лв. – разходи за
довършване на сградата, като в противен случай ще се стартира съдебна процедура
за събиране на сумите от ЕС. Съдът не споделя доводите в отговора на исковата
молба, че не се признавало съществуването и дължимостта
именно на процесната сума. Изявлението на Г.С.К.
касае дължими суми за довършване на сградата, поради което и съдът намира, че
касае именно до посочената сума в т. 1 от дневния ред, а изявлението за
съгласие за плащане следва в дневния ред именно поименното посочване на длъжниците и сумите, които ЕС счита, че те дължат за
довършване на сградата. Намерението за приспадане на суми за разходи не се
отразява на признанието. Ответницата прави едновременно с едно волеизявление
признание на съществуването на посоченото в протокола вземане, но същевременно
отказва да го заплати в цялост като прави възражение за приспадане
/прихващане/. Съдът намира, че изявлението недвусмислено реферира към
посочената сума по т. 1 от дневния ред, има характер на признание по чл. 116,
б. „а“ ЗЗД, поради което и с прекъсването на давността на 20.04.2016 г., то до
22.05.2019 г. петгодишната давност за дължимите суми въз основа на решението на
ОС на ЕС от 20.04.2023 г. не е изтекла, поради което и възражението е
неоснователно.
По възражението за прихващане:
Възражението за прихващане e с правно основание чл. 61, ал. 2 ЗЗД.
Представен е по
делото договор за СМР в част електрическа, сключен между Е.К. и М.Е.Г. ЕООД,
оферта № 01-188 от 21.11.2014 г., оферта № 01-018 от 16.01.2015 г., разходен
касов ордер от 22.12.2014 г. за сума в размер на 5983 лв., разписка за получена
сума в размер на 3000 лв. от 26.11.2014 г., платена от Е.К., разписка за
получена сума в размер на 1 176.70 лв. от 18.02.2015 г., платена от Г.С.К.
по оферта № 01-018 от 16.01.2015 г.
Ищецът-ответник по
възражението за прихващане го оспорва. Оспорва представените от ответницата
частни документи относно достоверната им дата и съдържанието им. Съдът намира,
че възражението за прихващане е неоснователно:
Договорът за СМР е
сключен от Е.К.. От удостоверение за идентичност на лице с различни имена от
12.12.2017 г. се установява, че имената Г.С. Б. и Г.С.К.
са имена на едно и също лице. Липсват доказателства ответницата да ползва и
малкото име Ева, включително по делото са направени справки НБДН, от които е
видно, че първото име на лицето винаги е било Г.. Още повече, след развода на
ответницата през 2002 г. същата носи фамилно име Б. – виж л. 83 от делото пред
СРС. Посочи се, че част имотите са дарени на сина ѝ П.Г.К., липсват
доказателства от ответника, които да изключат вероятността в семейството ѝ
да има и лице с имената Е.К., поради което и предвид изричното оспорване,
съдът намира за недоказано, че представеният договор за СМР е сключен от
ответника по делото. На следващо място, оферта № 01-018 от 16.01.2015 г. изцяло
касае дарените магазини, а оферта № 01-188 от 21.11.2014 г. частично касае
дарените на П.К.процесни имоти, които
имоти не са собственост на Г. Б.. Не се установява по делото и, че всички
описани СМР-та в офертите касаят дейности необходими за въвеждане на сградата в
експлоатация, а именно доставка и изтегляния на кабел ПВ А2, доставка на
гофрирана тръба, доставка и монтаж на гипсокартон,
пробиване за преминаване на кабели, подвързване, доставка на табло тип ТАП,
доставка и монтаж на разклонителна кутия и конзола и др. Съдът не кредитира СТЕ
на вещо лице С.С., доколкото вещото лице не е
посочило за всяко отделно СМР по съответните позиция в двете представени по
делото оферти, дали същото е необходимо за въвеждане на сградата в експлоатация
или не. Ответникът въпреки направените оспорвания не е ангажирал доказателства,
че описаните СМР по двете оферти действително са изпълнени. От свидетелите В.Б.Л.и
С.А.Б.не се установява ответницата да е извършвала СМР относно част
електрическа, респ. за кои обекти са извършвани СМР-та. Свидетелката Л.твърди,
че знаела, че ответницата е слагала ел. инсталация, но също така свидетелите
излагат общо, че ответницата е правила шпакловки, замазки. Показанията на
свидетеля Л.са производни, преразказват казаното от ответницата.Показанията на
свидетелите са прекалено общи, не става ясно на кои обекти и кога са извършвани
твърдяните СМР-та, както и в кой период е ставало
това – преди въвеждане сградата в експлоатация или след това.
