Р Е
Ш Е Н
И Е
№………………2021 г. гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският
административен съд, двадесет и четвърти състав
в открито заседание,
проведено на пети юли 2021 г.,
в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОРИСЛАВ МИЛАЧКОВ
при участието на секретаря Нина Атанасова,
като разгледа докладваното от съдия Милачков
административно дело №2149 по описа за 2020 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс във връзка с
чл. 211 от Закона за министерството на вътрешните работи.
Жалбоподателят
твърди, чрез процесуалния си представител, че оспорената заповед е издадена при
нарушаване на процесуалните правила, в нарушение на материалния закон и в
несъответствие с целта на закона. Подробно в жалбата се акцентира на всяко едно
от отменителните основания по чл. 146 от АПК и се иска отмяна на обжалваната
заповед като незаконосъобразен административен акт. В пледоарията по същество
се иска уважаване на жалбата и отмяна на атакуваната заповед. Заявява се
претенция за присъждане на разноски. В писмена защита са изложени подробни
съображения за основателността на жалбата.
Ответникът по жалбата-Министърът на МВР чрез
процесуалния си представител оспорва жалбата. В писмено становище възразява
срещу доводите на жалбоподателя като твърди, че заповедта за налагане на
дисциплинарно наказание е издадена от компетентен орган при спазване
процесуалните правила и съобразяване с приложимия материален закон. Моли съда
да отхвърли оспорването и да се присъди юрисконсултско възнаграждение.
Административният съд – гр. Варна, с оглед
събраните доказателства приема за
установено следното от фактическа страна:
През 2017 г. срещу С Я от
с. Кранево е водено наказателно дело за документно престъпление (изготвяне на
фалшиво завещание), приключило с осъдителна присъда. По този повод Я. се е
запознала с инспектор П.. Осъдена била на 2 години лишаване от свобода, условно
с четири годишен изпитателен срок. През месец април 2018 г., след предварителна
уговорка по телефона. С Я се срещнала с Х.Г., който я уведомил, че я
търси от името на инспектор Д.П. от икономическа полиция, който я препоръчал
като добър имитатор на почерци. Поискал от нея да изготви „фалшиво“ завещание в
полза на К.Х. от името на К.Т., по предварително предоставен от него текст,
като накрая имитира подписа на завещателката със син химикал. При възлагането
на поръчката, в потвърждение на това, че се познава и идва по препоръка на
инспектор П., Х.Г. й показал (на екрана на мобилния си телефон) нейни снимки,
направени й в полицията по повод на криминалистическата регистрация, както и
нейна снимка с печат и подпис (от АИС „БДС“). Между двамата били проведени
няколко срещи, при които Г. предоставил на Я. папка (джоб) с документи, между
които копие на лична карта на К.И.Т., напечатан лист със съдържанието на
завещанието, данните на лицето, в полза на което е трябвало да се изготви,
датата на завещанието и др.
На 17.04.2018 г. инспектор П. се обадил на Я.
и потвърдил, че той е изпратил Г. при нея за да му съдейства, като изготви
исканото завещание. Уверил я, че ако се справела добре щяло да има още и я
успокоил, че няма да възникнат проблеми. На 20.04.2018 г. С Я подала сигнал за подготвяното престъпление в
ОДМВР - Добрич, като в потвърждение на думите си, предоставила дадените й от Х.Г.
документи. Образуваната преписка по сигнала на Я. е изпратена в ОП - Добрич,
откъдето на 23.04.2018 г. е постановен отказ от образуване на наказателно
производство и материалите са изпратени на РП - Балчик, която на 08.05.2018 г,
също постановява отказ от образуване на наказателно производство и връща на Я.
документите. По инициатива на Г. била проведена нова среща между него и Я., по
време на която тя му върнала документите и го уведомила, че не може да се
справи със задачата. На 29.05.2018 г., инспектор Д.П. се обадил на Я. от
телефон с номер ********** и й се скарал, че не е изпълнила поръчката да
изготви „фалшивото“ завещание. В разговора инспектор П. ядосано заявил на Я., че
е гарантирал за нея и поръчката трябва да бъде изпълнена. На опасенията й, че
не може да се справи и се притеснява поради осъдителната си присъда, служителят
отвърнал, че няма от какво да се притеснява, защото той ще я защитава. Поискал
от нея да му се обади за решението си. От притеснение, че полицейски служител я
принуждава отново да извърши престъпление, за което е осъдена, Я. инсталирала
на телефона си приложение и започнала да записва разговорите си. Двамата с П.
се срещнали на 18.06.2018 г. в бистро „Нико“ в с. Кранево На срещата инспектор П.
предал на Я. плика с документи, които преди това и били дадени от Х.Г.. За да я
успокои, инспектор П. обяснил, че отсега нататък той лично ще й носи и взима от
нея документите. Отново й казал да не се притеснява, тъй като няма да й се
случи нищо лошо. Казал на Я., че тя е много добър имитатор на документи и
почерци и с тези качества може да изкарат доходи, с които няма да й се налага
да работи. Гарантирал й, че няма да има вредни последици за нея при изготвяне
на неистинските документи. Дал й указания, след като е готово завещанието да го
постави в плик, който той сам й дал, и на плика да напише „Саморъчно
завещание“, като надписа трябвало да бъде с почерка на жената, от чието име Я.
трябвало да напише завещанието. Обърнал й внимание да не носи плика лично, а да
намери сигурен човек, който да го занесе на място, което ще уговорят
допълнително. Служителят я уверил, че нямало риск, тъй като недвижимото
имущество веднага се препродавало на трето лице и нямало как да остане следа,
която да уличи някой в извършване на престъпление. При срещата инспектор П.
казал, че и тя и той ще останат „доволни". В разговорите си с Я.,
инспектор П. споделял, че в работата имал проблеми, парите не достигали и това
била причината „да работи“ с Х.Г.. След това инспектор П. продължил да търси Я.
по телефона и на 19.09.2018 г. двамата се срещнали отново в пицария „Фратели“,
където Я. му представила три варианта на откъс от текст на завещанието,
подготвени от нея. Изразила за пореден път притесненията си, а инспектор П.,
след като харесал един от вариантите, отново я уверил, че няма от какво да се
притеснява, защото нямало как да се стигне до нея. По случая в Специализирана
прокуратура (пр.пр. № 938/2018 г.) е била извършена предварителна проверка, в
хода на която Я. дала подробни сведения и предоставила за нуждите на
разследването направените от нея аудио и видео записи, както и документите
дадени и от Х.Г. и в последствие от Д.П..
Проверката в прокуратурата е приключила с
отказ да се образува досъдебно производство, тъй като престъпленията са
останали недовършени, но с писмо вх.№ 785500-1615/24.03.2020 г. на
Специализираната прокуратура, директора на ОДМВР Варна бил сезиран за преценка
за извършени от П. дисциплинарни нарушения. След запознаване с материалите
изпратени му от Специализираната прокуратура директора на ОДМВР Варна е
изготвил предложение № 365р-24104/04.05.2020 г., с което предлага срещу П. да
бъде образувано дисциплинарно производство. На основание чл.207, ал.1 т.1 от ЗМВР министъра на вътрешните работи е издал Заповед № 8121К-6196/12.05.2020 г.
за образуване на дисциплинарното производство и е определен дисциплинарно
разследващ орган /ДРО/. На основание чл.207, ал.8, т.1 от ЗМВР, на 15.05.2020
г. П. е запознат със заповедта за образуване на дисциплинарното производство
срещу него. На 22.06.2020 г. по производството са входирани обясненията на Д.П.
до ДРО, в които жалбоподателя отрича да е извършвал вменените му нарушения.
Контактите си с Я. обяснява с намерението му да я вербува за информатор. В хода на разследването са изготвени протоколи
за запознаване със съдържанието на CD от № 1 до 4 и фотоалбум, на който са
обозначени основни моменти от проведената среща между Я. и П. в пицария
„Фратели“ , както и преписи извлечения на-аудио информацията.
ДРО са установили, че в диск № 4 се съдържат
двадесет и шест файла, от които седемнадесет видео-файла записи от охранителни
камери (с данни за номера на камерата, датата, началния и краен час на всеки
запис). Записите проследяват среща между инспектор Д.П. и С Я в
заведение „Фратели“ на 19.09.2018 г. Видеофайловете от камерите в заведението
са без звук, но съпоставянето на действията на заснетите лица, със съдържанието
на предоставения от Я. аудио-запис за същата среща, изцяло си кореспондират и
припокриват.
В разговора проведен на 19.09.2018 г. в
пицария „Фратели“, П. мотивира Я. с думите: „ Как ще стигнат до тебе бе, значи
връзката с тебе няма как да я направят ти нали идва във Варна там дето онез
работи. Нито те познавам аз тебе, нито нищо нямаш, не могат да те намерят. И аз
да съм те намерил и че разбираш ли няма как да стане. Аз нито те познавам,
виждал съм те примерно един път съм те виждал там при нас като идва Нито съм те
чувал нито съм те виждал. "... При прегледа на видеофайлове от срещата на
19.09.2018 г. се вижда как С Я изважда от дамската си чанта найлонов
плик-джоб за документи, със съдържащи се в него листа изважда ги и ги подава на
Д.П.. Двамата ги разглеждат и обсъждат. След като се запознава със
съдържанието, инспектор П. ги връща на Я., която ги сгъва и прибира отново в
чантата. В сведението си, описвайки този момент С Я твърди, че е показала на инспектор П., няколко
варианта на откъси от завещанието, което инспектор П. искал от нея да изготви.
След като ги разгледал и се спрял на един от тях инспектор П. и ги върнал.
Описаните действия кореспондират изцяло със съдържанието както на аудио така и
на видеофайла. В разговора, проведен на 19.09.2018 г. в пицария „Фратели",
С Я казва на служителя: „Ако искаш тез ги вземи
тоя да ги види Х., а туй е недовършено щото нали ти казвам с дясната ръка нищо
не се получи. Това май по се доближава “. А инспектор П. отговаря: „ Туй нали и
аз туй гледах. "... "Виж какво. Няма да си играеш повече. Ей тъй горе
долу като това".
Между предоставените от С Я видео и аудио записи към срещата в пицария
„Фратели“ и сведенията й има пълно съответствие. Събеседниците водят разговор и
разменят по между си документи, правят коментари и обсъждания, които
потвърждават изложеното в сведенията. Извършената експертна справка
идентифицира събеседника на Я. като инспектор Д.П.. Я. сочи, че информация за
неправомерните действия на инспектор Д.П., е споделяла с дъщеря си Яница, която
в сведението си по настоящото дисциплинарно производство не го отрича, но не
желае да дава никакви допълнителни сведения в тази връзка.
Предоставените с протокол за доброволно
предаване два броя мобилни телефони от Я. и наличните по дисциплинарното
производство четири броя CD, са били подложени на експертно изследване със
задачи:
- да се установи автентични ли са
предоставените на CD или са налице признаци за
монтаж;
- налице
ли е съвпадение на информацията съдържаща се в CD условно номерирани от 1 до 3
от една страна и файловете в двата мобилни телефона от друга;
- да
се установи съдържанието на заснетото на видеофайловете в диск № 4 и се
изготви фотоалбум;
- да се определи дали лицето от записа в диск
№4 е инспектор П..
Видно от заключението в експертна справка №
220 на БНТЛ - Варна, при прегледа на аудио-файловете № 1, 2 и 3 „не се
установиха следи от манипулации/намеса върху записаната информация"; При
направеното сравнение на информацията съдържаща се в CD и телефоните е установено, че информацията в
дисковете е презапис на информацията съдържащата се в телефоните на Я..
Установено е също така, че на 10.04.2018 г. П.
е извършил спарвки в АИС БДС на МВР за С
Я , което потвърждава нейното твърдение, че при срещата им на 16.04.2018
г. Х.Г. е притежавал снимка от тази справка.
Последвало е издаване на оспорената заповед,
в която министъра на вътрешните работи е приел, че П. е нарушил етичните
правила, разписани в Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР
утвърден с M3 № 8121з-348/25.07.2014 г. (Обн.. ДВ., бр. 67/12.08.2014 г.), като
с действията си не е спазил изискванията на:
- т.
15 - „Държавният служител съобразява законността на действията, които възнамерява
да предприеме“ - П. е склонявал С Я да извърши престъпление, като изготви „
фалшиво" завещание от името на трето лице, да имитира почерка на
завешателката и подписа й, с цел неправомерно да бъде присвоено нейното
имущество;
- т.
19 - ,Държавният служител пази доброто име на институцията, която представлява”
- с действията си инспектор П. е увредил доброто име на МВР и е създал
впечатление, че полицейските служители сами участват в престъпни прояви, като
организатори и подбудители;
- т.
20 - ,Държавният служител насърчава хората да спазват закона, като дава личен
пример с поведението си“ - убеждавайки Я. да наруши законите и да извърши
престъпление като изготви фалшиво“ завещание от името на трето лице, имитирайки
почерка и подписа му, служителят е дал лош пример и създал убеждението, че
служебното му положение е гаранция за това да не понесе отговорност за
собственото си незаконосъобразно поведение.
Наказвашият орган е приел, че действията на П.
са довели до уронване на престижа на службата и представляват дисциплинарно
нарушение по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 4 - „неспазване на правилата на
Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР“ (не са спазени т.т.
15,19,20 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР), за
което на основание чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР - „ деяния, несъвместими с
етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, уронващи престижа
на службата“, му е наложил дисциплинарно наказание „уволнение“.
В настоящото производство в качеството на
свидетел беше разпитан Г.З.И., който потвърди, че е работил съвместно с П. по
ППО-С“Шумата“/материали от която също бяха изискани по делото/. И. потвърди
твърденията на П., че в хода на разследването при експлоатацията на допуснатите
СРС са били установени разговори на разследвани лица с Г И Д , която е сестра на съпругата на
председателя на дисциплинарната комисия Р А А.. Съдът кредитира показанията на И., като
последователни и в унисон с останалите доказателства по делото.
При така установените факти, настоящият
съдебен състав на Административен съд – Варна, като извърши по реда на чл. 168,
ал. 1 от АПК цялостна проверка за законосъобразността на оспорения индивидуален
административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК намира жалбата за неоснователна.
Оспорената заповед е издадена от компетентен
орган, министъра на вътрешните работи, на основание чл. 204, т. 1 от ЗМВР.
Дисциплинарно наказващият орган в изпълнение на задължението си по чл. 206, ал.
1, предл. 2 от ЗМВР, е приел писмените обяснения на Д.П..
В тази връзка съдът не споделя възражението
на жалбоподателя, че заповедта е издадена преди орГ да се запознае с
възраженията на П.. Обстоятелството, че датата на приемане на възраженията и
датата на издаване на заповедта съвпадат, не променят извода за
законосъобразност на действията му. Напротив, в самата заповед са обсъдени и то
подробно възраженията на П./л.6 гръб/, което дава още едно основание да се
приеме, че те са били приети от министъра преди издаването на заповедта.
Заповедта е издадена в предписаната от закона
писмена форма, съгласно чл. 210, ал. 1 от ЗМВР и съдържа изискващите се от
посочената норма реквизити. Спазен е срока по чл. 195, ал. 1 от ЗМВР.
Административния акт за налагане на дисциплинарно наказание е връчен срещу
подпис на наказания служител на 16.09.2020 г., съобразно правилото на чл. 210,
ал. 2 от ЗМВР.
В заповедта са изложени фактически и правни
основания за издаването, а именно установено е, че през 2018 г. П. е подбуждал
към извършване на документно престъпление С
Я , което се явява нарушение на правилата за етично поведение на
държавните служители в МВР. С оглед установеното на основание чл.204, т.1, чл.197,
ал.1, т.6 и чл.194, ал.2, т.4 от ЗМВР е наложено дисциплинарно наказание „уволнение”.
Заповедта е издадена в съответствие с
чл.210, ал.1 от ЗМВР.
Съгласно чл. 194, ал. 4 от ЗМВР
дисциплинарната отговорност е лична. Всеки държавен служител отговаря за своите
действия или бездействия, извършени виновно в нарушение на служебната
дисциплина и свързани със заеманата длъжност. Следователно нарушение на служебната
дисциплина е виновното неизпълнение на произтичащите от служебното
правоотношение задължения, при което фактически осъщественото деяние обективно
несъответства на правнодължимото поведение на служителя. В тежест на
дисциплинарнонаказващият орган е да установи конкретни фактически
обстоятелства, осъществяващи състав на дисциплинарно нарушение.
Съдът намира за безспорно установено от
материалите по делото, че с поведението си П. е нарушил Етичния кодекс,
подбуждайки Я. към извършване на престъпление. В тази връзка не се споделят
възраженията на защита, че за да се приеме поведението на П. за виновно, би
следвало срещу него да има влязла в сила присъда за вменените му деяния.
Напротив. Съдът споделя съждението, че всяко доказано престъпление е годно да
ангажира и дисциплинарната отговорност на извършилият го служител, но застава и
зад извода, че определени действия на държавните служители, каквито са тези
нарушаващи правилата за етично поведение, са годни да ангажират дисциплинарната
им отговорност и без да осъществяват състав на престъпление.
Не се споделя и защитната теза на П., че със
срещите си с Я. е целял да я вербува, а не да я подбужда да извърши
престъпление. От приобщените към дисциплинарната преписка аудио и видео записи,
намерението на П. се установява по безспорен начин, както от поведението му,
така и от изразните средства, които е използвал. Нещо повече, по делото не бяха
представени доказателства от страна на П. в подкрепа на защитната му теза.
Служебно известно е на съда, че за „вербуване“ на информатори се съставят
определени доказателства от „вербуващия“, които се докладват на прекия му
ръководител и т.н. Подобни доказателства не са представени по делото.
Като неоснователно се преценява и
възражението за допуснато процесуално нарушение от страна на ДРО, досежно
твърдението на жалбоподателя, че председателят на дисциплинарната комисия Р А А. е бил в конфликт на интереси и поради тази
причина е следвало да си направи самоотвод на основание чл.207, ал.4 от ЗМВР.
За да се докаже заинтересоваността на А., по искане на жалбоподателя към делото
беше приложено ППО-С“Шумата“. От материалите по тази разработка е видно, че
през 2019 г., П. е работил по разкриване на престъпления свързани с дърводобива
в района на област Варна. Лесовъд в една от проверяваните общини е била Г
И Д , която е сестра на съпругата на А..
По преписката обаче не се установи Димитрова да е била заподозряна, обвиняема
или подсъдима, още по-малко А. да е разбрал по някакъв начин, че негова роднина
по съребрена линия е разследвана от П.. Още повече, от материалите по
дисциплинарното производство не може да се направи извод за заинтересованост от
страна на А.. Дисциплинарната проверка е била извършена в унисон със законовите
разпоредби, като на П. са били осигурени всички предоставени му от закона права
за защита.
При определяне размера на наказанието,
ответника е съобразил тежестта на нарушението и настъпилите от него последици,
обстоятелствата, при които е извършено, формата на вината и цялостното
поведение на държавния служител по време на службата. Поради това, съдът
намира, че наказанието е правилно определено.
Предвид изложеното и на основание чл. 172,
ал. 2 от АПК, Административен съд - Варна,
РЕШИ:
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на Д.И.П. срещу Заповед № 8121к-9068/14.09.2020 г.
издадена от министъра на вътрешните работи, с която на Д.И.П. – разузнавач ІV
степен в сектор „Индустрия и търговия“ към отдел „Икономическа полиция“ при
ОДМВР Варна е наложено дисциплинарно наказание „Уволнение” и е прекратено
служебното му правоотношение на основание чл.204, т.1, чл.197, ал.1, т.6 и
чл.194, ал.2, т.4 от ЗМВР.
Решението подлежи на касационно обжалване в
14-дневен срок от съобщението му, пред Върховен административен съд.
СЪДИЯ: