РЕШЕНИЕ
№900
02.12.2019
г., гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд –
Хасково, в открито заседание на шести ноември две хиляди и деветнадесета година, в състав:
Председател:
Василка
Желева
Членове:
Цветомира Димитрова
Антоанета Митрушева
при секретаря Дорета Атанасова,
в присъствието на прокурор Николай Трендафилов, като разгледа докладваното от съдия Димитрова АНД (К)
№1023 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на глава дванадесета
от АПК, във вр. с чл.63, ал.1 от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба на „Български
пощи“ ЕАД, гр.С., подадена чрез пълномощник, против Решение №129
от 15.07.2019г., постановено по АНД №181 по описа на Районен съд – Харманли
за 2019г.
В касационната жалба се
твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон. Смята
се, че от приложения към АУАН констативен протокол било видно, че Пощенска
станция с.Д. изпълнявала условията по чл.10, ал.1 от Наредбата,
като не били издадени никакви предписания. Навеждат се доводи за липса на
компетентност на Комисията за регулиране на съобщения за издаване на НП. Цитира се
разпоредбата на §1, т.10 от ДР на Наредба № 6 от 1.11.2011г. за изискванията за
пощенската сигурност, като се прави извод, че системите за защита били
определени като комплекс от алтернативно
изброени елементи, в които се включвало видеонаблюдението. Твърди се, че АУАН и
НП не били издадени въз основа на констатациите, направени по време на
проверката на 27.11.2018г. В констативния протокол било посочено, че в
пощенската служба имало решетки на входната врата и на прозореца на пощенската
станция, както и метална каса, с което били покрити изискванията на чл.10, ал.3
от Наредба № 6 от 1.11.2011г. за изискванията за пощенската сигурност. Това
означавало, че дружеството избрало и осигурило конкретни елементи за физическа
защита, а именно решетки за прозореца и вратата и метална каса. Предвид
последното се счита, че председателят на Комисията за регулиране на съобщенията
неправилно приел, че било налице нарушение на чл.10, ал.3 от Наредба № 6 от
1.11.2011г. за изискванията за пощенската сигурност - неправилно приел, че в
конкретната пощенска служба липсвала система за физическа защита, при
констатирано наличие на врата в обекта и на метална каса, каквито били посочени
в протокола за проверката, извършена на място в ПС с.Д.
Моли
се за отмяна на съдебния акт и на потвърденото с него наказателно постановление.
Ответникът по касационната
жалба – Комисия за регулиране на съобщенията гр.С., редовно призован, не
изпраща представител и не ангажира становище по жалбата.
Представителят на Окръжна прокуратура –
Хасково счита
решението за правилно и законосъобразно. Предлага да бъде оставено в сила, като
излага подробни съображения в подкрепа на становището си.
Касационната инстанция,
като се съобрази с нормата на чл.218, ал.1 от АПК, обсъди наведените касационни
основания, и
извърши и служебна проверка относно допустимостта,
валидността и съответствието на решението с материалния закон, намира за
установено следното:
Касационната жалба е
подадена в законоустановения срок от надлежна страна, срещу неблагоприятен за
нея акт, поради което е допустима. Разгледана по същество е неоснователна.
С Решение №129/15.07.2019г., постановено по АНД №181/2019г., Районен съд – Харманли потвърдил Наказателно
постановление №42 от 05.04.2019г.,
издадено от Председателя на Комисията за регулиране на съобщенията, с което на „Български
пощи“ ЕАД, гр.С., за нарушение на чл.10, ал.3 от Наредба №6 от 01.11.2011г. за
изискванията за пощенска сигурност, на основание чл.105в, във връзка с чл.106 от
Закона за пощенските услуги /ЗПУ/, във връзка с чл.10, ал.3 от Наредба №6 от
01.11.2011г. е наложена „имуществена санкция” в размер на 500 лв.
За
да постанови решението си въззивният съд е приел, че при съставянето на АУАН и
издаването на НП не са допуснати съществени процесуални нарушения, опорочаващи
административнонаказателното производство. Същите били издадени от компетентни
органи, в предвидената от чл.42 и чл.57, ал.1 от ЗАНН форма, при спазване на
сроковете по чл.34 от ЗАНН. Констатирал, че в случая дружеството било наказано
за това, че не оборудвало със система за физическа защита пощенска служба в с.Д.,
общ.С., в която имало метални решетки само на входната врата, не и на
прозорците, две дървени бюра без нужната преграда над тях, нямало инсталиран
паник бутон и/или други елементи на сигнално-охранителна известителна система,
липсвал пресонал за физическа защита. В същата пощенска служба се извършвали
парични дейности и се приемали ценни пратки, съгласно приложен списък на
пощенските станции трета категория, определени за такива със заповед на Главния
изпълнителен директор на „Български пощи“ ЕАД. За доказано приел, че
дружеството извършило нарушение по чл.105в от ЗПУ, във вр. с чл.10, ал.3 от
Наредба №6/01.11.2011г. за изискванията за пощенската сигурност, като не
оборудвало със система за физическа защита пощенската служба като цяло в с.Д..
Липсвал комплекс от елементи за физическа защита – нямало поне две мерки за
защита. Приел, че правилно административнонаказващия орган определил правната
квалификация на нарушението. Законосъобразно и правилно бил определен и размерът
на наказанието, в предвидения от закона минимум. Отхвърлил като неоснователни
доводите на жалбоподателя за некомпетентност на КРС да осъществява контрол по
спазване на изискванията за опазване на паричните средства и ценните пратки,
като посочил, че тази правната уредба била в Глава четвърта от ЗПУ и именно
Комисията за регулиране на съобщенията следвало да контролира тази дейност, по
реда на ЗПУ.
Настоящата
инстанция намира, че oбжалваното решение е правилно. Същото е постановено при
изяснена фактическа обстановка, като относимите факти са възприети въз основа
на допустими доказателствени средства, събрани по изискуемия процесуален ред.
Спазени
са сроковете по чл.34 от ЗАНН. Както АУАН, така и НП са издадени от компетентни
органи. Не са налице допуснати съществени процесуални нарушения и при
издаването на наказателното постановление, като последното съдържа всички
необходими реквизити, визирани в чл.57 от ЗАНН.
Не
се приема становището, че правната уредба на охраната и опазването на паричните
средства и ценни пратки е в Глава трета от Наредба №6 от 01.11.2011г за
изискванията за пощенската сигурност, като контролът по спазването ѝ не
следвало да се осъществява от Комисията за регулиране на съобщенията. Описаното
в АУАН и НП нарушение на чл.10, ал.3 е регламентирано в Глава четвърта от
Наредба №6 от 01.11.2011г., т.е. контролът по спазването му следва да се
осъществи именно от Комисията за регулиране на съобщенията по реда на ЗПУ и
Наредба №6 от 01.11.2011г за изискванията за пощенската сигурност. Съгласно
чл.105в от ЗПУ, (в приложимата редакция), за нарушение по този закон или
издадените въз основа на него актове, за което не е предвидено друго наказание,
нарушителите се наказват с глоба от 500 до 5000 лв., а съгласно чл.106 от ЗПУ,
(в приложимата редакция) за нарушенията по чл.99 - 105в, извършени от
юридически лица и еднолични търговци, се налагат имуществени санкции в
предвидените размери. За нарушение по чл.10, ал.3 от Наредба №6 от 01.11.2011г.
за изискванията за пощенската сигурност не е предвидено друго наказание в ЗПУ,
а посочената наредба е издадена на основание чл.14, ал.2 от ЗПУ, съгласно § 3
от ПЗР от Наредбата. Именно тази наредба е приложена по отношение на касатора
„Български пощи” ЕАД, като описаното в наказателното постановление нарушение е
такова по чл.10, ал.3 от Наредбата за изискванията за пощенската сигурност.
Правилно и законосъобразно е дадена правната квалификация на извършеното от
касатора, като правилно е определено и
наказанието в минималния възможен размер.
Обоснован
е и изводът, че нарушението само по себе си се състои в нарушаване на
задължението, визирано в ал.3 на чл.10 от Наредбата, а именно пощенските служби
по ал. 1 задължително да се оборудват със система за физическа защита. Съгласно
чл.10, ал.1 от Наредбата, пощенските оператори съобразно изискванията на компетентните
държавни органи определят пощенските служби, в които е необходимо отделянето и
оборудването на специални гишета за приемане на ценни пратки и за извършване на
парични дейности.
Съгласно
представения Списък на пощенските станции III-та
категория парични дейности в ОПС Хасково, РУ П. „Български пощи“ ЕАД,
процесната пощенска станция 6493 в с. Д., е включена в него. От своя страна
обектите трета категория са именно такива, в които се извършват парични
дейности, и в които паричните средства в наличност са до 20 000 лв., съгласно
Заповед №РД-08-9/13.01.2012г. на Главен Изпълнителен Директор на „Български
пощи“ ЕАД. В тази връзка. Правилен е изводът на районния съд, че след като
„Български пощи“ ЕАД е определил гише по ал.1 на чл.10 от Наредбата в тази пощенска
служба, а именно извършващо парични дейности и дейности по приемане на ценни
пратки, и след като е установено, че такива дейности се осъществяват там, то за
дружеството е било налице задължението, регламентирано в чл.10, ал.3 от
Наредбата, а именно пощенската служба задължително да се оборудва със система
за физическа защита. Изпълнението на това задължение не се доказва по делото.
По
смисъла на §1, т.10 от Наредба № 6 от 1.11.2011г. за изискванията за пощенската
сигурност, „Система за физическа защита“ е комплекс от елементи за охрана на
пощенските служби по чл.10, ал.1, който може да включва: персонал за физическа
защита, физически бариери, сигналноохранителни известителни системи, записващи
технически средства за видеонаблюдение, охранително осветление, комуникационни
средства, транспортни средства. Така конструирано, определението за Система за
физическа защита визира комплекс от елементи, а не само единични такива.
„Комплексът“ означава да е налице съчетание (обединяване в цялост, съвкупност)
на елементите за охрана. Последното води до извода, че не е достатъчно да е
изпълнена само една охранителна мярка, т.е. да съществува само един елемент, за
да се спази нормативното изискване. Необходимо е да съществуват кумулативно
поне два и повече от изброените по-горе елементи, за да се приеме, че е
изградена система и съответно да е налице комплекс от охранителни мерки, като
същите, по силата на сочената за нарушена разпоредба на чл.10, ал.3 от наредба,
се отнасят за пощенската служба като цяло. В случая след като е установено, че
в конкретната пощенска станция в с.Д. действително е била налице само поставена
метална решетка на входната врата на
помещението, не и на прозорците, както и две дървени бюра без нужната преграда
над тях, без да е бил инсталиран паник бутон и/или други елементи на
сигнално-охранителна известителна система, а също и не имало пресонал за
физическа защита, то основателно и законосъобразно е била ангажирана
административнонаказателната отговорност на дружеството касатор.
Не
се споделя изложеното в касационната жалба становище, че били покрити
изискванията на чл.10, ал.3 от Наредба № 6 от 1.11.2011г. за изискванията за
пощенската сигурност, тъй като в констативния протокол било посочено, че в
пощенската служба имало решетки на входната врата и на прозореца на пощенската
станция, както и метална каса. Точно обратното, в Констативен протокол №П-ТК-048/27.11.2018г., част от
административнонаказателната преписка, изрично се сочи, че в ПС с.Д. няма
монтирани решетки на прозорците, няма СОТ, паник бутон и охранително
осветление, няма жива охрана, има метална каса, която не е укрепена към пода
или стените на помещението. Т.е. напълно ясно е, че в процесната пощенска
станция, няма система за физическа защита по смисъла на
§1, т.10 от ДР на Наредба № 6 от 1.11.2011г. за изискванията за пощенската
сигурност . Поради което правилни са изводите на въззивният съд за доказаност
на вмененото с процесното наказателно
постановление нарушение.
В
конкретния случай описаното в НП деяние се явява съставомерно по чл.10, ал.3 от
Наредбата, тъй като последната изисква от обективна страна да не е изпълнено
задължението за оборудване със система за физическа защита по отношение на
цялата пощенска станция. Именно за липсата физическа защита на пощенската
станция в с.Дряново, като цяло, е била ангажирана отговорността на „Български
пощи“ ЕАД.
Ето
защо касационната инстанция намира за изцяло правилно и обосновано приетото от
районния съд, че е доказано извършването на процесното административно
нарушение, поради което напълно законосъобразно е ангажирана отговорността на
дружеството на посоченото в наказателното постановление основание.
За пълнота на
мотивите следва да се посочи, че със ЗИДЗПУ, обн. Д. в. бр. 53/05.07.2019 г.,
разпоредбата на чл.
106 от ЗПУ е отменена. Същевременно е създадена нова ал. 2 в
чл. 105в от ЗПУ, според която за нарушение
по ал. 1, извършено от юридическо лице и едноличен търговец, се налага
имуществена санкция от 700 до 7000 лв.
Действащата към момента разпоредба на чл. 105в ал. 2 от ЗПУ не се явява
по-благоприятна за нарушителя, поради обстоятелството, че действащата към
датата на осъществяване на деянието разпоредба на чл. 106 от ЗПУ е предвиждала
по-нисък минимум и максимум на наказанието. Ето защо не са налице основания за прилагането на чл.105в, ал.2 от ЗПУ и измяна на НП в частта
на размера на наложената имуществена
санкция.
Водим
от изложеното и на основание чл.221, ал.2, предл. първо от АПК, съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение
№129 от 15.07.2019г., постановено по АНД №181 по описа на Районен съд – Харманли
за 2019г.
Решението
е окончателно.
Председател: Членове: 1. 2.