Р Е
Ш Е Н
И Е
№ ...........
град Шумен, 28.01.2022г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Шуменският административен съд, в
открито заседание, на седемнадесети януари през две хиляди двадесет и втора
година, в следния състав:
Председател: Росица Цветкова
Членове:
Снежина Чолакова
Бистра Бойн
при секретаря В.Русева и с
участието на прокурор при ОП Р.Рачев, като разгледа докладваното от съдия Б.Бойн
КАНД № 290 по описа за 2021г. на Административен съд- Шумен, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.63 ал.1 предл.второ от Закона за административните нарушения и наказания
(ЗАНН) и чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба
от Д.И.Т., ЕГН ********** ***, срещу Решение № 192 от 18.10.2021г.,
постановено по АНД № 1189/2021г. по описа на Районен съд- гр.Шумен, с което е
потвърден Електронен фиш серия ***, издаден от
ОД на МВР-Шумен, с който основание чл.189 ал.4, във вр. с чл.182
ал.1 т.4 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно
наказание глоба в размер на 400 лева, за извършено нарушение на чл.21
ал.1 от ЗДвП.
В жалбата се сочи,
че решението е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон и
съдопроизводствените правила. Твърди се, че същото е с бланкетни мотиви и
копиран текст от друго решение с неотносима собственост на автомобила. ЕФ бил
връчен две години след нарушението, поради което липсвала целта на наказанието
да предупреди и превъзпита нарушителя. Не било отчетено, че деянието е
извършено на изхода на гр.Шумен, където нямало предпоставки за възникване на
ПТП и в самия ЕФ не било посочено пред кой съд се обжалва, което ограничило
процесуалните права на жалбоподателя. Въз основа на тези допуснати процесуални
нарушения се твърди, че ЕФ е незаконосъобразен, а съдът е постановил неправилно
решение, което се моли да бъде отменено, както и потвърдения с него ЕФ. В
открито съдебно заседание не се явява жалбоподателят. В молба-становище от
14.01.2022г. поддържа жалбата си.
Ответникът по касация-
ОД на МВР-Шумен в открито съдебно заседание чрез упълномощен процесуален
представител изразява становище за неоснователност на касационната жалба.
Представителят на Шуменска Окръжна
Прокуратура намира, че жалбата е процесуално допустима, а разгледана по същество
е неоснователна. Излага аргументи, че решението на районния съд е валидно,
допустимо и правилно и моли същото да бъде оставено в сила.
Настоящата съдебна инстанция, след
като прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея оплаквания,
становищата на страните, събраните по делото доказателства и извърши
проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл.218 и
чл.220 от АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е допустима,
като подадена в законоустановения срок по чл.211, ал.1 от АПК от легитимирано
лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно разпоредбата на
чл.210 ал.1 от АПК и при спазване на изискванията на чл.212 от АПК. Разгледана
по същество, същата се явява неоснователна.
Съображенията за това са следните:
С обжалваното решение е потвърден Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение,
установено с автоматизирано техническо средство серия ***, издаден от ОД на
МВР-Шумен, с който основание чл.189 ал.4, във вр. с чл.182 ал.1 т.4 от ЗДвП на
жалбоподателя Т. е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 400
лева, за извършено нарушение на чл.21 ал.1 от ЗДвП.
За да постанови
това решение, въззивният съд е установил, че в електронния фиш е констатирано
административно нарушение извършено на 16.05.2019г. в 17.41 часа в гр.Шумен,
ул.“Софийско шосе“ до Хиподрум в посока на движение изхода от гр.Шумен.
Жалбоподателят управлявал МПС– лек автомобил марка„***“ модел „***“ с рег.№***
с 81 км/ч, при въведено ограничение на скоростта 50 км/ч., съответно при
превишаване на разрешената скорост с 31 км/ч, което нарушение било установено и
заснето с автоматизирано техническо средство АТТС “ARH CAM S1” №1174с3. Съставена била снимка, приложена по делото с №
11743С3/0076140 на 16.05.2019г., като в същата е отразена измерена скорост 84
км/ч., с превишение 34 км/ч. При издаване на ЕФ е отчетена допустимата грешка
от +/- 3 км/ч. превишение, в полза на нарушителя. При направена справка
било установено, че собственик на автомобила е И.Д.И., по отношение на
който бил съставен първоначално ЕФ серия К № 2772879, като на 05.03.2021г. от
собственика била попълнена Декларация, в която се посочва, че на визираната в
ЕФ дата, автомобилът е бил управляван от Д.И.Т.. За заснето нарушение, от
ОДМВР– гр.Шумен бил издаден електронен фиш серия ***, в който при текстовото описание на нарушението
са посочени дата, час и място на извършване, техническото средство,
с което е установено, разрешената скорост на движение от 50 км/ч. в населено
място, установена скорост на движение и превишението, като била отчетена
допустимата грешка при измерването. На жалбоподателя, на основание чл.189 ал.4,
във вр. с чл.182 ал.1 т.4 от ЗДвП, е наложено административно наказание „глоба“
в размер на 400 лева, за извършено нарушение на чл.21 ал.1 от ЗДвП. Фишът
бил връчен на жалбоподателя на 14.06.2021г. и оспорен в законовоустановения
срок пред компетентния съд.
