№ 1021
гр. ..., 27.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ..., XI-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на първи ноември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Неделина Минчева
при участието на секретаря М.И.К.
като разгледа докладваното от Неделина Минчева Гражданско дело №
20235530101414 по описа за 2023 година
Производството е с правно основание чл.49 във връзка с чл.45 от ЗЗД – за заплащане на
обезщетение за непозволено увреждане в размер на 4060,00лв., за причинени имуществени
вреди за вреди за заплатен наем за МПС за периода месец октомври – 2022г. – месец януари
– 2023г. вследствие на бездействие на управителя на ответното дружество във връзка с
възложен му ремонт на личния автомобил на ищеца, ведно със законната лихва върху тази
сума от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното й изплащане.
Претендират се и направените по делото разноски.
Искът е предявен от К. Д. Д. от гр.... срещу „Пламък – Рейсинг“ ЕООД гр..... С
исковата молба се твърди, че към края на месец септември 2022 г., ищецът потърсил
ответното дружество, защото двигателят на собствения му автомобил „М.“, модел „...“ с рег.
№... започнал да работи неравномерно и компютърът му отчел грешка в системите.
Управителят на ответното дружество ... се съгласил да приеме автомобила. След като
закарал автомобила в сервиза на ответника, който се намирал зад ..., ищецът обяснил на Д.
какви проблеми имал автомобилът. Касаело се за ремонт на двигателя, при което Д. заявил,
че ищецът следвало да остави автомобила за диагностика, като го предупредил, че ремонтът
щял да бъде много скъп – около 3000лв. Ищецът се съгласил с това. След известно време
ищецът позвънил на Д. за да се информира каква била повредата на автомобила, какво било
необходимо да се направи, дали се извършвали действия по ремонт и каква била цената
резервните части и ремонтните дейности. Получил уклончив отговор. Последвали
множество разговори между ищеца и управителя на ответното дружество, при които Д. нито
веднъж не обяснил каква била повредата и как следвало да се отстрани, казал единствено, че
първоначално заявената сума в размер на 3000лв. нямало да бъде достатъчна.
Междувременно ищецът помолил своя позната – ... да отиде до сервиза, за да вземе
документи, останали в автомобила, при което, последната установила, че по автомобила не
1
се извършвали никакви действия. След многократни разговори по телефона, към средата на
декември 2022г., от ответното дружество извършили необходимата диагностика, след което
Д. предложил да ищеца да сменят различни части, докато се отстрани дефекта.
На 19.01.2023г. ищецът взел автомобила си от сервиза на ответника, като с помощта на
пътна помощ го откарал в друг автосервиз, където автомобилът бил ремонтиран в рамките
на 5 дни.
През целия период, през който ищецът бил лишен от възможността да ползва
автомобила си, той ползвал такъв под наем. На 01.10.2022г. сключил договор с Н. С. К. за
ползване на собствения на последния автомобил – „...“, модел „...“ с рег. №... срещу цена от
35,00лв. на ден. Ищецът имал необходимост от автомобил, тъй като работата му била
свързана с чести пътувания и полагал ежедневни грижи за родителите си. В резултат на
задържането на автомобила от страна на ответника, ищецът претърпял имуществени вреди,
в резултат на заплащане на наем за ползване на МПС: за месец октомври 2022г. - сумата от
1085,00лв., за месец ноември 2022г. - сумата от 1050,00лв., за месец декември 2022г. -
сумата от 1085,00лв. и за месец януари 2023г. - сумата от 840,00лв. или общо за периода
заплатил сумата от 4060,00лв.
Моли съда да осъди ответника да му заплати сумата от 4060,00лв., представляваща
обезщетение за имуществени вреди за заплатен наем за МПС за периода месец октомври –
2022г. – месец януари – 2023г., вследствие на бездействие на ответника във връзка с
възложен му ремонт на личния автомобил на ищеца. Претендира разноски.
В срока за писмен отговор ответникът изразява становище, че предявеният иск е
допустим, но неоснователен. Не оспорва твърденията в исковата молба, че ответното
дружество имало автосервиз, в който извършвало специализирана авторемонтна дейност. Не
оспорва обстоятелството, че описаният в исковата молба лек автомобил бил оставен в
автосервиза на ответника. Не оспорва факта, че на 19.01.2023г. лекият автомобил бил
извозен от автосервиза по инициатива на ищеца.
Ищецът оспорва всички останали твърдения в исковата молба, включително тези, че
между страните било постигнато споразумение относно извършване на ремонт на
автомобила и възлагането му от ищеца на ответника, неговата цена, поискване на сумата от
3000,00лв., сключването на договор за наем на лек автомобил, плащането на наем в размер
на 35,00лв. на ден за периода 01.10.2022г. – 24.01.2023г., съществуването на обективна
нужда за ищеца да търси автомобил под наем.
При първоначалното си посещение в сервиза на ответника, последният заявил, че
поради моментна натовареност нямал възможност да извърши диагностика и ремонт на
автомобила в близките три месеца, а ищецът отговорил че не бързал и че нямал възможност
да ползва автомобила си, защото нямал сключена застраховка „гражданска отговорност“.
Споделил, че имал друг автомобил, който можел да ползва.
Ответникът оспорва представения договор и представените разписки във връзка с
получени суми. Оспорва твърдението, че ищецът претърпял имуществени вреди, поради
липса на сключена застраховка „гражданска отговорност“. Считано от 05.08.2022г.,
автомобилът бил с прекратена регистрация. Ищецът притежавал лек автомобил – „...“ с рег.
№..., който можел да ползва. От друга страна, автомобилът, който твърди, че е наел, също
бил с прекратена регистрация в процесния период, поради което било обективно
2
невъзможно ищецът да го е ползвал под наем. Счита, че представените от ищеца договор за
наем и разписки за получени суми били съставени само с оглед на настоящото
производство, а в действителност ищецът не бил претърпял никакви вреди.
Моли да бъде отхвърлен искът като неоснователен. Претендира разноски в настоящото
и в обезпечителното ч.гр.д.№1010/2023г. по описа на Старозагорския районен съд. В
съдебно заседание прави изрично възражение за нищожност на договора за наем на
автомобил, като счита, същият е с невъзможен предмет.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, намира за установена следната фактическа обстановка:
Страните не спорят, че ищецът е собственик на лек автомобил „М.“, модел „...“ с рег.
№.... Не спорят и по въпроса, че същият автомобил е бил оставен за ремонт в автомобилен
сервиз, стопанисван от ответното дружество за периода октомври 2022г. – 19.01.2023г.
От представените и приети като писмени доказателства по делото оригинали на
Договор за наем на МПС от 01.10.2022г.; Разписка за получена сума от 31.10.2022г.;
Разписка за получена сума от 30.11.2022г.; Разписка за получена сума от 30.12.2022г.;
Разписка за получена сума от 24.01.2023г. се установява, че ищецът е ползвал под наем лек
автомобил „...“, модел „...“ с рег. №... за периода от 01.10.2022г. до 24.01.2023г. срещу цена
от 35,00лв. на ден.
По делото бяха представени и приети като писмени доказателства копия на Приемно-
предавателен протокол от 19.01.2023г.; Приемно-предавателен протокол от 24.01.2023г.;
Работна карта по сервизна поръчка №**********/20.01.2023г.; Касова бележка
№**********/24.01.2023г. по сервизна поръчка №*********/20.01.2023г.; Сервизна поръчка
№**********/20.01.2023г., от които се установява, че автомобилът на ищеца е бил
ремонтиран в автосервиз „Загора Груп БГ“ ООД в периода от 19.01.2023г. – 24.01.2023г.,
като стойността на ремонта е бил 750,31лв.
За изясняване на фактите по делото съдът допусна събирането на гласни
доказателства.
От показанията на свидетеля ... се установява, че същият познава ищеца и знае за лекия
му автомобил „М. – ...“. Ищецът е имал проблем с автомобила и го е оставил за ремонт в
сервиз зад Университета, на пътя за с..... Ремонтът се проточил с месеци, като свидетелят е
чувал ищеца да разговаря с майстора за ремонта по телефона. Майсторът обяснявал на
ищеца, че ремонтът ще бъде много скъп, трябвало да се сменя двигател, но нямал време,
нямал работници в сервиза. „Майсторът не съм чул да се ангажира със срок.“ Свидетелят
препоръчал на ищеца да смени сервиза, след което ищецът извикал „Пътна помощ“ да
извози автомобила до друг сервиз, където след една седмица проблемът бил отстранен. През
цялото време автомобилът на ищеца е бил паркиран в двора на сервиза на ответното
дружество и по него не е работено. Докато автомобилът на ищеца е бил в ремонт, той е
ползвал друг автомобил „...“, светлосива. Свидетелят не знаел, дали ищецът има друг
автомобил и чия собственост е „...“-та. Свидетелят не знаел, дали ищецът е заплащал
авансово за ремонта на автомобила.
От показанията на свидетеля ... се установява, че същата е близка с ищеца, като имат и
3
обща туроператорска фирма. През септември-октомври 2022г. свидетелката придружила
ищеца, когато той е оставил своя лек автомобил „М.“ в сервиза на ответника. Управителят
на ответното дружество, който работи в сервиза, казал на ищеца, че ремонтът ще струва
около 3000,00лв. Въпреки това ремонт не бил извършен. Свидетелката отишла по поръчка
на ищеца до автомобила да вземе някакви документи, при което видяла, че по автомобила
не е работено. Освен това управителят на ответника започнал да обяснява на свидетелката,
че ищецът трябвало да се откаже от този ремонт, защото ще струва колкото самия
автомобил. Оплакал се на свидетелката, че нямал работници и ако трябвало да се сваля
двигателя, то за него физически ще бъде невъзможно. Ищецът няколкократно бил
разговарял с управителя на ответното дружество, като пускал телефона на високоговорител
в присъствието на свидетелката и тя чувала, че нямал никакво време да диагностицира
повредата на автомобила, предлагал да сменят една по една по-евтини части от автомобила
докато стигнат до повредата. През времето, докато автомобилът е бил в сервиза, ищецът е
ползвал друг автомобил „...“, сива на цвят, собственост на друго лице. Ищецът имал нужда
от автомобил, тъй като често пътувал до Г., където имал бизнес. Имал и друг автомобил,
който бил предоставен за ползване на родителите му, тъй като те живеели извън града,
майка му била инвалид 100% и баща му трябвало да има възможност да я превозва, където е
необходимо. През януари 2023г. ищецът превозил автомобила си с „Пътна помощ“ до друг
сервиз, където повредата била отстранена, като се оказало, че не се налага свалянето на
двигателя. Доколкото знаела свидетелката, ищецът не е оставил авансово пари на ответника
за ремонта.
От показанията на свидетеля ... се установява, че същият често ползва услугите на
ответното дружество, тъй като се занимава с внос на леки автомобили и някои от тях се
нуждаят от ремонт. Твърди, че управителят на ответника е изключително коректен и добър
в работата си. Тъй като често посещавал сервиза на ответника, видял автомобила на ищеца,
който бил паркиран в двора и дори пречел. При едно от посещенията на свидетелят в
сервиза, присъствал на разговор между ищеца и ..., при който разбрал, че „... няма намерение
да прави този ремонт, защото ще излезе колкото самата кола“. Двамата спорили около 20
минути, при което ищецът убеждавал управителя на ответника да извърши ремонта. След
като ищецът се тръгнал, управителят обяснил на свидетеля, че автомобилът стои там вече
два-три месеца и той не може да убеди ищеца, че няма да направи ремонта. Автомобилът
имал шум в двигателя, като ... предложил да започнат с по-елементарни неща, да сменят
различни части, докато установят откъде е проблема. Автомобилът бил извозен през месец
януари.
От показанията на свидетеля Н. С. К. се установява, че същият е бил собственик на лек
автомобил „... ...“ с рег. №.... Познавал ищеца, който имал бизнес в Г. и му се налагало често
да пътува. Ищецът предложил на свидетеля да наеме автомобила му, докато неговия бил на
ремонт. Предложил му цена от 35,00лв. на ден, тъй като направил справка, че на такава цена
може да се наеме от „Рент а кар“. Свидетелят в този момент не се нуждаел от автомобила,
тъй като му осигурявали служебен транспорт и затова сключил договор с ищеца. Ищецът
ползвал автомобила на свидетеля около 4 месеца, като плащането ставало в края на всеки
месец срещу разписка. Автомобилът бил изправен, имал застраховка „Гражданска
отговорност“ и технически преглед. Застраховката е била заплащана на вноски. Свидетелят
не е бил уведомяван за спиране на автомобила от движение и не са били сваляни номерата
4
на автомобила, заради липса на застраховка. Към настоящия момент автомобилът е бил
продаден от свидетеля. Свидетелят твърди, че е декларирал в НАП доходите си от наема на
автомобила.
От показанията на свидетеля Д. Т. Ж. се установява, че същият работи като шофьор на
„Пътна помощ“ и е бил ангажиран да извози автомобила на ищеца от сервиза на ответното
дружество до друг сервиз. Автомобилът на ищеца бил с платен „Асистънс“, което
включвало безплатна „Пътна помощ“. Автомобилът на ищеца – „М.“, бил паркиран в двора
на сервиза на ответника и бил натоварен на собствен ход, като ищецът последвал „Пътната
помощ“ с друг автомобил.
Съдът, след преценка по реда на чл.172 ГПК по отношение на свидетелката ...,
кредитира изцяло с доверие показанията на свидетелите ..., ..., ... и Д. Т. Ж.. Свидетелите
споделят свои непосредствени впечатления и на практика показанията им не си
противоречат и се подкрепят от събраните по делото писмени доказателства. Съдът не
кредитира с доверие показанията на свидетеля Н. С. К., в частта относно заплатената
застраховка „Гражданска отговорност“ за собствения му лек автомобил „... ...“ с рег. №....
Това твърдение на свидетеля се опровергава от събраните писмени доказателства в тази
насока. В останалата им част съдът кредитира с доверие показанията на свидетеля Н. С. К..
Във връзка с оспорването от страна на ответника на факта за годността на автомобила
на ищеца да бъде управляван и по-конкретно, че е бил с прекратена регистрация през
процесния период, бяха приети като писмени доказателства извлечение от системата на
Гаранционен фонд и писмо УРИ:122800-36094/05.10.2023г. на ОД на МВР гр...., от които се
установява, че лек автомобил „М.“, модел „...“ с рег. №... е с прекратена застраховка
„Гражданска отговорност“ от 03.06.2022г., на 03.08.2022г. регистрацията му е прекратена по
чл.143, ал.10 от ЗДвП, а на 24.01.2023г. регистрацията му е възстановена. Представеното от
ищеца копие на Застрахователна полица за задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите №BG/... не опровергава факта на прекратената
регистрация, тъй като полицата е сключена за периода от 27.08.2021г. до 27.08.2022г., като е
договорено застрахователната премия да се заплаща разсрочено, като при неплащане на
някоя от вноските, договорът се прекратява. Съдът намира, че ищецът няма как да не е
знаел, че договорът му за застраховка „Гражданска отговорност“ е прекратен, дори да не е
бил уведомен за прекратената регистрация па автомобила в КАТ. Съдът счита обаче, че
ищецът умишлено не е заплащал застрахователната премия за автомобила си, тъй като
същият е бил повреден и не е можел да бъде управляван, заради което е било безпредметно
застраховането му. Поради тази причина ищецът не е сключил нова застраховка до
окончателното отремонтиране на автомобила – 24.01.2023г.
По отношение на ползвания под наем лек автомобил „... ...“ с рег. №..., от приетите
като писмени доказателства извлечения от системата на Гаранционен фонд се установява, че
задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ е прекратена на 23.06.2022г. и към
01.10.2022г. (датата на сключване на договора за наем) автомобилът също е бил без
застраховка. От представеното писмо УРИ:122800-36094/05.10.2023г. на ОД на МВР гр.... се
установява, че същият автомобил е с прекратена регистрация по чл.143, ал.10 от ЗДвП на
06.01.2023г., т.е. за периода от 01.10.2022г. до 06.01.2023г. автомобилът не е бил с
прекратена регистрация.
5
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна
следното:
Предявен е иск по чл.49 във връзка с чл.45 от ЗЗД за причинени имуществени вреди. С
иска по чл.49 ЗЗД се ангажира гаранционно-обезпечителната отговорност на този, който е
възложил на друго лице някаква работа. Фактическият състав, който я поражда включва
виновно противоправно действие или бездействие от страна на лице, на което е възложено
извършване на някаква работа и причиняване на вреда при или по повод изпълнението й.
Тази отговорност не се презумира, тя възниква само когато изпълнителят на възложената
работа причини вреда, като резултат на виновното му и противоправно поведение. (Решение
№104 от 15.05.2014г. на ВКС по гр. д. №5422/2013г., III г. о., ГК) В случая безспорно е, че
управителят на ответното дружество е изпълнявал служебни задължения по ремонт на
автомобили. Не се установи обаче той да е имал противоправно поведение (действие или
бездействие). Ищецът е възложил на ответното дружество ремонт на автомобила си, но от
събраните по делото доказателства се установи, че страните не са имали договорка относно
срока за изпълнение на ремонта, относно обема на ремонтните дейности и относно тяхната
цена. От показанията на свидетелите стана ясно, че управителят на ответното дружество
многократно е заявявал, че не може да извърши ремонта на автомобила, а още по-малко да
се ангажира със срок. Страните са имали няколко разговора, в които са обсъждали какви
действия по ремонта могат да бъдат предприети, без обаче да достигнат до единно
становище. Поведението на управителя на ответника не може да се окачестви като
противоправно. „При деликта когато едно лице действа и от това действие последват вреди,
то дължи обезщетение, ако действието му е противоправно, като вината се предполага.
Когато едно лице бездейства и от това бездействие последват вреди, то дължи обезщетение,
ако не е предприело действията, които е било длъжно да извърши. Предприело ли е с
дължимата грижа предписаните от закона действия, лицето не отговаря за вреди, дори тези
действия да не са дали очаквания резултат.“ (Решение №488 от 7.02.2012г. на ВКС по гр. д.
№899/2010г., IV г. о., ГК) Както бе посочено по-горе, договорката между страните е била
непълна и неясна, поради което не се установи какви действия е следвало да предприеме
управителят на ответното дружество, за които да се твърди, че виновно не е предприел.
Същият не е имал ясно определени задължения, които с бездействие да не е изпълнил.
Съдът намира за установено, че управителят на ответното дружество не е имал
противоправно поведение, т.е. не е налице първата предпоставка за деликта. След като една
от предпоставките за възникване на отговорността липсва, то безпредметно е
установяването на твърдяните от ищеца вреди. Дори и вреди да са настъпили, то те не могат
да бъдат обезщетени по реда на деликтната отговорност. Искът се явява неоснователен и
като такъв следва да бъде отхвърлен.
На основание чл.78, ал.3 от ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати на
ответника направените разноски по делото. Ответникът е представил списък с разноски от
които 1000,00лв. за адвокатско възнаграждение, 300,00лв. за адвокатско възнаграждение по
ч.гр.дело1010/2023г. по описа на РС-... и 5,00лв. за държавна такса за съдебно
6
удостоверение. Съдът извърши служебно справка по ч.гр.дело1010/2023г. по описа на РС-...
и констатира, че ответникът е заплатил адвокатско възнаграждение в размер на 300,00лв. по
в.ч.гр.дело №369/2023г. по описа на Окръжен съд гр...., по което е било обжалвано
определението на първоинстанционния съд за налагане на обезпечителна мярка за бъдещ
иск, предявен в настоящото производство, които разноски следва да му бъдат присъдени. По
отношение на заплатеното в настоящото производство адвокатско възнаграждение ищецът е
направил възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, което съдът намира
за неоснователно. Минималният размер на адвокатското възнаграждение за предявения иск
възлиза на 706,00лв. Следва да бъде отчетено, че по делото са проведени две съдебни
заседания, като ответникът е извършил редица справки в системата на Гаранционен фонд, в
КАТ, издирил е и осигурил свидетели. Следва да се отбележи, че разпоредбата на чл.78, ал.5
ГПК позволява редуциране на размера на адвокатското възнаграждение в случай на
прекомерност. Самият израз „прекомерност“ означава, че претендираното адвокатско
възнаграждение значително надхвърля адекватното възнаграждение, съобразно
действителната правна и фактическа сложност на делото, а не означава, че надхвърля
минималното възнаграждение, предвидено в наредбата. Т.е. не всяко адвокатско
възнаграждение, което надхвърля минимално предвидените размери, следва да се приема за
прекомерно. В този случай, настоящият състав счита, че заплатеното адвокатско
възнаграждение не е прекомерно и не следва да бъде намалявано. Поради тази причина
ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника разноски в общ размер на 1305,00лв.
Воден от горните мотиви, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от К. Д. Д., ЕГН **********, от гр...., ул.... срещу
„ПЛАМЪК-РЕЙСИНГ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр....,
..., представлявано от управителя ... .., иск за осъждане на ответника да заплати на ищеца
сумата от 4060,00лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди за заплатен наем
за МПС за периода месец октомври – 2022г. – месец януари – 2023г., вследствие на
бездействие на ответника във връзка с възложен му ремонт на личния автомобил на ищеца,
като неоснователен.
ОСЪЖДА К. Д. Д., ЕГН **********, от гр...., ул.... да заплати на „ПЛАМЪК-
РЕЙСИНГ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр...., ...,
представлявано от управителя ... .. направените разноски по делото в размер на 1305,00лв.
/хиляда триста и пет лева/.
Решението подлежи на обжалване пред Старозагорски окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – ...: _______________________
7