Съобразно
разпоредбите на чл. 48, ал. 6 и ал. 7 ЗУЕС, всеки етажен собственик може да
извърши със собствени средства, материали и/или труд необходим ремонт на общи
части на сградата без решение на общото събрание, разходите за които му се
дължат от останалите етажни собственици, като или му се възстановяват с решение
на общото събрание, или се прихващат от дължимите от него вноски за управление
и поддържане на общите части. От специалната уредба в ЗУЕС следват две
възможности възстановяване на разходите на етажен собственик, извършил ремонт
на общи части на сградата със собствени средства. Първата възможност е по реда
на чл. 48, ал. 6 ЗУЕС, възстановяване или прихващане от дължимите от етажния
собственик, извършил ремонта, вноски по чл. 50 ЗУЕС. Тази възможност с оглед
императивната разпоредба на ЗУЕС е възможна само при взето решение на ОС на ЕС.
При липса на взето решение на ОС на ЕС – т. е. при невъзможност за извънсъдебно
уреждане на отношенията с взето решение от ОС на ЕС, намира приложение чл. 48,
ал. 7 ЗУЕС. Според чл. 48, ал. 7 ЗУЕС, ако разходите, извършени от собственик,
не бъдат възстановени по реда на ал. 6, той има право да предяви иск срещу останалите собственици. Касае се до
специална хипотеза на чл. 61 ЗЗД. Искът, който етажният собственик, извършил
ремонта, може да предяви е именно иск във връзка с водене на чужда работа без
пълномощие. Тази възможност е израз на принципът, че, както необходимите, така
и полезните разноски са за сметка на собствениците на сградата. Принципът е
участието на всеки собственик на обект в етажната собственост относно разноски
да е съобразно с дела му в общите части. Ролята на решението на общото събрание
за необходимостта да се извършат полезни разноски, не засяга задължението на
всеки собственик на обект в етажната собственост да поеме съответната на дела
му част от задължението – виж решение №
85 от 24.06.2014 г. по гр. д. № 1157/2014 г. на IV г. о. на ВКС.
Този специален ред в
хипотеза на ремонт на общи части, съдът намира, че следва да намери приложение
и в настоящия случай при направа на разноски за довършване на сградата. Дори и
ответницата да беше доказала, че е направила разноски за довършване на сградата
и въвеждането и в експлоатация, то би било налице обогатяване за останалите
собственици в сградата, а не за самата Етажна собственост. Етажната собственост
няма персонален субстрат, нито свое
имущество и затова при прекратяването ѝ не се извършва ликвидация. Материално
легитимирани да отговарят за сумите предмет на възражението за прихващане са
останалите собственици в сградата в режим на ЕС. Предявеното възражение за
прихващане е неоснователно.
По възражението за прихващане съдът се произнася в диспозитива
на решението само когато възражението е основателно. Съдът не се произнася по
неоснователното възражение за прихващане в диспозитива
на решението, зачитайки неговата характеристика на защитно средство срещу
предявения иск – виж т. 2 от Тълкувателно
решение № 2 от 18.03.2022 г. по тълк. д. № 2/2020 г.
на ОСГТК на ВКС.
Предвид изложените съображения, исковата претенция следва да се уважи за
сумата от 77 142 лв. Едва с увеличението на иска цялото вземане става предмет
на спора и от момента на молбата по чл. 214, ал. 1, изр. 3, пр. 1 ГПК е налице
искане за присъждане на законната лихва върху увеличената част – виж решение № 60141/25.11.2021 г. по т. д. №
2022/2020 г. на I т. о. на ВКС. Ето защо законната лихва върху първоначално
предявения размер от 10 000 лв. следва да бъде присъдена, считано от 28.12.2016
г. – датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното плащане, а
върху разликата над 10 000 лв. до уважения размер от 77 142 лв. /или за
сумата от 67 142 лв./ – от подаването на молбата по чл. 214 ГПК в съдебно
заседание на 22.05.2019 г. За разликата
на 77 142 лв. до пълния /увеличен/ размер на претенцията от 98 120.33
лв., искът като неоснователен ще се отхвърли.
Относно
разноските:
Разноски по съразмерност се дължат на страните:
Ищецът доказва направата и претендира разноски по
списък по чл. 80 ГПК в общ размер на 6824.82 лв. Направено е възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение. Действително видно от представения
договор за правна защита и съдействие л. 176 адвокатското възнаграждение е
заплатено още 2017 г. преди увеличението на иска, поради което и съдът следва
да съобрази възражението за прекомерност спрямо първоначално предявения размер
от 10 000 лв. Съобразно действаща към датата направата на разхода редакция
на Наредба за минималните адвокатски възнаграждения /служеща единствено като
ориентир на за съда, а и доколкото възражението е направено до минималния
размер по Наредба/, т. е. редакцията към 2016 г., то минималното възнаграждение
при интерес от 10 000 лв. е 830 лв. – чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредбата по
действаща редакция бр. 84 от 2016 г. Съдът отчете обаче правната и фактическа
сложност на спора – делото е започнало 2016 г. пред СРС, проведени са 5 о. с.
з., след което е продължило пред СГС, където са проведени 9 о. с. з. Приети са
три експертизи, изслушани са значителен брой свидетел. Направени са множество доказателствени искания, оспорвания, производството е
продължило повече от 7 години. Оттук и съдът намира, че правната и фактическа
сложност на спора не предполага възнаграждение в размер на минималния, поради
което и възражението е частично основателно. Възражението следва да се уважи и
възнаграждението намали до сумата от 2100 лв. При съобразяване намаляването на
възнаграждението на ищеца по съразмерност на същия ще се присъдят разноски в
размер на 4 736.70 лв.
Ответникът претендира разноски за адвокатско
възнаграждение и за депозити за вещи лица. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК на
ответника се дължат разноски за възнаграждението за един адвокат. От общия
размер на направените разноски по съразмерност на ответника ще се присъди
сумата от 1185.41 лв.
По изложените съображения, съдът
Р
Е Ш И:
ОСЪЖДА Г.С. Б. /с предишно фамилно име К./, ЕГН **********,
с адрес гр. София, кв. Драгалевци, ул. *****и постоянен адрес ***, на основание чл. 38, ал. 1 вр. чл. 6, ал. 1, т. 9 вр. чл. 11, ал. 10, б. „а“ЗУЕС, да заплати на ЕТАЖНА СОБСТВЕНОСТ на АДМИНИСТРАТИВНО
- ЖИЛИЩЕН КОМПЛЕКС, находящ се в гр. СОФИЯ, ул. *****,
вписана под № 443 в публичния регистър на сградите в режим на етажна
собственост, представлявана от управителя И.Х.Н., сумата в размер на 77 142 лв. - представляваща съответната
част от допълнителна сума за довършване на сградата, за заплащането на която е
взето решение по т. 4 от дневния ред на проведено общо събрание на собствениците на посочената
Етажна собственост на дата 20.04.2013 г., изчислена съобразно притежаваните от Г.С.
Б. квадратни метри собственост от притежаваните от същата обекти в етажната
собственост, както следва в секция „Д“ – апартамент № 601 Д и прилежащото му
мазе № 10, паркомясто 2 в секция „Д“ и паркомясто 22
в секция „Д“; в секция „А“ – офис № 10А, офис № 12А, склад № 1А; в секция
„Б“ – апартамент № 703Б и мазе № 10 /находящо се в
общия сутерен на секция „Б“ и „В“/, апартамент № 704Б и мазе № 12 /находящо се в общия сутерен на секция „Б“ и „В“/,
апартамент № 804Б и мазе № 68 /находящо се в общия
сутерен на секция „Б“ и „В“/; в секция „Г“ –
апартамент № 202Г и прилежащото му мазе № 50, апартамент № 203Г и прилежащото
му мазе № 26, апартамент № 702Г и прилежащата му мазе № 82; както и следните паркоместа в секции „А“, „Б“, „В“ и „Г“ – паркомясто № 95 в секция „А“, паркомясто
№ 96 в секция „А“, паркомясто
№ 97 в секция „А“, паркомясто № 53 в общия сутерен на
секция „Б“ и „В“, паркомясто № 54 в общия сутерен на
секция „Б“ и „В“, паркомясто № 120 в общия сутерен на
секция „Б“ и „В“, паркомясто № 121 в общия сутерен на
секция „Б“ и „В“, паркомясто № 62 в секция „Г“, паркомясто № 66 в секция „Г“ и паркомясто
№ 67 в секция „Г“, ведно със законната
лихва върху първоначално предявения размер от 10 000 лв., считано от 28.12.2016
г. – датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното плащане, а
върху разликата над 10 000 лв. до уважения размер от 77 142 лв. /или за сумата
от 67 142 лв./, считано от 22.05.2019 г. /дата на подаване на молбата по чл.
214 ГПК/ до окончателното изплащане, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 4 736.70 лв. – разноски по делото по съразмерност, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над уважения
размер от 77 142 лв. до пълния предявен размер от 98 120.33 лв., която сума е
посочена като дължима в протокол на проведено общо събрание на собствениците на
Етажната собственост на дата 20.03.2016 г.
ОСЪЖДА ЕТАЖНА СОБСТВЕНОСТ на АДМИНИСТРАТИВНО -
ЖИЛИЩЕН КОМПЛЕКС, находящ се в гр. СОФИЯ, ул. *****,
вписана под № 443 в публичния регистър на сградите в режим на етажна
собственост, представлявана от управителя И.Х.Н., да заплати на Г.С. Б. /с
предишно фамилно име К./, ЕГН **********, с адрес гр. София, кв. Драгалевци,
ул. *****и постоянен адрес ***, на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК,
сумата от 1185.41 лв. - разноски по
делото по съразмерност.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна
жалба пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
СЪДИЯ: