РЕШЕНИЕ
№ 1143
Враца, 13.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд - Враца - I състав, в съдебно заседание на двадесет и девети май две хиляди двадесет и четвърта година в състав:
| Съдия: | СИЛВИЯ ЖИТАРСКА |
При секретар ДАНИЕЛА ВАНЧИКОВА като разгледа докладваното от съдия СИЛВИЯ ЖИТАРСКА административно дело № 20247080700170 / 2024 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК /Административно-процесуален кодекс/, във вр. чл. 63, ал. 2 от ЗИНЗС /Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража.
Образувано е по жалба на **Ц.Г.Ц.,***, срещу Заповед № Л-709 /26.02.2024г. на ЗА Началник ***, за преместването му от Корпуса на ** в ***.
В жалбата се развиват съображения за незаконосъобразност на оспорената заповед. Твърди се, че това е трети отказ да бъде преместен в ***, като е изпълнил всички изисквания по предходните два заповеди.
В съдебно заседание жалбоподателят Ц.Ц. поддържа жалбата, лично и чрез назначеният му особен представител *Д.Н., който излага обстойни доводи за незаконосъобразност на оспорената заповед. Според *Н. единственият аргумент, който се съдържа в оспорената заповед е остатъкът му от наказанието „**“, което към издаването й е бил 6 години и 4 месеца и това би го мотивирало да извърши *. Отбелязва, че жалбоподателят няма наложени наказания, награждаван е няколко пъти, работел е почти през цялото време, докато е бил в *, липсват негативни оценки за него, поради което заповедта е необоснована. Твърди се, че ** Ц. е изтърпял 2/3 от наказанието си, и остатъкът от 1/3 не би го мотивирало да извърши *. Сочи се липса на компетентност на издалия заповедта. Иска се отмяна на оспорения акт и обявяването му за незаконосъобразен или нищожен.
Ответникът, в писмен отговор изразява становище за неоснователност на жалбата. Излага съображения за законосъобразност на оспорената заповед и иска отхвърляне на жалбата, като неоснователна и недоказана.
По делото са събрани писмени доказателства. Приложено е от ответника заверено копие от образуваната пред административния орган преписка по издаване на оспорения акт. От страна на жалбоподателя е представено 1 бр. удостоверение за завършен курс „Справяне с житейски проблеми чрез промяна в мисленото“.
Съдът, след като се запозна с депозираната жалба и прецени твърденията на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е допустима, като подадена в законоустановения 14 дневен срок по чл. 149, ал. 1 от АПК във вр. чл.64 ал.4 от ЗИНЗС, от надлежна страна – адресат на заповедта, която има правен интерес от оспорването и срещу индивидуален административен акт, който засяга права и интереси на оспорващия. Оспорения акт е връчен на 26.02.2024г., а жалбата против него е постъпила в съда на 28.02.2024г.
Разгледана по същество жалбата е основателна.
Въз основа на приетите по делото писмени доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна следното:
Ц.Г.Ц. е подал молба на 06.02.2024г. за преместването му от Корпуса на *****. В тази връзка са изготвени становище и Доклад за оценка на риска от рецидив и вреди по чл.155 от ЗИНЗС, експертна оценка на актуалното ***. Дадени са отрицателни становища от началник сектор „СДВР“ и началника на ** с правно основание чл.64 ЗИНЗС. След запознаване с преписката и като разгледал правното положение на л.св. Ц.Ц.,*** издал Заповед №Л-709/26.02.2024г., с която отказал да премести ** Ц.Г.Ц. по изложени в нея мотиви. В заповедта изрично е посочено, че е издадена от ЗА ***, съгласно Заповед № Л-216/15.01.2024г.
Съгласно Заповед № Л-216/15.01.2024г. на Началник **, Зам.Началника на ** ***, на основание чл. 15 от ЗИНЗС е упълномощен с редица правомощия на началника на затвора /л.20/, за изпълнение на задължения на същия по време на отсъствие на титуляра на 16.01.2024г..
Със Заповед № Л-709/22.02.2024г. на ЗА Началник **, ***, е наредено „не преместването“ на ** Ц.Ц. ***, на осн. чл. 64 ал.2 от ЗИНЗС.
Съдът извърши дължимата на основание чл.168, ал. 1 от АПК проверка за законосъобразност на оспорения акт освен на основанията, сочени от оспорващия и на всички основания по чл. 146 от АПК, като приема следното:
Разпоредбата на чл.64 ал.1 от ЗИНЗС, предвижда ** с добро поведение, които са изтърпели най-малко ¼, но не по-малко от 6 месеца от наложеното наказание в * или ** от **, могат да бъдат преместване по инициатива от началника на * или по тяхна молба за доизтърпяване на *** от **. Началникът на * се произнася с мотивирана заповед след вземане на становището на ръководителя на направлението за социална дейност и възпитателна работа, на заместник-началника по режимно-охранителната дейност и на началника на съответното ** относно поведението на *по време на изтърпяване на наказанието и съобразно изискването на чл. 43, ал. 4 от ЗИНЗС. Заповедта, с която не се премества ** Ц. е издадена от За Началника на **, който се позовава на Заповед № Л-216/15.01.2024г.
В оспорената заповед като мотив за „не преместване“ се сочи липсата на положителни резултати в поведението му, тъй като депозирал отказ от работа, което според издателя на заповедта завишава стойностите за риск от * и вреди в частта „Трудова заетост“.
Сред фактите удостоверяващи компетентност на определено лице да издаде, в качеството си на административен орган, конкретен административен акт са наличието на делегираща правомощие заповед по отношение конкретни длъжностни лица, както и изричното посочване на правомощията в делегиращия документ.
В случая издателят на оспорената Заповед Л-709/26.02.2024г. е *** – зам. началник на **, аргументира компетентността си изрично със Заповед Л-216/15.01.2024г., издадена от Началника на **, на основание чл.15 ал.2 от ЗИНЗС, приложена към административната преписка. В същата изрично е посочено, че е упълномощен да издава заповеди по чл. 64 ал. 2 вр. с ал.1 от ЗИНЗС. Посочени са и конкретизирани в тази заповед за упълномощаване редица правомощия по ЗИНЗС – да води разпределителна комисия и да наказва и награждава ** съгласно изискванията на ЗИНЗС, правомощия по чл.66 ал.2 вр. ал.1 от ЗИНЗС, по чл.66 ал.5 от ЗИНЗС, по чл.60 от ЗИНЗС, по чл.191 ал.4 от ЗИНЗС, по чл.67 ал.1 т.1 от ЗИНЗС, по предложения по чл.64а от ЗИНЗС, да изготвя предложения за преместване на ** които ** * в * или в ** от ** на осн. чл.64а ал.1 вр. ал.2 от ЗИНЗС и др. Видовете дисциплинарни наказанията на ** са посочени в разпоредбата на чл.101 от ЗИНЗС и в тях не фигурира наказание преместване от **
Действието на тази заповед, обаче е единствено за 16.01.2024г., поради отсъствие на титуляра, въпреки че в нея е записано, че е до отпадане на необходимостта. Така написано единствено може да се приема, че оправомощаващата заповед е за съответната дата, тъй като по отношение на „до отпадане на необходимостта“ не става ясно какво точно се има предвид, за да се направи преценка дали тази необходимост е отпаднала или е била налице. Отделно от това на съдебния състав е служебно известно, че след 16.01.2024г. има издадени последващи заповеди за изпълнение на задълженията на Началник на * по време на отсъствие на титуляра, от което може да се изведе, че упълномощителя е имал предвид заповедта да действа само за 16.01.2024г. След като закона не определя на зам.началник на * правомощия по издаване на заповеди по чл. 64 ал.2 от ЗИНЗС и такива не са му изрично делегирани със заповед на ръководителя на съответната администрация за датата на издаване на заповедта – 26.02.2024 г. или при доказано отсъствие на титуляра, съобразно посоченото в заповедта за упълномощаване, то оспорения акт е издаден от некомпетентен орган на основание чл. 146, т. 1 от АПК.
Компетентността на органа издал акта е основна предпоставка за неговата валидност, а наличния по делото дефицит на доказателства удостоверяващи горното обстоятелство, води до единствено възможния извод за липса на компетентност у органа издал процесния акт. Дали е въпрос на пропуск на органа е ирелевантно за решаващата воля на съда. Липсата на доказателства, удостоверяващи всички елементи на надлежно предоставена власт, да се направи процесното властническо волеизявление, води до единствено възможния извод - издаване на оспорения акт от орган, който не притежава въпросното правомощие и съответен на това е и извода, че този административен акт е НИЩОЖЕН.
Установената липса на компетентност на органа издал оспорения административен акт е абсолютно основание да бъде прогласена неговата нищожност без да е необходимо съда да обсъжда аргументите за неговата незаконосъобразност по чл. 146, т. 3 - 5 от АПК.
По изложените съображения жалбата е основателна. Следва да се прогласи нищожността на оспорената заповед - Заповед № Л-709/ 26.02.2024г. на ЗА Началник **.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. 1-во от АПК, във вр. с чл. 63 ал. 2 от ЗИНЗС, Адм. съд Враца, втори състав,
Р Е Ш И:
ПРОГЛАСЯВА НИЩОЖНОСТТА на ЗАПОВЕД № Л-709/26.02.2024г. на ЗА Началник **, за не преместването на ** Ц.Г.Ц. ***.
РЕШЕНИЕТО е окончателно, съгласно чл. 64 ал.4 изр. 2-ро от ЗИНЗС.
На основание чл. 138 от АПК препис от решението да се изпрати на страните.
| Съдия: | |