Присъда по дело №417/2019 на Районен съд - Харманли

МОТИВИ 

 

към Присъда № 37 от  02.12.2019 г. на Районен съд – Харманли, постановена по н.о.х.д. № 417 по описа за 2019 година.

 

Районна прокуратура – Харманли е внесла срещу подсъдимия И.Ю.М. с ЕГН ********** обвинителен акт, с който на същия му е предявено обвинение за извършено престъпление по 343б, ал. 2, вр. ал. 1 от Наказателния кодекс за това, че на  27.07.2019 г. около 16:25 часа в землището на гр. Маджарово, по общински път № 50339 в посока с.Сеноклас, общ. Маджарово управлявал моторно превозно средство - лек автомобил марка „Мерцедес 190 Д" с рег.№ X 7357 АТ с концентрация на алкохол в кръвта си над 0,5 на хиляда, а именно -3,06 (три цяло и нула шест) на хиляда, установено по надлежния ред, съгласно Наредба № 1 от 19.07.2017г. за реда за установяване употреба на алкохоли/или наркотични вещества и техни аналози (обн.ДВ, бр.61/28.07.2017г., в сила от 29.09.2017г. и изм. и доп. в ДВ, бр.81/02.10.2018г., в сила от 06.10.2018г.), чрез техническо средство „Дрегер 7510" с фабричен № АRВА 0070, след като е осъден с влязло в сила на 07.04.2010г. споразумение № 26/07.04.2010г. по НОХД № 20/2010г. по описа на РС - Ивайловград, за деяние по ал.1 на чл.343б от НК.

В съдебно заседание пред Районен съд – Харманли  представителят на Районна прокуратура –Харманли, в хода на съдебните прения, поддържа    обвинението  във вида, в който е предявено. Счита, че то било доказано по несъмнен начин, като не излага конкретен анализ на доказателствата, тъй като производството било по реда на особените производства, по глава 27 от НПК, тпо чл.371, т.1 НПК. След анализ на установените смекчаващи вината обстоятелства и отегчаващи отговорността такива, предлага съдът, след като признае подсъдимия за виновен по повдигнатото му обвинение, да му определи наказание „ Лишаване от свобода” под предвидения минимум в наказателния кодекс, което  подсъдимият да изтърпи при първоначален „общ” режим. Заявява становище за кумулативно предвиденото наказание „Глоба“, която да бъде определена в размер около минимума, както и прилагане  на разпоредбата на чл. чл. 343г, вр. чл. 343б, ал. 1, вр. чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК  и налагане на наказание „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 1 година.

Защитникът на подсъдимия И.Ю.М. с ЕГН **********– адв. Димитър Георгиев от АК – Хасково счита, че  подзащитният му  за първото осъждане е реабилитиран по реда на чл.86, ал.1 НК, а за останалите две осъждания била приложима нормата на чл.88а от НК, поради което моли да бъде  оправдан по повдигнатото му обвинение. Алтернативно прави искане за осъждане  по повдигнатото му обвинение  и налагане на наказание „ лишаване от свобода” под минимума. При налагане на наказанието съдът следвало да съобрази разпоредбата на чл.66, ал.1 от НК, тъй като били налице предпоставките на закона за прилагането му.

Подсъдимият И.Ю.М. заявява, че желае да се проведе съкратено съдебно следствие по реда на чл.370 и сл. от НПК и то при условията на чл.371 т.2 от същия, като се признава за виновен по така предявеното му обвинение, заявява, че признава всички факти, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и дава съгласие да не се събират доказателства за проверка на същите. Декларира съгласие самопризнанието му и всички събрани на досъдебното производство доказателства да се ползват при постановяване на присъдата. В хода на съдебните прения се придържа към заявеното от неговия защитник. В даденото му право на последна дума изразява съжаление за стореното и моли съда да му наложи минимално наказание.

ХАРМАНЛИЙСКИЯТ  РАЙОНЕН СЪД, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид становищата и възраженията на страните, намира за установено следното от фактическа страна:

Подсъдимият И.Ю.М.  е роден на ***г***, българин, български гражданин, грамотен със средно образование, женен, пенсионер, живущ ***, с ЕГН **********, осъждан,

Видно от приложената по делото Справка за съдимост, рег. № 163, издадена от Районен съд – Харманли  на 09.08.2019г. със съдебни бюлетини (л.47-51) подсъдимият М. е осъждан. Видно от пункт № 2 от справката по НОХД№ 20/2010г. на Районен съд - Ивайловград със споразумение № 26/07.04.2010г, в сила от 07.04.2010г подс. И.Ю.М.  е признат за виновен, че на 23.03.2010 год. управлявал МПС лек автомобил с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда - 1,62 на хиляда, установено по надлежния ред -престъпление по чл.343б, ал.1 от НК и му е наложено наказание „Лишаване от свобода" за срок от 3/три/ месеца. На основание чл.66, ал.1 от НК изпълнението на наказанието е отложено за срок от З/три/ години. На основание чл.343г от НК налага наказание "Лишаване от право да управлява МПС" за срок от 6/шест/ месеца. Видно от пункт № 3 от справката по НОХД № 980/206г. на Окръжен съд Хасково с Присъда №6/03.02.2017г, в сила от 20.02.2017г за престъпление по чл.304а, вр. чл.304, ал.1 от НК извършено на 16.09.2016 год.в с.Долно Брястово, общ.Минерални бани, обл.Хасково на подс. И.Ю.М.  е наложено наказание "Пробация " при следните пробационни мерки:"задължителна регистрация по настоящ адрес" за срок от 7/седем/ месеца с периодичност 2/два/ пъти седмично и "задължителни срещи с пробационен служител" за срок от 7/седем/ месеца. Наказанието е изтърпяно на 02.10.2017 год. От събраните за подсъдимия характеристични данни се установява, че по отношение на същия има данни за регистрирани криминални прояви и има три регистрации през 1992г. за кражба,2010г. за управление на МПС с концентрация на алкахал на 1,2 промила и за подкуп на длъжностно лице по чл.304 от НК през 2016г. От приложената справка водач/нарушител издадена от Сектор „ПП“ при ОД на МВР – Хасково се установява, че подсъдимият И.Ю.М.   е правоспособен водач на моторно превозно средство, но за същия има регистрирани нарушения на правила за движение по ЗДвП със съставяне на актове за установяване на административно нарушение, съответно издаване на наказателни постановления въз основа на тях, издавани са фишове и заповеди за принудителни административни мерки. В подадената декларация за семейно и материално положение и имотно състояние сочи, че получава пенсия за осигурителен стаж и възраст в размер на 490,00 лева, притежава  недвижимо имущество- апартамент с площ 73 кв.м. в гр. Маджарово, лек автомобил „ Мерцедес” с рег. № Х 7357 АТ.

На 27.07.2019 г. около 16:25 часа в землището на гр. Маджарово, по общински път № 50339 в посока с.Сеноклас, общ.Маджарово подс. И.Ю.М.  управлявал моторно превозно средство - лек автомобил марка „Мерцедес 190 Д" с рег.№ X 7357 АТ когато е спрян за проверка от свид.З.Т.М.(л.7) - мл.автоконтрольор и свид.Д.А.С.(л.8) - полицай и двамата служители в РУ - Харманли при ОД на МВР - Хасково в изпълнение за задълженията си по ЗМВР и ЗДвП.

При проверката на място полицейаските служители установили, че подс. И.Ю.М.  е във видимо нетрезво състояние - завален говор и дъх с мирис на алкохол. Съгласно Наредба № 1 от 19.07.2017г. за реда за установяване употреба на алкохоли/или наркотични вещества и техни аналози (обн.ДВ, бр.61/28.07.2017г., в сила от 29.09.2017г. и изм. и доп. в ДВ, бр.81/02.10.2018г., в сила от 06.10.2018г.), свид.З.Т.М.(л.7) - мл.автоконтрольор, с техническо средство „Дрегер 7510" с фабричен № ARBA 0070 в 16:28часа изпробвал подс. И.Ю.М. , като техническото средство отчело наличие на алкохол в издишания въздух от обвиняемия в количество 3,06 на хиляда промила, видно и от разпечатката на техническото средство(л.16). За констатираното наличие на алкохол свид. З.Т.М.(л.7) - мл.автоконтрольор издал на подс. И.Ю.М.  - Талон за изследване № 0058236(л.14), в който обвиняемия собственоръчно написал, че приема показанията на техническото средство и заявил пред полицейските органи, че не желае да дава кръв за химическо изследване.

За деянието е съставен АУАН(л.13) с който са били иззети като доказателства СУМПС, контролен талон, СРМПС част II, 2бр. рег.табели с номер Х7357АТ , всички собственост на подс. И.Ю.М. .

Видно от протокола(л.15) техническо средство „Дрегер 7510" с фабричен № ARBA 0070 е преминало успешно техническа проверка в лаборатория на 24.04.2019г. със срок на валидност 6 месеца.

Видно от съдебния протокол (л.42-43) от 07.04.2010г. по НОХД № 20/2010г. по описа на Районен съд - Ивайловград е одобрено споразумение № 26/07.04.2010г, в сила от 07.04.2010г. с което подс. И.Ю.М.  е признат за виновен за това, че на 23.03.2010год. на полицейски пост яз."Ивайловград" по път III 597 управлявал МПС - лек автомобил с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда - 1,62 на хиляда, установено по надлежния ред с техническо средство „Дрегер 7410" с фабр.№ ARSM 0122с което е осъществил престъпление по чл.343б, ал.1 от НК и му е наложено наказание „Лишаване от свобода" за срок от 3 /три/ месеца. На основание чл.66, ал.1 от НК изпълнението на наказанието е отложено за срок от 3/три/ години. На основание чл.343г от НК налага наказание "Лишаване от право да управлява МПС" за срок от 6/шест/ месеца.

Изложената фактическа обстановка се доказва по безспорен начин от събраните на досъдебната и съдебната фаза на производството писмени доказателства, посочени на съответното място по- горе, както и  от приобщените  доказателствата по делото по реда на  чл. 283 от НПК, писмени материали, съдържащи се в досъдебното производство: от документите - уведомителни писма (л.1-2), докладна записка (л.3),справки на нарушител (л.10-12), АУАН (л.13), талон за изследване (л.14), протокол от лаборатория за проверка на СИ (л.15), резултати от техн. Средство (л.16), справка за регистрация на МПС (л.17), характеристична справка за подс.лице (л.23), декларация за СМПИС (л.24), справка за съдимост на подс.лице (л.26), постановление за преобразуване на БП в ДП (л.31), справки за нарушител(л.37-39), съдебен протокол (л.42-43), справка съдимост със съдебни бюлетини на подсъдимото лице (л.47-51) и от гласните доказателства - свидетелските показания на З.Т.М.,Д.А.С. всички преценени във връзка с изявленията на подсъдимият  И.Ю.М.  по реда на 371, т. 2 НПК и подкрепящи направеното от него в съдебната фаза признание на фактите и обстоятелствата, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.

На първо място, съдът приема като достоверни обясненията на подсъдимия И.Ю.М. , макар и лаконични, относно факта на консумиране на алкохол, за извършената проверка от свид.З.Т.М.(л.7) - мл.автоконтрольор и свид.Д.А.С.(л.8) - полицай и двамата служители в РУ - Харманли при ОД на МВР - Хасково в изпълнение за задълженията си по ЗМВР и ЗДвП. В този смисъл, следва да се има предвид, че освен средство за защита, обясненията на подсъдимия по делото съставляват и доказателство, като следва да се обсъждат и ценят с оглед останалия събран в хода на разследването доказателствен материал. Поради тези съображения, настоящият съдебен състав кредитира обясненията на подс. И.Ю.М. в посочената по – горе част, като безпротиворечиви на приобщените по делото писмени доказателства и ги възприема за достоверни. Съдът дава вяра на изложеното от подсъдимия  по отношение на главните факти, подлежащи на изследване в наказателния процес, предвид характера на повдигнатото обвинение и признаците от обективна страна от състава на престъпление по чл. 343б, ал. 2, вр. ал. 1 от НК, под който деянието е подведено. По – специално относно факта на консумиране на алкохол и управление на моторното превозно средство на 27.07.2019 г. около 16:25 часа в землището на гр. Маджарово, по общински път № 50339 в посока с.Сеноклас, общ.Маджарово - лек автомобил марка „Мерцедес 190 Д" с рег.№ X 7357 АТ. В тази част обясненията на подсъдимия относно съставомерните факти намират опора в изложеното от свид. З.Т.М.(л.7) - мл.автоконтрольор и свид.Д.А.С.(л.8) - полицай и двамата служители в РУ - Харманли при ОД на МВР – Хасково, а показанията на изброените свидетели настоящият съдебен състав кредитира с доверие при обосноваване на фактическите си изводи като логически последователни и безпротиворечиви на приобщените по делото писмени доказателства, а така също и помежду си, досежно основните моменти, включени в предмета на изследване – консумиране на алкохол и последващо управление от страна подсъдимия на моторно превозно средство и за предприетите действия в хода на извършената проверка. Впрочем, фактите и обстоятелствата изложени в гласните и писмени доказателствени източници не се оспорват от подсъдимия и неговия защитник, като същите са изцяло признати от тях.

Настоящият съдебен състав намира, че въз основа на така възприетата фактическа обстановка и след обсъждане на направените доводи относно съста-вомерността и правната квалификация на извършените деяния, прокурорът е 

направил законосъобразен извод в акта по чл. 246НПК, че подсъдимият подсъ-димия И.Ю.М. с ЕГН ********** е осъществил деяние, което да бъде субсумирано под състава на престъпление по чл. 343б, ал. 2, вр. ал1 от Наказателния кодекс, за което същият е привлечен към наказателна отго-ворност, поради следните доводи от правна страна:

За да бъде осъществен съставът на престъпление, предвиден в цитираната разпоредба, за което на подсъдимия е било повдигнато обвинението, е необходимо деецът да управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта си над 0,5 на хиляда, установено по надлежния ред, след като е осъден с влязла в сила присъда за деяние по ал. 1 на чл. 343б от Наказателния кодекс.

Като елемент от състава на престъплението в закона е посочена точно определена величина в границата на минимума, за съдържанието на алкохол в кръвта на дееца – 0.5 промила, очертаващи наказателната му отговорност, по цитираната разпоредба. Следователно точното й определяне е от съществено значение за характера на отговорността на дееца. Тази величина следва да се установи по несъмнен начин само с предвидените от закона средства. Без каквото и да е съмнение е, че надлежният ред за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта в релевантното количество от над 0.5 на хиляда, достатъчно за съставомерност по текста на чл. 343б, ал. 2, вр. ал. 1 от НК, е този по Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване на употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози. При проверката на място полицаите установили, че подс. И.Ю.М. с ЕГН ********** е във видимо нетрезво състояние - завален говор и дъх с мирис на алкохол. Съгласно Наредба № 1 от 19.07.2017г. за реда за установяване употреба на алкохоли/или наркотични вещества и техни аналози (обн.ДВ, бр.61/28.07.2017г., в сила от 29.09.2017г. и изм. и доп. в ДВ, бр.81/02.10.2018г., в сила от 06.10.2018г.), свид.З.Т.М.(л.7) - мл.автоконтрольор, с техническо средство „Дрегер 7510" с фабричен № ARBA 0070 в 16:28 часа изпробвал И.Ю.М. с ЕГН **********, като техническото средство отчело наличие на алкохол в издишания въздух от подсъдимия в количество 3,06 на хиляда промила, видно и от разпечатката на техническото средство (л.16 от ДП). За констатираното наличие на алкохол свид. З.Т.М. (л.7) - мл. автоконтрольор издал на И.Ю.М. с ЕГН ********** Талон за изследване № 0058236 (л.14), в който подсъдимият собственоръчно написал, че приема показанията на техническото средство и заявил пред полицейските органи, че не желае да дава кръв за химическо изследване. Фактът на наличие на алкохол в издишания въздух от подсъдимия в количество 3,06 на хиляда промила, в подкрепа на който е отнесено и съдържанието на съставения акт за установяване на административно нарушение, който доколкото е редовен от външна страна, има   доказателствена сила, без да се влиза в подробен анализ в кои случаи е обвързваща, съгласно предвиденото в специалния закон – Закона за движението по пътищата, когато се касае за наказателни производства. Следователно не е налице колебание у съда относно факта на употреба от страна на подсъдимия на алкохол и концентрацията и, а и тези факти освен, че са доказани по безспорен начин, не се оспорват. В тази връзка доказателствата са категорични и не оставят съмнение, включително и относно хронологията и последователността в процеса на извършване на теста за установяване употребата на алкохол и точната концентрация.

С оглед изложеното, установен без съмнение в хода на съдебното следствие, пред първоинстанционния съд, е фактът на употреба от страна на подсъдимия на алкохол и то в количество, довело до наличие на съдържание на етилов алкохол в концентрация над допустимата от закона, визирана в разпоредбата на чл. 343б от НК, а именно 3.06 на хиляда.

За да бъде осъществено деянието, криминализирано в цитираната норма е необходимо деецът, освен да е употребил алкохол, в резултат на което концентрацията в кръвта му да бъде над 0.5 на хиляда, да е управлявал моторно превозно средство. Последното налага анализ, кога всъщност е налице управление на моторно превозно средство, изпълващо със съдържание основания елемент на изпълнителното деяние на състава на престъпление по чл. 343б НК, за който подсъдимият е привлечен към наказателна отговорност.

Според дадените разяснения в Постановление № 1 от 18.01.1983 г. на Пленума на ВС, съставляващо част от съдебната практика по въпроса, имащо задължителен за съдилищата характер, понятието „управление“, употребено в чл. 342, ал. 1 от НК, включва всички действия или бездействия с механизмите и приборите на превозното средство, както и задължителните указания на оправомощените лица, когато тези действия или бездействия са свързани с опасност за настъпване на съставомерни последици, независимо дали превозното средство или бойната или специалната машина се намира в покой или в движение. Това тълкуване на понятието „управление” настоящият съдебен състав счита, че би могло и следва да бъде приложено и по отношение на изпълнителното деяние, визирано в текста на основания състав по чл. 343б, ал. 1 от НК, съответно и по ал. 2 от същата норма. Това приложение обаче следва да е съответно, предвид спецификите от обективна страна на отделните транспортни престъпления и в частност на това по чл. 343б от НК. Последното се явява престъпление на просто извършване, т.е. за да бъде осъществен състава на престъпление не се изисква настъпването на някакъв престъпен резултат, т.е. липсва предвиждане на съставомерни последици.

По делото се установи, както от гласните доказателствени средства, така и от обясненията на  самия подсъдим, дадени в хода на досъдебното производство, съдържащо признание на факта, че той именно е управлявал процесния лек автомобил марка „Мерцедес 190 Д" с рег.№ X 7357 АТ при извършване на проверката, а оттам наличието на деяние и неговото авторство, което анализирано в съвкупност с писмените доказателства, отнасящи се до съдимостта на подсъдимия, обуславя преценката за наличието на деяние по чл. 343б, ал. 2, вр. ал. 1 от НК. Тази правна квалификация е подбрана от представителя на държавното обвинение обосновано и в съответствие с материалния закон. Подс. И.Ю.М. с ЕГН ********** е осъждан с Присъда №57/24.11.1992г. по НОХД № 54/1992г.  на Районен съд гр.Харманли, в сила от 09.12.1992г., за което осъждане е реабилитиран на основание чл.86, ал.1 от НК.

Видно от пункт № 2 от справката по НОХД№ 20/2010г. на Районен съд - Ивайловград със споразумение № 26/07.04.2010г, в сила от 07.04.2010г. подс. И.Ю.М. е признат за виновен, че на 23.03.2010 год. управлявал МПС лек автомобил с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда - 1,62 на хиляда, установено по надлежния ред -престъпление по чл.343б, ал.1 от НК и му е наложено наказание „Лишаване от свобода" за срок от 3 /три/ месеца. На основание чл.66, ал.1 от НК изпълнението на наказанието е отложено за срок от 3 /три/ години. На основание чл.343г от НК налага наказание "Лишаване от право да управлява МПС" за срок от 6/шест/ месеца. Видно от пункт № 3 от справката по НОХД № 980/206г. на Окръжен съд Хасково с Присъда №6/03.02.2017г, в сила от 20.02.2017г за престъпление по чл.304а, вр. чл.304, ал.1 от НК извършено на 16.09.2016 год.в с.Долно Брястово, общ.Минерални бани, обл.Хасково на подс. И.Ю.М. е наложено Наказание "Пробация" при следните пробационни мерки: "задължителна регистрация по настоящ адрес" за срок от 7/седем/ месеца с периодичност 2/два/ пъти седмично и "задължителни срещи с пробационен служител" за срок от 7/седем/ месеца. Наказанието е изтърпяно на 02.10.2017 год.

Съгласно разпоредбата на чл.88а, ал.4 от НК когато лицето е извършило две или повече престъпления, за които не е реабилитирано, осъждането и последиците му се заличават след изтичане на предвидените в предходните алинеи срокове за всички осъждания. За осъждането на подсъдимия И.Ю.М. с ЕГН ********** с Присъда №6/ 03.02.2017г, по НОХД № 980 /2016г., на ОС – Хасково, в сила от 20.02.2017г за престъпление по чл.304а, вр. чл.304, ал.1 от НК извършено на 16.09.2016 год. не е настъпила реабилитация за подсъдимия, тъй като  наложеното наказание ”пробация” е изтърпяно на 02.10.2017г., като срокът по чл.88а, ал.4, вр. чл.82, ал.1,т.5 от НК  изтича на 02.10.2019г., т.е. реабилитационния срок изтича след датата на  инкриминираното деяние предмет на повдигнатото му обвинение по настоящото наказателно дело, което  е извършено на 27.07.2019г.

Според Решение № 216/04.06.2015 г. по н.д. № 647/2015 г. на І н.о. на ВКС. реабилитацията е правен институт, който засяга и се разпростира върху юридическия статус на личността като цяло, в този смисъл не е възможно да настъпи реабилитация само за едно престъпление, а за други - не, в този аспект е и законовото разрешение в чл.88а ал.4 от  НК. Следователно след като не е настъпила реабилитация за подс. И.Ю.М. с ЕГН **********   по НОХД № 980/2016г., на ОС – Хасково, не може да настъпи реабилитация и за осъждането на подс. И.Ю.М. с ЕГН **********  по НОХД № 20/2010г. на Районен съд - Ивайловград със споразумение № 26/07.04.2010г, в сила от 07.04.2010г. за подс. И.Ю.М., което съставлява първият аргумент. На второ място наложеното наказание по НОХД № 20/2010 г. е с изпитателен срок от 3 години съгласно чл. 66 НК, а съгласно ал. 3 на чл. 88а НК в този случай срокът по ал. 1 започва да тече от деня, когато е изтекъл изпитателния срок. Доколкото присъдата по това осъждане е влязла в сила на 07.04.2010г. и в реабилитационният срок по чл. 88а, ал. 4, във вр. чл.82, ал.1, т.4 от НК, който започва да тече  след изтичането на пет години от деня, в който е изтекъл изпитателният срок на „условното осъждане”  осъденият  е извършил ново умишлено престъпление, за което се предвижда наказание лишаване от свобода и това е престъплението по чл.304а, вр. чл.304, ал.1 от НК извършено от подс. И.М. на 16.09.2016 год. за което е осъден с Присъда №6/03.02.2017г, по НОХД № 980/2016г., на ОС – Хасково, в сила от 20.02.2017г., за  това осъждане също не е настъпила реабилитация, респ. не може да настъпи такава и по смисъла на чл. 88а, ал. 4 НК в смисъла, който законът влага в понятието за „всички осъждания“.

От субективна страна подсъдимият е извършил деянието виновно при условията на единствено възможната в случая форма на умисъла - пряк умисъл. Същият е съзнавал факта на употреба на алкохол от негова страна на 27.07.2019г., установен с техническо средство „Дрегер 7510" с фабричен № ЛЯВА 0070, след като е осъден с влязло в сила на 07.04.2010г. споразумение № 26/07.04.2010г. по НОХД № 20/2010г. по описа на РС - Ивайловград, за деяние по ал.1 на чл.343б от НК. В конкретната хипотеза,  при формиране на умисъла, за които подсъдимият е бил наясно и явяващи се от значение и за преценката и на съда по въпроса, същият целенасочено е предприел и управление на процесното моторно превозно средство, като освен интелектуалния, установен е и волевият момент. Поради това, деянието по чл. 343б,ал. 2, вр. ал. 1 от НК е доказано изцяло и от субективна страна.

При определяне вида и размера на наказанието за подсъдимия, след като деянието бе доказано от обективна и субективна страна, съдът взе предвид: от една страна предвиденото в разпоредбата на чл. 343б, ал. 2, вр. ал. 1 от Наказателния кодекс, в редакцията, действаща към момента на извършване на деянието, предвид законодателните промени, /обн. в ДВ бр. 74/2015 г./, основано на преценката за степента на обществена опасност на деянието, а от друга страна – степента на обществена опасност на дееца и подбудите за извършване на  престъплението. При индивидуализация на наказанието, съдът прецени обстоятелствата, които имат значение за определяне конкретната степен на обществената опасност на деянието и дееца в контекста на отчетената, конкретна стойност на количество алкохол в кръвта 3,06  промила, надвишаваща прага от 0.5 на хиляда, в значителна степен. Като смекчаващи вината обстоятелства съдът прие съдействието на подсъдимия за разкриване на обективната истина и изразеното съжаление, противопоставени на данните за обремененото му съдебно минало, за регистрирани нарушения на правилата за движение по пътищата, високия промил на концентрация на алкохол, а именно 3,06 промила, недобрите характеристични данни за личността му. Преценявайки поотделно и в съвкупност гореизложеното, съобразявайки принципите за законоустановеност и индивидуализация на наказанието и изхождайки от предвидено за гореописаното престъпление наказание „Лишаване от свобода”, съдът прие на подсъдимия И.Ю.М. с ЕГН **********  то да бъде определено при условията на чл. 54 от НК, над предвидения специален минимум за основното наказание, но под средния с оглед все още неизчерпаните възможности за лична и генерална превенция при такъв подход. По този начин, предвиденото в закона наказание “лишаване от свобода” съдът прие да бъде за срок от 1 година и 6 месеца, определено при условията на чл. 58а, ал.1, вр. с чл.54 НК, което да се редуцира с 1/3. По този начин предвиденото в закона наказание “лишаване от свобода” съдът прие да бъде наложено за срок, в предвидения в приложимата правна норма от особената част на НК, а именно 1 / една/ година и 6 / шест/ месеца и като намали така определеното наказание с една трета, определи наказание “лишаване от свобода” за срок от 1 / една/ година, основание чл.57 ал.1 т.3 от ЗИНЗС  да  изтърпи при първоначален "общ" режим. Изложеното по – горе се явява и критерият, по който бе отмерен и размерът на наказанието „глоба“, а именно 500 лева, като в този аспект от дейността бе съобразено от настоящия състав, е подс.  И.Ю.М. получава пенсия за осигурителен стаж и възраст в размер на 490,00 лева и  имущественото състояние на подсъдимия.

На основание чл.343г вр. чл.37 ал.1 т.1 НК съдът лиши подсъдимия И.Ю.М. от правото да управлява моторно превозно средство за срок от две години, считано от момента на изземване на СУМПС - 27.07.2019г. Този срок на наложеното наказание ще принуди подсъдимия И.Ю.М. с ЕГН ********** да преосмисли поведението си като водач и отговорността, която носи при управление на МПС. Очевидно е, че налаганите до момента снизходителни наказания за управление на МПС след употреба на алкохол не са му въздействали предупредително и поправително и същият продължава да омаловажава последиците от същото съставомерно поведение. Въпреки че при управлението на автомобила на инкриминираната дата не е допуснато ПТП, то не може да бъде пренебрегнат риска от причиняване на такова, още повече при установения висок промил на концентрация на алкохол.

Така мотивиран, съдът постанови присъдата по делото.  

 

 

                                                   Съдия: