РЕШЕНИЕ
№136/11.04.2017г.,
гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Хасково, в
открито заседание на шестнадесети февруари през две хиляди и седемнадесета
година, в състав:
Съдия: Ива Байнова
при секретаря Д.А....………………………........…..........и в присъствието на
прокурор Валентина Радева – Ранчева.….......…………………………………………..като разгледа
докладваното от съдия Байнова адм. дело № 68 по описа за 2016 година, за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.215 от Закона за устройство на територията ЗУТ), във връзка с чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по жалба на Г.М.А., Ш.М.Ю., А.С.М. и Р.М. *** и с посочен съдебен адрес:***, подадена чрез пълномощник, против Заповед №ДК-10-ЮЦР-7/03.02.2016г. на Началник на РДНСК Южен централен район.
В жалбата се твърди, че оспорената заповед е неправилна и незаконосъобразна, издадена в противоречие с материалния закон и при нарушение на административнопроизводствените правила. Навеждат се доводи, че посочените в същата фактически основания, не обосновават извод за изпълнение на законовите изисквания за издаването ѝ. Административният орган издал атакуваната заповед при неизяснена фактическа обстановка, като в нарушение на чл.35 от АПК не изяснил в цялост фактите и обстоятелствата от значение за случая. За да бъдат направени изводи за наличие или не на незаконен строеж по смисъла на чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ, а от тук и за законосъобразността на оспорената заповед, с която бил отменен акт за узаконяване, следвало да се установи по категоричен начин строежа – предмет на акта по чл.225, ал.1, вр. с ал.2, т.2 от ЗУТ. Индивидуализацията на строежа се извършвала чрез описание на местонахождението му, вид на сградата, предназначението му – жилищна, производствена, курортна, общественообслужваща, смесена, вилна, спомагателна, обслужваща, стопанска и пр., съобразно нуждите, за които е изградена и за които се използва, характеристики – като етажност, застроена площ, височина на етажите, отстояния от други сгради в съседство, за какво се използва от собственика му и пр., а това в оспорваната заповед не било установено. Моли се за отмяна на оспорената заповед. Претендира се присъждане на направените по делото разноски.
Ответникът – Началник РДНСК Южен централен район – Пловдив, чрез процесуален представител моли да бъде потвърдена оспорената заповед.
Заинтересованата страна – Окръжна прокуратура – Хасково, чрез участващия в делото прокурор, изразява становище за неоснователност на жалбата и пледира за отхвърлянето ѝ. Счита, че заповедта е правилна и законосъобразна.
Заинтересованата страна Главен специалист отдел „ТРС” при Община Минерални бани, не ангажира становище по делото.
Съдът, като обсъди доводите на страните в производството и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
С оспорената Заповед №ДК-10-ЮЦР-7/03.02.2016г. на Началника на РДНСК Южен централен район, по протест изх. №1542/2015г. от 01.09.2015г. на Окръжна прокуратура гр.Хасково и на основание чл.216, ал.6 от ЗУТ, е отменен като незаконосъобразен Акт за узаконяване №10/26.11.2014г., издаден от Главен специалист в отдел „ТРС” при Община Минерални бани за строеж: „Пристройка с надстройка към съществуваща жилищна сграда”, находящ се в УПИ VI-51, кв.8 по плана на с. Сърница, Община Минерални бани.
Установява се от представените по делото доказателства, че със Заповед №ДК-02-ЮЦР-654/09.11.2011г. на Началника на РДНСК ЮЦР, на основание чл.225, ал.1 от ЗУТ, във връзка с чл.222, ал.1, т.10 от ЗУТ, е разпоредено да бъде премахнат незаконен строеж: „Пристройка и надстройка на съществуваща жилищна сграда”, намиращ се в УПИ VI-51, кв.8 по плана на с. Сърница, Община Минерални бани, собственост на Г.М.А., Ш.М.Ю., А.С.М. и Р.М. ***. Видно от направено в заповедта отбелязване, същата е връчена на Р.М.Ю. на 14.12.2011г. срещу подпис със задължение да уведоми Г. М. А., Ш. М. Ю. и А. С. М.. Видно от представения по делото Констативен протокол от 30.12.2011г., съставен от служители в РДНСК Южен централен район, след извършена проверка в деловодството на РДНСК ЮЦР е констатирано, че издадената от Началника на РДНСК ЮЦР Заповед №ДК-02-ЮЦР-654/09.11.2011г. не е обжалвана и е влязла в сила.
С писмо изх.№МБ-111-00-287/20.03.2012г. до Г.М.А., Ш.М.Ю., А.С.М. и Р.М.Ю. е изпратена покана изх.№МБ-111-00-286/20.03.2012г. за доброволно изпълнение на Заповед №ДК-02-ЮЦР-654/09.11.2011г. на Началника на РДНСК ЮЦР. Видно от приложените известия за доставяне, поканата е получена от всички адресати. В известията не е отбелязана дата на получаване, но видно от поставените върху същите пощенски клейма на ПС- с.Сърница за доставка на пратката, това е станало на 26.03.2012г.
Видно от Протокол от 19.07.2012г. на работна група от РО „НСК“ – Хасково при РДНСК – ЮЦР, е извършена проверка относно изпълнението на Заповед №ДК-02-ЮЦР-654/09.11.2011г. на Началника на РДНСК ЮЦР за премахване на незаконен строеж, при която е констатирано, че строежът не е премахнат доброволно. След тази констатация и извършване на предварително проучване във връзка с принудително премахване на незаконния строеж, с писмо изх.№ МБ-111-00-858/03.08.2012г., преписката за провеждане на процедура за възлагане изпълнение на принудително премахване на незаконния строеж, е изпратена на Началника на РДНСК ЮЦР. На 07.08.2012г. Началникът на РДНСК ЮЦР е наредил на Началника на Сектор Хасково при РДНСК ЮЦР да събере оферти за определяне на изпълнител за извършване на принудителното премахване на строежа като за целта е назначил комисия.
Със Заявление за издаване на акт за узаконяване на строеж по §127 ал.2 от ПЗР от ЗУТ №3485/03.10.2013г., подадено до Главния архитект на Община Минерални бани, Р. Мехмет Ю. е поискал да бъде издаден акт за узаконяване на строеж: „Пристройка и надстройка към жилищна сграда”, находящ се в УПИ VI, кв.8 по кадастралната карта на с. Сърница, в имот с пл. №51, в Община Минерални бани, Област Хасково, изграден през периода от 2001 до 2003г. Посочено е, че се иска на основание §127, ал.2 от ПЗР на ЗИДЗУТ, обнародван в ДВ бр.82 от 2012г. да бъде издаден акт за узаконяване на гореописания строеж, в описания имот. Представени са Заповед №44/06.04.1992г. на Кмета на Общински съвет за одобряване на кадастрален, застроителен и регулационен план на с.Сърница, Хасковска област, н.а. №148 т.I, рег.№1576, д.№126/2004г., Договор от 02.10.2013г., вписан в Службата по вписванията към РС-Хасково, с който Община Минерални бани продава на жалбоподателите 383/920 ид.ч. от УПИ VI, кв.8 по плана на с. Сърница , Скица №356/06.11.2014г. за УПИ VI, кв.8 по плана на с. Сърница , одобрен със Заповед №44/1992г. , декларация за издаване на акт за узаконяване от 07.11.2014г. , изхождаща от Р. М. Ю. и декларация от 07.11.2014г., изхождаща от Д. Д. Р. – и двете, касаещи периода на изграждане на строежа. Представен е и инвестиционен проект – архитектурно заснемане и конструктивно становище относно строежа – предмет на заявлението за узаконяване. Видно от протокол №36/25.11.2014г. от проведено заседание на ЕСУТ при Община Минерални бани, е разгледано Заявление №3485/03.10.2013г. като представения инвестиционен проект е оценен на основание чл.142 ал.6 т.1 от ЗУТ и е взето решение да се издаде акт за узаконяване. На 26.11.2014г. инвестиционният проект е одобрен от Главния архитект на Община Минерални бани.
От Главен специалист отдел „ТРС” при Община Минерални бани е издаден Акт за узаконяване на строеж №10/26.11.2014г., с който на основание §127, ал.6 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ се узаконява стреож: „Пристройка с надстройка към съществуваща жилищна сграда”, с местонахождение УПИ VI-51, кв.8 по плана на с. Сърница, община Минерални бани, с възложител: Г.М.А., Ш.М.Ю., Р.М.Ю., С. Д. Ю.., А.С.М.. Актът за узаконяване е съобщен на всеки от възложителите на 26.11.2014г. срещу подпис, видно от приложените разписки.
Представен е констативен протокол от 26.12.2014г., изготвен от Главен специалист „ТРС” при Община Минерални бани, според който по издадения акт за узаконяване няма постъпили писмени възражения и протести и може да се счете, че актът е влязъл в законна сила съгласно чл.149 ал.1 от ЗУТ.
В представеното по делото писмо на Община Минерални бани №2919/21.05.2015г., заведено с вх. №МБ-111-00-763/21.05.2015г. в Регионален отдел „НСК” (РО „НСК”) – Хасково, е посочено, че за строеж: „Пристройка и надстройка на съществуваща сграда”, находяща се в УПИ VI-51, кв.8 по плана на с. Сърница, Община Минерални бани, обл. Хасково, е издаден Акт за узаконяване №10/26.11.2014г. Съгласно отразеното в писмото, Община Минерални бани е уведомила за съставянето на акта за узаконяване с писмо изх. №6382/27.11.2014г. В съдебно заседание на 16.02.2017г. процесуалният представител на ответника заявява, че именно с писмо вх. №МБ-111-00-763/21.05.2015г. на РО „НСК” актът за узаконяване им е връчен, а цитираното в същото предходно писмо не е получавано в деловодството.
С изх. №Х-1038-05-134/28.07.2015г. е подаден сигнал от инж. М.Г. – Началник на ДНСК, до Главен прокурор на Република България и Върховна административна прокуратура на Република България, относно издаден от Главен специалист в Отдел „Териториално развитие и строителство” (ТРС) при Община Минерални бани Акт за узаконяване №10/26.11.2014г. за строеж: „Пристройка с надстройка към съществуваща жилищна сграда”, находящ се в урегулиран поземлен имот (УПИ) VI-51, кв.8 по плана на с. Сърница, община Минерални бани. С писмото е сезирана Прокуратурата на РБългария за предприемане на действия по протестиране на акта за узаконяване пред РДНСК ЮЦР с искане за отмяната му като незаконосъобразен, както и за извършване на проверка относно действията на Б. И. - Главен специалист в Отдел ТРС при Община Минерални бани във връзка с издаване на акта за узаконяване.
Във връзка с изпратения по компетентност от ВАП сигнал е била образувана преписка №1542/2015г. по описа на Окръжна прокуратура – Хасково и на 01.09.2015г., от прокурор при ОП – Хасково е подаден протест до Началника на РДНСК ЮЦР срещу Акт за узаконяване №10/26.11.2014г., издаден от Главен специалист в отдел „ТРС” при Община Минерални бани като е направено предложение за отмяната му като незаконосъобразен. Протестът е подаден чрез кмета на Община минерални бани.
С писмо №1542/15 от 12.12.2015г. протестът е изпратен на РДНСК ЮЦР с оглед постъпила информация, че до момента същият не е входиран в РДНСК ЮЦР. Писмото е постъпило в РДНСК ЮЦР на 15.12.2015г. Във връзка със същото, с писмо изх.№ ЮЦР – Х – 560-01-746/28.01.2016г. е изискана административната преписка по издадения акт за узаконяване, както и други относими данни и документи по случая, които да се представят в 7-дневен срок от получаването му. На 13.01.2016г. , поради непостъпване на изисканите документи, е изпратено напомнително писмо. На 22.01.2016г. преписката по акта за узаконяване е постъпила в РДНСК ЮЦР.
На 03.02.2016г. е издадена оспорената в настоящото производство заповед, с която е отменен като незаконосъобразен Акт за узаконяване №10/26.11.2014г., издаден от Главен специалист в отдел „ТРС” при Община Минерални бани. Същата е връчена на 09.02.2016г. на Ш.М.Ю. срещу подпис. На 09.02.2016г. Р.М.Ю. е отказал да се подпише при получаването на заповедта, който отказ е удостоверен с подписите на двама свидетели. На същата дата – 09.02.2016г., заповедта е съобщена на Г.М.А., на С. Д. Ю.. и на А.С.М. по реда на §4 от ДР на ЗУТ, видно от представените по делото съобщения и служебни бележки, съставени от служители на РО „НСК” – Хасково. На 16.02.2016г. съобщение за издадената заповед е публикувано и на интернетстраницата на ДНСК. На 09.02.2016г. е изпратено съобщение за издадената заповед и до Кмета на Община Минерални бани, като е приложено и копие от същата. Писмото е постъпило в общинска администрация Минерални бани на 09.02.2016г. като върху същото е поставена резолюция без дата „арх.Стоев“.
Жалбата е подадена на 26.02.2016г. директно пред Административен съд – Хасково.
По делото са събрани и гласни доказателства чрез разпита на свидетелите Д. Д. Р. и М. Р.М..
Свидетелят Д. Д. Р. заявява, че са съседи с жалбоподателите. Твърди, че през 2003г. направили ремонт, защото течала вода и било отворено отгоре. Развалена била къщата и затова решили да направят ремонт. Ремонтът го направил Р.М.Ю., той ангажирал работниците и той им платил всичко. През 2003г. всичко било готово. Започнали да строят през 2003г. и същата година я завършили. Отнело около 3-4 месеца, защото бил голям ремонт. Имало си етаж, но го ремонтирали отново и всичко ново направили. През 2003 г. направили само ремонт на втория етаж. Този втори етаж си го имало, но бил развален и отново го направили. Къщата имала три стаи и я покрили отгоре.
Свидетелят М. Р.М. заявява, че е внук на жалбоподателя Р.М.Ю.. Посочва, че дядо му Р.М.Ю. направил къщата за него. Къщата била стара, едноетажна, вода течала. Правили ремонт на покрива. Не направили още един етаж, а както била къщата, така направили ремонта. Долу имало една стая, горе имало две стаи. После направили нов покрив. Ремонтирали стаите, сложили плоча горе за покрива. Къщата я ремонтирали през 2003г. За около една година направили ремонта. Започнали през 2002г. и през 2003г. свършили ремонта. Тогава свидетелят бил на 17 години и помагал на баща си.
Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:
Жалбата е насочена срещу годен за обжалване административен акт и изхожда от лица с правен интерес от търсената защита.
По отношение на оспорването, направено от Р.М.Ю. и Ш.М.Ю. съдът констатира, че е просрочено. На посочените жалбоподатели заповедта е съобщена на 09.02.2016г. / на първия от тях – при удостоверен отказ за получаването ѝ/, при което по отношение на тях 14-дневният срок по чл.215 ал.4 от ЗУТ за оспорването ѝ е изтекъл на 23.02.2016г. /присъствен ден/. Предвид последното оспорването от Р.М.Ю. и Ш.М.Ю., направено на 26.02.2016г. е недопустимо и следва да се остави без разглеждане като по отношение на тези жалбоподатели производството по делото следва да се прекрати.
По отношение на останалите жалбоподатели - Г.М.А. и А.С.М. съдът счита, че оспорването е допустимо. В тази връзка следва да се посочи, че направеното по реда на §4 съобщаване на оспорената заповед чрез залепване на съобщения на адреса на тези жалбоподатели и чрез публикуване на съобщение за издаването ѝ на интернетстраницата на ДНСК, съдът не кредитира като редовно. Съгласно разпоредбата на §4 ал.2 от ДР на ЗУТ когато в този закон и в актовете по неговото прилагане не се предвижда изрично, че съобщаването се извършва по реда на АПК, то се извършва чрез отправяне на писмено съобщение до заинтересуваните лица. В случаите, когато адресът на някое от заинтересованите лица не е известен или то не е намерено на посочения от него адрес, което се удостоверява с подписите на две длъжностни лица, съобщението се залепва на жилището или на недвижимия имот, за който се отнася, и се поставя на таблото за обявления в сградата на общината, района или кметството или на интернет страницата на съответния орган за времето за подаване на възражения, предложения и искания. При така дадената законова регламентация се налага извод, че уведомяването по реда на §4, ал.2 от ДР на ЗУТ, каквато процедура е приложена по отношение на жалбоподателите Г.М.А. и А.С.М. /неточно в съобщенията се визира стара редакция на разпоредбата, действаща до 26.11.2012г./, се прилага тогава, когато не е предвидено изрично, че съответният акт се съобщава по реда на АПК, изпратено е писмено съобщение до лицето, но то не е намерено на известния адрес, което се удостоверява с подписите на две длъжностни лица или пък когато се касае за лица с неизвестен адрес.
В конкретния случай административният орган е разполагал с данни за адресите на Г.М.А. и А.С.М.. Заповедта е издадена на основание чл.216 ал.6 от ЗУТ, в който липсва изрична регламентация, че съобщаването ѝ се извършва по реда АПК. В тази връзка вместо да изпрати писмени съобщения до тези лица за издадената заповед, административният орган директно е пристъпил към залепване на съобщения на адресите им и към публикуване на съобщение за това на интернетстраницата на ДНСК, без да са налице предпоставките, визирани в §4 ал.2 изр.2 от ДР на ЗУТ за извършване на тези действия. При така установеното съдът счита, че оспорената заповед не е надлежно съобщена на Г.М.А. и А.С.М., при което следва да се приеме, че оспорването от 26.02.2016г., изхождащо от последните, е направено в срок.
Разгледана по същество, жалбата на Г.М.А. и А.С.М. е неоснователна.
Оспорената заповед е издадена от компетентен орган по чл.216 ал.6 от ЗУТ. Обективирана е в писмена форма и съдържа всички необходими реквизити по чл. 59, ал.2 от АПК, поради което се явява мотивирана съгласно изискването на чл.216 ал.6 от ЗУТ.
Не се установява при издаването ѝ да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила.
В случая административното производство е инициирано по протест на прокурор при Окръжна прокуратура Хасково след подаден сигнал от Началника на ДНСК относно Акт за узаконяване №10/26.11.2014г. на Главен специалист в отдел „ТРС” при Община Минерални бани като издаден при пълна липса на предпоставките по §127 от ПЗР на ЗИДЗУТ, респ. като лишен от законово основание за издаването му.
Преди да разгледа протеста по същество, административният орган е извършил дължимата проверка по чл.216 ал.5 от ЗУТ относно допустимостта на сезирането.
С оглед изложените от прокурора съображения за изначална липса на предпоставките за приложение на §127 от ПЗР на ЗИДЗУТ, се извежда, че по същество се обосновава и претендира нищожност на протестирания акт за узаконяване. Предвид липсата на изрична регламентация в ЗУТ, въз основа на препращащата норма на чл. 219 от същия закон, субсидиарно приложими към спорното правоотношение се явяват общите разпоредби от АПК. Според чл.149 ал.5 от АПК административните актове могат да се оспорят с искане за обявяване на нищожността им без ограничение във времето.
Сезирането на началника на РДНСК с протест сочи на упражнено право да се иска отмяна на административния акт поради незаконосъобразност във формата на нищожност, макар такъв петитум да не е заявен в протеста. В тази връзка правилно административният орган е приел протеста за допустим.
Оспорената заповед е съответна и на материалния закон.
Правилно е прието, че разпоредбата на §127 от ПЗР към ЗИД на ЗУТ е неприложима в случая. От събраните по делото доказателства се установява и не е спорно между страните, че за строеж: „Пристройка с надстройка към съществуваща жилищна сграда”, находящ се в урегулиран поземлен имот (УПИ) VI-51, кв.8 по плана на с. Сърница, община Минерални бани е налице влязла в сила заповед за премахването му като незаконен, а именно Заповед №ДК-02-ЮЦР-654/09.11.2011г. на Началника на РДНСК ЮЦР, влязла в сила на 29.12.2011г. /неточно в оспорената заповед се сочи датата 28.12.2011г./.
Нормата на §127 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ е в сила от 26.11.2012г., по своя характер е материалноправна и като такава не може да има и няма обратно действие. Разпоредбата се прилага след 26.11.2012 г. и е неприложима по отношение на влезли в сила заповеди за премахване на незаконни строежи, предхождащи влизането ѝ в сила, а именно такъв е настоящият случай. Следва да се отбележи, че в този смисъл се излагат съображения в хода по същество и от процесуалния представител на жалбоподателите.
При наличие на влязла в сила заповед за премахване на незаконния строеж, недопустимо е инициирано производство по узаконяването му по реда на §127 от ПЗР на ЗИДЗУТ. Нещо повече – в случая производството по издаване на акта за узаконяване е започнало при наличие на стартирана процедура по принудително изпълнение на влязлата в сила заповед за премахване на незаконния строеж. Влизането в сила на Заповед №ДК-02-ЮЦР-654/09.11.2011г. на Началника на РДНСК ЮЦР предхожда по време влизането в сила на §127 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ, което е достатъчно да обоснове неприложимост на тази разпоредба в случая, вкл. и на ал.2 на същата, препращаща към §184 от ПЗР на ЗИДЗУТ (ДВ, бр. 65 от 2003 г.), респ. недопустимост на инициираното производство по узаконяване на строежа. Последното налага извод, че Акт за узаконяване №10/26.11.2014г. е издаден при изначална липса на предпоставките по §127 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ т.е. при толкова съществено нарушение на материалния закон, което го опорочава до такава степен, че обоснова нищожността му.
В случая началникът на РДНСК ЮЦР не е прогласил нищожността на акта за узаконяване, а е отменил същия като незаконосъобразен. Следва да се има предвид, че в специалния закон липсва изрична разпоредба относно възможността на Началника на РДНСК да прогласява нищожността на оспорени пред него административни актове по ЗУТ и в този смисъл не е съществувала законова пречка за административния орган да прогласи нищожността на протестирания пред него административен акт, макар и такова негово правомощие да не се съдържа в разпоредбата на чл. 216, ал.6 от ЗУТ. В тази връзка макар неправилно в случая протестът да е квалифициран като искане за отмяна поради незаконосъобразност, вместо за нищожност и административният орган да е постановил отмяната му, вместо да го прогласи за нищожен, така допусната непрецизност не може да обоснове извод за материална незаконосъобразност на оспорената заповед.
По изложените съображения съдът счита, че оспорената заповед като издадена от компетентен орган, в изискуемата форма, при спазване на административнопроизводствените правила, при правилно приложение на материалния закон и в съответствие с неговата цел е законосъобразна, а подадената срещу нея жалба е неоснователна и следва да се отхвърли.
Водим от горното съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на Р.М.Ю. и Ш.М.Ю. – двамата с посочен съдебен адрес:***, срещу Заповед №ДК-10-ЮЦР-7/03.02.2016г. на Началник на РДНСК Южен централен район.
ПРЕКРАТЯВА производството по адм.д.№68/2016г. по описа на Административен съд Хасково по отношение на Р.М.Ю. и Ш.М.Ю..
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Г.М.А. и А.С.М. – двамата с посочен съдебен адрес:***, против Заповед №ДК-10-ЮЦР-7/03.02.2016г. на Началник на РДНСК Южен централен район.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия: