О
П Р Е
Д Е Л
Е Н И Е
No 3199
гр. Ботевград, 05.06.2018 г.
Районен съд – Ботевград, V граждански състав, в закрито заседание на пети юни през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЯ СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от съдия Стоянова гр. д. No 246 по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 130 от ГПК.
Образувано е по искова молба на “ИМПУЛС 96-И” ООД, гр. София, с която са предявени установителни искове по реда на чл. 422 във вр. чл. 415 от ГПК срещу “МБАЛ Ботевград” ЕООД, гр. Ботевград.
Съдът, при извършената служебна проверка на исковата молба на основание чл. 130 от ГПК намира, че така предявените искове са недопустими, като съображенията за това са следните:
Исковете са предявени за установяване на вземанията на ищеца по издадена в негова полза заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. No 2493/2017 г. по описа на Районен съд Ботевград предвид подадено в заповедното производство възражение от длъжника в срока по чл. 414 от ГПК срещу дължимостта на вземания.
С исковата молба, по която е образувано производството по настоящото дело, ищецът е направил искане за установяване на вземанията му към датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК на 24.11.2017 г. и образуване на ч. гр. д. No 2493/2017 г. на РС- Ботевград.
С разпореждане Nо 813 от 08.02.2018 г. съдът е дал указания на ищеца за отстраняване на нередовности на исковата молба, сред които и указание да заяви изрично дали поддържа искането си за установяване съществуването на вземанията си към посочения в исковата молба минал момент – този на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК, или иска установяване съществуването на вземанията към настоящия момент (т.е. момента на приключване на съдебното дирене). В мотивите на разпореждането си съдът е разяснил на ищеца, че съгласно т. 9 от ТР No 4/18.06.2014 г. по тълк. д. No 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, в производство по чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 от ГПК, съществуването на вземането по издадена заповед за изпълнение се установява към момента на приключване на съдебното дирене в исковия процес, като в това производство нормата на чл. 235, ал. 3 от ГПК намира приложение по отношение на фактите, настъпили след подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение.
Въпреки така дадените от съда указания и разяснения, с допълнителна молба вх. No 1155/19.02.2018 г. ищецът е заяви, че моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че ответникът му дължи към датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК – 24.11.2017 г. и образуване на ч. гр. д. 2493/2017 г. посочените в исковата молба и допълнителна молба вземания.
Предвид така заявеното от ищеца искане, то предявеният иск по реда на чл. 422 от ГПК за установяване съществуването на вземанията му към минал момент – какъвто се явява моментът на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК, е недопустим. С цитираното от съда в разпореждането му до ищеца Тълкувателно решение No 4/18.06.2014 г. по тълк. д. No 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, в т. 9 от същото е прието, че в производството по чл. 422, респ. 415, ал. 1 от ГПК съществуването на вземането по издадена заповед за изпълнение се установява към момента на приключване на съдебното дирене в исковия процес, като в това производство нормата на чл. 235, ал. 3 от ГПК намира приложение по отношение на фактите, настъпили след подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, с изключение на факта на удовлетворяване на вземането чрез осъществено принудително събиране на сумите по издадения изпълнителен лист въз основа на разпореждането за незабавно изпълнение в образувания изпълнителен процес. Посоченото изключение е относимо следователно единствено в хипотезата на издадена заповед за изпълнение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК, какъвто не е настоящия случай.
Като не е съобразил дадените от съда указания за отстраняване на нередовността на исковата молба в частта относно заявения петитум, и поддържайки изрично заявеното си искане за установяване съществуването на вземанията му към ответника към минал момент, ищецът е предявил недопустим иск за установяване на правото му към минал момент. В исковото производство правата на страните по правило се установят към момента на приключване на съдебното дирене, като съгласно чл. 235, ал. 3 от ГПК съдът взема предвид и фактите, настъпили след предявяване на иска, които са от значение за спорното право. Със заявеното от ищеца искане за установяване правото му към миналия момент същият по същество е направил искане съдът да не приложи цитираната разпоредба, което е недопустимо. Същевременно, доколкото съдът е обвързан от направеното от ищеца искане (петитум), по който наред с изложените от него обстоятелства (основание на иска) се произнася, то съдът не би могъл да се произнесе с решение при съблюдаване изискването на чл. 235, ал. 3 от ГПК и на т. 9 No 4//2013 г. на ОСГТК на ВКС, игнорирайки заявеното искане от ищеца.
Предвид изложеното и на основание чл. 130 от ГПК исковата молба следва да бъде върната, а производството по делото прекратено.
Съгласно т. 13 от ТР No 4 от 18.06.2014 г. по тълк. д. No 4/2014 г., ОСГТК на ВКС, издадената заповед за изпълнение и изпълнителен лист подлежат на обезсилване при прекратяване на производството по иска, предявен по реда на чл. 415, ал. 1, съответно чл. 422 от ГПК, като компетентен да обезсили заповедта за изпълнение, издадена по чл. 410 от ГПК в посочената хипотеза е съдът в исковото производство, постановил определението за прекратяване. Предвид това издадената по ч. гр. д. No 2493/2017 г. по описа на БРС заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК следва да бъде обезсилена.
Водим от горното, съдът
О
П Р Е
Д Е Л
И :
ВРЪЩА исковата молба на “ИМПУЛС 96-И” ООД, гр. София, по която е образувано гр. д. No 246/2018 г. по описа на Районен съд- Ботевград, поради недопустимост на иска.
ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. No 246/2018 г. по описа на Районен съд- Ботевград.
ОБЕЗСИЛВА Заповед No 7763 от 27.11.2017 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, издадена по ч. гр. д. No 2493/2017 г. по описа на Районен съд- Ботевград.
Определението може да се обжалва с частна жалба пред Софийски окръжен съд в едноседмичен срок от връчването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :