Решение по дело №251/2021 на Административен съд - Плевен

Номер на акта: 495
Дата: 12 октомври 2021 г. (в сила от 13 октомври 2022 г.)
Съдия: Снежина Мойнова Иванова
Дело: 20217170700251
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 2 април 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

***95

гр. Плевен, 12.10.2021 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Административен съд – Плевен, шести състав, в публично съдебно заседание на тридесети септември две хиляди и двадесет  и първа година в състав:

 

Председател: Снежина Иванова

 

при секретар Десислава Добрева изслуша докладваното от съдията Снежина Иванова по адм. дело № 251 по описа за 2021 година на Административен съд – Плевен.

 

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК, във вр. с чл. 186, ал. 4 от ЗДДС.

Административното дело е образувано по жалба на „Юкон „ ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. Плевен, ул. „Г.Кочев“ № 94, чрез представляващия Л.С.Г. чрез адв. А.С., съдебен адрес: ***, офис 14 срещу заповед за налагане на принудителна административна мярка № 11034/08.03.2021г. на началник отдел "Оперативни дейности" В. Търново, дирекция "Оперативни дейности" към Главна дирекция "Фискален контрол" в ЦУ на НАП  -запечатване на търговски обект- бензиностанция ***, находяща се в гр.Плевен, ул. „КК“ №2, стопанисван от дружеството и забрана за достъп до него за срок от 14 дни, на осн.  чл. 186, ал. 1 и чл. 187, ал. 1 от ЗДДС .

В жалбата се посочва, че заповедта незаконосъобразна, тъй като  е  изпратена документална доставка на количеството от 2972 литра бензин А -95Н на 02.11.2020 г. в информационните масиви на НАП, независимо, че нивомерната система не е предала данни. Намира, че не е налице неизпълнение на задължението за предаване на данни към НАП и от така подадените данни може да се установи съхраняването количество в резервоарите на дружеството. Намира, че е допуснато съществено нарушение на административно-производствените правила при издаване на заповедта, тъй като относимата норма е чл. 118, ал. 10 от ЗДДС, тъй като получателят на доставка на течни горива е длъжен да подава в НАП данни за доставката и движението на същата и за промяна и такава информация се подава от ЕСФП, чрез която се отчитат доставените количества горива посредством въвеждането им в нея и не се следва подаване на електронен документ, като данни за доставените количества горива се подават чрез въвеждането им в системата и проверка е възможно от страна на НАП и дружеството не цели укриване на количества горива. Счита, че не се посочва с какъв документ следва да се отчете доставката, не става ясно , коя доставка се третира като „недекларирана“, тъй като в т. „Поведение на търговеца“ се описват и други доставки от различни периоди. Счита, че следва да се приложи изключението по чл. 118, ал. 11 от ЗДДС по т. 5, съгласно който данни по ал. 10 не се подават от получателя за доставки, който е отчел като получени чрез електронната си система с фискална памет. Намира, че следва да се приложи чл. 59А, ал. 3, т. 1 от Наредба  №Н-18/2006, съгласно която лицето, получател на доставката на течни горива, подава ИДП съгласно приложение № 23 за потвърждаване на полученото гориво с изключение на случаите, когато горивато се доставя в обект с ЕСФП, като за обектите с ЕСФП се подават данни за доставени количества горива по документ чрез въвеждането им в електронната система с фискална памет. Посочва,че количеството е отчетено от нивомерната система в обекта, но не е ясна причината, поради която информацията не е достигнала до НАП. Отчетените различия между данните, отчетени от нивомерната система на ЕСФП и данните, които са подадени в НАП не дават възможност за  точно определяне на количеството горива, но жалбоподателят посочва, че не е запознат с този проблем, липсват данни за повреда в нивомерната система и не е налице индикация, че нивомерната система не подава данни в НАП и не следва да се налага такава принудителна административна мярка, а дори и да се наложи, то продължителността и е прекомерна. Счита, че липсват мотиви относно периода, за който се налага ПАМ. Моли за отмяна на акта.

В съдебно заседание жалбоподателят – „Юкон „ ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. Плевен, ул. „Г.Кочев“ № 94, се представлява от  представляващия Л.С.Г. и  чрез адв. А.С., която намира жалбата за основателна и поддържа изложеното в нея. Намира, че липсата на отчитане на нивомерната система на доставката на гориво не се дължи на умишлена причина от страна на дружеството и същото е изолирано и не налага затваряне на обекта за 14 дни. Претендира разноски и моли за отмяна на акта. Представя в указания срок  писмени бележки, в които се посочват основанията, вече изложени в жалбата за незаконосъобразност на заповедта. Посочва, че нивомерната система няма технически неизправности на 02.11.2020 година и е налице кратко прекъсване на ел. захранване, на което обстоятелство може да се дължи и неподаването на данните. Посочва, че от служебен бон за документална доставка от 02.11.2020 г. в същия е отразено количеството от 2972 литра бензин А95Н и е издаден в 13.58 часа, а прекъсването на ел захранването е в 13.24 часа до 13.26 часа, а доставката на гориво е започнала в 12.15 часа и именно по време на прекъсване на ел. захранване е   получена същата и неотчитането се дължи на това обстоятелство. Счита, че неотчитането се дължи на обективни фактори и налагането на ПАМ е незаконосъобразно. Намира, че от представените документи от дружеството се установява, че се ползва изправна нивомерна система, като е налице задължение за подаване на данни и за дружеството не съществува задължение да гарантира, че така изпратените данни са получени от приходната администрация. Моли за отмяна на заповедта.

В съдебно заседание ответникът  - началник отдел „Оперативни дейности“ –В.Търново, към дирекция „Оперативни дейности“  към Главна дирекция „Фискален контрол“ в Централно управление на НАП, се представлява от гл. юрк. Ж., която прави възражение за прекомерност на адвокатско възнаграждение и счита, че жалбата е неоснователна. Посочва, че с оглед справка в информационните масиви на НАП е установена разлика между получените количества горива по документи и отчетените от нивомерната система в периода от 01.11.2020 г. до 15.01.2021 г. и това е мотив на органа да наложи тази принудителна мярка за срок от 14 дни. Посочва, че полученото гориво на 02.11.2020 г също не е отчетено от нивомерната система, като за периода от 09.11.2020 г. – 14.01.2021 г неотчетеното гориво от нивомерната система е 12 270.85 литра. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева и представя писмена защита, в която  посочва, че заповедта е издадена от компетентен орган, при установено нарушение –неизпълнение на задължението от страна на дружеството като задължено лице да предава по дистанционна връзка на НАП данни, които да дават възможност за определяне на наличните количества горива. Счита, че актът е мотивиран, като са изложени и такива относно определяне на мярката в размер на 30 дни, като запечатването на обекта ще има превантивен характер и ще окаже предупредително въздействие на търговеца, за който е установено, че има и други разлики в получени горива и подадени данни към НАП.

Административен съд-Плевен, шести състав, като обсъди доказателствата по делото и доводите и възраженията  на страните, и като извърши цялостна проверка на оспорената заповед във връзка с правомощията си по чл.168 от АПК, намира за установено следното от фактическа страна:

На 16.01.2021 г., в 11:10  ч.  в търговски обект по смисъла на параграф 1. т. 41 от ДР на ЗДДС- бензиностанция ***, находящ се в гр. Плевен, ул. ***, стопанисван и експлоатиран от „ЮКОН“ ЕООД с ЕИК *********, е установено , че в обекта е инсталирана електронна система с фискална памет /ЕСФП/ модел ОЙЛ СИС 2.0-Д- KL, одобрена със свидетелство на БИМ № 169FS/01.04.2019г., с централно регистриращо устройство /ЦРУ/ модел Datecs FP-800, с индивидуален номер на фискалното устройство OS010101 и индивидуален номер на фискална памет /ФП/ № 58010101, с нивомерна  измервателна система /НИС/ модел VEEDER-ROOT/TLS2, регистрирана в НАП с потвърждение ***403393 на 06.03.2020г. В хода на проверката е установено, че на 02.11.2020 г. е получена доставка на 2972,00л. авт. бензин А95-Н по АДД с УКН № 0000000005596091/10.10.2020г., но полученото количество гориво не е отчетено чрез наличната в обекта нивомерна измервателна система/НИС/, видно от представените документи/ документална доставка/ и направена справка в информационните масиви на НАП.

Представен е акт за установяване на административно нарушение № F592923/22.02.2021 г. година за установеното нарушение при проверката.

Приложена е заповед №ЗЦУ-1148/25.08.2020 година  на изпълнителен директор на НАП, с която се определя компетентност на началник на отдел „Оперативни дейности“ в Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП да издават заповеди за налагане на принудителни административни мерки по чл. 186 от ЗДДС.

Не са представени данни за издадено НП към 08.03.2021 г..

Издадена е ЗППАМ № 11034/08.03.2021 г. на началник отдел "Оперативни дейности" В. Търново, дирекция "Оперативни дейности" към Главна дирекция "Фискален контрол" в ЦУ на НАП . Прието е, че   дружеството като задължено лице не подава данни от ЕСФП по чл. 118 от ЗДДС в НАП и осъществява състав на нарушение на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „г“ от ЗДДС и е наложена принудителна мярка -  запечатване на търговски обект бензиностанция ***, находящ се в гр. Плевен, ул. ***, стопанисван и експлоатиран от „ЮКОН“ ЕООД с ЕИК ********* и забрана за достъп до него за срок от 14 /четиринадесет/ дни, на основание чл. 186. ал. 1 и чл. 187, ал. 1 от Закона за данък върху добавената стойност.

Изложени са мотиви, че подаването на данни за доставените количества горива по документи, въведени чрез ЕСФП и по установената дистанционна връзка, които съдържат задължително уникален контролен номер (УКН), което въвеждане съгласно изискванията на Наредба Н-18/2006г. се извършва чрез баркод четец, дава възможност за проследяване на движението на гориво, извършваните продажби, счетоводното отчитане и вярно деклариране на финансовия резултат и вярно определяне на публичните задължения. Считат, че неизпълнението на този вид задължение препятства проследяването на движението на течните горива и представлява нарушение на правилата за регистрация и отчетност и се накърнява реда и правната сигурност на данъчното документиране, затруднява се дейността на органите по приходите и се създават усложнения в отношенията между данъчните субекти от една страна, и между тях и данъчните органи.  При налагане на мярката е отчетено местоположението, оборота от извършените продажби и обстоятелството, че за периода от 01.11.2020г. до 15.01.2021г. има разлики между получените количества горива по документи и количествата горива, постъпили в резервоарите за съхранение и отчетени от нивомерната измервателна система в обекта в размер на 12 270.85 литра.

По делото бе допусната и изслушана съдебна компютърно-техническа експертиза, при която вещото лице установи, че от регистрираната в обекта ЕСФП няма доказателства за технически проблеми на 02.11.2020 година, същата е изправна, но на тази дата  в информационната система на НАП няма данни за изпратена нивомерна доставка за резервоар № 101 от търговската номенклатура на дружеството за гориво от 2972,00 л. авт. бензин А95-Н., но за същия резервоар № 101 има подадена документална доставка с АДД № 01000000000005596091/10.10.2020 г.. Установено е, че на 02.11.2020 г. няма информация към НАП от дружеството за регистрация, промяна  и дерегистрация на основни данни. Посочва се, че в НАП постъпва информация при разпечатване на служебен бон с поредна номерация за КЛЕН за документална доставка, нивомерна доставка , като не постъпва информация при разпечатване на служебен бон  с поредна номерация за КЛЕН за справка за получени и въведени доставки на горива, Х –отчет за бърза проверка на касова наличност, справка за наличности на горива по нивомер и справка тотални броячи, като на 02.11.2020 г.  не е генериран и отпечатван Х отчет. Вещото лице е установило, че на 02.11.2020 година краткото прекъсване на ел. енергия в рамките на 6 секунди в 7.03 ч. и 2 минути в 13.24 ч до 13.26 часа, не  е техническа повреда, като не е установена възможна критична точка за прекъсване на свързаността с НАП, а именно токов удар, който прекъсва елл захранване, прекъсване на мобилната връзка с мобилен оператор и механична повреда на нивомерната система. В случая не е налице подаване на данни от нивомерната система на резервоар № 101 на дружеството, като не са налични данни да е подадена информация, която поради технически причини на сървър на НАП да не е получена. В съдебно заседание вещото лице посочи е налице документална доставка за полученото гориво на 02.11.2020 г. , но не е подавана нивомерна доставка към НАП. Служебният бон отразява документалната доставка, която се въвежда ръчно и за същата има върнат от НАП отговор със статус ОК. Вещото лице  е установило, че системата, ползвана от дружеството, работи като при отчитане на нивомерна доставка, то тя дава информация в системата „запиши“ документалната доставка, а в случая не е налице отчетена от нивомерната система такава доставка и не  е подадена със статус „запиши“  т.е. на 02.11.2020 г. не е налице отчитане от нивомерната система на количеството гориво в резервоар № 101. Съдът кредитира заключението на вещото лице като обективно, съобразено с доказателствата по делото и приема, че на 02.11.2020 г. не е налице подаване на нивомерна доставка от страна на дружеството към системата на НАП за получено гориво 2972,00 л. авт. бензин А95-Н, като това не се дължи на технически проблем  в сървър на НАП, а такава доставка не е отчетена от нивомерната система на жалбоподателя, независимо, че вещото лице не е установило технически проблем.

По делото са представени доказателства от жалбоподателя относно техническата изправност на  НИС, фактура за получаване на горивото на 02.11.2020 г. и други документи.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Жалбата е допустима като подадена в срок и от надлежна страна.

Разгледана по същество е неоснователна.

Съгласно чл.186 ал.3 от ЗДДС принудителната административна мярка по ал.1 се прилага с мотивирана заповед на органа по приходите или от оправомощено от него длъжностно лице. На л. 174 от делото е приложена заповед, с които изпълнителният директор на НАП е оправомощил началниците на отдели "Оперативни дейности" в териториалните дирекции на НАП към ГД "Фискален контрол" при ЦУ на НАП да издават заповеди за запечатване на обект по чл. 186 ЗДДС и съдът приема, че актът е издаден от компетентен орган.

Заповедта е издадена в предвидената писмена форма и съдържа задължителните реквизити по чл.59 ал.2 от АПК, включително фактическо и правно основание. Подробно в заповедта за налагане на ПАМ е описано констатираните при проверката от контролните органи нарушения – не са подадени по дистанционна връзка с НАП данни  за получена доставка на гориво на 02.11.2020 г. на 2972,00 л. авт. бензин А95-Н  от нивомерната система на резервоар № 101, като по този начин не може да се определят наличните количества горива в резервоарите.

По делото безспорно се установи, че на 02.11.2020 година не е подадена информация от нивомерната система на резервоар № 101 към НАП .Съдът намира, че заповедта е издадено в съответствие с материалния закон. Съгласно разпоредбата на чл. 186, ал. 1, т. 1 б. "г" от ЗДДС, посочена като материалноправно основание за издаване на заповедта, принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази реда и начина за подаване на данни по чл. 118 в НАП.

В производството пред административния орган не са допуснати и нарушения на процесуалните правила, като оспорената заповед съответства и на материалния закон.

Според разпоредбата на чл. 118, ал. 6 от ЗДДС, всяко лице по ал. 1, извършващо доставки/продажби на течни горива от търговски обект, с изключение на лицата, извършващи доставки/продажби на течни горива от данъчен склад по смисъла на ЗАДС, е длъжно да предава по дистанционна връзка на НАП и данни, които дават възможност за определяне на наличните количества горива в резервоарите за съхранение в обектите за търговия с течни горива. В случая е установено, че именно данни от резервоар № 101 не са подадени на 02.11.2020 година т.е. не е отчетено от нивомерната система количеството гориво в този резервоар, което безспорно  неотчитане не дава възможност за отчитане от НАП на наличното количество. Подадена документална доставка на 02.11.2020 г не променя задължението за подаване на данни от резервоарите, тъй като се установи документалната доставка е въведена ръчно независимо, че използваната от дружеството система  е организирана така, че при отчетена нивомерна доставка от резервоар, то се подава в системата забележка „запиши“ за документалната доставка, а в случая по неясни причини въобще липсва отразена в системата нивомерна доставка и подадената такава документална към НАП е въведена ръчно. Неоснователен  е и доводът на жалбоподателя, че приложимата норма в случая е тази на чл. 118, ал. 9 и 10 от ЗДДС. Тези норми , които вменяват задължение за подаване на данни от задължените лица -данни за доставката и движението на доставените/получените количества течни горива, както и за промяната в тях, не отменят задължението по ал. 6 да се подават данни и от самите резервоари за наличното гориво, каквито в случая не са подадени. Съдът намира, че липсата на данни от нивомерната система на 02.11.2020 г. не се дължи на проблем в сървър на НАП, тъй като вещото лице установи, че не е имало технически проблем, като независимо, че такъв не е отчетен и в обекта на дружеството, то налице е обективно неотчитане от нивомерната система на резервоар № 101  на количеството от 2792 литра бензин и неподаване на данни към НАП и правилно е прието, че е налице неизпълнение на задължения за подаване на данни. Не може да се приеме, че това задължение е изпълнено с подаване на ръчно въведена документална доставка, тъй като  в случая следва да има постоянна връзка на нивомерната система с НАП и всяко количество гориво да се отразява и да се изпращат данни, за да е възможен контрол на наличните такива в резервоара.

Съдът намира, че оспорената заповед е мотивирана и по отношение на продължителността й от 14 дни, като са изложени мотиви , че с оглед местоположение на обекта,  работното му време от понеделник до неделя , и поведението на  търговеца, а именно установено разлика между  получено количество по документ и постъпило и отчетено чрез НИС количество гориво в периода 01.11.2020 г. – 15.01.2021 г.  в размер на 12 270.85 литра, то  е налице основание да се приеме, че неподаването на данни препятства възможността за проследяване на наличните количества гориво в резервоарите и представлява нарушение на правилата за регистрация и отчетност и се накърнява установения ред  и правна сигурност на данъчното документиране и дейността на органите по приходите и именно, за да се  предприемат действия по  недопускане на различия по доставките на гориво, отразени по документи и отчетени от НИС , е наложена тази мярка.

 Неоснователен в тази връзка е доводът на жалбоподателя за липса на мотиви относно така определения срок на мярката. В разпоредбата на чл. 186 ал.1 от ЗДДС е предвидена възможност, принудителната административна мярка запечатване на обект да се прилага за срок до един месец. След като законодателят е предвидил срок до един месец, то административният орган е длъжен да обоснове защо е определил срок от 14 дни, който е към средния срок, определен в закона. В случая, както бе посочено по-горе са изложени мотиви по отношение на продължителността на срока на наложената ПАМ, като административният орган се е позовал на вида и обема на упражняваната  в съответния обект дейност, на тежестта на извършеното нарушение. Органът  е посочил и целите, които иска да бъдат постигнати с налагането на мярката, а именно-гарантиране на  правилното подаване на данни от НИС.

Оспореният административен акт е издаден в съответствие с целта на закона и при спазване на принципа за съразмерност по чл.6 от АПК. Видно от изложените мотиви, мярката цели да постигне промяна в начина на извършване дейността в конкретния търговски обект, като прекият резултат е правилно отчитане на дейността. В случая се касае за законоустановена цел, тъй като нормата на чл. 22 от ЗАНН предвижда налагане на принудителни административни мерки за предотвратяването и преустановяването на административни нарушения. Уредената в чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "г" от ЗДДС принудителна административна мярка "запечатване на обект" е насочена към постигане именно на такава превантивна цел, доколкото към момента на постановяването й дружеството не е преустановило дейността си в търговския обект, т. е. съществува възможност за извършването и на друго нарушение, свързано с неподаване на данни от НИС от резервоарите към НАП за наличните количества. В случая издадената заповед цели именно това с оглед защита интересите на държавния бюджет от правилно отчитане на количествата и определяне размера на публичните задължения. Определеният срок за прилагане на мярката е към средния размер, съответства на тежестта на нарушението и не ограничава правата на търговеца в степен, надхвърляща необходимото за осъществяване на преследваната от закона цел и е в тази връзка е неоснователно възражението за нарушение на принципа на съразмерност по чл. 6 от АПК. В случая, административният орган е действал целесъобразно при упражняване на предоставената му оперативна самостоятелност и срокът е съобразен с целената превенция за преустановяване на лошите практики в обекта, както и с необходимото време за създаване на нормална организация за отчитане на количеството гориво от НИС от търговеца.

Предвид горепосоченото съдът намира, че заповедта е законосъобразна и следва да бъде отхвърлена жалбата.

С оглед направеното от пълномощника на ответника искане за присъждане на разноски, на основание чл. 161 ал. 1 от ДОПК жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на ТД на НАП – В. Търново разноски за юрисконсултско възнаграждение, определени в минималния размер от 100 /сто/ лева съгласно чл. 144 АПК вр. чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37, ал. 1 ЗПП вр. чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ.

Предвид горепосоченото и на основание чл. 172, ал. 2, предл. последно от АПК, Административен съд Плевен, шести състав

 

РЕШИ:

 

Отхвърля жалба на „Юкон“ ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. Плевен, ул. „Г.Кочев“ № 94, чрез представляващия Л.С.Г. чрез адв. А.С., съдебен адрес: ***, офис 14 срещу заповед за налагане на принудителна административна мярка № 11034/08.03.2021г. на началник отдел "Оперативни дейности" В. Търново, дирекция "Оперативни дейности" към Главна дирекция "Фискален контрол" в ЦУ на НАП  -запечатване на търговски обект- бензиностанция ***, находяща се в гр.Плевен, ул. „КК“ №2, стопанисван от дружеството и забрана за достъп до него за срок от 14 дни, на осн.  чл. 186, ал. 1 и чл. 187, ал. 1 от ЗДДС .

Осъжда „Юкон“ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. Плевен, ул. „Г.Кочев“ № 94, чрез представляващия Л.С.Г. да заплати на ТД на НАП – В. Търново разноски за юрисконсултско възнаграждение, определени в минималния размер от 100 /сто/ лева.

Решението да се съобщи на страните.

Решението подлежи на обжалване пред Върховен административен съд в 14 –дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/