Съдът е приел, че
фактът на ограничението на скоростта и мястото на нарушението са безспорно
установени от Протокол за използване на автоматизирано техническо средство,
съставен от служител на ОДМВР Шумен, както и от приложената снимка на процесния
автомобил в движение и снимка на позиционираното на пътя техническо средство. Въз
основа на тази фактическа обстановка, съдът е направил извод, че при издаване
на оспорения електронен фиш не са допуснати нарушения на процедурните правила. ЕФ
е съставен съгласно утвърдения образец и в пълно съответствие с чл.189 ал.4 от ЗДвП. Нарушението, за което е санкциониран жалбоподателят е безспорно
установено чрез допустимо от закона изправно техническо средство. Съдът е счел
за неоснователни възраженията на жалбоподателя за допуснати нарушения на
материалния закон и на административно-производствените правила и потвърдил
изцяло електронния фиш, като правилен и законосъобразен.
Настоящият
състав намира, че въззивният съд е направил обстоен анализ на фактите и
правилно е установил фактическата обстановка, респективно на тази база е
направил правилни и законосъобразни правни изводи в постановеното от него
решение, поради което същите не следва да бъдат изцяло преповтаряни и на осн.
чл.221 ал.2 от АПК, препраща към мотивите на първоинстанционния съд. Не са налице твърдените от жалбоподателя
бланкетни мотиви на съда. Действително е допусната техническа грешка,
изразяваща се в абзац в края на решението, съдържащ имена на трето лице като
първи собственик на ирелевантен по делото автомобил, но между страните няма
спор по отношение на собствеността на процесния автомобил и в описанието на
фактическата обстановка на казуса в решението, същата е била правилно
установена. Допуснатата грешка не представлява основание за отмяна на
решението.
Съдът
намира за неоснователни доводите на касатора за порочност на електронния фиш,
поради допуснати съществени процесуални нарушения при издаването му. Съгласно Тълкувателно решение № 1 от
26.02.2014г. на ВАС по т. д. № 1/2013 г., легалната дефиниция на понятието
"електронен фиш" се съдържа в §1 от ДР на ЗАНН, възпроизведена и в §6, т.63 от ДР на ЗДвП.
Електронният фиш е електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или
друг носител, създадено чрез административно-информационна система въз основа
на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически
средства. Определението
за ЕФ е изведено въз основа на понятието писмен документ, разглеждан като
материализирано с писмени знаци изявление. По силата на изрична правна норма,
законодателят е придал на ЕФ статута на документ, който следва да съдържа
определени реквизити. Той се приравнява към АУАН и НП само по отношение на
правното си действие (съгласно чл.189 ал. 11 ЗДвП), но не и по форма,
съдържание, реквизити и процедура по издаване. По отношение на формата на
електронния фиш следва да се приемат за задължителни само посочените в чл.189
ал. 4 изр.2 ЗДвП реквизити. В настоящия казус е издаден електронен фиш с всички
изискуеми реквизити, поради което следва да се приеме че е налице официален
диспозитивен документ, с който законодателно е предвидено да се налагат
административни наказания. Сред задължителните реквизити на ЕФ не са посочване
на компетентен съд и срок за обжалване, както се твърди в касационната жалба.
Освен това, предвид развиващото се на втора инстанция производство по обжалване
на ЕФ е явно, че липсата на такова указание не е довела до нарушаване на
процесуалните права на жалбоподателя, понеже същият ги е упражнил в максимална
степен.
Съгласно т.65 от ДР на ЗДвП
"Автоматизирани технически средства и системи" са уреди за контрол,
работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за
измерванията, които
установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на
контролен орган. Административно-наказващия орган е приложил действащата
законова разпоредба, която е била нарушена и е наложил санкция в абсолютния размер,
предвиден от законодателя. От събраните по делото доказателства се
установява, че нарушението е установено и заснето с годно техническо средство мобилна
система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение, заснемаща видеоклип
или поредица от снимки с висока разрешителна способност, като всеки материал
съдържа информация за дата, час, местоположение, измерена скорост и др. Съдът
установи, че номерът на техническото средство е надлежно посочен в
електронния фиш, а
именно №1174с3.
Същият номер фигурира и в Протокол № 75-С-ИСИ/29.10.18г. от проверка на
мобилната система и Протокол № 869р-2960 от 21.06.2019г. за използване на
техническото средство. В настоящия казус е спазено
изискването на чл.10 ал. 1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. за условията
и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол
на правилата за движение по пътищата, въвеждаща изискването за всяко използване
на мобилно АТСС за контрол, да се попълва протокол. Протоколът е съставен по
Приложение към чл.10 ал.1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. и същият е доказателството, посредством което се
установява мястото и времето на извършване на нарушението, вида на АТСС, с
което е заснето нарушението, посоката на движение, в която се осъществява
контрола, въведените ограничения и мястото на което е поставено мобилното АТСС.
На кадрите от снимковия материал, се наблюдава ясно номерът на автомобила,
визиран в електронния фиш, чието разположение и посока на движение в момента на
сработването на мобилното средство за видеоконтрол, изключват съмнение чия
скорост е регистрирало АТСС, тъй като заснемането е осъществено при приближаващ
трафик, съответен на движението на превозното средство на жалбоподателя към
изхода на гр.Шумен. Съгласно презупцията по чл.189 ал. 15 от ЗДвП, снимковият
материал, изготвен с техническо средство или система, заснемаща или записваща
датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно
средство, съставлява годно веществено доказателствено средство в
административно наказателния процес. Поради което, съдът намира, че
нарушението, свързано с неспазване на ограничение на скоростта и авторството на
нарушителя са безспорно установени и връчването на фиша със значително
закъснение не може да повлияе на тези обстоятелства, каквито твърдения се
правят в жалбата.
Съдът намира за неоснователни доводите на
касатора за порочност на електронния фиш, поради допуснати съществени
процесуални нарушения при връчването му две години след извършване на
нарушението. Изискванията на чл.34 от ЗАНН са свързани само и единствено с
производството по издаване на НП, започващо със съставянето на АУАН.
Законодателят изрично е записал, че не се образува административно-наказателно
производство, ако не е съставен акт за установяване на нарушението в
продължение на три месеца от откриване на нарушителя или ако е изтекла една
година от извършване на нарушението и че образуваното
административнонаказателно производство се прекратява, ако не е издадено
наказателно постановление в шестмесечен срок от съставянето на акта. Доколкото
ЗАНН не предвижда изрична регламентация на института на давност за погасяване
на административно-наказателното преследване (извън сроковете за съставяне на
АУАН и издаване на НП), предвид указанията, дадени с Тълкувателно постановление
на ВАС и ВКС №1/27.2.2015г., в производството по издаване и обжалване на
електронните фишове, следва да намерят приложение текстовете на чл.80 и чл.81
от НК. В случая, съгласно чл.80 ал.1 т.5 от НК, обикновената давност е три
години, а абсолютната- четири години и половина. Видно от датата на извършване
на нарушението– 16.05.2019г., към настоящия момент не е изтекъл нито един от
двата срока, предвид прекъсването на давността с действие
на надлежните органи, предприето за преследване спрямо жалбоподателя. В закона
не е предвидено налагане на административно наказание единствено на лицата
притежаващи свидетелство за управление на МПС, поради което аргументът в
касационната жалба, че жалбоподателят вече не притежава такова и съответно липсва
превъзпитателната роля на санкцията, не се споделя от съда.
Не е
основателно и твърдението, че като смегчаващо отговорността обстоятелство е
следвало да бъде отчетен фактът, че мястото на нарушението е няколко метра пред
табелата, указваща край на населено място и в тази отсечка няма жилищна зона,
пътникопоток и заведения, съответно нямало предпоставки за възникване на
нарушения. Съгласно чл.6 ал.1 от ЗДвП,
участниците в движението съобразяват своето поведение със сигналите на
длъжностните лица, упълномощени да регулират или да контролират движението по
пътищата, както и със светлинните сигнали, с
пътните знаци и с пътната маркировка. Съгласно чл.21 ал.1 от ЗДвП, посочен
като нарушен в процесния ЕФ, допустимата скорост на движение в населени места е
50 км/ч. Следователно, водачът е бил длъжен да съобрази избора на скорост на
управление на превозното средство с въведените ограничения, произтичащи от движение
в рамките на гр.Шумен, а не с други обстоятелства като наличие на жилищна зона,
обществени заведения и пешеходци, и след като не го е сторил е осъществил
фактическия състав на нарушението по чл.182 ал.1 т.4 от ЗДвП- превишаване на
разрешената максимална скорост в населено място с над 31 km/h.
По гореизложените
съображения настоящата инстанция намира, че решението на районния съд е
постановено в унисон с материалния закон и при съблюдаване на
съдопроизводствените правила, поради което не са налице сочените в касационната
жалба основания за отмяната му. Въз основа на изложеното касационната жалба се явява неоснователна и следва да бъде
отхвърлена, а обжалваното съдебно решение като законосъобразно и правилно следва
да бъде оставено в сила.
При този изход на
делото претенцията за присъждане на юрисконсултско възнаграждение на ответната
страна е основателна и следва да бъде уважена в хипотезата на чл.63д ал. 4 от ЗАНН в размер на 80 лв. на осн. чл.78 ал.8 от ГПК, вр. чл.37 от Закона за
правната помощ, вр. чл.24 от Наредбата за заплащане на правната помощ.
Водим от горното и на
основание 63в от ЗАНН и чл.221 ал.2 от
АПК, Шуменският административен съд
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ в сила Решение № 192 от 18.10.2021г., постановено по АНД №
1189/2021г. по описа на Районен съд- гр.Шумен.
ОСЪЖДА Д.И.Т., ЕГН ********** *** да заплати на ОД на МВР-
гр.Шумен, юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 /осемдесет лева/ лв.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:........................ ЧЛЕНОВЕ:1. .......................
2.
......................
ЗАБЕЛЕЖКА: Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване. Влязло в сила на 28.01.2022г.