№ 22447
гр. *************** 11.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 85 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА
ТОШЕВА
при участието на секретаря ИВАНА ЛЮДМ. СТОЕВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА ТОШЕВА
Гражданско дело № 20231110139482 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба /уточнена с молби с вх. № 273634/03.10.2023
г. и с вх. № 303738/27.10.2023 г./ на И. Б. В. срещу Д. Е. Т., с която са предявени следните
осъдителни искове: иск за преустановяване на неоснователните действия на ответницата,
възпрепятстващи достъпа на ищеца през кориД. на таванския етаж до собственото му
таванско помещение № 4, с площ от 16 кв. м., намиращо се на таванския етаж в ниското тяло
на сградата в гр. **********************, чрез осъждане на ответницата да го допусне до
ползване на кориД. към таваните; иск за сумата от 1 784 лв. – обезщетение за имуществени
вреди, настъпили в периода от 21.08.2021 г. до 30.06.2023 г. в резултат на поведението на
ответницата, пречещо на ищеца да упражнява правото си на собственост върху таванско
помещение № 4, с площ от 16 кв. м., намиращо се на таванския етаж в ниското тяло на
сградата в гр. **********************, ведно със законната лихва от 14.07.2023 г. до
окончателното плащане. Претендират се разноските по делото.
Ищецът твърди, че е собственик на самостоятелен обект с идентификатор
68134.100.206.1.21 по действащите КККР, представляващ апартамент в гр.
**********************, ет. 5, заедно със съответните идеални части от общите части на
сградата и от правото на строеж върху поземления имот, както и на складово помещение
към апартамента, представляващо таванско помещение № 4, с площ от 16 кв. м., намиращо
се на таванския етаж в ниското тяло на сградата. Излага, че входът за таванското помещение
е от стълбищната площадка през поставена врата и през коридор, от който се осъществява
достъпът до него и до другите тавански помещения, кухнята за портиера и стаята за
портиера, намиращи се на таванския етаж. Сочи, че преди придобиването на собствеността
1
огледал таванското помещение и го заключил, но след сделката установил, че входната врата
към таванския етаж е заключена от ответницата, която е собственик на таванско помещение
№ 1 и го ползва като жилище заедно със стаите на портиера. Счита, че заключването на
кориД. на таванския етаж от ответницата му пречи да упражнява правото си на собственост
върху неговото таванско помещение, защото го лишава от достъп до него – той не може да
премине през кориД. и да достигне до своя таван, респ. лишава го от правото да ползва
имота си лично или чрез другиго, а така също го лишава и от ползване на общи части на
таванския етаж, каквито притежава в качеството си на собственик на апартамента и
прилежащото му таванско помещение. Твърди, че от липсата на достъп до таванското
помещение е претърпял имуществени вреди, изразяващи се в пропуснатата възможност да
го отдава под наем за сумата от 80 лв. месечно, за което имал сключен договор още от деня
на придобиване на собствеността върху него.
В подадения отговор на исковата молба ответницата оспорва предявените искове.
Оспорва статута на обща част на кориД., до който ищецът иска достъп, при твърдения, че
той е част от нейното жилище, защото още преди 66 години е извършено преустройство на
таванския етаж в ниското крило на сградата в апартамент, състоящ се от една стая, кухня,
антре и клозет, и този апартамент е закупен през 1959 г. от нейните баба и дядо, а
впоследствие към него е приобщено и още едно помещение – таванско помещение № 1.
Излага, че е налице съгласие за това преустройство и никой не се е протИ.поставил на
същото. Посочва, че понастоящем апартаментът представлява самостоятелен обект в сграда
с идентификатор 68134.100.206.1.15 по действащите КККР. Счита, че заключването на
нейния самостоятелен обект и отказът да даде свободен и неограничен достъп до него не
могат да се приемат за неоснователни действия, както и че щом спазва границите на правото
си на собственост, не е налице ограничение на правото на ищеца да упражнява в пълен обем
собствеността си върху съседния на жилището й обект. Твърди, че праводателите на ищеца
не са имали достъп до таванското помещение без нейно съгласие, като при закупуването на
имота ищецът е знаел това, но се домогва да придобие повече права от тях. Оспорва
наличието на причинна връзка между нейното поведение и създаденото положение в
сградата, защото то датира още преди нейното раждане и е резултат от поведението на
праводателите на ищеца и на ответницата. Възразява, че щом ищецът не притежава право на
собственост върху кориД. в качеството му на обща част, то е неоснователен искът за вреди,
като оспорва и настъпването на претендираните имуществени вреди. Моли за отхвърляне на
исковете. Претендира разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
Предмет на делото е спорното материално субективно право – претендираното или
отричано от ищеца право, индивидуализирано от основанието и петитума на иска.
Основанието на иска се определя от съда въз основа на обстоятелствата, на които се
позовава ищецът в исковата молба, за да извлече претендираното право, което свързва със
2
заявения петитум на иска.
В случая ищецът излага фактически твърдения за поведение на ответницата, с което
без тя да отнема владението му върху таванско помещение № 4, намиращо се на таванския
етаж в ниското тяло на сградата в гр. **********************, пречи на достъпа му до него
– заключила е кориД. на таванския етаж, през който се осъществява достъпът, и отказва да
му осигури достъп, с което засяга правото му собственост върху таванското помещение,
прилежащо към неговия апартамент, и върху обща част, каквато е коридорът на таванския
етаж, като същевременно в резултат от поведението й ищецът е претърпял имуществени
вреди във вид на пропуснати ползи от неотдаването на таванското помещение под наем.
Обстоятелствата, на които се позовава ищецът, ведно с формулирания петитум сочат
на извод, че са предявени при условията на обективно кумулативно съединяване следните
осъдителни искове: иск с правно основание чл. 109 ЗС за преустановяване на
неоснователните действия на ответницата, изразяващи се в заключване на кориД. на
таванския етаж в ниското тяло на сградата в гр. ********************** и отказ да
предостави на ищеца достъп до кориД., които действия го възпрепятстват да достигне през
кориД. на таванския етаж до собственото си таванско помещение № 4 и му пречат да
упражнява правото си на собственост, като ответницата бъде осъдена да го допусне до
ползване на кориД. към таваните; иск с правно основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД за осъждане на
ответницата да му заплати сумата от 1 784 лв. – обезщетение за имуществени вреди,
настъпили в периода от 21.08.2021 г. до 30.06.2023 г. в резултат на същото поведение на
ответницата, засягащо правото му на ползване върху таванско помещение № 4.
По иска с правно основание чл. 109 ЗС:
В мотивите към т. 1 от ТР № 4/06.11.2017 г. по тълк. д. № 4/2015 г. на ОСГК на ВКС, е
прието, че негаторният иск като иск за защита на собствеността предоставя правна защита
на правото на собственост срещу всяко пряко и/или косвено неоснователно въздействие,
посегателство или вредно отражение над обекта на правото на собственост, което пречи на
допустимото пълноценно ползване на вещта /имота/ според нейното предназначение, но без
да отнема владението на собственика. С него правото на собственост се защитава от
ограничаване или друго накърняване, което може да се изразява в действие или бездействие.
С предявяването му се цели това неоснователно въздействие да бъде преустановено или да
бъдат премахнати последиците от него.
В Решение № 150/25.05.2011 г. по гр. д. № 551/2010 г. на ВКС, II ГО, е прието, че не
всяко въздействие върху имота може да обоснове основателност на предявения по чл. 109 ЗС
иск, а само онова въздействие, което засяга неоснователно обекта и посредством което
обективно се създават пречки за упражняване на установения правен режим на ползване на
имота, като по този начин се накърняват правата на собственика и се създават пречки
правото на собственост да се упражнява в пълен обем. В същия смисъл са и задължителните
указания, дадени в т. 3 от ТР № 4/06.11.2017 г. по тълк. д. № 4/2015 г. на ОСГК на ВКС,
според които: „За уважаване на иска с правна квалификация чл. 109 ЗС е необходимо
ищецът да докаже, че неоснователното действие на ответника му пречи да упражнява своето
3
право“. В мотивите към т. 3 от същото тълкувателно решение е прието, че двете
задължителни условия за уважаването на иска са неоснователността на действията на
ответника по негаторния иск и създаването на пречки за собственика да упражнява правото
си на собственост в неговия пълен обем. Ако действията на ответника са основателни, няма
да е налице хипотезата на чл. 109 ЗС. Същото ще бъде, ако действията са неоснователни, но
не създават пречки на собственика. Следователно за уважаването на този иск във всички
случаи е необходимо ищецът да докаже, не само че е собственик на имота и че върху този
имот ответникът е осъществил неоснователно въздействие /действие или бездействие/, но и
че това действие или бездействие на ответника създава за ищеца пречки за използването на
собствения му имот, по-големи от обикновените /чл. 50 ЗС/. Преценката за това кои
въздействия са по-големи от обикновените и поради това са недопустими е конкретна по
всяко дело. Понякога естеството на извършеното от ответника нарушение е такова, че е ясно,
че с него се пречи на собственика да упражнява правото си в пълен обем, а в останалите
случая в процеса следва да бъде установена връзката между неоснователното действие и
създаденото състояние на пречене на упражняване правото на собственост.
За да бъде уважен искът по чл. 109 ЗС, с който съдът дава търсената защита за
нарушеното право на собственост от всяко неоснователно въздействие, което пречи на
собственика да упражнява правото си в пълен обем, собственикът следва да установи кое е
въздействието, което препятства упражняване правото му на собственост, кой е авторът на
това действие или бездействие и в какво се състои нарушението. Граматическото тълкуване
на употребената глаголна форма „пречи“, сочеща на резултат в сегашно време, изисква
установяване на въздействието и съществуването му в рамките на висящия процес, както и
наличието на връзка между конкретното неоснователно въздействие на ответника и обема
на препятстване упражняването на правото на собственост на ищеца от него.
В случая негаторният иск е предявен срещу ответницата в качеството й на собственик
на самостоятелен обект в сградата, за когото се твърди, че извършва лични действия,
изразяващи се в заключване на кориД. на таванския етаж, имащ характер на обща част и
предоставящ единствения възможен достъп до собственото на ищеца таванско помещение
№ 4, и отказ да му предостави достъп до кориД.. С предявения негаторен иск се цели
твърдяните от ищеца неоснователни въздействия върху кориД. на таванския етаж в
качеството му на обща част, а оттам – и върху неговия таван, да бъдат преустановени чрез
осъждането на ответницата да му осигури достъп до кориД.. Няма колебание в практиката на
ВКС по въпроса, че етажен собственик може да иска прекратяването на неоснователните
действия на друг етажен собственик, които му пречат да упражнява правото си на
собственост върху общите части на сградата. С този иск разполага и собственикът на
самостоятелен обект в сграда досежно общите части, на които той се явява съсобственик,
когато тези неоснователни действия препятстват или смущават упражняването на правото на
собственост върху самостоятелния му обект /в този смисъл – Решение № 351/14.10.2011 г. по
гр. д. № 1179/2010 г. на ВКС, I ГО; Решение № 345/25.06.2010 г. по гр. д. № 1497/2009 г. на
ВКС, II ГО/.
4
В конкретния случай в тежест на ищеца съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК е да докаже
следните факти: че е собственик на апартамент, представляващ самостоятелен обект с
идентификатор 68134.100.206.1.21, находящ се в сградата в гр. **********************,
както и на прилежащото таванско помещение № 4 на таванския етаж в ниското крило и на
съответните общи части от сградата; че достъпът до таванско помещение № 4 е възможен
единствено през кориД. на таванския етаж в ниското тяло на сградата; че достъпът му до
обща част на сградата – кориД. на таванския етаж в ниското тяло на сградата, е
възпрепятстван от ответницата чрез неговото заключване и чрез последвалия неин отказ да
му предостави достъп до кориД.; че поведението на ответницата ограничава, смущава или
препятства възможността му да ползва пълноценно таванско помещение № 4 по
предназначение ведно с кориД. на таванския етаж в качеството му на обща част на сградата.
В случая с Определение № 19185/08.05.2024 г., в което е инкорпориран изготвеният
от съда проект за доклад, приет за окончателен без възражения на страните, са обявени за
безспорни по иска с правно основание чл. 109 ЗС следните обстоятелства: че ищецът е
собственик на апартамент, представляващ самостоятелен обект с идентификатор
68134.100.206.1.21, находящ се в сградата в гр. **********************, както и на
прилежащото таванско помещение № 4 на таванския етаж в ниското крило и на съответните
общи части от сградата; че достъпът до таванско помещение № 4 е възможен единствено
през кориД. на таванския етаж; че коридорът на таванския етаж е заключен от ответницата и
тя отказва да му предостави достъп до него.
Щом В. е собственик на таванско помещение № 4, достъпът до което е възможен
единствено през кориД. на таванския етаж, то действията на Т. по заключване на кориД. и
отказ да му предостави достъп до него обективно му пречат да упражнява правото на
ползване като елемент от правото му на собственост върху таванско помещение № 4, а
възражението в отговора, че не е налице засягане на правото му да упражнява в пълен обем
собствеността си върху него, е неоснователно.
Основният спорен въпрос по делото се свежда до това дали действията на
ответницата са неоснователни, което предполага и отговор на въпроса дали коридорът, който
тя е заключила и до който отказва да даде достъп на ищеца, представлява обща част или е
нейна собственост.
От Нотариален акт за продажба на покрит недвижим имот № 156, том ХІ, дело №
2009/1959 г. на нотариус при СНС, се установява, че ********************** и
****************** Т. – наследодатели на ответницата /видно от удостоверенията за
наследници на л. 57 – 60/, са закупили апартамент, състоящ се от една стая, кухня, антре и
клозет, намиращ се в таванския етаж в ниското крило на зданието, находящо се в гр.
**********************, при съседи: западен калкан, двор, *********************,
коридор на тавана и стълбището на етажната собственост.
От Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 163, том ІІІ, с рег. №
11672, дело № 528/2004 г. на нотариус *********************, се изяснява, че ответницата
е закупила таванско помещение, принадлежащо към апартамент № 4, находящо се в ниското
5
крило на жилищната сграда на ул. ******************, представляващо първото по ред
таванско помещение вдясно при влизане в таванския коридор, с площ от 9 кв. м., при съседи:
коридор, стълбище, ******************
От заключението на съдебно-техническата експертиза, което съдът кредитира
напълно като обективно, компетентно и обосновано, ведно с разясненията на вещото лице
при изслушването му в открито съдебно заседание, се установява следното: Архитектурният
проект за жилищната сграда, находяща се в гр. **********************, е от 1940 г. Тя е
построена през 1941 г. и се състои от високо и ниско тяло. На трети етаж по архитектурен
проект са обозначени два апартамента във високата част на сградата и вдясно от
стълбищната клетка в ниското тяло се намират четири тавана, достъпни от общ коридор,
като освен това от кориД. се влиза в тоалетна клетка и две помещения – кухня за портиера и
стая за портиера. Коридорът към таванските помещения, жилището на портиера и
тоалетната клетка са общи части. През 1968 г. архитектурният проект е претърпял една
значителна промяна, касаеща само високото тяло, а ниското тяло е без отразена в архива
промяна, въпреки че върху чертежа само на ръка са направени изменения с мастило от арх.
***************, който в доклад от 20.05.1940 г. до архитектурната комисия е посочил, че
проектът може да се одобри с поправките. Поправките, нанесени на ръка, се изразяват в
следното: кухнята и стаята за портиера се свързват с врата на междинната им стена; входът
на стаята на портиера откъм кориД. се затваря; достъпът се изтегля в началото на кориД.;
коридорът е преграден с врата и по този начин се обособява малък коридор, който да
обслужва тавани № 2, № 3 и № 4 и който е затворен с една врата от кориД. към стаята на
портиера; достъпът до тавани № 2, № 3 и № 4 се запазва през тази обособена част, а таван №
1 и тоалетната остават към преградения в началото коридор, който се явява преходен. Още
преди 1958 г. портиерското жилище е трансформирано в апартамент, състоящ се от една
стая, кухня, антре и клозет, при съседи: западен калкан, двор, *********************,
коридор на тавана и стълбище на етажната собственост, но в архива на СО – НАГ не са
открити данни за одобрено преустройство на таванските помещения в апартамент. Вещото
лице е установило следните несъответствия с одобрения архитектурен проект: коридорът
към тавани № 1, № 2, № 3 и № 4 е разделен на две, като първата част, която се намира към
стълбищната клетка, представлява входно преддверие /антре/ за обособеното жилище;
предвидената по проект ширина на кориД. от 140 см. е намалена на 115 см.; тоалетната
клетка е приобщена в баня с размери 165 см./320 см., която се разполага върху площта на
таван № 1; развита е кухня с размери 320 см./220 см., която попада частично върху площта,
предвидена за таван № 1, но захваща площ и от таван № 2; в банята и кухнята са променени
капандурите и е изпълнен надзид с височина 190 см., в който има вградени еднокрили
прозорци; останалата част от кориД. е достъпна през антрето на апартамента на ответницата
и през остъклена врата, която осигурява достъп до тавани № 2, № 3 и № 4; вратите на тавани
№ 2 и № 3 са затворени и скрити зад поставен върху тях тапет, с което подходът към тях е
затворен, а таван № 4 е единствено достъпен само по този начин, като неговата
конфигурация спрямо одобрения проект също е променена, защото е завзел част от кориД.;
6
коридорът пред таваните се ползва за складово помещение към апартамента; предвидената
за затваряне врата към същия коридор от стаята на портиера е запазена; промени има в двете
стаи, на които е изпълнен надзид 240 см., променен е покривът на сградата и е оформен
балкон. Липсва одобрен архитектурен проект за фактически извършеното преустройство,
като то дори не е напълно съобразено направеното само на ръка изменение в проекта.
Апартаментът на ответницата се състои от дневна – спалня, стая, коридор, кухня и баня –
тоалетна, като светлата част на помещенията е 240 см., която е законово допустима при
преустройства, но в това жилище е усвоен коридор, който е обща част на сградата. В архива
на СО – НАГ липсват решения на етажната собственост, касаещи този апартамент.
Доверявайки се изцяло на заключението на съдебно-техническата експертиза съдът
достигна до извод, че фактическото състояние на апартамента на Т., намиращ се на
таванския етаж, е резултат от извършено преустройство, при което портиерското жилище,
тоалетната и таван № 1 са обединени чрез приобщаване към тях на част от намиращия се
между тях коридор към таваните, като липсва одобрен архитектурен проект за
преустройството.
Съгласно чл. 38, ал. 1 ЗС при сгради в режим на етажна собственост общо на всички
собственици е всичко, което по естеството си или по предназначение служи за общо
ползване. Предназначението на кориД. е да осигурява достъп до помещенията, имащи излаз
към него. В случая по делото се изяснява, че коридорът на таванския етаж в ниското тяло на
сградата по архитектурен проект е бил предвиден именно да служи за достъп до намиращите
се на този етаж четири тавана и портиерско жилище, което от своя страна е имало характера
на обща част. Следователно коридорът е обща част, в какъвто смисъл е и заключението на
съдебно-техническата експертиза. Ползването му по начин, различен от това
предназначение, може да стане само по решение на съсобствениците на общите части и то,
ако е осигурен друг достъп до намиращите се на таванския етаж помещения. Фактическото
приобщаване на обща част към индивидуален обект в сградата не е достатъчно условие
общата част да престане да съществува и да бъде изключена от съсобствеността, а това може
да стане само чрез преустройство, направено със съгласието на всички етажни собственици
и въз основа на одобрен архитектурен проект. В Решение № 345/25.06.2010 г. по гр. д. №
1497/2009 г. на ВКС, II ГО, е прието следното: „В сгради под режим на етажна собственост,
правото на собственост върху конкретен обособен обект е неразривно свързано със
съпритежанието на общите части на сградата, осигуряващи самостоятелното съществуване
на отделните обекти в единната постройка. Общите части се ползват само по
предназначение, което се определя от естеството им или според решение на общото
събрание и по начин, който да осигурява ползването на отделните обекти и поддържането и
запазването на сградата. Предназначението на обща част може да бъде променено само със
съгласието на всички етажни собственици. Само ако такова съгласие е било дадено,
последващ приобретател на обект в етажната собственост е длъжен да се съобрази с вече
извършеното преустройство или променено предназначение. Следователно, ако етажен
собственик преустрои обща част или я ползва не според нейното предназначение, без
7
съгласието на останалите етажни собственици, той накърнява правото им да ползват тази
обща част по предназначението й и същите могат да искат преустановяване на действията
или възстановяване на фактическото положение чрез иск по чл. 109 ЗС.“. По делото липсват
доказателства за одобрено изменение на архитектурния проект и за взето от етажните
собственици решение, по сила на които част от кориД. на таванския етаж да подлежи на
присъединяване към портиерското жилище и към таван № 1, наред с което да е осигурен
алтернативен достъп до другите тавански помещения. С фактическото включване на
съответната част от кориД. на таванския етаж в пределите на жилището на Т. е осъществено
завземане на обща част, но в резултат от него тя не е загубила статута си на обща част,
поради което не е станала собственост на собственика на оформения при преустройството
апартамент. При това положение ответницата, легитимираща се понастоящем като
собственик на този апартамент, няма основание да заключва кориД. на таванския етаж и да
отказва достъп на ищеца до него, защото не притежава право на собственост върху него,
което да брани по този начин, респ. действията й са неоснователни.
Горният извод не се променя от факта, че е извършено заснемане като самостоятелен
обект в действащата кадастрална карта на жилището на Т., намиращо се на таванския етаж.
В мотивите към т. 4 от ТР № 8/23.02.2016 г. по тълк. д. № 8/2014 г. на ОСГК на ВКС, е
прието следното: „Одобрените по реда на ЗКИР кадастрални карти и кадастрални регистри
имат декларативно действие. От тях не произтичат промени във вещноправния статут на
имотите. За отразените данни за имотите в кадастралната карта законодателят е създал в чл.
2, ал. 5 ЗКИР оборима презумпция за вярност, но неправилното отразяване на правото на
собственост не води до пораждане, изменение или погасяване на правото.“. В случая от
писмо с изх. № 94-00-639/19.02.2021 г. на „Географска информационна система – София“
ЕООД следва, че очертанието на самостоятелен обект с идентификатор 68134.100.206.1.15 в
КККР е неточно, а от заключението на съдебно-техническата експертиза ведно с
разясненията на вещото лице в открито заседание се изяснява, че на място апартаментът на
ответницата не отговаря на това, което е попълнено за него в кадастралната карта, като в
схемата неправилно е включена площта на три тавана и на кориД.. От изложеното следва, че
презумпцията на чл. 2, ал. 5 ЗКИР за вярност на данните в кадастралната карта в случая е
опровергана.
Без значение за изхода на настоящото дело е кога и от кого е извършено
преустройството, при което е завзета част от кориД. на таванския етаж – дали от ответницата
след придобиване на собствеността върху портиерското жилище и върху таван № 1 или от
друго лице в по-ранен момент, поради което показанията на свид. ************* са
неотносими. Неоснователните действия, срещу които ищецът в случая търси защита, се
изразяват не в самото извършване на преустройството, а в последващото заключване на
кориД. от Т. и в отказ да му предостави достъп до него, като по делото е безспорно, че тези
действия са извършени именно от нея. Освен това в практиката на ВКС трайно и
непротИ.речИ. е възприето становище, според което и лицето, което поддържа
протИ.правното състояние, смущаващо правото на собственост на ищеца, носи отговорност
8
по реда на чл. 109 ЗС, независимо че това състояние е последица от действия, извършени от
други лица, а в случая съдът намира, че със своите действия ответницата продължава да
поддържа вече създаденото протИ.правно състояние и така обективно и неоснователно
пречи на В. да упражнява в пълен обем правото си на собственост върху кориД. към
таваните, имащ характера на обща част, като невъзможността му да ползва кориД.
препятства и ползването от него на таванско помещение № 4.
Неоснователно е възражението на Т., че чрез негаторния иск ищецът се домогва да
придобие права, с каквито не са разполагали неговите праводатели. При липса на
доказателства за съгласие на всички етажни собственици за промяна на предназначението на
кориД. на таванския етаж и за извършване на констатираното от вещото лице преустройство
той не е длъжен да се съобрази с него. Ищецът е собственик на общи части от сградата,
какъвто характер има и коридорът на таванския етаж, и има право да ги ползва по
предназначение, а като собственик на таванско помещение № 4 той разполага с трите
правомощия, изпълващи съдържанието на правото на собственост, сред които е и правото да
го ползва по предназначение. Обстоятелството дали неговият праводател е защитил правата
си е напълно ирелевантно.
Следователно по делото е доказано, че действията на Т., изразяващи се в заключване
на кориД. на таванския етаж и отказ да предостави на В. достъп до него, са неоснователни и
му пречат да упражнява своето право на собственост върху обща част и върху таванско
помещение № 4. В случая търсена от него по реда на чл. 109 ЗС защита съответства на
естеството и тежестта на неоснователните действия на ответницата, поради което тя следва
да ги преустанови именно по посочения от него начин – като бъде осъдена да го допуска до
кориД. към таваните. Ето защо негаторният иск е основателен и следва да бъде уважен.
По иска с правно основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД:
Основателността на този иск се обуславя от кумулативното наличие на елементите на
следния фактически състав: поведение; протИ.правност на поведението; вина; настъпили
вреди; причинна връзка между вредите и протИ.правното виновно поведение.
ПротИ.правността не подлежи на доказване, доколкото изводът за наличието й не е
фактически, а представлява правна преценка на деянието от гледна точка на действащите
разпоредби. Останалите елементи от обективната страна на фактическия състав трябва да се
докажат от претендиращия обезщетението съобразно правилата за разпределение на
доказателствената тежест. В случая това означава, че ищецът следва да докаже при
условията на пълно и главно доказване следните обстоятелства: твърдяното поведение на
ответницата, изразяващо се в заключване на кориД. на таванския етаж и неосигуряване на
достъп до него, възпрепятстващо достъпа му до собственото му таванско помещение № 4;
настъпването в причинно-следствена връзка с поведението на ответницата на посочените в
исковата молба имуществени вреди, изразяващи се в неосъществено увеличаване на
имуществото на ищеца, и техния размер. Субективният елемент от състава – вината, се
презюмира съгласно чл. 45, ал. 2 ЗЗД, поради което се приема за доказан при липсата на
ангажирани доказателства от ответницата за оборване на законовата презумпция. Липсата на
9
която и да е от посочените кумулативни предпоставки води до неоснователност на
претенцията.
В случая с Определение № 19185/08.05.2024 г., в което е инкорпориран изготвеният
от съда проект за доклад, приет за окончателен и в тази част без възражения на страните, е
обявено за безспорно по иска с правно основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД осъщественото поведение
на ответницата, изразяващо се в заключване на кориД. на таванския етаж и отказ да осигури
на ищеца достъп до него, водещо до липсата на достъп на В. до собственото му таванско
помещение № 4. Посочените действия на Т. сочат на реализирано от нея поведение, което е
протИ.правно, защото е в разрез със задълженията й по чл. 6, ал. 1, т. 1 и т. 3 ЗУЕС и чл. 50
ЗС, а и нарушава генералната забрана да не се вреди другиму.
Ищецът претендира обезщетение за претърпени имуществени вреди под формата на
пропуснати ползи, дължащи се на протИ.правното поведение на ответницата. В мотивите на
ТР № 3/13.01.2023 г. по тълк. д. № 3/2021 г. на ОСГТК на ВКС е прието, че съгласно
разпоредбата на чл. 51, ал. 1 ЗЗД деликвентът дължи обезщетение за всички вреди, които са
пряка и непосредствена последица от увреждането, като при така очертания обем на
отговорността не съществува съмнение както в теорията, така и в практиката, че
обезщетението обхваща както претърпяната загуба, така и пропуснатата полза. Понятието
пропусната полза не е дефинирано в гражданския закон. В теорията и съдебната практика се
приема, че пропуснатата полза е неосъществено увеличаване на имуществото на кредитора,
респективно на третото лице, увредено от деликта, като тя е с едно и също съдържание
както при договорната, така и при деликтната отговорност. Както при договорната, така и
при деликтната отговорност, в закона няма презумпция, по силата на която пропуснатата
полза да се предполага за настъпила, поради което доказването на пропуснатата полза в
двата случая следва да е еднакво. На обезщетяване подлежат само реалните вреди, т.е.
правото на обезщетение се поражда само за действително претърпените вреди, а не
предполагаемите или хипотетични, тъй като обратното може да доведе до случаи на
неоснователно обогатяване. Възможността за увеличение на имуществото на увреденото от
деликта лице сама по себе си не е достатъчна, за да се приеме наличието на пропусната
полза. Дали пропуснатата полза е щяла да бъде реализирана е въпрос на съществуване или
несъществуване на обективни факти от действителността, които подлежат на доказване и от
които произтича тази възможност. Тъй като законът изисква реално настъпила вреда, за да
възникне правото на обезщетение, предположението за наличието на пропусната полза
трябва да се изгражда на доказана възможност за сигурно увеличаване на имуществото на
увреденото лице, като не може да почива на логическото допускане за закономерно
настъпване на увеличението, както е и прието с ТР № 3/2012 г. по тълк. дело № 3/2012 г. на
ОСГТК на ВКС. При иск за обезщетение за вреди от непозволено увреждане увреденото
лице трябва да установи всички елементи, включени във фактическия състав на
увреждането, с изключение на тези, които се предполагат по силата на закона, а деликвентът
следва да установи обстоятелствата, водещи до отпадане на отговорността му или до
ограничаване на обема й. В чл. 45 ЗЗД е предвидено, че при непозволеното увреждане
10
вината на деликвента се предполага до доказване на противното, от което следва, че всички
останали елементи от фактическия му състав, включително и вредите, подлежат на
доказване от увреденото лице. Вредите са обективна категория и затова за уважаването на
иска за непозволено увреждане не е достатъчно настъпването им да е предполагаемо и
хипотетично, а е необходимо да се установи реалното им съществуване. В този случай на
доказване подлежат фактите, от които произтича възможността за реализиране на ползата,
както и че реализирането й е станало невъзможно поради деликта. Тези факти са конкретни
и обективно съществуващи. Затова при спор относно претърпяна пропусната полза съдът
следва да преценява всички – както преки, така и косвени, доказателства за действително
съществуващите факти и състояния, от които може да се направи обоснован извод за
сигурно увеличаване на имуществото на увреденото лице, което е осуетено от деликта.
Поради това в ТР № 3/13.01.2023 г. по тълк. д. № 3/2021 г. на ОСГТК на ВКС е прието, че
причинените от деликт пропуснати ползи трябва да бъдат доказани със сигурност, както
трябва да бъдат доказани със сигурност пропуснатите ползи, причинени от неизпълнение на
договорно задължение. В мотивите на ТР № 3/12.12.2012 г. по тълк. д. № 3/2012 г. на ОСГТК
на ВКС, към които препраща горното тълкувателно решение, е прието, че установяването на
пропуснатата полза се основава на предположение за състоянието, в което имуществото на
кредитора би се намирало, ако длъжникът беше изпълнил точно задължението си,
съпоставено с имуществото му към момента на неизпълнението.
Ето защо за доказване основателността на иска с правно основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД е
необходимо ищецът да установи фактите, от които произтича сигурната възможност за
реализиране през исковия период на полза от таванско помещение № 4 в твърдяния размер,
както и че реализирането й е осуетено от деликта.
Относими към този въпроса са показанията на свид. ***************. Същият
разказва, че когато ищецът купил тавана на ул. ******************, *************** се
поинтересувал за какво ще го ползва, тъй като му трябвало складово помещение, и В. му
казал, че няма идея и може да му го предостави под наем. Без свидетелят да е видял
помещението, двамата се договорили той да го вземе под наем за 2 години, считано от м.
08.2021 г., срещу наем от 80 лв. на месец. *************** му платил в брой наем в размер
на 2 000 лв. за целия период, след което В. го завел да му покаже помещението, но входната
врата за таваните била отворена от мъж, който отказал да ги пусне, и те не успели да влязат.
Ищецът го уверил, че ще разреши проблема и след десетина дни свидетелят ще може да
ползва тавана, но след десетина дни обяснил, че нещата са по-сложни и че ***************
няма да може да ползва тавана, поради което му върнал парите.
Съдът кредитира показанията на свид. *************** изцяло като логични,
последователни и неопровергани от други доказателства по делото. Следва да се посочи, че
на ответницата е дадена възможност за формулиране на доказателствено искане за тяхното
оборване, но въпреки това доказателства в тази насока не са ангажирани, поради което съдът
няма причина да не се довери на заявеното от свид. ***************. Не следва друг извод
от обстоятелството, че вещото лице посочва, че таванско помещение № 4 по време на огледа
11
е било необитаемо и за основен ремонт /на тухлена зидария, неизмазано, с дървена
конструкция, с една почти счупена капандура и с врата, захващаща се с тел/, доколкото това
негово състояние е съвместимо с целта, за която свид. *************** е искал да го наеме
– като складово помещение.
Въз основа на горните показания съдът приема за доказано по делото, че ако
ответницата не беше възпрепятствала достъпа на В. до кориД. на таванския етаж, а оттам – и
до собственото му таванско помещение № 4, той щеше да реализира полза от него през
исковия период, изразяваща се в получаване на месечен наем в размер на по 80 лв., т.е.
щеше да реализира полза в общ размер на 1 784 лв. за целия процесен период, която обаче е
пропуснал да реализира в резултат на протИ.правното поведение на Т., което по аргумент от
чл. 45, ал. 2 ЗЗД и при липса на доказателства в обратен смисъл следва да се приеме за
виновно.
Следователно искът с правно основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД е изцяло основателен, като
върху обезщетението се дължи и законната лихва, считано от 14.07.2023 г. до окончателното
плащане.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски на основание чл. 78, ал. 1 ГПК има
ищецът. Възражението на ответницата за прекомерност на заплатения от него адвокатски
хонорар е основателно, тъй като той не съответства на фактическата и правна сложност на
делото, предмет на което са два обективно кумулативно съединени иска – един неоценяем и
един с цена на иска от 1 784 лв., и по което са проведени две открити заседания, в които е
изслушана една експертиза, разпитани са двама свидетели и са приети писмени
доказателства. Ето защо съдът намира, че следва да бъде извършена редукция до сумата от
1 500 лв., която е съответна на сложността на делото и на положените от процесуалния
представител на ищеца усилия по делото. Следователно на В. се дължат разноски в общ
размер на 2 255 лв., включващи: 155 лв. – държавна такса; 600 лв. – депозит за вещо лице;
1 500 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Д. Е. Т., ЕГН **********, с адрес: гр. *************** ул.
******************, ет. 5, ап. 15, по предявения от И. Б. В., ЕГН **********, с адрес: гр.
**********************, ет. 5, ап. 16, иск с правно основание чл. 109 ЗС да допуска И. Б.
В. до кориД. на таванския етаж в ниското тяло на сградата, находяща се в гр.
**********************, водещ към таванско помещение № 4, както и на основание чл. 45,
ал. 1 ЗЗД да му заплати сумата от 1 784 лв. – обезщетение за имуществени вреди, настъпили
в периода от 21.08.2021 г. до 30.06.2023 г. в резултат на нейното поведение, пречещо на
ищеца да упражнява правото си на собственост върху таванско помещение № 4, с площ от 16
кв. м., намиращо се на таванския етаж в ниското тяло на сградата в гр.
12
**********************, ведно със законната лихва от 14.07.2023 г. до окончателното
плащане, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК да му заплати сумата от 2 255 лв. –
разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
13