№ 373
гр. Стара Загора, 31.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, III-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ,
в публично заседание на трети октомври през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Магдалена Момчилова
при участието на секретаря Нели П. Георгиева
като разгледа докладваното от Магдалена Момчилова Административно
наказателно дело № 20245530201819 по описа за 2024 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано на основание чл. 59 и сл. от ЗАНН по жалба
на С. М. М. чрез процесуалния си представител адвокат П. Х. от АК – Стара
Загора, против НП № 24-1228-000930/20.04.2024 г., издадено от Началник
група в ОД на МВР – Стара Загора, Сектор „Пътна полиция” - Стара Загора., с
което за нарушаване нормата на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП и на основание чл.
175А, ал. 1, пр. 3 от ЗДвП, са му били наложени адм. наказание глоба от 3`000.
00 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца, и за
нарушаване нормата на чл. 139, ал. 1, т. 1 от ЗДвП и на основание чл. 179, ал.
6, т. 2 от ЗДвП, му е наложено адм. наказание глоба от 200, 00 лева.
В жалбата си въззивникът твърди, че НП е незаконосъобразно по
отношение на наложените адм. санкции. Навежда твърдения, че атакуваното
НП страда от липсата на реквизити по смисъла на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН,
че не е посочено в процесното постановление в какво се изразява изменението
на конструкцията на автомобила, че съществува явно несъответствие в
правната квалификация на деянието, отразено в АУАН и НП. В този смисъл се
сочат подробни съображения за незаконосъобразността на издаденото
процесно постановление, претендират се разноски.
В СЗ въззивникът - редовно призован, не се явява лично и чрез надлежно
упълномощен защитник в лицето на адв. Х. заявява, че поддържа жалбата и
оспорва фактическата обстановка, а във фазата по същество моли НП да бъде
1
отменено с основен аргумент недоказаност на адм. нак. обвинение. Излага
подробни съображения за отмяна и на двете наложени в НП санкции, като
претендира и разноски.
Наказващият орган - Началник група в ОД на МВР - Стара Загора, Сектор
„Пътна полиция” - Стара Загора, в съдебно заседание се представлява от
юрисконсулт Светла Русева, която оспорва предявената жалба. Претендира
присъждане на разноски.
Съдът, като прецени събраните доказателства и служебно провери
правилността на издаденото НП, приема установено следното:
Жалбата е допустима, тъй като е подадена от надлежна страна - наказано
лице, което единствено чрез право на жалба може да си гарантира правото да
оспори административното обвинение и съответната административно -
наказателна санкция. Жалбата е неоснователна.
На 14.02.2024 година, в 00:35 часа, в град Стара Загора, по бул. Никола
Петков № 45 в посока запад – изток С. М. М. с ЕГН ********** управлявал
лек автомобил „Фолксваген“ с рег. № ****, негова собственост, като по време
на управление умишлено форсирал двигателя, дърпал ръчната спирачка, в
следствие на което задните колела отклонявали задната част на автомобила
последователно в ляво и в дясно. Не използвал пътя по предназначение, за
превоз на пътници и товари. МПС – то било с нарушена генерация на
изпускателната система на изгорелите газове – липсвали шумозаглушителни
устройства /гърне/. Действията на въззивника били наблюдавани от свидетеля
С.Г.И, и двамата служители на Сектор „Пътна полиция” - Стара Загора, които
са извършвали проверка на бул. „Никола Петков“. Спирайки жалбоподателя,
полицейските служители установили, че автомобилът е със снети
шумозаглушители. На нарушителят С. М. бил съставен АУАН в който било
посочено, че е нарушил разпоредбата на чл. 104б, т. 2 от ЗДП, поради това, че
е използвал пътищата, отворени за обществено ползване за други цели, освен в
съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари и за
нарушение на чл. 139, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, поради това, че управлява МПС с
неизправно шумозаглушително устройство, представляващо значителна
неизправност. Актът бил предявен на въззивника, като същият бил подписан
от него без възражение. В срока по чл. 44 от ЗАНН, писмени възражения
срещу акта не постъпили и на 20.04.2024 г., въз основа на него, нач. Група ПП
– КАТ към ОД – Стара Загора, издал атакуваното НП. В него АНО приел
изцяло фактическите и правни изводи изложени в акта, приел че въззивникът е
нарушил разпоредбата на чл. 104б, т. 2 от ЗДП и на основание чл. 175А, ал. 1,
пр. 3 от ЗДвП, са му били наложени адм. наказание глоба от 3`000. 00 лв. и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца, и разпоредбата на
чл. 139, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, и на основание чл. 179, ал. 6, т. 2 от ЗДвП, му е
2
наложено адм. наказание глоба от 200, 00 лева.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа
събраните по делото доказателства: основно от приобщените по реда на чл.
283 от НПК, писмени доказателства приложени към АНП.
Двамата полицейски служители непосредствено са възприели действията
на въззивника, движението на автомобила и специфичния шум, издаван от
гумите, като са категорични, че се касае за умишлено извършена маневра –
рязко подаване на газ и изнасяне на предната част на автомобила в ляво и
дясно, чертаейки пътното платно. По делото не бе констатирано наличие на
предубеденост или необективност у тях. Въпреки наведените твърдения от
страна на въззивника, че приятел му е съобщил, че има полицаи и затова
спрял рязко, при което спиране автомобила се завъртял леко на ляво и
задницата надясно, до приключване на делото, доказателства в тази насока не
се представиха и твърденията не бяха доказани.
Съдът констатира, че при съставяне на АУАН и издаване на наказателното
постановление, не са допуснати нарушения на регламентираните в ЗАНН
формални изисквания и процесуални правила и не се констатира нарушение
правото на защита на жалбоподателя. В случая не е спорно, че именно
жалбоподателят на процесните време и място е управлявал горепосоченото
МПС, което се установява от приетите по делото писмени доказателства.
Предвид всичко изложено, съдът намери фактическите твърдения на НО
за доказани по несъмнен начин, като намира че в СЗ не са постъпили
достоверни доказателства, разколебаващи изложените фактически изводи.
Съдът предвид становището на страните и императивно вмененото му
задължение за цялостна проверка на издаденото НП относно
законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното
адм. наказание, прави следните правни изводи:
АУАН и НП са издадени от компетентните длъжностни лица и в сроковете
по чл. 34 от ЗАНН и съдържат формалните реквизити предвидени в нормите
на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Както в акта така и в НП се съдържат
обстоятелства и факти, които в достатъчна степен описват нарушенията, за
които са повдигнати обвинения на въззивника, позволяват му да разбере
извършването на какво деяние му е вменено и да организира адекватно
защитата си.
По приложението на материалния закон съдът установи следното:
По отношение на първото констатирано нарушение: Разпоредбата на чл.
104б, т. 2 от ЗДвП забранява на водачите на МПС да използват пътищата,
отворени за обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с
3
тяхното предназначение за превоз на хора и товари.
По силата на § 6, т. 1 от ДР на ЗДвП, улиците са приравнени на пътищата,
като няма спор, че бул. „Никола Петков“ е отворен за обществено ползване.
От показанията на актосъставителя, кредитирани от съда, се установява, че
въззивникът е използвал посочената улица не по предназначението й за превоз
на пътници и товари, а за извършване на демонстративна маневра, довела до
загуба на сцепление на предните гуми. По този начин е нарушил цитираната
разпоредба, за което правилно и законосъобразно е санкциониран с
настоящото НП.
В ЗДвП липсва легална дефиниция на понятие "дрифт". Това понятие е
дефинирано от практиката, която определя дрифта при коли с предно
предаване като техника на шофиране, при която шофьорът преднамерено
извежда дадено ПС извън контрол чрез "презавиване", така довеждайки до
загуба сцеплението на предните гуми. По време на дрифт, скоростта на
въртене на задните колела започва да надвишава скоростта на предните и
сложният резултат настъпва в следствие на сцепление на предните колела.
Едно от основните правила според практиката при „дрифт“ с предно
предаване е, че не е необходимо колата да се движи с висока скорост, както и
се установи от кредитираните свидетелски показания. Съдебната практика
трайно приема, че извършването на маневри от вида на процесните
осъществява състава на нарушение по чл. 104Б, т. 2 от ЗДвП.
АНО е дал правилна квалификация на извършеното нарушение и
законосъобразно е наложил на въззивника наказания съобразно нормата на чл.
175а, ал. 1, пр. 3 от ЗДП, предвиждаща специално наказание за водач, който
ползва пътищата отворени за обществено ползване за други цели, освен в
съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари, какъвто е и
настоящият случай. Наказанията са наложени във фиксирания размер,
предвиден в закона, поради което липсва възможност за индивидуализация.
С оглед разпоредбата на чл. 189з от ЗДвП, вменяваща забрана за
приложението на чл. 28 от ЗАНН, за нарушения по ЗДП съдът не намира за
нужно да прави коментар в горната насока.
По отношение на второто констатирано нарушение: Според чл. 139, ал. 1,
т. 1 от ЗДвП /посочен в АУАН и НП като нарушена разпоредба/ движещите се
по пътя ППС трябва да бъдат технически изправни. Законът обаче не дава
определение на понятието "техническа неизправност". Това понятие е уредено
в чл. 10, ал. 1 от ППЗДвП, където са описани всички неизправности, които
касаят автомобила – по спирачната уредба, по каросерията, по окачването, по
гумите, по двигателя, по осветителната уредба и т. н. В т. 10 са изброени
видовете технически неизправности по двигателя, като б. "б" предвижда, че
4
такава има, когато "нивото на шума не съответства на предписаните
нормативни стойности". Именно тази разпоредба следва да се анализира и
съответно – приложи в конкретния случай, тъй като жалбоподателят е
санкциониран за това, че управлява автомобил с неизправно
шумозаглушително устройство. Чл. 179, ал. 6, т. 2 от ЗДвП, предвижда адм.
наказание "глоба" от 200. 00 лв. за водач, който управлява МПС със
значителна техническа неизправност. В 3-те точки на чл. 179, ал. 6 ЗДвП са
описани 3 вида технически неизправности - незначителна, значителна и
опасна. Пар. 6, т. 72 от ЗДвП, посочва кои неизправности са значителни - тези,
които "могат да засегнат безопасността на ПС или да имат въздействие върху
околната среда, или да породят риск за други участници в движението по
пътищата, както и други по значителни несъответствия". Дали дадена
неизправност е значителна, следва да се преценява във всеки конкретен
случай, най-напред от актосъставителя, а след това и от АНО, при проверка на
всички обстоятелства и събрани по преписката доказателства, преди
издаването на НП. В настоящия случай за да се установи най-напред
техническата неизправност, а след това – дали тя е значителна, е необходимо
да се използва ТС. Нито едно от обстоятелствата, описани в чл. 10, ал. 1, т. 10,
б. "а", "б" и "в" от ППЗДвП: съдържанието на вредни вещества в отработилите
газове и степента на димност, нивото на шума, изтичане на гориво, не могат
да бъдат установени зрително или чрез звук. За установяването на някое от
тези обстоятелства (а в случая – за неизправност на шумозаглушителното
устройство) е необходимо ТС, но такова не е използвано. Никъде в акта и в НП
не се описва в какво точно се състои неизправността. От проверяващите нито
е изследвано, нито е описано защо шумозаглушителното устройство се
приема за неизправно, още повече – за значително неизправно. Именно затова
в чл. 179, ал. 6 ЗДвП /както беше вече посочено/ се разграничават три вида
неизправности – незначителна, значителна и опасна, за които са предвидени
съответно различни глоби – 50. 00 лв., 100. 00 лв. и 200. 00 лв. Дори да се
приеме, че актосъставителят, а след това и АНО са имали предвид нормата на
чл. 10, ал. 1, т. 10, б. "б" от ППЗДвП, то за да се установи дали нивото на шума
съответства на предписаните нормативни стойности безспорно е необходимо
ТС, а по делото няма данни такова да е използвано.
Неописването в какво се състои неизправността лишава наказаното лице
от възможността да разбере в извършването на какво нарушение е обвинено и
съответно – да организира своята защита. АНО е следвало да провери
спорните обстоятелства и да изложи аргументи защо налага наказание за
значителна техническа неизправност, а не например за "незначителна".
Това обаче не е сторено. По адм. нак. преписка не са събрани
доказателства, че от въпросната неизправност е създадена някаква опасност за
5
конкретното МПС, за околната среда или за другите участници в движението.
Затова и не може да се приеме, че управляваното от М. МПС е било със
"значителна техническа неизправност", така щото да му бъде наложено адм.
наказание "глоба" по чл. 179, ал. 6, т. 2 от ЗДвП.
С оглед на всичко изложено по-горе съдът счете, че атакуваното НП е
правилно и законосъобразно постановено само по отношение на първото
констатирано нарушения, а именно за нарушаване нормата на чл. 104б, т. 2 от
ЗДП, като в тази си част същото не страда от пороци, които го правят
процесуално недопустимо и като такова следва да бъде потвърдено. По
отношение на второто констатирано нарушение на нормата на чл. 139, ал. 1, т.
1 от ЗДвП, НП следва да бъде отменено поради допуснати процесуални
нарушения.
По разноските.
При този изход на делото, разноски се дължат на жалбоподателя С. М., в
унисон с което същият е релевирал своевременно искане, в тази насока, и е
представил доказателства, произтичащи от Договор за правна помощ и
съдействие, във вр. с който е заплатен в брой адв. хонорар на пълномощника
му от 1 000. 00 лв. Съдът дължи произнасяне по заявеното от процесуалния
представител на АНО възражение за прекомерност на адв. хонорар, заплатен
от жалбоподателя. Разпоредбата на чл. 63д, ал. 2 ЗАНН, предвижда право за
страната, която с оглед изхода на делото е задължена да заплати на насрещната
страна разноски за адв. възнаграждение, да поиска от съда намаляване на
уговореното и платено адв. възнаграждение, когато то се явява прекомерно с
оглед фактическата и правна сложност на делото. Съдът дължи преценка за
съотношението на цената на адв. защита и фактическата и правна сложност на
делото, с оглед което счете, че фактическата и правна сложност на спора,
конкретно проявената процесуална активност на пълномощника на
жалбоподателя, свеждаща се в изготвяне на жалбата и участие в о. с. з. пред
първостепенния съд, не обуславят сложност, надвишаваща съобразената при
лимитиране на минималния праг в чл. 8, ал. 1, вр. чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба
№ 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адв. възнаграждения, ето защо
съдът счита, че с оглед изхода да делото, претендираният адв. хонорар от 1
000. 00 лв. следва да бъде редуциран до размер от 400, 00 лева. Водим от
горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление (НП) № 24-1228-000930 от
20.04.2024 година издадено от Началник група в ОД на МВР - Стара Загора,
Сектор „Пътна полиция” - Стара Загора, в частта, с която на жалбоподателя С.
6
М. М., ЕГН **********, от с. К, ул. ******, за нарушаване нормата на чл.
104б, т. 2 от ЗДвП и на основание чл. 175А, ал. 1, пр. 3 от ЗДвП, са му били
наложени адм. наказание глоба от 3`000. 00 лв. и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 12 месеца, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОТМЕНЯ наказателно постановление (НП) № 24-1228-000930 от
20.04.2024 година издадено от Началник група в ОД на МВР - Стара Загора,
Сектор „Пътна полиция” - Стара Загора, в частта с която на жалбоподателя С.
М. М., ЕГН **********, от с. К, ул. ******, за нарушаване нормата на чл. 139,
ал. 1, т. 1 от ЗДвП и на основание чл. 179, ал. 6, т. 2 от ЗДвП, му е наложено
адм. наказание глоба от 200, 00 лева, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА ОДМВР - Стара Загора да заплати на С. М. М., ЕГН
**********, от с. К, ул. ******, сумата от 400, 00 лв., представляваща
разноски за адв. възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба в четиринадесет
дневен срок от получаване на съобщението от страните пред
Административен съд - град Стара Загора.
Съдия при Районен съд – Стара Загора: _______________________
7